№ 209
гр. София, 17.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Диана Коледжикова
Членове:Камелия Първанова
Димитър Мирчев
при участието на секретаря Теодора Т. Ставрева
като разгледа докладваното от Димитър Мирчев Въззивно гражданско дело
№ 20211000501148 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С решение № 260279/14.01.2021 г. по гр.д. № 1239/2020 г. на СГС, I-21 състав, е
признато за установено, че: а/ „Джей Бизнес Груп“ ООД, гр. София с ЕИК:********* дължи
на Столична община /СО/ с Булстат:********* сумата от 6990 (шест хиляди деветстотин и
деветдесет) лева обезщетение за ползване по чл. 236, ал. 2 ЗЗД за периода 01.03.2018 г. –
30.05.2018 г. на част от поземлен имот публична общинска собственост – градска градина
за поставяне на преместваем обект от 24 кв. м и прилежаща площ от 120 кв. м, при
прекратен договор за наем и въпреки противопоставянето на наемодателя, ведно със
законната лихва от 01.06.2018 г. до окончателното изплащане на сумата; б/ „Джей Бизнес
Груп“ ООД, гр. София с ЕИК:********* дължи на Столична община /СО/ с
Булстат:********* сумата от 2668,30 лева (две хиляди шестстотин шестдесет и осем лева и
тридесет стотинки) неустойка за забава на плащането на наемна цена на част от поземлен
имот публична общинска собственост – градска градина за поставяне на преместваем обект
от 24 кв. м и прилежаща площ от 120 кв. м за периода от 25.12.2016 г. до 14.05.2018 г., по
договор за наем № РД-566-21 от 30.11.2012 г., ведно със законната лихва от 01.06.2018 г. до
окончателното изплащане на сумата, като е отхвърлен предявения установителен иск с
правно основание чл. 92 ЗЗД над тази сума до предявения размер от 30068,65 лева като
неоснователен; в/ осъдено е посоченото търговско дружество да заплати на общината сумата
от 4054,20 лева (четири хиляди петдесет и четири лева и двадесет стотинки) неустойка за
забава на плащанията на наемна цена за периода 12.04.2016 г. – 25.12.2016 г. на част от
1
поземлен имот публична общинска собственост – градска градина за поставяне на
преместваем обект от 24 кв. м и прилежаща площ от 120 кв. м по договор за наем № РД-566-
21 от 30.11.2012 г., ведно със законната лихва от 12.04.2019 г. до окончателното изплащане
на сумата.
Със същото решение СГС е отхвърлил предявения по реда на чл. 422 ГПК във връзка с чл.
415 ГПК от Столична община срещу „Джей Бизнес Груп“ ООД иск с правно основание чл.
232, ал. 2 ЗЗД за признаване за установена дължимостта на сумата от 20 970 (двадесет
хиляди деветстотин и осемдесет) лева неплатена наемна цена за периода 01.01.2017 г. –
28.02.2018 г. по договор за наем № РД-566-21 от 30.11.2012 г. на част от поземлен имот
публична общинска собственост – градска градина за поставяне на преместваем обект от 24
кв. м и прилежаща площ от 120 кв. м, ведно със законната лихва от 01.06.2018 г. до
окончателното изплащане на сумата. Отхвърлил е и предявения от СО срещу „Джей Бизнес
Груп“ ООД осъдителен иск с правно основание чл. 232, ал. 2 ЗЗД за заплащане на сумата от
4660 (четири хиляди шестстотин и шестдесет) лева наемна цена за периода 01.05.2016 г. –
31.12.2016 г. като неоснователен, както е отхвърлил и предявения от СО срещу същото
дружество осъдителен иск с правно основание чл. 92 ЗЗД в частта му за претендирана
неустойка за периода от 01.03.2013 г. до 11.04.2016 г. като погасен по давност, и в частта му
за претендирана неустойка за периода 12.04.2016 г. – 25.12.2016 г. над сумата от 4054,20
лева до 68 367,14 лева като неоснователен.
Прекратил е производството по гр.д. № 1239/2020 г. на СГС в частта му по предявения по
реда на чл. 422 ГПК установителен иск с правно основание чл. 86 ЗЗД за признаване за
установена дължимостта на законна лихва за забава върху незаплатените месечни
обезщетения за ползване на имота за периода 25.02.2018 г. – 14.05.2018 г., с цена на този иск
97,08 лева, както и в частта му по предявения осъдителен иск с правно основание чл. 92 ЗЗД
за заплащане на неустойка в частта му за сумата от 30068,65 лева за периода 25.12.2016 г. до
14.05.2018 г. В съответствие с изхода от делото, е разпределил и отговорността за разноски
между двете страни по същото.
Решението на СГС е атакувано със самостоятелни въззивни жалби, както от „Джей
Бизнес Груп“ ООД, така и от Столична община.
От страна на търговското дружество се оспорва съдебния акт само в частите, в
които исковите претенции на СО /установителни и осъдителни/ са уважени изцяло или
частично, като се развиват доводи за неспазване на материалния закон и процесуална
незаконосъобразност. Моли се САС за частична отмяна на първоинстанционното решение и
отхвърляне на предявените искове от СО в цялост. Претендират се разноски.
Общината, съответно, оспорва решението на градския съд в отхвърлителните му
части, считайки, че са били налице основания за пълното уважаване на исковете. Отново се
развиват доводи за неспазване на материалния закон и процесуална незаконосъобразност.
Моли се САС за частична отмяна на първоинстанционното решение и уважаване на
предявените искове от СО. Претендират се разноски.
2
От правото на подаване на писмен отговор по реда на чл. 263, ал. 1 ГПК, се е
възползвала само общината, която счита, че въззивната жалба на „Джей Бизнес Груп“ ООД е
неоснователна.
Решението на СГС е влязло в законна сила, като неатакувано от никого, в частите, в
които е прекратено производството по гр.д. № 1239/2020 г. на СГС в частта му по
предявения по реда на чл. 422 ГПК установителен иск с правно основание чл. 86 ЗЗД за
признаване за установена дължимостта на законна лихва за забава върху незаплатените
месечни обезщетения за ползване на имота за периода 25.02.2018 г. – 14.05.2018 г., с цена на
този иск 97,08 лева, както и в частта му по предявения осъдителен иск с правно основание
чл. 92 ЗЗД за заплащане на неустойка в частта му за сумата от 30068,65 лева за периода
25.12.2016 г. до 14.05.2018 г.
Пред Софийски апелативен съд нови доказателства не са искани и не са събирани.
САС установи следното от материалите по делото, след като се запозна със същите:
Столична община е предявила против „Джей Бизнес Груп“ ООД следните обективно
съединени искове при условията на кумулативност:
1. установителни искове, предявени по реда на чл. 422 ГПК, след проведено
заповедно производство по чл. 417 ГПК;
- установителен иск с правно основание чл. 232, ал. 2 ЗЗД, за признаване за установена
дължимост на незаплатена наемна цена на имот за периода 01.01.2017 г. – 28.02.2018 г., с
цена на този иск 20 970 лева;
- установителен иск с правно основание чл. 236, ал. 2 ЗЗД, за признаване установена
дължимостта на обезщетение за ползване на имот за периода 01.03.2018 г. – 30.05.2018 г., с
цена на този иск 6990 лева;
- установителен иск с правно основание чл. 92 ЗЗД за признаване за установена
дължимостта на неустойка за забава за периода от 25.12.2016 г. до 14.05.2018 г., с цена на
този иск 30068,65 лева;
- установителен иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за признаване за установена
дължимостта на законна лихва за забава върху незаплатените месечни обезщетения за
ползване на имота за периода 25.02.2018 г. – 14.05.2018 г., с цена на този иск 97,08 лева.
2. осъдителни искове:
- осъдителен иск с правно основание чл. 232, ал. 2 ЗЗД за заплащане на наемна цена
за периода 01.05.2016 г. – 31.12.2016 г., с цена на този иск 4660 лева;
- осъдителен иск с правно основание чл. 92 ЗЗД, за заплащане на неустойка за забава,
с цена на този иск 185 973,93 лева.
Ищецът Столична община излага, че с ответника бил сключен договор за наем на
имот публична общинска собственост, за поставяне на преместваем обект на територията на
Градската градина на София, за позиция 1.1 за обект № 1, с покрита площ 24 кв. м,
прилежаща открита площ 120 кв. м, след проведен конкурс. Уговорената наемна цена била
3
2330 лева месечно, платима авансово до 25-то число на предходния месец, като първата цена
се дължала не по-късно от три месеца от подписване на договора, или от 01.03.2013 г.
Независимо че договорът бил сключен за 5 години и приключил на 01.03.2018 г. ,
ответникът продължавал да държи преместваемия обект върху имота при условията на чл.
236 ЗЗД, върху наемателя тежало задължението да заплати наемната цена при условията на
сключения договор като при договор за наем за неопределен срок, или наемна цена от 2330
лева месечно, считано от 25.02.2018 г. до предявяването на иска. Ищецът твърди, че след
датата на първия падеж наемателят изпадал в забава при плащане на наемните вноски и
заплащал частично дължимите суми в нарушение на чл. 66 ЗЗД. Постъпилите банкови
плащания по договора били 107 046 лева, а начислените месечни наемни цени за периода
01.03.2015 г. – 30.05.2015 г. били 146 790 лева.
Ищецът твърди, че ответникът му дължи незаплатени „главници“ в размер на
39 744 лева за целия период на договора. Съгласно договора, върху незаплатената сума
ответникът дължал неустойка от 0,5 % за всеки просрочен ден, или в общ размер 222 083,80
лева. Ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение и СРС по гр. дело №
35852/2018 г. издал заповед за незабавно изпълнение за главница в размер на 39 744 лева ,
неустойка за забава 50 479 лева за периода 01.01.2017 г. – 30.05.2018 г. (с падежи 25.12.2016
г. – 25.04.2018 г.) и законна лихва върху обезщетението за ползване 25.02.2018 г. –
14.05.2018 г.
На основание изложеното, в исковата молба се правят следните искания до съда:
1. да признае за установено, че ответникът „Джей Бизнес Груп“ ООД дължи на ищеца
Столична община следните парични суми:
- сума от 20 970 лева незаплатена наемна цена на имот за периода 01.01.2017 г. – 28.02.2018
г.;
- сума от 6990 лева обезщетение за ползване на имот след изтичане срока на договор
за наем, за периода 01.03.2018 г. – 30.05.2018 г.;
- сума от 30 068,65 лева неустойка за забава за периода от 25.12.2016 г. до 14.05.2018
г.;
- сума от 97,08 лева законна лихва за забава върху незаплатените месечни
обезщетения за ползване на имота за периода 25.02.2018 г. – 14.05.2018 г.
2. да осъди ответника „Джей Бизнес Груп“ ООД да заплати на ищеца Столична
община следните парични суми:
- сума от 4660 лева наемна цена за периода 01.05.2016 г. – 31.12.2016 г.;
- сума от 185 973 лева неустойка за забавено плащане на наемни вноски за периода от
01.03.2013 г. до 30.05.2018 г.
Ответникът „Джей Бизнес Груп“ ООД оспорва исковете със следните възражения:
- възражение за изтекла погасителна давност за вземанията за главници и неустойки за
забава в частта им преди 12.04.2016 г.
4
- възражение за недължимост на наемни вноски за периода от 01.01.2017 г. до 31.05.2018 г.,
с твърдение за прекратяване на договора за наем след 31.12.2016 г., съгласно писмо от
01.12.2016 г. от кмета на Столична община;
- възражение за недължимост на неустойка, поради липса на забава при погасяване на
задълженията на ответника към ищеца за периода от 01.03.2013 г. до 31.12.2016 г.
Съдът като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, прие
за установено следното:
По делото с доклада на съда е прието за безспорно, че между ищеца Столична община като
наемодател и ответника „Джей Бизнес Груп“ ООД като наемател, е бил сключен договор за
наем РД-566-21 от 30.11.2012 г. на имот публична общинска собственост, за поставяне на
преместваем обект на територията на Градската градина на София, за позиция 1.1 за обект
№ 1 с покрита площ 24 кв. м и прилежаща открита площ от 120 кв. м. Срокът на договора
бил 5 години. Уговорената месечна наемна цена от 2330 лева, платима авансово за
следващия месец до 25-то число на текущия месец. В чл. 6 от договора била уговорена
неустойка за забава размер на 0,5% от наемната цена за всеки просрочен ден. Между
страните не се спори относно обстоятелството, че ответникът „Джей Бизнес Груп“ ООД е
ползвал предоставената му площ, като е поставил преместваемия обект, съгласно договора.
С писмо от 01.12.2016 г. СО е отправила предизвестие за прекратяване на договорните
отношения (гр. дело № 21506/2019 г. на СРС, л. 108). По делото не е направено твърдение от
ответника за премахването на обекта, разположен върху мястото, което е било предмет на
договора за наем след предизвестието за неговото прекратяване. Към делото са представени
констативни протоколи, съставени от длъжностни лица при Столична община, с дати
съответно 27.04.2017 г. (л. 36), 04.09.2017 г. (л. 25-27), 12.09.2017 г. (л. 28-29), 10.04.2018 г.,
20.05.2018 г. и 04.06.2018 г. (л. 38-40), с вписани констатации на съответните дати за
поставени маси върху общински терен на площ между 120 кв. м и 200 кв. м и предлагане в
обекта на напитки и храна. Тези доказателства дават основание на съда да приеме от
фактическа страна, че след писмото – предизвестие за прекратяване на договора за наем (гр.
дело № 21506/2019 г. на СРС л. 108) ответникът е продължил да държи частта от имота,
която е била предмет на договор за наем. В протокол от 27.04.2017 г., съдържащ нареждане
„да се премахнат незабавно“, което съдът приема като изрично противопоставяне на
наемодателя на ползването на имота. Тези обстоятелства дават основание на съда да приеме,
че след предизвестието за прекратяване на договора на 08.12.2017 г., с оглед продължилото
ползване на имота, въпреки противопоставянето на наемодателя Столична община,
наемателят „Джей Бизнес Груп“ ООД е продължил ползването на имота и на основание чл.
236, ал. 2 ЗЗД е следвало да изпълнява всичките си задължения по наемния договор.
По делото в първата инстанция е назначена и изготвена от в.л. С. съдебно-счетоводна
експертиза /ССчЕ/, с която са установени дължимите като наемна цена суми (главница и
лихви) от наемателя на наемодателя за периода на ползване на имота, и размерът на
дължимите неустойки съгласно клаузите на договора за наем.
Съгласно чл. 269 ГПК за валидността и допустимостта на обжалваното решение
5
въззивният съд следи служебно, а относно останалото - е обвързан от оплакванията в
жалбите.
В този контекст, съдът счита, че обжалваното решение на СГС е валидно и допустимо.
По правилността на решението и съобразно оплакванията във въззивните жалби (чл. 269,
изр.второ ГПК).
Относно въззивната жалба на „Джей Бизнес Груп“ ООД:
Процесуалният представител на дружеството изразява несъгласие само с тези части на
решението, с което исковите претенции на СО са частично уважени.
Жалбата е неоснователна по следните съображения:
По отношение сумата от 6990 (шест хиляди деветстотин и деветдесет) лева обезщетение за
ползване по чл. 236, ал. 2 ЗЗД за периода 01.03.2018 г. – 30.05.2018 г. на част от поземлен
имот публична общинска собственост – градска градина за поставяне на преместваем обект
от 24 кв. м и прилежаща площ от 120 кв. м, при прекратен договор за наем и въпреки
противопоставянето на наемодателя, ведно със законната лихва от 01.06.2018 г. до
окончателното изплащане на сумата:
Между страните по делото не се формира спор, че ищеца СО като наемодател и ответника
„Джей Бизнес Груп“ ООД като наемател, е бил сключен договор за наем РД-566-21 от
30.11.2012 г. на имот публична общинска собственост, за поставяне на преместваем обект
на територията на Градската градина на София, за позиция 1.1 за обект № 1 с покрита площ
24 кв. м и прилежаща открита площ от 120 кв. м. Съгласно клаузата на чл. 2 от
съглашението, срокът на наема започва да тече от издаване удостоверение за експлоатация
на преместваемия обект, но не по-късно от три месеца от подписване на договора, т.е. в
случая, от 01.03.2013 г. Срокът на договора бил 5 години и не е могло да бъде продължаван
/чл. 2, изр.последно, пак там/. Уговорената месечна наемна цена от 2330 лева, платима
авансово за следващия месец до 25-то число на текущия месец.
Тезата на жалбоподателя е, че посочената от първоинстанционния съд разпоредба на чл.
236, ал. 2 ЗЗД била неприложима, т.е. че решението противоречи на материалния закон.
Настоящият състав на САС намира оплакването за неоснователно. По делото не е направено
твърдение от ответника за премахването на обекта, разположен върху мястото, което е било
предмет на договора за наем след предизвестието за неговото прекратяване. Към делото на
СГС са представени констативни протоколи, съставени от длъжностни лица при Столична
община, с дати съответно 27.04.2017 г. (л. 36), 04.09.2017 г. (л. 25-27), 12.09.2017 г. (л. 28-
29), 10.04.2018 г., 20.05.2018 г. и 04.06.2018 г. (л. 38-40), с вписани констатации на
съответните дати за поставени маси върху общински терен на площ между 120 кв. м и 200
кв. м и предлагане в обекта на напитки и храна. Тези доказателства, както и показанията на
св. Л. /л. 54/ в частта за фактическото състояние на наетия имот и това, че същият е
продължавал да работи и да осъществява търговска дейност, дават основание на съда да
приеме, че и след писмото – предизвестие за прекратяване на договора за наем (гр. дело №
21506/2019 г. на СРС л. 108) ответникът е продължил да държи частта от имота, която е била
6
предмет на договор за наем. В протокол от 27.04.2017 г. се съдържа нареждане „да се
премахнат незабавно“, което съдът приема като изрично противопоставяне на наемодателя
на ползването на имота. Тези обстоятелства дават основание да се приеме, че след
предизвестието за прекратяване на договора на 08.12.2017 г., с оглед продължилото
ползване на имота въпреки противопоставянето на наемодателя Столична община,
наемателят „Джей Бизнес Груп“ ООД е продължил реално ползването на имота.
Тази хипотеза се урежда именно с нормата на чл. 236, ал. 2 ЗЗД. Същата гласи, че ако
наемателят продължа ползването въпреки противопоставянето на наемодателя, той дължи
обезщетение и трябва да изпълнява всички задължения, произтичащи от прекратения наемен
договор. Законодателят неслучайно е употребил думата „обезщетение“, но то е в пряка
връзка с прекратения наемен договор, защото обосновава връзката със същия касателно
това, че наемодателят трябва да изпълнява всички свои задължения, произтичащи от
прекратеното наемно правоотношение. Дори и процесуален представител на ищцовата
страна в съответния документ /молба, уточнение и др./ да е допуснал терминологична или
езикова неточност, то се претендира именно това, при което СГС не е допуснал грешка в
правната квалификация и не е нарушил материалния закон. Правилно, обезщетението по чл.
236, ал. 2 ЗЗД в случая, е изчислено на базата на месечната наемна цена по прекратения
наемен договор съгласно допусната и приета без възражения от страните ССчЕ.
Експертизата се възприема като компетентно и обективно изготвена и от САС. По въпроса
от кого и как се определя обезщетението по чл.236, ал.2 ЗЗД е формирана трайна съдебна
практика с постановени по реда на чл.290 ГПК от ВКС решения-№ 164 от 28.10.2010 г. по
т.д. № 1079/2009 г. на ІІ ТО на ТК, № 90 от 08.07.2009 г. по т. д. № 3/2009 г. на І ТО, № 68 от
21.04.2009 г. по т. д. № 697/2008 г. на II ТО, № 18 от 05.03.2010 г. по т. д. № 527/2009 г. на І
ТО на ТК на ВКС и др. Според тази практика обезщетението по чл.236, ал. ЗЗД следва да
бъде определено съобразно размера на настъпилите от неоснователното ползване на вещта
вреди, които могат да се изразяват както в претърпени загуби, така и в пропуснати ползи. В
съответствие с диспозитивното начало в гражданския процес, ищцовата страна е посочила,
че за база на претендираното обезщетение по този законов текст желае да се вземе предвид
наемната месечна цена по прекратения договор, което е и логично, тъй като при
евентуалното му продължаване /или сключване на друг договор с друг наемател/, това би
бил минималният доход, който страната-наемодател би получила, и от който тя е лишена.
По аналогични съображения, неоснователни са и оплакванията на „Джей Бизнес Груп“ ООД
относно другите два частично уважени иска, представляващи неустойки за забава на
плащания за минали периоди. Същите са уважени частично, като е взето предвид от съда
направеното възражение от дружеството за частичното погасяване по давност /чл. 111, б. „б“
и „в“ ЗЗД/ на тези вземания на Столична община.
Относно въззивната жалба на Столична община:
Оплакванията в същата са насочени срещу частите в първоинстанционния съдебен акт, с
които исковите претенции на СО са отхвърлени. Тези оплаквания са свързани с
неправилното приложение на материалния закон и по-конкретно разпоредбите на чл. 111, б.
7
„б“ и „в“ ЗЗД и чл. 76 ЗЗД.
По приложението на кратката, тригодишна погасителна давност:
Счита се, че неправилно СГС бил поставил „демаркационна линия“ /така на стр.първа от
жалбата/ на датата 12.04.2016 г. – три години преди датата на подаване на исковата молба
(12.04.2019 г.), както и че неправилно бил приел, че неизпълнението на процесния договор
за наем и финансовите искания във връзка с това, не следвало да се разглеждат.
Оплакването, по принцип, е основателно. В Решение 118/12.12.2019 г. по т.д. 2288/2018 г.
на ВКС, II т.о., ТК, е дадено принципното разрешение, че при спазен едномесечен срок по
чл. 415 ГПК за предявяване на иска по чл. 422 ГПК, прекъсването на давността от момента
на подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение възниква само
ако изпълнението е предприето действително незабавно, респ. в разумен срок и при липса
на бездействие от страна на кредитора. Съображенията на Върховния касационен съд са
свързани с различния режим на връчване и издаване на заповедите за изпълнение по чл. 410
и чл. 417 ГПК, както и различният момент, в който длъжникът узнава за предпиретите от
кредитора действия за събиране на вземанията му.
В конкретния случай и съобразно данните от приложеното заповедно дело, представител на
общината е получил копие от заповедта за незабавно изпълнение и оригинал на
изпълнителния лист на 27.07.2018 г. а поканата за доброволно изпълнение от частен съдебен
изпълнител, е връчена на представител на „Джей Бизнес Груп“ ООД на 11.09.2018 г. Съдът
намира, че съобразно посочената казуална практика на ВКС, се касае за разумен срок (по-
малко от два месеца, в които влизат образуването на изпълнителното дело и първоначалните
действия на съдебния изпълнител), в който незабавното изпълнение по реда на чл. 417 ГПК
е било предприето от заявителя Столична община. Ето защо, тригодишната давност следва
да тече не от 12.04.2016 г. – три години преди датата на подаване на исковата молба, а от
01.06.2015 г. – три години преди датата на подаване на заявлението за издаване на заповедта
за изпълнение по чл. 417 ГПК (същата е депозирана в районния съд на 01.06.2018 г.).
Разбира се, горните принципни разсъждения следва да се съотнесат към обстоятелството, че
претенциите на общината, са за суми, дължими след 01.01.2017 г. (вж. стр. 4 от приложеното
ч.гр.д. 35852/2018 г. на СРС).
Що се отнася до твърдяното във въззивната жалба на СО неправилно прилагане
разпоредбата на чл. 76 ЗЗД от страна на първоинстанционния съд, то настоящата инстанция
намира следното:
Принципният отговор на въпроса се съдържа в т. 1 от ТР 3/27.03.2019 г. по ТД
3/2017 г. на ОСГТК на ВКС. Нормата на чл. 76 ЗЗД е диспозитивна и страните могат да
уговорят помежду си нещо различно от посоченото в чл. 76, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД. Тъй като в
конкретния случай, в процесния договор за наем, не е уговорено нещо различно, то съгласно
цитираното тълкувателно решение, когато извършеното плащане не е достатъчно,
погасителният ефект за законната лихва за забава при неизпълнение на парично задължение
настъпва при условията и в поредността по чл.76, ал. 2 ЗЗД, т.е. когато изпълнението не е
8
достатъчно да покрие лихвите, разноските и главницата, погасяват се най-напред
разноските, след това лихвите и най-после главницата.
Следва да се признае правото на ищеца Столична община законосъобразно да отнася
постъпили от ответника плащания след 12.04.2016г., за които не са посочени период на
плащане, респективно които са недосатъчни да покрият изцяло, дължимата месечна наемна
вноска (съобразно разрешението, дадено в т. 1 от горепосоченото тълкувателно решение на
ОСГТК) за периоди преди 12.04.2016г., които към момента на всяко конкретно плащане не
са били погасени по давност. Неправилно, първоинстанционният съд не е съобразил
задължителното тълкуване на ВКС при преценката на извършените плащания по процесния
договор от датата на първия падеж.
Поради това, следва да се извършат нови изчисления за дължимите главници за
периода от 01.01.2017 г. (така, както е поискано от общината) до края на посочения период
(28.02.2018 г.) за който са претендирани съответните парични суми, тъй като, както вече се
посочи, наемният договор следва да се счита за прекратен от 01.03.2018 г. В съответствие с
диспозитивното начало в процеса и поисканото от Столична община в заповедното
заявление по чл. 417 ГПК и исковата молба по чл. 422 ГПК, нужно е да се изтъкне, че
исковата претенция се формира за суми, дължими след 01.01.2017 г. до 30.05.2018 г. За
целта трябва да се вземат предвид данните от Приложение 1 от ССчЕ, изготвена от в.л. С..
Досежно претенциите за дължима неустойка (чл. 92 ЗЗД):
В тази част, обжалваното решение е правилно, тъй като в заповедното заявление по чл.
417 ГПК (вж. стр. 5 от приложеното ч.гр.д. 35852/2018 г. на СРС), неустойка е претендирана
за периода след 25.12.2016 г., но впоследствие, в исковата молба, установителният иск за
неустойка е съединен с осъдителен такъв за дължимата неустойка за периода преди 25.12
2016 г. (с начало от 01.03.2013 г.). Ответникът е направил възражение за изтекла
тригодишна погасителна давност, но именно поради особеностите относно претенциите за
дължимата неустойка в заповедното и исковото производство, то тук, правилно СГС е
приел, че „следва да се считат погасени по давност на основание чл. 111 б. „в“ от ЗЗД и
вземанията за неустойка преди 12.04.2017 г. За този период са изтекли три години преди
предявяване на осъдителния иск. Давността за вземанията за неустойка до 11.04.2016 г. не
следва да се счита прекъсната с подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, защото с него не се претендират вземания за неустойка за периода до 11.04.2016
г., а за периода след 25.12.2016 г. (гр. дело № 35852/2018 г. л. 4). Следователно, непогасени
по давност са вземанията за неустойка от 12.04.2016 г.”
Поради това, вижданията за първостепенния съд за дължимата неустойка са правилни и
следва да се подкрепят.
В обобщение, въззивната жалба на „Джей Бизнес Груп“ ООД е неоснователна, а тази
на СО – частично основателна. Обжалваното решение на СГС следва да се отмени в частите,
в които е отхвърлил предявения по реда на чл. 422 във връзка с чл. 415 ГПК от Столична
община срещу „Джей Бизнес Груп“ ООД иск с правно основание чл. 232, ал. 2 ЗЗД за
9
признаване за установена дължимостта на сумата от 20 970 (двадесет хиляди деветстотин и
осемдесет) лева неплатена наемна цена за периода 01.01.2017 г. – 28.02.2018 г. по договор за
наем № РД-566-21 от 30.11.2012 г. на част от поземлен имот публична общинска
собственост – градска градина за поставяне на преместваем обект от 24 кв. м и прилежаща
площ от 120 кв. м, ведно със законната лихва от 01.06.2018 г. до окончателното изплащане
на сумата, както и в частта, в която е отхвърлил предявения от СО срещу „Джей Бизнес
Груп“ ООД осъдителен иск с правно основание чл. 232, ал. 2 ЗЗД за заплащане на сумата от
4660 (четири хиляди шестстотин и шестдесет) лева наемна цена за периода 01.05.2016 г. –
31.12.2016 г. като неоснователен, а вместо това да се постанови друго решение, с което тези
искове да се уважат. В останалата обжалвана част, решението е правилно и трябва да се
потвърди. В частта, в която СГС е прекратил производството по гр.д. № 1239/2020 г. на СГС
в частта му по предявения по реда на чл. 422 ГПК установителен иск с правно основание
чл. 86 ЗЗД за признаване за установена дължимостта на законна лихва за забава върху
незаплатените месечни обезщетения за ползване на имота за периода 25.02.2018 г. –
14.05.2018 г., с цена на този иск 97,08 лева, както и в частта му по предявения осъдителен
иск с правно основание чл. 92 ЗЗД за заплащане на неустойка в частта му за сумата от
30068,65 лева за периода 25.12.2016 г. до 14.05.2018 г., съдебният акт е влязъл в сила като
необжалван.
Разноски:
Поради различните изводи на въззивната инстанция, решението на СГС следва
да се отмени изцяло в частта за съдебно-деловодните разноски. Съгласно уважената и
отхвърлената част на предявените искове и като взе предвид приложените списъци по чл. 80
ГПК и доказателства за сторени разноски, то те следва да се разпределят по следния начин,
като се вземат предвид и разноските в заповедното производство: а) за първа инстанция
„Джей Бизнес Груп“ ООД има право да получи 4 739.46 лв., а СО – 1 708.15 лв.; б) за втора
инстанция - на дружеството му се дължат 1 838.28 лв., а на общината – 1 139.73 лв. При
сумиране на съответните суми от инстанциите, се получава, че на „Джей Бизнес Груп“ ООД
се дължат 6 577.74 лв., а СО – 2 847.88 лв. Съдът намира, че е удачно между двете суми да се
извърши съдебна компенсация (прихващане), при което Столична община следва да се
осъди да заплати на „Джей Бизнес Груп“ ООД 3 729.86 лв. съдебно-деловодни разноски за
всички инстанции до тук.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 260279/14.01.2021 г. по гр.д. № 1239/2020 г. на
СГС, I-21 състав, в частта, в която съдът е отхвърлил предявения по реда на чл. 422 ГПК във
връзка с чл. 415 ГПК от Столична община срещу „Джей Бизнес Груп“ ООД иск с правно
основание чл. 232, ал. 2 ЗЗД за признаване за установена дължимостта на сумата от 20 970
(двадесет хиляди деветстотин и осемдесет) лева неплатена наемна цена за периода
10
01.01.2017 г. – 28.02.2018 г. по договор за наем № РД-566-21 от 30.11.2012 г. на част от
поземлен имот публична общинска собственост – градска градина за поставяне на
преместваем обект от 24 кв. м и прилежаща площ от 120 кв. м, ведно със законната лихва от
01.06.2018 г. до окончателното изплащане на сумата, в частта, в която е отхвърлил
предявения от СО срещу „Джей Бизнес Груп“ ООД осъдителен иск с правно основание чл.
232, ал. 2 ЗЗД за заплащане на сумата от 4660 (четири хиляди шестстотин и шестдесет) лева
наемна цена за периода 01.05.2016 г. – 31.12.2016 г., както и в частта, в която са присъдени
съдебно-деловодни разноски в полза на двете страни по делото, а вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА за установено по реда на чл. 422 ГПК във връзка с чл. 415 ГПК, че
„Джей Бизнес Груп“ ООД дължи на Столична община на основание чл. 232, ал. 2 ЗЗД
сумата от 20 970 (двадесет хиляди деветстотин и осемдесет) лева неплатена наемна цена за
периода 01.01.2017 г. – 28.02.2018 г. по договор за наем № РД-566-21 от 30.11.2012 г. на част
от поземлен имот публична общинска собственост – градска градина за поставяне на
преместваем обект от 24 кв. м и прилежаща площ от 120 кв. м, ведно със законната лихва от
01.06.2018 г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА на основание чл. 232, ал. 2 ЗЗД „Джей Бизнес Груп“ ООД да заплати
на Столична община сумата от 4660 (четири хиляди шестстотин и шестдесет) лева наемна
цена за периода 01.05.2016 г. – 31.12.2016 г. за ползването на горепосочения имот.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260279/14.01.2021 г. по гр.д. № 1239/2020 г. на
СГС, I-21 състав в останалите му обжалвани части.
ОСЪЖДА Столична община на основание чл. 78, ал. 3 ГПК да заплати на „Джей
Бизнес Груп“ ООД по компенсация сумата от 3 729.86 лв. (три хиляди седемстотин двадесет
и девет лева и осемдесет и шест стотинки) съдебно-деловодни разноски за всички
инстанции.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11