Р Е Ш Е Н И Е
гр.
Ихтиман, 13.03.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ИХТИМАНСКИ РАЙОНЕН СЪД,
втори състав, в публично заседание на тридесети декември през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
Председател: Ивайло Йорданов
при секретаря Адриана
Хаджипеткова, като разгледа докладваното от съдията Йорданов НАХД № 125 по описа за 2019г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по
делото е по чл. 59 и сл. от ЗАНН
К.Х.С. ЕГН ********** *** е обжалвал
наказателно постановление № Ф-85/02.10.2018 ж. на Директора на ОДБХ, с което за
нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 1 ЗВД на основание чл. 420а, ал. 1 ЗВД му е
наложена глоба в размер на 300 лева, за нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 3 ЗВД
на основание чл. 420а, ал. 1 ЗВД му е наложена глоба в размер на 300 лева и за
нарушение на чл. 169, т. 1 ЗВД на основание
чл. 425, ал. 1 ЗВД му е наложена глоба в размер на 300 лева.
Жалбоподателят твърди,
че при издаване на наказателното постановление е допуснато съществено нарушение
на процесуалните правила, тъй като не е посочено точно мястото на извършване на
нарушението. Твърди се, че в НП е цитиран констативен протокол от 05.03.2018
г., какъвто не е приложен по преписката.
Сочи се, че за едно и също нарушение са му били наложени различни
наказания.
Въззиваемата
страна чрез адв. Б. оспорва жалбата.
Съдът, като обсъди доводите на страните и
събраните писмени и гласни доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност,
приема за установено следното:
От приложения по преписката АУАН №
001406/05.08.2018 г. и показанията на свидетелите Б.Б. и В.П. се установява, че
около 9,15 часа на 05.08.2018 г.
служителите на КАТ спрели а проверка лекотоварен автомобил „…“ с рег. № …, в
района на 54 км на автомагистрала „Т…“ с посока на движение гр. П.в. При
проверката било установено, че в микробуса се превозват живи агнета, поради
което сигнализирали ветеринарните органи. На място пристигнала св. Д-р Й.Й.,
която констатирала, че в превозното средство има 17 агнета, които са без ушни
марки, без придружаващи документи /пътен лист и ветеринарномедицинско
свидетелство/ и превозното средство не е било лицензирано. К. приела, че водачът
К.С. е допуснал нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 1, т. 3, чл. 163, чл.
169 от Закона за ветеринарномедицинската дейност.
Констатациите в акта са потвърдени от актосъставителя Й.Й.,
според която за животните е нямало какъвто и да е документ и те били натъпкани
в превозното средство, като по телефона е извършила проверка за това дали
превозното средство е било лицензирано.
Въз основа на съставения акт е издадено и атакуваното
наказателно постановление, с което на водача на микробуса за извършеното
нарушение за нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 1 ЗВД на основание чл. 420а, ал. 1
ЗВД му е наложена глоба в размер на 300 лева, за нарушение на чл. 139, ал. 1,
т. 3 ЗВД на основание чл. 420а, ал. 1 ЗВД му е наложена глоба в размер на 300
лева и за нарушение на чл. 169, т. 1 ЗВД на основание чл. 425, ал. 1 ЗВД му е наложена глоба в
размер на 300 лева.
С оглед възприетото от фактическа страна, съдът достигна до следните
правни изводи:
Актът и наказателното постановление са издадени от
териториални и материално компетентни органи. При съставянето им не са
допуснати съществени нарушения на процесуалните права, които да доведат до
опорочаване на процедурата по установяване на административното нарушение и съответно-
налагане на административното наказание и оттук - до ограничаване правото на
защита на нарушителя.
Съдът намира за неоснователни
възраженията на на жалбоподателя за това, че не е посочено точно мястото на
извършване на нарушението. В случая мястото на нарушението е в достатъчна
степен конкретизирано – в АУАН и НП е посочено, че жалбоподателят е извършил
нарушението в района на 55 км на АМ „Т.“ Следва да се отбележи, че мястото на
извършване на нарушението е от значение за местната компетентност на контролния
орган, но не и за съставомерността на деянието.
По отношение на другото възражение на
жалбоподателя – за това, че в наказателното постановление е цитиран констативен
протокол от 05.03.2018 г., какъвто не е приложен по преписката, съдът намира
също за неоснователно. В случая се касае за техническа грешка, допусната от наказващият
орган, като видно от писмените доказателства констативният протокол е от
05.08.2018 г., когато е и извършено нарушението.
Не е основателно и възражението за
това, че са били наложени две наказания за едно и също нарушение. В случая в
чл. 139, ал. 1, т. 1 и чл. 139, ал. 1, т. 3 ЗВД са описани два различни състава
на административни нарушения – така по т. 1 /в редакцията на закона към момента
на извършване на нарушението/ е предвидена забрана за придвижването или транспортирането на
животни, на които не е извършена официална идентификация., а в т. 3 -
транспортирането на животни без ветеринарномедицинско свидетелство.
В хода на производството от обективна
страна бе установено, че превозваните от жалбоподателя дребни преживни животни
са били без ушна марка, т.е. без официална идентификация, както и не е било
представено ветеринарномедицинско свидетелство. Това са две самостоятелни
административни нарушения, поради което и съдът приема, че наказващият орган
правилно е наложил отделни административни наказания на основание чл. 420а, ал.
1 ЗВД
По отношение на третото констатирано
административно нарушение по чл. 169, т. 1 ЗВД, съдът приема, че правилно е
наложено административното наказание по чл. 425, ал. 1 ЗВД. Това е така, защото
в чл. 169,т. 1 ЗВД е предвидена забрана за транспортирането на животни в
нерегистрирани превозни средства и при условия, причиняващи им болка,
наранявания и страдания. По делото бе установено, че лекотоварният автомобил „…“ с рег. № …, не е бил
регистриран по надлежния ред, което означава, че С. е осъществил състава на
твърдяното административно нарушение.
Ето защо настоящият състав приема, че атакуваното
наказателно постановление е правилно и законосъобразно, поради което следва да
бъде потвърдено
Воден от горното съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно
постановление № Ф-85/02.10.2018 г. на Директора на ОДБХ, с което на К.Х.С. ЕГН **********
*** за нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 1
ЗВД на основание чл. 420а, ал. 1 ЗВД му е наложена глоба в размер на 300
лева, за нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 3 ЗВД на основание чл. 420а, ал. 1 ЗВД
му е наложена глоба в размер на 300 лева и за нарушение на чл. 169, т. 1 ЗВД на
основание чл. 425, ал. 1 ЗВД му е
наложена глоба в размер на 300 лева.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред АС – София област на основанията,
предвидени в НПК и по реда на глава дванадесета от АПК в 14 дневен срок от
съобщаването му на страните.
Районен съдия:
(И. Йорданов)