Решение по дело №320/2020 на Районен съд - Берковица

Р Е Ш Е Н И Е

ГР.БЕРКОВИЦА, 23.04.2021г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД гр.Берковица…….……...наказателна колегия публично заседание на 02 март.......……..………….……………………през две хиляди и двадесет и първа година..……….……………………в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИТА ГЕОРГИЕВА

 

при секретаря Таня Йорданова, като разгледа АНД № 320/2020 год.по описа на БРС, ІІ наказателен състав, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по депозирана жалба от С.И.П. *** и  с ЕГН ********** срещу електронен фиш (ЕФ) серия К № 2710461 от 07.04.2019 г., издаден от ОД на МВР Монтана, с който на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 2, т. 3 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) му е наложено административно наказание – глоба в размер на 100 лева за нарушение на чл. 21, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДвП.

В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на фиша предвид настъпването на погасителна давност за ангажиране на административнонаказателна отговорност. Моли се да бъде отменен.

Въззиваемата страна не е взела становище и не се представлява в съдебно заседание.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното: 

Жалбата се явява процесуално допустима, доколкото е подадена в предвидения в чл. 59 ал. 2 от ЗАНН срок, подадена е от легитимирана страна, срещу акт, подлежащ на обжалване. Разгледана по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА, поради следните съображения:

От фактическа страна съдът установи следното:

На 07.04.2019 г. в 09:03 ч. в републикански път II-81, км 86+176 на разклона за с.Боровци с посока на движение от гр.Монтана към гр.Берковица  при въведено ограничение на скоростта от 50 km/h с пътен знак „B26” и отчетен толеранс на измерената скорост от минус 3 km/h МПС лек автомобил „Фолксваген Поло“ с рег. № М1325ВР  се е движил със скорост от 73 km/h, като е превишил максимално допустимата с 23 km/h и това е установено с мобилна  система . Електронният фиш е издаден на С.И.П.  – собственик, на когото е регистрирано МПС.

Установява се автоматизирано техническо средство –мобилна система за видеоконтрол „TFR-1М“ /АТС/ № 4835 да е одобрено средство за измерване Същото е минало периодична техническа проверка на 01.06.2018 г.

Описаната и възприета фактическа обстановка се установява и от писмените доказателства по делото – снимковия материал от автоматизираното техническо средство,  протокол за проверка № 3-24-18 /01.06.2018 г., разпечатка на фиш серия К №2710461 от 07.04.2019 г.

Собствеността върху лекия автомобил и използването му не се оспорва от жалбоподателя и въззиваемата страна, доколкото последното е изрично отбелязано в електронния фиш.Жалбоподателят твърди,че ЕФ му е връчен в нарушение на закона,тъй като счита,че от издаване на ЕФ и извършване на нарушението до връчването му е изтекла предвидената в чл.34 ал.1 т.1 от ЗАНН давност и административно наказателната преписка е следвало да бъде прекратена.

Относно приложението на процесуалните правила:

С оглед изложеното,  съдът  след запознаване с приложения по дело електронен фиш и доказателства намира, че последният отговаря на формалните изисквания на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП за съдържание и материалната компетентност на административнонаказващия орган, издал го.

При съставянето му не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на административнонаказателното производство по налагане на наказание, нито са ограничени правата на жалбоподателя. Електронният фиш е издаден при спазване на императивните изисквания на закона, по съставения образец и не създава неяснота относно нарушението, която да ограничава право на защита на жалбоподателя, като съдържа подробно описание на обстоятелствата при извършването му, от значение за съставомерността му и за параметрите на вмененото нарушение, нито е ограничено правото му да направи и писмени възражения по него. Правилно е отчетен установеният толеранс от +/- 3 km/h. Електронният фиш съдържа данни за териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението - ОДМВР Монтана; мястото - републикански път II-81, км 86+176 на разклона за с.Боровци с посока на движение от гр.Монтана към гр.Берковица  ; датата на нарушението - 07.04.2019 г.; точният час на извършване на нарушението - 09:03 ч.; регистрационният номер на МПС – № М1325ВР  ; собственикът, на когото е регистрирано превозното средство – С.И.П..; описание на нарушението - управление на лек автомобил с превишена скорост 73 км/ч при ограничение от 50 км/ч; нарушената разпоредба - чл. 21, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДвП; размерът на глобата - 100 лева; срокът, сметката и мястото на доброволното ѝ заплащане - четиринадесет дневен срок, в БНБ по указаната банкова сметка, ***, е посочена измерената скорост, толеранса, ограничението на скоростта, посоката на движението, регистрационния номер на заснетия автомобил и номера на снимката.

От правна страна съдът намира следното:

След преценка на цялата доказателствена съвкупност съдът намира, че от обективна и субективна страна се установява извършеното нарушение и авторството на деянието, доколкото собственика на МПС не е посочил друго лице, управлявало го, има основание да се ангажира отговорността на жалбоподателя.

С тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. на ВКС и ВАС се прие, че е недопустимо административните нарушения да се установяват и санкционират след неопределен период от време, тъй като по този начин би се създала трайна несигурност в правния мир, като освен това извършителите на деяния със значително по-ниска степен на обществена опасност, каквито са административните нарушения, биха били поставени в по-тежко материално правно положение от извършителите на деяния с най-висока степен на обществена опасност, каквито са например престъпленията против личността. В този смисъл институтите на давността в двете ѝ разновидности – давност за преследване, след изтичането на която се погасява възможността на компетентният орган да реализира правомощията си по административнонаказателното правоотношение, и давност за изпълнение на наложено наказание, с изтичането на която се погасява възможността компетентният орган да реализира изтърпяването на вече наложената административна санкция, намират приложение и в административнонаказателния процес, независимо дали  имат изрична уредба в ЗАНН. От принципите, че извършителите на административни нарушения не могат да бъдат поставени в по-неблагоприятно положение от извършителите на престъпления и от принципа за субсидиарно приложение на НК за случаите, които нямат изрична уредба в административнонаказателния процес (чл. 11 от ЗАНН), следва че нормите на давността уредени в НК ще намерят съответно приложение и в административнонаказателния процес във всеки един случай, когато в ЗАНН няма изрична уредба.

В цитираното постановление се прие още, че пример за такова субсидиарно приложение е института на абсолютната погасителна давност по чл. 81, ал. 3 вр. чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК. С това обаче далеч не се изчерпват случаите, когато разпоредбите на давността уредени в НК следва да намерят субсидиарно приложение.

Трайно установено положение е, че погасителната давност ограничава във времево отношение възможността на държавата чрез съответния компетентен орган да реализира с влязъл в сила акт наказателната/административнонаказателната отговорност на дадено лице. Погасителната давност в общия случай започва от деня, в който е довършено престъплението/нарушението - чл. 80, ал. 3 от НК, и тече до реализиране на наказателната/административнонаказателната отговорност на дееца с влязъл в сила акт.

Погасителната давност бива два вида: обикновена и абсолютна. Обикновената давност се прекъсва с всяко действие на надлежните органи, предприето за преследване, и то само спрямо лицето, срещу което е насочено преследването. След свършване на действието, с което е прекъсната давността, започва да тече нова давност - чл. 81, ал. 2 от НК. Абсолютната давност изключва наказателното/административнонаказателното преследване независимо от спирането и прекъсването на обикновената давност - чл. 81, ал. 3 от НК.

В чл. 34 от ЗАНН са изрично регламентирани две действия, които прекъсват обикновената погасителна давност - издаването на АУАН и издаването на НП. Предвидени са и специални давностни срокове за извършване на тези конкретни действия три месечен, съответно едногодишен за издаване на АУАН и шест месечен за издаване на НП. С издаването на АУАН и НП обаче не се изчерпват необходимите действия на държавата по реализиране на административно наказателната отговорност на дееца. След издаването на НП същото следва да бъде връчено на наказаното лице, като предпоставка за влизането му в сила. Доколкото електронният фиш подлежи на обжалване като НП и може да влезе в сила, след което му се придава значението на влязло в сила НП, то следва спрямо него да се приложат и разпоредбите касаещи наказателните постановления. Тъй като за действието по връчване на електронните фишове в ЗАНН и ЗДвП не е предвиден специален давностен срок, то следва субсидиарно да се приложи чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК и да се приеме, че за връчване на електронния фиш тече обикновена погасителна давност в размер на 3 години.

В случая не може да намери приложение двугодишния срок по чл. 82 от ЗАНН, доколкото приложението му би довело до смесване между двата основни вида давност – преследвателна и изпълнителна. Както бе посочено по-горе преследвателната давност тече от извършване на нарушението до реализиране на отговорността на дееца с влязъл в сила акт. Изпълнителната давност по чл. 82 от ЗАНН започва да тече от влизане в сила на съответния акт, с който отговорността на дееца е ангажирана. Тоест, за да е приложим срока по чл. 82 от ЗАНН, електронният фиш следва да е влязъл в сила. Предпоставка за влизане в сила на електронния фиш е надлежното му връчване. Преди връчването и съответно влизане в сила не тече изпълнителната давност по чл. 82 от ЗАНН, а общата преследвателна давност по НК. Така изрично обсъжданото тълкувателно постановление на ВКС и ВАС.

С оглед гореизложеното следва да се приеме, че по силата на препращащата норма на чл. 11 от ЗАНН за връчването на електронния фиш следва да тече обикновена тригодишна давност по чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК и абсолютна погасителна давност в размер на 4 години и половина на основание чл. 81, ал. 3 от НК.

В процесния случай електронният фиш е издаден на 07.04.2019 г., от която дата е започнала да тече обикновената тригодишна давност по чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК за връчване на електронния фиш. От административнонаказващия орган не са изложени твърдения за наличие на действия водещи до прекъсване на течащата обикновена давност за връчването му, а същият е връчен на нарушителя на 16.08.2020 г., т.е. след13 година и близо 4 месеца след издаването му. От гореизложеното следва, че обикновената тригодишна давност не е изтекла .

 По посочените съображения следва да се приеме, че административно наказателната отговорност на дееца не е погасена по давност и електронният фиш като законосъобразен следва да се потвърди. 

Така мотивиран Районен съд Берковица

 

Р Е  Ш  И :

 

ПОТВЪРЖДАВА  електронен фиш серия К № 2710461 от 07.04.2019 г., издаден от ОД на МВР Монтана, с който на С.И.П. *** и  с ЕГН **********  на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 2, т. 3 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) му е наложено административно наказание – глоба в размер на 100 лева за нарушение на чл. 21, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДвП.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните, пред Административен съд Монтана, на основанията, предвидени в НПК, и по реда на глава XII от АПК.

 

                                                                 

                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ :