ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№………./........ 04.2019 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на 12.04.2019 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТОМОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА
ЧАВДАРОВА
МИЛА КОЛЕВА
като
разгледа докладваното от съдия Д.
Томова
въззивно търговско дело №
408 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
по делото е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна
жалба вх. №85179/27.12.2018г. по описа на ВРС, на „РАДАР” ООД, ЕИК *********,
със седалище гр. София, подадена чрез пълномощник адвокат И.З., срещу
решение №4758/22.11.2018г.
на Варненски районен съд, 41 състав, постановено по гр.д. №17225/2017г. по
описа на ВРС, в частта му, с
която е отхвърлен като неоснователен предявеният от жалбоподателят – ищец в
първоинстанционното производство срещу ответника „БИ ХЕПИ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище гр. Варна, осъдителен
иск за сумата 21 562
лева, представляваща обезщетение за ползване на лятна градина към ресторант
„HAPPY”, находящ се в гр. София, кв. „Люлин”, бул. „Джавахарлал Неру” №6, за
периода от 01.11.2012г. до 19.10.2017г., ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от датата на подаване на исковата молба - 20.10.2017г., до
окончателно й плащане, като в съответствие с това ищецът е осъден да репарира
на ответника част от сторените разноски за производството.
Въззивният съд е сезиран и с насрещна въззивна жалба вх. №9665/07.02.2019г. по описа на ВРС, на „БИ ХЕПИ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище гр. Варна, подадена чрез
пълномощник адвокат В.Д.,
срещу решение №4758/22.11.2018г.
на Варненски районен съд, 41 състав, постановено по гр.д. №17225/2017г. по
описа на ВРС, в частта му, с
която дружеството – жалбоподател е осъдено да заплати на ищеца „РАДАР” ООД, ЕИК *********,
със седалище гр. София, сумата 7 454,04 лева, представляваща дължим
остатък от наемната цена по
договор за наем от 11.04.2011 г. за периода от 25.05.2015г. до 09.11.2016г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано
от датата на подаване на исковата молба - 20.10.2017г., до окончателно й
плащане, както и сумата 1 118,11 лева,
представляваща обезщетение
за забава върху неизплатените наемни вноски за периода от 25.05.2015г. до
09.11.2016г., както и сумата 926,04 лева, представляваща направени по делото разноски
съразмерно уважената част от исковете.
І. По
допустимостта на въззивното производство.
Въззивната
жалба на ищеца „РАДАР” ООД, гр. София, е
подадена в преклузивния двуседмичен срок, визиран в чл.259, ал.1 ГПК. Същата е
редовна, съдържа изискуемите по чл.260 ГПК реквизити и приложения по чл.261 ГПК
и е надлежно администрирана. Дължимата държавна такса за въззивното
производство в размер на 431,24 лева е
внесена.
Препис от въззивната жалба е връчен на насрещната
страна „БИ ХЕПИ” ЕООД,
гр. Варна.
В сроковете по чл.263, ал.1 и 2 от ГПК ответникът, чрез
пълномощника си по делото адвокат В. Д. е подал
писмен отговор вх. №9672/07.02.2019г. на въззивната жалба на ищеца, както и насрещна
въззивна жалба.
Същата съдържа изискуемите по чл.260 ГПК реквизити и
е процесуално допустима. При извършване на задължителна въззивна проверка по
допустимостта и редовността на производството, съдът констатира, че по тази
жалба не е внесен пълния размер на дължимите държавни такси. Обжалваемият
интерес се определя по всеки отделен иск поотделно като за всеки отделен иск
държавната такса за въззивното производство не може да бъде по-малко от 25
лева. Претенциите за неплатени наемни вноски и обезщетение за забава имат
различно основание, поради което са два отделни обективно кумулативно съединени
иска. Поради това дължимите държавни такси по насрещната въззивна жалба са в
общ размер на 174,08 лева. По делото се съдържат доказателства за заплатени
само 171,44 лева. Липсващата сума (2,64 лева) следва да бъде довнесена от
жалбоподателя.
Препис от насрещната въззивна жалба е връчен на
насрещната страна „РАДАР” ООД, която е подала
писмен отговор вх. №18225/12.03.2019г.
ІІ. По
предварителните въпроси.
Процесното правоотношение, така както е очертано от
страните в първоинстанционното производство, произтича и се отнася до права и
задължения, уредени със сключен за целта между тях наемен договор. Претенцията
е облигационна и се отнася до парично вземане с произход неплащане на компонент
от наемната цена, касаещ разходи по поддръжка, управление и охрана на сградата,
в която се помещава наетия имот.
Наред с това, като самостоятелна претенция е въведено
и паричното притезание за разширяване на наетата площ посредством изграждане на
премествяеми конструкции към наетия обект с оглед ползването на терасата (лятна
градина, терен извън сградата). Ищецът е предложил на ответника да
допълнят сключения между тях наемен договор като договорят цена за ползването
на терасата. Такова съгласие не е постигнато и не е облечено в писмена форма за
изменение и допълване на наемния договор.
Такова най-общо е фактическото основание на спора
според обстоятелствената част на исковата молба. Петитума обаче е заявен като
парично вземане, основано на чл.59 от ЗЗД, и е въведено с твърдение за
неоснователно обогатяване на ответника.
В изпълнение на
задълженията си да следи както за редовност на жалбата, така и за редовност на
исковата молба, въззивният съд като решаваща инстанция по съществото на
материалния спор намира, че преди да се произнесе по въззивните жалби, следва
да отстрани констатираните нередовности по предявяването на иска, като приложи
разпоредбата на чл.129, ал.2 от ГПК (арг. от т.4 на ТР №1 от 17.07.2001г на ОСГК на ВКС), както и
отговора на ответника.
От фактическа
страна изложените в обстоятелствената част на исковата молба твърдения и представени
доказателства сочат на изисквано от ищеца, но неуважено от ответника изменение
чрез допълване на наемния договор. В последния ясно и точно е записано в
приложената като неразделна част от него листа за ценообразуване на наемната
цена и терасата. Следователно, ищецът
трябва да уточни с оглед на тези факти от основанията на исковата молба по
какъв начин отказът на ответника да анексира договорената наемна цена, като
допълни и ползването на терасата обосновава неоснователното обогатяване по
смисъла на чл.59 от ЗЗД. В този случай трябва да се има предвид, че
договорените права и задължения, съответната тяхна уредбата в чл.228 и
следващите от ЗЗД, конкурират и
изключват основанията от чл.59 от ЗЗД.
Ответникът, който
се позовава на правото на задържане по отношение ценовата компонента, отнасяща
се до управлението, поддръжката и охраната на сградата, конкретно посочени в
приложеното тяхно описание като неразделна част от процесния договор за наем,
следва да уточни като конкретизира кои точно от тези дейности и за кой точно
период не са изпълнявани от ищеца. Този въпрос е останал неизяснен в
първоинстанционното производство, в нарушение на служебното начало. Ето защо
ответникът следва да въведе конкретни фактически твърдения в тази насока и да
ангажира доказателства по този иначе отрицателен факт. Сам по себе си фактът,
че дружеството, на което тази дейност е била възложена от етажната собственост,
в която се намира процесния търговски обект, е преустановило нейното
извършване, не може да се счита за достатъчно по смисъла на чл.127, т.4 от ГПК,
за да се установи редовност на упражненото по делото право на задържане на тази
компонента от наемната цена. Съответно ищецът следва да бъде задължен да въведе
твърдения и представи доказателства за непрекъснатост за процесния период на
охраната, поддръжката и управлението, с които е задължил наемната цена,
договорена за процесния обект с ответника.
По изложените
съображения съдът
О П Р Е Д Е Л И
:
ОСТАВЯ БЕЗ
ДВИЖЕНИЕ исковата молба вх. №29278/20.10.2017г. по описа на Варненски окръжен съд,
на „РАДАР” ООД, ЕИК *********, със
седалище гр. София, съдебен
адрес: г.В. у.В.***, чрез адвокат И.З., като
ДАВА на ищеца едноседмичен срок, считано от получаване
на съобщението, да отстрани следната нередовност на исковата си молба:
1.
да поправи
обстоятелствената част на исковата си молба като конкретизира обстоятелствата,
на които се основава спора за претендираното обезщетение за ползване на част от
наетия имот в съответствие с указаното в мотивите на настоящото определение.
ДА СЕ ПРЕДУПРЕДИ ищеца, че при неотстраняване в срок на посочената нередовност,
производството по този иск ще бъде прекратено, а постановеното от районния съд
решение в тази му част – обезсилено.
ОСТАВЯ БЕЗ
ДВИЖЕНИЕ отговор вх. №73850/18.12.2017г. по описа на Варненски районен съд, на „БИ
ХЕПИ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище гр. Варна, съдебен адрес: г.В. у.А.Д.****, чрез адвокат В.Д., като
ДАВА на ответника едноседмичен срок, считано от
получаване на съобщението, да отстрани следната нередовност на подадения
отговор на исковата молба:
2.
да наведе
фактически твърдения за конкретните дейности по управление, поддръжка и охрана
на сградата, и точния период, през който същите не са били изпълнявани от
ищеца, съобразявайки указаното в мотивите на настоящото определение.
3.
Да представи
доказателство, удостоверяващо, че по сметка на Варненски окръжен съд е
довнесена сумата 2,64 лева за покриване на пълния размер на дължимите държавни
такси, на основание чл.261, т.4 ГПК, във вр. с разд. І, чл.18, ал.1 от Тарифа
за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК (обн., ДВ,
бр.22/2008г.).
ПРЕДУПРЕЖДАВА жалбоподателя „БИ ХЕПИ” ЕООД, че при неизпълнение изцяло и в срок
на дадените указания, производството по насрещната въззивна жалба ще бъде
прекратено.
Препис от настоящото определение ДА СЕ ВРЪЧИ на
страните.
ОСТАВЯ в.т.д. №408/2019г. по описа на Варненски окръжен съд без насрочване.
След изтичане на срока, респ. изправяне на посочената
нередовност, делото да се докладва на съдията - докладчик.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.