М О Т
И В И
към присъда по НОХД № 304/2017 година
по описа на Б.СКИ РАЙОНЕН СЪД
Подсъдимият Ц.Х.Ц., роден на *** ***, с постоянен и
настоящ адрес ***, aп.1, българин, български
гражданин, неженен, със средно образование, безработен, осъждан, с ЕГН **********
е предаден на съд с обвинение за извършено престъпление по чл.144,ал.3 вр. ал.1 вр.
чл.26,ал.1 от НК,за това,че за периода от 27.04.2016г. до 21.05.2016г. в с.Н., Община
Б., област Софийска, в условията на продължавано престъпление се заканил с
убийство на М.Г.И. ***, както следва: на 27.04.2016г. в с.Н., Община Б., област
Софийска се заканил с убийство на М.Г.И. с думите : „Ще ви убия, ще ви вкарам в
болница и тук няма да работите !“ и на 21.05.2016г. в с.Н., Община Б., област
Софийска се заканил с убийство на М.Г.И. с думите : „Е сега ви изтрепах
всичките, не можете ли да разберете, че няма да си правите каквото искате на
този паркинг!”, като размахвал железен прът спрямо нея и замахвал да я удари и
това заканване е могло да възбуди основателен страх у нея за осъществяването му
и с обвинение за извършено престъпление по чл.144,ал.3 вр. ал.1 вр.
чл.26,ал.1 от НК,за това,че за периода от 27.04.2016г. до 21.05.2016г. в с.Н., Община
Б., област Софийска, в условията на продължавано престъпление, се заканил с
убийство на Е.И. ***, както следва: на 27.04.2016г. в с.Н., Община Б., област Софийска, се заканил с убийство на Е.И.Г. с
думите : „Ще ви убия, ще ви вкарам в болница и тук няма да работите!“ и на
21.05.2016г. в с.Н., Община Б., област Софийска, се заканил с убийство на Е.И.Г.
с думите : „Е сега ви изтрепах всичките, не можете ли да разберете, че няма да
си правите каквото искате на този паркинг!”, като размахвал железен прът спрямо
нея и замахвал да я удари и това заканване е могло да възбуди основателен страх
у нея за осъществяването му.
С определение в открито разпоредително заседание на 25.04.2018г. съдът на основание чл.84 от НПК по
депозирана писменна молба от Е.И.Г.,ЕГН ********** в качеството и на
пострадала,чрез повереника и адвокат Димитър Маринов Марковски от
САК,поддържана и в съдебно заседание е допуснал за съвместно разглеждане в
наказателното производство предявения граждански иск от Е.И.Г., с ЕГН **********
против Ц.Х.Ц.,с ЕГН **********, за причинените и неимуществени
вреди от престъплението, в размер на 50 000.00 /петдесет хиляди/
лева, резултат
от извършеното от Ц.Х.Ц. продължавано престъпление по чл.144,ал.3 вр. ал.1 вр.
чл.26,ал.1 от НК, изразяващи се в значителен и силен емоционален стрес и
основателен страх, че заканите срещу нейната личност ще бъдат осъществени и
които продължават и понастоящем, ведно със законната лихва от датата на довършване на деянието -
21.05.2016г. до окончателното изплащане на сумата и я е конституирал като
граждански ищец в процеса,а също на основание чл.76 от НПК я е конституирал
като частен обвинител в процеса.
С определение в открито разпоредително заседание на 25.04.2018г. съдът на основание чл.84 от НПК по
депозирана писменна молба от М.Г.И.,с ЕГН ********** в качеството и на пострадала,чрез повереника
и адвокат Димитър Маринов Марковски от САК,поддържана и в съдебно заседание е допуснал за
съвместно разглеждане в наказателното
производство предявения
граждански иск от М.Г.И., с ЕГН **********
против Ц.Х.Ц.,с ЕГН **********, за причинените и неимуществени
вреди от престъплението, в размер на 50 000.00 /петдесет хиляди/ лева, резултат от
извършеното от Ц.Х.Ц. продължавано престъпление по чл.144, ал.3 вр. ал.1 вр.
чл.26, ал.1 от НК, изразяващи се в значителен и силен емоционален стрес и
основателен страх, че заканите срещу нейната личност ще бъдат осъществени и
които продължават и понастоящем, ведно със законна лихва от датата на
довършване - 21.05.2016г. до окончателното изплащане на сумата и я е
конституирал като граждански ищец в процеса,а също на основание чл.76 от НПК я
е конституирал като частен обвинител в процеса.
В
съдебно заседание представителя на Б.ска районна прокуратура поддържа обвинението
спрямо подсъдимия Ц.Х.Ц. за извършено
престъпление по чл.144, ал.3
вр. ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК и за
извършено престъпление по чл.144,ал.3 вр. ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК и счита,че от събраните в
хода на досъдебното производство и на съдебното следствие доказателства и
доказателствени средства се установява по категоричен начин описаната в
обвинителния акт фактическа обстановка. Прокурорът излага съображения,че
обвиненията спрямо подсъдимия Ц. се подкрепят по несъмнен начин на първо място
от показанията на свидетелите, пряко възприели заканите с убийства спрямо двете
пострадали, а именно М.Г.И., Е.И.Г. и Г.К.К. и моли
да бъдат кредитирани изцяло показанията на тримата свидетели, доколкото същите
са последователни, непротиворечиви и
логични и изцяло изясняват подробно поведението на подсъдимия и отправените
спрямо двете пострадали реплики.Прокурорът моли да бъдат кредитирани изцяло и показанията
на свидетелите Р.Г.Х. и Б.Л.С., доколкото двамата като свидетели-очевидци на
деянията, осъществени на 21.05.2016г. спомагат за изясняване на случилото се на
тази дата и изцяло подкрепят показанията на двете пострадали.Прокурорът
подчертава,че не без значение е и фактът, че именно тези двама свидетели се
явяват непредубедени от изхода на делото и като такива показанията им се явяват
пряк източник на доказателства и моли също да бъдат кредитирани показанията на
свидетелите Ц.Д.Ц., К.Н.К., И.Н.Д. и Н.А.Н., доколкото те макар и да не са
свидетели-очевидци на случилото се между двете пострадали и подсъдимия Ц.
спомагат за изясняване на фактическата обстановка и на развилата се ситуация на
27.04.2016г. и на 21.05.2016г.Прокурорът моли да не се кредитират показанията на свидетелите
Г.К.П., М.Ц.А., Т.Ц.Н. и Г.Г.Ц., доколкото същите
противоречат на установената по делото фактическа обстановка, а и самите им
показания са доста абстрактни и въпреки че едностранчиво и избирателно
изясняват взаимоотношенията между подсъдимия и двете пострадали не сочат факти
от значение за предмета на доказване. Прокурорът отбелязва, че житейски нелогично
звучат също така показанията на тези свидетели, доколкото всички сочат за
многократни възникнали сходни ситуации между пострадалите и подсъдимия, като
тези от 27.04.2016г. и от 21.05.2016г. и въпреки това претендират за чудесно
запазени спомени от именно тези две дати. Прокурорът моли да се кредитират
изцяло изготвените и приети в хода на съдебното следствие комплексни съдебни
психолого-психиатрични експертизи, тъй като заключенията на вещите лица са
пълни, обосновани и кореспондират с останалия доказателствен материал по
делото.Прокурорът прави извода,че от така установената фактическа обстановка
може да се направи извод, че на 27.04.2016г. и на 21.05.2016г. в с.Н., област Софийска подсъдимият Ц.Х.Ц. в условията на продължавано
престъпление се е заканил с убийство, съответно на М.Г.И. и на Е.И.Г. и това
заканване е могло да възбуди основателен страх у всяка една от тях за
осъществяването му и обръща внимание на факта, че в конкретните ситуации не е
необходимо да се доказва, че двете пострадали наистина са изпитали основателен
страх от осъществяването на тези закани от страна на подсъдимия Ц.,а е достатъчно
да се докаже, че интензитетът на тези закани е бил в достатъчна степен, че да
има възможност да възбуди такъв основателен страх у М.И. и Е.Г., като счита, че
в конкретните ситуации това е установено по категоричен начин. Прокурорът
изтъква,че от субективна страна подсъдимия при извършване на двете престъпления
е действал при форма на вина „пряк умисъл” и съобразявайки, че по делото е налице превес на отегчаващите наказателната
отговорност обстоятелства, каквито са обремененото съдебно минало на
подсъдимия, фактът, че двете престъпления са извършени на публично място и в
съвкупност, счита че на подсъдимия Ц.Х.Ц. следва да му бъде наложено наказание
”лишаване от свобода” към средния размер предвиден в съответната норма от специалната
част на НК за всяко едно от престъпленията, което да бъде изтърпяно при
първоначален „строг” режим, след което на основание чл.23 от НК да му бъде
определено едно общо най-тежко наказание. Прокурорът моли да се присъдят
разноските по делото в тежест на осъденото лице, като това са разноските за
изготвените експертизи в досъдебното производство и защитата на същите в хода
на съдебното следствие,а по отношение на предявените граждански искове счита,
че съдът следва да ги уважи, но не в размерите посочени от гражданските ищци.Прокурорът
моли в тази насока да бъде постановен съдебният акт.
Повереникът на частните обвинители и
граждански ищци Е.И.Г. и М.Г.И. – адвокат Е.Е.Б. от
АК – Благоевград,преупълномощен от адвокат Димитър Маринов Марковски от САК в
съдебно заседание заявява,че няма да преповтаря становището на колегата си от държавното
обвинение и се присъединява и
солидаризира изцяло със същото. Адвокат Б. счита,че производството за всеобщо съжаление е продължило
изключително дълъг период от време по една или друга причина, вече 3/три/
години, но е на приключване и в хода на досъдебното производство и на съдебното
следствие са събрани достатъчно доказателства, от които може да се направи
категоричен извод, че подсъдимият е осъществил всички признаци изграждащи от
обективна и субективна страна престъпленията, в които е обвинен.Адвокат Б.
подчертава,че така изложената фактическа обстановка във внесения обвинителен
акт се доказва по един безспорен, ясен, последователен и категоричен начин на
първо място от разпита на самите пострадали лица, а именно М.Г. и Е.И., които
много стриктно, последователно в своите показания изясняват всички събития, свързани с двете
дати, инкриминирани във внесения обвинителен акт - 27.04.2016г. и 21.05.2016г.
и показанията им се подкрепят и от
показанията на другия свидетел-очевидец, който се е намирал там,а именно св.Г.К.,
абсолютно пресъздаващ ситуацията така, както са я възприели и самите пострадали
лица. Адвокат Б. изтъква ,че следва да се подчертае, че има и още двама преки
свидетели-очевидци, които по никакъв начин не са свързани нито с едната страна
по делото, нито с другата страна по делото, но са станали свидетели на
въпросните събития случайно, а именно свидетелите Р.Х. и Б.С., които също
описват агресивното, нападателно поведение на подсъдимия, който е отправил
закани спрямо пострадалите лица размахвайки метален прът и думите им като
независими свидетели не само са изложени в съдебното следствие, а са предадени внимателно
и на полицейските служители, които са посетили мястото по подадения сигнал и
които също косвено възпроизвеждат техните показания в съдебно заседание и се
явяват косвени свидетели на случилото се, като се явяват впоследствие и
възприемат пряко думите на всички присъствали свидетели-очевидци. Адвокат Б.
счита,че трябва да се обърне много специално внимание, че както по думите на
двамата служители на СОТ, които са били повикани, така и по думите на двамата
полицейски служители са снети на място обяснения и сведения от всички
присъстващи на инцидента лица и след
изключително дългият период на цялото досъдебно производство и
започването на съдебната фаза, едва към нейния край се появяват и нови петима
свидетели-очевидци, които по твърденията на подсъдимия са присъствали на
въпросните инциденти. Адвокат Б. отбелязва,че тези свидетели са допуснати до
разпит в съдебното производство, като
нито един от тях не е успял детайлизирано, конкретно да разкаже събитията,
които са описани в обвинителния акт на 27.04.2016г. и 21.05.2016г. и същите в показанията си са излагали твърде
абстрактно факти за множество случки, като „удобно“ си спомняли само две от
тези множество случки и по изключителен начин наблягали на това, че е имало
конфликт там, който конфликт е бил свързан с паркирани автомобили. Адвокат Б. счита, че не е било необходимо в съдебното
заседание да се обръща такова голямо внимание на това кой, къде и как си е паркирал автомобила, при
положение, че дори и да се приеме хипотетично, че даден автомобил не е паркиран
правилно или има някакъв проблем с него, то начинът на разрешаване на този
проблем не е да се оправят нещата със заплахи за живота и размахването на
метален прът, по никакъв начин, дори и да се приеме, че е неправилно паркиран. От
името на доверителите си адвокат Б. е на становище, че на това обстоятелство е
направен опит от страна на защитата да се придаде значение, каквото то няма в
настоящата ситуация и истината е, че между пострадалите и подсъдимия като
собственици и очевидно конкуренти е съществувала някаква форма на неприязън или
отрицателни чувства, но това единствено показва само наличието и на мотив за
извършване на престъплението от страна на подсъдимото лице. Адвокат Б. счита,че не се доказва да има смекчаващо
вината обстоятелство, че на подсъдимия му е пречил някакъв автомобил и това не
означава, че всеки гражданин в държавата, който не е доволен от паркирано МПС
или някой пък го е засякъл някъде на пътя, трябва да излезе с метален прът и да
започне да се заканва, че ще убива, че ще размазва, че ще пали и т.н. и такова поведение е недопустимо и соченето на
някакви причини, които да го обосновават и толерират намира за неправилно. Адвокат Б.
излага съображения,че посочените и разпитани по почин на подсъдимия
свидетели освен, че са заявени твърде късно, въпреки,че това е негово право да сочи доказателства, но
късното посочване на тези свидетели следва да бъде поставено на плоскостта на
преценката на доказателствената стойност на техните показания. Адвокат Б. изтъква,че свидетелите, които са разпитани по почин на защитата
описват ситуация, която не съответства на нито едно от останалите доказателства
по делото и същите се объркали изцяло по отношение на кой момент от денонощието
е станало едното събитие, в кой момент от денонощието е станало другото
събитие, какво е било времето, идвали ли са въобще „СОТ“-аджии,като заявили,че
„СОТ“-аджии въобще не са идвали на въпросното място,а в следващия момент
полицейските служители пък били дошли преди „СОТ“-аджиите, което не е вярно и
се отрича от останалите доказателства. Адвокат Б. подчертава,че показанията на свидетелите
относно двамата полицейски служители,които според тях отишли при
подсъдимия, който ги поканил на кафе и те
му обяснявали, че пострадалите едва ли не се държали така, да ги остави на мира, не кореспондират с казаното от
самите полицейски служители. Адвокат Б. счита,че разминаванията в показанията
на свидетелите и несъответствията с останалите доказателства са толкова много,
че не следва да дава вяра на тези свидетелски показания,а също и поради
близката връзка, която има всеки един от тях с подсъдимото лице, а също поради
множеството противоречия, неясноти и липса на спомени относно съществени
елементи, които удобно се подминават в техните думи. Адвокат Б. счита, че обвинението е доказано в пълнота,
като в производството до момента не е събрано нито едно смекчаващо вината
обстоятелство, което да налага по-леко наказание на подсъдимото лице,а
обратното, налице са множество отегчаващи такива, като се започне на първо
място от съдебното минало на същия, от факта, че спрямо него са налице други
наказателни производства. Адвокат Б.
отбелязва,че не става въпрос за инцидентен случай, а за няколко деяния,
затова, че същият е проявил престъпна упоритост в намеренията си да отправя
закани срещу живота на други лица, на две последователни дати, които са
визирани в обвинителния акт, множество закани и използване на средство, което
по своето естество в действителност е подсилило характера и естеството на
заканите, тъй като е било годно наистина да отнеме живот при неговото
използване и именно това е засилило още повече ефекта на въпросните закани. Адвокат
Б. заявява,че при първоначално снетите
обяснения самият подсъдим това, което казва на полицейските служители не
кореспондира с това, което казват доведените от него свидетели и напълно липсва
синхрон, както по отношение на време, така и по отношение на начина, по който
са се случили събитията, както и по отношение на последващите събития, които са
свързани с присъствието на други лица на мястото на инцидента. Адвокат Б. е на
становище,че като отегчаващо вината обстоятелство следва да се посочи и факта, че
подсъдимия разполага с лоши характеристични данни и предвид на лошото съдебно
минало, лошите характеристични данни, висящите наказателни производства,
защитата не е довела до знанието на съда нито едно смекчаващо вината
обстоятелство, което да оборва това. Адвокат Б.
счита, че обвинението е не само доказано, но следва да бъде наложено и
наказание в максималния размер допустим от съответната норма на НК. Отделно от
това счита, че от събраните по делото доказателства се доказват безспорно
предявените от пострадалите лица Е.Г. и М.И. граждански искове, както по
тяхното основание, така и в техния размер и моли същите да бъдат уважени,както
и да се присъдят и направените по делото разноски, включително заплатения
адвокатски хонорар. Адвокат Б. моли да бъде постановена законосъобразна,
правилна и справедлива присъда, с която подсъдимия да бъде признат за виновен
по повдигнатото му обвинение и да му бъде наложено наказание в максимален
размер, като бъдат уважени и предявените граждански искове. В отговор на
изразеното становище от защитника на подсъдимия адвокат Тодорова,адвокат Б.
отправи реплика в следния смисъл : във връзка с възраженията, които направил
колегата му защитник по делото, че има разминавания по отношение на часа,
посочва, че подаденият сигнал до прокуратурата не представлява доказателствено
средство по смисъла на НПК, а такива са свидетелските показания, които
пострадалите лица са дали, както в досъдебното производство, така и в съдебната
фаза, едните, от които са били и четени. Адвокат Б. отбелязва,че в досъдебното
производство и в съдебната фаза за 27.04.2016г. се сочи сутрешен час, не се
сочи следобеден час и изтъква,че НПК е императивен в своите разпоредби и не
могат да се коментират доказателства, които не са събрани по реда и
изискванията на НПК. Адвокат Б. уточнява,че няма никакви съмнения за датата
27.04.2016г., за която са разпитани трима свидетели на случилото се, които
едностранно, непротиворечиво, последователно и взаимосвързано описват всичко,
което се е случило на тази дата и единственото противостоящо доказателство за
тази дата са обясненията на подсъдимия, които са едновременно и доказателство и
средство за защита,а за датата 21.05.2016г. свидетелите, които били разпитани
не казали абсолютно нищо, даже се объркали кой е дошъл по-напред, с кой са
говорили, къде са ходили полицаите,“СОТ“ –аджиите и т.н. Адвокат Б. отбелязва,че е
направен опит да се дискредитират показанията на полицейските служители, като
защитника казва, че са били четени докладните записки на същите,но такива не са
четени,а са четени протоколите за разпит на свидетелите, което е различно от
докладна записка,която не представлява доказателствено средство, което е
събрано по реда на НПК и не обосновава обвинителна теза, а също и присъда.
Адвокат Б. изтъква,че на следващо място двамата независими свидетели, които са
присъствали в заведението на 21.05.2016г. се споменава, че уж били присъствали,
като по този начин се прави намек, че те са излъгали в своите показания,но това
не е така,тъй като тяхното присъствие освен заявено от самите тях се заявява и
от още трима свидетели-очевидци, както и от двамата служители на „СОТ“ и от
двамата полицейски служители, при което петима други хора заявяват, че те са
били там, самите те казват, че са били там, но това,че подсъдимият казва, че не
са били там,не значи,че не са били. Адвокат Б. отбелязва също,че изтъкваното от
защитата обстоятелство, че подсъдимият е бил левичар, пък носел кола в дясната
ръка също не представлява съждение, което да обори твърденията на тези двама
свидетели и по никакъв начин не е логично и житейски оправдано съждение в коя
ръка е държал въпросния кол,важното е, че го е държал и че го е размахвал и
дали е било възможно или не, е въпрос на субективна преценка и съждение, за
което липсват обективни данни за да се направи подобен извод, а производството
работи с обективни неща, които са се отразили в действителността. Адвокат Б.
отбелязва също,че на следващо място направената късно, както е наречена справка
за здравословното и психическо състояние на пострадалите, НПК не забранява и не
препоръчва това посещение при специалист да стане незабавно след случая за да
се констатира наличието на възникнал страх за посегателство срещу живота на две
лица и този страх може да се е появил веднага, може да се е появил след час,
след два часа, а също да е продължил пет
години, десет години, една година и т.н., но НПК не съдържа такова изискване за
да се прави препратка, че те са отишли на следващия или по-следващия месец за
преглед, освен това прокуратурата изрично подчертава, че е достатъчно да е
могло да се възбуди основателен страх и случаят безспорно е такъв. Адвокат Б. подчертава,че действията, думите на
подсъдимия са били такива, които са били по своето естество способни и годни да
предизвикат основателен страх, че могат да бъдат осъществени,а отделно от това
е доказано и че действително са го предизвикали този страх. Адвокат Б. на
последно място счита, че в обясненията си подсъдимия е изнасял факти и нови
обстоятелства по делото,а не е правил анализ на доказателствата, при което не
следва да се вземат в предвид. Адвокат Б. счита,че присъдата трябва да бъде
осъдителна и при това тежка, с максимално възможното наказание, за да може това
лице един път завинаги, предвид трайната му нагласа да нарушава обществения ред
и да накърнява чувствата на гражданите и техните лични права, като правото на
живот и телесна неприкосновеност веднъж завинаги да спре и същият дори в хода
на това производство не си е взел поука и си е позволил в своите обяснения
отново да осъществи състав на престъпление.
Частният
обвинител и граждански ищец М.Г.И. в съдебно заседание заявява,че подкрепя напълно адвоката си във
всяко едно нещо казано от него.
Частният
обвинител и граждански ищец Е.И.Г. в съдебно заседание заявява,че подкрепя всичко, което казва адвоката
и.
Защитникът
на подсъдимия Ц.Х.Ц.
– адвокат Йорданка Тодорова в
съдебно заседание моли да бъде признат подсъдимия за невиновен по повдигнатото
му обвинение и да бъде оправдан по следните съображения : адвокат Тодорова отбелязва,че обвинението е по чл.144, ал.3 от НК, без да се сочи кое точно предложение е и предполага е пр.1, защото
останалите две него специално не го касаят вр. ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК, два
пъти. Адвокат Тодорова изтъква факта,че
в обвинителния акт за датата 27.04.2016г. прокурорът се опира изцяло на
свидетелските показания на пострадалите Е.Г., М.И. и на свидетеля Г.К. и моли
да не се приемат тези свидетелски показания за достоверни и да не се кредитират,
тъй като текстът на обвинителния акт съдържащ описание на извършеното според
прокуратурата деяние от подсъдимия не съвпада с текста на сигнала на тримата - Е.,
М. и Г., който е от 03.05.2016г. и въз основа на този сигнал е била извършена
проверка и РП-Б. е излязла с постановление за отказ за образуване на досъдебно
производство, поради обстоятелството,че в обясненията си и тримата свидетели не
излагат данни относно това срещу тях да са отправяни закани за убийство от
страна на Ц.Х.Ц., които да са възбудили основателен страх за осъществяването
им. Адвокат Тодорова обръща внимание на
несъвпадението на съдържанието на обвинителния акт в тази му част с дадените
обяснения от същите трима свидетели в досъдебното производство,а именно за
датата 27.04.2016г. в обвинителния акт се сочи, че твърдяното престъпление е
извършено сутринта, малко след като тримата били отишли в заведението,а в
същото време в сигнала им от 03.05.2016г.,по който е направена първоначалната
проверка се сочи, че сутринта били имали пререкание, след което около 15:00
часа след обяда той бил отишъл при тях, бил им отправил закана за убийство и те
се били скрили от страх в колата си, а той продължил да ги напада агресивно,а
същевременно и тримата дават обяснение в досъдебното производство, че на същата
тази дата 27.04.2016г. още в ранния след обед са се свързали със софийския си
адвокат и са отпътували при него, т.е. няма как на датата 27.04.2016г.
подзащитния и да е отправял каквито и да било закани към тях, защото той е бил
в заведението, в което работи на пътя Е-79, в с.Н., а те са били в гр.София. Адвокат
Тодорова отбелязва,че елементарен прочит
на досъдебното производство сравнено с текста на обвинителния акт ще доведе до
същия извод и няма как на тази дата подсъдимият да е извършил соченото от
прокуратурата престъпление. Относно втората дата - 21.05.2016г. адвокат
Тодорова посочва,че се твърди,че около
19:00 часа в същия ден в последното заведение имало двама клиенти, свидетелите Р.Г.Х.
и Б.Л.С.,а според показанията на останалите свидетели-очевидци това се е случило
сутринта точно след пристигането на Ц.Х.Ц., заедно с колегата му Г.И. на работа,
когато са установили, че за пореден път колата на Г.К. е паркирана в прохода
между двете заведения и те не могат да приберат някаква дефектирала
витрина - Ц. паркира съответно колата си пред витрината на Е. и М. и по този
начин запречва колата на Г.. Адвокат Тодорова
изтъква факта, че събитието, за което се говори се е случило сутринта и имало
ли е действително закана, изрекъл ли е подсъдимият думите: „Е сега ви изтрепах
всичките! Не можете ли да разберете, че няма да си правите каквото искате на
този паркинг?”,отговорът е,че подсъдимият не е отправял никакви закани нито за
убийство, нито за каквото и да било и неговата единствена реакция към подобни
неща е била да се подсмихне и да ги подмине пренебрежително и да отиде да си
работи, защото той затова е отишъл там, да работи. Адвокат Тодорова заявява,че
не следва да се кредитират показанията
на тримата свидетели Г., И. и К.,които установяват,че обвиняемият Ц.Ц. се насочил към неговото заведение, откъдето взел железен
прът и се върнал обратно пред заведението на И. и Г. като започнал да крещи
заплашително: ”Е сега ви изтрепах всичките! Не можете ли да разберете, че няма
да си правите каквото си искате на този паркинг?”, като размахвал железния прът
спрямо тях и се опитвал да ги удари,тъй като са силно заинтересовани от изхода
на делото. Адвокат Тодорова опровергава и показанията на свидетелите Р.Х. и Б.С.,
които уж били в заведението,тъй като установяват в показанията си на досъдебното производство, че случилото се е
някъде дори след 21:00 часа вечерта,т.е било в тъмната част на денонощието и Ц.
бил облечен в тъмни дрехи, с дълги панталони,а по думите на св.Х. той държал
кол в дясната си ръка, което е абсурдно,тъй като е левичар и с дясната ръка е
негоден да извърши това нещо. Адвокат Тодорова
счита,че показанията на св.С. са в противоречие с останалите свидетелски
показания,които потвърждават, че подзащитния и
винаги ходи със светли дрехи и в конкретния случай е бил със светлосиня
тениска и жълти три-четвърти панталони. Адвокат Тодорова моли да не се кредитират показанията на
свидетелите Х. и С.,тъй като са преразказали случай, който на тях им е
разказан, а дали този случай действително се е случил, това не може да се каже.
Адвокат Тодорова излага съображения,че
по показанията на свидетелите Г.И., Т.Н., Г.П. и М.А. нито на 27.04.2016г.,
нито на 21.05.2016г. подсъдимият е отправял заплахи за каквото и да било към
двете пострадали Г. и И. и точно обратното, те са тези, които непрекъснато са
го нападали. Относно медицинската документация адвокат Тодорова отбелязва, че медицинските експертизи са
изготвени изцяло върху субективните твърдения на двете свидетелки Г. и И.,
поради което моли да не се кредитират тези експертизи като обективно изготвени.
Адвокат Тодорова изтъква,че според обвинителния
акт първата закана за убийство е била отправена на 27.04.2016г., а двете пострадали
търсят специализирана медицинска помощ едва през юни месец, което означава, че
у тях не е възникнал силният основателен страх, че заканата може да бъде
изпълнена и ако действително са били уплашени, че тази закана
ще бъде изпълнена те би трябвало незабавно да потърсят тази лекарска помощ. Адвокат
Тодорова твърди, че подсъдимия не е
осъществил състава на престъплението както от обективна, така и от субективна
страна, като се позовава на свидетелските показания на свидетелите Г.И., Т.Н., Г.П.
и М.А., които са преки свидетели и на двата сочени от прокуратурата случая и на
двете дати. Адвокат Тодорова е на
становище, че по никакъв начин прокуратурата не е могла да докаже от субективна
страна в какво психическо състояние се е намирал, дали то е било достатъчно
добро за да може да оправдае твърдението за наличие на закана за убийство и в
тази насока всички свидетели, с изключение на един са твърдяли, че подсъдимия е
бил изключително спокоен и хората, които го познават отблизо твърдят, че той е
изключително добронамерен, че се е опитвал с чувство за хумор да преодолява
всякакви конфликти, че не е обръщал внимание на техните закани, на техните
обиди, само и само да може да работи спокойно, защото това е неговата цел. Адвокат
Тодорова излага съображения,че
прокуратурата не е успяла да докаже по никакъв начин, че подсъдимия на тези две
процесни дати е изпълнил от обективна и субективна страна престъплението
„закана за убийство”, квалифициран състав и то при условията на продължавано престъпление,а
също няма никакви данни заканите за убийство да са възбудили основателен страх
за осъществяването им, с което да е осъществен изцяло престъпния състав на
чл.144,ал.3,пр.1 от НК и деянието не е извършено умишлено. Адвокат
Тодорова моли съобразно изложеното да бъде
признат подсъдимия за невинен и да бъде оправдан по повдигнатото му обвинение.
Подсъдимият Ц.Х.Ц. в
съдебно заседание не се признава за виновен по повдигнатото му обвинение за
извършено престъпление по чл.144,ал.3 вр.
ал.1 вр. чл.26,ал.1 от НК по отношение на Е.И.Г. и по повдигнатото му обвинение за
извършено престъпление по чл.144,ал.3 вр.
ал.1 вр. чл.26,ал.1 от НК по отношение на М.Г.И. , дава обяснения по делото,като
излага своя версия за станалото и в последната си дума също заявява,че не е
виновен и счита,че следва да бъде оправдан.
Съдът след като прецени събраните на
досъдебното производство и в съдебно заседание доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа и
правна страна, а именно:
През
2000г. св. Е.И.Г. и дъщеря и - св. М.Г.И. обслужвали заведение за бързо
хранене, находящо се на главен път Е - 79 в с.Н., Община Б., област Софийска и няколко години след това подсъдимия Ц.Х.Ц.
започнал да стопанисва заведението, находящо се в съседство с тяхното заведение.
В първите няколко години отношенията между търговците били добри,но постепенно се
влошили,като подсъдимия Ц.Х.Ц. започнал да влиза в постоянни конфликти със св.Е.Г.
и св.М.И. и ставал все по-агресивен спрямо тях.
През месец март 2016г. в
заведението, стопанисвано от свидетелите Г. и И. възникнал пожар, в резултат на
който същото било напълно унищожено и предвид на обстоятелството, че работата в
това заведение била единствения източник на доходи за тях, двете решили да
изградят същото наново. В тази дейност им помагал св. Г.К.К.,
който живеел на съпружески начала със св.М.И..През месец април 2016г.
конструкцията на заведението била вече изградена, като оставали само
довършителни работи по покрива му.
На 27.04.2016г. свидетелите Е.Г., М.И. и Г.К.
отишли в новопостроеното заведение в с.Н., Община Б., област Софийска,като до него
се придвижили с лек автомобил марка „Ситроен“ с неустановен по делото регистрационен
номер, който св.К. управлявал и който паркирал пред изграждащото се заведение.
След слизането им от автомобила, всеки един от тях се насочил да изпълнява
належащите задачи,като св.Г.К. се качил на покрива да го ремонтира, а
свидетелите Е.Г. и М.И. почиствали вътре в заведението.След известно време пред
заведението отишъл подсъдимия Ц.Ц., като започнал на
висок глас да говори, че автомобилът
марка „Ситроен“ му пречи. Свидетелите Г., И. и К. не му обърнали внимание и
продължили да си вършат работата, при което подсъдимия Ц. се върнал обратно в
стопанисваното от него заведение. Половин час след посещението си при съседите,
той отново отишъл пред заведението на свидетелите Е.Г. и М.И., като крещейки,
им наредил веднага да махнат колата от там, тъй като пречела на неговите
клиенти. Свидетелите Г. и И. се опитали да му обяснят, че няма как да пречи на
клиентите му, тъй като автомобила е паркиран пред тяхното заведение и в този
момент Ц.Ц. започнал да се държи много агресивно,
приближил се към тях и с изключително заплашителен тон им казал : „Ще ви убия,
ще ви вкарам в болница и тук няма да работите“. Поради факта,че агресивното
поведение на подсъдимия Ц.Ц. ескалирало, свидетелите Е.Г.
и М.И. много се изплашили и се качили в намиращия се пред заведението им
автомобил марка „Ситроен“, като се заключили вътре в него, тъй като се
опасявали, че подсъдимия Ц. ще изпълни заканите си и ще посегне на живота им. В
същия момент подсъдимия Ц.Ц. продължил да крещи по св.Г.К.,
след което се върнал обратно в заведението си,а след известно време св.К.
слязъл от покрива и отишъл при заключения автомобил, в който се намирали
свидетелите Е.Г. и М.И.. Тъй като двете били много разстроени от случилото се,
а и поради факта, че възприели заканите на подсъдимия Ц. за действителни и се
опасявали, че той може наистина да посегне на живота им, подали жалба в РП - Б.,
във връзка с която била възложена проверка.
В същото време работата по изграждането на
заведението на св.Г. и св.И. приключила и през месец май 2016 г. то започнало
да работи отново. В предвид отправените спрямо тях закани за убийство и с оглед
нарастващата агресия, която подсъдимия Ц.Ц.
демонстрирал към свидетелите Г. и И., двете изпитвали постоянен страх за живота
си и поради това решили да вземат мерки за личната си сигурност, оборудвайки
заведението си със сигнално - охранителна техника на частната охранителна
фирма „Велислава“ - гр. Б., при което
там бил монтиран паник - бутон.
На 21.05.2016г. свидетелите Г.,
И. и К. били на работа в заведението, до което пътували с лекия автомобил марка
„Ситроен“, който отново паркирали в близост до заведението и към 19.00 часа вечерта
в същото имало двама клиенти - свидетелите Р.Г.Х. и Б. Пенкова С.. В същия момент
в заседението се появил и подсъдимия Ц.Ц., който
отново поставил въпроса за паркирания лек автомобил марка „Ситроен“ и казал на
св.К. да го махне от там,че пречи. Св.К. не реагирал на казаното от подсъдимия
и продължил работата си и в този момент подсъдимия Ц.Ц.
се насочил към неговото заведение, от където взел железен прът и се върнал
обратно пред заведението на св.И. и св.Г.,като крещейки отправил закани към
същите с израза : „Е сега ви изтрепах всичките, не можете ли да разберете, че
няма да си правите каквото искате на този паркинг“, като размахвал железния
прът спрямо свидетелите И. и Г. и се опитвал да ги удари. Действията на подсъдимия
Ц.Ц. били възприети и от свидетелите Р.Х., Б.С. и Г.К.,а
много изплашени от поведението му свидетелите Е.Г., М.И. и Г.К. влезли вътре в
заведението, като подали сигнал в частната охранителна фирма „Велислава“ - гр. Б.,
чрез натискането на паник – бутон,а също се обадили и на тел.№ 112. След известно
време на мястото пристигнали свидетелите К.Н.К. и Ц.Д. Цонков - служители в частната
охранителна фирма „Велислава“ - гр. Б., както и свидетелите И.Н.Д. и Н.А.Н. ***,
които се запознали със станалия инцидент и взели отношение по случая. При проведения
разговор със св.М.И., полицейския служител св. И.Д. забелязал, че същата е
силно притеснена от случилото се, като не можела да говори нормално и заеквала,а
св.Е.Г. също била разстроена и уплашена от случилото се и плачела.Станалите инциденти
с подсъдимия Ц.Ц. довели св.Е.Г. и св.М.И. до
състояние на изпитван постоянен страх от него и същите изпадали в паника,
когато го видели наблизо, имали проблеми със съня и се страхували да отидат на
работа в заведението си,тъй като можели да го срещнат. Вследствие на изживяните
притеснения и страх от поведението на подсъдимия, в началото на месец юни
2016г. св.Е.Г. и св.М.И. посетили кабинета на психиатъра д-р С.С. и след
проведения преглед и беседи, на св. Е.Г. била поставена диагноза
„Посттравматична депресия. Хиподепресивен синдром“, а на св. М.И. - „Неврастенно разстройство. Инсомния.“, при което им били
изписани успокоителни лекарствени продукти за провеждане на лечение.
От
заключението на вещите лица Ц.Д.П., психиатър,завеждащ СПК и магистър Н.Г.И.,
клиничен психолог по назначената и изготвена на досъдебното производство комплексна
съдебно-психиатрична и съдебно-психологична експертиза,прието в съдебно
заседание и неоспорено от страните се установява,че деянията срещу М.Г.И.,извършени от страна на подсъдимия Ц.Х.Ц.
на 27.04.2016г. и на 21.05.2016г. са били с интензитет,който може да възбуди
основателен страх от осъществяването им у нея и е довело до остра,а
впоследствие протрахирана стресова реакция.
От заключението на вещите
лица Ц.Д.П., психиатър,завеждащ СПК и магистър Н.Г.И., клиничен психолог по
назначената и изготвена на досъдебното производство комплексна съдебно-психиатрична
и съдебно-психологична експертиза,прието в съдебно заседание и неоспорено от
страните се установява,че деянията срещу Е.И.Г.,извършени от страна на подсъдимия Ц.Х.Ц.
на 27.04.2016г. и на 21.05.2016г. са били с интензитет,който може да възбуди
основателен страх от осъществяването им у нея и е довело до остра,а
впоследствие протрахирана стресова реакция с невротичен облик.
От заключението на вещите лица Ц.Д.П.,
психиатър,завеждащ СПК и магистър Н.Г.И., клиничен психолог по назначената и
изготвена на досъдебното производство комплексна съдебно-психиатрична и съдебно-психологична
експертиза,прието в съдебно заседание и неоспорено от страните се установява,че
осв.Г.К.К. е психично здрав
и в досъдебното производство няма данни,
че към момента на инкриминираното деяние е бил в състояние на остра реакция на
стрес,която е възникнала вследствие на стресогенен фактор,като действията на
уличения не са предизвикали основателен страх за осъществяване на закана за
убийство.
При така изложените фактически обстоятелства,съдът
приема от правна страна,че деянията на
подсъдимия Ц.Х.Ц. са съставомерни за извършени
престъпления по чл.144, ал.3 вр. ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК спрямо св. М.Г.И. и
по чл.144, ал. 3 вр. ал. 1 вр. чл. 26, ал.1 от НК спрямо св. Е.И.Г. и същият
следва да понесе предвидената в закона наказателна отговорност.
От обективна страна са
осъществени всички обективни признаци на състава на престъпленията по чл.144,
ал.3 вр. ал.1 вр. чл.26,ал.1 от НК от подсъдимия Ц.Х.Ц.,а именно: за периода от
27.04.2016 г. до 21.05.2016г. в с.Н., Община Б., област Софийска, в условията
на продължавано престъпление, се заканил с убийство на М.Г.И. ***, както
следва: на 27.04.2016 година в с. Н., Община Б., област Софийска се заканил с
убийство на М.Г.И. с думите „Ще ви убия, ще ви вкарам в болница и тук няма да
работите“; на 21.05.2016г. в с.Н., Община Б., област Софийска се заканил с
убийство на М.Г.И. с думите „Е сега ви изтрепах всичките, не можете ли да
разберете, че няма да си правите каквото искате на този паркинг”, като
размахвал железен прът спрямо нея и замахвал да я удари и това заканване е
могло да възбуди основателен страх у нея за осъществяването му. Установи се
безспорно,че подсъдимия Ц.Ц. е осъществил деянието заканване, като на датите
27.04.2016г. и 21.05.2016г. в с.Н., Община Б., област Софийска със словесна
закана и чрез размахване на железен прът
срещу М.Г.И. ,като искал да я удари и отправяйки към нея изразите : „Ще ви
убия, ще ви вкарам в болница и тук няма да работите“ и „Е сега ви изтрепах
всичките, не можете ли да разберете, че няма да си правите каквото искате на
този паркинг”, се заканил с убийство спрямо нея и това заканване е могло да
възбуди основателен страх за осъществяването му у М.И..В предвид на изразеното
агресивно поведение на подсъдимия Ц.Ц. и наслоеното у
него негативно отношение към М.Г.И., той е могъл да пристъпи към осъществяване
на заканата, действал е със средство,годно да причини телесни увреждания и
смърт. Тези действия на подсъдимия биха довели до реалната възможност да
възбудят основателен страх у М.И. за живота и,както и за изпълнение на заканата
за убийство, тъй като с оглед афектираното състояние,в което е изпаднал
подсъдимия,същият е бил близо до възможността за изпълнение на отправените закани.В предвид на обстоятелството,че
подсъдимия е извършил две деяния, които осъществяват поотделно състава на едно
и също престъпление по чл.144,ал.3 вр. ал.1 от НК, като са извършени през непродължителен
период от време, а именно за периода от 27.04.2016г. до 21.05.2016г., при една
и съща обстановка и при еднородност на вината,при което последващите се явяват
от обективна и субективна страна продължение на предшестващите, същите са
извършени при условията на чл.26, ал.1от НК- продължавано престъпление.
От субективна страна подсъдимият
Ц.Ц. е осъществил деянията с пряк умисъл по смисъла
на чл.11,ал.2 от НК,като е съзнавал общественоопасния им характер , предвиждал
е техните общественоопасни последици и е искал и целял настъпването им.Същият е
съзнавал, че действията му и отправените словесни закани за убийство ще бъдат възприети
от М.Г.И., че по този начин демонстрира обективна възможност да ги изпълни и че
това е могло да възбуди основателен страх у нея за осъществяването им, като е
искал постигане на този резултат.
От обективна страна са
осъществени всички обективни признаци на състава на престъпленията по чл.144,
ал.3 вр. ал.1 вр. чл.26,ал.1 от НК от подсъдимия Ц.Х.Ц.,а именно: за периода от
27.04.2016г. до 21.05.2016г. в с.Н., Община Б., област Софийска, в условията на
продължавано престъпление, се заканил с убийство на Е.И. ***, както следва: на
27.04.2016 година в с. Н., Община Б.,
област Софийска, се заканил с убийство на Е.И.Г. с думите „Ще ви убия, ще ви
вкарам в болница и тук няма да работите“; на 21.05.2016г. в с.Н., Община Б.,
област Софийска, се заканил с убийство на Е.И.Г. с думите : „Е сега ви изтрепах
всичките, не можете ли да разберете, че няма да си правите каквото искате на
този паркинг”, като размахвал железен прът спрямо нея и замахвал да я удари, и
това заканване е могло да възбуди основателен страх у нея за осъществяването му. Установи се безспорно,че подсъдимия Ц.Ц. е осъществил
деянието заканване, като на датите 27.04.2016г. и 21.05.2016г. в с.Н., Община Б.,
област Софийска със словесна закана и чрез размахване на железен прът срещу Е.И.Г.,като
искал да я удари и отправяйки към нея изразите : „Ще ви убия, ще ви вкарам в
болница и тук няма да работите“ и „Е сега ви изтрепах всичките, не можете ли да
разберете, че няма да си правите каквото искате на този паркинг”, се заканил с
убийство спрямо нея и това заканване е могло да възбуди основателен страх за
осъществяването му у Е.Г..В предвид на изразеното агресивно поведение на подсъдимия
Ц.Ц. и наслоеното у него негативно отношение към Е.И.Г.,
той е могъл да пристъпи към осъществяване на заканата, действал е със средство,годно
да причини телесни увреждания и смърт. Тези действия на подсъдимия биха довели
до реалната възможност да възбудят основателен страх у Е.Г. за живота и,както и
за изпълнение на заканата за убийство, тъй като с оглед афектираното
състояние,в което е изпаднал подсъдимия,същият е бил близо до възможността за
изпълнение на отправените закани.В
предвид на обстоятелството,че подсъдимия е извършил две деяния, които
осъществяват поотделно състава на едно и също престъпление по чл.144,ал.3 вр.
ал.1 от НК, като са извършени през непродължителен период от време, а именно за
периода от 27.04.2016г. до 21.05.2016г., при една и съща обстановка и при
еднородност на вината,при което последващите се явяват от обективна и
субективна страна продължение на предшестващите, същите са извършени при
условията на чл.26, ал.1от НК- продължавано престъпление.
От субективна страна подсъдимият
Ц.Ц. е осъществил деянията с пряк умисъл по смисъла
на чл.11,ал.2 от НК,като е съзнавал общественоопасния им характер , предвиждал
е техните общественоопасни последици и е искал и целял настъпването им.Същият е
съзнавал, че действията му и отправените словесни закани за убийство ще бъдат
възприети от Е.И.Г., че по този начин демонстрира обективна възможност да ги
изпълни и че това е могло да възбуди основателен страх у нея за осъществяването
им, като е искал постигане на този резултат.
Изложеното се установява от показанията
на свидетелите Е.И.Г.,М.Г.И., Г.К.К., Р.Г.Х. и Б.
Пенкова С.,И.Н.Д., Н.А.Н.,К.Н.К. и Ц.Д.Ц.. В показанията си св. Е.И.Г. установява,че
имали заведение за бързо хранене на ГП Е-79 преди с.Н., с двете и дъщери М. и
Красимира Грозеви от 2000г. и не е имала никакви проблеми. Св.Г. установява
също,че преди една година и осем месеца в началото на месец април 2016г. им
запалили заведението до основи и два
месеца след пожара започнали да строят ново заведение,като направили
площадката,а скелето зет и го докарал от Велинград.Св.Г. твърди,че при първия
случай лично подсъдимия Ц.Ц. отишъл при тях и ги предупредил,
че ако не си махнат колата, която били паркирали пред тяхното заведение, ще ги
прибие,при което се уплашили с дъщеря и М.
и се заключили в колата, тъй като подсъдимия започнал да я блъска,а зет и,който
се бил качил да слага черен найлон на
покрива на заведението,се обадил отгоре и му казал да престане, но той му
отвърнал, че и него ще го смачка и започнал да бута колата и казал : „Вие не
разбрахте ли, че тук няма да се върнете…“. Св.Г. заявява,че след като построили
заведението изпитвала страх от подсъдимия, тъй като не се знаело в какво
състояние ще се появи и решили да заведат дело, тъй като била непоносима
история.Св.Г. разказва и за втори случай
, когато отворили вече заведението и били с М., зет и и една готвачка на име Нина,както
и един мъж и една жена, които вечеряли и
вечерта късно към 21.00 часа подсъдимия Ц.Ц. докарал един стъклен шкаф, който оставил пред
заведението им, затворил вратата и същевременно докарал и една малка червена
кола. Св.Г. твърди,че го попитали защо го прави и той започнал да им крещи и
когато му казали да млъкне, той им отвърнал, че те са никои и ще ги смачка, и
ги заплашил с убийство. Св.Г. установява също,че зет и решил да измести шкафа между тяхното пространство и
подсъдимия скочил с огромен железен прът,който взел от заведението си, за да го
прибива и да строши колата на зет и,при което
извикали полиция и натиснали паник-бутона на СОТ. Св.Г.
установява,че първо дошли служителите на СОТ-а ,които не могли да го накарат да
махне шкафа и след това и полицейските служители,като единия полицай го накарал
да премести шкафа и едва ли не го молил да си премести колата,но той казал,че
когато реши ще я премести. Св.Г. заявява,че се притеснява, че той ще я убие и
не ходела на работа, тъй като умирала от страх, ако някой клиент отиде при
нея,защото той отивал вътре в заведението с палка да я прибие
и блъскал върху купите, като и викал,че ще я убие. Св.Е.И.Г. твърди, че познава
Т.Ц.Н., тъй като и е колега и работи под
тях,но отрича да е бил и на първия, и на втория случай и не работи там.
Свидетелката установява,че една седмица
с дъщеря и ходили на психиатър първо в Б., след това и в гр.София и
търсили медицинска помощ след инцидента,като лекарите и изписали да пие
хапчета. В същата насока са и показанията на св.М.Г.И.,която потвърждава,че
познава подсъдимия от паркинга, на който имали заведение за бързо хранене на ГП
Е-79 от 2000г. и той също имал заведение до тях. Св. И. заявява,че всички
конфликти са заради това, че тяхното заведение работило успешно и имало
клиентела, а на подсъдимия било по неработещо и разказва за случай,при който
един ден по време на работния процес по изграждане отново на заведението,след
като изгоряло, се появил подсъдимия Ц.Ц. и направил забележка за колата, която е спряна пред
тяхното заведение и им казал да я преместят, че му пречи,при което започнал да
ги обижда и ги заплашва, че ще ги вкара
в болницата и ще ги убие и втория път ще гори по-лесно, че е дървено и те там
няма да работят и жива охрана няма да ги спаси. Свидетелката установява,че
подсъдимия отишъл при Г. и започнал да крещи и му казал : „Ти ли си най-големия
баровец, я слез…“ и те се уплашили и заминали за гр.София при адвокат Марковски
и завели дело. Св.И. разказва за втория случай ,че вече били възстановили
заведението и започнали да работят и една вечер Г. *** и си паркирал колата
пред тяхното заведение и той започнал да крещи, че тази кола му пречи и
паркирал на майка си колата пред техните шкафове и хладилната витрина и им
блокирал работата с един хладилен шкаф. Св.И. твърди,че подсъдимия излязъл с
някакво голямо желязо и тръгнал към Г. и той му казал : „Хайде, удари ме…“, но
не го направил,тъй като имало посетители, които се хранели в заведението.
Свидетелката установява,че извикали с паник-бутона
СОТ-а и след тях до 15-20 минути дошли полицаите,които се запознали със случая
и направили протокол,а единия от полицаите приканил подсъдимия да си премести
колата, но той не искал да я премести. В показанията си св.Г.К.К. установява,че познава подсъдимия от заведението, което е
съседно работещо до бившия им обект, който имали на пътя за с.Н. на ГП Е-79.
Св.К. твърди,че конфликтите се базират на това, че всичко започнало след
изгарянето на първото заведение, което имали през месец март 2016г. и в рамките на три месеца почти изградили ново
заведение, пак временно построена конструкция за същите цели. Св.К. разказва,че
при извършване на довършителни работи бил на покрива и в един момент чул викове
и крясъци, които идвали отдолу пред заведението и като се приближил към края на
покрива да види какво се случва , видял, че подсъдимия заплашва Е. и М., които
му помагали и ги ругаел и заплашвал, че ако не си преместят колата, която е
непосредствено пред заведението, ще ги унищожи ,а към него се обърнал и му
казал : „Ти ли си най - големия, да спираш на този паркинг“ и „Аз казах ли ви
да не спирате, че ми засенчвате бизнеса…“ Свидетелят твърди,че жените се
уплашили и влезнали в колата, а той започнал да им тропа по покрива и да ги
заплашва , че ще бъдат унищожени, убити, запалени наново, вкарани в болница и
тем подобни. Св.К. установява,че за случая подали жалба в
прокуратурата.Свидетелят установява,че отворили новото заведение и една вечер
отишъл да прибере Е. и М. от работа и пристигайки там,понечил да паркира лекия
автомобил между двете заведения и видял
една оставена витрина захвърлена на
земята,при което слязъл да я помести и вкарал колата и подсъдимия пристигнал и
започнал да вика,като отправял заплахи ,че ще ги избие, унищожи, това заведение
още по-лесно ще изгори, защото е дървено и с едно желязо тръгнал към него и
казал : „Ти ли сега тук ще спираш…„ и замахнал към него да го удари с
желязото,а в същото време жените започнали да крещят и свидетели на случая
станали клиенти на заведението.Св.К.
казал на Е. и М. да натиснат паник-бутона на алармата
за да дойде някой за съдействие, за да се реагира по случая и в този момент
подсъдимия решил, че ще си паркира колата до техния вход на заведението до
витрината и скарата и съответно изоставената витрина я избутал,за да не им
позволи да работят и се прибрал директно в заведението си. Свидетелят твърди,че
след 10 минути дошли служителите на „СОТ“ и видяли колата и витрината отпред
пред заведението,а след обаждане на тел.112 пристигнали и служители на МВР и го
предупредили да си премести автомобила и
витрината, за да могат да си продължат търговската дейност. Св.К. установява
също,че след като пристигнали служителите на СОТ и МВР, били снети обяснения от
тях и клиентите и приключила цялата тази истерия. В показанията си св.Р.Г.Х. установява,че на 20 или 21 май 2016г. вечерта пътували с Б.,с
която живее на семейни начала от гр.София за гр.Монтана и спряли да вечерят в крайпътно заведение при
с.Н.,като седнали и си поръчали храна и в един момент пристигнал лек автомобил
марка „Ситроен“ и от него изскочил подсъдимия и
започнал да крещи на собствениците на заведението, където били. Св.Х.
твърди,че вътре в заведението били М.Г. и Е.Г. и един господин и подсъдимия
отишъл до едно от заведенията, след което се върнал с един метален прът и
започнал да крещи, като заплашвал неприятно : „Ще ви избия, ще ви разстрелям…“.
Св.Х. установява,че след инцидента дошли
служители на СОТ и след това полицаи и им били снети обяснения.Свидетелят
установява също,че двете жени се изплашили
доста от отправените заплахи срещу
тях : “Ще ви избия и застрелям”. Св. Б.Л.С.
също установява,че пътувала със съпруга си за майските празници 21-24 май от
гр.София за с.Едрен, област Монтана и им предстояла дълга почивка и малко след Б., спряли да хапнат в крайпътно заведение отвън
и по време на храненето им, се появил подсъдимия, който започнал да крещи и
ругае по повод на паркиран автомобил, че не трябва да бъде там, където е срещу
двете жени от заведението М.Г. и Е.Г..Св.С. установява,че двете жени
първоначално не реагирали, но след като той отишъл до съседното заведение и се
върнал, носейки метален прът с който им се заканвал,те избягали,като влезли в
заведението, след което излезли и казали, че са сигнализирали и ще дойде
патрулна кола от полицията. Св.С. твърди,че дошли полицаи и служители от
СОТ.Полицейските служители И.Н.Д. и Н.А.Н. твърдят в показанията си,че на
21.05./22.05.2016г. били на работа съгласно утвърден от Началника на РУ Б.
график за смяната от 20.00ч. до 08.00ч. и били изпратени от дежурния от ОДЧ на
главен път Е-79,където има крайпътни заведения,на възникнал скандал между
собствениците им и като посетили мястото заварили подсъдимия Ц.Ц.,който е собственик на едно от заведенията,да стои пред
него без да говори и без да извършва каквито и да било действия. Свидетелите
поддържат,че пред другото заведение,което е собственост на Г.К. имало паркиран
лек автомобил марка „Пежо“,модел „206“,червен на цвят,който по думите на К. бил
на Ц. и същият го паркирал за да не могат да влизат клиенти в заведението и да
му пречи на работата,а освен лекия автомобил имало и хладилна витрина,която
също била на Ц. и я поставил със същата цел да пречи на работата.Свидетелите
установяват,че в заведението на К. на маса имало посетители мъж и жена,които
били свидетели на станалото и по показанията на които Ц. отправял закани и
заплахи срещу К. и казал,че ще го запали,а също размятал метален лост.Св.Н.
поискал обяснение от Ц. и му съставил протокол за предупреждение.Свидетелите
твърдят,че М.И. била много притеснена от случая и заеквала като говори и поканили Г.К. и съпругата му да подадат
молба в РУ Б. относно случая. Св. К.Н.К. в показанията си установява,че работи
в „СОТ – Велислава“ като охранител, и
към 2016г. и сега и заведението на М. и Е. има
„СОТ“ и знае за инцидент в това
заведение. Св. К. разказва,че през месец май 2016 г. тъкмо застъпвали на работа
нощна смяна между 19.00-20.00 ч. и постъпил сигнал от заведението в с.Н., от паник-бутона и при посещението си установил,че госпожата
била ядосана, и казала, че Ц. е закарал нещо там и са се скарали и ако може да
му каже да си премести колата и той
отишъл при него и му казал и в този момент дошли полицаите. Св. К.
твърди,че лекия автомобил бил преместен от жена,която била при подсъдимия. В
показанията си св.Ц.Д.Ц. също установява,че работел към „СОТ Велислава“ и
същият ден получили сигнал от паник-бутон,като с колегата си отишли със служебната
кола пред заведението и там разбрали за
конфликт между две съседни заведения,като на мястото били собственичките на
едното заведение и собственика на другото заведение,който си седял на неговите
маси.Св.Ц. видял,че имало една паркирана червена кола пред едното заведение и
колегата му отишъл и помолил подсъдимия
да си премести колата, и в следващия момент дошли полицаите и те си тръгнали. Съдът възприема като достоверни показанията на свидетелите М.Г.И.,Е.И.Г. и
Г.К.К.,които са
обстоятелствени,взаимно допълващи се и непротиворечиви и които установяват в
подробности извършените деяния от подсъдимия.Тези показания се подкрепят и от
показанията на св.Р.Г.Х.
и св.Б. Пенкова С., които също в пълнота излагат установените от тях
фактически обстоятелства,а също от показанията на полицейските служители И.Н.Д. и Н.А.Н.
и на служителите на охранителната фирма К.Н.К. и Ц.Д.Ц.. Съдът не кредитира показанията на свидетелите Г.Г.И., Т.Ц.Н.,
Г.К.П. и М.Ц.А. ,които са противоречиви и не установяват по ясен и
недвусмислен начин фактическите обстоятелства, същите не са присъствали на
инцидента и нямат преки впечатления от случилото се, при което показанията им
се опровергават от останалите доказателства по делото.Свидетелите М.Ц.А. и Г.К.П. са в близки
родствени отношения с подсъдимия,а св.Г.Г.И. работи в заведението на подсъдимия,което определя тяхната лична
ангажираност и пристрастност при излагане на показанията и отричане на факта
подсъдимия Ц.Ц. да се е държал агресивно и
неконтролируемо с М.И.,Е.Г. и Г.К.,а напротив твърдят за агресивно,нагло,безкрупулно и безцеремонно поведение от страна на М.И. и Е.Г.
спрямо подсъдимия,което не се потвърждава от доказателствата по делото и съдът
не възприема като достоверни показанията им.В подкрепа на доказване на
обвиненията са и приетите в съдебно заседание и неоспорени от страните
заключения по извършените на досъдебното производство комплексни
съдебно-психиатрични и съдебно-психологични експертизи от вещите лица Ц.Д.П.,
психиатър,завеждащ СПК и магистър Н.Г.И., клиничен психолог относно М.Г.И. и Е.И.Г.,от справка за съдимост
№923/14.11.2018г. по описа на БРС,характеристика и декларация за семейно и имотно състояние.
В
обяснението си подсъдимия Ц.Х.Ц., установява,че познава М. и Е. и сестра и на М. – Красимира, откакто
са на паркинга на Е-79, с.Н. и първите
месеци даже и години са били в чудесни отношения и нямали проблеми,но
скандалите им започнали 2016-2017 година, като в основата им била борбата за
надмощие и кой повече оборот ще направи и кой повече пари ще изкара.Подсъдимият
Ц. заявява,че бившите му приятелки Е., М. и сестра и Красимира не могли да си
намерят място от злоба, че той работи много добре, контактува, контактен човек е
и правел двойно повече оборот, а те са с години по-стари работници там и
сребролюбци и му злобеели,което довеждало до всекидневни скандали, дори по
два-три пъти на ден. Подсъдимият заявява също,че лично е виждал адвокат Марковски
многократно с неговата скъпа лимузина да яде при тях, да си говорят, да се
целуват и да се прегръщат и те всеки ден го заплашвали, че ще го вкарат в
затвора, че няма да работи на паркинга, че имат страшно много пари и ще го
затрият. Подсъдимият Ц. твърди,че не могли да си намерят място, че имали
по-малко работа от него и създавали едно подклаждане и веднага тичали да звънят на тел.112, на
полицията в Б. и пишели жалби, да идват да го предупреждават Подсъдимият Ц.
твърди,че е отвръщал на техните подигравки, че е боклук, че е наркоман, че
приятелките са му боклуци и нищо не става от него и той не звънял на полицията,защото
не смятал за необходимо. Подсъдимият Ц. заявява,че на въпросното паркомясто
никога не му е давано да паркира на зелената площ, която е земеделска площ
между двете заведения и винаги те паркирали, защото били по-стари. Подсъдимият Ц.
заявява също,че никога не ги е нагрубявал с убийство, това е изключено, че ще
ги убие, че ще ги подпали и това са си техни думи за да си постигнат целта,
всичко е заучено, това е план за да
могат да го осъдят и това е ясно за всички. Подсъдимият Ц. признава,че ги е обиждал, но никога с
убийство, никога не е размахвал прът и той като вярващ човек смята, че доброто
ще възтържествува.
Съдът не кредитира обясненията на подсъдимия в частта,
в която заявява, че никога не е нагрубявал и заплашвал М.И. и Е.Г. с убийство,
като това е изключено, че ще ги убие и че ще ги подпали и това са си техни думи
за да си постигнат целта,тъй като не се подкрепят от доказателствата по делото
и са в противоречие с показанията на свидетелите М.Г.И.,Е.И.Г.,Г.К.К., Р.Г.Х. и Б. Пенкова С. , които съдът приема за достоверни
и установяващи извършените от него престъпни деяния и съдът ги възприема като
защитна версия,която цели да го представи в по-добра светлина и да го оневини.
При определяне вида и размера
на наказанията на подсъдимия Ц.Х.Ц.
съдът отчете като отегчаващи отговорността обстоятелства обремененото му
съдебно минало и многократните му осъждания,видно от справка за съдимост
№923/14.11.2018г. по описа на БРС,лошите характеристични данни, проявената упоритост
при преследване на престъпните си цели и извършване на деянията на публично
място,а също липсата на смекчаващи отговорността обстоятелства и на основание
чл.144,ал.3 вр. ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК и при условията на чл.54 от НК за
деянията осъществени спрямо М.Г.И. му наложи
наказание 3 /три/ години и /6 /шест/ месеца „лишаване от свобода”, което на основание чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС
постанови да изтърпи при първоначален „общ“ режим на изтърпяване на
наказанието,с оглед на предишните му осъждания на „лишаване от свобода“,както и
на основание чл.144, ал.3 вр.
ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК и при условията на чл.54 от НК за деянията осъществени
спрямо Е.И.Г. му наложи наказание 3 /три/ години и /6 /шест/ месеца „лишаване
от свобода”, което на основание чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС да изтърпи при
първоначален „общ“ режим на изтърпяване на наказанието,в предвид на
предишните му осъждания на „лишаване от свобода“.
Съдът приложи разпоредбата на чл.23, ал.1 от НК ,като групира така наложените
наказания на подсъдимия Ц.Х.Ц., като му определи
и наложи за изтърпяване едно общо
наказание, най-тежкото от тях, а именно 3
/три/ години и /6 /шест/ месеца
„лишаване от свобода”, което на
основание чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС постанови да изтърпи при първоначален „общ“ режим на изтърпяване
на наказанието,с оглед на предишните му осъждания на „лишаване от свобода“.
.
Съдът счете,че наложеното общо
наказание от 3 /три/ години и /6 /шест/
месеца „лишаване от свобода” ще изпълни целите на генералната и специална
превенция на закона и ще съдейства за поправянето и превъзпитанието на
подсъдимия и ще е превенция относно осъществяване на престъпни деяния за в
бъдеще.
По предявяване на гражданските искове :
Съдът
приема,че се установи безспорно по делото,че подсъдимия Ц.Х.Ц. е извършил
престъпления по чл.144, ал.3 вр. ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК спрямо св. М.Г.И.,като
за периода от 27.04.2016г. до 21.05.2016г. в с.Н., Община Б., област Софийска,
в условията на продължавано престъпление, се заканил с убийство на М.Г.И. ***,
както следва: на 27.04.2016г. в с.Н., Община Б., област Софийска се заканил с
убийство на М.Г.И. с думите : „Ще ви убия, ще ви вкарам в болница и тук няма да
работите“; на 21.05.2016г. в с.Н., Община Б., област Софийска се заканил с
убийство на М.Г.И. с думите : „Е сега ви изтрепах всичките, не можете ли да
разберете, че няма да си правите каквото искате на този паркинг”, като
размахвал железен прът спрямо нея и замахвал да я удари и това заканване е
могло да възбуди основателен страх у нея за осъществяването му.Изложените
обстоятелства съдът възприема от показанията на свидетелите М.Г.И.,Е.И.Г.,Г.К.К., Р.Г.Х. и Б. Пенкова С.,И.Н.Д.,
Н.А.Н.,К.Н.К. и Ц.Д.Ц.,които са пълни,еднопосочни,последователни и на които
съдът дава вяра.Доказа се,че след тези случаи св.М.Г.И. се е чувствала
психически нестабилна и затормозена,изпитвала е страх при среща с подсъдимия,
ограничила е контактите си с него.Видно от заключението на вещите лица Ц.Д.П.,
психиатър,завеждащ СПК и магистър Н.Г.И., клиничен психолог по назначената и
изготвена на досъдебното производство комплексна съдебно-психиатрична и съдебно-психологична
експертиза,прието в съдебно заседание и неоспорено от страните , деянията срещу
М.Г.И.,извършени от страна на подсъдимия
Ц.Х.Ц. на 27.04.2016г. и на 21.05.2016г. са били с интензитет,който може да
възбуди основателен страх от осъществяването им у нея и е довело до остра,а
впоследствие протрахирана стресова реакция.Съдът приема,че от извършените
престъпни деяния от подсъдимия са причинени неимуществени вреди, изразяващи се
в значителен и силен емоционален стрес и основателен страх, че заканите срещу
нейната личност ще бъдат осъществени,като същите продължават и към момента,при
което следва да бъдат възмездени по справедливост съгласно чл.52 от ЗЗД.Съдът
счете,че сумата в размер на 1500.00 /хиляда
и петстотин/ лева за обезщетение за причинените и неимуществени вреди от престъплението, ведно със
законна лихва от датата на довършване на деянието - 21.05.2016г. до
окончателното изплащане на сумата, ще
възмезди напълно тези вреди на М.Г.И.,а в останалата част за разликата от
уважения до пълния предявен размер от 50 000.00 /петдесет хиляди/ лева,гражданският
иск следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.Съдът следва да
присъди на М.Г.И. и сумата в размер на 550.00 /петстотин и
петдесет/ лева, за направени по делото разноски – за адвокатски хонорар по
съразмерност,платими от подсъдимия.
Съдът осъди подсъдимия Ц.Х.Ц., с ЕГН ********** ***, да
заплати на М.Г.И., с ЕГН: **********
сумата в размер на 1500.00 /хиляда и
петстотин/ лева за обезщетение за причинените и неимуществени вреди от престъплението, изразяващи
се в значителен и силен емоционален стрес и основателен страх, че заканите
срещу нейната личност ще бъдат осъществени и които продължават и до днес, ведно
със законна лихва от датата на довършване на деянието - 21.05.2016г. до
окончателното изплащане на сумата, както и сумата в размер на 550.00 /петстотин
и петдесет/ лева, за направени по делото разноски – за адвокатски хонорар по
съразмерност, като отхвърли гражданския
иск в останалата част за разликата от уважения до пълния предявен размер от 50
000.00 /петдесет хиляди/ лева, като неоснователен и недоказан.
Съдът приема,че се установи
безспорно по делото,че подсъдимия Ц.Х.Ц. е
извършил престъпления по чл.144,
ал.3 вр. ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК спрямо св. Е.И.Г.,като за периода от
27.04.2016г. до 21.05.2016г. в с.Н., Община Б., област Софийска, в условията на
продължавано престъпление, се заканил с убийство на Е.И. ***, както следва: на
27.04.2016г. в с.Н., Община Б., област Софийска се заканил с убийство на Е.И.Г.
с думите : „Ще ви убия, ще ви вкарам в болница и тук няма да работите“; на
21.05.2016г. в с.Н., Община Б., област Софийска се заканил с убийство на Е.И.Г.
с думите : „Е сега ви изтрепах всичките,
не можете ли да разберете, че няма да си правите каквото искате на този
паркинг”, като размахвал железен прът спрямо нея и замахвал да я удари и това
заканване е могло да възбуди основателен страх у нея за осъществяването му. Изложените
обстоятелства съдът възприема от показанията на свидетелите М.Г.И.,Е.И.Г.,Г.К.К., Р.Г.Х. и Б. Пенкова С.,И.Н.Д.,
Н.А.Н.,К.Н.К. и Ц.Д.Ц.,които са пълни,еднопосочни,последователни и на които
съдът дава вяра.Доказа се ,че след тези случаи св. Е.И.Г. се е чувствала
психически нестабилна и затормозена,като плачела, и не могла да се
успокои,изпитвала е страх при среща с подсъдимия, ограничила е контактите си с
него.Видно от заключението на вещите лица Ц.Д.П., психиатър, завеждащ СПК и
магистър Н.Г.И., клиничен психолог по назначената и изготвена на досъдебното
производство комплексна съдебно-психиатрична и съдебно-психологична експертиза,прието
в съдебно заседание и неоспорено от страните,деянията срещу Е.И.Г., извършени от страна на подсъдимия Ц.Х.Ц.
на 27.04.2016г. и на 21.05.2016г. са били с интензитет,който може да възбуди
основателен страх от осъществяването им у нея и е довело до остра,а
впоследствие протрахирана стресова реакция с невротичен облик. Съдът приема,че
от извършените престъпни деяния от подсъдимия са причинени неимуществени вреди,
изразяващи се в значителен и силен емоционален стрес и основателен страх, че
заканите срещу нейната личност ще бъдат осъществени,като същите продължават и
към момента,при което следва да бъдат възмездени по справедливост съгласно
чл.52 от ЗЗД.Съдът счете,че сумата в размер на 1500.00 /хиляда и петстотин/ лева за обезщетение за причинените и неимуществени вреди от престъплението, ведно със
законна лихва от датата на довършване на деянието - 21.05.2016г. до окончателното
изплащане на сумата, ще възмезди
напълно тези вреди на Е.И.Г.,а в останалата част за разликата от
уважения до пълния предявен размер от 50 000.00 /петдесет хиляди/ лева,гражданският
иск следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.Съдът следва да
присъди на Е.И.Г. и сумата в размер на
550.00 /петстотин и петдесет/ лева, за направени по делото разноски – за
адвокатски хонорар по съразмерност,платими от подсъдимия.
Съдът осъди подсъдимия Ц.Х.Ц., с ЕГН **********,***, да заплати на Е.И.Г., с ЕГН ********** сумата в размер на 1500.00 /хиляда и петстотин/ лева
обезщетение за причинените и
неимуществени вреди от престъплението, изразяващи се в значителен и
силен емоционален стрес и основателен страх, че заканите срещу нейната личност
ще бъдат осъществени и които продължават и до днес, ведно със законна лихва от
датата на довършване на деянието - 21.05.2016г. до окончателното изплащане на
сумата, както и сумата в размер на 550.00 /петстотин и петдесет/ лева, за
направени по делото разноски – за адвокатски хонорар по съразмерност, като отхвърли гражданския иск в
останалата част за разликата от уважения до пълния предявен размер от 50 000.00
/петдесет хиляди/ лева, като неоснователен и недоказан.
Съдът
осъди Ц.Х.Ц.,
с ЕГН ********** ***, да заплати сумата в размер на 579.60 /петстотин
седемдесет и девет лева и шестдесет стотинки/ лева, за направени на досъдебното
производство разноски, в полза на Републиканския бюджет, по сметка на
ОДМВР-София..
Съдът осъди Ц.Х.Ц.,
с ЕГН ********** ***, да заплати
сумата в размер на 120.00 /сто и двадесет/ лева, за държавна такса върху
уважените размери на гражданските искове /по 60.00 лева за всеки от тях/, както
и сумата в размер на 560.00 /петстотин и шестдесет/ лева, за направени в
съдебното производство разноски за възнаграждение на вещите лица, платими в
полза на Републиканския бюджет, по сметка на РС- Б..
По изложените съображения съдът постанови
присъдата си по НОХД №304/2017 година по
описа на Б.ски районен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ
: