№ 16.04.2020 година гр.Бургас
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, наказателно отделение, в
публично заседание на шестнадесети април две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛИН И.
Секретар: Румяна Анчева
Прокурор: Румяна Славова
разгледа докладваното от съдията-докладчик Светлин И.
ЧНД № 308 по описа на съда за 2020 година, и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по делото е по реда на чл.437 ал.2 и
следващите от НПК, във връзка с чл.70 ал.1 от НК, и е образувано по молба на лишения
от свобода З.И.Б. ЕГН ********** ***, да бъде условно предсрочно освободен от
изтърпяване на останалата част от наказанието „Лишаване от свобода“ за срок от 3
години и 4 месеца, наложено му с присъда № 65 от 05.09.2017 г., постановена по
НОХД № 911/ 2017г. по описа на Районен съд-Казанлък, изменена с решение № 140
от 01.11.2017г. по ВНОХД № 1232/2017г. по описа на Окръжен съд-Стара Загора, в
сила от 01.11.2017г.
В съдебно заседание началникът на Затвора - Бургас изразява
становище за неоснователност на молбата на осъдения. Излага съображения, че
корекционната и превъзпитателна работа с осъдения Б. все още не е постигнала
целените резултати за неговото поправяне и превъзпитание, с оглед липсата на
категорични данни за позитивни изменения в светогледа и поведението на
осъдения, допуснатите от него
дисциплинарни нарушения, неприемането в пълна степен на отговорност за
извършените престъпления и липсата на достатъчно категорична мотивация за
водене на законосъобразен начин на живот. Наличните устойчиви криминални
нагласи не са преодолени, поради което съществува риск той да се завърне към
извършването на престъпления при живот на свобода. С такива доводи предлага
молбата на осъдения за условно предсрочно
освобождаване да бъде оставена без уважение.
Представителят на Окръжна
прокуратура – Бургас намира молбата на осъдения за неоснователна, въпреки наличието
на посочените в закона формални предпоставки за неговото предсрочно
освобождаване. Позовава се на установените величини на риска от рецидив и
значителни вреди, които и към края на наказанието продължават да са в горните
граници на средните стойности, както и на липсата на категорични доказателства
за окончателното и необратимо поправяне на осъдения на настоящия етап от
изпълнение на наказанието. Предлага молбата на осъдения за условно предсрочно
освобождаване да бъде оставена без уважение.
Служебният защитник на осъдения
– адв. Николай Димитров от АК-Бургас, заявява съображения за основателност на
молбата. В тази насока застъпва теза, че остатъкът от наказанието лишаване от
свобода в размер на 2 месеца и 17 дни не е достатъчен осъденият Б. да бъде
поправен и превъзпитан в необходимата степен, и при това положение по-позитивно
въздействие върху него би имало евентуално решение за неговото предсрочно
освобождаване. Позовава се на хроничното заболяване на осъдения, както и на
обстоятелството, че в случай, че Б. осъществи друго престъпление в рамките на
изпитателния срок по условното му предсрочно освобождаване, той ще трябва да
изтърпи и остатъка, от който е бил освободен. Моли молбата на осъдения да бъде
уважена.
Осъденият З.Б. участва в производството лично, чрез
двупосочна аудиовидеоконферентна връзка, моли съда да уважи молбата и да го
освободи условно предсрочно от изтърпяване на останалата част от наказанието „Лишаване
от свобода”.
Съдът изслуша становищата
на страните, анализира поотделно и съвкупно събраните по делото доказателства и
като съобрази закона, прие за установено от фактическа страна следното:
С присъда № 65 от
05.09.2017 г., постановена по НОХД № 911/ 2017г. по описа на Районен
съд-Казанлък, изменена с решение № 140 от 01.11.2017г. по ВНОХД № 1232/2017г.
по описа на Окръжен съд-Стара Загора, в сила от 01.11.2017г., молителят З.Б.
бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл.196 ал.1 т.1 вр.
чл.194 ал.1 вр. чл.29 ал.1 б. „а“ и б. „б“ вр. чл.26 ал.1 от НК, за което по
реда на чл. 371 т.2 от НПК вр. чл.58а ал.1 от НК му било наложено ефективно
наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 3 години и 4 месеца, търпимо при
първоначален „строг“ режим, като от срока на наказанието на основание чл.59
ал.1 и ал.2 от НК било зачетено времето от 21.04.2017г. до влизане в сила на
присъдата, през което осъденият бил задържан под стража в качеството на
обвиняем и подсъдим по същото дело.
За начало на наказанието
била определена датата 21.04.2017г., когато Б. ***. Изпълнението на наказанието
започнало най-напред в Затвора-Стара Загора, след което на 29.12.2017г.
осъденият бил преместен в Затвора-Бургас за доизтърпяването му. На 09.01.2018г.
Б. бил настанен в ЗОЗТ „Дебелт“.
От документите, приложени в затворническото досие на З.Б.,
и от изисканата от съда актуална към датата на заседанието справка за съдимост
се установява, че молителят е осъждан многократно (23 пъти) за извършени тежки умишлени
престъпления от общ характер, и понастоящем е в затвора за пети път. До
настоящия момент, осъденият Б. не се е ползвал от института на условното
предсрочно освобождаване.
Към 16.04.2020 г.
молителят фактически е изтърпял над 2/3 от наложеното му общо наказание,
включително чрез зачитане на положения в
затвора труд в размер на 1 месец и 18 дни. Остатъкът от наказанието към същата дата
възлиза на 2 (два) месеца и 17 (седемнадесет) дни.
След настаняването му на 29.12.2017г. в Затвора-Бургас
Б. изтърпявал наказанието при „строг“ режим, който бил променен на „общ“ режим
със заповед № 310 от 06.12.2018 г. на началника на Затвора-Бургас. След преместването
му в ЗОЗТ „Дебелт“, осъденият полагал доброволен труд като хигиенист в коридора
на групата, но поради допуснати дисциплинарни нарушения трудовата му ангажираност
е прекратена. Със заповед № БС № 133 от 20.06.2019г. на началника на
Затвора-Бургас било отказано преместването на Б. в затворническо общежитие от
открит тип, поради допуснати от него нарушения на режима, импулсивно и невъздържано поведение. Понастоящем осъденият
не работи поради хронични здравословни проблеми (астма), като с експертно
решение на ТЕЛК му е определена 75%
намалена работоспособност.
Спрямо осъдения З.Б. към момента са налице
общо пет оценки на риска от рецидив и значителни вреди. Според първоначалната
му оценка, изготвена на 17.11.2017г. при постъпването му в Затвора-Стара
Загора, величината на риска от рецидив и вреди е фиксирана на 85 точки, в рамките
на високите стойности, с идентифицирани проблемни зони - отношение към
правонарушението, взаимоотношения, образование и обучение, трудова заетост,
управление на финанси и доходи, злоупотреба с алкохол, междуличностни проблеми
и умения за мислене. При оценката, извършена през 09.07.2018г. не е отчетена
промяна и отново е отчетен резултат от 85 точки. При следващата оценка,
осъществена на 20.09.2018г. е отчетено снижаване от 85 на 78 точки, като при
последвалите на 02.04.2019г. и на 26.02.2020г. оценки е отчетено минимално
снижение и задържане на величината на риска от рецидив и вреди на ниво от 77
точки. При последната проведена на 26.02.2020г. оценка по повод настоящата
молба на осъдения се констатират завишени стойности в зоните отношение към
правонарушението, образование и обучение, трудова заетост, управление на финанси
и доходи, злоупотреба с алкохол и умения за мислене, а показателите в зоните
начин на живот и обкръжение и междуличностни проблеми са в гранични стойности,
и по отношение на тях се наблюдава минимално подобрение.
Обобщени са наблюдения на ангажираните с
работата с осъдения инспектори, психолози и други служители. З.Б. в личностен
план е импулсивен, незрял в поведенческите си реакции, склонен към гневни
изблици с преобладаващо вербална изява, склонен на моменти към манипулативно
поведение за постигане на собствени цели. Отличава се ниско интелектуално ниво,
занижени интереси и познавателна активност, трудно се изразява на български
език, доминират устойчиви криминални нагласи и липса на мотивация за тяхната промяна
в насока съобразяване със законите и правилата на общежитието, отсъства
самокритичност, поради което осъденият не приема напълно отговорността за собственото
си криминално поведение, трудно и само донякъде разбира факторите, допринесли
за него, склонен да адресира причините за неправомерното си поведение към
външни за него фактори. Макар да е преминал успешно програма за въздействие
спрямо лишени от свобода с ниско интелектуално ниво и да е бил записан като
ученик във 2-ри и 3-ти клас в СУ „А. Ж.“ в периода 2018-2020г., не е налице
значимо повишаване на образователния капацитет на осъдения, който не разполага
и с изградени трудови навици и професионална квалификация. Мотивацията му за
преосмисляне и промяна на поведението му е нестабилно и формална, отношението
му към пенитенциарния персонал не винаги отговаря на изискванията. До настоящия
момент е награждаван само веднъж с „Писмена похвала“ (Заповед № 540 от
19.12.2018г.), но е наказван трикратно с „Извънредно дежурство за поддържане на
чистотата и хигиената за срок от 7 дни (Заповед № 538 от 12.12.2018г.) и с
„Писмено предупреждение“ (Заповед № 89 от 07.03.2019г. и Заповед № 213 от
28.06.2019г.).
Представен е извод, че прогнозата за
поведението на осъдения Б. в условията на свобода е по-скоро неблагоприятна,
тъй като той и към края на наказанието продължава да не приема отговорността за
криминалното си поведение, не осъзнава в пълна степен факторите, довели до
извършване на правонарушението, както и последиците от от действията си, оценката
на риска от рецидив остава в горните граници на средните стойности, а специално
по отношение на риска от вреди за обществото, той продължава устойчиво да е в
средна степен без никаква позитивна промяна от началото на изтърпяване на
наказанието. Отчетен е риск при живот на свобода Б. да извърши ново
престъпление, поради липсата на промяна в криминалните му нагласи.
Установените по делото фактически
данни формират извод за наличие само на първата от кумулативно предвидените в
чл.70 ал.1 от НК предпоставки за допускане на условно предсрочно освобождаване
на осъдения З.Б. – изтърпяването на повече от 2/3 от срока на наложеното му
наказание (чл.70 ал.1 т.1 от НК). Не се установява по несъмнен начин втората
задължителна предпоставка - доказано добро поведение на осъдения в степен,
позволяваща обосновано заключение за постигнато поправяне.
Ангажирането на извод по чл.70 ал.1 от НК, че
осъденият е дал доказателства за своето поправяне, налага изследване на
цялостното поведение на лицето по време на изтърпяване на наказанието до
момента.
Данните за съдимостта на молителя свидетелстват за твърде
висока степен на криминализация на личността му. Налице са над 20 на брой
осъждания за извършени от молителя тежки умишлени престъпления от общ характер
изключително против собствеността, голяма част от които са проява на рецидивна
престъпност. Настоящият му престой в затвора е 5-ти по ред, без видими признаци
за преосмисляне и промяна в ценностите и поведението му. В приложените
становища от началника на Затвора-Бургас и началника на сектор „СДВР“ в
Затвора-Бургас изрично и ясно е посочено, че прогнозата за развитие на Б. в
условията на свобода е неблагоприятна именно поради силната криминализация на личността
му и липсата на потенциал за нейната промяна.
Без да се подлагат на
съмнение заявената от осъдения мотивация за безпроблемно изтърпяване на
наказанието и съблюдаването през преобладаващата част от времето на режимните
изисквания, тези обстоятелства, поотделно и заедно, съвсем не са достатъчни за
извод, че осъденият действително е осъзнал и поел отговорността за извършените
престъпления, че е преосмислил из основи базисните си ценности и е предприел
съзнателни и целенасочени усилия да ги коригира в социалноприемлива и
съобразена със закона насока.
Величината на риска от рецидив
и сериозни вреди остава във високите нива на средните стойности, като
атестационните му резултати за предходните две години не разкриват значимо и
категорично подобрение. Въпреки относително продължителния му престой в затвора, наличната по делото
доказателствена съвкупност мотивира
съда да счита, че постигнатите в работата с молителя резултати са твърде недостатъчни
по обем и дълбочина да оправдаят извод за неговото поправяне. Въз основа на доказателствата
може да се приеме само, че при осъдения Б. е започнал и продължава процес на
положителна промяна, която обаче далеч не е постигната в необходимата съгласно
чл.70 ал.1 предл. първо от НК степен. Съдът изцяло споделя и позицията на
началника на затвора, че при очертаните факти, създадените до момента частични
позитивни нагласи в поведението на молителя следва да продължат да бъдат
направлявани и затвърждавани в контролираната среда на пенитенциарното
заведение, съобразно индивидуалния план за изпълнение на наказанието.
Отделно от изложеното,
към датата на разглеждане на настоящото дело, неизтърпеният остатък от
наказанието е едва 2 месеца и 17 дни. По мнението на съда, този срок е категорично
недостатъчен за реализиране на законодателната идея, вложена в чл.70 от НК – да
подложи поправилия се осъден на контролирано наблюдение в условията на живот на
свобода, с цел да гарантира устойчивост и необратимост на неговото поправяне, и
да обезпечи законосъобразното му поведение в изпитателния срок. В случая
продължителността на остатъка от наказанието не позволява евентуална
пробационна мярка да бъде дори първоначално активирана, особено при евентуално
обжалване или протестиране на настоящото определение. Още по-малко такава мярка
може да изпълни надлежно и в пълнота предназначението си, установено в чл.70
ал.6 от НПК, тъй приложението й е допустимо само в рамките на изпитателния
срок.
Предвид горното съдът намери, че молбата на осъдения З.Б.
за условното му предсрочно освобождаване от изтърпяване на останалата част от наказанието
„Лишаване от свобода“ за срок от 3 години и 4 месеца, е неоснователна и следва
да се остави без уважение.
Така мотивиран, на основание чл.440 ал.1 от НПК,
Бургаският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ молбата на лишения от свобода З.И.Б. ЕГН ********** ***,
за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на останалата част от
наказанието „Лишаване от свобода“ за срок от 3 години и 4 месеца, наложено му с
присъда № 65 от 05.09.2017 г., постановена по НОХД № 911/ 2017г. по описа на
Районен съд-Казанлък, изменена с решение № 140 от 01.11.2017г. по ВНОХД №
1232/2017г. по описа на Окръжен съд-Стара Загора, в сила от 01.11.2017г.
Съгласно чл.441 от НПК, ново предложение или молба за
условно предсрочно освобождаване на лишения от свобода З.И.Б. може да се
направят не по-рано от шест месеца, считано от влизане на настоящото
определение в сила.
Определението подлежи на обжалване от осъдения и от
началника на Затвора-Бургас, и на протестиране от прокурора в 7-дневен срок от
обявяването му пред Апелативен съд - Бургас.
Председател: