№ 2590
гр. София, 28.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:БОГДАН Р. РУСЕВ
при участието на секретаря В.К.
като разгледа докладваното от БОГДАН Р. РУСЕВ Гражданско дело №
20211110159038 по описа за 2021 година
РЕШИ:
РЕШЕНИЕ
№ от г.
град СОФИЯ
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
-во-ти
І ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 173 СЪСТАВ
В публично съдебно заседание, проведено на осми март през две хиляди
двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОГДАН РУСЕВ
При секретаря В.К.,
-ва
Като разгледа гражданско дело № 59038 от 2021 година по описа на
Софийския районен съд, докладвано от съдията РУСЕВ, и, за да се произнесе,
1
взе предвид следното:
Производството е по общия съдопроизводствен ред на ГПК.
Образувано е въз основа на Искова молба, вх. № 70176/15.10.2021г. на
СРС, подадена във връзка със Заповед за изпълнение № 6396/23.07.2021г.,
издадена по ч.гр.д. № 34940/2021г. на СРС.
Ищецът „***“ ЕАД чрез юрк. И.Г. е предявил срещу Г.И. П. и П. П.
СМ. искове с правно основание чл. 124, ал. 1 вр. чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1
ЗЗД, чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено спрямо
ответниците, че същите дължат солидарно на „***“ ЕАД във връзка с
топлоснабдяването на недвижим имот - апартамент в ***, аб. № ***, както
следва
1054,58 лева за главница за доставена, но незаплатена, топлинна енергия
за периода м.05.2018г.-м.04.2020г., ведно със законната лихва от
датата на депозирането на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение (18.06.2021г.) до окончателното им изплащане;
181,19 лева за законна лихва за забава върху главницата за топлинна
енергия за периода 16.07.2019г.-07.06.2021г.;
29,50 лева за главница за дялово разпределение за периода м.05.2018г.-
м.04.2020г., ведно със законната лихва от датата на депозирането на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение (18.06.2021г.) до
окончателното им изплащане;
7,61 лева за законна лихва върху главницата за дялово разпределение за
периода 01.07.2018г.-07.06.2021г.
Топлоснабдителното дружество твърди, че между него и ответниците
съществува облигационно отношение въз основа на договор за продажба на
топлинна енергия за битови нужди при Общи условия, чиито клаузи съгласно
чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им
приемане с нарочен акт. Поддържа, че в изпълнение на тези общи условия е
доставило за процесния период на ответника топлинна енергия, като той не е
заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и
изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че
съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да
заплаща дължимата цена в посочения в общите условия срок след изтичане на
периода, за който е доставена енергията. За насроченото по делото публично
съдебно заседание не изпраща представител.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответниците П. П. СМ. чрез адв. АНТ. Х.
- АК-София, и Г. ИВ. П. чрез адв. С.А.-С. - АК-София, са депозирали
отговори на исковата молба, вх. № 3126/10.01.2021г. и вх. №
3127/10.01.2021г. на СРС, с които оспорват предявените искове като
неоснователни. На първо място вземанията били погасени по давност. На
второ място те не се дължали, тъй като били заплатени доброволно на ищеца.
Оспорват се количествата на доставената топлинна енергия, нейната стойност
и правилността на отчитането на реалното потребление, доколкото имотът се
отоплявал с електроенергия. Обосновава се липса на надлежно отчитане на
топломерите в абонатната станция, съответно метрологичната годност на
измервателните уреди. Обосновават се възражения срещу дължимостта на
2
главницата за дялово разпределение и търсените лихви. В насроченото по
делото публично съдебно заседание ответниците не се явяват, като се
представляват от адв. Х. и адв. С.. Предявените искове се оспорват, въпреки
че част от претендираните суми били заплатени, което становище се
поддържа и в хода на устните състезания. Допълнителни съображения се
излагат в Писмена защита, вх. № 49316/14.03.2022г. на СРС, и Писмени
бележки, вх. № 49319/14.03.2022г. на СРС.
Софийският районен съд, като взе предвид подадената искова
молба и предявените с нея искове и становището и възраженията на
ответниците в отговорите , съобразявайки събраните по делото
доказателства, основавайки се на релевантните правни норми и
вътрешното си убеждение, намира следното:
Исковата молба е подадена от надлежно легитимирана страна при
наличие на правен интерес, а обективираните в нея искове са допустими и
следва да бъдат разгледани по същество.
Съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК, доказателствената тежест по
иска с правно основание чл. 124, ал. 1 вр. чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и
чл. 150 ЗЕ е за ищеца, който следва при условията на пълно и главно
доказване да установи възникването на облигационно отношение по договор
за продажба на топлинна енергия между него и ответника, по силата на което
е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за ответника е
възникнало задължение за плащане на съответната цена в претендирания
размер, включително сумите за дялово разпределение. При установяване на
тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил
претендираното вземане. По иска с правно основание чл. 124, ал. 1 вр. чл. 422
ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на
главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението за
забава. В тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга на падежа.
Извън горното всяка от страните следва да докаже фактите и обстоятелствата,
от които черпи благоприятни за себе си правни последици.
Видно от представените от ответниците писмени доказателства, с
платежно нареждане от 07.01.2022г. в полза на ищеца са заплатени 1272,88
лева. Като основание на плащането е посочен аб. № *** и гр.д. 59038/2021г.
на СРС, които съвпадат с абонатния номер на топлоснабдения имот,
съответно с номера на настоящото дело. Претендираните по делото суми за
главници и лихви преди подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение възлизат на точно на 1272,88 лева. Плащането не е оспорено от
ищеца. При това положение следва да се приеме, че те са заплатени изцяло.
Интересът на ищеца-кредитор да ги получи е удовлетворен изцяло, което
обстоятелство следва да се вземе предвид при решаване на делото, съобразно
чл. 235, ал.3 ГПК, а предявените искове да бъдат отхвърлени като
неоснователни. Неплатени са останали единствено лихвите за забава от
подаване на заявлението до датата на плащане. Същите, изчислени по реда на
чл. 162 ГПК и с помощта на съответен софтуерен продукт, възлизат за
периода 18.06.2021г.-06.01.2022г. на 59,47 лева за лихвата върху главницата
за топлинна енергия и 1,66 лева за лихвата върху главницата за дялово
разпределение. Дължимостта на тези суми следва да бъде установена между
страните, доколкото е налице неплатено на падежа парично задължение.
3
Доколкото ответниците са заплатили в хода на процеса претендираните
спрямо тях задължения, то съдът приема, че с поведението си същите са
демонстрирали признание на дължимостта им. Противоречи на житейската и
правна логика да бъдат заплащани в хода на делото задължения, ако
длъжникът остава на позицията, че те не се дължат поради една или друга
причина. При това положение възраженията на ответниците, инкорпорирани
в отговорите на исковите молби, са ирелевантни и е безпредметно да бъдат
обсъждани.
По разноските:
Макар и исковете да биват отхвърляни в една своя част, тъй като това
става поради извършено през времетраенето на процеса плащане, за който
процес именно длъжниците са дали повод, подавайки възражения срещу
издадената заповед за изпълнение, то последните следва да понесат всички
сторени от дружеството-ищец разноски както за исковото, така и за
заповедното производства.
Съобразно изхода от спора в полза на ищеца следва да се присъдят
75,46 лева за разноски в заповедното производство, в които е включена
пропорционална част от юрисконсултско възнаграждение в пълен размер от
50,00 лева. Доколкото отговорността за разноски по дело е винаги разделна,
1
всеки от ответниците следва да плати по / от посочената сума, т.е. по 37,73
2
лева.
Съобразно изхода от спора в полза на ищеца следва да се присъдят
разноски по делото (исковото производство на първа инстанция) в размер на
274,54 лева, в които е включена пропорционална част от юрисконсултско
възнаграждение в пълен размер от 100,00 лева. Доколкото отговорността за
разноски по дело е винаги разделна, всеки от ответниците следва да плати по
1
/ от посочената сума, т.е. по 137,27 лева.
2
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 124, ал. 1 вр. чл. 422
ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че П. П. СМ., ЕГН
**********, и Г. ИВ. П. , ЕГН **********, дължат солидарно на „***“
ЕАД, ЕИК ***, във връзка с топлоснабдяването на недвижим имот -
апартамент в ***, аб. № ***, както следва:
59,47 лева за лихва за забава за периода 18.06.2021г.-06.01.2022г. върху
главница от 1054,58 лева за доставена, но незаплатена, топлинна енергия
за периода м.05.2018г.-м.04.2020г.;
1,66 лева за лихва за забава за периода 18.06.2021г.-06.01.2022г. върху
главница от 29,50 лева за дялово разпределение за периода м.05.2018г.-
м.04.2020г.;
ОТХВЪРЛЯ предявените от „***“ ЕАД, ЕИК ***, срещу П. П. СМ.,
ЕГН **********, и Г. ИВ. П. , ЕГН **********, искове с правно основание
чл. 124, ал. 1 вр. чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1
4
ЗЗД за признаване за установено спрямо ответниците, че същите дължат
солидарно на „***“ ЕАД във връзка с топлоснабдяването на недвижим имот -
апартамент в ***, аб. № ***, както следва
1054,58 лева за главница за доставена, но незаплатена, топлинна енергия
за периода м.05.2018г.-м.04.2020г.;
181,19 лева за законна лихва за забава върху главницата за топлинна
енергия за периода 16.07.2019г.-07.06.2021г.;
29,50 лева за главница за дялово разпределение за периода м.05.2018г.-
м.04.2020г.;
7,61 лева за законна лихва върху главницата за дялово разпределение за
периода 01.07.2018г.-07.06.2021г.
ОСЪЖДА П. П. СМ., ЕГН **********, и Г. ИВ. П. , ЕГН **********,
да заплатят на „***“ ЕАД, ЕИК ***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, всеки
по 37,73 лева, представляващи разноски в заповедното производство (ч.гр.д.
№ 34940/2021г. на СРС).
ОСЪЖДА П. П. СМ., ЕГН **********, и Г. ИВ. П. , ЕГН **********,
да заплатят на „***“ ЕАД, ЕИК ***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, всеки
по 137,27 лева, представляващи разноски в първоинстанционното исково
производство (гр.д. № 59038/2021г. на СРС).
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с
въззивна жалба, подадена чрез Софийския районен съд в двуседмичен срок от
съобщението.
Решението, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК, да се съобщи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5