Определение по адм. дело №1115/2025 на Административен съд - Стара Загора

Производството е по реда на чл.166, ал.4 във вр. с ал.2 и ал.3 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл.172, ал.5 и ал.6 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по жалба на В. Г. Г. от гр. Казанлък, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка по чл.171, т.1, б.„б“ от ЗДвП № 25-0284-000224 от 03.11.2025 год., издадена от Х. Л. Х. - ВПД Началник сектор в РУ – Казанлък при ОД на МВР – Стара Загора. В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед, като е направено особено искане за спиране на допуснатото предварително изпълнение на заповедта.

С оспорената Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №25-0284-000224/03.11.2025 год., на основание чл.171, т.1, б.„б“ от ЗДвП на В. Г. Г. е наложена принудителна административна мярка – временно отнемане на СУМПС да решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца, считано от 02.11.2025 год.

Заповедта е издадена въз основа на акта за установяване на административно нарушение серия GA, №4788453 от 02.11.2025 год. за допуснато нарушение на Закона за движение по пътищата. Актът е съставен против В. Г. Г., за това, че на 02.11.2025 год. в гр. Казанлък, на [улица]до №3 /паркинг/ в посока север – юг управлява собствения си лек автомобил „Опел“ с рег.№[рег. номер] като не оставя достатъчно странично разстояние от паркираният от дясната му страна лек автомобил БМВ с рег.№[рег. номер], собственост на Н. Г. Г. от с. Копринка, като настъпва ПТП с материални щети. Водачът управлява МПС с концентрация на алкохол над 0.5‰ установено с техническа средство А. Д. 7510, който е отчел 0.76 промила в издишвания от водача въздух.

От така приетата за установена фактическа обстановка съда достигна до следните изводи от правно естество:

Съгласно чл.172, ал.6 от ЗДвП, подадената жалба не спира изпълнението на приложената административна мярка. Следователно, законът разпорежда предварително изпълнение на административен акт, издаден по реда на чл.172, т.1 от ЗДвП, по който ред и издаден и оспореният административен акт. Закона за движението по пътищата не регламентира основанията, при които съдът може да спре изпълнението на административния акт, поради което е приложима нормата на чл.166, ал.4, във вр. с ал.2 от АПК. Следователно, за да спре допуснатото по силата на закона изпълнение съдът следва да установи, че то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда. За да бъде уважено това искане, в тежест на молителя е да посочи вредите и да представи доказателства за вида им и за вероятността те да настъпят, ако обжалваният административен акт бъде изпълнен преди съдът да се произнесе по неговата законосъобразност

Съдът счита искането за спиране на изпълнението на заповедта за налагане на ПАМ по чл.172, т.1, б.”б” от ЗДвП е неоснователно.

Противно на твърдяното от жалбоподателя, при допуснато предварително изпълнение на акта по силата на закона, издалият акта орган не е длъжен нито да обосновава, нито да доказва наличието на предпоставките по чл.60, ал.1 от АПК. За да бъде уважено искане за спиране на допуснато по силата на закона предварително изпълнение на административен акт, в тежест на молителя е да обоснове правата и интересите, които биха били увредени от предварителното изпълнение на акта, съотв. да посочи вредите и да представи доказателства за вида им и за вероятността те да настъпят при изпълнение на обжалвания акт, преди съдът да се произнесе по неговата законосъобразност. По своята правна същност спирането на допуснато по силата на закона изпълнение на административния акт представлява вид обезпечителна мярка в административния процес, целяща да се предотврати осъществяването на разпоредените с обжалвания акт правни последици до приключване на спора относно неговата законосъобразност. Прилагането на тази обезпечителна мярка изисква адресатът на акта да докаже необходимост да бъде дадена временна защита по отношение фактическото и правно положение в обема на неговите права и законни интереси до издаването на административния акт, с цел да се предотврати евентуалното настъпване на значителни или трудно поправими вреди.

В случая по никакъв начин нито е обоснована, още по-малко е доказана възможността за настъпването на значителни или трудно поправими вреди за адресата на заповедта от предварителното изпълнение на наложената с оспорения акт принудителна административна мярка. Действително, приложената ПАМ по чл.171, т.1, б. „б“ от ЗДвП временното отнемане на СУМПС до решаването на въпроса за отговорността, би лишило В. Г. от възможността за известен период от време да се управлява МПС, но това обстоятелство само по себе си не би могло да доведи до фактически и правни последици, свързани с настъпване на значителни или трудно поправими вреди и съотв. да обуслови извод за наличието на законово регламентираните условия и предпоставки по чл.166, ал.2 от АПК. От представените доказателства, се установява, че жалбоподателят работи като преподавател-инструктор в автошкола в гр. Казанлък. Към изпратената преписка е приложен и протокола от извършеното лабораторно изследване от 03.11.2025 год., от което се установява, че концентрацията на алкохол в кръвта е 0.53 промила. Безспорно е също така, че за да изпълнява трудовите си задължения като преподавател-инструктор е необходимо да притежава и свидетелство за управление на МПС. В противен случай, той не би могъл да заема и тази длъжност.

В случая основния спорен момент е дали обществения интерес в случая от предварителното изпълнение на наложената ПАМ е преобладаващ по отношение на частния интерес на нарушителя от упражняването на трудова дейност. Настоящия съдебен състав намира, че в случая е налице значим обществен интерес от възпирането на водача да управлява МПС след употреба на алкохол, независимо от това, дали става въпрос за управление на личния му автомобил, още повече на служебния такъв с кандидат-водачи за придобиване на правоспособност да управляват МПС. Всъщност категоричното установяване на употребата на алкохол и управлението на МПС, предполага налагането на наказание и лишаване от право да управлява МПС – чл.174, ал.1 от ЗДвП.

Ето защо отнемането на СУМПС, ще го лиши временно от възможността да работи като авто инструктор,, но това обстоятелство не е основание за отмяната на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на наложената ПАМ. С това обаче не може да се приеме, че се нарушава правото му на свободно придвижване до местоработата, а наличието на новородено дете на два месеца би трябвало да го мотивира още повече да не се качва пил на МПС

Евентуалните неудобства, които биха настъпили от предварителното изпълнение на приложената с обжалваната заповед ПАМ за В. Г., не сочи на възможно настъпване на „значителни и/или трудно поправими вреди”, които биха могли да бъдат разглеждани като съизмерими на охраняваните с допуснатото по силата на закона предварително изпълнение интереси. Ето защо и при липсата на обоснована от фактическа страна и надлежно доказана вероятност за жалбоподателя да настъпят значителни или трудно поправими вреди или такива, които не могат да бъдат ревизирани, и доколкото вредите не се презумират от закона, не може да се приеме съществуването на материалноправно основание за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на оспорения административен акт. Съответно не може да се обоснове извод, че по отношение на жалбоподателя е налице защитен от закона интерес, противопоставим и по-важен от обществения такъв, охраняван с допуснатото по силата на закона предварително изпълнение.

С оглед липсата на представени доказателства, сочещи наличието на материалноправни основания съобразно законовите критерии по чл.166, ал.2 от АПК и необходимост от спиране изпълнението на оспорения акт и след преценка на баланса между охраняваните с допуснатото по силата на закона предварително изпълнение интереси и правата и интересите, които евентуално ще бъдат накърнени от това изпълнение, съдът намира, че направеното от В. Г. искане за спиране изпълнението на обжалваната ЗППАМ №25-0284-000224 от 03.11.2025 год., се явява неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.

Воден от гореизложеното и на основание чл.166, ал.3 от АПК, Административен съд – Стара Загора

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на В. Г. Г. от гр. Казанлък, за спиране предварителното изпълнение на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка по чл.171, т.1, б.„б“ от ЗДвП № 25-0284-000224 от 03.11.2025 год., издадена от Х. Л. Х. - ВПД Началник сектор в РУ – Казанлък при ОД на МВР – Стара Загора, като неоснователно.

Определението може да се обжалва с частна жалба пред Върховен административен съд на Република България в 7-дневен срок от съобщаването на страните.