№ 37237
гр. София, 05.09.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 58 СЪСТАВ, в закрито заседание на
пети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА
като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА Гражданско дело №
20251110137626 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 312 от Гражданския процесуален кодекс ГПК).
Образувано е по предявени от Г. С. А. (ищец) срещу Н.Г.Ч. искове, както следва:
1) конститутивен иск по чл.344, ал.1, т.1 от Кодекса на труда (КТ) за признаване
уволнението за незаконно и отмяна на Заповед № ЛС-37 от 07.05.2025г. на
работодателя;
2) конститутивен иск по чл. 344, ал.1, т.2 КТ за възстановяване на заеманата преди
уволнението длъжност „старши експерт в квартет „************“ на изпълнителския
състав в Представителния ансамбъл на въоръжените сили на работодателя;
3) осъдителен иск по чл. 344, ал.1, т.3 КТ вр. чл.225, ал.1 КТ за заплащане на
обезщетение за времето, през което ищецът е останал без работа поради уволнението в
размер на 14103.60 лева, представляващо брутното трудово възнаграждение за шест
месеца, за периода 07.05.2025 г. – 07.11.2025 г., ведно със законната лихва от датата на
завеждане на исковата молба – 25.06.2025г., до окончателното плащане.
Ищецът твърди, че е заемал длъжността „старши експерт в квартет
„************“ на изпълнителски състав в Представителен ансамбъл на въоръжените
сили“ на Н.Г.Ч., с код на длъжността по НКПД 2422 6046, с месечно трудово
възнаграждение в размер на 2 350.60 лева. Заявява, че със Заповед на командира на
Н.Г.Ч. № ЛС-37/ 07.05.2025 г. на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ му е наложено
дисциплинарно наказание като цивилен служител от Н.Г.Ч. „уволнение“ и трудовото
му правоотношение с ответника било прекратено на основание вр. с чл. 192 от КТ във
вр. с чл. 188, т. 3, чл. 190, ал. 1, т. 7 и чл. 195 от КТ при спазване на изискванията на
чл. 189, чл. 193, чл. 194 от КТ и чл. 10, ал. 1 и ал. 3, чл. 11, т. 1, т. 4, т. 12 и т. 18 от
Правилника за структурата, организацията и реда за използване на Н.Г.Ч.. Посочената
заповед се оспорва като неправилна, немотивирана, незаконосъобразна, издадена в
1
нарушение на материалния и процесуалния закон. Оплакването е обосновано с довода,
че ищецът не е нарушил разпоредбите на чл. 187, ал. 1, т. 1, т. 3 и т. 7 от КТ, както и не
е извършил вменените му нарушения на трудовата дисциплина. Обяснява, че на
28.02.2025 г., е бил командирован в гр.Б., Р.С.М., като певец от квартет ************
от Представителния ансамбъл на въоръжените сили на Република България. След
пристигането си имали кратък обяд със заместник-консула, в края на който уточнили
час на тръгване от хотела до залата, в която бил изнесен концерта. Транспорта –
микробус, бил подсигурен от заместник-консула, който предложил тръгването да бъде
в 17:00 часа пред хотела с подсигурения от него транспорт. Тогава и.д.ръководител на
групата В. В. определил сборен пункт - задния вход на хотела в 16.45часа. Ищецът
твърди, че се е явил на уговореното място – сборния пункт на задния вход на хотела в
16:47 часа и констатирал, че групата е заминала. Единствено колегата му И.Н.
пристигнал в 16.50 часа на определеното място. Двамата обикаляли хотела, надявайки
се да открият микробуса. Твърди, че неговият колега И.Н. написал и изпратил по
Вайбър съобщение на колегата им В., съдържащо изявление за некоректното решение
да отпътуват без тях, но отговор не последвал. Твърди се, че пред ищеца колегата му
И.Н. провел разговор с общ колега - лицето Н.К., за узнаване на местонахождението на
залата. Тогава двамата тръгнали пеша към залата и пристигнали в 18:20 часа при
обявен начален час на концерта от 19:00 часа. Релевира, че пристигайки в залата
звуковата проба на колегите им била приключила и те се подготвяли за концерта в
предвидената за преобличане и изчакване стая, където провели разговор с
ръководителя на групата за случилото се, но не получили разбиране. Твърди се, че
ищецът след разговора се подготвил за концерта и изпълнил задълженията си на певец
от квартет ************, а концертът преминал на професионално ниво. След
концерта били отправени положителни отзиви, включително и покана за следващо
тяхно участие/гостуване. След концерта всички били поканени на вечеря, на която
ищецът присъства. При тези доводи моли предявените искове да бъдат уважени.
Претендира разноски. Представя доказателства и прави доказателствени искания.
Ответникът, надлежно уведомен за правото си на писмен отговор, депозира такъв.
Ответникът признава, че между него и ищеца е съществувало трудово
правоотношение от месец юли 2010г. до месец май 2025г., когато е издадена
атакуваната заповед, по силата на което ищецът е заемал длъжността „старши експерт
в квартет „************“ на изпълнителския състав в Представителния ансамбъл на
въоръжените сили на Н.Г.Ч. /НГЧ/, както и че ищецът е бил командирован, заедно с
други служители, в гр. Б., Р.С.М., за участие в мероприятие с международен характер,
организирано от Генералния консул на Република България в Б., по повод
Националния празник на Република България - Трети март, по покана на консула, със
заповед на министъра на отбраната от 21.02.2025г. Обосновава обаче законността на
уволнението с твърдението, че с друга заповед – заповед № РД-М-37/27.02.2025г. на
2
командира на НГЧ били възложени в детайли задълженията на командированите
служители, като след приключване на командировката с докладна записка от главния
експерт в ПАВС В.Б., с вх. № 536/11.03.2025 г. работодателят бил уведомен как е
протекла командировката. Позовавайки се на тази докладна записка, ответникът счита,
че описаните в атакуваната заповед нарушения са извършени от ищеца и оспорва като
неверни твърденията му, изложени в исковата молба. Посочва всяко едно от
нарушенията, приети за установени от ищеца и съдържащи се в уволнителната
заповед, като счита, че задълженията на ищеца са били ясно изразени в издадената
заповед на командира на НГЧ и констатирани за извършени от Комисията, по-
конкретно констатирано било закъснение при тръгването на автобуса от хотела към
концертната зала в Б., неявяване на генералната репетиция и пробите на звука преди
концерта. Сочи, че с тези си нарушения е изпълнен състава на нарушение -
неизпълнение на възложената работа, неспазване на техническите и технологичните
правила, а именно поставена задача на командированите служители, сред които и
ищеца, да се яви в указаните дата и час за тръгване - 16:45 ч., като е пристигнал в
залата 15 минути преди началото на концерта - 18.45 ч., въпреки отстоянието 500
метра на залата от хотела, както и да вземат участие в генералната репетиция преди
концерта, както и неизпълнение на законните нареждания на работодателя – да се яви
на тази генерална репетиция, което не сторил, по която причина и с това си поведение
препятствал задължението на ръководителя на групата да организира репетицията и
поставил под въпрос успешното представяне на изпълнителите от ПАВС в
международно мероприятие, организирано от Генералния консул на Република
България в Б., които му задължения били предвидени в издадената от командира на
НГЧ заповед. Излага довод, че цялостното поведение на ищеца било укоримо и проява
на системно нарушаване на трудовата дисциплина и неизпълнение на вменени с
длъжностната характеристика задължения, както и задължения, произтичащи от
заповед/и на работодателя, което довело до издаването на процесната заповед за
уволнение. Твърди, че преди издаване на заповедта за уволнение писмени обяснения
от ищеца са поискани, като изчерпателно и детайлно му били посочени извършените
от него нарушения и евентуалните последици произтичащи от тях, такива обяснения
били предоставени и съобрази при налагане на наказанието, но в тях липсвала
критична самооценка, както и съзнание, че личното поведение по време на работа
засяга работния климат, рефлектира пряко и косвено, в повечето случаи и трайно,
върху цялостния работен процес. Релевира, че заповедта е детайлно мотивирана. При
тези доводи моли исковете да бъдат отхвърлени. Претендира разноски. Представя
доказателства и прави доказателствени искания.
Съдът, след като извърши проверката по реда на чл. 140 ГПК, намира следното:
Ищецът носи тежестта да установи, че е бил в трудово правоотношение с
ответника за посочената длъжност, датата на узнаване на заповедта за уволнение, че е
3
останал без работа за сочения период /за което следва да представи в о.с.з. оригинал на
трудова книжка/ и не е получавал трудово възнаграждение, че оставането без работа е
в причинна връзка с уволнението, както и размера на брутното трудово
възнаграждение, получено за последния пълен отработен месец преди уволнението;
размера на обезщетението, което претендира.
В тежест на ответника е да докаже законността на извършеното уволнение, в това
число издаване на процесната заповед от законния представител на работодателя или
упълномощено от него лице, изискани от ищеца писмени обяснения, извършване на
посочените в заповедта дисциплинарни нарушения от страна на ищеца, включително,
че ищецът е бил командирован, заедно с други служители, в гр. Б., Р.С.М., за участие в
мероприятие с международен характер, организирано от Генералния консул на
Република България в Б., по повод Националния празник на Република България -
Трети март, по покана на консула, със заповед на министъра на отбраната от
21.02.2025г., че ищецът е бил запознат с трудовите си задължения, длъжностна
характеристика и заповед на командира на НГЧ № РД-М-37/27.02.2025г., в това число
датата и часа на явяване при тръгване от хотела за концертната зала, задължителния
характер на репетицията, задължението на ръководителя да организира репетицията,
че ищецът е пристигнал в залата 15 минути преди началото на концерта - 18.45 ч., че
отстоянието на залата от хотела е 500 метра, както и съответствие на наказанието на
твърдяното за извършено нарушение, връчване на заповедта на служителя.
На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК за безспорни между страните се отделят
следните обстоятелства:
че между ищеца и ответника е съществувало трудово правоотношение от месец
юли 2010г. до месец май 2025г., когато е издадена атакуваната заповед, по силата
на което ищецът е заемал длъжността „старши експерт в квартет „************“
на изпълнителския състав в Представителния ансамбъл на въоръжените сили на
Н.Г.Ч. /НГЧ/;
че ищецът е бил командирован, заедно с други служители, в гр. Б., Р.С.М., за
участие в мероприятие с международен характер, организирано от Генералния
консул на Република България в Б., по повод Националния празник на Република
България - Трети март, по покана на консула, със заповед на министъра на
отбраната от 21.02.2025г.
Указва, на основание чл. 146, ал. 2 ГПК на ответника, че не сочи доказателства, че
ищецът е бил запознат с трудовите си задължения по време на командировката и със
заповед на командира на НГЧ № РД-М-37/27.02.2025г., в това число датата и часа на
явяване при тръгване от хотела за концертната зала, задължителния характер на
репетицията, че отстоянието на залата от хотела е 500 метра, както и съответствие на
наказанието на твърдяното за извършено нарушение, за връчване на заповедта на
4
служителя.
Приложените към исковата молба и отговора документи са относими, необходими
и допустими за правилното решаване на делото, поради което следва да се приемат
като доказателства по делото.
Съдебният състав намира за необходимо да укаже на ищеца да изложи твърдения
кога твърди, че е узнал за оспорената уволнителна заповед. Уточнението се налага с
оглед преценка на правния интерес на ищеца от атакуването и с оглед момента, в който
уволнителната заповед произвежда своето действие.
Исканията на ищеца по чл. 190 ГПК за задължаване на ответника да представи
трудовото досие на ищеца е относимо, допустимо и необходимо и следва да се
допусне.
Искането по чл. 190 ГПК за задължаване на ответника да представи намиращи се у
него заповеди е неконкретизирано, а и ответникът е представил част от тях, поради
което и към ищеца следва да се отправят указания за посочване на конкретен
документ, който желае ответникът да бъде задължен да представи.
С оглед становището на ответника, съдебният състав намира за необходимо за
правилното решаване на спора допускането на съдебно-счетоводна експертиза, поради
което искането следва да се уважи.
Искането по чл. 176 ГПК за задължаване на представител на ответника да отговори
на поставени въпроси следва да се отклони като ненеобходимо. За посоченото
обстоятелство са поискани други доказателства.
Към ищеца следва да се отправят указания да уточни за какви обстоятелства желае
допускането на свидетели, при какъв режим да бъдат допуснати, като ако са при
режим на призоваване – да посочи техните имена и адрес за призоваване. С оглед това
искане, за съдебният състав не става ясно в какво се състои доказателственото искане
на ищеца по чл. 176 ГПК за даване на обяснения от лицето В. В., след като този
способ е приложим само и единствено за лица, които имат качеството на страна в
процеса, или на техен законен представител /управител/, когато страна е юридическо
лице. Едва след постъпване на уточнението, съдът ще се произнесе по тези искания.
Искането на ищеца за издаване на съдебно удостоверение се отклонява като
ненеобходимо, тъй като по смисъл и съдържание то е идентично с това по чл. 190
ГПК, което съдът уважи и сочените документи са част от трудовото досие на ищеца.
Искането на ищеца да му се издаде съдебно удостоверение, за да се снабди със
справка за сключени от самия него други трудови договори не е необходимо, тъй като
и без такова ищецът може да се снабди с подобна справка.
Така мотивиран, съдът
5
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА представените с исковата молба и отговора документи като писмени
доказателства по делото.
УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок от уведомяването с писмена молба с
препис за насрещната страна:
да изложи твърдения кога е узнал за атакуваната уволнителна заповед на
работодателя с № ЛС-37 от 07.05.2025г.;
да уточни за какви обстоятелства желае допускането на свидетели, при какъв
режим да бъдат допуснати, като ако са при режим на призоваване – да посочи
техните имена и адрес за призоваване;
да конкретизира искането си по чл. 176 ГПК, касаещо лицето В. В., като
съобрази, че този способ е приложим само за лица, които имат качеството на
страна в процеса, или на техен законен представител /управител/, когато страна е
юридическо лице;
да посочи документа /кои заповеди/, който/ито желае ответникът да бъде
задължен да представи, като съобрази вече приложените към отговора на
исковата молба
ОТЛАГА произнасянето по исканията на ищеца по чл. 176 ГПК, по чл. 190 ГПК и
за допускане на гласни доказателства след постъпване на уточнението.
ЗАДЪЛЖАВА, на основание чл. 190 ГПК, ответникът Н.Г.Ч. едноседмичен срок
от уведомяването да представи заверен препис на намиращи се у него документи от
значение за спора – трудовото досие на ищеца.
УКАЗВА на ответника, че непредставянето на посочените документи ще се цени
от съда по реда на чл. 161 ГПК.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца по чл. 176 ГПК за задължаване на
представител на ответника да отговори на поставени въпроси и искането му за
издаване на съдебни удостоверения като ненеобходими.
ДОПУСКА съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице по която, след преглед
на материалите по делото и справка при ответника, да отговори на поставените в
исковата молба задачи.
НАЗНАЧАВА за вещо лице Е. В. А., телефон: *****************.
ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение на вещото лице в размер на 400.00 лева, платими от
бюджета на съда.
СЪДЪТ напътва страните към спогодба, медиация, преговори или друг
подходящ според тях начин за извънсъдебно и доброволно уреждане на споровете
6
помежду им. Ако страните решат да започнат процедура по медиация, делото ще
бъде спряно, а давност няма да тече, така че не съществува опасност от
накърняване на права или злоупотреба с такива. Извънсъдебното уреждане на
спора би било в полза на страните с оглед запазване на добрите отношения между
тях, както и предвид възможността да бъдат спестени значителни по размер
суми, свързани с евентуални разноски в исковото производство или пък
принудително изпълнение на задълженията (разноски в изпълнителния процес).
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 08.10.2025 г.
от 09:30 ч., за когато да се призоват страните и вещото лице.
ОБЯВЯВА съдържанието на мотивната част на настоящото определение за доклад
на делото по смисъла на чл. 312, ал. 1, т. 2 ГПК.
УКАЗВА на страните, че мотивната част на настоящето определени има характера
на доклад по делото по смисъла на чл.312, ал. 1, т. 2 ГПК.
УКАЗВА на страните, на основание чл. 312, ал. 2 ГПК, че в едноседмичен срок от
получаване на препис от настоящото определение могат с писмена молба с препис за
насрещната страна, да вземат становище във връзка с дадените указания и доклада по
делото, като изложат нови обстоятелства, посочат доказателствата за тях и представят
писмените такива, като след изтичане на този срок, възможността за това се
преклудира.
УКАЗВА на страните, че ако някоя от тях живее или замине за повече от един месец в
чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчат съобщенията.
При неизпълнение на тези указания, всички съобщения ще се прилагат по делото и ще се
смятат за редовно връчени.
УКАЗВА на страните, че ако някоя от тях отсъства повече от един месец от адреса, на
който веднъж му бъде връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес. При
неизпълнение на тези указания, всички съобщения ще се прилагат по делото и ще се смятат
за редовно връчени.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Препис от определението да се изпрати на страните, като на ищеца се връчи и
препис от отговора на исковата молба.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7