№ 40814
гр. София, 17.12.2021 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седемнадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Частно гражданско дело
№ 20211110169139 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 410 ГПК.
Образувано е по заявление на фирма за издаване на заповед за
изпълнение срещу С.З.А. за сумата от 897,54 лв., представляваща главница по
договор за паричен заем № ******* от 28.03.2020 г., ведно със законна лихва
от 27.10.2021 г. до изплащане на вземането, лихва за забава в размер на 61,85
лв. за периода от 08.09.2020 г. до 01.10.2021 г., неустойка за забава в размер
на 350 лв., сумата от 26,19 лв. държавна такса и 260 лв. възнаграждение на
юрисконсулт.
Настоящият състав намира, че искането за издаване на заповед за
изпълнени по отношение на претенциите за неустойка за забава в размер на
350 лв. следва да бъде оставено без уважение. От изложеното е видно, че
всъщност неустойката се начислявала, за да обезпечи разходите, който
кредиторът прави относно извънсъдебното събиране на вземането, а именно
изпращане на съобщения, покани уведомления, периодично информиране на
длъжника за допуснатите забави и възможностите за изпълнение и др.
Настоящият състав предвид описанието на претенцията, дадено в т. 12 от
заявлението, намира, че така наречената неустойка за забава по своя характер
представляват разходи за извънсъдебно събиране на задължението. Така
посоченото вземане не се явява дължимо, като изводът за това може да се
направи въз основа на самите твърдение на заявителя. В случая дължимостта
е изключена от забраната на императивната норма на чл. 33,ал.1 от ЗПК,
предвид обстоятелството, че с договора е установена отделно и изрично
дължимостта на законната лихва за времето на забавата, която лихва е
претендирана със заявлението.
В хипотезата на заявление по реда на чл. 410 ГПК съдът е длъжен да
извърши преценка за съответствие на заявлението със закона и добрите
нрави, както и за наличието на неравноправна клауза в договор, сключен с
потребител и да отхвърли заявлението при наличие на такава клауза или при
обоснована вероятност за това, което задължение му е изрично вменено с
разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК /в този смисъл определение № 974 от
7.12.2011 г. по ч. т. д. № 797/2010 г., II ТО/, както и с разпоредбата на чл. 411,
ал. 2, т. 3 ГПК /редакция на закона, ДВ, бр. 100/2019 г./. По изложените
съображения съдът намира, че заявлението следва да бъде отхвърлено в
частта за претендираната неустойка, представляваща разходи за
извънсъдебно събиране на задължението.
1
При това положение заявлението следва да бъде отхвърлено и в частта за
претендираните разноски съразмерно на отхвърлената част от заявлението
или над сумата от 19,18 лв. до пълния дължим размер от 26,19 лв. за платена
държавна такса и над сумата от 36,63 лв. до пълния размер от 50 лв.
юрисконсултско възнаграждение /изчислено по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК/.
За останалите суми, претендирани със заявлението по чл. 410 ГПК,
следва да бъде издадена заповед за изпълнение.
Воден от горното, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление, подадено от фирма срещу С.З.А. в частта, в
която се иска издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК за сумата от 350 лв., представляваща неустойка за забава, както
и за сумата над 19,18 лв. до пълния дължим размер от 26,19 лв. за платена
държавна такса и над сумата от 36,63 лв. до пълния размер от 50 лв.
юрисконсултско възнаграждение.
Разпореждането може да бъде обжалвано с частна жалба пред Софийски
градски съд в едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2