Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.240, ал.1 и 2 от ЗЗД и чл.92, ал.1 от ЗЗД. В исковата си молба ищецът Митко Филипов Колев твърди, че по договор за заем от 01.03.2002 г., сключен с ответника – „Търговия – К” ООД гр.Кърджали, предал на последния в заем сумата от 15 000 лева. Сумата била предадена на два пъти - през м. март 2002 г предал 12 600 лева и през м. юни 2002 г. предал 2 400 лева. По договора за заем била уговорена лихва в размер на 2,5% месечно. Твърди също, че по силата на договора за заем ответникът следвало да му върне сумата и лихвите в тригодишен срок от подписването на договора. Ответникът не спазил този срок, но продължи да връща заемната сума и след този срок, като последното му плащане било през месец юни 2007 година. Видно от писмо на ответника изх. № 19/ 23.10.2007 г. от м. март 2002 г. до м. юни 2007 г. същият му бил заплатил в погашение на заема общо сумата 20 659.64 лева. След тази дата, въпреки многократните му разговори, ответникът отказал да погасява дадената му в заем сума, заедно с лихвите. Съгласно сключения договор за месеците април, май и юни 2002 година лихвата била в размер на 315 лева месечно, или общо 945 лева. За времето от м. юни 2002 г до м. юни 2007 г. лихвата по договора била по 375 лв. месечно или общо за 60 месеца тя била 22 500 лева. Цялата дължима лихва от м. март 2002 до м. юни 2007 г. била 23 445 лв. ( 945 + 22500=23445). Твърди, че ответникът заплатил по – малко от дължимата сума. Заплатената от ответника сума от 20 659.64 лева погасявала само лихвата по договора за времето от м. март 2002г. до 31.10.2006 г. След 31.10.2006 г. ответникът оставал да дължи главница в размер на 15 000 лева, лихва по договора в размер на 375 лв. месечно, общо за 6000 лева, за времето от 31.10.2006 година до датата на предявяване на иска, неустойка по раздел V, т.10.1 от договора за заем по 1500 лева на година, за годините 2005, 2006 и 2007 или общо 4500 лева. Цялата дължима от ответника сума – главница, лихва и неустойка била в размер на 25 500 лева. Ето защо моли съда да осъдите ответника да му заплати общо сумата 25 500 лева, в т.ч.: главница – 15 000 лева, лихва по договора за минало време от 31.10.2006 г. до датата на предявяване на иска общо в размер на 6000 лева, неустойка по договора общо 4 500 лева, законовата лихва върху главницата от 15 000 лева, считано от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане, както и да му се присъдят направените по делото разноски. Ответникът – „Търговия – К” ООД гр.Кърджали, чрез своя управител, в представено по делото писмено становище оспорва изцяло предявените искове по основателност и по размер. Прави възражение за прекомерност на уговорената лихва, на основание чл.10, ал.1 от ЗЗД и моли лихвата да бъде намалена до размера, посочен в тази разпоредба. Представителят на ответника по пълномощие моли съда да постанови решение съобразно заключението на назначената по делото съдебна експертиза във варианта въз основа на поставените от ответника задачи. Счита, че не се следва неустойка и лихва едновременно, като съдът следва да постанови осъдително решение само по едно от исканията. Претендира разноски по компенсация. Представя писмена защита, в която излага съображения за нищожност на сключения договор за заем, като моли съда да отхвърли изцяло предявените искове. Претендира разноски. Окръжният съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, прие за установено от фактическа и правна страна следното: По делото е представен договор за паричен заем от 01.03.2002 г., с нотариална заверка на подписите, сключен между страните по делото, съгласно който Митко Филипов Колев, в качеството му на заемодател, предава на „Търговия – К” ООД гр.Кърджали, в качеството му на заемател, сумата от 15 000 лева, като заемателят се задължава да върне заемната сума и уговорената лихва, евентуално неустойка по реда и съгласно условията на договора /т.1.1 от договора/. Съгласно т.3.1 от договора, заемната сума и уговорената лихва следва да бъдат върнати за срок до три години, считано от датата на подписване на договора, като погасяването ще се извършва с месечни погасителни вноски – 35 месечни вноски по 420 лева и последна – 36-та вноска от 300 лева. В т.3.1 от договора е уговорено също така, че месечната лихва по заема е в размер на 2.5 % /два и половина процента месечно/, като главницата и дължимата лихва ще се изплащат от заемателя на заемодателя месечно срещу платежен документ. Съгласно т.2.2, заемната сума следва да бъде предадена от заемодателя на заемателя изцяло или на части, но не по – късно от месец октомври 2002 г. В т.10.1 от договора е уговорено, че при забава на заемателя при връщането на заема и при изплащане на главница и дължима лихва, той дължи неустойка в размер на 10 % годишно върху цялата заемна сума. Представен е като доказателство и протокол от 20.03.2002 г. от общо събрание на съдружниците на „Търговия – К” ООД гр.Кърджали, видно от който общото събрание е взело решение „Търговия – К” ООД гр.Кърджали да сключи договори за заем с физически лица, считано от 01.03.2002 г. и при месечна лихва от 2.5 %, като договорите за заем да включват всички одобрени от СД на „Рила 98” АД клаузи и да бъдат нотариално заверени. Във връзка с така сключения между страните договор за паричен заем, от назначените по делото съдебно – счетоводни експертизи – единична и тройна, се установява, че ищецът Митко Филипов Колев е предал на „Търговия – К” ООД гр. Кърджали сумата от 15 000 лева, както следва: с ПКО № 36/08.03.2002 г. – 500 лева, с ПКО № 44/14.03.2002 г. – 10 000 лева, с ПКО № 54/22.03.2002 г. – 400 лева, с ПКО № 57/25.03.2002 г. – 1 600 лева, с ПКО № 105/29.06.2002 г. – 840 лева, с ПКО № 119/ 31.07.2002 г. – 820 лева, с ПКО № 135/30.08.2002 г. – 840 лева. Видно от представеното по делото като доказателство заверено копие от писмо изх.№ 19/23.10.2007 г., „Търговия – К” ООД гр.Кърджали е изпратило на ищеца Митко Филипов Колев извлечение от с/ка 498 – Други дебитори, за получени парични средства от „Търговия – К” ООД гр.Кърджали по договор за паричен заем. Съгласно същото, „Търговия – К” ООД гр.Кърджали е изплатило на Митко Филипов Колев по договора за паричен заем сумата общо в размер на 21 159.64 лева, за периода от 29.06.2002 г. до 28.06.2007 г. По отношение на цитираното извлечение от с-ка 498 – Други дебитори, ищецът твърди, че не е получавал описаната в извлечението сума от 500 лева с РКО 15/14.01.2003 г. В тази връзка, от заключението на назначената по делото единична съдебно – счетоводна експертиза се установява, че РКО № 15/13.01.2003 г. за изплащане на Митко Филипов Колев на сумата от 500 лева, е заведен в касовата книга на „Търговия – К” ООД гр.Кърджали на 14.01.2003 г., като са положени подписи на: ръководител, изплатил сумата и получил сумата. При тези доказателства съдът съобрази следното: Съгласно чл.240, ал.1 от ЗЗД, с договора за заем заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество. В тази връзка от гореизложеното се установява, че между страните по делото е бил сключен договор за паричен заем от 01.03.2002 г., по силата на който ищецът Митко Филипов Колев, в качеството му на заемодател, е предал на ответника „Търговия–К” ООД гр.Кърджали, в качеството му на заемател, сумата от 15 000 лева /т.1.1/, като заемателят се е задължил да върне заемната сума и уговорената лихва за срок до три години, считано от датата на подписване на договора т.е. до 01.03.2005 г., като е било договорено погасяването да се извършва с месечни погасителни вноски – 35 месечни вноски по 420 лева и последна – 36-та вноска от 300 лева /т.3.1/. Установява се също така, че страните са уговорили месечна възнаградителна лихва /чл.240, ал.2 от ЗЗД/ в размер на 2.5 % /два и половина процента месечно/ - т.3.1 от договора. В т.10.1 от договора е уговорено също, че при забава на заемателя при връщането на заема и при изплащане на главница и дължима лихва, той дължи неустойка в размер на 10 % годишно върху цялата заемна сума. Въз основа на обсъдените по – горе доказателства – писмо изх.№ 19/ 23.10.2007 г. на „Търговия – К” ООД гр.Кърджали и заключението на назначената по делото единична съдебно – счетоводна експертиза, установяващо, че РКО № 15/ 13.01.2003 г. за изплащане на Митко Филипов Колев на сумата от 500 лева, е заведен в касовата книга на „Търговия – К” ООД гр.Кърджали на 14.01.2003 г., като са положени подписи на ръководител, изплатил сумата и получил сумата, съдът намира за установено по делото, че ответното дружество е заплатило на ищеца по договора за паричен заем сумата общо в размер на 21 159.64 лева, за периода от 29.06.2002 г. до 28.06.2007 г. Що се касае до довода на ищеца, че не е получил тази сума, то по делото липсват доказателства, опровергаващи заключението на вещото лице от единичната съдебно – счетоводна експертиза, че РКО № 15/ 13.01.2003 г. за сумата от 500 лева е заведен в касовата книга на „Търговия – К” ООД гр.Кърджали на 14.01.2003 г., като са положени подписи на ръководител, изплатил сумата и получил сумата. При така установения размер на изплатената от ответника сума – 21 159.64 лева, спорен по делото е въпроса каква част от задълженията по сключения договор за паричен заем – главница и договорена лихва, покрива тази сума. Съгласно чл.76, ал.2 от ЗЗД, когато изпълнението не е достатъчно да покрие лихвите, разноските и главницата, погасяват се най-напред разноските, след това лихвите и най-после главницата. Все в тази връзка, от заключението на назначената по делото тройна съдебно – счетоводна експертиза се установява, че за периода от 01.03.2002 г. /датата на действие на договора/ до 01.03.2005 г. – крайният срок за плащане, договорената лихва е в размер на 13 312.50 лева. Предвид гореизложеното следва да се посочи, че за да се установи по делото дали и в какъв размер е погасена главницата от 15 000 лева, първо следва да се установи дали и в какъв размер е погасена договорената лихва, с оглед разпоредбата на чл.76, ал.2 от ЗЗД. Така тройната съдебно – счетоводна експертиза установява, че за периода от 01.03.2002 г. до 01.03.2005 г., с правените от „Търговия-К” ООД гр.Кърджали вноски /съгласно цитираното по – горе извлечение от сметка/ е била погасявана само натрупаната лихва, като към 01.03.2005 г. остава непогасена главница в размер на 15 000 лева и лихва в размер на 3 126.36 лева. В тази връзка, съдът не кредитира заключението на вещите лица в частта, с която установява, че към 01.03.2005 г. дължимата и неизплатена договорена лихва е в размер на 3 126.36 лева, тъй като в тази му част заключението е неправилно. Това е така, тъй като видно от Приложение № 2 към заключението – „Таблица за определяне на договорната лихва за периода от 01.03.2002 г. до 01.03.2005 г.”, вещите лица са получили стойността на дължимата към този момент договорена лихва – 3 126.36 лева, като от стойността на договорената лихва за периода от 01.03.2002 г. до 01.03.2005 г. – 13 312.50 лева, са извадили сумата от 10 186.64 лева, която според заключението представлява стойността на направените към м.03.2005 г. вноски. Съдът намира за необходимо да отбележи, че тази сума от 10 186.64 лева е неправилно определена от вещите лица и не представлява стойността на направените общо към 01.03.2005 г. /меродавната дата/ вноски от „Търговия – К” ООД гр.Кърджали. Това е така, тъй като: 1. въпреки, че в приложение № 2 самите вещи лица са посочили периода – „Таблица за определяне на договорната лихва за периода от 01.03.2002 г. до 01.03.2005 г.”, в цитираната таблица на ред 38, колонка 7 и 8, са сумирали сумата от 1 539.75 лева /за м.03.2005 г./, която обаче представлява сбор от платената на 15.03.2005 г. /т.е. след 01.03.2005 г./ сума от 1 148 лева /РКО № 53/15.03.2005 г./ и платената на 29.03.2005 г. /също след 01.03.2005 г./ сума от 391.75 лева /РКО № 69/ 29.03.2005 г./. Ето защо и доколкото меродавна в случая е датата 01.03.2005 г., неправилно вещите лица са включили в стойността на направените от ответника вноски сумата от 1 539.75 лева; 2. на ред 37, колонки 6 и 7 от цитираната таблица, вещите лица са допуснали техническа грешка, като вместо действително платената сума – 469.89 лева /РКО № 47/28.02.2005 г. – видно от писмо изх.№ 19/23.10.2007 г./, са посочили сумата от 496.89 лева и 3. в цитираната таблица не е включена сумата от 500 лева, платена от ответното дружество с РКО № 15/14.01.2003 г., която с оглед гореизложеното съдът приема за изплатена. Предвид изложеното и тъй като се касае до прости математически операции – събиране и изваждане, за които не се изискват специални знания, и с оглед цитираното писмо изх.№ 19/23.10.2007 г., стойността на направените вноски от „Търговия – К” ООД гр.Кърджали за периода от 01.03.2002 г. до 01.03.2005 г. са в размер на 9 119.89 лева, поради което и размерът на дължимата към 01.03.2005 г. договорена лихва е 4 192.61 лева, получена като разлика между 13 312.50 лева, представляващи стойността на договорената лихва за периода от 01.03.2002 г. до 01.03.2005 г., съгласно заключението на вещите лица, и сумата от 9 119.89 лева, представляваща стойността на направените вноски от „Търговия – К” ООД гр. Кърджали за периода от 01.03.2002 г. до 01.03.2005 г., като се съобрази установеното по делото обстоятелство, че към 01.03.2005 г. с направените от ответното дружество вноски се изплаща само договорена лихва, но не и главница. Ето защо, с оглед: 1. установения общ размер на дължимата по договора за паричен заем, за периода от 01.03.2002 г. до 01.03.2005 г., договорена лихва – 13 312.50 лева, 2. общия размер на направените от ответника вноски – 21 159.64 лева, 3. размера на изплатената към 01.03.2005 г. /крайния срок за изплащане на задълженията по договора/ договорена лихва – 9 119.89 лева, 4. размера на дължимата по договора и неизплатена към 01.03.2005 г. договорена лихва – 4 192.61 лева и обстоятелството, че към тази дата не е погасена каквато и да е част от главницата по договора, следва да се приеме, че със сумата от 12 039.75 лева, представляваща разлика между общо направените от ответника вноски в размер на 21 159.64 лева и сумата от 9 119.89 лева, представляваща изплатената от ответника към 01.03.2005 г. договорена лихва, е погасена последователно дължимата договорена лихва в размер на 4 192.61 лева и главница в размер на 7 847.14 лева. С други думи, от гореизложеното се установява, че от общо дължимата по договора за паричен заем главница от 15 000 лева, ответното дружество е изплатило 7 847.14 лева, поради което дължи разликата в размер на 7 152.86 лева, за която сума предявения иск с правно основание чл.240, ал.1 от ЗЗД е основателен. Ето защо следва да се осъди „Търговия – К” ООД гр.Кърджали да заплати на Митко Филипов Колев сумата от 7 152.86 лева, представляваща незаплатена главница по договора за паричен заем от 01.03.2002 г., ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на предявяване на иска – 27.02.2008 г. до окончателното й изплащане. Искът в останалата част и за разликата до 15 000 лева е неоснователен и като такъв следва да се отхвърли. Във връзка с гореизложеното съдът намира за неоснователен довода на защитата на ответника, направен в представената по делото писмена защита, за нищожност на така сключения между страните договор. От цитирания протокол за проведено общо събрание на съдружниците на „Търговия – К” ООД гр.Кърджали е видно, че е взето решение дружеството да сключи договори за заем с физически лица, считано от 01.03.2002 г. и при месечна лихва от 2.5 %, какъвто именно договор е бил сключен между страните по делото. По делото липсват каквито и да са доказателства, че договорът е бил сключен при липса на съгласие относно които и да са негови клаузи. Напротив, в изпълнение на задълженията си по договора ответното дружество е извършило плащане общо на сумата от 21 159.64 лева, от която, както се установи по – горе, главница по договора в размер на 7 847.14 лева и договорена лихва в размер на 13 312.50 лева. Впрочем, самият представител на ответника в пледоарията си по същество признава основателността на претенцията за главница в определен размер, като по отношение на останалите искове счита ,че следва да се постанови осъдително решение само по един от тях. Що се касае до предявения иск за заплащане на договорена по договора за паричен заем лихва, за периода от 31.10.2006 г. до 28.02.2008 г., то същият е неоснователен. Това е така, тъй като се касае до уговорена между страните възнаградителна лихва в размер на 2.5 % /два и половина процента месечно/, дължима по силата на сключения договор до 01.03.2005 г. /т.3.1 от договора/ и която, както се установи по – горе, е изплатена в пълен размер. С други думи, след уговорения срок – 01.03.2005 г., липсва задължение за заемателя да заплаща претендираната от заемодателя възнаградителна лихва в размер на 2.5 % месечно. Следва да се отбележи, че в случая е предявен именно иск за заплащане на договорената между страните лихва, а не иск за обезщетение за забавено изпълнение в размер на законната лихва, което се установява изрично от изложените в исковата молба обстоятелства, както и от заявения петитум. Така в исковата молба ищецът претендира именно лихва по договора в размер на 375 лева месечно, което е 2.5 %, или общо в размер на 6 000 лева, за периода от 31.10.2006 г. до предявяване на иска – 27.02.2008 г., т.е. за 16 месеца по 375 лева. С оглед изложеното и доколкото не е предявен иск с праÔно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД, за заплащане на обезщетение за забавено изпълнение в размер на законната лихва, съдът намира за неотносимо по делото да обсъжда дължи ли се такава. Ето защо искът за присъждане на сумата от 6 000 лева, представляваща договорена лихва по договора за паричен заем, за периода от 31.10.2006 до 27.02.2008 г., е неоснователен и като такъв следва да се отхвърли. Предвид установеното по делото частично неизпълнение за изплащане на главницата по договора за паричен заем, основателен се явява иска с правно основание чл.92, ал.1 от ЗЗД, за заплащане на неустойка в размер на 4 500 лева. Съгласно цитираната по – горе т.10.1 от договора, при забава на заемателя при връщането на заема и при изплащане на главница, той дължи неустойка в размер на 10 % годишно върху цялата заемна сума. В тази връзка от доказателства по делото се установи, че е налице тригодишна забава от страна на заемателя по договора – „Търговия – К” ООД гр.Кърджали при изплащането на главницата по договора – от 01.03.2005 г. до 27.02.2008 г., поради което и с оглед т.10.1 от договора, размера на дължимата неустойка е 4 500 лева – по 1 500 лева, представляващи 10 % от цялата дължима сума, за всяка една от трите години. Що се касае до направеният от представителя на ответника довод, че в договора недопустимо били уговорени и лихва и неустойка, то същият е неоснователен. Както бе посочено по – горе, в случая се касае до договорена между страните лихва, имаща своето основание в чл.240, ал.2 от ЗЗД, която договорена лихва има възнаградителен, а не обезпечителен характер и не служи като обезщетение за вредите от неизпълнението – така, както е при неустойката. В случая не се касае до обезщетение за забавено изпълнение в размер на законната лихва – чл.86, ал.1 от ЗЗД, служещо да обезпечи вредите от неизпълнението, а до договорена изрично между страните възнаградителна лихва, чийто размер се уговаря свободно от страните и същият не е обусловен от определен от МС размер. В този смисъл е и съдебната практика – решение № 1285 от 9.07.2002 г. на ВКС по гр. д. № 2173/2001 г., V г. о. Във връзка с гореизложеното, съдът не споделя и довода на защитата на ответника за прекомерност на неустойката и че същата следва да бъде съобразена с размера на законната лихва. Няма пречка страните да уговарят неустойка за забавено изпълнение на парични задължения над размера на законната лихва и тяхната свобода на договаряне не е ограничена от разпоредбата на чл. 10, ал. 2 ЗЗД В тази смисъл – решение № 1095 от 23.12.1999 г. на ВКС по гр. д. № 611/99 г., II г. о. Ето защо следва да се осъди „Търговия – К” ООД гр.Кърджали да заплати на Митко Филипов Колев сумата от 4 500 лева, представляваща неустойка за забавено изпълнение по договора за паричен заем от 01.03.2002 г. При този изход на делото на ищеца се следват разноски, съобразно уважената част на исковете, в размер на 1 217.70 лева, а на ответника – 857.25 лева, поради което и по компенсация, следва да се осъди ответникът да заплати на ищеца разноски по делото в размер на 360.45 лева. Водим от изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „Търговия – К” ООД със седалище и адрес на управление в гр. Кърджали, ул.”Иван Вазов” № 2, регистрирано по фирмено дело № 1915/1991 г. по описа на Кърджалийския окръжен съд, Булстат ********* Ю да заплати на Митко Филипов Колев от гр.Кърджали, ул.”Славянска” № 29, с ЕГН **********, сумата в размер на 7 152.86 лева, представляваща дължима главница по договор за паричен заем от 01.03.2002 г., ведно със законната лихва върху нея, считано от 27.02.2008 г. до окончателното й изплащане, както и направените по делото разноски в размер на 360.45 лева, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск, с правно основание чл.240, ал.1 от ЗЗД, за заплащане на главница по договор за паричен заем от 01.03.2002 г., за разликата от 7 152.86 лева до пълÝия предявен размер от 15 000 лева, като неоснователен. ОСЪЖДА „Търговия – К” ООД със седалище и адрес на управление в гр. Кърджали, ул.”Иван Вазов” № 2, регистрирано по фирмено дело № 1915/1991 г. по описа на Кърджалийския окръжен съд, Булстат ********* Ю да заплати на Митко Филипов Колев от гр.Кърджали, ул.”Славянска” № 29, с ЕГН **********, сумата в размер на 4 500 лева, представляваща неустойка за забавено изпълнение по договор за паричен заем от 01.03.2002 г. ОТХВЪРЛЯ предявения от Митко Филипов Колев от гр.Кърджали, ул. ”Славянска” № 29, с ЕГН ********** срещу „Търговия – К” ООД със седалище и адрес на управление в гр. Кърджали, ул.”Иван Вазов” № 2, регистрирано по фирмено дело № 1915/1991 г. по описа на Кърджалийския окръжен съд, Булстат ********* Ю, иск за заплащане на сумата от 6 000 лева, представляваща договорена лихва по договор за паричен заем от 01.03.2002 г., за периода от 31.10.2006 до 27.02.2008 г., като неоснователен. Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд – Пловдив в 14-дневен срок от съобщението му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : |