№ 202
гр. Бяла Слатина, 14.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЯЛА СЛАТИНА, I-ВИ ГР. СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Катя Н. Гердова
при участието на секретаря Таня Мл. Тодорова
като разгледа докладваното от Катя Н. Гердова Гражданско дело №
20221410100350 по описа за 2022 година
Постъпила е искова молба от „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ” АД(преименувано на „
Електрохолд Продажби“ АД от 28.04.2022г. видно от ТР) гр.С., район „Младост”,
бул.”Цариградско шосе” 159, бл.Бенч Марк, Бизнес център, БУЛСТАТ *********,
юрисконсулт А. В., с която се иска да се установи наличието на претендираните от
ищцовото дружество вземания, като съдът издаде изпълнителен лист срещу ответника Т. Г.
П. с ЕГН ********** от с. Т., обл.В., ул.“Цар Симеон I“ № 4, за сумата от 800,09 лв.
главница представляваща допълнително начислена на основание КП № 3025042/18.10.2018г.
по чл.83,ал.1,т.6 от ЗЕ вр.чл.51 от ПИКЕЕ дължима по фактура № **********/29.10.2018г.
за периода от 21.07.2018г. до 18.10.2018г., ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от 04.10.2021г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 224,27лв.
за периода от 13.11.2018г. до 23.09.2021 г., както и направените съдебни разноски по двете
производства/заповедно и исково/.
ИСКОВЕ С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ чл.415 от ГПК вр.чл.422 от ГПК
вр.чл.124,ал.1 от ГПК и чл.86 от ЗЗД.
В хода на размяна на книжата по чл.131 от ГПК се установи от върнатото съобщение в
цялост, че ответника Т. Г. П. не е намерен на посоченият в и.м. адрес в с. Т., обл.В., ул.“Цар
Симеон I“ № 4, като по сведение на връчителя Бойка Лалова лицето от дълги години работи
и живее в чужбина. Къщата е разрушена.
С разпореждане постановено в з.з. на 17.06.2022г. съдът е допуснал правна помощ на
ответника Т. Г. П. с ЕГН ********** от с.Т., обл.В., ул.“Цар Симеон I“ № 4, призован по
реда на чл.47 от ГПК, който да бъде назначен да го представлява в исковия процес по гр.д.№
1
350/2022г. по описа на РС гр.Б.Слатина.
С определение от 08.07.2022г. съдът назначил адв.Ц. Й. В. от ВрАК за особен
представител на ответника Т. Г. П. с ЕГН ********** от с. Т., обл.В., ул.“Цар Симеон I“ №
4, призован по реда на чл.47 от ГПК, който да го представлява в исковия процес по гр.д.№
350/2022г. по описа на РС гр.Б.Слатина, с определено адвокатско възнаграждение в размер
на 300,00 лв. внесени от ищеца по депозитната сметка на РС-Б.Слатина.
В срока по чл.131 от ГПК адв.Ц. Й. В. от ВрАК е депозирала писмен отговор, с който
оспори исковата претенция на ищеца по основание и размер, като изложила съображения.
Моли да се отхвърли иска на ищеца предявен спрямо ответника, като неоснователен и
недоказан.
Приложено е ч.гр.д.№ 1521/2021г. по описа на РС-Бяла Слатина.
Съдът като прецени всички доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
съобрази се с доводите на страните в процеса, приема за установено следното от
фактическа страна:
Видно от приложеното ч.гр.д.№ 1521/2021г. по описа на БСлРС срещу длъжника Т. Г.
П. с ЕГН ********** от с.Т., обл.В., ул.“Цар Симеон I“ № 4 е издадена заповед в полза на
кредитора „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ” АД, гр.С., за изпълнение по чл.410 от ГПК №
571/18.11.2021г. за сумата 800,09 лв. главница представляваща допълнително начислена на
основание КП № 3025042/18.10.2018г. по чл.83,ал.1,т.6 от ЗЕ вр.чл.51 от ПИКЕЕ, дължима
по фактура № **********/29.10.2018г. за периода от 21.07.2018г. до 18.10.2018г., ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 04.10.2021г. до изплащане на вземането,
мораторна лихва в размер на 224,27лв. за периода от 13.11.2018г. до 23.09.2021 г., както и
съдебни разноски в размер на 25,00 лв. внесена държавна такса и 67.00 лв. адвокатско
възнаграждение.
Заповедта на длъжника Т. Г. П. е връчена по реда на чл.47 от ГПК.
На заявителя са дадени указания да предяви иск за установяване на вземането си, тъй
като заповедта е връчена на длъжника при условията на чл.47,ал.5 ГПК и такъв е предявен,
въз основа на който е образувано настоящето исково производство по гр.д.№ 350/2022г. по
описа на БСлРС.
При тези данни съдът приема, че иска за установяване на оспореното вземане е
предявен в законоустановения едномесечен срок по чл.415, ал.1 от ГПК.
Безспорно по делото е, че ищцовото дружество е доставчик на ел.енергия, а
действащите ОУ на ЧЕЗ „ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ” АД, гр. С. на договора за продажба на
ел.енергия обвързват ответника като абонат на ищеца за процесният недвижим имот, без да
е необходимо изрично писмено приемане.
Безспорно е, че на ответника е издадена данъчна фактура № **********/29.10.2018г. за
периода от 21.07.2018г. до 18.10.2018г. от ищцовото дружество за начислените искови
суми.(л.32-33 от делото).
2
Ищецът твърди, че на 18.10.2018г. служители на отдел „Нетехнически загуби" към
„ЧЕЗ Разпределение България" АД /ЧЕЗРБ/ са извършили техническа проверка на адрес в
с.Т., обл.В., ул.“Цар Симеон I“ № 4(ул.“Г.С.Раковски“ № 26), като потребител или негов
представител не е присъствал на проверката, но независимо от това, КП №
3025042/18.10.2018г. е съставен в присъствието на двама независими свидетели -
представители на федерация на потребителите, които не са служители на дружеството,
според изискванията на чл. 47, ал.3 от ПИКЕЕ.
На проверката е присъствал представител на орган на МВР.
Посочва се, че проверяващите служители на ЧЕЗ констатирали при проверката на
абонат с аб.№ **********, че: „същият е с преустановено захранване и демонтиран
електромер, поради натрупани задължения. Констатира се промяна в схемата на свързване,
състояща се в присъединяване на два броя проводници тип ПВА-1 по 6 кв.мм във фазов и
нулев проводник от ВМ. По гореописаният начин консумираната по това присъединение
ел.енергия в момента на проверката не се измерва от СТИ и съответно не се заплаща от
потребителя. Схемата на свързване впоследствие е възстановена“.
Ищецът се позовава на чл.83, ал.1, т.6 от ЗЕ, съгласно който експлоатацията на
електроенергийната система се осъществяват съгласно норми, предвидени в тях, като
регламентират принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда
за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно
и/или неточно измерена електрическа енергия, който ред се предвижда в ПИКЕЕ. Въз основа
на представеният КП и на основание чл.83, ал.1, т.6 от ЗЕ и ПИКЕЕ е направена корекция на
количествата електрическа енергия на клиента и е преизчислена сметката за доставената,
неизмерена и незаплатена електрическа енергия по партидата на ответника с клиентски
номер 300237383344 и с абонатен номер ********** до датата на извършената проверка от
служителите от отдел „Нетехнически загуби".
В случая след проверката съгласно изискванията на чл. 58, ал.3 от ОУ на клиента е
изпратено уведомление с изх. № NTZ107758/19.10.2018г./л.26 от делото/, което не получено
от ответника, тъй като видно от обратната разписка, същото е непотърсено. Към писмото е
приложено копие на КП, което е изпратено на адреса, както е описано и в известието за
доставка.
Издадена е данъчна фактура № **********/29.10.2018г. за периода от 21.07.2018г. до
18.10.2018г. от ищцовото дружество за сумата от 800,09 лв. с ДДС/л.32-33 от делото/, която
също не е получена от ответника, видно от обратната разписка, в която е отразено, че е
заминал.
Ищеца навежда довод, че е налице нормативно предвидена обективна отговорност, при
която не е част от фактическия състав /съответно не е необходимо съдът да установява, дали
неточното или непълно отчитане на ел.енергията е с участието на клиента. При
упражняването на това право не е необходимо да се доказва вина на потребителя, а за
упражняване на правото на корекция по ПИКЕЕ е достатъчно наличието на едно обективно
3
състояние - неизмерване или непълно или неточно измерване на ел.енергия.
В заключение счита, че след влизането на закона в сила и Правилата издадени на
негово основание, правото на ищеца да извършва едностранна корекция в количеството на
доставена на потребителя електрическа енергия, респективно на дължимата за нея цена,
произтича пряко по силата на самия закон, посредством съдържащото се в разпоредбите на
чл. 83, ал. 2 от ЗЕ и чл. 45, ал. 1 от ПИКЕЕ и препращане.
В петитумната част е отправено искане съдът да се произнесе с решение, с което да
признае за установено по отношение на ответника, че същият дължи на „ЧЕЗ Електро
България”АД, исковите суми и да му се присъдят направените по делото разноски в
исковото и в заповедното производство.
В срока по чл.131 от ГПК, видно от приложените писмени доказателства се установява,
че ответника Т. Г. П. не е намерен на посоченият в и.м. адрес в с. Т., обл.В., ул.“Цар
Симеон I“ № 4, като по сведение на връчителя Бойка Лалова лицето от дълги години работи
и живее зад граница.
В срока за писмен отговор назначеният му особен представител е депозирал писмен
отговор, с който оспорва исковата претенция на ищеца по основание и размер по
изложените в него съображения.
Моли да се отхвърли иска на ищеца предявен спрямо ответника, като неоснователен и
недоказан.
В подкрепа защитната теза на ищцовото дружество е разпитан свидетеля В. Й. Д.(без
родство със страните по делото), който заявил, че е член на Федерацията на потребителите
от 2014г.
Посочва, че на 18.10.2018г. присъствал на проверката извършена от служители на ЧЕЗ
в с.Т., на ул. „Г. С. Раковски“ № 26.
При проверката служителите на ЧЕЗ установили нарушение, изразяващо се в следното:
от въздушната линия на ел. мрежата от фазовия и нулевия проводник били закачени два
кабела, които отивали директно към имота на потребителя, т.е. те отивали директно към
къщата и не минавали през ел. таблото. Таблото било празно, тъй като абоната е с
прекъснато ел. захранване и липсвал електромер в таблото.
В това ел.табло нямало никакъв друг електромер, освен за абоната, но то липсвало.
Други нарушения служителите на ЧЕЗ не констатирали при тази проверка и за този абонат,
освен тези два незаконни въздушни кабела.
Служителите премахнали присъединението от незаконните кабели.
Представителите на ЧЕЗ потърсили абоната по тяхната схема, чрез номера на адреса,
който посетили и установили кой е абоната и кой е номера на електромера.
След като потърсили абоната на адреса вътре в имота и от там не излязъл никой,
служителите на ЧЕЗ позвънили в полицията, като на място на проверката пристигнал техен
представител. Проверяващите служители му показали нарушенията. На място се съставил
4
КП, който е подписан от св.Д., неговият колега от Федерацията на потребителите, тримата
служители на ЧЕЗ- Мечков, Симеонов и Ръжевски и от полицая.
Свидетелят Д. посочи, че прочел КП и установил, че описаното в него е правилно
записано и отговаря на истината. КП се състави на името на потребителя, съгласно досието,
което имали служителите на ЧЕЗ.
От изслушаното в с.з. заключение на вещото лице И. И. по допуснатата СТЕ, което не
се оспори от страните по делото и се възприе от съда като обективно и безпристрастно,
експерта в с.з. посочи, че то е изготвено изцяло по описаното в констативния протокол.
След изслушване на разпитаният свидетел в съдебната зала, който потвърдил
описаното в констативният протокол, което отговаря на истината, експерта посочил, че
няма какво да добави освен описаното в заключението му.
Експерта заявил, че правилно е изчислена корекцията на сметката на ответника по
чл.48,ал.1, т.1, б.“б“ от ПИКЕЕ/отм./. В материалите по делото няма приложени
доказателства, че през периода от 90 дни преди датата на проверката- 18.10.2018г. е
извършена друга проверка на СТИ от служители на ЧЕЗ.
Поради това и корекцията е направена за максимално допустимия срок по закон, по
действащите цени, към датата на проверката.
Сумата по фактурата е правилно изчислена по действащите към онзи момент цени,
утвърдени от КЕВР.
От гореизложената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
I.ПО ИСКА с правно основание чл.422 от ГПК вр.чл.415 от ГПК вр. чл.124,ал.1 от
ГПК.
Предявен е иск с правна квалификация по чл.422, вр.чл.415, ал.1 от ГПК -положителeн
установителен иск за установяване със СПН, че в полза на ищеца „ЧЕЗ Електро
България”АД съществува вземане срещу ответника Т. Г. П. в претендираните размери -
предмет на заповед по чл.410 от ГПК № 571/18.11.2021г., издадена по ч.гр.д. № 1521/2021г.
по описа на БСлРС, която е връчена на длъжника/ответник в исковото производство/ по реда
на чл.47 от ГПК.
Основният спорен въпрос от значение за изхода на спора е дали ищцовото дружество
е имало право да коригира сметката за доставената на ответника електрическа енергия за
минал период и налице ли са били предпоставките за начисляване на допълнителните
количества електроенергия.
С оглед наведените от страните доводи и възражения в настоящото исково
производство, спорните въпроси се свеждат до наличието на законово основание за
едностранно извършване на корекция на стойността на потребената електрическа енергия и
дали корекцията е надлежно извършена, включително и предвид решение № 1500/06.02.2017
г. по адм. д. № 2385/2016 г. на ВАС. Във връзка с това настоящият съдебен състав намира за
установено следното: Отношенията между страните към 01.06.2017г., когато е извършена
проверката на средството за търговско измерване се уреждат от ЗЕ и издадените въз основа
5
на него подзаконови нормативни актове, включително и ПИКЕЕ /обн. в ДВ, бр. 98 от
12.11.2013 г., в сила от 16.11.2013 г. /. Проверката е осъществена след влизането в силата на
приетите ПИКЕЕ и след тяхната частична /с решение № 1500/06.02.2017 г. на 5-членен
състав на ВАС по адм. дело№ 2385/2016 г. с изключение на нормите на чл. 48 чл. 49 чл. 50 и
чл. 51 ПИКЕЕ/ и преди впоследствие пълна отмяна /с решение № 2315/21.02.2018 г. по адм.
дело № 3879/2017 г. на ВАС, ІV отд. в сила от 23.11.2018 г., са отменени и последните
четири разпоредби от ПИККЕ/. С решение № 1500 от 06.02.2017 г. на ВАС по адм.д. №
9462/2014 г. е отменена значителна част от ПИКЕЕ, но от чл. 48 до чл. 51 вкл. правилата са
действащи. Мотивите на ВАС, с които се обосновава отмяната на съответните разпоредби,
не са предмет на обсъждане в настоящето производство. Основание да не се прилагат чл. 48
- чл. 51 ПИКЕЕ не може да се намери и в чл. 15, ал. 3 от ЗНА, поради това, че няма
противоречие на тези разпоредби с нормативен акт от по-висока степен, уреждащ същите
отношения. Ето защо настоящият съдебен състав приема, че разпоредбите на чл. 48 - чл. 51
ПИКЕЕ са приложим материален закон към отношенията между страните по повод
извършените действия по установяване на неточно измерване и начисление на цена за
електрическа енергия, тъй като отмяната на нормите на ПИКЕЕ няма обратно действие и се
прилага за в бъдеще, т. е. не касае процесния период.
Практиката на ВКС по реда на чл. 290 ГПК, синтезиран израз на която са решение №
115 от 20.09.2017 г. по т. д. № 1156/2016 г., решение № 203 от 15.01.2016 г. по т. д. 2605/14
г. I ТО на ВКС и решение № 111 от 17.07.2015 г. по т. д. 1650/14 г., I т. о. на ВКС, приема, че
по силата на чл. 83 ал. 1 т. 6 и чл. 98а ал. 2 т. 6 ЗЕ /редакция след ЗИДЗЕ, обн. в ДВ, бр.
54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г. /, за периода след влизане в сила на ПИКЕЕ /обн. ДВ, бр.
98/2013 г., в сила от 16.11.2013 г. /, приети въз основа на законова делегация, е предвидено
законово основание крайният снабдител /доставчикът/ едностранно да коригира сметката на
клиента /потребителя/ само поради обективния факт на констатирано неточно отчитане или
неотчитане на доставяната електрическа енергия. При установено, в резултат на извършена
проверка, неправилно и неточно измерване или неизмерване, количеството енергия се
определя съгласно процедура, определена в ОУ или в раздел ІХ от ПИКЕЕ. Такава
регламентация е налице и в обвързващите страните общи условия на "ЧЕЗ Електро
България" АД и на "ЧЕЗ Разпределение България" АД. Според съдебният състав след
съвкупен анализ на разпоредбите на чл. 17 ал. 1 ал. 2 и чл. 49 ал. 2 от ОУ на "ЧЕЗ Електро
България" АД и чл. 58 и чл. 55 ал. 2 от ОУ на "ЧЕЗ Разпределение България" АД, следва
извод, че са налице клаузи, предвиждащи ред за уведомяване на клиента съобразно
изискванията на чл. 98а ал. 2 т. 6 от ЗЕ. Дори и да има празноти в ОУ, последните са
попълнени/допълнени от ПИКЕЕ, в които безспорно е уредено при какви случаи и по какъв
начин се извършва преизчисляването на количеството електрическа енергия, както и ред за
уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка.
С оглед изложеното дотук, съдебният състав счита, че са налице всички законови
изисквания, съгласно чл. 98а ал. 2 т. 6 и чл. 83 ал. 1 т. 6 от ЗЕ, които дават правото на
ищцовото дружество да извърши корекция на сметката на ответника.
6
В случая, за процесният период 18.10.2018г. са налице предпоставките и на чл. 48 ал. 2
ПИКЕЕ за извършване на корекция в сметката на ответника за доставената ел. енергия, тъй
като в КП № 3025042/18.10.2018г. се съдържа достатъчно информация, че е извършена
промяна в схемата на свързване на измервателната системата. Констативният протокол е
годен да обоснове правото на ищцовото дружество да извърши корекция на сметката, тъй
като са спазени изискванията на ОУ и ПИКЕЕ за обективиране на резултатите от
проверката, които изисквания са въведени като гаранция за достоверност, обективност и
добросъвестност при извършването на проверките. Протоколът е подписан от трима
служители на ЧЕЗ „РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛГАРИЯ” АД и трима свидетели, един от които
едновременно с това има качеството на служител на полицията. Основните констатации в
констативния протокол се потвърждават от съдебно-техническата експертиза и гласните
доказателства.
Според вещото лице И. описаното в процесният протокол нарушение е довело до
изменение на електрическата схема. Тази схема на свързване е променена в резултат на
външно въздействие върху същата, като ответника е бил с прекъснато ел.захранване, поради
просрочени задължения/неплатени фактури/. Направена е директна връзка между уличната
мрежа ниско напрежение и ел.инсталацията на къщата му, с цел консумираната в домът
ел.енергия да не преминава през електромера и да не се отчита. Извършената корекция в
сметката за процесния период по КП № 3025042/18.10.2018г. съответства на методиката по
чл. 48 ал. 1 т. 1 б.”б” от ПИКЕЕ, тъй като в случая няма точен измерител на неотчетената от
електромера консумираната в обекта на ответника ел.енергия, както и преизчислението е
извършено по действащи за периода цени на ел. енергия. Констативният протокол
представлява официален свидетелстващ документ, който се ползва с материална
доказателствена сила за установените в него обстоятелства - извършената проверка,
участвалите при проверката лица, констатираната промяна в схемата на свързване, довела до
неотчитане на потребената ел. енергия и възстановяването й. В хода на настоящето исково
производство особеният представител на ответника не е опровергал автентичността и
констатациите в документа - констативен протокол, нито личното полагане на подписа под
протокола от страна на полицай от РУ на МВР.
Съгласно чл. 48 ал. 2 ПИКЕЕ, за да се ползва протокола с официална удостоверителна
сила е достатъчно същият да е подписан от присъствал на проверката служител на
полицията. Участието на полицейски служител е достатъчна гаранция за правомерното
осъществяване на проверката.
Видно от върнатите обратни разписки за изпратени уведомления за съставен КП,
корекция на сметката и фактурата, същите не са получени от Т. Г. П. на адреса в с. Т.,
обл.В., ул.“Цар Симеон I“ № 4, тъй като е отразено, че е заминал.
Разпоредбата на чл.13,ал.5 от ОУ на „ЧЕЗ „Електро България” АД въвежда задължение
на потребителя/абоната-ответник/ да уведоми продавача/ищеца/ в 30 (тридесет) дневен срок
в писмена форма за всяка промяна, свързана с личните му данни или със собствеността или
другите основания, на които продавачът доставя електрическа енергия на обекта. В
7
настоящият случай това не е сторено от ответника. Партидата по клиентски номер
300237383344 и абонатен номер ********** с адрес с. Т., обл.В., ул.“Цар Симеон I“ № 4, се
води на името на ответника Т. Г. П., видно от заключението на вещото лице по СТЕ.
Разпитаният свидетел Д. заявил, че процесното нарушение констатирано от
проверяващите служителите на ЧЕЗ, се състояло в следното: от въздушната линия на ел.
мрежата от фазовия и нулевия проводник били закачени два кабела, които отивали директно
към къщата на потребителя и не минавали през ел. таблото. Следователно къщата била
годна за обитаване към датата на проверката.
В чл.4,ал.3 от Общите условия на ищцовото дружество е предвидена възможност
друго лице, различно от собственика или носителя на вещното право на ползване да бъде
титуляр на партидата, респ. да бъде пряко задължен да заплаща потребената електрическа
енергия. За целта е необходимо снабдителят да бъде уведомен писмено от собственика,
/чрез представяне на изрично писмено съгласие/, което не се установи да е сторено по
делото. При липса на доказателства за откриване на партида на друго лице, не може да се
приеме, че ответника не е носител на задължението за плащане.
В конкретния случай крайния снабдител на електрическа енергия/ищеца/ не дължи да
доказва виновно поведение на абоната при доказано неточно отчитане на електромера на
клиента и извършено преизчисление на сметката му след влизане в сила на измененията и
допълненията на чл. 83, ал. 1, т. б и чл. 98а, ал. 2, т. 5 от Закона за енергетиката, направени
със Закона за изменение и допълнение на ЗЕ /обн. ДВ, бр. 54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г. /
и след влизане в сила на Правилата за измерване на количеството електрическа енергия
/обн. ДВ, бр. 98/2013 г., в сила от 16.11.2013 г. / С Решение № 118 от 18.09.2017 г. на II т. о.
на ВКС по т. д. № 961/2016 г. е прието, че по силата на чл. 83, ал. 1, т. б и чл. 98а, ал. 2, т. 5
ЗЕ /обн. ДВ, бр. 54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г./ за периода след влизане в сила на
новите ПИКЕЕ е предвидено законово основание за доставчика на електрическа енергия
едностранно да коригира сметките на потребителите, само поради обективния факт
на констатирано неточно отчитане или неотчитане на доставяната електроенергия.
С оглед гореизложените мотиви настоящият съдебен състав приема, че са налице
всички нормативно и договорно предвидени изисквания, които дават правото на
електроснабдителното дружество да извърши корекция на сметката на ищеца през
процесният период, която е извършена при съобразяване и на процедурните правила за това.
II. По иска с правно основание чл.86 от ЗЗД.
Претенцията за лихви за забава също е основателна и доказана в исковите размери.
Същата не се оспори от особеният представител на ответника нито в писменият отговор,
нито в с.з. Тази претенция е за акцесорно задължение, спрямо главното задължение и
съобразно уважаването на главния иск, следва да бъде уважена и претенцията за лихви в
общ размер от 224,27 лв. за периода 13.11.2018г. до 23.09.2021г.
III.РАЗНОСКИ:
Предвид изход на процеса, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответникът ще следва да
8
заплати на ищеца разноски по делото, които са поискани още с исковата молба и са
посочени в списъка по чл.80 от ГПК, както следва:
В заповедното проидводство-25,00 лв. държавна такса и 67,00 лв. адвокатско
възнаграждение, в исковото производство- 75,00 лв. внесена държавна такса, 150,00 лв.
депозит за вещо лице, 50,00лв. за свидетел, 301,70 лв. за особен представител и 300.00 лв.
юрисконсултско възнаграждение.
Размерът на дължимите разноски за юрисконсултско възнаграждение в настоящия
случай следва да се определи по указанията в разпоредбата на чл. 78 ал. 8 от ГПК в полза на
юридическите лица и едноличните търговци се присъжда и възнаграждение в размер,
определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело,
определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Въз основа на посочената
разпоредба следва, че при определяне на дължимите разноски за юрисконсултска защита,
съдът се ръководи от размерите посочени в Наредбата за заплащането на правната помощ,
към която разпоредбата на чл. 37 от ЗПП препраща. Съгласно разпоредбите на чл. 25 ал. 1 от
Наредбата за заплащане на правната помощ, за защита по дела с определен материален
интерес възнаграждението е от 100.00 лв. до 300.00 лв. В случая, сума от 150,00 лв. платима
за първата инстанция, съдът счита за справедлива с оглед правната и фактическа сложност
на делото.
Съгласно задължителната на ВКС практика-т.12 от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк.дело
№ 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС и с оглед изхода на настоящия исков процес, ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца и направените от последния разноски по
заповедното производство в общ размер на 192,00 лв., от които: 25,00 лв. заплатена
държавна такса и 67.00 лв. адвокатско възнаграждение.
В исковото производство ответника следва да заплати на ищеца общо 726,70 лв., от
които: 75,00 лв. внесена държавна такса, 150,00 лв. депозит за вещо лице, 50,00лв. за
свидетел, 301,70 лв. за особен представител и 150.00 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Воден от гореизложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника Т. Г. П. с ЕГН
********** от с. Т., обл.В., ул.“Цар Симеон I“ № 4, че СЪЩИЯТ ДЪЛЖИ на „ЧЕЗ
ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ” АД (преименувано на „Електрохолд Продажби“ АД от 28.04.2022г.
видно от ТР) БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на управление гр.С., район
„Младост”, бул.”Цариградско шосе” № 159, бл.БенчМарк, Бизнес център, чрез
пълномощника юрисконсулт А. В., сумата от 800,09 лв. главница представляваща
допълнително начислена на основание КП № 3025042/18.10.2018г. по чл.83,ал.1,т.6 от ЗЕ
вр.чл.51 от ПИКЕЕ, дължима по фактура № **********/29.10.2018г. за периода от
21.07.2018г. до 18.10.2018г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
9
04.10.2021г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 224,27лв. за периода
от 13.11.2018г. до 23.09.2021 г., за които суми е издадена заповед по чл.410 от ГПК №
571/18.11.2021г. по ч.гр.д.№ 1521/2021г. по описа на БСлРС.
ОСЪЖДА, на основание чл.78,ал.1 от ГПК, Т. Г. П. с ЕГН ********** от с. Т., обл.В.,
ул.“Цар Симеон I“ № 4, ДА ЗАПЛАТИ на „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ” АД,
(преименувано на „Електрохолд Продажби“ АД от 28.04.2022г. видно от ТР) БУЛСТАТ
*********, със седалище и адрес на управление гр.С., район „Младост”, бул.”Цариградско
шосе” № 159, бл.БенчМарк, Бизнес център, чрез пълномощника юрисконсулт А. В.,
направените в исковото производство разноски по гр.д.№ 350/2022г. по описа на БСлРС в
общ размер на 726,70 лв., както и сторените от ищеца в заповедното производство
разноски по ч.гр.д.№ 1521/2021г. по описа на РС-Б.Слатина в общ размер на 92,00 лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок пред ВрОС от
уведомяването на страните по делото,че е изготвено.
На основание чл.7,ал.2 от ГПК препис от решението да се връчи на всяка от страните.
Препис от решението, след влизането му в сила, да се приложи по ч.гр.д.№ 1521/2021г.
по описа на РС-Б.Слатина.
Съдия при Районен съд – Бяла Слатина: _______________________
10