Решение по дело №210/2020 на Районен съд - Генерал Тошево

Номер на акта: 260017
Дата: 19 ноември 2020 г. (в сила от 19 януари 2021 г.)
Съдия: Росен Минков Стоянов
Дело: 20203220200210
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 2 ноември 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

 гр. Г.Т., 19.11.2020г.

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

            Районен съд – Г.Т., наказателна колегия, в публично заседание на деветнадесети ноември две хиляди и двадесета година, в състав:

 

 

Председател : Росен Стоянов

 

 

с участието на секретаря Радостина Стоянова разгледа докладваното от Председателя н.а.х.д. № 00210 по описа на Районен съд – Г.Т., за 2020г.        

 

Р Е Ш И :

 

 

ПРИЗНАВА Е.Х.Д., роден на ***г*** Т., обл. Д., български гражданин, с основно образование, неженен, неосъждан, неработещ, ЕГН - **********,

 

 

за виновен в това, че:

 

На 18.10.2020г. в с. Р., общ. Г.Т., обл. Д., не изпълнил Заповед за защита № 15/10.12.2019г., издадена на основание чл. 15 ал. 2 от ЗЗДН, влязла в сила на 10.12.2019г. и Решение № 134/10.12.2019г. по гр. дело № 471/2019 г. на Районен съд - Г.Т., в сила от 27.12.2019г., с което е бил задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на фактическия си съжител Н.С.Ш.с ЕГН - **********, да се отстрани от обитаваното от него и Н.С.Ш.жилище, за срок от 12 месеца и му е било забранено да приближава на по-малко от 20 метра фактическия си съжител Н. С. .Ш., жилището й, както и местата й за социални контакти и месторабота, за срок от 12 месеца, като на 18.10.2020г. е приближил Н.С.Ш.и обитаваното от нея жилище на по-малко от 20 метра - престъпление по чл. 296 ал. 1, пр.2 от НК.

На основание чл.78а, ал.І във вр. с чл. 296 ал. 1, пр.2 от НК, ОСВОБОЖДАВА Е.Х.Д. с ЕГН - ********** от наказателна отговорност и му налага административно наказание „Глоба” в размер на 1000.00 /хиляда/лева.

ПОТВЪРЖДАВА наложената на Е.Х.Д. с ЕГН - **********, мярка за неотклонение от типа “Подписка” до влизане на Решението в сила.

 

          Решението подлежи на обжалване и протест пред Окръжен съд – Д., в 15-дневен срок от уведомяването на страните.

 

 

 

                    Съдия:     

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Мотиви към Решение №     /19.11.2020г. по н.а.х.д. № 210 по описа на Районен съд - Г.Т. за 2020г.

 

 

На 02.11.2020г. Районна прокуратура – Г.Т., е внесла за разглеждане в Районен съд – Г.Т., предложение за освобождаване от наказателна отговорност по чл. 78а от НК, по досъдебно производство № 178/2020г.  по описа на РУ - Г.Т. при ОД на МВР - Д., по който е било образувано производство пред първа инстанция срещу Е.Х.Д. с ЕГН - **********, за извършено от него престъпление от общ характер, наказуемо по чл.296, ал.1, пр.2 от НК.

В диспозитивната част на постановлението е посочено, че Е.Х.Д.,***, не изпълнил Заповед за защита № 15/10.12.2019г., издадена на основание чл. 15 ал. 2 от Закона за защита от домашното насилие, влязла в сила на 10.12.2019г. и Решение № 134/10.12.2019г. по гр. дело № 471/2019 г. на Районен съд - Г.Т., в сила от 27.12.2019г., с което е бил задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на фактическия си съжител Н.С.Ш.с ЕГН - **********, да се отстрани от обитаваното от него и Н.С.Ш.жилище, находящо се на адрес *** за срок от 12 месеца и му е било забранено да приближава на по-малко от 20 метра фактическия си съжител Н. С. .Ш., жилището й, находящо се на същия адрес, както и местата й за социални контакти и месторабота, за срок от 12 месеца, като на 18.10.2020г. е приближил Н.С.Ш.и обитаваното от нея жилище на по-малко от 20 метра - престъпление по чл. 296 ал. 1 пр. 2 от НК.

В съдебно заседание Районна прокуратура - Г.Т. не се представлява.

Е.Х.Д. се явява лично, представлява се от адв. Е.Н. ***.

С оглед разпоредбите на чл.378, ал.І от НПК, съдът е пристъпил към разглеждане на делото.

По същество сепризнава вината за извършено престъпление, за което му е предявено обвинение, пледира за налагане на административно наказание „Глоба“ в минималния предвиден от закона размер. Признават се всички факти и обстоятелства установени на досъдебното производство. Изразява се претенция да не се провеждат разпити и да не се събират нови доказателства.

         Съдът, като обсъди всички доказателства, събрани по делото – обясненията на обвиняемия, показанията на свидетелите дадени в хода на досъдебното производство, писмените доказателства прочетени и приобщени като доказателства по делото, намери за установено следното:

      Е.Х.Д. ***19г. живял на семейни начала с Н. .Ш. в с. Р., общ. Г.Т. в дом, кайто се намирала на ул. „Двадесет и първа“ № 20. В резултат на съжителството им се родило детето Е.Е.Х., роден през 2005г. През 2019г. Д. и .Ш. се разделили. През месец ноември 2019г. .Ш. подала до Pайонен съд - Г.Т. молба за защита от домашно насилие. Съдът разгледал молбата, намерил я за основателна и поради тази причина, със Заповед № 15/10.12.2019г. на Районен съд - Г.Т., по гр.дело № 471/2019г. е отстранил Д. от жилището на .Ш., като забранил да я приближава на разстояние по-малко от 20 метра. Заедно с това го е задължил да се въздържа от домашно насилие. Мерките са били наложени за срок от 12 месеца, считано от 10.12.2019г., като заповедта подлежала на незабавно изпълнение.

Д. се преместил да живее в с. А.С., общ. Г.Т., но често ходел в с. Р., като оставал да нощува при приятели. На 18.10.2020г. той отишъл в селото, като преди това се обадил на сина си, че иска да го види. Детето, знаело за издадената заповед и за това се уговорило с баща си да се видят в центъра на селото, при кметството. Там седнали пред магазина и се почерпили. После детето казало, че се прибира и оставил баща си в центъра. Не след дълго,  около 15.00 – 15.30часа Д., въпреки наложената забрана отишъл до къщата на .Ш.. Влязъл в двора и започнал да чука на вратата. Викал да го пуснат да влезе. .Ш. му казала да се маха, тъй като има заповед да не я приближава и ще се обади в полицията. Д. поискал отново да се види със сина си. Двамата поседели отвън известно време, след което си тръгнал. Същата вечер, след 21.30часа, Д. отново се върнал в дома на .Ш. и дето си, от което бил отстранен. Започнал да чука по вратата и прозорците и да вика на .Ш. да го пусне в къщата. .Ш. му казвала да си тръгва, да напусне имота, от който е отстранен със заповед, но Д. отказал, като започнал да я обижда и псува. .Ш. се обадила по телефона на кмета на с. Р. - Г.Н., който веднага отишъл до дома на пострадалата. Установил, че .Ш. и Д. били на около 1-2 метра един от друг, като последният търсел контакт с .Ш.. Бил видимо пиян, раздразнителен, ударил колата на кмета по стъклата. Кметът успял да го изведе от двора на къщата и се обадил на полицията. Служителите на РУ - Г.Т., при ОД на МВР – Д. - Ж.Ж.и Я.Н.се явили на адреса по подадения сигнал и установили Д. в центъра на селото, заедно с кмета, като последния потвърдил пред тях, че той го е извел от имота на .Ш.. Ж. и Н. провели беседа с .Ш., която разказала, че Д. е нарушил заповедта за защита от домашното насилие. Д. е бил запознат с факта, че по отношение на него има издадена заповед за защита от домашно насилие, с обстоятелството, че трябва да се отстрани от жилището и да не приближава жената на по-малко от 20 метра.

                   Изложената фактическа обстановка е приета от съда за категорично и безспорно установена въз основа събраните по делото гласни и писмени доказателства. Точно и категорично се установяват всички факти от значение за правилното решаване на делото – извършването на деянието, авторството му и обстоятелствата от значение за наказателната отговорност на дееца. Гласните и писмените доказателства, в своето единство изясняват пълно, последователно и безпротиворечиво приетата от съда за установена фактическа обстановка.

         По безсъмнен начин се доказва, че Д., пренебрегвайки вменените му със заповедта задължения, е осъществил състава на престъплението по чл. 296 ал. 1 от НК, а именно да не я приближава нея и обитаваното от нея жилище на по-малко от 20 метра разстояние.

                   Горната фактическа обстановка се установява, както от приложените към досъдебното производство писмени и гласни доказателства, така и от признанието на Е.Д. по време на съдебно производство.

         От изложената по-горе фактическа обстановка могат да се направят следните правни изводи:

          На инкриминираната дата и място Е.Х.Д., не изпълнил Заповед за защита № 15/10.12.2019г., издадена на основание чл. 15 ал. 2 от ЗЗДН, влязла в сила на 10.12.2019г. и Решение № 134/10.12.2019г. по гр. дело № 471/2019 г. на Районен съд - Г.Т., в сила от 27.12.2019г., с което е бил задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на фактическия си съжител Н.С.Ш.с ЕГН - **********, да се отстрани от обитаваното от него и Н.С.Ш.жилище, за срок от 12 месеца и му е било забранено да приближава на по-малко от 20 метра фактическия си съжител Н. С. .Ш., жилището й, както и местата й за социални контакти и месторабота, за срок от 12 месеца, като на 18.10.2020г. е приближил Н.С.Ш.и обитаваното от нея жилище на по-малко от 20 метра.

         От субективна страна деянието е извършено при пряк умисъл, като Мерт е съзнавал обществената опасност на деянието, предвиждал е настъпването на обществено опасните последици и е целял именно това.

         От обективна и субективна страна Е.Х.Д. е осъществил състава на престъплението визирано в чл.296, ал.1, пр.2 от НК, по който текст съдът го призна за виновен.

            Съдът приема, че причините за извършване на престъплението се коренят в заниженото правосъзнание на обвиняемия.

         Обществената опасност на деянието е сравнително ниска с оглед вида и характера му.

         След като призна обвиняемият за виновен, съдът с оглед представените и приети в хода на съдебното следствие писмени доказателства, прие, че са налице предпоставките за прилагане на разпоредбата на чл.78а от НК в конкретния случай. От събраните доказателства се установява, че Д. е неосъждан.

         Предвид горното съдът счете, че в конкретния случай по отношение на е.Д. може да намери приложение разпоредбата на чл. 78а от НК.

         Предвид горното съдът след като призна Д. за виновен, на основание чл. 78а от НК го освободи от наказателна отговорност, като му наложи административно наказание „Глоба”.

         При определяне на административното наказание, съдът съобразно разпоредбите на ЗАНН обсъди тежестта на деянието, подбудите за неговото извършване, както и смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства.

         Като смекчаващи вината обстоятелства съдът отчита че обвиняемият не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност, позитивната характеристика както и съдействие от негова страна за установяване на обективната истина в хода на съдебното производство. Предвид на това и като съобрази целите на наказанието - неговата превантивна и превъзпитателна функция по отношение на дееца, съдът намери, че за извършеното деяние на същия следва да бъде наложено наказание "Глоба" към предвидения в закона минимум, а именно в размер на 1 000 (хиляда) лева.

         Съдът счита, че така наложеното по вид и размер наказание ще изиграе своята роля за поправянето и превъзпитанието на обвиняемият Д. и ще окаже предупредително въздействие върху останалите членове на обществото.

                    Така отмерен размера на наложеното наказание ответства на тежестта на процесното престъпление и ще изпълни целите на административнонаказателната превенция, визирани в чл. 12 от ЗАНН.

        

 

Водим от горното съдът постанови решението си.

                  

 

Съдия:

          / Р. Стоянов /

Съдържание на мотивите

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

 гр. Г.Т., 19.11.2020г.

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

            Районен съд – Г.Т., наказателна колегия, в публично заседание на деветнадесети ноември две хиляди и двадесета година, в състав:

 

 

Председател : Росен Стоянов

 

 

с участието на секретаря Радостина Стоянова разгледа докладваното от Председателя н.а.х.д. № 00210 по описа на Районен съд – Г.Т., за 2020г.        

 

Р Е Ш И :

 

 

ПРИЗНАВА Е.Х.Д., роден на ***г*** Тошево, обл. Д., български гражданин, с основно образование, неженен, неосъждан, неработещ, ЕГН - **********,

 

 

за виновен в това, че:

 

На 18.10.2020г. в с. Р., общ. Г.Т., обл. Д., не изпълнил Заповед за защита № 15/10.12.2019г., издадена на основание чл. 15 ал. 2 от ЗЗДН, влязла в сила на 10.12.2019г. и Решение № 134/10.12.2019г. по гр. дело № 471/2019 г. на Районен съд - Г.Т., в сила от 27.12.2019г., с което е бил задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на фактическия си съжител Н.С.Ш.с ЕГН - **********, да се отстрани от обитаваното от него и Н.С.Ш.жилище, за срок от 12 месеца и му е било забранено да приближава на по-малко от 20 метра фактическия си съжител Н. С. .Ш., жилището й, както и местата й за социални контакти и месторабота, за срок от 12 месеца, като на 18.10.2020г. е приближил Н.С.Ш.и обитаваното от нея жилище на по-малко от 20 метра - престъпление по чл. 296 ал. 1, пр.2 от НК.

На основание чл.78а, ал.І във вр. с чл. 296 ал. 1, пр.2 от НК, ОСВОБОЖДАВА Е.Х.Д. с ЕГН - ********** от наказателна отговорност и му налага административно наказание „Глоба” в размер на 1000.00 /хиляда/лева.

ПОТВЪРЖДАВА наложената на Е.Х.Д. с ЕГН - **********, мярка за неотклонение от типа “Подписка” до влизане на Решението в сила.

 

          Решението подлежи на обжалване и протест пред Окръжен съд – Д., в 15-дневен срок от уведомяването на страните.

 

 

 

                    Съдия:     

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Мотиви към Решение №     /19.11.2020г. по н.а.х.д. № 210 по описа на Районен съд - Г.Т. за 2020г.

 

 

На 02.11.2020г. Районна прокуратура – Г.Т., е внесла за разглеждане в Районен съд – Г.Т., предложение за освобождаване от наказателна отговорност по чл. 78а от НК, по досъдебно производство № 178/2020г.  по описа на РУ - Г.Т. при ОД на МВР - Д., по който е било образувано производство пред първа инстанция срещу Е.Х.Д. с ЕГН - **********, за извършено от него престъпление от общ характер, наказуемо по чл.296, ал.1, пр.2 от НК.

В диспозитивната част на постановлението е посочено, че Е.Х.Д.,***, не изпълнил Заповед за защита № 15/10.12.2019г., издадена на основание чл. 15 ал. 2 от Закона за защита от домашното насилие, влязла в сила на 10.12.2019г. и Решение № 134/10.12.2019г. по гр. дело № 471/2019 г. на Районен съд - Г.Т., в сила от 27.12.2019г., с което е бил задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на фактическия си съжител Н.С.Ш.с ЕГН - **********, да се отстрани от обитаваното от него и Н.С.Ш.жилище, находящо се на адрес с. Р., община Г.Т., обл. Д., ул. „Двадесет и първа“ № 20 за срок от 12 месеца и му е било забранено да приближава на по-малко от 20 метра фактическия си съжител Н. С. .Ш., жилището й, находящо се на същия адрес, както и местата й за социални контакти и месторабота, за срок от 12 месеца, като на 18.10.2020г. е приближил Н.С.Ш.и обитаваното от нея жилище на по-малко от 20 метра - престъпление по чл. 296 ал. 1 пр. 2 от НК.

В съдебно заседание Районна прокуратура - Г.Т. не се представлява.

Е.Х.Д. се явява лично, представлява се от адв. Е.Н. ***.

С оглед разпоредбите на чл.378, ал.І от НПК, съдът е пристъпил към разглеждане на делото.

По същество сепризнава вината за извършено престъпление, за което му е предявено обвинение, пледира за налагане на административно наказание „Глоба“ в минималния предвиден от закона размер. Признават се всички факти и обстоятелства установени на досъдебното производство. Изразява се претенция да не се провеждат разпити и да не се събират нови доказателства.

         Съдът, като обсъди всички доказателства, събрани по делото – обясненията на обвиняемия, показанията на свидетелите дадени в хода на досъдебното производство, писмените доказателства прочетени и приобщени като доказателства по делото, намери за установено следното:

      Е.Х.Д. ***19г. живял на семейни начала с Н. .Ш. в с. Р., общ. Г.Т. в дом, кайто се намирала на ул. „Двадесет и първа“ № 20. В резултат на съжителството им се родило детето Е.Е.Х., роден през 2005г. През 2019г. Д. и .Ш. се разделили. През месец ноември 2019г. .Ш. подала до Pайонен съд - Г.Т. молба за защита от домашно насилие. Съдът разгледал молбата, намерил я за основателна и поради тази причина, със Заповед № 15/10.12.2019г. на Районен съд - Г.Т., по гр.дело № 471/2019г. е отстранил Д. от жилището на .Ш., като забранил да я приближава на разстояние по-малко от 20 метра. Заедно с това го е задължил да се въздържа от домашно насилие. Мерките са били наложени за срок от 12 месеца, считано от 10.12.2019г., като заповедта подлежала на незабавно изпълнение.

Д. се преместил да живее в с. А.С., общ. Г.Т., но често ходел в с. Р., като оставал да нощува при приятели. На 18.10.2020г. той отишъл в селото, като преди това се обадил на сина си, че иска да го види. Детето, знаело за издадената заповед и за това се уговорило с баща си да се видят в центъра на селото, при кметството. Там седнали пред магазина и се почерпили. После детето казало, че се прибира и оставил баща си в центъра. Не след дълго,  около 15.00 – 15.30часа Д., въпреки наложената забрана отишъл до къщата на .Ш.. Влязъл в двора и започнал да чука на вратата. Викал да го пуснат да влезе. .Ш. му казала да се маха, тъй като има заповед да не я приближава и ще се обади в полицията. Д. поискал отново да се види със сина си. Двамата поседели отвън известно време, след което си тръгнал. Същата вечер, след 21.30часа, Д. отново се върнал в дома на .Ш. и дето си, от което бил отстранен. Започнал да чука по вратата и прозорците и да вика на .Ш. да го пусне в къщата. .Ш. му казвала да си тръгва, да напусне имота, от който е отстранен със заповед, но Д. отказал, като започнал да я обижда и псува. .Ш. се обадила по телефона на кмета на с. Р. - Г.Н., който веднага отишъл до дома на пострадалата. Установил, че .Ш. и Д. били на около 1-2 метра един от друг, като последният търсел контакт с .Ш.. Бил видимо пиян, раздразнителен, ударил колата на кмета по стъклата. Кметът успял да го изведе от двора на къщата и се обадил на полицията. Служителите на РУ - Г.Т., при ОД на МВР – Д. - Ж.Ж.и Я.Н.се явили на адреса по подадения сигнал и установили Д. в центъра на селото, заедно с кмета, като последния потвърдил пред тях, че той го е извел от имота на .Ш.. Ж. и Н. провели беседа с .Ш., която разказала, че Д. е нарушил заповедта за защита от домашното насилие. Д. е бил запознат с факта, че по отношение на него има издадена заповед за защита от домашно насилие, с обстоятелството, че трябва да се отстрани от жилището и да не приближава жената на по-малко от 20 метра.

                   Изложената фактическа обстановка е приета от съда за категорично и безспорно установена въз основа събраните по делото гласни и писмени доказателства. Точно и категорично се установяват всички факти от значение за правилното решаване на делото – извършването на деянието, авторството му и обстоятелствата от значение за наказателната отговорност на дееца. Гласните и писмените доказателства, в своето единство изясняват пълно, последователно и безпротиворечиво приетата от съда за установена фактическа обстановка.

         По безсъмнен начин се доказва, че Д., пренебрегвайки вменените му със заповедта задължения, е осъществил състава на престъплението по чл. 296 ал. 1 от НК, а именно да не я приближава нея и обитаваното от нея жилище на по-малко от 20 метра разстояние.

                   Горната фактическа обстановка се установява, както от приложените към досъдебното производство писмени и гласни доказателства, така и от признанието на Е.Д. по време на съдебно производство.

         От изложената по-горе фактическа обстановка могат да се направят следните правни изводи:

          На инкриминираната дата и място Е.Х.Д., не изпълнил Заповед за защита № 15/10.12.2019г., издадена на основание чл. 15 ал. 2 от ЗЗДН, влязла в сила на 10.12.2019г. и Решение № 134/10.12.2019г. по гр. дело № 471/2019 г. на Районен съд - Г.Т., в сила от 27.12.2019г., с което е бил задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на фактическия си съжител Н.С.Ш.с ЕГН - **********, да се отстрани от обитаваното от него и Н.С.Ш.жилище, за срок от 12 месеца и му е било забранено да приближава на по-малко от 20 метра фактическия си съжител Н. С. .Ш., жилището й, както и местата й за социални контакти и месторабота, за срок от 12 месеца, като на 18.10.2020г. е приближил Н.С.Ш.и обитаваното от нея жилище на по-малко от 20 метра.

         От субективна страна деянието е извършено при пряк умисъл, като Мерт е съзнавал обществената опасност на деянието, предвиждал е настъпването на обществено опасните последици и е целял именно това.

         От обективна и субективна страна Е.Х.Д. е осъществил състава на престъплението визирано в чл.296, ал.1, пр.2 от НК, по който текст съдът го призна за виновен.

            Съдът приема, че причините за извършване на престъплението се коренят в заниженото правосъзнание на обвиняемия.

         Обществената опасност на деянието е сравнително ниска с оглед вида и характера му.

         След като призна обвиняемият за виновен, съдът с оглед представените и приети в хода на съдебното следствие писмени доказателства, прие, че са налице предпоставките за прилагане на разпоредбата на чл.78а от НК в конкретния случай. От събраните доказателства се установява, че Д. е неосъждан.

         Предвид горното съдът счете, че в конкретния случай по отношение на е.Д. може да намери приложение разпоредбата на чл. 78а от НК.

         Предвид горното съдът след като призна Д. за виновен, на основание чл. 78а от НК го освободи от наказателна отговорност, като му наложи административно наказание „Глоба”.

         При определяне на административното наказание, съдът съобразно разпоредбите на ЗАНН обсъди тежестта на деянието, подбудите за неговото извършване, както и смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства.

         Като смекчаващи вината обстоятелства съдът отчита че обвиняемият не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност, позитивната характеристика както и съдействие от негова страна за установяване на обективната истина в хода на съдебното производство. Предвид на това и като съобрази целите на наказанието - неговата превантивна и превъзпитателна функция по отношение на дееца, съдът намери, че за извършеното деяние на същия следва да бъде наложено наказание "Глоба" към предвидения в закона минимум, а именно в размер на 1 000 (хиляда) лева.

         Съдът счита, че така наложеното по вид и размер наказание ще изиграе своята роля за поправянето и превъзпитанието на обвиняемият Д. и ще окаже предупредително въздействие върху останалите членове на обществото.

                    Така отмерен размера на наложеното наказание ответства на тежестта на процесното престъпление и ще изпълни целите на административнонаказателната превенция, визирани в чл. 12 от ЗАНН.

        

 

Водим от горното съдът постанови решението си.

                  

 

Съдия:

          / Р. Стоянов /