Решение по адм. дело №432/2025 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.39, ал.1 от ЗЗЛД във вр. с чл.145 и сл. от АПК.

Образувано е по жалба и становище, подадени от А. С. Ж., с адрес: [населено място], общ.Средец, обл.Бургас, [жк], [адрес], чрез процесуален представител адв.Н. Р. против отказ за предоставяне на информация на „Стик – Кредит“ АД, [населено място], действащ в качеството на администратор на лични данни, обективиран в писмо изх. № 090/26.03.2025 год., подписано от изпълнителния директор на „Стик – Кредит“ АД, адресирано до жалбоподателя, като информацията е поискана с молба с правно основание чл.37б от ЗЗЛД, подадена на 01.02.2025 г., от А. С. Ж., чрез процесуален представител адв. Н. Р..

Жалбоподателят оспорва отказа като неоснователен. Посочва, че в чл.37б, ал.1 от ЗЗЛД е регламентирано, че субектът на данни упражнява правата по чл.15 - 22 от Регламент (ЕС) 2016/679, чрез писмено заявление до администратора на лични данни или по друг, определен от администратора начин, като правото да се получи от администратора копие от личните данни, които са в процес на обработване, изисква на субекта на данните да се предостави точна и разбираема реплика на всички тези данни. В случая, това не е сторено, поради което се иска отмяна на отказа и присъждане на разноски по делото.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не изпраща представител. Преди съдебното заседание адв.Н. Р. депозира становище с вх. № 10777/01.10.2025г., в което излага доводи по същество на спора и моли за отмяна на отказа, както и за присъждане на разноски, съгласно приложен списък.

Ответникът – „Стик – Кредит“ АД, [населено място], чрез пълномощник е изпратил административната преписка и становище за отхвърляне на жалбата като неоснователна поради това, че е осигурил искания достъп до данните. Посочва, че всички изискуеми документи – носители на лични данни, са предоставени на жалбоподателя при сключването на договора за кредит. Счита, че не се дължи повторно предоставяне на документите, а искането е явно неоснователно. Възразява срещу искането за присъждане на адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.1, т.2 вр. ал.2 от ЗАдв и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Административен съд - Бургас, в настоящия си състав, след като обсъди релевираните с жалбата основания, прецени събраните по делото доказателства и на основание чл.168, ал.1 вр. чл.146 АПК, провери изцяло законосъобразността на обжалвания акт, намира следното от фактическа страна:

На 01.02.2025 г. жалбоподателят А. С. Ж., чрез процесуален представител адв.Н. Р. е подал по електронен път до „Стик – Кредит“ АД, в качеството му на администратор на лични данни, молба с правно основание чл.37б от ЗЗЛД, с искане да му бъде предоставено на конкретно посочен електронен адрес, копие от сключения с дружеството договор за кредит, ведно с всички съпътстващи договора документи (погасителен план и всички приложения към договора, в това число и договорите за поръчителство).

Искането е разгледано и с писмо изх. № 090/26.03.2025 год., подписано от изпълнителния директор на „Стик – Кредит“ АД, адресирано до жалбоподателя, чрез адв.Р., Ж. е бил уведомен, че дружеството счита искането за предоставяне на копия от документи за неоснователно и отказва да издаде копия от исканите в молбата документи. С писмото се предоставя формуляр за предоставяне на информация по чл.15 от ОРЗД.

От Комисията за защита на личните данни е изискана информация, като с писмо вх. № 8835/31.07.2025 г. съдът е уведомен, че след направена служебна справка на 30.07.2025 г. не е установено наличието на висящо или приключило производство пред Комисия за защита на личните данни във връзка с подадена жалба от А. С. Ж. против изричен и/или мълчалив отказ на „Стик кредит“ АД, въз основа на молба с правно основание чл.37б от ЗЗЛД, подадена на 01.02.2025г. да предостави на заявителя копие на личните данни, които са в процес на обработване, във връзка със сключен между страните договор за кредит.

При така установеното от фактическа страна съдът формира следните правни изводи

Жалбата е подадена от активно легитимирано лице, подало молба с правно основание чл.37б от ЗЗЛД, срещу годен за оспорване акт и в законоустановения срок по чл.149, ал.1 АПК, при липса на висящо производство пред Комисията за защита на личните данни, поради което съдът приема, че жалбата е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество съдът намира жалбата за ОСНОВАТЕЛНА.

Съгласно чл.168 от АПК, съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 от АПК, вкл. да обяви нищожността на акта, дори да липсва искане за това.

В случая, по делото не е налице спор, че ответното дружество „Стик – Кредит“ АД е администратор по смисъла на §1, т.2 от ДР на ЗЗЛД, във вр. с чл.4, т.7 от Общия регламент относно защитата на данните (ОЗРД), по отношение личните данни на жалбоподателя, свързани с вземане по договор за кредит. Оспореният акт е подписан от законния представител на дружеството, поради което следва да се приеме, че същият е компетентен да издаде постановения отказ за удовлетворяване на искането.

Отказът е издаден в писмена форма, като съдържа и изискуемите реквизити по чл.59, ал.2 от АПК.

Съдът не установи допуснати при издаването на акта, съществени нарушения на процесуалните правила.

По отношение приложението на материалния закон, съдът намира, че отказът да се предоставят копия на исканите документи е постановен при неправилно приложение на материалния закон.

С нормата на чл.37б, ал.1 от ЗЗЛД е регламентирано, че субектът на данни упражнява правата по чл.15-22 от Регламент (ЕС) 2016/679, чрез писмено заявление до администратора на лични данни или по друг, определен от администратора начин.

В чл.15 от Регламент (ЕС) 2016/679 е предвидено „право на достъп на субекта на данните“, като в §1 е прието, че субектът на данните има право да получи от администратора потвърждение дали се обработват лични данни, свързани с него, и ако това е така, да получи достъп до данните и информацията в обема, посочен в цитираната разпоредба.

Според чл.15, параграф 3 от Регламент (ЕС) 2016/679 администраторът предоставя копие от личните данни, които са в процес на обработване.

Съгласно чл.12, §3 от ОРЗД администраторът предоставя на субекта на данни информация относно действията, предприети във връзка с искане по членове 15-22, без ненужно забавяне и във всички случаи в срок от един месец от получаване на искането, като когато субектът на данни подава искане с електронни средства, по възможност информацията се предоставя с електронни средства, освен ако субектът на данни не е поискал друго.

Според чл.8, §2 от Хартата на основните права на Европейския съюз всеки има право на достъп до събраните данни, отнасящи се до него.

В случая, отправеното от жалбоподателя искане до администратора на лични данни – „Стик – Кредит“ АД, несъмнено има характер на заявление по смисъла на чл.37б, ал. 1 от ЗЗЛД и съдържа реквизитите по чл.37в от ЗЗЛД. Същото е подадено във връзка с упражняване на правата по чл.15 от Регламент (ЕС) 2016/679 и предвид горецитираните разпоредби, администраторът е длъжен да предостави копие от личните данни на субекта, така както предвижда чл.15, §3 от Регламент (ЕС) 2016/679.

Неправилно е становището на ответника относно това, че субектът на данни има единствено правото да получи копие от обработваните лични данни, като правото по чл.15 ОРЗД не включва получаване на копия от документите, в които те се съдържат.

Правото да се получи от администратора копие от личните данни, които са в процес на обработване, изисква да бъде предоставена на субекта на данните точна и разбираема реплика на всички тези данни, в т.ч. и под формата на компилация от данни.

Съгласно приетото в Решение на СЕС от 4 май 2023 година по дело C-487/21, това право предполага и правото на получаване на копие от извлечения от документи и дори от цели документи, или от извлечения от бази данни, които в частност съдържат посочените данни, ако предоставянето на такова копие е задължително за да може субектът на данните ефективно да упражни предоставените му с този регламент права, в т. ч. и да извърши проверка за спазване на принципа за законосъобразна обработка на данните.

Според чл.6 от ОРЗД целта на обработването е функция на основанието, което в случая попада под чл.6, §1, б. „а“ и „б“ от ОРЗД и е правно немислимо правото на субекта на лични данни да бъде свеждано само до копие на личните данни, без това да включва целта на обработването им, а тя е функция на основанието.

При това положение следва да се приеме, че администраторът е бил длъжен, при наличие на отправено до него изрично искане, да предостави на субекта и изисканите от него копия на документи, чрез които се обработват личните му данни, доколкото при неизпълнение на това задължение се ограничава възможността Ж. да узнае конкретните фактически и правни основания, обуславящи целите на обработка на личните му данни и по този начин да извърши проверка дали същите се обработват законосъобразно по смисъла на чл.6 от Регламент (ЕС) 2016/679.

От съдържанието на отговора, даден с писмо изх. № 090/26.03.2025 год., в т.ч. и от приложения „Формуляр за предоставяне на информация и достъп до лични данни по смисъла на чл.15 от ОРЗД“, се установява, че на жалбоподателя не е била предоставена информация за целите, за които се обработват личните данни, като самите цели съответстват на специфичната стопанска дейност, която извършва ответника – отпускане на кредити. Субектът на данните е получил единствено обща информация за вида и категорията на обработваните лични данни, но не и конкретни сведения за целите на обработката, т.е. какво е точното фактическо основанието за нейното извършване. Това води до пряко неизпълнение от страна на администратора на лични данни на задължението за отчетност, което препятства и възможността субектът на данните да осъществи ефективна проверка относно тяхното законосъобразното, добросъвестно и прозрачно обработване.

Съдът намира, че в случая, не са били налице предпоставките за отказ от предоставянето на поисканите документи, посочени изчерпателно в чл.37а, ал.1 от ЗЗЛД.

Според цитираната разпоредба администраторът или обработващият лични данни може да откаже пълно или частично упражняването на правата на субектите на данни по чл.12 - 22 от ОРЗД, както и да не изпълни задължението си по чл.34 от регламента, когато упражняването на правата или изпълнението на задължението би създало риск за: националната сигурност; отбраната; обществения ред и сигурност; предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наложените наказания, включително предпазването от и предотвратяването на заплахи за обществения ред и сигурност; други важни цели от широк обществен интерес и по-специално важен икономически или финансов интерес, включително паричните, бюджетните и данъчните въпроси, общественото здраве и социалната сигурност; защитата на независимостта на съдебната власт и съдебните производства; предотвратяването, разследването, разкриването и наказателното преследване на нарушения на етичните кодекси при регулираните професии; защитата на субекта на данните или на правата и свободите на други лица; изпълнението по гражданскоправни искове.

С оглед възникналите между Ж. и „Стик – Кредит“ АД взаимоотношения, с издаване на оспорения отказ жалбоподателят е бил лишен и от правата, които му предоставя чл.14 от ОРЗД и по-конкретно това по §1, б. „в“ - правото да се получи информация за целите на обработването, за което личните данни са предназначени, както и правното основание за обработването.

По този начин субектът е поставен в невъзможност да разбере дали личните му данни се обработват законосъобразно по смисъла на ЗЗЛД и ОРЗД.

Предвид изложеното, съдът намира, че оспореният акт следва да бъде отменен, а преписката да бъде изпратена на ответника за произнасяне съобразно дадените с решението указания по тълкуване и прилагане на закона.

При този резултат и предвид направеното искане в полза на жалбоподателя се следват разноски в размер на общо 40 лева - 10 лева, представляващи дължимата и платена за производството държавна такса на Административен съд – Бургас и 30 лева на Върховен административен съд.

Ответникът дължи заплащане и на адвокатско възнаграждение.

В случая, процесуалното представителство е осъществено при хипотезата на чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата. Според ал. 2 на текста, в случаите по ал. 1, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на адвокатско възнаграждение. За да упражни това свое право, е достатъчно адвокатът да представи сключен със страната договор за правна защита и съдействие, в който да посочи, че договореното възнаграждение е безплатно на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА, като не се нуждае от доказване обстоятелството, че клиентът е в материално затруднение. Посочените предпоставки в случая са налице, като видно от представения по делото списък на разноските, сумата, посочена за адвокатско възнаграждение е в размер на 450 лева. Този размер на възнаграждението не надвишава предвидения с нормата на чл. 8, ал. 2, т. 10 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа. В списъка е включена и сума в размер на 900 лева, касаеща друго административно дело – адм. дело № 500/2025 год. по описа на Административен съд - Хасково, която не следва да се присъжда по настоящото дело.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 и чл. 173, ал. 2 от АПК, Административен съд - Бургас,

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ отказа на „Стик – Кредит“ АД, [населено място], действащ в качеството на администратор на лични данни, обективиран в писмо изх. № 090/26.03.2025 год., подписано от изпълнителния директор на „Стик – Кредит“ АД, адресирано до А. С. Ж..

ИЗПРАЩА преписката на "Стик - Кредит" АД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление в [населено място], пл. Оборище № 13Б, в качеството му на администратор на лични данни, за разглеждане и произнасяне по подадената на 01.02.2025 г., от А. С. Ж., чрез процесуален представител адв. Н. Р. молба, съобразно указанията по тълкуване и прилагане на закона, дадени с настоящото решение.

ОПРЕДЕЛЯ 14 - дневен срок за произнасяне от влизане в сила на решението.

ОСЪЖДА "Стик - Кредит" АД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление в [населено място], пл. Оборище № 13Б, да ЗАПЛАТИ на адвокат Н. В. Р., Адвокатска колегия - Бургас, сумата от 450 /четиристотин и петдесет/ лева адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА "Стик - Кредит" АД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление в [населено място], пл. Оборище № 13Б, да ЗАПЛАТИ на А. С. Ж., с адрес: [населено място], общ.Средец, обл.Бургас, [жк], [адрес], сумата от 40 /четиридесет/ лева разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.