№ 147
гр. Тетевен, 01.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЕТЕВЕН, I - СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ, в
публично заседание на пети юни през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:Ани Б. Георгиева
при участието на секретаря Виолета Й. Монова
като разгледа докладваното от Ани Б. Георгиева Гражданско дело №
20224330100098 по описа за 2022 година
Подадена е искова молба от Министерство на вътрешните работи срещу В. И. В. в
,която се твърди ,че ответника поради неизпълнение на договор за обучение №4581р-
5728/15.08.2014г дължи на ищеца сумата от 23 971,68 лв. и лихва в размер на 9436,45 лв. за
период 14.03.2018г до 28.01.2022г. Позовава се на чл.3 от договора за обучение на осн.
чл.174 ал.1 ЗМВР , тъй като курсантът ако бъде отстранен , напусне обучението по
собствено желание , както и ако откаже след дипломиране да заеме съответната длъжност се
задължава да възстанови на МВР разходите за издръжка за обучение. Съгласно заповед №
4581з-203 /14.03.2018г , курсантът бил отстранен от Академията на МВР от нейния ректор.
Ответникът на 19.02.2018г до 02.03.2018г е бил изпратен на стаж в ОДМВР Ловеч, РУП
Я. Видно било от писмо на РУП Я ,че същия в периода 26.02-28.02.2018г. не се е явил два
последователни дни за провеждане на практически стаж без да са налице уважителни
причини ,поради което е отстранен от Академията на МВР .
Моли съдът да осъди В. И. В. да заплати на МВР сумата от 23971,68лв главница ,
законна лихва от прекратяване на обучението до подаване на иска за периода 14.03.2018г до
28.01.2022г. в развмер на 9436 ,45лв., законна лихва до окончателното изплащане на
вземането. Претендира разноски.
В законово установеният срок е постъпил писмен отговор от ответника по делото. В
отговора се твърди ,че оспорва предявения иск, същия е допустим но
неоснователен.Действително не се е явил за провеждане на практическия стаж от
19.02.2018г до 02.03.2018г по независещи от него причини.Бил е задържан от органите на
МВР и срещу него било образувано НОХД №352/19г.на ЛОС, делото продължавало и било
в Апелативен съд –В.Търново и по отношение на него е била налице мярка за
неотклонение „задържане под стража”. Прави възражение за изтекла давност тъй като искът
бил погасен по давност , входиран бил на дата 02.02.2022г, а обучението му било прекратено
на 14.03.2018г., счита ,че така предявеният иск е за периодични плащания .Не бил получил
покана за доброволно изпълнение , не му била връчена заповед за отстраняване за да можел
същия да я обжалва . Към момента на подаване на отговора на иска ответника не е бил
осъден с влязла в сила присъда и същия към настоящият момент се считал за неосъден.
1
Предявен е иск с правно основание чл.55 ал.1 във с чл.174 ал.1 ЗМВР и по чл.86 от ЗЗД
.
В съдебното заседание ответника не се явява , тъй като е посочил ,че не желае да бъде
конвоиран от затвора за него се явява адв. И. А от САК , за ищеца в последното по делото
съдебно заседание представител не се явява , представени са писмени бележки .
От представените по делото писмени доказателства се установява ,че на 26.07.2014г е
бил сключен договор между Министерството на вътрешните работи чрез ректора на Адемия
на МВР с курсанта В. И. В. от с. Д. -ответник по делото . Съгласно чл.2 от договорът
курсантът след завършване на обучението се задължава да служи в системата на МВР -10г ,
а съгласно чл.3 -курсантът на осн. чл.174 ал.1 от ЗМВР , ако бъде отстранен от обучение
поради слаб успех, по дисциплинарен ред, при осъждане за умишлено престъпление от общ
характер, напусне по осбствено желанаие по време на обучението , както и ако откаже след
дипломиране да заеме съответната длъжност , възстановява на МВР разходите за издръжка и
обучение за периода, в който са били обучаван.
С писмо с рег. №451р-2835/28.02.2018г. на РУ Я е уведомен ректора на Академия на
МВР ,че курсантът В. В. не се е явил на практическия си стаж в периода 26-28.02.2018г.
От представената заповед за задържане по чл.72 от ЗМВР е видно ,че ответника е бил
задържан за срок от 24ч. на дата 25.02.2018г в 23,50ч и е освободен на 26.02.2018г. в
17,05ч./л.62/
Със заповед № 4581з-203/14.03.2018г на ректора на Академия на МВР е отстранен от
обучение в Академия на МВР ответника В. В. с фак. №ххх, четвърти редовен бакалавърски
курс е отстранен от учебното заведение , тъй като същия не се е явил за провеждане на
практически стаж по-вече от два дни за периода 26.02-28.02.2018г тъй като същия е бил
задържан за извършено престъпление по чл.115 от НК.
На ответника е изпратена покана за доброволно изълненение с рег. № 812100-
1945/08.02.2021г., получена от М.В.Х. на 15.02.2021г./л.11,12/, който не живее на адреса на
ответника , тъй като В. В. живеее в с. Д. , ул. Т.М., а лицето получило поканата живее в
същото село на ул. „Г.Б. и няма родствена връзка с ответника , видно от удостоверенията за
адрес и родствени връзки.
В един по-късен момент заповед № 4581з-203/14.03.2018г на ректора на Академия на
МВР е връчена лично на ответника ,а именно на дата 12.07.2022г./л.81,т.е в хода на
настоящото дело /, като ответника е записал ,че му е известно , че не е курсант АМВР от
дата 12.07.2022г.
След връчването заповедтта е обжалвана , поради което настоящото дело е било спряно
до решаване на административно правния спор. Делото е възобновено , тъй като с решение
№1798/15.02.2024г по адм.д.№7961/2023г. на ВАС е отхвърлена жалбата на В. против
заповед № 4581з-203/14.03.2018г издадена от ректора на Академия на МВР. Видно от
мотивите на решение №1798/15.02.2024г по адм.д.№7961/2023г. на ВАС е установено ,че
съгласно решение №50181/24.01.2024г но н.д. №528/2022г. на ВКС В. окончателно е осъден
за престъплението, като решението е публикувано и на сайта на ВКС и е публично.
Видно от приложената по делото справка за направени разходи за обучение на
ответника за периода м.10.2014г до м. март.2018г /л.9/получените стипендии са в общ
размер на 11344,17лв , като за същите има подробна помесечна справка извлечение /л.10/, а
средно месечните разходи за съгласно нормативите за хуманитарни науки са в размер на
12627,51лева ,т.е общата сума за главница е в размер на 23971,68 лв. Видно от
представената по делото справка за дължимата лихва върху главницата същата е в размер
на 9436,27 за периода 14.03.2018г. до 28.01.2022г. /л.21/.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на
страните, съгласно разпоредбата на чл. 23 ГПК,намира от фактическа страна следното:
Нормата на чл.55 ал.1 пр.3 ЗЗД гласи ,че този който е получил нещо с оглед на
отпаднало основание, е длъжен да го върне, а съобразно чл.174 ал.1 от ЗМВР курсантите,
2
отстранени от обучение поради слаб успех, по дисциплинарен ред, при осъждане за
умишлено престъпление от общ характер, при установяване на зависимост от или
злоупотреба с наркотични вещества или техни аналози, при отказ да бъдат изследвани за
зависимост от или злоупотреба с наркотични вещества или техни аналози, напуснали по
собствено желание по време на обучението, както и отказали след дипломиране да заемат
съответната длъжност, възстановяват на МВР разходите за издръжка и обучение за периода,
в който са били обучавани.
Безспорно се доказва по делото ,че ответника курсантът В. И. В. с фак. №ххх, четвърти
редовен бакалавърски курс от с. Д. ,общ. Я е отстранен от Академия на МВР със заповед №
4581з-203/14.03.2018г на ректора на Академията , тъй като същия не се е явил за
провеждане на практически стаж по-вече от два дни за периода 26.02-28.02.2018г тъй като
същия е бил задържан за извършено престъпление по чл.115 от НК. Заповедтта е връчена
на дата 12.07.2022г./л.81/.С решение №1798 / 15.02.2024г по адм.д.№7961/2023г. на ВАС е
отхвърлена жалбата на В. против заповед № 4581з-203/14.03.2018г издадена от ректора на
Академия на МВР. В мотивите на решение №1798/15.02.2024г по адм.д.№7961/2023г. на
ВАС е установено ,че съгласно решение №50181/24.01.2024г но н.д. №528/2022г. на ВКС
ответника В. окончателно е осъден за престъплението, като решението е публикувано и на
сайта на ВКС и е публично, т.е процесната заповед № 4581з-203/14.03.2018г на ректора на
Академията е връчена на 12.07.2022г след влизане на присъдата в сила.
По делото не са оспорена справка за направени разходи за обучение на ответника за
периода м.10.2014г до м. март.2018г /л.9/получените стипендии са в общ размер на
11344,17лв , като за същите има подробна помесечна справка извлечение /л.10/, а средно
месечните разходи за съгласно нормативите за хуманитарни науки са в размер на
12627,51лева ,т.е общата сума за главница е в размер на 23971,68 лв. Която съдът приема за
безспорно доказана.
Безспорно се доказва ,че поканата за доброволно изпълнение е получено от лицето
М.В.Х., който не живее нито на адреса на ответника ,нито е от кръга на неговите близки , но
в настоящия случай заповедта за прекратяване на обучението е връчена в хода на процеса на
12.07.2022г. , поради което настоящия състав счита ,че законната лихва ще се дължи от
момента на връчване на заповедта , тъй като тогава претенцията става изискуема , а не от
подаване на иска. Предвид на което и претенцията за лихва за периода 14.03.2018г. датата на
издаване на процесната заповед до 28.01.2022г в размер на 9436,27лв.следва да се
отхвърли, тъй като вземането към него момент не е било изискуемо .
По отношение на възражението за давност на вземането направено с отговора на
исковата молба , настоящия състав счита ,че същото е неоснователно , тъй като
предвиденото в ЗМВР възстановяване на разходите за издръжка, обучение, униформено
облекло и квалификация има характер на обезщетение за неизпълнение на договора,
задължение което възниква и става изискуемо при настъпване на изброените в ЗМВР
основания, поради което приложима е кратката тригодишна давност по чл. 111, ал. 1, б. "б"
ЗЗД, в който смисъл е и възприетото разрешение на въпроса съобразно задължителната
съдебна практика установена с постановени по реда на чл. 290 от ГПК решения.
Претендираното вземане има характер на обезщетение за неизпълнение на сключения между
страните договор и по отношение на него се прилага кратката 3-годишна давност по чл. 111,
б. "б" ЗЗД, като в случая съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД давностният срок е започнал да тече от
датата на връчването на заповед № 4581з-203/14.03.2018г на ректора на Академията за
прекратяването на обучението – 12.07.2022г , в която заповед при връчване изрично
ответника е записал ,че му е известно ,че не е курсант в АМВР от 12.07.2022г. , която се
явява и датата на възникването и изискуемостта на вземането на ищеца за възстановяването
на направените разходи за обучението на ответника .
Исковата молба по делото е подадена на 31.12.2022 г. т. е преди връчване на заповедта ,
заповедта е връчена на 12.07.2022г. в хода на делото т. е. от тогава започва да тече
давностния срок, поради което процесното вземане на ищеца не е погасено по давност. По
отношение законната лихва същата е дължима от датата на връчване на заповедта т.е от
3
12.07.2022г., както по-горе в решението е отбелязано.
По разноските : Ответникът следва да заплати на ищеца направените по делото разноски
върху уважената част от иска ,а именно 958,87лв за държавна такса , както ида заплати 150
лева за процесуално представителство на юрисконсулта съобразно чл.25 от наредбата за
заплащане на правната помощ.
На ответника се дължат разноски върху отхвърлената част от иска , на същия е заплатено
адвокатско възнаграждение от 1000лв. , като в случая му се дължи 484 лева за процесуално
представителство на един адвокат .
Водим от горното
РЕШИ:
ОСЪЖДА на осн. чл.55 ал.1 ,пр.3 във вр. с чл.174 ал.1 от ЗМВР и чл.86 от ЗЗД В. И. В.
ЕГН ********** от с. Д. , общ. Я , ул. Т.М. да заплати на Министерството на вътрешните
работи ,гр. С. сумата от 23971,68лв. главница в ведно със законната лихва начиная от
12.07.2022г. датата на връчване на заповед № 4581з-203/14.03.2018г на ректора на АМВР до
окончателното изплащане на вземането .
ОСЪЖДА та осн. чл.78 ал.1 и ал.8 от ГПК В. И. В. ЕГН ********** от с. Д. , общ. Я ,
ул. Т.М. да заплати на Министерството на вътрешните работи ,гр. С. сумата от 958,87лв.
разноски за за държавна такса върху уважения размер на вземането , както и 150лв. за
юрисконсултско възнаграждение .
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.86 ЗЗД на Министерството на вътрешните
работи ,гр. С. срещу В. И. В. ЕГН ********** от с. Д. , общ. Я , ул. Т.М. за сумата в
размер на 9436,27 лв представляващи лихва върху главницата за периода 14.03.2018г. до
28.01.2022г.
ОСЪЖДА на осн. чл.78 ал.3 от ГПК Министерството на вътрешните работи ,гр. С. да
заплати на В. И. В. ЕГН ********** от с. Д. , общ. Я , ул. Т.М. за сумата от 484 лв. за
процесуално представителство.
Решението подлежи на обжалване в четиринадесет дневен срок от връчването му на
страните прид Окръжен съд Ловеч.
Съдия при Районен съд – Тетевен: _______________________
4