Р Е Ш Е Н И Е
София, 07.11.2018 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, I-ВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 3-ти с-в, в открито заседание на
двадесет и девети октомври през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОГДАНА
ЖЕЛЯВСКА
при секретаря Ели Гигова, като
разгледа докладваното от съдия Желявска гр.д.№ 15469/2017 г., за да се
произнесе взе пред вид следното:
Предявени са
искове от ФОНД „Н.И.“, ЕИК ********, седалище и адрес на управление:***,
представляван от управителя В.С.Б. против
ФОНДАЦИЯ „Т.“, ЕИК *******, седалище и адрес на управление:***, представлявана от К.Н.Х., с правно
основание чл.
86 ЗЗД за заплащане на сумата 75 211.11 лв.,
представляваща законната лихва за забава за периода от 27.11.2012 г. до
15.09.2017 г. върху платено на отпаднало основание авансово плащане в размер на
154 000 лв. по Договор № ДФНИ М01/0012 от 23.11.2012 г. за финансиране на
научноизследователски проект в конкурс "Финансиране на фундаментални
научни и научноприложими изследвания в приоритетни области - 2012 г.“, ведно
с направените по делото разноски,
В исковата молба се твърди, че ответникът е
кандидатствал с проект пред Фонд "Н.и." в национален конкурс
"Финансиране на фундаментални научни и научноприложни изследвания в
приоритетните области" - 2012 г. Проектът е допуснат и класиран от
Временно-научна експертна комисия в област "Мултидисциплинарни изследвания
с приложение в повече от едно приоритетно направление". Направеното
предложение за финансиране е одобрено от Изпълнителния съвет на ФНИ и Министъра
на образованието, младежта и науката, въз основа на което между Фонд "Н.и."
от една страна като възложител и Фондация „Т.“ и проф. д-р. В.Д.И.от друга
страна като изпълнители е сключен договор № ДФНИ М01/0012 от 23.11.2012 г. за
финансиране на научноизследователски проект № FFNNIPO_12_01574 за срок от 24 месеца и предоставяне на средства в
размер на 220 000 лв.
На 27.11.2012
г. ФНИ е превел по сметка на ответника сумата 154 000 лв., представляваща
авансово плащане по посочения договор.
Ищецът заявява
още, че по постъпили сигнали в администрацията на Министерски съвет за
допуснати нарушение от ръководството на ФНИ при провеждане на конкурса, въз
основа на Заповед на Министър-председателя на Република България, е извършена
проверка от междуведомствена работна група с държавни инспектори от
"Главен инспекторат" към Министерския
съвет и финансови инспектори от Агенция за държавна финансова инспекция,
която е констатирала допуснати нарушения по конкурсната процедура
"Финансиране на фундаментални научни и научноприложни изследвания в
приоритетни области - 2012 г.“, в това число и по проект FFNNIPO_12_01574.
На 11.02.2013
г., на основание чл. 99, ал. 1 от АПК, Министърът на образованието, младежта и
науката издава Заповед РД-09-122, с която отменя утвърденото класиране по
проектните предложения за финансиране от ФНИ, предложени от ВНЕК по
„Педагогика“ и „Мултидисциплинарни изследвания с приложение в повече от едно
приоритетно направление“.
Според него, с
отмяната на индивидуалния административен акт, по силата на който е сключен
договор № ДФНИ М01/0012 от 23.11.2012 г, породените от него последици отпадат с
обратна сила. На 15.09.2017 г. ответникът е възстановил платената по договора
сума, като е превел по сметка на ФНИ сумата от 154 000 лв.
Представил е писмени доказателства.
В хода по същество поддържа
предявения иск и моли съда да го уважи изцяло така, както е предявен, ведно със
сторените разноски по представен списък.
Ответникът ФОНДАЦИЯ „Т.“ счита предявения иск за допустим и частично основателен.
Не оспорва
обстоятелствата, че той е кандидатствал пред ФНИ по посочените в исковата молба
конкурс и проект, както и че проектът е бил допуснат и класиран; че въз основа
на одобрено предложение за финансиране е сключил посочения в исковата молба
договор с ищеца, както и че на 27.11.2012 г. по проекта и във връзка с Договора
е получил авансово сума в размер на 154 000 лв., която впоследствие заради
отмяна на класирането той, в качеството си на бенефициент, е възстановил обратно
на ищеца на 15.09.2017 г. поради отпадане на основанието, на което тази сума е
била преведена.
Твърди, че от
ищцовата страна не е доказан моментът на отправяне на искането към него за
връщане на полученото на отпаднало основание, т.е. не е доказан началният
момент на изпадането му в забава, който именно е моментът, от който се дължи
обезщетение в размер на законната лихва.
Позовава се на
нормата на чл. 57, ал. 1 ЗЗД, според която получателят на една престация,
дължащ връщането й на отпаднало основание, дължи и плодовете от нея, но от
момента на поканването, като заявява, че такава покана ищецът му е отправил
едва с писмо, изх.№ 62/2 от 18.08.2017 г., получено от него на 22.08.2017 г., което
– и то е от значение за точното определяне на момента на изпадането му в
забава, ищецът му е дал 14-дневен срок да изрази становище и да възстанови на
ФНИ авансово предоставените средства по договора. На това ответникът е
отговорил на 14.09.2017 г., като е изразил съгласие за прекратяване на Договора
и е уведомил ищеца, че в 3-дневен срок ще възстанови по посочената му банкова
сметка ***. Връщането на получения аванс е извършено с банков превод от
15.09.2017 г., като сметката на ФНИ е заверена на същата дата.
Ето защо
ответникът счита, че началният момент на изпадането му в забава е датата 06.09.2017
г., поради което и пред вид извършеното плащане на главницата на 15.09.2017 г.,
предявеният иск за заплащане на законната лихва върху сумата в резултат на
забавата се явява частично основателен за периода 06 -15.09.2017 г. – за сумата
427,81 лв., като за останалата част над посочената сума до пълния размер на
иска от 75 211,11 лв. искът е неоснователен.
При условията
на евентуалност прави възражение за изтекла 3-годишна погасителна давност по
отношение на претендираната лихва за периода 27.11.2012 г. – 28.11.2014 г.
По тези съображения моли съда да уважи частично
предявения иск в посочения по – горе размер, а в останалата част да го
отхвърли, като неоснователен, като му присъди разноски по представен списък..
Съдът, като взе предвид представените
и приети по делото доказателства и становища на страните, приема за установено
от фактическа страна следното:
Предявен е иск с правно основание чл.
86 ЗЗД за заплащане на сумата 75 211, 11 лв., , представляваща лихва за забава за
периода 27.11.2012 г. до 15.09.2017 г. върху платено на отпаднало основание
авансово плащане в размер на 154 000 лв. по Договор № ДФНИ М01/0012 от
23.11.2012 г. за финансиране на научноизследователски проект в конкурс "Финансиране
на фундаментални научни и научно-приложими изследвания в приоритетни области -
2012 г.“, ведно с направените по делото разноски,
По делото е
представен Договор № ДФНИ
М01/0012 от 23.11.2012 г. за финансиране на научноизследователски проект в конкурс
"Финансиране на фундаментални научни и научно-приложими изследвания в
приоритетни области - 2012 г.“, сключен ищеца между ФОНД
„Н.И.“, в качеството му на възложител и
ответника ФОНДАЦИЯ „Т.“ и В.Д.И., ръководител на научния екип, като изпълнители
с предмет финансиране на научноизследователски проект № FFNNIPO_12_0157 с тема
„Древните техники за обработка и формообразуван на артефакти от метал чрез
студена пластична деформация“, за срок от 24 месеца, определен за финансиране
въз основа на проведен конкурс, както е посочено по – горе за сумата
220 000 лв.
Между страните е
безспорен фактът на извършеното от ищеца на ответника авансово плащане по
цитирания Договор на сумата 154 000 лв. на 27.11.2012 г.
Не се спори, а и
по делото се доказва, че на 11.02.2013
г., на основание чл. 99, ал. 1 от АПК, със Заповед № РД-09-122 на Министъра на
образованието, младежта и науката е отменено утвърденото класиране по
проектните предложения за финансиране от ФНИ, предложени от ВНЕК по
„Педагогика“ и „Мултидисциплинарни изследвания с приложение в повече от едно
приоритетно направление“.
Не се спори и
че на 18.08.2017 г. ищецът е изпратил писмо до ответника за възстановяване на
получената от него, в качеството му на бенефициент по Договора, авансово сума в
размер 154 000 лв.
В хода на
производството не бе доказано кога ответникът ФОНДАЦИЯ „Т.“ е получил
цитираното писмо – покана за възстановяване на преведената сума, пред вид което
съдът приема за дата на получаване тази, твърдяна от ответната страна –
22.08.2017 г.
Ответникът в
хода на производството представи Писмо – без дата до ищеца ФНИ, в което го
уведомява, че в двуседмичен срок ще извърши плащане обратно на преведената за
изпълнение на проекта сума по Договора, след отпадане на основанието за нейното
получаване, респ. усвояване по проекта.
От
представените писмени доказателства се установява, а и това не е спорно между
страните, че сумата е възстановена на ищеца на 15.09.2017 г.
Изложеното
се доказва от приетите по делото и неоспорени от страните писмени
доказателства.
Други
релевантни по спора доказателства не са представени в хода на производството.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира
от правна страна следното:
Съгласно
разпоредбата на чл. 86
ЗЗД, при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в
размер на законната лихва от деня на забавата, а, съобразно ал. 2, размерът на
законната лихва се определя от Министерския съвет.
В настоящия случай, след отпадане на основанието, на
което ответната фондация е получила авансово сумата за изпълнение на проект по
Договор, сключен с ищеца, за нея е възникнало задължение за връщане на тази
сума, считано от деня на уведомяването й, респ. след поканване от страна на
кредитора - ищец, съобразно чл. 84, ал. 2 ГПК. Съдът възприема тезата на
ответника, като, пред вид липсата на представени от ищеца доказателства за
получаване от страна на ответника на изпратената на 18.08.2017 г. до него
покана за възстановяване на сумата, за дата на получаването следва да се приеме
датата 22.08.2017 г. – така, както самият ответник твърди – обстоятелство,
което не бе опровергано и от ищеца.
Съдът не подкрепя тезата на ищеца, че законната лихва се дължи, считано от
27.11.2012 г. – деня на извършения превод на сумата по проекта, пред вид факта,
че към този момент сумата не е била недължимо платена, респ. преведена на
отпаднало основание, Договорът, във връзка с изпълнение на проекта е бил в сила
и забава по отношение на ответника на задължението му за възстановяване на сума
не е налице. След отмяната на извършеното класиране, е отпаднало и основанието
за превеждане на сумата и ищецът е следвало да покани ответника да му я възстанови.
Това той е сторил и – след уведомяване и даване на 14-дневен срок за
изпълнение, ответникът му е превел обратно сумата 154 000 лв. на
15.09.2017 г.
По тези съображения съдът
намира, че обезщетение в размер на законната лихва, съобразно нормата на чл. 86 ЗЗД се дължи за периода 06.09.2017 г. /денят, в който изтича 14-дневният срок
за изпълнение/ и 15.09.2017 г. /денят на връщане на дадената авансово сума/.
След изчисление на размера на
законната лихва съдът приема, че искът е основателен и доказан за сумата 427,
81 лв. за периода 06.09.2017 г. – 15.09.2017 г. и за този размер следва да бъде
уважен, като за разликата до целия предявен размер – 75 211, 11 лв. за
периода 27.11.2012 г. – 06.09.2017 г. следва де бъде отхвърлен, като
неоснователен.
Съдът не се произнася по евентуалното възражение на
ответника за изтекла погасителна давност, пред вид частичното уважаване на иска
и изричното становище на ответната страна в този смисъл.
С
оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК на
ответника следва да се присъдят разноски – заплатено адвокатско възнаграждение в размер 2 786,
33 лв., съобразно Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения и представен списък.
Водим от
горното, съдът
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА ФОНДАЦИЯ „Т.“, ЕИК *******, седалище
и адрес на управление:***, представлявана от К.Н.Х. да заплати на ФОНД „Н.И.“,
ЕИК ********, седалище и адрес на управление:***, представляван от управителя В.С.Б., на основани чл. 86 ЗЗД, сумата 427, 81 лв., представляваща законната лихва за забава за периода от
06.09.2017 г. до 15.09.2017 г. върху платено на отпаднало основание авансово
плащане в размер на 154 000 лв. по Договор № ДФНИ М01/0012 от 23.11.2012 г. за
финансиране на научноизследователски проект в конкурс "Финансиране на
фундаментални научни и научноприложими изследвания в приоритетни области - 2012
г.“, ведно с направените по делото разноски заплатено
адвокатско възнаграждение
в размер 2 786, 33 лв.
ОТХВЪРЛЯ иска в останалата част за разликата до целия предявен размер – 75 211, 11 лв. за периода 27.11.2012 г. –
06.09.2017 г., като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен срок от съобщението за изготвянето му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: