№ 89
гр. Ловеч, 12.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ Д. ШОЛЕКОВА
при участието на секретаря КОСТАДИНКА П. КОСТАДИНОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Д. ШОЛЕКОВА Административно
наказателно дело № 20244310200201 по описа за 2024 година
С Електронен фиш Серия К № 4589469 на ОД на МВР Ловеч на ** е
наложена на основание чл.189, ал.4, във връзка с чл.182, ал.2, т.3 от ЗДвП,
глоба в размер на 100.00 лева за извършено нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП,
за това, че на 15.02.2021 г. в 15:13 часа в обл.Ловеч, ПП І – 4, км. 54+200,
землището на с.Българене, с АТСС СПУКС „ARH CAM S1”, насочено в
посока гр.София, снимащо в двете посоки, при максимално разрешена
скорост за извън населено място 90 км/ч и приспаднат толеранс 3% е
установено, че с МПС «*» с рег.№ ******* е извършено нарушение за
скорост, установено и заснето с автоматизирано техническо средство 11743c0.
Посочено е, че при разрешена скорост от 90 км/ч е установена скорост от 117
км/ч, като е налице превишаване на разрешената скорост с 27 км/ч.
Недоволен от Електронния фиш останал жалбоподателят ** ***, който
го обжалва ЧРЕЗ Б. Т. в срок и излага, че е незаконосъобразен и необоснован,
тъй като са узнали за ЕФ повече от три години след датата на посоченото
нарушение и е изтекла погасителната давност по чл.80, ал.1, т.5 от НК,
приложима по силата на чл.11 от ЗАНН, както и поради това, че с ЕФ е
наложено наказание глоба на ЮЛ, каквото не е предвидено в чл.189, ал.4 и сл.
от ЗДвП, като наказващият орган не се е съобразил и с разпоредбата на
чл.188, ал.2 от ЗДвП, като излага подробни съображения и моли съда да
1
отмени обжалвания ЕФ.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован не изпраща
представител.
Ответникът – ОД на МВР Ловеч, редовно призовани не изпращат
представител.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че
жалбата е процесуално допустима и е подадена в срок, тъй като към
материалите по преписката не се съдържат доказателства за връчване на ЕФ
лично на представител на жалбоподателя, като по същество е и основателна.
Съдът намира, че от формална страна електронния фиш съдържа
всички изискуеми съгласно чл.189, ал.4 от ЗДвП реквизити. В издадения
електронен фиш е описано точно извършеното административно нарушение
по чл.21, ал.1 от ЗДвП, като е посочено, че автомобилът е управляван със
скорост 117 км/ч при разрешена скорост от 90 км/ч, т.е. превишение от 27
км/ч, като е представена като доказателство разпечатка от използваното
техническо средство, от която се установява, че максимално разрешената
скорост за извън населено място е 90 км/ч. Посочено е и мястото на
извършване на нарушението – ПП І-4, км.54+200, землището на с.Българене,
което е именно този пътен участък, автоматично изписан в снимковия
материал, както и в протокол за използване на АТСС/л.13/. Нарушението е
безспорно установено от приложената разпечатка от техническото средство и
приложения снимков материал, като същата е годно доказателствено
средство. В приложената разпечатка изрично е отразено, че превишената
скорост е 121 км/ч, а след като е приспаднат автоматично толеранс 117 км/ч,
като тази скорост е отразена и в ел.фиш, в същия изрично е отразено, че е
приспаднат толеранс от 3%, т.е. при издаване на ЕФ наказващият орган е взел
предвид допустимата грешка на техническото средство. Направено е пълно
описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено.
Правилна е и квалификацията на нарушението, тъй като именно разпоредбата
на чл.21,ал.1 от ЗДвП е специалният текст, въз основа на който се
санкционират водачите на МПС за управление със скорост над разрешената
за извън населено място 90 км/ч. Следва да се има пред вид, че въведения с
измененията на ЗДвП /ДВ, бр.10 от 2011 г./ електронен фиш представлява
специфичен, административно правораздавателен акт, но за него е
2
предвидена различна форма и съдържание по утвърден от Министъра на
вътрешните работи образец и спрямо него не могат да се прилагат
изискванията на чл.57 и чл.42 от ЗАНН.
От обективна страна водачът на МПС по смисъла на &6, т.11 от ДР на
ЗДвП е управлявал моторно превозно средство, със скорост от 117 км/ч., в
пътен участък, за който стойността на скоростта, която не е трябвало да
превишава е 90 км/ч., видно от снимковия материал.
Безспорно установено е по делото, че управляваният автомобил е бил
засечен с с техническо средство - преносима система за контрол на скоростта
на МПС тип „ARH CAM S1”, одобрена на 07.09.2017 год., със срок на
валидност до 07.09.2027 год., която фиксира скоростта на превозното
средство, регистрационен номер, датата и точния час, посоката на движение и
др. В тази връзка по делото са приети и вложени като доказателство по делото
- удостоверение за одобрен тип средство за измерване №17.09.5126 издаден
от БИМ на 07.09.2017 г., протокол за проверка № 30-С-ИСИС от 09.07.2020
год., от който се установява по безспорен начин техническата годност на
използваното в случая техническо средство, като периодичността на
проверката на лазерни скоростомери е една година, както и че посочения в ЕФ
номер на техническото средство – 11743c0 всъщност е фабричния номер на
средството за измерване. Видно от електронния фиш вида, наименованието и
номера на техническото средство присъства, като от приложената разпечатка
от мобилната система за контрол на скоростния режим също е видно и
точното наименование на използваната система, видно, е, че е посочено и
мястото на извършване на нарушението. Не е налице нарушение на
процедурата по издаването на ел.фиш, тъй като то е обусловено само от
установяването и заснемането с техническо средство на нарушението. ЕФ се
приравнява на АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие,
не и по форма,съдържание,реквизити и процедура по издаване, поради което
изискванията за форма,съдържание и реквизити, поставени в ЗАНН при
издаването на АУАН и НП са неприложими по отношение на ЕФ. Освен това
според Тълкувателно решение № 1/ 26 февруари 2014 година по т.д. № 1/2013
на ВАС – Общо събрание на колегиите, легалната дефиниция на понятието
"електронен фиш" се съдържа в § 1 от ДР на ЗАНН, възпроизведена и в § 6, т.
63 от ДР на ЗДвП. Електронният фиш е електронно изявление, записано върху
хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-
3
информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за
нарушения от автоматизирани технически средства. От последното следва, че
електронният фиш е своеобразен властнически акт с установителни и
санкционни функции. Той се приравнява едновременно към АУАН и НП, но
само по отношение на правното му действие (съгласно чл. 189, ал. 11 от
ЗДвП), не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване. От
това следва, че изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за
издаване на АУАН и НП, сравнително подробно регламентирани в ЗАНН, са
неприложими по отношение на електронния фиш. При електронния фиш са
силно стеснени възможностите за защита на собственика на МПС,
респективно лицето, посочено от собственика като нарушител. От гледна
точка на адресатите електронният фиш е акт със санкционно значение, поради
което като вид държавна принуда чрез него се налагат неблагоприятни
последици на адресата от имуществен характер. С оглед на тази своя
характеристика при издаването на електронния фиш следва да намери проява
общият принцип, че административнонаказателната отговорност не може да
бъде обоснована чрез разширителното тълкуване или чрез тълкуване по
аналогия (чл. 46, ал. 3 от Закона за нормативните актове). Предвид
горепосоченото настоящата инстанция счита, че разпоредбите на чл. 34 от
ЗАНН не намират приложение и не следва да се прилагат по аналогия при
липса на изрична разпоредба, като единствено по отношение на обжалването
на електронните фишове е посочено приложимостта на ЗАНН (ар. 189, ал. 8
от ЗДвП). Следва обаче да се отбележи, че дори да се приеме, че е приложим
чл.34 от ЗАНН по отношение на ЕФ, то от приложената по делото разпечатка
от информационната система на МВР се установява, че обжалваният в
електронен фиш за налагане на глоба е издаден на 17.03.2021 г., а
нарушението, за което е ангажирана отговорността на жалбоподателя, е
извършено на 15.02.2021 година и не е изтекъл срока по чл. 34 от ЗАНН, а по-
късното връчване на ЕФ или узнаването за съществуването му не води до
обратния извод. Не е изтекла и абсолютната погасителна давност за
извършеното деяние, която съгласно чл.81, ал.3, във връзка с чл.80, ал.1, т.5
от НК е четири години и шест месеца.
Съдът приема, че обжалваният ЕФ отговаря на всички законови
изисквания, изчерпателно посочени в чл.189,ал.4 от ЗДвП. Видно от ел.фиш
същият е издаден на 17.03.2021 г. от ОД на МВР-Ловеч и именно тази
4
дирекция е компетентна да го издаде с оглед мястото на извършване на
нарушението. Видно от представените писмени доказателства разпечатката е
свалена от паметта на техническото средство и е обработена от служител на
ОД на МВР, в случая В.Д., което е видно от представената разпечатка от
информационната система, от която е видно кой служител и кога е прегледал
записа от камерата, попълнил и издал ел.фиш. В ел.фиш е направено пълно
описание на нарушението, като се съдържат всички елементи на твърдяното
административно нарушение - дата и час, място на извършване, рег.номер на
автомобила, с който е извършено нарушението, разрешена и установена
скорост. Обстоятелството, че нарушението е извършено извън населено място
е отразено изрично в ел.фиш при описание на мястото на нарушението и чрез
посочване на санкционната норма. При издаване на ел.фиш е спазена и
процедурата, същият да бъде изпратен и предявен на собственика на МПС, с
което е извършено нарушението, като по делото не присъстват доказателства
за собствеността на автомобила, с който е извършено нарушението, но това
обстоятелство не се оспорва от жалбоподателя.
Съдът намира, че в случая са спазени изискванията на Наредба №8121з-
532 от 12.05.2015 г., като в тази връзка по делото АНО е представил
Протокол с рег. № 906р-1375 с дата на използване 15.02.2021 г. по описа на
Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР гр. Ловеч, удостоверяващ
използването на споменатото мобилно техническо средство на 15.02.2021 г.,
от който е видно, че отговаря на всички изисквания в Приложение към чл.10
от наредбата, тъй като съдържа информация относно ОД на МВР, рег.№ на
протокола, номер на АТСС, място за контрол, посока на движение на
контролираните МПС, вид път, режим на работа, посока на задействане,
начало на работа, край на работа, приложена е и снимка на разположението на
АТСС/л.14/.
Въпреки изложените съображения съдът приема, че обжалвания ЕФ е
незаконосъобразен, като напълно споделя възраженията, изложени в жалбата,
касаещи налагане на административно наказание глоба на ЮЛ, което е
недопустимо. Съгласно чл.189, ал.4 от ЗДвП „При нарушение, установено и
заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е
предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно
средство или отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в
отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в
5
размер, определен за съответното нарушение. Електронният фиш съдържа
данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните
работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата,
точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на
моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано
превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби,
размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното й заплащане.
Образецът на електронния фиш се утвърждава от министъра на вътрешните
работи.“ Съгласно чл.188, ал.2 от ЗДвП „Когато нарушението е извършено
при управление на моторно превозно средство, собственост на юридическо
лице, предвиденото по този закон наказание се налага на неговия законен
представител или на лицето, посочено от него, на което е предоставил
управлението на моторното превозно средство.“ От изложеното следва
извода, че е абсолютно недопустимо да бъде наложена глоба на ЮЛ, тъй като
по отношение на ЮЛ може да се налага само имуществена санкция, но такава
не е предвидена в закона за конкретното нарушение. Ето защо в случая
наказващият орган е следвало да установи законния представител на
дружеството-собственик на автомобила, с който е извършено нарушението и
да състави ЕФ срещу него, като му даде възможност да упражни правата си по
чл.189, ал.5 от ЗДвП. Като не е сторил това наказващият орган е издал един
незаконосъобразен ЕФ.
Предвид на изложените съображения, съдът приема, че издадения ЕФ е
незаконосъобразен и като такъв следва да бъде отменен.
При този изход на процеса разноски не следва да се присъждат, тъй като
такива не са претендирани от страните.
Водим от гореизложеното и на основание чл.63, ал.2, т.1 от ЗАНН,
съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ електронен фиш - Серия К № 4589469 на ОД на МВР Ловеч,
с който на ** е наложена на основание чл.189, ал.4, във връзка с чл.182, ал.2,
т.3 от ЗДвП, глоба в размер на 100.00 лева, за извършено нарушение на чл.21,
ал.1 от ЗДвП, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.
6
Решението подлежи на касационно обжалване пред Ловешки
административен съд в 14 дневен срок от съобщението на страните, че е
изготвено.
Съдия при Районен съд – Ловеч: _______________________
7