№ 18597
гр. София, 15.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 125 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА З. ЛЕОНТИЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА Гражданско дело
№ 20241110129170 по описа за 2024 година
Ищецът твърди, че на 31.1.2022г. сключил с ответника договор за заем, по силата на
който да му се отпусне сумата 3000лева главница, като съгласно договора, следва да заплати
на ответното дружество сумата от 1050лева за допълнително закупена услуга „Фаст“ и
сумата 2010лева за допълнително закупена услуга „Флекси“. Сочи се, че разпоредбата,
предвиждаща заплащане на възнаграждения за допълнителни услуги, като счита същата за
нищожна, на основание чл.26,ал.1 ЗЗД , поради противоречие с разпоредбата на чл.10а, 11,
19, ал.4 ЗПК във връзка с чл.22 ЗПК и чл.143,ал.1 ЗЗП. Оспорва се действителността на
договора за кредит,на основаине чл.11,ал.1,т.10 ЗПК, счита се, че двете възнаграждения
следва да се включат в ГПР, който по този начин надвишава 5 пъти размера на законната
лихва, като се сочи, че възнагражденията съставляват разходи за допълнителни услуги,
свързани с договора за кредит. Твърди се, че възнаграждението не е отразено като разход в
посочения ГПР 48,52 %, възнагражденията са на стойност по – висока от главницата, като
невключването им има за цел да прикрие действителните разходи по кредита, клаузите не са
индивидуално уговорени, в договора за кредит по този начин не е посочен действителният
размер на ГПР, нито компонетните, взети предвид при определянето му, поради което и на
основание чл.22 ЗПК, договорът е нищожен.
Ищецът твърди, че е заплатил в полза на ответното дружество сумата общо 3349
лева, като се предявяват: иск за признаване договора за кредит за нищожен, при условията
на евентуалното му отхвърляне – иск за признаване нищожността на разпоредбата,
уреждаща закупена услуга „фаст“ за нищожна, съединен при условията на кумулативност, с
иск за връщане на сумата 105 лева – платено възнаграждение; и евентуален иск за за
признаване нищожността на разпоредбата, уреждаща закупена услуга „флекси“ за нищожна,
1
съединен при условията на кумулативност, с иск за връщане на сумата 210 лева – платено
възнаграждение
Ответното дружество, в срока за отговор, оспорва исковете, като сочи, че договорът
отговаря на разпоредбите, предвиждащи неговата валидност, счита се, че методиката на
изчисляване на ГПР е посочена ясно, включително с приложението на чл.5,2 ОУ. Оспорва се
твърдението, че двете възнаграждения следва да се включат в размера на ГПР, защото се
твърди, че услугите са предоставени по желание на потребителя, както и че същите не са
задължително условие за сключване на ДПК, като се твърди,че с възнагражденията се
покриват разходи, които не следва да се включват в ГПР. Прави се общо възражение, че дори
да се приеме по – висок ГПР, това не влече нищожност на целия договор. Счита се, че двете
услуги не попадат под хипотезата на чл.10аЗПК.
Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца: Предявени са обективно
съединени: установителен иск с правно основание чл.124,ал.1 ГПК във връзка с чл. 26 ЗЗД -
противоречие с добрите нрави, заобикаляне на закона, противоречие със закона - чл.26,ал.1
ЗЗД , поради противоречие с разпоредбата на чл.10а, 11, 19, ал.4 ЗПК във връзка с чл.22 ЗПК
и чл.143,ал.1 ЗЗП и осъдителни искове с правно основание чл.55,ал.1,пр.1 ЗЗД.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията
на ответника, намира от фактическа и правна страна следното:
С определението по чл.140 ГПК, обявено за доклад на делото, е отделено за
безспорно и ненуждаещо се от доказване по делото, че на 31.1.2022г.страните са сключили
ДПК, по силата на който ищецът е получил в заем от ответника сумата от 3000лева
главница, при задължението да я върне за 30 месеца, заедно с възнаградителна лихва от
1842,37 лева, при посочен ГРП 41 % и ГПР 48,52 %, съгласно договора, ищецът следва да
заплати на ответното дружество сумата от 1050лева за допълнително закупена услуга
„Фаст“ и сумата 2010лева за допълнително закупена услуга „Флекси“, като плащането на
тези суми е разсрочено заедно с главница и лихва, на вноски, че ищецът е заплатил на
ответника сумата от общо 3349,40 лева, от които 3000лева главница и 349,40 лева, като с
последните са погасени 105лева от възнаграждението фаст и 210 лева от възнаграждението
флекси. Съгласно разпоредбата на договора „параметри” по поискана и закупена
допълнителна услуга: при кандидатстването си за потребителски кредит, потребителят
изрично е поискал да закупи допълнителна незадължителна услуга, която е посочена в
т.V”поискани от клиента допълнителни възможности” на този ДПК. Допълнителната услуга
„Фаст” е предоставена на клиента към сключване на договора, редът за използването на
услугата „Флекси” е описан в ОУ. За услугата „Фаст” се дължи възнаграждение 1050лева, за
услугата „Флекси” – 2010лева.
Съгласно разпоредбата на § 13, т.1 ЗЗП, "Потребител" е всяко физическо лице, което
придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска
2
или професионална дейност, и всяко физическо лице, което като страна по договор по този
закон действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност. Сключеният
между договор за кредит е договор за заем, сключен от потребител, поради което и е договор
за потребителски кредит, който не попада под изключенията на чл.4 ЗПК, поради което ЗПК
се прилага в правоотношението.
Относно претенцията на ищеца за заплащане на възнаграждения за допълнителни
услуги.
Разпоредбата на чл.10а ЗПК предвижда възможност на кредитора да събира такса и
комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, но при
две условия – първо – да не се изискват такси за действия, свързани с усвояването и
управлението на кредита / чл.10а,ал.2/ и второ, за едно и също действие да не се събира
такса повече от веднъж. /ал.3, същата разпоредба/ Законът въвежда правилото видът,
размерът /***на таксата/ и действието, за което тя ще се събира, да бъдат ясно и точно
определени в договора. При систематическото тълкуване на разпоредбите, се налага извод,
че таксата е дължима, само ако е уговорено по ясен и разбираем начин за какъв вид действие
ще се събира тя, какъв е нейният размер. Същевременно, дори ясно да е посочено горното,
кредиторът не може да събира такса, ако същата е свързана с усвояването или управлението
на кредита. Таксата за услугата „Фаст“ Е свързана с управлението на кредита, следователно,
не се дължи, и на двете основания. Относно такса „флекси“, разпоредбата е нищожна,
защото противоречи на чл.143,ал.1,т.15 ЗЗП -налага изпълнение на задължение от страна на
потребителя да заплати таксата, дори и кредиторът да не изпълни своите задължения, както
и защото не предвижда насрещно задължение за кредитора, освен да разгледа искането на
потребителя. Следователно, на основание чл.19,ал.5 ЗПК, разпоредбата на договора,
предвиждаща възнаграждение за допълнителни услуги , е нищожна. От своя страна,
разпоредбата, предвиждаща размер на ГПР е нищожна, тъй като не е спазена разпоредбата
на чл.19,ал.2 ЗПК, защото неясно е какво се включва, според договора, в нея. И това
основание е достатъчно да се посочи, че на основание чл.22 ЗПК, договорът е нищожен,
поради непосочването на годишния процент на разходите по кредита и общата сума,
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като
се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент
на разходите по определения в приложение № 1 начин. По изричното разпореждане на
ЗПК, прави договора недействителен. Абсолютно неотносимо е обстоятелството, че ищецът
се е възползвал от „правото” да предоговори по – нисък размер на вноските – както се
посочи по – горе, изложеното, предоговаряне на размер на вноските, съставлява услуга по
управление на кредита, поради което и за такава услуга на ищеца не се дължи такса.
Изложените обстоятелства за много по – големия риск, който ответното дружество поема
при сключване на договора от банкова институция, отново е неотносим – към датата на
сключването, такъв риск не е поет от него – в договора е посочено, че двете такси се дължат
без значение дали услугата е използвана от клиента, без значение дали вземането е погасено
предсрочно, а двете услуги не предвиждат насрещно задължение на кредитора да
3
предостави на длъжника приоритетно разглеждане на кредита и изплащане на кредита/
„фаст”/, нито задължение кредиторът да се съгласи с исканата промяна на погасителния план
/ „Флекси” /, а единствено правото на длъжника да поиска извършването на тези услуги.
Следователно, както се посочи по – горе, за допълнителните услуги длъжникът е задължен
да заплати такса, без за таксата да се следва насрещно задължение на кредитора, което
противоречи на чл.143,ал.1,т.15 ЗЗП. Съдът намира, че договорът е нищожен, и на друго
основание. Когато към претендираната възнаградителна лихва се прибави и
възнагражденията за допълнителни услуги, ГПР възлиза на над 50 %. Договорът е нищожен,
поради заобикаляне на закона, поради следното. Легалната дефиниция на „годишен процент
на разходите“ в чл.19,ал.1 ЗПК предвижда, че в него следва да се включи и това
възнаграждение за гаранта, тъй като попада под хипотезата „възнаграждение от всякакъв
вид“ – в частност за управление на кредита. А заобикаляне на закона е налице, защото, за да
се избегне да се превиши ГПР, в размера, посочен в чл.19,ал.4 ЗПК, е уговорено, че
ответникът няма да дължи възнаградителна лихва, а възнаграждение за допълнителни
услуги, за които кредиторът няма право да получава такова.
Уговорените възнаграждения следва да се включат в ГПР, тъй като отговаря на
определението „общи разходи по кредита“, по даденото от СЕС тълкуване на чл.3 от
Директива 2008/48, както следва: „общи разходи по кредита за потребителя“ означава
всички разходи, включително лихва, комисиони, такси и всякакви други видове разходи,
които потребителят следва да заплати във връзка с договора за кредит и които са известни на
кредитора, с изключение на нотариалните [такси]; разходите за допълнителни услуги,
свързани с договора за кредит, по-специално застрахователни премии, също се включват, ако
в допълнение към това сключването на договор за услугата е задължително условие за
получаване на кредита или получаването му при предлаганите условия.
„[ГПР]“ означава общите разходи по кредита за потребителя, изразени като
годишен процент от общия размер на кредита и, когато е приложимо, включително
разходите, посочени в член 19, параграф 2.“
Както се посочи по – горе, посоченият в договора ГПР е по – нисък от действително
предвидения по договора, което се получава чрез заобикаляне на закона – предвижда се, чрез
въвеждане на института на неустойката – позволено от закона правно средство, да се
постигне забранен от закона резултат – нарушаване на разпоредбата на чл.19,ал. ЗПК, който
забранява ГПР над 5 пъти законната лихва. Ето защо, поради заобикаляне на закона, на
основание чл.21 ЗПК. По същество, доколкото разпоредбата на договора, предвиждаща ГПР,
не може да се замести по право с разпоредба на закона, нито волята на страните да може да
се замести от съда с тълкуване на останалите разпоредби на договора, то и нищожната
разпоредба на договора, посочваща ГПР, влече нищожност на целия договор, защото
същият не би бил сключен от ответното дружество както без разпоредбата, предвиждаща
възнаграждение, така и без ГПР. Ето защо, искът е основателен, на главното основание.
/виж в този смисъл съображение 56 от Решение на СЕС по дело С – 714/2022 / “ С оглед на
изложените съображения на втория и третия въпрос следва да се отговори, че член 10,
4
параграф 2, буква ж) и член 23 от Директива 2008/48 трябва да се тълкуват в смисъл, че
когато в договор за потребителски кредит не е посочен ГПР, включващ всички предвидени в
член 3, буква ж) от тази директива разходи, посочените разпоредби допускат този договор да
се счита за освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност да
води единствено до връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем
главница.“/ .
Ето защо, искът за обявяване на целия договор за недействителен, е основателен, а на
основание чл.55,ал.1,пр.1 ЗЗД, даденото при изначална липса на основание – платеното
възнаграждение за допълнителни услуги от 349,90 лева, следва да се върне.
При изложените мотиви, евентуалните искове следва да се оставят без разглеждане.
По разноските. При този изход на спора, право на разноски има само ищецът.
Ищецът претендира заплащането на разноски от 50 лева – платена държавна такса и
определяне на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38,ал.1,т.2 ЗАдв, за защита на
материално затруднено лице. Възражението за прекомерност, направено от ответника в
отговора, не следва да се обсъжда от съда, тъй като възнаграждението на адвоката не е
платено, а се определя от съда, на основание сочената разпоредба. При съобразяване на
относително ниската фактическата и правна сложност на делото- предявен е главен и
евентуален иск с предмет валидност на договора и определена разпоредба / цитирани
разпоредби, но относно два юридически факта – ГЛП и ГПР/, проведено е едно открито
съдебно заседание, в което са събирани само писмени доказателства, то съдът намира, че
възнаграждение от 300 лева е съобразено с изложените предпоставки.
При тези мотиви, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено, по предявения от И. С. Б. ЕГН ********** против
ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ ЕООД, ЕИК *********, с адрес ГР.СОФИЯ,
БУЛ.БЪЛГАРИЯ, № 49, БЛ. 53 Е, ВХ. В установителен иск, че договор за потребителски
кредит , сключен на 31.1.2022г., е недействителен, на основание чл.22 ЗПК.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявените евентуални искове: за признаване
клаузата, предвиждаща закупена услуга „Фаст“ в договора за потребителски кредит, за
нищожна и за признаване клаузата, предвиждаща закупена услуга „Флекси“ в договора за
потребителски кредит, за нищожна.
ОСЪЖДА ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ ЕООД, ЕИК *********, с адрес ГР.СОФИЯ,
БУЛ.БЪЛГАРИЯ, № 49, БЛ. 53 Е, ВХ. В да заплати на И. С. Б. ЕГН ********** с адрес град
София, улица „Бъзарица“ № 019Б, вход А, етаж 2, сумата от 349 лева – платена при
изначална липса на основание, от която сумата 105 лева – възнаграждение за услуга „Фаст“
и сумата от 210 лева възнаграждение за услуга „Флекси“, заедно със законната лихва от
предявяване на иска – 21.5.2024г. до плащането и на основание чл.78,ал.1 ГПК, сумата 170
5
лева разноски по делото за държавна такса.
ОСЪЖДА ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ ЕООД, ЕИК *********, с адрес ГР.СОФИЯ,
БУЛ.БЪЛГАРИЯ, № 49, БЛ. 53 Е, ВХ. В, на основание чл.38,ал.2 ЗАдв, да заплати на
адвокат Д. Г., вписан в регистъра на Ак – Ловеч с личен номер **********, със служебен
адрес град Троян, улица Захари Стоянов № 7, етаж 7, етаж 4, сумата от 300 лева адвокатско
възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство по делото.
СУМИТЕ са платими от ответника на ищеца по банков път по сметка
BG86UNCR70001598089236.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6