РЕШЕНИЕ
№ 1474
гр. Пловдив, 10.12.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД
- ПЛОВДИВ, Гражданско
отделение, IX въззивен
състав в открито
съдебно заседание на двадесет и шести ноември през
две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВИОЛЕТА
ШИПОКЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ФАНЯ РАБЧЕВА
СВЕТОСЛАВ УЗУНОВ
при
участието на секретаря Пенка Георгиева, като разгледа докладваното от мл. съдия
Светослав Узунов въззивно гражданско дело № 2193 по описа за 2019г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от Г.С.К., чрез адв. Г., срещу решение от 15.03.2019 г., постановено
по гр. дело № 16901 от 2018 г., І бр. с.
на Районен съд – Пловдив. С
постановеното решение съдът е осъдил Г.С.К. да заплаща на ненавършилата
пълнолетие Д.Г.К., чрез нейната майка и законен представител Е.Т.Д., месечна издръжка в размер на 300 лв., считано
от датата на подаване на исковата молба – 26.10.2018г. до настъпване на
законоустановена причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със
законната лихва върху всяка просрочена месечна вноска; Осъдил е Г.С.К. да заплати на ненавършилата
пълнолетие Д.Г.К., чрез нейната майка и законен представител Е.Т.Д. месечна
издръжка в размер на 150 лева, за минал период от време, считано от 06.06.2018
г., до завеждане на исковата молба - 26.10.2018г., ведно със законната лихва
върху всяка просрочена месечна вноска, считано от влизане на решението в сила,
като е отхвърлил иска за разликата до пълния претендиран размер от 300 лева,
както и за времевия период от 04.01.18г. до 05.06.18 г. и е осъдил Г.С.К. да заплати на Д.Г.К., чрез нейната майка и
законен представител Е.Т.Д. сумата от 600,00 лева представляващи разноски в
първоинстанционното производство.
С въззивната жалба се обжалва решението на
първоинстанционния съд, като се посочва, че същото е
неправилно, липсват мотиви, които да обосновават крайния акт, както и, че са
налице противоречиви изводи на съда и са
допуснати груби процесуални нарушения. Посочва се, че жалбата е срещу
първоинстанционния акт, в частта относно присъдената издръжка в размер на 300 лв., считано от датата на подаване на исковата
молба – 26.10.2018г. до настъпване на законоустановена причина за нейното
изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена
месечна вноска; както и в частта на присъдените разноски за адвокатски хонорар
– 600 лв., представляващи разноски в производството.
Сочи се, че първоинстанционният съд не е
установил от събраните доказателства по
делото правилно фактическата обстановка, като не са били събрани факти и
обстоятелства, установяващи високия размер на издръжка на десетмесечното
дете. Твърди се, че първоинстанционният
съд не бил обсъдил правилно, поотделно и
в тяхната съвкупност, всички събрани по делото доказателства. Твърди се, че
събраните доказателства са непълни и едностранчиви и са довели до неправилен
извод за наличието на доказаност за установения размер на издръжка от 300 лв.
Посочва се, че не се е установило по делото детето да страда от заболявания,
които да предполагат особени грижи, нито то да посещава ясли и детска градина,
или да има потребности от консумативи, обслужващи учебно-образователни грижи.
Сочи се, че няма данни и не се установило правоимащият да има по-особен специален
режим на хранене, което да предполага завишен размер на издръжка от 500 лв.
месечно. Посочва се, че в Районен съд не е постъпил социален доклад от ДАЗД,
тъй като ищцата търсела само издръжка, не и родителски права относно детето или
режим на лични отношения. Твърди се, че съдът е обсъдил неправилно събраните
свидетелски показания, като се сочи, че
свидетелката - бабата по майчина линия, преимуществено полага грижи,
отглежда и закупува с личните си средства храна и дрехи за детето, както и, че
свидетелят Й.Д., майка на ищцата, има отношения към отглеждане на детето.
Твърди се, че са били налице писмени доказателства, които са останали
необсъдени от Районен съд - Пловдив. Посочва се, че съобразно месечните разчети
по отглеждане на детето на база потребности, разходите на детето би следвало да
бъдат на стойност около 280 - 300 лв.
Моли се да бъде преразгледано
обжалваното решение и да бъде определен размер на издръжка, който да отговаря
на нуждите на детето и възможностите на родителите, които я дължат – чл. 142,
ал. 1 от СК, тъй като се намира, че
настоящият размер е силно завишен, необоснован и постановен от първата
инстанция при допуснати нарушения.
Прави се искане да бъде преразгледано решението, в
частта за присъдените разноски, в размер на 600 лв. адвокатски хонорар.
Иска се да бъде
уважена жалбата и да бъде изменено или отменено обжалваното първоинстанционно
решение. Претендират се разноски.
По делото е постъпил писмен отговор от Е.Д., чрез адв.
Р.И., в който се сочи, че подадената въззивна жалба е неоснователна, необоснована и недоказана и
се моли да бъде отхвърлена изцяло. Счита се, че всички мотиви, изложени от
първоинстанционния съд, са правилни и обосновани, както и, че липсва реално
изложение на действителни оплаквания от страна на жалбоподателя, против
решението на първоинстанционния съд в неговата въззивна жалба. Излагат се
аргументи по съществото на спора. Моли се да бъде оставена без уважение
подадената въззивна жалба и да бъде
постановено решение, с което да бъде оставено в сила изцяло обжалваното
решение, като правилно и
законосъобразно, ведно с произтичащите от това последици. Претендират се
разноски.
Въззивната инстанция констатира, че жалбата е
депозирана в законоустановения срок, изхожда от легитимирана страна и е
насочена срещу съдебен акт, подлежащ на въззивно обжалване, поради което се
явява процесуална допустима. По същество, жалбата е частично основателна.
Не е спорно между страните, че детето Д.К. е дъщеря на
жалбоподателя Г.К. и на Е.Д.. Това се установява и от представеното по делото
Удостоверение за раждане, оригинал № ********** (л. 6 от първоинстанционното
дело).
Касателно доводите на жалбоподателя, че ищцовата
страна не е установила къде и с кого живее детето и кой се грижи за него
преимуществено, следва да се отбележи, че в хода на първоинстанционното
производство, нито в отговора на исковата молба, нито в първото заседание по
делото, не е било оспорено от ответника дали детето живее при майката, както и
не е било оспорено, че тя полага грижи за него. Фактът, че детето живее при
майка си и за него полагат грижи майка му и родителите му по майчина линия, се
потвърждава и от разпитаните пред първата инстанция свидетели Д. и К.. В тази
връзка, а и с оглед на обстоятелството, че в предмета на спора не е било искане
за произнасяне относно родителската отговорност, правилно първоинстанционния
съд не е събирал допълнително доказателства като социални доклади от ДАЗД.
Основният спор в настоящото производство е свързан с
размера на дължимата издръжка. Настоящият състав, след преценка на становищата
на страните и доказателствата по делото, намира, че определеният размер на издръжка
от първоинстанционния съд е завишен за конкретния случай.
Според текста на чл. 143, ал.2 от СК, родителите
дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са
работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Задължението на
родителите за издръжка на ненавършилите им пълнолетие деца е безусловно, като
при определяне размера на същата следва да се преценят възможностите и
материалното състояние на родителите - чл. 143, ал.1 от СК.
Съгласно чл.
142, ал. 1 от СК размерът на издръжката се определя според нуждите на
лицето, което има право на издръжка, и възможностите на лицето, което я дължи.
В случая са правилни изводите на
първоинстанционния съд относно доходите на лицата, респективно – за
възможностите за предоставяне на издръжка. Съгласно представените справки от ТД
на НАП, майката действително е реализирала доход, в размер на минималния
осигурителен доход (който за 2018г. е бил от 510 лв.) и няма данни да има
промяна към момента. По отношение на доходите на бащата, в жалбата не се
оспорва постановеното от първоинстанционния съд за реализиран от него доход от
около 1300 лв., който кореспондира и със събраните доказателства.
По отношение на оспорванията в жалбата,
че бабата по майчина линия преимуществено полага грижи, отглежда и закупува с
лични средства храна и дрехи за детето, те са без значение, доколкото не
заменят законовоустановеното задължение на родителите да осигуряват издръжка на
детето си. Помощта, която бабата на детето по майчина линия му указва във вид
на грижи и закупуване на потребности за него, представлява изпълнение на неин
нравствен дълг, който не отменя задължението на родителите.
Неоснователно е и възражението на
жалбоподателя, че материалната му възможност за заплащане е намалена с оглед заплащането
на потребителски кредит, тъй като законодателят поставя издръжката на
ненавършилото пълнолетие дете с приоритет пред задължения с друг характер,
поради което наличието на кредити не следва да се отчита при определяне на
дължимата издръжка или да се отчете като наличие на трудност при заплащането на
издръжката.
По отношение на нуждите на лицето,
настоящият състав съобрази, че делото се отнася за дете, което е родено на ***г.,
и към момента на приключване на съдебното дирене пред въззивната инстанция е на
почти 1 година и 11 месеца. С оглед на възрастта му следва да се отбележи, че
постепенно се намаляват и необходимите разходи за памперси до пълното им
отпадане. Действително аргументите на жалбоподателя, че липсват данни по делото
детето да страда от заболявания, които да предполагат особени грижи, са
основателни, като няма и доказателства детето да посещава ясли, детски градини
или да има потребности от консумативи, обслужващи учебно-образователни грижи
към момента.
Въз основа на изложеното, настоящият
състав счита, че следва да бъде определена издръжка за детето в размер на 350
лв. – за храна, дрехи и задоволяване на други текущи нужди, включително такива,
необходими за правилното му интелектуално и физическо развитие.
При разпределянето на тази издръжка, следва върху
бащата да се възложи по-голям дял. Това е така, тъй като майката гледа и се
грижи за детето, както и поради обстоятелството, че бащата е родителят с
по-големи доходи и не участва в непосредствените грижи за детето. Следва бащата
да осигурява издръжка в размер на 200 лв., а останалите средства следва да се
поемат от майката.
Въз основа на гореизложеното,
настоящият състав счита, че първоинстанционното решение следва да бъде отменено
в частта, в която постановено бащата да заплаща издръжка за последващ период за
сумата над 200 лв. до общо присъдената сума от 300 лв. и искът в тази част –
отхвърлен, а в останалата обжалвана част, в която бащата е бил осъден да заплаща
издръжка на детето си в размер на 200 лв. за бъдещ период решението следва да
бъде потвърдено.
По разноските:
За въззивното производство:
С оглед изхода на спора, следва да бъде осъдена
въззиваемата страна да заплати на жалбоподателя сторените и поискани съгласно
списък по чл. 80 от ГПК разноски в размер на 100 лв., съобразно с отхвърлената
част от иска.
Въззиваемата страна претендира със списъка по чл. 80
от ГПК разноски в размер на 650 лв., от които 300 лв. за изготвяне и пускане на
писмен отговор на въззивна жалба и 350 лв. за процесуално представителство и
защита. Видно от представените договори за правна защита и съдействие, по
отношение на договора от дата 22.05.2019г. той е бил с предмет оказване на
правна помощ, защита и съдействие, изразяващи се в: правна консултация,
проучване и запознаване с документи и даване на правно становище по тях,
подготовка на писмени документи – изготвяне, подписване и подаване на писмен
отговор на въззивна жалба. По отношение на договора за правна защита и съдействие
от дата 09.10.2019г., той е бил с предмет оказване на правна помощ, защита и
съдействие, изразяващи се в: правна консултация, проучване и запознаване с
документи и даване на правно становище по тях, подготовка на писмени документи
и процесуално представителство и защита. С оглед на изложеното е видно, че
първият договор има еднакво съдържание с втория договор, като разликата е
наличието на процесуално представителство. Макар и в първия договор да е
конкретизирано в какво се изразява подготовката на писмени документи, в във
втория да няма тази конкретизация, това не отменя обстоятелството, че двата
договора по същество съдържат извършването на едни и същи действия, като във
втория е добавено „и процесуалното представителство и защита“. С оглед на това следва
да се приеме, че сторените разноски са в размера от втория договор, а именно –
350 лв., поради което и жалбоподателя следва да бъде осъден да заплати на
въззиваемата страна 233,33 лв. съобразно с уважената част от иска. Сумата от
350 лв. не е прекомерна, доколкото установеният минимум съгласно Наредбата за
минимални адвокатски възнаграждения за настоящия случай е в размер на 300 лв.
За първоинстанционното производство:
Доколкото разноските се явяват законна последица на
решението, следва да се измени първоинстанционното решение, като разноските се
приведат съгласно с уважената и отхвърлената част на иска. В
първоинстанционното производство няма данни за извършени разноски от страна на
ответника, поради което и такива не следва да се присъждат. По отношение на
ищеца, първоинстанционният съд е постановил заплащането на разноски в размер на
600 лв. С настоящата въззивна жалба са били обжалвани и разноските като
прекомерни и се е искало съдът да измени решението в частта за разноските. По
същество това искане се явява като такова по чл. 248 от ГПК и
първоинстанционният съд се е произнесъл с определение №6176/31.05.2019г., с
което е оставил без разглеждане искането. Препис от определението е бил връчен
на жалбоподателя на 05.06.2019г. и няма данни да е бил обжалван, поради което и
определението е влязло в сила и така сторените разноски в размер на 600 лв. от
страна на ищеца са се стабилизирали и не могат да бъдат преразглеждани като
общо заплатени и извършени разходи за разноски в настоящото производство. Доколкото
в първоинстанционното производство е имало претенции както за издръжка за бъдещ
период, така и за издръжка за минал период и няма данни разноските за коя от
двете претенции да са били правени и в какъв размер, и доколкото с оглед изхода
на настоящото производство е уважена претенцията за издръжка за бъдещ период в
рамките на 2/3 от претендираното, следва разноските за първата инстанция да
бъдат преизчислени, като се приеме, че са извършени поравно за двете претенции
и се намали по претенцията за издръжка за бъдещо време с 1/3 (отхвърлената част
от иска). Така следва да се измени решението в частта за разноските, присъдени
от първата инстанция, като следва ответникът да заплати на ищеца сумата от 500
лв. (1/2 от 600 лв.=300 лв. + 2/3 от 1/2 от 600 лв. = 200 лв.).
Въззивният съд намира, че с оглед частична
основателност на въззивната жалба - в частта й относно размера на присъдените
издръжки, следва да се измени и размерът на деловодните разноски – за държавна
такса, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, които ответникът следва да заплати по
сметка на съда. В случая, с оглед уважения размер на издръжките, на основание
чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да заплати по сметка на съда държавна
такса в размер общо от 332 лв. (от които 288 лева, изчислени върху тригодишните
платежи и 50 лв. за иска за издръжка за минал период), вместо присъдения размер от 482 лева.
Мотивиран
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение №
1031/15.03.2019 г., постановено по гр. дело
№ 16901 от 2018 г., І бр. с. на Районен съд – Пловдив В ЧАСТТА, с която е осъден Г.С.К. ЕГН **********, да
заплаща на ненавършилата пълнолетие Д.Г.К., ЕГН ********** чрез нейната майка и
законен представител Е.Т.Д. ЕГН **********, месечна издръжка за разликата над
присъдения размер 200 лева до предявения размер 300 лв., считано от датата на
подаване на исковата молба – 26.10.2018 г., до настъпване на законоустановена
причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху
всяка просрочена месечна вноска, като вместо това ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над присъдения размер от 200 лева до
предявения размер от 300лв.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му обжалвана част, в която е осъден Г.С.К.
ЕГН **********, да заплаща на ненавършилата пълнолетие Д.Г.К., ЕГН **********
чрез нейната майка и законен представител Е.Т.Д. ЕГН ********** месечна
издръжка в размер на 200 лв. /двеста
лева/, считано от датата на подаване на исковата молба – 26.10.2018г. до
настъпване на законоустановена причина за нейното изменение или прекратяване,
ведно със законната лихва върху всяка просрочена месечна вноска.
В останалата част, в която Г.С.К. ЕГН ********** е бил
осъден да заплати на ненавършилата пълнолетие Д.Г.К., ЕГН ********** чрез
нейната майка и законен представител Е.Т.Д. ЕГН **********, месечна издръжка в
размер на 150 лева /сто и петдесет лева/, за минал период от време, считано от
06.06.2018 г. до завеждане на исковата молба - 26.10.2018г., ведно със
законната лихва върху всяка просрочена месечна вноска считано от влизане на
решението в сила, както и в
частта, в която е отхвърлен искът за издръжка за минал период за разликата до
пълния претендиран размер от 300 лева, както и за времевия период от 04.01.18г.
до 05.06.18г., решението на районния съд не е обжалвано, поради което е влязло
в сила.
ОСЪЖДА Е.Т.Д. ЕГН **********, в качеството ѝ на
майка и законен представител на Д.Г.К., ЕГН **********, да заплати на Г.С.К.
ЕГН ********** сумата от 100 лв.,
представляващи съдебно-деловодни разноски във въззивното производство.
ОСЪЖДА Г.С.К. ЕГН ********** да заплати на Д.Г.К., ЕГН
**********, чрез нейната майка и законен представител Е.Т.Д. ЕГН **********
сумата от 233,33 лв., представляващи
съдебно-деловодни разноски във въззивното производство.
ОТМЕНЯ решението В ЧАСТТА, с която е
осъден Г.С.К., ЕГН ********** да заплати на Д.Г.К., ЕГН **********, чрез
нейната майка и законен представител Е.Т.Д. ЕГН ********** за разликата над 500 лв. до присъдения размер от 600 лв.,
представляващи разноски в първоинстанционното производство.
ОТМЕНЯ решението В ЧАСТТА, с която ОСЪЖДА Г.С.К.
ЕГН ********** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на
РС-Пловдив държавни такси върху присъдените издръжки, за разликата над 332 лв. до присъдения размер 482 лв.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване, съгласно чл. 280, ал. 3, т. 2 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.