РЕШЕНИЕ
№ 1572
гр. Варна, 05.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 31 СЪСТАВ, в публично заседание на пети
октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Любомир Нинов
при участието на секретаря Анелия Ц. Тотева
като разгледа докладваното от Любомир Нинов Гражданско дело №
20213110104680 по описа за 2021 година
Ищецът Св.С. сочи, че на 09.03.2021г. е получил съобщение за образувано
изпълнително дело №20217180400018 на ЧСИ С.К.Д., рег.№**, в което е посочено, че с
изпълнителен лист, издаден на 13.07.2007г. от ВРС на основание решение по НОХД
№3076/2004г. на ВРС, ищецът е осъден да заплати на ответника Ив.И., сумите:
9823,40лв. главница, ведно със законна лихва в размер на 136,44лв. за периода
21.01.2021г.-12.03.2021г.,
7371,13лв. неолихвяеми вземания (мораторни лихви, обезщетения и т.н.)
и
1600лв. присъдени разноски.
В полученото съобщение е посочено, че съдебният изпълнител пристъпва към
принудително изпълнение за събиране на сумите, посочени в съобщението за образувано
изп.д., в това число и определените от съдебния изпълнител такси и разноски по
изпълнението. Той твърди, че не съобразно съдебно решение, а съгласно влязла в сила на
07.08.2006г. присъда на ВРС по НОХД №3076/2004г. с което той и трети лица, са осъдени
солидарно да заплатят на Ив.И., сумата от 9823,40лв., представляваща обезщетение за
причинени имуществени вреди в резултат на деяние по чл.195, ал.2, пр.2 вр.ал.1, т.4 т.5 от
НК, ведно със законната лихва, считано от 13.02.1998г. до окончателното изплащана на
сумата, за което вземане на 13.07.2007г. ВРС е издал изпълнителен лист в полза на
ответника. Във връзка с издадения изпълнителен лист е образувано изп.д. №20077180400305
на ЧСИ С.К.Д., рег.№** в КЧСИ, по което в полза на взискателя са изплатени суми по
изпълнителния лист в общ размер на 19 984лв., което е удостоверено от посочения ЧСИ на
1
гърба на самия изпълнителен лист при прекратяване на изп.д.№ 20077180400305 на
основание чл.433, ал.1, т.2 от ГПК - по писмено искане на взискателя. Сумите, които са
платени по изпълнителния лист, покриват напълно задълженията по ищеца, като същите са
заплатени в полза на взискателя във връзка с изпълнителни действия, насочени към
солидарния длъжник М. Р. З.. Ищеца твърди, че съгласно разпоредбата на чл.123 от ЗЗД,
изпълнението от страна на един солидарен длъжник освобождава всички съдлъжници.
Същевременно солидарните длъжници са обикновени другари, както в рамките на общия
исков процес, така и в изпълнителното производство, поради което предприетите действия
спрямо единия от солидарните длъжници не се считат предприети спрямо останалите.
Отделно от това, съгласно чл. 125 от ЗЗД, прекъсването и спирането на давността срещу
един солидарен длъжник не произвежда действие спрямо останалите съдлъжници. Изп.д.
№20077180400305 е образувано срещу всички длъжници по горепосочения изпълнителен
лист, включително и срещу Св.С., съгласно молба вх.№ 02859/16.10.2007г., подадена от
името на ответника до ЧСИ, с искане принудителното изпълнение да бъде насочено към
трудовите възнаграждения на длъжниците по изпълнителния лист. Единственото трудово
възнаграждение, обаче, върху което е осъществено принудително изпълнение, е това на
солидарния длъжник по изпълнителни лист М.Р.З.. С молба от 25.06.2008г. от името на
взискателя е поискано по изпълнителното дело да бъдат наложени запори върху няколко
МПС, декларирани на името на ищеца и да бъде насрочен опис и извършена продажба на
същите, като ЧСИ е наложил запор върху тях. След изпращането на запорните съобщения до
КАТ, не са предприети каквито и да е други изпълнителни действия по отношение на
запорираните МПС. Въпреки това в продължение на повече от две години, считано от
подаване на молбата от 25.06.2008г., ответникът в качеството си на взискател не е поискал
извършването на изпълнителни действия спрямо имуществото на ищеца. Предвид това
изпълнителното производство по изп.д.№20077180400305 е прекратено по силата на закона
на 25.06.2010г. Последното валидно изпълнително действие по изп.д. №20077180400305
спрямо ищеца е наложеният с разпореждане от 09.07.2008г. запор на посочените в молбата
от 25.06.2008г. три броя МПС, като от 09.07.2008г. е започнала да тече нова погасителна
давност спрямо С. по отношение на вземанията по изпълнителния лист, която по отношение
на главницата е изтекла на 09.07.2013г., а по отношение на вземането за законна лихва е
изтекла на 09.07.2011г., тъй като същата не представлява установено по основание и размер
с влязло в сила съдебно решение вземане. Ищецът счита, че дори и да се приеме, че
посоченото тълкувателно решение не намира приложение в случая, поради обстоятелството,
че е постановено след перемирането на изпълнителното производство по изп.д.№
20077180400305, то в този случай началният момент, от който е започнала да тече нова
погасителна давност спрямо него по отношение на вземането по изпълнителния лист, е
датата на прекратяване на посоченото изпълнително дело по силата на закона, тъй като
съгласно даденото с ППВС №3 от 18.IX.1980г. по гр.д.№3/80г. тълкуване по време на
изпълнителното производство давност не тече. Датата, на която изп.д.№ 20077180400305 е
прекратено по силата на закона, съгласно чл.433, ал.1, т.8 от ГПК - поради прекратяване на
изпълнителното производство, е 25.06.2010г., като считано и от тази дата главницата по
изпълнителния лист е погасена по давност на 25.06.2015г., а присъдените законни лихви за
забава са погасени на 25.06.2013г., като периодично вземане, чието основание и размер не
са установени с влязло в сила съдебно решение. Предприетите след 25.06.2010г. действия
спрямо ищеца по изп.д.№20077180400305 не са валидни изпълнителни действия, тъй като са
предприети след прекратяване по силата на закона на изпълнителното дело спрямо това
лице. При всички положения към датата, на която е образувано изп.д.№20217180400018 на
ЧСИ С.К.Д. - 21.01.2021г., вземането на ответника спрямо ищеца по изпълнителния лист от
13.07.2007г., издаден въз основана на присъда по НОХД №3076/2004г., е било погасено по
давност, поради което спрямо ищеца не са налице правни и фактически основания да бъде
предприемано принудително изпълнение за събиране на погасеното по давност вземане. В
2
тази връзка, дори и да се приеме, че събраните по принудителен ред по изп.д.
№20077180400305 от друг солидарен длъжник по изпълнителния лист суми не са
достатъчни за погасяване чрез плащане на задължението към ответника, то спрямо ищеца
като солидарен длъжник всички задължения по изпълнителния лист, издаден от ВРС на
13.07.2007г. въз основа на присъда по НОХД №3076/2004г. на ВРС. са погасени по давност
преди образуване на изп.д.№20217180400018 и насочване на изпълнителните действия по
същото спрямо имуществото на Св. С.. Отделно от горното, след справка по изпълнителното
дело, е установено, че сумата от 1600лв. не представлява присъдени разноски, както е
посочено в съобщението за образуваното изпълнително дело, а представлява претендирано
от взискателя възнаграждение за адвокатска защита по изп.д. №20217180400018. Моли, да
се постанови решение, с което на основание чл.439 от ГПК да се приеме за установено
между страните, че ищеца не дължи на ответника следните търсени от ответника по
принудителен ред суми: 9823,40лв., представляваща обезщетение за причинени
имуществени вреди, съгласно изпълнителен лист от 13.07.2007г., издаден въз основа на
влязла в сила на 07.08.2006г. присъда №556/26.04.2005г. по НОХД № 3076/2004г.; сумата
136,44лв., представляваща начислена върху главницата законна лихва за периода
21.01.2021г - 12.03.2021г. и сумата 7371,13лв. представляваща търсена от ответника
мораторна лихва за период от 13.02.1998г. до 20.01.2021г., за принудителното събиране на
които суми е образувано изп.д. №20217180400018 на ЧСИ С.К.Д., рег.№** ЧСИ и да се
присъдят сторените по делото разноски.
Ответникът в даденият му срок по реда на чл.11 от ГПК е подал възражение в което
сочи, че исковата претенция е неоснователна. По първоначално заведеното изпълнително
дело и по новото изпълнително дело са предприемани действия по защита на интереса му.
Не е налице изтекла давност, нито е налице превишаване на правата на взискателя.
Удовлетворяването на неговия интерес през годините чрез поетапно постъпване на дребни
суми само от единия от длъжниците по изпълнението не освобождава останалите длъжници
от тяхната задлъжнялост. Едновременно с това изпълнението от единия от солидарните
длъжници ползва останалите, но също така потвърждава признаването на дълга и от тяхно
име. Освен това първоначално заведеното изп.д. е било прекратено само на формално
основание, а не защото взискателят няма претенции или е изгубил интерес или защото е
нямал намерение да продължи да претендира дължимото, нито защото задълженията са
погасени. Не е вярно изтъкнатото в исковата молба, че през 2010г. са се погасили по давност
претенциите му. Касае се за задължения, произтичащи от извършено престъпление и за тях
не са налице предпоставките за погасена давност. Напротив, давност в конкретния случай не
е текла, докато са водени последователно двете изпълнителни дела. Отделно от това, към
датата на депозиране на отговора на исковата молба са налице и нови обстоятелства - всички
дължими суми по изп.д.№18/2021г. на ЧСИ с peг.№** са погасени от единия от солидарните
длъжници - М. Й., с което свое действие той не само признава дължимостта на изплатените
суми, но и със своите действия обвързва и останалите трима солидарни длъжници,
включително и ищеца, като същевременно плащането от него ползва останалите трима
солидарни длъжници по изпълнението. Предвид гореизложеното моли да се прекрати
делото поради липса на правен интерес за ищеца от воденето на този процес, евентуално,
ако се приеме, че е налице правен интерес, моли да се отхвърли иска и му се присъдят и
направените в процеса разноски.
Предявения иск намира правното си основание в чл.439 от ГПК.
Съдът при условията на чл.235, ал.2 от ГПК приема за установено от фактическа и
правна страна следното:
3
По делото е представено копие от изпълнителен лист от 13.07.2007г. издаден по
НОХД №3076/2004г. на ВРС, за присъдени в полза на настоящия ответник 9 823.40лв.
обезщетение за причинени имуществени вреди в резултат на деяние по чл.195, ал.2, пр.2, вр.
ал.1, т.4, т.5 от НК заедно със законната лихва считано от 13.02.1998г. дължими при
условията на солидарност от настоящия ищец и още три не участващи в производството
лица, като върху изпълнителния лист и придружаващ го допълнителен лист са извършени
отбелязвания от ЧСИ за извършени плащания на различни суми, а последното от тях е
протокол от 20.10.2021г. за прекратяване на производството по изп.д.№077180400305 на
ЧСИ по искане на взискателя на осн.чл.433, ал.1, т.2 от ГПК при изплатена сума в размер на
общо 19 984.40лв.
Съгласно представеното съобщение за образувано изп.д. срещу ищеца е образувано
изп.д.20217180400018 за събиране на сумите от 9 823.40лв., 136.44лв. законна лихва за
времето от 21.01.2021г. до 12.03.2021г., 7 371.13лв. неолихвяеми вземания и 1 600лв.
присъдени разноски, като по повод на същото ЧСИ е уведомил ищеца, че е наложена
възбрана върху негово имущество.
Освен това съдът воден от изявленията на страните направени в о.с.з. на 5.10.2021г. е
приел за ненуждаещо се от доказване, че всички суми присъдени към изпълнителния лист са
изплатени вкл. такси и разноски.
Представено е също така и удостоверение от ЧСИ издадено по изп.д.20217180400018
от 31.05.2021г. за настъпило пълно погасяване на задължението по посоченото изп. д. макар
и от трето лице и настъпване на предпоставките за неговото прекратяване на осн. чл.433,
ал.2 от ГПК поради настъпило пълно погасяване на дълга. Посоченото плащане се явява
именно такова по смисъла на чл.436, ал.2 от ГПК.
Предвид изложеното съставът намира, че при условията на пасивна солидарност е
настъпило погасяване на задължението предмет на настоящия спор, като погасяването от
един солидарен длъжник ползва и останалите, а произтичащите от едноличното изпълнение
права за изпълнилия спрямо останалите пасивни солидарни длъжници не са относими към
настоящото производство.
Липсата на доказателства за настъпило прекратяване на заведеното втора
изпълнително дело от ответника срещу ищеца и за наложените възбрани на негово
имущество в същото определя правния интерес от настоящия спор.
Предвид изложеното съставът приема, че предявеният иск следва да се уважи, като
ответника се осъди да заплати на ищеца и сторените по делото разноски в размер на
1 789.29лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА за установено в отношенията между ищеца СВ. М. СП. ЕГН********** от
гр.Варна, ** и ответника ИВ. Д. ИВ. ЕГН********** от гр.Варна, **, че ищеца не дължи на
ответника сумите от:
4
9823,40лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, съгласно
изпълнителен лист от 13.07.2007г., издаден въз основа на влязла в сила на 07.08.2006г.
присъда №556/26.04.2005г. по НОХД № 3076/2004г.; сумата 136,44лв., представляваща
начислена върху главницата законна лихва за периода 21.01.2021г - 12.03.2021г. и сумата
7371,13лв. представляваща търсена от ответника мораторна лихва за период от 13.02.1998г.
до 20.01.2021г., за принудителното събиране на които суми е образувано изп.д.
№20217180400018 на ЧСИ С.К.Д., рег.№** ЧСИ, на осн. чл.439 от ГПК.
ОСЪЖДА ИВ. Д. ИВ. ЕГН********** от гр.Варна, ** да заплати на СВ. М. СП.
ЕГН********** от гр.Варна, ** сумата от 1 789.29лв. сторени по делото разноски, на осн.
чл.78 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред ВОС в двуседмичен срок от уведомяването.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5