Р
Е Ш Е
Н И Е № 127
гр. София, 03.11.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски окръжен съд, търговско
отделение, ІV-ти състав, в открито заседание на двадесет и първи септември две
хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИЛИЯ РУНЕВСКА
като разгледа докладваното от съдията т. д. № 76 по описа за 2012 г. на
СОС, за да се произнесе, взе предвид следното:
„С.П.” ООД /н./ е предявило срещу „С.”
ЕООД отрицателен установителен иск за признаване за установено, че към
18.07.2008 г. - датата на придобиване на търговското предприятие на „Б.” АД от „С.П.”
ООД, не е съществувало вземане на „С.” ЕООД към „Б.” АД в общ размер на
30768.33 лева, от които вземане в размер на 13468.33 лв. произтича от договор
за цесия, сключен от ответника с „А” ЕООД, а вземане в размер на 17300 лв.
произтича от договори за цесия, сключени от ответника с 24-ма кредитори –
физически лица. В исковата молба първоначално – преди спиране на производството
по делото, се твърди, че ищецът е длъжник в производство по несъстоятелност,
открито с решение № 816/29.12.2008 г., постановено от Софийски окръжен съд по
т. д. н. № 1069/2008 г., като с определение № 239/30.12.2009 г. по делото съдът
одобрил списъци на приети вземания, предявени от кредитори в производството,
като нанесъл промени в същите, сред които промени е включването в списъка на
приетите вземания на вземане на кредитора „С.” ЕООД в общ размер от 30768.33
лв. Вземането било прието под условия влизане в сила на решение от 25.02.2009
г. по гр. д. № 778/2008 г. на ОС – Враца и размера на удовлетворяването в
производството по несъстоятелност по гр. д. № 617/2007 г. на същия съд на „Б.”
АД /н./. Твърди се още, че вземане на „С.” ЕООД, но в размер на 17300 лв.,
представляващо цедирани вземания по трудови възнаграждения и по 3 по броя
фактури, било включено първоначално в списъка от 22.06.2009 г. на неприетите
вземания, съставен от синдика по реда на чл. 688 ТЗ, като с определения от
29.12.2009 г. и от 30.12.2009 г. по
делото съдът разгледал възраженията на „С.” ЕООД срещу неприемане на вземането
му от 17300 лв., приел същото за основателно с мотиви, че тези вземания са били
включени в списъка на приетите вземания от синдика на праводателя на ищеца - „Б.”
АД /н./ по гр. д. № 617/2007 г. на Врачански окръжен съд и следва да бъдат
включени в списъка на приетите вземания и по отношение на „С.П.” ООД /н./ при
горепосочените условия. Твърди се също, че не е спорно обстоятелството, че „С.П.”
ООД /н./ е правоприемник на „Б.” АД /н./ по силата на договор за прехвърляне на
търговско предприятие от 18.07.2008 г., но се твърди, че приетото от СОС
вземане на „С.” ЕООД не е прието в производството по несъстоятелност на
праводателя на ищеца - „Б.” АД, тъй като част от така приетото от СОС вземане,
а именно такова в размер на 13468.33 лв., цедирано на „С.“ ЕООД от „А.” ЕООД, било оспорено от праводателя на настоящия ищец
- „Б.” АД по реда на чл. 694, ал. 1 ТЗ, съответно било образувано гр. д. №
916/2008 г. по описа на ОС – Враца, което било висящо. Твърди се също, че не
става ясно как в списъка на приетите вземания е вписано вземане на ответника в
общ размер от 30768.33 лв., след като е било прието за основателно само
възражение досежно вземането в размер на 17300 лв., произтичащо от прехвърлени чрез
договори за цесия, сключени от „С.“ ЕООД с 24-ма кредитори – физически лица,
вземания, а по отношение на вземане в размер на 13468.33 лв., произтичащо от
договор за цесия, сключен от „С.“ ЕООД с „А.” ЕООД, в определението на СОС от
29.12.2009 г. не било посочено да е постъпвало възражение. Твърди се още, че на
част от вземанията от групата на служебно приетите вземания правоприемник е „С.”
ООД по силата на сключени с 11 кредитори /физически лица/ на „С.П.” ООД /н./ договори
за цесия, съответно „С.“ ЕООД би могъл да придобие чрез цесия само нови
вземания, възникнали след 02.06.2008 г., в който смисъл се бил произнесъл и
съдът по несъстоятелността в горепосоченото определение. Твърди се също, че от
„С.” ЕООД пред съда по несъстоятелността по т. д. н. № 1069/2008 г. по описа на
СОС не са представени договори за прехвърляне на вземания, освен това при
прехвърляне на търговското предприятие от „Б.” АД на настоящия ищец на същия не
били предадени никакви счетоводни записи, търговски книги или каквито и да е
доказателства за съществуване на задължения към „С.” ЕООД.
Искът е с правно основание чл. 694, ал. 1, т. 2 ТЗ.
Ответникът е представил отговор на исковата молба, в
който оспорва иска изцяло. Доколкото отговорът на исковата молба е депозиран
преди спиране на производството по делото, в него ответникът не е оспорил
обстоятелството, че относно вземането в размер на 13468.33 лв., произтичащо от
договор за цесия, сключен с „А.” ЕООД, е бил налице висящ спор. Впоследствие –
след възобновяване на производството по делото, не е навел самостоятелни доводи
за неоснователност на иска в тази част. Досежно вземането в общ размер от 17300
лв. излага твърдения, че са налице 20 валидни договора за цесия, сключени със
служители на праводателя на ищеца - „Б.” АД /н./, по силата на които „С.“ ЕООД е
придобило техните вземания към „Б.” АД /н./.
С определение от 29.10.2012 г. производството по
делото е спряно до приключване с влезли в сила съдебни актове на споровете по
гр. д. № 778/2008 г. и гр. д. № 916/2008 г. по описа на ОС – Враца, съответно
във връзка с постъпила молба от ищеца е представяне на доказателства за
приключване на тези спорове производството е възобновено.
Синдикът на ищеца, призован след
възобновяване на производството по делото за участие в него на основание чл.
694, ал. 4 ТЗ, не е изложил становище по исковете.
В с. з., проведено на 08.06.2017 г.,
на основание чл. 694, ал. 5 ТЗ е конституирана като съищец М.П. – кредитор с
прието вземане към „С.П.” ООД /н./.
Съдът, след преценка на доказателствата по делото,
намира следното от фактическа и правна страна:
Искът
е процесуално допустим, а разгледан по същество – частично основателен,
съответно следва да бъде уважен частично по следните съображения:
По
допустимостта на иска:
Искът
е предявен от длъжник за установяване несъществуване на вземане, включено в
списъка на приетите вземания с определението на съда по чл. 692, ал. 4 ТЗ. Искът
освен това е предявен в преклузивния срок по чл. 694, ал. 6 ТЗ /бил е предявен
и в преклузивния срок по чл. 694, ал. 1 ТЗ в редакцията, действала към датата
на подаване на исковата молба/.
По
основателността на иска:
В частта от иска досежно вземане в
размер от 13468.33 лв., произтичащо от договор за цесия, сключен на 09.07.2008
г. между „С.“ ЕООД и „А.” ЕООД:
Установява се от доказателствата по
делото – решение № 559 от 28.07.2009 г. по т. д. № 916/2008 г. по описа на ОС –
Враца, решение № 427 от 06.08.2010 г. по гр. д. № 2854/2009 г. по описа на САС и
определение № 810 от 29.12.2011 г. по т.
д. № 296/2011 г. по описа на ВКС, че със сила на пресъдено нещо /отхвърлянето
на отрицателен установителен иск е равнозначно на уважаването на положителен
установителен иск/ по предявен иск с правно основание чл. 694 ТЗ е установено
съществуването на вземане на „А.” ЕООД към „Б. “ АД /н/. в размер на 8166.05
лв., произтичащо от договор за доставка от 24.10.2006 г., в изпълнение на който
са съставени 2 бр. фактури от 01.04.2008 г. и 1 бр. фактура от 25.04.2008 г.
Вземането на „А.” ЕООД по този договор съобразно съставените фактури е в общ
размер от 13468.33 лв., но със сила на пресъдено нещо е установено /съгласно
приетото от САС и ВКС в горепосочените решения/ само вземане в размер на 8166.05
лв., тъй като за разликата до пълния размер на сумата от 13468.33 лв. е прието,
че не е постъпило възражение, съответно иск с правно основание чл. 694 ТЗ е
недопустим. От служебно извършена от съда справка в ТР се установява, че по
партидата на „Б.“ АД /н./ е обявен списък на приетите вземания, предявени в
срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ, като под № 1 в списъка е включено вземане на „А.“
ЕООД в размер на 13468.33 лв., произтичащо от договор за доставка. Срещу така
съставения списък са постъпили възражения, като досежно вземането под № 1 от
списъка е постъпило възражение от длъжника, но само за част от общата сума на
вземането, а именно за сумата от 8166.05 лв. /което възражение е оставено без
уважение, съответно впоследствие се е развило производството по чл. 694 ТЗ, по
което са постановени горепосочените съдебни актове/. Съответно за разликата над
сумата от 8166.05 лв., за която разлика не е постъпило възражение срещу
списъка, съществуване на вземане на „А.“ ЕООД към „Б.“ АД /н./ също се установява
надлежно. С договор за цесия от 09.07.2008 г. /л. 32 - 33 от делото/ „А.“ ЕООД
е прехвърлило цялото си вземане към „Б.“ АД /н./, произтичащо от договора за
доставка и съставените фактури, на „С.“ ЕООД. Прехвърлянето е надлежно съобщено
на длъжника на 14.07.2008 г.
/уведомление, находящо се на л. 35 от делото/, съответно от този момент прехвърлянето на вземането има действие за
длъжника и за третите лица. Съгласно заключението по допуснатата по делото
съдебно-счетоводна експертиза вземане на „С.“ ЕООД в размер от 13468.33 лв. и с
претендираното основание е осчетоводено и в счетоводството на „Б.” АД /н./. Въз
основа на всичко гореизложено съдът приема за надлежно установено, че към 18.07.2008
г. - датата на придобиване на търговското предприятие на „Б.” АД /н./ от „С.П.”
ООД, е съществувало вземане на „С.” ЕООД към „Б.” АД /н./ в общ размер от 13468.33
лв. По тези съображения искът в тази част следва да бъде уважен.
В частта от иска досежно вземане в
общ размер от 17300 лв., произтичащо от 22 договора за цесия, сключени на
14.07.2008 г. между „С.“ ЕООД и 22 физически лица - служители на „Б.“ АД /н./:
Съгласно заключението по допуснатата
по делото съдебно-счетоводна експертиза вземане на „С.“ ЕООД в размер от 17300.13
лв. е осчетоводено в счетоводството на „Б.” АД /н./ с основание на вземането -
цесия на вземане за заплати за 2008 г. Установява
се от представените по делото 22 договора /л. 10 - 31/, че с договори за цесия,
сключени на 14.07.2008 г., 22 физически лица са прехвърлили на „С.“ ЕООД свои
вземания за трудово възнаграждение за месеци април и май 2008 г. към „Б “ АД
/н./. Длъжникът е надлежно уведомен за извършените цесии на 14.07.2008 г.,
съответно от този момент прехвърлянето на вземанията има действие за длъжника и
за третите лица. От представената по делото ведомост за заплати /неоспорена от
ответника/ се установява, че цедентите са получили заплати за м. април /с
изключение на Д. М., която не е получила заплата за този месец, тъй като във
ведомостта липсва неин подпис за получена сума/. Заплатите са получени на
03.06.2008 г. /видно от датата на съставяне на ведомостта/, съответно към
датата на сключване на договорите за цесия – 14.07.2008 г., служителите на „Б.“
АД /н./, с изключение на Д.М., вече не са имали вземания към работодателя си за
трудово възнаграждение за м. април 2008 г., съответно по силата на договорите
за цесия „С.“ ЕООД е придобил вземане към „Б.“ АД /н./ за трудовото възнаграждение
на 21 от цедентите за м. май. 2008 г. и за трудовото възнаграждение и за двата
месеца на 22-ия цедент – Д.М.. С оглед размера на полученото от всеки 21 от
цедентите трудово възнаграждение за м. април /съобразно ведомостта за заплати/,
изваден от общия размер на вземането, предмет на всеки един от сключените с тях
договори за цесия, и размера на възнаграждението на Д. М. за двата месеца,
общият размер на придобитото от „С.“ ЕООД вземане към „Б.“ АД /н./ е 8138. 77
лв. Т. е. към 18.07.2008 г. - датата на придобиване на търговското предприятие
на „Б.” АД /н./ от „С.П.” ООД, е съществувало вземане на „С.” ЕООД към „Б.” АД /н./
в общ размер от 8139.77 лв. За тази сума искът в тази част следва да бъде
уважен, а за разликата над този размер до пълния предявен размер на иска
досежно това вземане /която разлика е в размер на 9160.23 лв./ искът следва да
бъде отхвърлен.
Доколкото предмет на делото е
установяване съществуване на вземане на „С.“ ЕООД, а съобразно гореизложеното
съдът приема, че „С.“ ЕООД не е придобил чрез цесия вземанията на служителите
за трудови възнаграждения за м. април 2008 г. /с изключение на вземането на Д.
М./, не следва да се обсъждат представените от ищеца 11 договора за цесия,
касаещи също вземания за трудови възнаграждения за м. април 2008 г. /сред които
липсва договор за цесия досежно вземане на Д.М./.
С оглед изхода на делото искането на
ищеца за присъждане на разноски е частично основателно. Ищецът не е представил
списък на разноските, съобразно доказателствата по делото същият реално е
направил разноски в размер на 800 лв. за възнаграждения на вещи лица /по 400
лв. при първоначалното и при настоящото разглеждане на делото от СОС/. Съответно
съразмерно с уважената част от иска на ищеца следва да се присъдят разноски в
размер на 238.17 лв. Съищецът М.П. и ответникът не са направили искания за
присъждане на разноски.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 694, ал. 7 ТЗ ищецът следва да бъде осъден да плати по сметка на съда държавна такса в
размер на 216.08 лв. върху размера на
отхвърлената част от иска, а ответникът – държавна такса в размер на 91.60 лв.
върху размера на уважената част от иска.
Воден от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на
длъжника, синдика и кредиторите в производството по несъстоятелност на „С.П.“ ООД
– в несъстоятелност, ЕИК., със седалище и адрес на управление:***, че към
18.07.2008 г. - датата на придобиване на търговското предприятие на „Б.” АД /н./
от „С.П.” ООД, не е съществувало вземане
на „С.” ЕООД към „Б.” АД /н./ в общ
размер от 9160.23 лв. /девет хиляди
сто и шестдесет лева и двадесети три стотинки/, представляващо разлика
между сумата от 8139.77 лв. /осем хиляди сто тридесет и девет лева и седемдесет
и седем стотинки/, за която сума искът е неоснователен, и пълния предявен
размер на иска в частта му досежно вземане в общ размер на 17300 лв.
/седемнадесет хиляди и триста лева/, произтичащо от 22 договора за цесия,
сключени на 14.07.2008 г. между „С.“ ЕООД и 22 физически лица - служители на „Б.“
АД /н./, с които договори физическите лица са цедирали на „С.“ ЕООД свои
вземания срещу „Б.“ /н./ за трудово възнаграждение за месеци април и май 2008
г.
ОТХВЪРЛЯ
предявения от „С.П.“ ООД – в
несъстоятелност, ЕИК, със седалище и адрес на управление:*** срещу „С.“ ЕООД с
ЕИК, със седалище и адрес на управление:***, ж. к. „Манастирски ливади“, ул.
„Майстор Алекси Рилец“ № 10 иск за признаване за установено, че към 18.07.2008
г. - датата на придобиване на търговското предприятие на „Б.” АД /н./ от „С.П.”
ООД, не е съществувало вземане на „С.” ЕООД към „Б.„” АД /н./ в общ размер на
30768.33 лв., от които вземане в размер на 13468.33 лв. произтича от договор за
цесия, сключен на 09.07.2008 г. между „С.“ ЕООД и „А.” ЕООД, а вземане в общ размер
на 17300 лв. произтича от договори за цесия, сключени на 14.07.2008 г. между „С.“
ЕООД и 22 физически лица В ОСТАНАЛАТА
ЧАСТ, а именно в частта, в която се
иска признаване за установено несъществуване на вземане в общ размер от 21608.10 лв. /двадесет и
една хиляди шестстотин и осем лева и десет стотинки/, от които сумата от 13468.33
лв. произтича от договор за цесия, сключен на 09.07.2008 г. между „С.“ ООД и „А.”
ЕООД, а сумата от 8139.77 лв. произтича
от 22 договора за цесия, сключени на 14.07.2008 г. между „С.“ ЕООД и 22
физически лица - служители на „Б.“ АД /н./, с които договори физическите лица
са цедирали на „С.“ ЕООД свои вземания срещу „Б. “ /н./ за трудово
възнаграждение за месеци април и май 2008 г.
ОСЪЖДА „С.“ ЕООД с ЕИК., със седалище и адрес на управление:***,
ж. к. „Манастирски ливади“, ул. „Майстор Алекси Рилец“ № 10 да плати на „С.П.“
ООД – в несъстоятелност, ЕИК ., със седалище и адрес на управление:*** сумата
от 238.17 лв. /двеста тридесет и осем лева и седемнадесет стотинки/,
представляваща направени по делото разноски съразмерно с уважената част от
иска.
ОСЪЖДА „С.П.“ ООД – в несъстоятелност, ЕИК., със седалище и
адрес на управление:*** да плати по сметка на СОС сумата от 216.08 лв. /двеста
и шестнадесет лева и осем стотинки/, представляваща държавна такса върху
отхвърления размер на иска.
ОСЪЖДА „С.“ ЕООД с ЕИК ., със седалище и адрес на управление:***,
ж. к. „Манастирски ливади“, ул. „Майстор Алекси Рилец“ № 10 да плати по сметка на СОС сумата от 91.60 лв. /деветдесет
и един лева и шестдесет стотинки/, представляваща държавна такса върху уважения
размер на иска.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: