Р Е Ш Е Н И Е № 260 008
В ИМЕТО НА НАРОДА
гр. ПЛОВДИВ 19.01.2021
г .
Пловдивският апелативен съд, търговско отделение в открито заседание от единадесети декември през две
хиляди и двадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕСТОР
СПАСОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ БРУСЕВА
РАДКА
ЧОЛАКОВА
при участието на секретаря Катя Митева, като разгледа
докладваното от съдия Радка Чолакова, възз.търг.дело № 623 описа на ПАС за 2020 г., намери следното:
Производство по
чл. 258 и следв. от ГПК.
Образувано е по повод подадени две въззивни жалби от Н. а. п. /Н./ и от Д.Т.Т., като синдик на Ф.– Ю. АД – в н. срещу постановеното решение №123 от
28.02.2020 г. по търг.дело
№567/2017 г. по описа на
Оръжен съд Пловдив.
С обжалваното решение са отхвърлени предявените
искове с правно
основание чл. 647, ал. 1, т. 3
от ТЗ и чл. 108 от ЗС от Н. против Ф.– Ю. АД – в н.Д.Г.С. и С.С.С.. На основание чл.
649, ал. 3 ТЗ е конституиран като съищец синдикът на Ф.– Ю. АД – в н.Д.Т.Т..
По първата
въззивна жалба, жалбоподателят НАП, действащ чрез процесуалния
си представител А.К., е останал недоволен от така постановеното решение, като
го счита за неправилно. Не е съгласен с изводите на окръжния съд във връзка с
възприетата стойност на продадения недвижим имот, към датата на разпоредителната
сделка, която стойност е като земеделска земя, както и във връзка с
понятието“значително“, посочено във фактическия състав на чл.647,ал.1,т.3 от ТЗ.
Излага подробни съображения, като моли обжалваното решение да бъде отменено и
се уважат исковите претенции. Претендира направените разноски.
Срещу така постъпилата въззивна жалба е постъпил отговор от Д.Г.С. и С.С.С., действащи чрез процесуалния си
представител адвокат Д.Б., в който считат същата за неоснователна. Не са
съгласни с оплакванията на жалбоподателя по подробни съображения за
неоснователността им. Молят да се потвърди обжалваното решение. Претендират
разноските за въззивното производство.
По втората въззивна
жалба, жалбоподателят Д.Т.Т., като синдик на Ф.– Ю. АД – в н. също е останал недоволен
от постановеното решение, като счита, че
е неправилно, че противоречи на материалния закон и е необосновано
относно приетите фактически констатации,
както по отношение на цената на продадения имот, така и по отношение на
понятието“значително“. Моли да се отмени.
Срещу втората въззивна
жалба не е постъпил отговор, но ответниците Д.Г.С. и С.С.С. са изразили становище, като считат
същата за неоснователна и молят да се потвърди обжалваното решение. Претендират
разноските.
Съдът, след като се запозна с обжалвания акт, наведените оплаквания, както и след преценка на събраните по делото доказателства,
намери за установено следното:
Въззивните жалби са депозирани в срок от
надлежни страни срещу
подлежащ на въззивно обжалване валиден съдебен акт.
Ето защо, следва да се пристъпи към
разглеждането
им по същество.
От данните по делото се
установява, че съдът е сезиран с основен
иск по чл.647,ал.1,т.3 от ТЗ за
обявяване за недействителността по отношение на кредиторите на
несъстоятелността на възмездната сделка, обективирана
в нотариален акт № ... от
... г., том ..., рег. № ..., дело № ... на нотариус
Е. Л. с район на действие
РС – А., извършена
от длъжника Ф. – Юг АД в двугодишен срок преди подаване молбата за несъстоятелност, но не по-рано
от датата на неплатежоспособността, при която
даденото значително надхвърля по стойност полученото.
Предмет на сделката са недвижими имоти – земя и сгради, а именно:
-поземлен имот с идентификатор 00702.203.426., находящ се в гр. А., местност
„М.“, с площ 9 500 кв.м., трайно предназначение
на територията – друг вид земеделска
земя,
ведно
с построените в поземления имот:
- едноетажна
сграда с идентификатор ... със
застроена площ 253 кв.м. и предназначение
– складова база;
- едноетажна
сграда с идентификатор ... със
застроена площ 17 кв.м. и предназначение
– промишлена сграда;
- едноетажна
сграда с идентификатор ... със
застроена площ от 168 кв.м. и
предназначение административна
и делова сграда;
- едноетажна
сграда с идентификатор ... със
застроена площ от 159 кв.м. и
предназначение складова база и
- едноетажна
сграда с идентификатор ... със
застроена площ от 22 кв.м. и
предназначение – сграда за битови услуги,
ведно с всички подобрения и приращения в имота.
Продажната цена за
описаните имоти е в размер на 25 000 лв., а данъчната им
оценка според удостоверение от 30.07.2012 год. - в размер
на 141 325,80 лв.
Купувач по сделката е Д.С., който към датата на сключването и бил в граждански
брак със С.С.С., конституирана като страна на основание чл. 21, ал. 1, вр.
ал. 3 СК. Вещните права, придобити от сделката,
принадлежат общо на двамата съпрузи.
Сделката е извършена на 27.12.2012 г., в двугодишен срок
преди депозиране на молбата по
чл. 625 ТЗ /17.09.2012
г. – 17.09.2014 г./ и след определената
от съда по
несъстоятелността начална дата на неплатежоспособност
– 01.01.2012 г.
Очертаният спор съобразно посоченото във въззивните жалби се отнася до въпроса дали даденото по процесната сделка значително надхвърля по стойност полученото. Т.е. дали е налице в пълнота
целият фактически състав на разпоредбата
на чл.647,ал.1,т.3 от ТЗ.
В тази връзка следва да се отбележи, че
ищецът твърди, че описаната покупно-продажна цена 25 000 лв. е занижена в
сравнение с данъчната оценка на имота в размер на 141 325,80 лв., т.е. позовава се на
нееквивалентност на престациите, като ангажира доказателства - съдебна експертиза, която да отговори каква
е пазарната цена на процесния имот.
Ответниците
в отговора си са направили възражения срещу твърдяната нееквивалентност на разменените престации.
Считат, че даденото не надхвърля значително полученото. Посочват, че описаните
сгради към датата на сделката са били в изключително лошо и окаяно състояние,
поради значителната им възраст, конструкция и използвани материали, липса на
поддръжка, че са извършили частични подобрения на някои сгради, че имотът е с трайно предназначение земеделска
територия и начин на трайно ползване друг вид земеделска земя, голяма част от
него в бъдещите предвиждания се реже от път. Посочват и, че след покупката
са разделили имота на две, а именно
00702.23.429 и 00702.23.428, като вторият е продаден на 07.06.2013 г. за сумата
от 13 926 лв., която максимално могли да получат като реална пазарна
цена. По делото са разпитани свидетели на тяхна страна за
състоянието на имота към датата на процесната сделка, след това и към настоящия момент. Също
са поставили задача на съдебната експертиза.
По делото са приети първоначална и допълнителна съдебни експертизи,
изготвени от вещото лице инж.С. Ж.
Видно от констатациите по
първоначалната експертиза, процесният имот се намира
в северната част на гр. А., в северна индустриална зона, в промишлено-складов
район, на 2 км. от центъра на града. До него има транспортна достъпност, в
близост са разположени складови и промишлени сгради. Прокарани са до имота
водопровод, електроенергия, вътрешна канализация до септична яма; има лице към
улица – северната част на околовръстен път. Описани са изградените в имота сгради
и състоянието им към момента на огледа, което е след извършения от ответниците ремонт, за който свидетелстват разпитаните
свидетели. Отчетено е, че северната част на сграда № 1 попада в уличната
регулация и при изпълнение на пътя, сградата ще подлежи на събаряне. При
изготвянето на оценката не са взети предвид извършените след сделката
подобрения. Взети са предвид установени реални сделки с недвижими имоти в
района, показанията на разпитаните свидетели за състоянието на сградите и
земята.
Видно от заключението, пазарната
стойност на имота и построените в него сгради е дадена в два варианта. В
случай, че имотът е урегулиран, пазарната му стойност е 107 000 лв., а в
случай че съставлява земеделски имот – цената му е 32 500 лв.
От допълнителното заключение се установява регулационният статут на
имота към момента на продажбата и понастоящем. Видно от констатациите, които са
след извършена проверка в Община А., към
момента на сделката от 27.12.2012 г. процесният имот е
бил със статут на земеделска територия, извън регулацията на града. Не е бил
изготвен подробен устройствен план /ПУП/ за имота, не
е извършвано урегулиране на същия, няма влязъл в сила застроителен
план. През периода от продажбата до настоящия момент има данни за подадени
постъпки за изготвяне на ПУП за имота, но няма влязла в сила заповед за
одобряването на такъв план, както и няма проведена процедура по промяна на
предназначението на земеделската земя.
На тази база и при установени реални сделки с недвижими имоти в района,
със средна стойност на 1 кв.м. от земята 1,24 лв., която се разглежда като земеделска, вещото лице е приело, че пазарната оценка на процесния имот към 27.12.2012 год., който е с трайно
предназначение на територията – земеделска и начин на трайно ползване – друг
вид земеделска земя, е 32 500 лв.
Съдът кредитира двете изготвени заключения, като компетентни и
неоспорени от страните. При формиране на изводите си обаче следва да възприеме
допълнителното заключение, в което е отчетен регулационния статут на имота след
проверка в съответната община. Така процесният имот
не попада в строителните граници на гр. А., за него не е изготвен подробен устройствен план, същият не е урегулиран, а има статут на
земеделска земя. Отчетена е близостта до града и пътя, обстоятелствата, че е
електрифициран и водоснабден. Поради това следва да се възприеме определената средна
пазарна цена на имота към момента на процесната
сделка, като земеделска земя, и нейният размер 32 500 лв.
Съгласно чл.647,ал.1,т.3 от ТЗ могат да бъдат обявени
за недействителни по отношение кредиторите на несъстоятелността действия или сделки , извършени
от длъжника в посочените от закона срокове, преди
подаване молбата по чл.625. Налице е един сложен фактически състав, включващ няколко обективни елемента: наличие на възмездна сделка, извършването и да е в определен от закона момент, даденото по сделката да надхвърля
значително по стойност полученото. Последният елемент изисква съпоставяне
между получената цена на сделката и пазарната
цена на сделката, в случая недвижимия имот, определена на основата на други
сделки към релевантния период. При съпоставката не е необходимо да има пълно
съвпадане на цените. Възможно е цените да са различни. В този случай обаче
разликата следва да е значителна. В закона не е дадено легално определение на
понятието „значително“, нито като абсолютна стойност, нито като процент или
обикновена дроб. Преценката следва да се преценява във всеки конкретен случай.
В случая се установява, че процесният имот е
бил продаден на цена, която е по-ниска от
пазарната цена към момента на
продажбата. Разликата между продажна
цена – 25 000 лв. и пазарна цена - 32 500 лв. е 7 500 лв.
Изчислена като съотношение, продажната цена е с 23,08% по ниска от пазарната цена. Тази разлика не е значителна.
Пазарната цена се предполага, тъй като се основава на сходни сделки, не на
сделки с едно и също имущество и в едно и също състояние. Тя подлежи на
договаряне и е логично да няма съвпадане на пазарните цени.Числовият еквивалент
на значителна разлика по смисъла на закона следва да се равнява на най-малко 25
%, съответно ¼ от предполагаемата пазарна цена. В случая продажната цена
е под този еквивалент. Ето защо, не е налице един от посочените по –горе елементи от фактическия
състав, а именно да е налице значителна
неравностойност на престациите, което води до извод
за неоснователност на предявения отменителен иск. Неоснователността
на този иск води и до неоснователност на предявения втори иск по чл.108 от ЗС.
Като е достигнал до същите изводи,
първоинстанционният съд е постановил правилно и законосъобразно решение. В него
са изложени подробни съображения относно фактическият състав на чл.647,ал.1,т.3
от ТЗ. Разгледана е съдебната практика по критерия“значително“, като решението е съответстващо с нея. Не са налице оплакванията на жалбоподателите,
тъй като регулационният статут има значение при определяне на пазарната стойност
на недвижимия имот, а разпоредбата на чл.206 от ЗЗД се отнася до неизпълнено
договорно задължение и не следва да намери приложение в настоящия случай. Ето
защо, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
По разноските:
Ответниците Д.Г.С. и С.С.С. са претендирали направените разноски за въззивното производство в размер на 1500 лв., за което са
приложени надлежни доказателства - договор за правна защита, имащ характер на
разписка за заплатеното адвокатско възнаграждение, както и списък по чл.80 от ГПК.
Водим от гореизложеното,
апелативният съд
Р Е
Ш И
ПОТВЪРЖДАВА постановеното решение №123 от
28.02.2020 г. по
търг.дело №567/2017 г. по описа
на Оръжен съд Пловдив.
Осъжда Н. да заплати на Д.Г.С. и С.С.С. направените разноски за въззивното производство в размер на 1500 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му
на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: