№ 165
гр. Враца, 19.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА в публично заседание на осемнадесети май
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Надя Г. Пеловска-Дилкова
при участието на секретаря Христина Т. Цекова
в присъствието на прокурора Цв. Й. Р.
като разгледа докладваното от Надя Г. Пеловска-Дилкова Гражданско дело
№ 20221400100083 по описа за 2022 година
Производството е образувано по иск на КР. Б. СТ. от с.***, обл.Враца, чрез
упълномощения му адвокат Д.Н., против Прокуратурата на Република България, за
присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 50 000 лева,
претърпени вследствие незаконно обвинение, повдигнато от Районна прокуратура
гр.Плевен, по което ищецът е оправдан с влязла в сила присъда на Районен съд-Кнежа.
Претендира се и присъждане на законната лихва, считано от датата на подаване на
исковата молба – 04.02.2022 г. до окончателното изплащане на обезщетението.
В исковата молба се твърди, че Районна прокуратура-Плевен е повдигнала
обвинение против ищеца за престъпление по чл.343б, ал.2 от НК и го е предала на съд,
за което е образувано НОХД № 259/2020 г. по описа на Районен съд-Кнежа. С присъда
№ 40 от 29.06.2021 г., постановена по посоченото НОХД, ищецът бил оправдан по така
повдигнатото му обвинение. Оправдателната присъда била потвърдена от Окръжен
съд-Плевен с решение по ВНОХД № 555/2021 г. и е влязла в законна сила на
09.11.2021 г.
Ищецът посочва, че след привличането му като обвиняем на 08.09.2020 г., по
искане на Прокуратурата РС-Кнежа е наложил обезпечителна мярка „запор“ върху
лекия му автомобил „Мицубиши“, с рег.№ *** и автомобилът е бил иззет като
веществено доказателство и задържан в РУ на МВР-Кнежа на 02.09.2020 г.
Поддържа се, че от действията на Прокуратурата – незаконно повдигане на
обвинение и привличане като обвиняем, вземането на мярка за процесуална принуда,
внасянето на обвинителен акт, поддържането на обвинение на две съдебни инстанции
и искане за налагане на ефективно наказание лишаване от свобода, ищецът е претърпял
1
неимуществени вреди, изразяващи се в душевно безпокойство и психически стрес от
възможността да попадне в затвора. Запорирането и изземването на лекия автомобил е
причинило затруднения на ищеца, който е бил лишен от възможността да го ползва и
да се разпорежда с него, като задържането на автомобила е довело и до неговото
изхабяване и намаляване на стойността му. Ищецът посочва също така, че заради
повдигнатото му обвинение на 02.09.2020 г. той е бил лишен и от свидетелството си за
управление на МПС, по силата на заповед № ПАМ № 20-0285-000172 на ОД на МВР-
Плевен, като лишаването също е довело до житейски неудобства и допълнително е
обременило душевния му мир.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от Прокуратурата на Република
България, подаден чрез прокурор на ВрОП, с който предявеният иск се оспорва по
основание и размер. Поддържа се, че липсва причинна връзка между повдигнатото на
ищеца обвинение и претендираните от него неимуществени вреди. Посочва се, че
обвинението е за леко престъпление, а цялото наказателно производство е приключило
в един разумен срок от общо 14 месеца и мярка за неотклонение не е налагана. Твърди
се, че освен ищецът е осъждан неколкократно, поради което справедливият размер на
обезщетението е далеч под претендирания.
Ответникът поддържа, че претенцията за обезщетение от запорирането и
задържането на лекия автомобил на ищеца е неоснователна, тъй като лишаването от
ползването и разпореждането с вещта, както и нейното изхабяване, не съставляват
проява на неимуществени вреди. По отношение отнемането на свидетелството за
правоуправление на ищеца, ответникът поддържа, че това е административна мярка,
наложена от съответния административен орган, при което за вредите от нея
Прокуратурата не би могла да отговаря.
В откритото съдебно заседание ищецът не се явява и не се представлява. По
делото е постъпила молба вх.№ 2876 от 17.05.2022 г. от адв.Н., в която заявява, че
желае да се даде ход на делото в негово отсъствие. Заявява се също, че не се правят
възражения по проекта за доклад и не се правят доказателствени искания. С молбата е
заявен отказ от допуснатите двама свидетели. Иска се уважаване на предявения иск и
присъждане на разноски, съгласно списъка приложен към молбата. Поискан е срок за
представяне на писмена защита.
В съдебно заседание Прокуратурата на РБ, чрез прокурор Р. от ОП-Враца, моли
за отхвърляне на иска като неоснователен и недоказан. В случай че съдът приеме, че
част от претендираните вреди са неизбежна последица от незаконно воденото
наказателно преследване, моли съдът да приеме, че вредите са с по-нисък интензитет
от обичайните, съответно да присъди обезщетение в минимален размер.
По делото са събрани писмени доказателства: копие от присъда № 40 от
29.06.2021 г. по НОХД № 259/2020 г. на Районен съд-Кнежа; решение № 171 от
09.11.2021 г. по ВНОХД № 555/2021 г. на ОС-Плевен; заповед за ПАМ № 20-0285-
2
000172 на ОД на МВР-Плевен и справка за съдимост на ищеца. Приложено е НОХД №
259/2020 г. по описа на Районен съд-Кнежа.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, които прецени
поотделно и в тяхната пълнота, намира за установено следното:
От приобщените по делото като писмени доказателства материали по НОХД №
259/2020 г. по описа на Районен съд-Кнежа се установява, че досъдебно производство
№ Д-2130/2020 г. по прокурорска преписка № 6226/2020 г. по описа на РП-Плевен, ТО-
Кнежа срещу К.С. е започнато на 02.09.2020 г. по реда на чл.356, ал.3 от НПК.
На 08.09.2020 г. КР. Б. СТ. е привлечен в качеството на обвиняем за това, че
след като е бил осъждан с влязла в сила присъда (споразумение по НОХД № 618/2017
г. на РС-Бяла Слатина) за управление на МПС, след употреба на алкохол, с
концентрация над 1,2 на хиляда, на 02.09.2020 г. в 21:20 ч. в землището на гр.Кнежа на
път II-13 км. 65+000, е управлявал МПС – лек автомобил „Мицубиши Каризма“, с рег.
№ ***, след употреба на алкохол, с концентрация над 1,2 на хиляда, а именно – 2,05 на
хиляда, установено по надлежния ред, с техническо средство „Алкотест Дрегер“ 7410+,
констатирано с АУАН № 567939/02.09.2020 г. по описа на РУ на МВР-Кнежа –
престъпление по чл.343б, ал.2 от НК, за което се предвижда наказание „лишаване от
свобода“ от една до пет години и „глоба“ от петстотин до хиляда и петстотин лева.
Спрямо обвиняемия в хода на досъдебното производство е взета мярка за неотклонение
„Подписка“.
Лек автомобил марка „Мицубиши Каризма“, с рег.№ *** е бил предаден
доброволно от ищеца за съхранение в база на МВР. По искане на Прокуратурата с
определение от 11.09.2020 г. по ЧНД № 198/2020 г. Районен съд-Кнежа е наложил
обезпечителна мярка „запор“ върху лек автомобил „Мицубиши Каризма“, с рег.№ ***,
собственост на ищеца.
С обвинителен акт на 26.11.2020 г. по ДП № Д-2130/2020 г. Районна
прокуратура-Плевен е предала обвиняемия С. на съд, въз основа на което е било
образувано НОХД № 259/2020 г. по описа на Районен съд-Кнежа.
Образуваното НОХД № 259/2020 г. е приключило с присъда № 40 от 29.06.2021
г. на Районен съд-Кнежа, с която ищецът е бил признат за невиновен в това, че след
като е бил осъждан с влязла в сила присъда по НОХД № 618/2017 г. на РС-Бяла
Слатина за управление на МПС, след употреба на алкохол, с концентрация над 1,2 на
хиляда, на 02.09.2020 г. в 21:20 ч., в землището на гр.Кнежа на път II-13 км. 65+000, е
управлявал лек автомобил „Мицубиши Каризма“, с рег.№ ***, след употреба на
алкохол, с концентрация над 1,2 на хиляда, а именно – 2,05 на хиляда, установено по
надлежния ред, с техническо средство „Алкотест Дрегер“ и е бил оправдан по
обвинението му за извършено престъпление по чл.343б, ал.2 от НК.
Така постановената присъда е протестирана от прокурор при РП-Плевен и
потвърдена с решение № 171 от 09.11.2021 г. по ВНОХД № 555/2021 г. по описа на
3
Окръжен съд-Плевен.
Цялото наказателното производство срещу ищеца е продължило в периода от
08.09.2020 г. до 09.11.2021 г., или общо 14 месеца.
За установяване на настъпилите от незаконното обвинение по ДП № 6226/2020
г. по описа на РП-Плевен, ТО-Кнежа неимуществени вреди, с исковата молба е било
направено искане за събиране на гласни доказателства, чрез допускане до разпит на
двама свидетели при режим на довеждане. С писмена молба вх.№ 2876/17.05.2022 г. е
заявен отказ от допуснатите двама свидетели на ищеца.
Предявеният иск е с правно основание чл.2, ал.1, т.3, пр.1-во от ЗОДОВ.
Съгласно разпоредбата на чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, държавата отговаря за
вредите, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда,
при обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако
образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е
извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това,
че наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е
погасено по давност или деянието е амнистирано. Тази отговорност на
правозащитните органи е обективна и възниква при наличие на изчерпателно
посочените в закона основания.
От събраните по делото доказателства се установи, че законовите предпоставки
по чл.2, ал.1, т.3, пр.1-во от ЗОДОВ за ангажиране отговорността на държавата са
налице, тъй като срещу ищеца С. е водено разследване, повдигнато му е обвинение за
престъпление по чл.343б, ал.2 от НК, взета му е мярка за неотклонение “подписка”,
изготвен е и е внесен в съда обвинителен акт, водено е и НОХД № 259/2020 г. по описа
на РС-Кнежа, което е приключило с оправдателна присъда от 29.06.2021 г. Тази
присъда е потвърдена с решение № 171/09.11.2021 г. по ВНОХД № 555/2021 г. по
описа на ОС-Плевен. Това обстоятелство само по себе си е достатъчно да обоснове
основателност на претенцията за претърпени неимуществени вреди по чл.2, ал.1, т.3,
пр.1-во от ЗОДОВ, доколкото е житейски логично наказателното преследване да
породи негативни психически преживявания в емоционалната сфера на ищеца. При
наличие на тази хипотеза законодателят квалифицира обвинението като незаконно и
предвижда-чл.4 от ЗОДОВ, че за всички имуществени и неимуществени вреди, които
са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са
причинени виновно от длъжностното лице, държавата дължи обезщетение.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира предявения иск за
доказан по основание с оглед събраните по делото писмени доказателства по делото,
доколкото повдигането и поддържане на обвинение в извършване на престъпление
неминуемо води до изживяване на негативни емоции – стрес, тревожност и страх от
несправедливо осъждане, които се презюмират по закон. Доказани ли са увреждащите
действия и бездействия, искът е установен в своето основание и съдът е длъжен да
4
определи неговия размер по своя преценка /в този смисъл Решение № 427 от
16.06.2010 г. по гр. д. № 273/2009 г. на ВКС, ГК, III ГО; Решение № 483 от 09.06.2010 г.
по гр. д. № 1091/2009 г. на ВКС, ГК, III ГО, постановени по реда на чл.290 ГПК/.
Следователно, доказателства за конкретните душевни страдания и притеснения на
ищеца имат отношение към размера на дължимото обезщетение за неимуществени
вреди, а не към основателността на иска.
Ищецът твърди, че освен душевно безпокойство и психически стрес от
възможността да попадне в затвора, е претърпял и неимуществени вреди от
изземването и запорирането на лекия автомобил, което му е причинило затруднения,
тъй като е бил лишен от възможността да го ползва и да се разпорежда с него, като
задържането на автомобила е довело и до неговото изхабяване и намаляване на
стойността му.
Следва да бъде споделено възражението на Прокуратурата, че лишаването от
ползване и разпореждане с една вещ и нейното изхабяване би могло да доведе до
претърпяване на имуществени вреди, каквито не се претендират в настоящото
производство. При твърдение, че имуществената вреда е настъпила в резултат на
пропуснати ползи от невъзможността собственикът на вещта, иззета като веществено
доказателство в наказателното производство, да я ползва, вредата ще бъде реална и
доказана, а не хипотетична и евентуална, в случай че същата представлява обективна
пречка за увеличаване на имуществото на пострадалия, което увеличаване при
нормални обстоятелства би настъпило, ако не е било осуетено от незаконните действия
на органите по чл.2 ЗОДОВ. /така решение № 150 от 05.01.2021 г. по гр. д. № 716/2020
г., Г. К., ІV Г. О. на ВКС/.
Отделно от изложеното, по делото не са ангажирани каквито и да е
доказателства от ищеца, сочещи на претърпени неимуществени вреди от вида на
твърдяните, а именно отрицателни психични изживявания, затруднения или социален
дискомфорт, свързани с невъзможността да ползва и да се разпорежда с автомобила.
Налице е съдебна практика /решение 278/10.12.2015 г. по гр.д. 2392/2015 г. на
ІІІ ГО на ВКС по чл.290 от ГПК/, съгласно която когато властите изземват и задържат
предмети като веществени доказателства, по националното законодателство следва да
съществува възможност за завеждане на иск срещу държавата и претендиране на
обезщетение за всички вреди, произтичащи от това, че властите не са успели да
съхранят въпросните предмети в сравнително добро състояние. Това е особено
валидно, когато самата намеса в правото се оказва незаконосъобразна. Фактът, че
процесният лек автомобил „Мицубиши Каризма“, с рег.№ *** е бил приобщен като
веществено доказателство в хода на досъдебното производство се установява от
протокол за доброволно предаване от 02.09.2020 г. /л.23 от ДП/ и от определение от
11.09.2020 г. по ЧНД № 198/2020 г. на Районен съд-Кнежа, с което е наложена
обезпечителна мярка „запор“ върху автомобила /л.36/. Ищецът твърди, че времето,
5
през което автомобилът е бил задържан, е довело до неговото изхабяване и намаляване
на стойността му. За повреждането му, моралното остаряване и евентуалната му
обезценка, собственикът на вещта би имал право на разликата между реалната му
пазарна цена към датата на изземването и към датата на връщането, но в конкретния
случай такава претенция не е предявена от ищеца.
Неоснователна е и претенцията на ищеца за обезщетение за претърпени
неимуществени вреди под формата на житейски неудобства и обременяване на
душевния му мир поради лишаването му от свидетелство за управление на МПС.
Действително със Заповед за прилагане на ПАМ № 20-0285-000172 от 02.09.2020 г. на
ОД на МВР-Плевен на ищеца е наложена санкция по чл.171, т.1, б. „б“ – временно
отнемане на свидетелство за управление на МПС до решаване на въпроса за
отговорността, но не повече от 18 месеца, като липсват доказателства същата да е
обжалвана. Отнемането на свидетелството за правоуправление на ищеца, въз основа на
които се претендират неимуществени вреди поради лишаването му от възможността да
бъде водач на МПС, не представлява действие, извършено в рамките на воденото
срещу него наказателно производство. По никакъв начин тази процедура няма връзка с
незаконното обвинение, което прокуратурата е поддържала срещу ищеца, поради което
и тези вреди не могат да бъдат овъзмездени в рамките на производството по
настоящото дело. Принудителната административна мярка не е вид наказание и не се
реализира чрез издаване на наказателни постановления от
административнонаказващите органи. Тя се налага с индивидуален административен
акт от административен орган и има определени нормативно заложени цели – да
преустанови нарушението, да въздейства превантивно или да възстанови последиците
от същото. Претенции за обезщетения за вреди претърпени от незаконосъобразни
административни актове се разглеждат по друг ред и от друг компетентен съд. Както се
изясни, те не са свързани с воденото незаконосъобразно наказателно производство
/каквото е основанието на настоящия иск/ и поради това не могат да бъдат взети
предвид при определяне на размера на процесното обезщетение.
В решение № 480/23.04.2013 г., постановено по гр. д. № 85/2012 г. по описа на
ВКС, ГК, ІV г. о. е посочено, че обезщетението за неимуществени вреди в хипотезата
на чл.2 ЗОДОВ е за увреждане на неимуществени права, блага или правнозащитими
интереси. Вредите се изразяват в нравствените, емоционални, психически,
психологически терзания на личността; накърнената чест, достойнство, добро име в
обществото. Целта на обезщетението е не да поправи вредите, а да възстанови
психическото, емоционално и психологическо равновесие на пострадалото лице. При
това е посочено, че е нормално да се приеме, че по време на цялото наказателно
производство лицето, обвинено в извършване на престъпление, за което в последствие
е оправдано, изпитва неудобства, чувства се унизено, а също така е притеснено и
несигурно; накърняват се моралните и нравствените ценности у личността, както и
6
социалното му общуване като в тази именно връзка е и възприетото в съдебната
практика разбиране, че при установяване на този вид неимуществени вреди, не бива да
се изхожда само от формалните, външни доказателства. В случаите когато се търсят и
съответно установяват увреждания над обичайното съдът може да ги уважи само при
успешно проведено главно и пълно доказване на вредите и причинната връзка. Това
означава, че при наличие на хипотезата на чл.2, ал.1, т.3, пр.1 от ЗОДОВ съдът може да
присъди обезщетение за претърпени вреди в рамките на обичайното и без да са налице
други доказателства освен посочените по-горе за установяване на основанието за
възникване на отговорността. В този смисъл е и решение № 55/11.03.2013 г.,
постановено по гр. д. № 1 107/2012 г.по описа на ВКС, ГК, ІV г. о. Същевременно в
решение № 542/15.01.2013 г., постановено по гр. д. № 1 568/2011 г. по описа на ВКС,
ГК, ІV г. о. е посочено, че в тежест на пострадалия е да докаже засягането на
съответното благо, което е в случая е станало с незаконосъобразното обвинение, с
което искът е доказан по основание. В този случай е в тежест на пострадалия да докаже
всяко свое негативно изживяване. При това размерът на обезщетението трябва да бъде
определен по справедливост, в какъвто смисъл са и посочените по-горе други две
решения на ВКС.
По силата на §1 от ДР на ЗОДОВ специалният закон препраща към
разпоредбата на чл.52 от ЗЗД относно начина на определяне на посочените вреди,
поставяйки изискване за справедливост при определянето. Това изискване от своя
страна е свързано с преценката на конкретните и обективни факти, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането, а именно: продължителност на
наказателното производство, възраст и обществено положение на ищеца, вида и
интензитета на реално доказаните неимуществени вреди-безпокойства, неудобства,
психически страдания и пр., както и от социално-икономическите условия в страната
към момента на прекратяване на наказателното производство и към настоящия момент.
С оглед на гореизложеното и доколкото не са ангажирани доказателства, в
подкрепа на твърденията на ищеца, съдът приема, че са претърпени вреди, които
обичайно се търпят в такива случаи, при обвинения с такава тежест и при подобни
продължителност на наказателното производство и интензитет на процесуално-
следствените действия с участие на обвиняемото лице, изразяващи се в душевно
безпокойство, несигурност и психически стрес от възможността да попадне в затвора.
При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди настоящият
съдебен състав отчита също, че ищецът е бил на възраст около 62 години към момента
на образуване на производството, през която незаконното обвинение съществено влияе
на неговото човешко самочувствие и на обществените му контакти, общата
продължителност на цялото наказателно производство от 14 месеца, което безспорно
не е дълъг срок, също така повдигнатото обвинение, което не е за тежко престъпление.
Спрямо ищеца е била взета най-леката мярка за неотклонение „подписка“, която в
7
минимална степен се е отразила на ежедневието му. Също така, не са налице данни
незаконното обвинение да е имало траен или непоправим ефект в личния му и
социален живот или да е повлияло върху здравословното му състояние.
Следва да се съобрази и наличието на други повдигнати обвинения спрямо
ищеца, както и предходните му осъждания, поради което не може да се направи извод,
че той е изпитал типичните за един неосъждан човек притеснения и стрес.
По изложените съображения и предвид изведените от разпоредбата на чл.52 от
ЗЗД критерии за справедливост и установените по делото вид, характер и интензитет
на вредите, съдът намира, че за обезщетяване на претърпените от ищеца
неимуществени вреди, ще следва да се присъди сумата от 3 000 лева. Размерът, в който
се уважава искът е съобразен с критериите по чл.52 от ЗЗД, доколкото включва
съвкупната преценка и тежест на установени по делото конкретни и обективни факти-
продължителност на наказателното производство, възраст и обществено положение на
ищеца, видът и интензитетът на реално претърпени неимуществени вреди-
безпокойства, неудобства, притеснения, страх, тревожност и пр., както и от социално-
икономическите условия в страната към момента на влизане в сила на оправдателната
присъда и към настоящия момент. Над тази сума предявеният иск следва да се
отхвърли.
При този изход на делото, на основание чл.10, ал.3 от ЗОДОВ ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищца внесената държавна такса в размер на 10,00
лева, както и заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение в размер на 36 лева,
изчислено съразмерно на уважената част от иска.
Водим от горното, Врачанският окръжен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, гр.София, бул. „Витоша“ №
2, ДА ЗАПЛАТИ на КР. Б. СТ., с ЕГН ********** и постоянен адрес: с.***, обл.Враца,
ул. „Патриарх Евтимий“ № 22, сумата от 3 000 лв. /три хиляди лева/, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от незаконно обвинение в
извършване на престъпление, по което наказателното производство е приключило с
оправдателна присъда № 40 от 29.06.2021 год., постановена по НОХД № 259/2020 год.
по описа на Районен съд-Кнежа, потвърдена с решение № 171 от 09.11.2021 год. по
ВНОХД № 555/2021 год. по описа на Окръжен съд-Плевен, ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от 04.02.2022 год. до окончателното й изплащане, както и
сумата от общо 46,00 лв. / четиридесет и шест лева/, разноски за държавна такса и
адвокатско възнаграждение, съобразно уважената част от иска.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск в останалата му част до пълния предявен размер
от 50 000 лева, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
8
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийския апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Враца: _______________________
9