Решение по адм. дело №1905/2025 на Административен съд - Пловдив

Н. С. Г., [населено място], [улица], ***, с пълномощник адв. Е. Г., обжалва Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-0432-000226 от 28.07.2025г. на Началник сектор към ОД МВР – Пловдив, РУ 01 Пловдив, изразяваща се във временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.

- Жалбоподателят счита заповедта за незаконосъобразна с искане за отмяната й. Оспорена е фактическата обстановка, отразена в обстоятелствената част на административния акт с твърдение, че не отговаря на действителността – в заповедта е посочено, че на 26.07.2025г. около 20:15ч. в [населено място] управлява товарен Мерцедес с рег. № [рег. номер] и е отказал да бъде изпробван с техническо средство за наличие на алкохол в издишания въздух, което не съответства на информацията от запис на охранителните записи на магазин, съдържаща се в приложена към жалбата флашка. Поддържа се, че е записано на камерите паркирането на автомобила, влизането на Г. в магазина, като пет минути по-късно влиза и полицай, след което двамата излизат и е проведен разговор между полицаите и спътниците на жалбоподателя. Описаното е станало в много по-ранен част от 20:15ч., освен което проверката продължава повече от час. Заявено е, че проба е отказана, тъй като лицето не е водач на МПС към момента на поискване да бъде изпробван. В конкретния случай се счита, че заповедта не е обоснована и с целите на ЗАНН в чл.22, както и противоречи на принципа на съразмерност и по-конкретно – въздържане от актове и действия, които могат да причинят вреди, явно несъразмерни с преследваната цел /чл.6 АПК/.

В ход по същество адв. Г. поддържа жалбата с искане за отмяна на заповедта и присъждане на разноски.

- Ответникът в производството Началник сектор към ОД МВР – Пловдив, РУ 01 Пловдив, счита жалбата за неоснователна в становище при представяне на преписката. Поддържа законосъобразност на оспорената заповед, издадена от компетентен орган и мотивирана. Възразено е за прекомерност на адвокатското възнаграждение при уважаване на жалбата.

- Окръжна прокуратура-Пловдив не участва в съдебното производство.

Жалбата е подадена на 29.08.2025г., в 14 дн.срок от връчването й – 18.08.2025г. /л.21 гръб/ от адресат на ограничителен акт, поради което при наличие на правен интерес – оспорването е допустимо.

1. На основание чл.168 ал.1 АПК съдът дължи проверка за законосъобразност на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 АПК и не се ограничава само с обсъждане на възраженията, заявени от оспорващото лице. Към страните са отправени указания по доказателствата и доказателствената тежест при насрочване на делото /л.12/ и се съобразява задължението им да съдействат за установяване на истината /чл.171 ал.4 АПК/.

На ответника е указано изрично, че в насроченото съдебно заседание ще се извърши преглед на информацията в технически носител /флашка/ в присъствието на системен администратор – вписано в призовката за насрочено открито съдебно заседание.

1.1. Ответникът представи и по делото са приети : Заповед № 317з-3162/15.04.2022г. на Директор ОДМВР-Пловдив /относно предоставени правомощия за издаване на административния акт, л.26/; АУАН серия GA № 4150915/26.07.2025г. /л.22/ – в същия е вписано, че на 26.07.2025г., около 20:15ч., в [населено място], [улица], Н. Г. управлява товарен автомобил Мерцедес с рег. № [рег. номер], собственост на Т. В., като извършва следното нарушение : отказва да бъде изпробван с техническо средство Дрегер Алкотест 7510 с фабричен номер ARDM-0253 за наличие на алкохол в издишания въздух, като е поканен на 26.07.2025г. в 20:15ч., „след като е поканен три пъти от мл. експерт Д. С. – актосъставител“. На водача е издаден и връчен талон за медицинско изследване номер 108584 в 20:55ч.; Талон за медицинско изследване /л.23/ - вписано е, че началото на проверката е в 20ч. и 10 минути на 26.07.2025г., след което – извършена предварителна проба в 20ч. и 15м. на 26.07.2025г. и е приета за приложима т.1 от текста в талона за отказ на лицето да му бъде извършена проверка с техническо средство или тест. Талонът е връчен в 21.00ч. на 26.07.2025г. с указание за явяване в УМБАЛ „Св. Г.“ ЕАД, [населено място] до 120 минути; Докладна записка /л.24/, според данни от която контролните органи са осъществили проверка в [населено място] на 26.07.2025г. и около 20ч. забелязали бързо движещ се товарен автомобил мерцедес, който се движи по ул. Съединение, посока запад-изток, като предприел рисково изпреварване в населеното място. Потеглили с патрулния автомобил след товарния в посока [населено място] и около бившия стопански двор го изгубили от видимост. Върнали се обратно и пред магазина на [улица] метра забелязали буса – син на цвят и водача да слиза от него. В буса имало още две лица в нетрезво състояние. Докладната записка е от инсп. С. Ч., който е посочил, че забелязал през стъклото на магазина, че водачът е вътре и държи бутилки с бира. Посочено е, че Г. е поканен да бъде тестван за алкохол и категорично отказал. Снето е писмено обяснение от продавачката в магазина, която го е видяла как слиза от буса. Отразено е, че пред магазина има камери, но запис от тях може да се вземе в понеделник, тъй като собствениците са на море. Записи от камерите не са приложени в административната преписка.; Обяснение на М. Б. от 26.07.2025г. /л.25/ - работеща на трудово правоотношение в хранителен магазин в [населено място], [улица] – заявила е, че на 26.07.2025г. около 20 ч. е забелязала товарен автомобил Мерцедес да паркира пред магазина, а водачът бил видимо в нетрезво състояние, като след около половин минута със светлинен и звуков сигнал пристигнали служители на МВР – Пловдив. Полицейските служители поискали да изпробват водача с техническо средство за алкохол в кръвта. Изрично е вписано, че камерите се съхраняват за срок от 7 дни и могат да бъдат предоставени най-рано в понеделник. ; Справка за нарушител / водач за жалбоподателя с данни за нарушения на ЗДВ.П – 2001г., 2002г., 2006г.,2013г., 2021г., 2022г.

Обстоятелствената част на оспорената заповед е идентична с данните от АУАН по отношение дата, място и час на извършване на нарушението – възприето е нарушение на чл.174 ал.3 пр.1-во ЗДв.П.

1.2. В хода на съдебното производство бе извършен преглед на технически носител – флашка, приложен към жалбата /2бр. с идентични данни/, съдържащ записи от охранителните камери на търговския обект /хранителен магазин/, посетен от жалбоподателя, пред който е паркирал товарния автомобил. Ответникът не се яви лично и не бе процесуално представен, въпреки изричното указание за преглед на техническия носител в съдебно заседание. Констатира се в присъствието на жалбоподателя, адв. Г. и системен администратор в АС – Пловдив : Отразена е дата 26.07.2025г. В 14:41ч. пристига бус /товарния автомобил – син/, който паркира на тротоара пред търговския обект. Жалбоподателят е на мястото на водача и слиза в 14:41,33ч. от автомобила. Влиза в магазина. В 14:43,39ч. идва полицейски автомобил от насрещна посока спрямо спрелия бус и прави обратен завой. Спира пред буса. Единият полицейски служител влиза в магазина в 14,44ч. Излиза заедно с жалбоподателя в 14,45ч. Полицейските служители разговарят с жалбоподателя и спътниците му пред търговския обект от 14,45ч. След около час, в 15.38ч. полицейската кола е пред буса и не се забелязват полицейски служители. Жалбоподателят и един от спътниците му са пред магазина и пият бира. Записът е до посочения час.

- При тези данни се съобрази, че е налице съвпадение между посоченото в докладната записка и писменото обяснение на служителя в магазина по отношение дата и час. В тази хипотеза жалбоподателят е водач на МПС, независимо, че непосредствено след като слиза от товарния автомобил е пристигнал полицейски служител. Безспорен факт е управлението на МПС, след което пристигат полицейски служители, които разполагат с правомощие за извършване на проверка за установяване концентрацията на алкохол в кръвта /Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози/.

- Извън това, докладната записка и писменото обяснение съдържат информация за наличие на камери пред магазина, от които е можело да бъде снет запис. Запис не се съдържа в административната преписка. За преглед на представения с жалбата запис ответникът бе изрично уведомен. Информацията от записа на камерите се различава от описаната в докладната и в писменото обяснение – по отношение час на събитието и времеви порядък на извършване на проверката, който в АУАН и в заповедта е фиксиран – около 20:15ч., а в талона е вписано за начало на проверката – 20.10ч. и отказ да бъде извършена проба с техническо средство в 20.15ч. Според записа водачът слиза от автомобила в 14.41ч., а полицейските служители пристигат в 14.43ч. В тази вр. би могло да бъде предположено, че часовия диапазон на записа от камерата не е приведен в съответствие с действителния времеви порядък /сверен с актуален час/ или променен след снемане на записа. Но на първо - място съдът не прави изводи въз основа на предположения, а на второ – в съдебно заседание не се яви ответникът или процесуален представител, който да оспори достоверност на часа от записа. На следващо място се съобрази, че ответникът не е представил запис от камерите при наличие на обективна възможност, предвид съдържанието на докладната и обяснението.

- С оглед описаните несъответствия, съдът съобразява не часа, посочен на записа от камерата, а записания времеви порядък на проверката – около 1 час. Именно това обстоятелство е противопоставимо на данните в талона и в заповедта, поради което следва, че фактическата установеност в АУАН и в заповедта е разколебана. В тази насока се отбелязва, че в заповедта е посочено, че Г. е водач на МПС на 26.07.2025г. и отказва проба с техническо средство в 20.15ч., след като е поканен три пъти. В докладната записка отсъства информация за три покани за тестване. Според талона началото на проверката е 20.10ч. , а отказът е в 20.15ч. Предвид съдържанието на записа от камерите, който не е оспорен и не е доказано възможното му манипулиране, обективен факт е продължителността на проверката – около 1 час, което несъответствие поставя под съмнение посочения в заповедта час на управление на МПС и отказ за изпробване с техническо средство за алкохол.

2. Съгласно чл. 172 ал. 1 от ЗДв.П принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4 и т. 5, буква "а", т.6 и т.7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или оправомощени от тях длъжностни лица. Представената Заповед № 317з-3162/15.04.2022г. на Директора на ОД МВР - Пловдив относно оправомощаване на длъжностни лица от ОД МВР – Пловдив да прилагат с мотивирана заповед принудителните административни мерки по чл.171 т.1, 2, 2а, 4, 5, б.А и т.6 ЗДв.П, изключва съмнение за компетенции на издалия заповедта административен орган, компетентен в пределите на неговата материална /предметна/ и териториална компетентност.

В допълнение се отбелязва, че в ТР № 4 / 2004г. са разграничени хипотезите на оправомощаване или делегиране на правомощия и заместване, като вложеният смисъл в термина „титуляра” касае длъжността, а не личността на съответния административен орган. Съобрази се, че и специалният закон /ЗДв.П/ не изисква оправомощаване на поименно посочени длъжностни лица.

Адресатът на заповедта е определен от закона – водачът по см. на чл.171 т.1 б.“б“ ЗДв.П, като в хода на делото се установи, че Г. не е бил водач на МПС на 26.07.2025г. около 20.15ч. под въздействие на алкохол.

Срокът на действие на посочената временна ПАМ е дефиниран в закона и се прилага пряко по силата на правна норма - не е установена възможност за намаляване на срока под предвидения /органът не би могъл да посочи друг срок, освен указания в закона/. Именно поради непосредствената цел за ограничаване на евентуално противоправно поведение, мярката се прилага под прекратително условие - "до решаване на въпроса за отговорността на водача на МПС, но за не повече от 18 месеца". При произнасяне на компетентния орган относно осъществяването на административната или наказателна отговорност на водача или след изтичане на нормативно определения срок, следва, че е настъпилото прекратително условие, с което е обвързано действието на ПАМ /в тази насока Решение № 4450/2019г., ВАС/.

Правно основание за прилагане на принудителната административна мярка е нормата на чл.171 т.1 б.“Б“ ЗДв.П : „За осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат следните принудителни административни мерки: 1. временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач: б) (изм. - ДВ, бр. 51 от 2007 г., бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г., бр. 77 от 2017 г., в сила от 26.09.2017 г.) който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца; при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 установените стойности са определящи;“.

3. Заповедта за налагане на ПАМ е самостоятелен административен акт, различен от АУАН и фактическият състав на чл.171 т.1 б.“б“ ЗДв.П не изисква наличие на влязло в сила НП за конкретното нарушение, като предпоставка за издаване на заповедта.

Съгласно чл. 23 от ЗАНН, случаите, когато могат да се налагат ПАМ, техния вид, органите, които ги прилагат и начинът за тяхното приложение, както и редът за тяхното обжалване, се уреждат в съответния закон или указ и в частност според чл. 171 ал. 1 ЗДв.П принудителните административни мерки се налагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения по този закон, поради което са от вида на преустановяващите ПАМ. Принудителната административна мярка се налага при обективно извършване на нарушение и не е насочена към личността на дееца – да санкционира неправомерното му поведение, а към правните последици от неправомерното поведение – да се предотврати и преустанови административното нарушение – чл. 22 ЗАНН.

Съгласно чл.170 ал.1 АПК : „Административният орган и лицата, за които оспореният административен акт е благоприятен, трябва да установят съществуването на фактическите основания, посочени в него, и изпълнението на законовите изисквания при издаването му.”. При съдебно оспорване на индивидуален административен акт – органът издател е равнопоставена страна в процеса и дължи доказване на приетите от него за установени факти, въз основа на които е приложил съответното правно основание.

По отношение несъответствието в данните за час на управление на МПС в оспорената заповед и в информацията от записа на камерите на търговския обект, се съобрази, че в случая не е налице очевидна фактическа грешка - всяко несъответствие между действителната воля на административния орган и изразената такава в издадения административен акт, дължащо се на писмени грешки, грешки в пресмятанията или други очевидни неточности. Очевидна фактическа грешка е налице винаги, когато между формираната истинска воля на административния орган и нейното външно изразяване в писмения текст на административни акт има несъответствие. Прието е, че смисълът, който законодателят влага в правната норма на чл. 62 ал. 2 АПК, определя очевидната фактическа грешка като техническа грешка, като пропуск, който може да бъде установен от всички останали доказателства в преписката и по отношение на който органът е формирал действителна воля.

С оглед изложените по-горе съображения, в конкретния случай не би могло да бъде прието, че е допусната очевидна техническа грешка в оспорената заповед по отношение часа на управление на МПС, поради което отсъства предпоставка от фактическия състав на приложената правна норма и следователно - недоказаност на съставомерното деяние. Дори да е осъществено нарушение от Г. на 26.07.2025г., часовия порядък на документираните факти и обстоятелства от значение за спора при съпоставка с приетите по делото доказателства, формално изключват извод за извършване на нарушението в отразения час в заповедта. Съобразно характерът на нарушението се отчита, че управление на МПС след употреба на алкохол е от такова естество, че съставомерно деяние може многократно да бъде извършвано, дори и на едно и също място през различни интервали от време /деецът управлява МПС под влияние на алкохол, нарушението бива установено, съставен му е акт, но той продължава противоправното си поведение и след половин час отново бива спрян за проверка, при което се констатира ново нарушение/.

Фактическата установеност е квалифицирана за нарушение на чл.174 ал.3 пр.1-во ЗДв.П в редакция преди изм. от м.09.2025г. : „Водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който не е участвал в пътнотранспортно произшествие и откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта…“, което изисква безсъмнена установеност на качеството - водач на МПС. Управлението на МПС в заповедта е посочено да е осъществено на 26.07.2025г., около 20:15ч., който факт не следва да се счита за доказан, предвид данните за едночасовата проверка.

От значение за разрешаване на спора е, че констатациите в АУАН – мотиви на заповедта, подлежат на опровергаване в съдебното производство, макар да се ползват с презумптивна доказателствена сила /чл.189 ал.2 ЗДв.П/, тъй като издаване на ПАМ се осъществява в административно производство в режима на АПК.

Проверката за законосъобразност на акта обхваща правни и фактически основания с приоритет на второпосочените. Според теорията, съществено е нарушението, което създава вероятност за неистинност на фактите, които органът е счел за установени и които са от значение за издаване на заповедта. Данните по делото водят до извод в тази насока. При тези обстоятелства следва извод за основателност на жалбата с присъждане на претендираните съдебни разноски.

За разноските : Съгласно чл. 38 ал. 1 ЗАдв. адвокатът може да оказва безплатно адвокатска помощ на лица, които имат право на издръжка, на материално затруднени лица и на роднини, близки или на друг юрист. В тези случаи, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение. Съдът определя възнаграждението в размер не по–нисък от предвидения в наредбата по чл. 36 ал. 2 ЗАдв. и осъжда другата страна да го заплати. За да бъде уважено искането по чл. 38 ал. 2 ЗАдв. е достатъчно по делото да е била осъществена правна помощ без данни за договорен в тежест на страната размер на адвокатското възнаграждение : договор от 10.08.2025г., л. 31 – чл.38 ал.1 т.2 ЗАдв., съдържащ изявление, че предоставената правна помощ е договорена като безплатна при отсъствие на данни, които да го опровергават и отговорност на насрещната страна за разноски.

Предвид възражението за прекомерност, се съобрази, че осъществената услуга по защита в случая се състои в процесуално представителство, осъществено в едно съдебно заседание. С Решение от 25 януари 2024г. по Дело C-438/22г. СЕС отрече невъзможността на съда да присъжда по-ниски възнаграждения, като конкретните факти и обстоятелства по делото налагат извод за намаляване на размерът на адвокатското възнаграждение, установен в Наредба № 1 от 9.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа /чл.8 ал.3 – 1000лв./.

Мотивиран с изложеното и на основание чл.172 ал.2 АПК и чл. 172 ал.5 пр. 2-ро ЗДв.П, съдът

 

Р Е Ш И :

 

Отменя Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-0432-000226 от 28.07.2025г. на Началник сектор към ОД МВР – Пловдив, РУ 01 Пловдив.

Осъжда ОД МВР – Пловдив да заплати на Н. С. Г., [населено място], [улица], ***, [ЕГН] – съдебни разноски в размер на 10лв. – държавна такса.

Осъжда ОД МВР – Пловдив да заплати на адвокат Е. Г. Г., Адвокатска колегия - [населено място], служебен адрес: [населено място], [улица], сумата от 200лв. - възнаграждение по чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата.

Решението не подлежи на обжалване.