№ 11138
гр. С, 11.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ
при участието на секретаря СИМОНА Г. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ Гражданско
дело № 20241110173304 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба с вх. № 400866/10.12.2024
г., с която от името на Т, ЕИК *** против наследниците на Й. И. Б., ЕГН
********** са предявени осъдителни искове с правно основание чл. 149 и сл.,
чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД.
По делото е постъпила молба вх. № 1067/03.01.2025 г., подадена от името
на Т, в изпълнение на указанията на съда, дадени му с разпореждане №
183672/12.12.2024 г., постановено по гр.д. № 73304/2024 г. по описа на СРС, II
ГО, 160 състав, като е посочил като ответник по делото В. А. Б., ЕГН
**********, и е направено искане съдът да осъди ответницата да заплати в
полза на ищеца суми, както следва: 1/ сумата от 3496,09 лева, представляваща
стойност на доставена и потребена топлинна енергия в топлоснабден имот,
представляващ ***, находящ се в гр. С, ***, аб. № *** за периода 01.05.2021 г.
– 30.04.2023 г., ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано
от 10.12.2024 г. до окончателното й изплащане; 2/ сумата от 542,46 лева,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода
15.09.2022 г. – 15.05.2024 г. върху главницата за доставена и потребена
топлинна енергия; 3/ сумата от 41,14 лева, представляваща главница за цена
на услугата дялово разпределение за топлоснабден имот, представляващ ***,
находящ се в гр. С, ***, аб. № *** за периода 01.05.2021 г. – 30.04.2023 г.,
1
ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от 10.12.2024 г.
до окончателното й изплащане; 4/ сумата от 8,99 лева, представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 16.07.2021 г. –
15.05.2024 г., върху главницата за цена на услугата дялово разпределение.
В исковата си молба ищецът „Топлофикация С“ ЕАД твърди, че
ответникът /респективно неговия наследодател/ са били клиенти на топлинна
енергия за битови нужди. Навеждат се съображения, че сградата-етажна
собственост, в която се намира процесния имот е сключила договор за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с фирма
„Т” ЕООД, като в тази връзка се посочва, че на основание чл. 140, ал. 1, т. 2 от
ЗЕ, сумите за топлинна енергия за процесния имот са начислявани по
прогнозни месечни вноски, като след края на отоплителния период са
изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дялово
разпределение на топлинна енергия в сградата на база реален отчет на уредите
за дялово разпределение в съответствие с разпоредбите на Наредба № 16-
334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването.
Поддържа, че ответникът /респективно неговия наследодател/ са
използвали доставяна топлинна енергия и не са погасили задължението си в
уговорения срок, поради което са изпаднали и в забава по отношение на
последното и дължат лихва за тази си забава.
Незаплатено останало и задължение за извършена услуга за дялово
разпределение на топлинна енергия, както и акцесорно вземане за лихва за
забава върху главницата за цена на извършена услуга за дялово разпределение
на топлинна енергия
Моли, за уважаване на предявените искове и за осъждане на ответника да
заплати в полза на ищеца суми, както следва: 1/ сумата от 3496,09 лева,
представляваща стойност на доставена и потребена топлинна енергия в
топлоснабден имот, представляващ ***, находящ се в гр. С, ***, аб. № *** за
периода 01.05.2021 г. – 30.04.2023 г., ведно със законна лихва върху
горепосочената сума, считано от 10.12.2024 г. до окончателното й изплащане;
2/ сумата от 542,46 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на
законната лихва за периода 15.09.2022 г. – 15.05.2024 г. върху главницата за
доставена и потребена топлинна енергия; 3/ сумата от 41,14 лева,
представляваща главница за цена на услугата дялово разпределение за
2
топлоснабден имот, представляващ ***, находящ се в гр. С, ***, аб. № *** за
периода 01.05.2021 г. – 30.04.2023 г., ведно със законна лихва върху
горепосочената сума, считано от 10.12.2024 г. до окончателното й изплащане;
4/ сумата от 8,99 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на
законната лихва за периода 16.07.2021 г. – 15.05.2024 г., върху главницата за
цена на услугата дялово разпределение.
Претендират се разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на
исковата молба от името на ответника в производството, с който се оспорват
предявените искове. Прави се възражение за погасяване по давност на
вземанията, предмет на предявените за разглеждане в производството искове.
Оспорва се и искът за цена на извършена услуга за дялово разпределение на
топлинна енергия, както и акцесорните претенции за лихва за забава.
Моли се за отхвърляне на предявените искове.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ), вр. с
чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД.
За уважаване на предявените искове с правно основание чл. 149 и сл., чл.
154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ), вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД и респ.
за ангажиране отговорността на ответника, ищецът следва да докаже по
безспорен начин следните факти: съществуването на договорни отношения
между него и ответника /респективно неговия наследодател/ с предмет
доставка на топлинна енергия, в това число и качеството им клиент на
топлинна енергия; обема на реално доставената в процесния имот топлинна
енергия за исковия период; че нейната стойност възлиза именно на
претендираната сума, поради което и за ответниците да е възникнало валидно
и изискуемо задължение за заплащане на процесните главници, като е
изпаднал и в забава за изпълнението му, които обстоятелства не са спорни в
производството.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответникът е да
3
докаже, че е погасил претендираното вземане.
В тежест на ищеца, при релевираното с отговора на исковата молба
възражение за погасяване по давност на претенциите, заявени с исковата
молба, е да докаже настъпването на факти и обстоятелства, водещи до
спиране и/или прекъсване течението на давностния срок по отношение на
претендираните в настоящото производство вземания спрямо ответника.
Съдът намира, че исковата молба е редовна и допустима. Възражението за
недопустимост на производството, релевирано с отговора на исковата молба е
неоснователно. Предявените искове са допустими и подлежат на разглеждане
по същество. Исковете не са предявени срещу починалата Й. И. Б., ЕГН
**********, а срещу нейните наследници. Доколкото ответникът не е
индивидуализиран надлежно с исковата молба, същата е оставена без
движение, като на ищеца са дадени надлежни указания и му е предоставен
срок за отстраняване на констатираните нередовности на исковата молба. С
молба вх. № 1067/03.01.2025 г., подадена от името на Т, в изпълнение на
указанията на съда, дадени му с разпореждане № 183672/12.12.2024 г.,
постановено по гр.д. № 73304/2024 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав,
ищецът е посочил като ответник по делото В. А. Б., ЕГН **********, и е
направено искане съдът да осъди ответницата да заплати в полза на ищеца
суми, както следва: 1/ сумата от 3496,09 лева, представляваща стойност на
доставена и потребена топлинна енергия в топлоснабден имот, представляващ
***, находящ се в гр. С, ***, аб. № *** за периода 01.05.2021 г. – 30.04.2023 г.,
ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от 10.12.2024 г.
до окончателното й изплащане; 2/ сумата от 542,46 лева, представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 15.09.2022 г. –
15.05.2024 г. върху главницата за доставена и потребена топлинна енергия; 3/
сумата от 41,14 лева, представляваща главница за цена на услугата дялово
разпределение за топлоснабден имот, представляващ ***, находящ се в гр. С,
***, аб. № *** за периода 01.05.2021 г. – 30.04.2023 г., ведно със законна лихва
върху горепосочената сума, считано от 10.12.2024 г. до окончателното й
изплащане; 4/ сумата от 8,99 лева, представляваща обезщетение за забава в
размер на законната лихва за периода 16.07.2021 г. – 15.05.2024 г., върху
главницата за цена на услугата дялово разпределение.
Предвид горното, настоящият съдебен състав намира, че предявените
4
искове са допустими и подлежат на разглеждане по същество.
Правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е
регламентирано от законодателя в специалния Закон за енергетиката като
договорно правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране
(КЕВР) (чл. 150, ал. 1 ЗЕ). Писмената форма на договора не е форма за
действителност, а форма за доказване. Тази договорна природа на
правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди остава
непроменена при множеството изменения на относимите норми от ЗЕ (чл.
149, чл. 150, чл. 153, ал. 1 и пар. 1 ДР), които регламентират и страните по
договора при публично известни общи условия. Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ
страна (купувач) по договора за продажба на топлинна енергия за битови
нужди е клиентът на топлинна енергия за битови нужди.
Присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени
инсталации към топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на
новоизградените сгради, се извършва въз основа на писмен договор (чл. 138,
ал. 1 ЗЕ и чл. 29 - чл. 36 Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за
топлоснабдяването) със собствениците или титулярите на вещното право на
ползване върху топлоснабдените имоти в сградите, които поради това са
посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за
битови нужди, дължащи цената на доставената топлинна енергия по
сключения с топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди при публично известни общи условия.
Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните
клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани
одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното
предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна
по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет
- доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат
цената на доставената топлинна енергия. Гореизложеното се отнася и за
редакцията на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, действаща към процесния период. Клиенти на
топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни
5
от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със
съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на
ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор
за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично
известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази
хипотеза третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на топлинна
енергия за битови нужди и като страна по договора за доставка на топлинна
енергия дължи цената на топлопреносното предприятие. Договорът между
това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на
доказване по общия ред на ГПК, например с открИ.ето на индивидуална
партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се презумира с
установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот – в този смисъл са
и разрешенията дадени с Тълкувателно решение № 2/2017 от 17 май 2018 г. по
тълкувателно дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС.
Съгласно чл.142, ал.2 от ЗЕ - топлинната енергия за отопление на сграда -
етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна
енергия за отопление на имотите.
Съгласно чл. 145, ал.1 от ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите
в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на
топломерите в отделните имоти.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, в редакцията,
действаща за исковия период, всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сграда-етажна собственост, присъединени към абонатна станция
или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна
енергия, и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл.
140, ал. 1, т. 3 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за
топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба.
Разпоредбата императивно урежда кой е страна по облигационното
отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено
притежанието на вещно право върху имота - собственост или вещно право на
ползване.
По аргумент от чл. 153, ал. 6 от ЗЕ и чл. 72, ал. 4 от НТ и чл. 76 от
6
Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. следва и че потребителите в сграда - етажна
собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в
имотите си чрез монтираната на тях регулираща арматура остават
потребители на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от
отоплителните тела в общите части на сградата, както и дължат заплащане на
сумата за мощност (В този смисъл решение Nо 210 от 24.02.2006 г. по адм.
дело Nо 11361/2005 г. на 5 чл. състав на ВАС). Нещо повече – разпоредбата на
чл. 153, ал.5 от ЗЕ, въвежда забрана за прекратяване на подаването на
топлинна енергия към отоплителните тела в имотите си чрез физическото им
отделяне от сградната инсталация, направено от потребител.
Съдът приема, че по делото е установено, че ищецът е енергийно
предприятие, доставящо топлинна енергия. "Топлофикация С" ЕАД е
дружество регистрирано по Търговския закон и вписано в Търговския
регистър при Агенция по вписванията с предмет на дейност производство на
топлинна енергия, пренос на топлинна енергия, производство на топлинна и
електрическа енергия и други дейности обслужващи основните.
От събрания по делото доказателствен материал /в това число нотариален
акт за продажба на недвижим имот –л. 19-20 от делото и решение от
05.12.2002 г., постановено по гр.д. № 2171/2000 г. по описа на СРС, ГО, 35
състав – влязло в законна сила/ се установява в производството, че процесният
недвижим имот, ***, находящ се в гр. С, *** е принадлежал приживе на Й. И.
Б., ЕГН **********.
Същевременно от представеното и приобщено към доказателствения
материал по делото удостоверение за наследници № РТР25-ВК08-65-
2/20.01.2025 г., издадено от Столична община, район Триадица, се установява
в производството, че Й. И. Б., ЕГН ********** е починала на 21.05.2010 г.,
като е оставила за наследник по закон сина си В. А. Б., върху който, по реда на
наследственото правоприемство, е преминала собствеността върху процесния
недвижим имот.
От всичко изложено по-горе се налага извод, че за процесния период
/01.05.2021 г. – 30.04.2023 г./ именно ответникът е следвало да отговаря за
заплащането стойността на доставената и потребена в имота топлинна
енергия.
Установено е по делото и обстоятелството, че процесният имот е бил
7
топлофициран и че сградата – етажна собственост (в която се намира този
имот) е била присъединена към абонатна станция.
Относно въпроса за осъществяването на реално доставяне на топлинна
енергия и нейното количество и качество, настоящият съдебен състав намира
следното:
По делото е установено, че общи условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди са одобрени от ДКЕВР през 2016 г., като се установи
от прието заключение на вещото лице по допуснатата и изготвена в
производството съдебно-техническа и счетоводна експертиза, че ищецът е
доставял енергия в сградата етажна собственост, в която се намира процесния
имот, поради което съдът приема за установено по делото, че през процесния
период страните са били обвързани от договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди в сграда - етажна собственост, чието съдържание се
определя в Общите условия от 2016 г., както и от действащата към съответния
момент нормативна уредба, а именно Закон за енергетиката и Наредба №16-
334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването.
От заключението на вещото лице по съдебно-техническата експертиза се
установява, че сградата, в която се намира процесния имот е с непрекъснато
топлоснабдяване през периода м.05.2021 г. – м. 04.2023 г., като ежемесечно са
извършвани отчети на данните от общия топломер за потребената топлинна
енергия. Установява се, че дяловото разпределение на енергията през
процесния период е извършвано от дружеството Т ЕООД. Установява се също,
че са взети предвид и технологичните разходи в абонатната станция за
процесния период, които са за сметка на топлопреносното предприятие, като
същите са изчислени по Наредба № 16-334/06.04.2007г. за топлоснабдяването
и са били отчислявани ежемесечно от отчетената от общия топломер топлинна
енергия, преди нейното разпределение между абонатите.
От заключението на вещото лице по приетата в производството съдебно-
техническа експертиза се установява в производството, че през процесния
период в посочения в исковата молба имот е имало един брой радиатор, като
не е имало монтиран и узаконен водомер за топла вода.
От заключението на вещото лице по приетата в производството съдебно-
техническа експертиза се установява още, че за процесния период за
топлоснабдения имот е начислена топлинна енергия за отопление на имот,
8
начислена по максимална оценка за мощност, като отоплителни тела без
уреди, поради липсата на осигурен достъп за извършена на реален отчет на
показанията на монтираните в имота уреди за дялово разпределение на
топлинна енергия и за топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация в
размер на общо 1555,54 лева; за битово горещо водоснабдяване на стойност от
2213,57 лева.
Установява се също, че през процесния период служители на дружеството
Т ЕООД редовно и на конкретна дата са изготвяли изравнителни сметки за
реално потребеното количество топлинна енергия от имота на ответника –
общо и по компоненти, а именно топлинна енергия за отопление на имот,
топлинна енергия отдадена от сградна инсталация и топлинна енергия за
битово горещо водоснабдяване, като общо за процесния период е налице
изравнена сума за „връщане“ в размер на 237,19 лева, която следва да бъде
извадена от общия размер на стойността на доставена до процесния имот
топлинна енергия. От заключението на вещото лице по приетата в
производството съдебно-техническа експертиза се установява още, че
абонатната станция в сградата етажна собственост, в която се намира
процесния топлоснабден имот е била в експлоатация към процесния период,
като няма данни за увреждане и/или нефункциониране на абонатната станция
спрямо проектните размери, както и че редовно е приспадана топлинна
енергия за технологични разходи от отчетената ежемесечна енергия за сметка
на ищеца, съгласно нормативните изисквания. Установява се също, че в
абонатната станция през процесния период е функционирал 1 бр. общ
топломер.
Предвид всичко гореизложено, настоящият съдебен състав приема, че от
събраните по делото доказателства вкл. и от заключението на вещото лице по
допуснатата, изготвена и приета в производството съдебно-техническа
експертиза е установено в производството, че през процесния период, за
топлоснабдения имот потребената топлинна енергия е на стойност от общо
3531,92 лева, за заплащането на която следва да отговаря В. А. Б., ЕГН
**********.
От ищеца се претендира сума в по-малък размер, поради което и искът за
главница се явява доказан по основание и до предявения размер от 3496,09
В отговора на исковата молба, подаден от името на ответника, е
9
релевирано възражение за погасяване по давност на сумите начислени от
ищеца през исковия период.
По отношение възражението за погасяване по давност на претендираните
в настоящото производство от ищеца вземания, настоящият състав намира
следното:
Съгласно разясненията дадени в Тълкувателно решение 3/18.05.2012г. по
тълк.д.№ 3/2011г. на ОСГТК на ВКС вземанията за потребена топлинна
енергия са такива за периодични плащания, поради което се погасяват с
изтичането на тригодишна давност по чл.111, б. „в” от ЗЗД; различният размер
на всяка месечна вноска не променя периодичния характер на вземането за
нея, защото то произтича от повтарящи се еднородни задължения, с посочен в
Общите условия падеж. Предвид това в разглеждания случай следва да
намери приложение тригодишният давностен срок, установен в чл.111, б. „в”
от ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл.114, ал.1 от ЗЗД давността започва да тече от
момента на изискуемостта на вземането, като при срочните задължения
(каквито са процесните за главници), давността тече от деня на падежа (тъй
като срокът е уговорен в полза на длъжника и кредиторът не може да иска
предсрочно изпълнение). В частност задълженията на ответниците за
заплащане на стойността на доставената енергия са възникнали като срочни.
Съгласно разпоредбата на чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по
време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание
от 13.03.2020 г., и за преодоляване на последиците, за срока от 13 март 2020 г.
до отмяната на извънредното положение /13.05.2020 г./ спират да текат
давностните срокове, с изтичането на които се погасяват или придобиват
права от частноправните субекти.
За вземанията възникнали при действието на ОУ от 2016 г.:
Приложими за тези вземания са разпоредбите на чл. 33 от ОУ от 2016 г.,
които са общоизвестни и съгласно които плащанията за съответния месец се
дължат в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който е задължението.
Доколкото тези задължения са уговорени да се плащат в определен срок, то
съдът приема, че приложима е разпоредбата на чл. 114, ал.1 от ЗЗД и
началният момент на погасителната давност на всяко месечно задължение
10
започва да тече от момента на настъпване на изискуемостта му, тоест с
изтичане на 45 дни след месеца, за който е възникнало задължението.
Моментът на издаване на обобщената фактура от ищеца за задълженията
за целия отоплителен сезон не е от естество да промени моментът на
възникване на вземането и изискуемостта му, а само те са релевантни при
определяне началото на срока на погасителната давност. В случая вземанията
са възникнали в момента на осъществяването на доставката на енергията и за
всяко от тях са издавани ежемесечните фактури. Издаването на обобщена
фактура през юли 2022 г. за вземания възникнали за период 01.05.2021 г. –
30.04.2022 г. и през юли 2023 г. за вземания възникнали за период 01.05.2022 г.
– 30.04.2023 г., които са по изравнителни сметки и включват и начислени
задължения за месеци през целия отоплителен сезон без да се сочи конкретно
потребление за процесните месеци, не е от естество да промени момента, от
който започва да тече погасителната давност за процесните вземания.
Вземането е за доставена топлинна енергия в определен месец. Издаването на
няколко счетоводни документа от ищеца за това вземане не е от естество да
промени вземането и да обоснове извод, че погасителната давност за него тече
от последната издадена фактура за това вземане. Да се приеме обратното би
означавало да се допусне от поведението по издаване на фактури на кредитора
да зависи началният момент на погасителната давност, което противоречи на
целите на института на погасителната давност. Моментът, от който започва да
тече погасителната давност е определен от законодателя в зависимост от
възникване на вземането и от изискуемостта му. Изискуемостта на вземането
и изпадането в забава на плащането на същото са различни факти, от тях
произтичат и различни последици. В случая разпоредбата на ОУ от 2016 г.
сочи изискуемост на месечното вземане, което не е обвързано с
изравнителната сметка, поради което и обвързването от ищеца на началния
момент на погасителната давност за месечните задължения с издаването на
обобщена фактура по изравнителната сметка е неоснователно.
Тук следва да се посочи, че разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от Общите
условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от Т на клиенти в
гр. С изрично предвижда, че клиентите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят. Същевременно разпоредбата на чл. 33, ал. 2 от
11
Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от Т на
клиенти в гр. С изрично предвижда, че клиентите са длъжни да заплащат
стойността на потребеното количество топлинна енергия за отчетния период,
в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Горните
разпоредби са ясни и безпротиворечиво очертават момента на настъпване на
изискуемостта на задълженията за доставена и потребена от клиенти на Т
топлинна енергия, през съответния отчетен период, т.е. за всеки отделен
месец, изискуемостта на задължението за заплащане на стойността на
потребената в имота топлинна енергия, настъпва с изтичане на 45-дневен срок
след изтичане на месеца, в който енергията е доставена и потребена. Сумите
по изравнителни сметки отново са за доставена и потребена топлинна енергия
в същия отчетен период, за който именно се издава изравнителната сметка.
Такива суми не представляват ново вземане, доколкото енергията е доставена
и потребена в същия отчетен период, а не след неговото изтичане до
извършване, изготвяне и издаване на изравнителна сметка. Същевременно
общите условия на ищцовото дружество не предвиждат различен момент на
настъпване изискуемостта на суми по изравнителни сметки. Т.е., доколкото
тези суми са за доставена и потребена топлинна енергия именно през
съответния отоплителен сезон, то и изискуемостта им настъпва с изтичане на
45-дневен срок след изтичане на месеца, в който е доставена и потребена
енергията /по аргумент от чл. 33, ал. 1 и чл. 33, ал. 2 от Общите условия за
продажба на топлинна енергия за битови нужди от Т на клиенти в гр. С/.
Моментът на издаване на обобщената фактура от ищеца за задълженията
за целия отоплителен сезон не е от естество да промени моментът на
възникване на вземането и изискуемостта му, а само те са релевантни при
определяне началото на срока на погасителната давност.
Вземането е за доставена топлинна енергия в определен месец.
Издаването на няколко счетоводни документа от ищеца за това вземане не е от
естество да промени вземането и да обоснове извод, че погасителната давност
за него тече от последната издадена фактура за това вземане. Да се приеме
обратното би означавало да се допусне от поведението по издаване на фактури
на кредитора да зависи началният момент на погасителната давност, което
противоречи на целите на института на погасителната давност.
Още повече, че това е пряко поставяне на търговеца в привилегировано
12
положение спрямо потребителите на топлинна енергия, посредством
предоставянето му на възможност, чрез извършване на префактуриране и
издаване на множество счетоводни документи за вземания за топлинна
енергия доставена и потребена в един и същ период, по който начин
еднолично да влияе върху началния момент на погасителната давност. Едно
такова разрешение поставя потребителя в категорично неизгодно и
непривилегировано положение и противоречи, както на разпоредбите и духа
на Закон за защита на потребителите, но и на неписаните правила на морала и
добросъвестността в отношенията между правните субекти. Още повече, че
както се посочи по-горе, в общите условия на ищцовото дружество,
приложими към процесния период, по никакъв начин не е предвиден друг ред
и момент за настъпване изискуемостта на сумите по изравнителни сметки,
различен от този за дължимите суми за потребена топлинна енергия във всеки
отделен месец.
Следователно, настоящият съдебен състав намира, че вземането по
изравнителна сметка не е ново вземане. То е за доставена и потребена
топлинна енергия именно през същия отчетен период /отоплителен сезон/, за
който ежемесечно са издавани фактури от ищеца. Изрично е предвиден
моментът на настъпване на изискуемост на вземанията за доставена и
потребена от клиентите топлинна енергия и по никакъв начин той не е свързан
с издаването на изравнителна сметка и/или обща фактура.
При така възприето и като съобрази дата на подаване на исковата молба в
съда - 10.12.2024 г., и по съображения изложени по-горе за началния момент
на погасителната давност на вземанията възникнали при действието на ОУ от
2016 г., то съдът приема, че погасени по давност са вземанията на ищеца за
доставена и потребена топлинна енергия за периода 01.05.2021 г. – 30.09.2021
г., доколкото изискуемостта на вземането за месец септември 2021 г. е
настъпила считано от 15.11.2021 г. /в случая не е приложима разпоредбата на
чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г., и за
преодоляване на последиците, доколкото изикуемостта на вземането за месец
септември 2021 г. е настъпила след отмяна на извънредното положение,
респективно след датата 13.05.2020 г., т.е. давностният срок е започнал да тече
след отмяна на извънредното положение, т.е. след 13.05.2020 г. и
13
горепосочените разпоредби не са приложими/, то 3-годишния погасителен
давностен срок е бил изтекъл преди подаване на исковата молба в съда –
10.12.2024 г., респективно е обхванато от погасителната давност /3-годишния
погасителен давностен срок за вземането за месец септември 2021 г. е
следвало да изтече на 15.11.2024 г./. Изискуемостта на вземането за месец
октомври 2021 г. е настъпила считано от 16.12.2021 г., следователно 3-
годишният погасителен давностен срок за вземането на месец октомври 2021
г. не е бил изтекъл преди подаване на исковата молба в съда – 10.12.2024 г.,
респективно не е обхванато от погасителната давност.
Следователно, погасени по давност са вземанията за периода 01.05.2021 г.
- 30.09.2021 г.
Непогасени по давност са вземанията на ищеца за доставена и потребена
топлинна енергия за периода 01.10.2021 г. – 30.04.2023 г., които съгласно
заключението на вещото лице по допуснатата, изговена, приета и неоспорена
от страните съдебно-техническа експертиза, са в размер на 3127,27 лева.
Предвид изложените по-горе съображения се налага извод, че
предявените иск за признаване за установено, че всеки от ответниците дължи
в полза на ищеца сума, представляващи стойност на доставена и потребена в
процесния топлоснабден имот топлинна енергия се явява основателен и
доказан за периода 01.10.2021 г. – 30.04.2023 г. и за размера 3127,27 лева.
Върху главницата следва да се присъди и законна лихва, считано от
датата на депозиране на исковата молба в съда /10.12.2024 г./ до окончателното
изплащане на вземането..
По отношение на иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от
общо 542,46 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на
законната лихва за периода 15.09.2022 г. – 15.05.2024 г. върху главницата за
доставена и потребена топлинна енергия, съдът намира следното:
За да бъде уважен предявеният иск с правна квалификация чл. 86 ЗЗД
следва да бъде установено при условията на пълно и главно доказване
наличието на главен дълг, както и забава на ответника.
От приобщените по делото доказателства се установява, че страните в
настоящото производство са обвързани от валидно облигационно
правоотношение по продажба на топлинна енергия за битови нужди при
14
публично известни общи условия. Установява се също, че през процесния
период страните са били обвързани от влезли в сила Общи условия за
продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация С“ ЕАД на
клиенти в гр. С, приети с Решение по Протокол № 7 от 23.10.2014 г. на Съвета
на директорите на “Топлофикация С” ЕАД и одобрени с Решение № ОУ-1 от
27.06.2016 г. на КЕВР.
Съгласно чл. 33 от ОУ от 2016 г., плащанията за съответния месец се
дължат в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който е задължението,
от което се налага извод, че ответникът изпада в забава ако не погаси
задължението си в уговорения в чл. 33 от ОУ от 2016 г. срок. Това е така, тъй
като съгласно чл. 33 от ОУ от 2016 г., плащанията за съответния месец се
дължат в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който е задължението,
като тези общи условия са приложими за вземанията за главница за топлинна
енергия, считано от 01.07.2016 г. Т.е. лихва за забава се дължи единствено за
вземанията за главница за доставена и потребена в процесния имот топлинна
енергия възникнали след 01.07.2016 г., по отношение на който са приложими
ОУ от 2016 г., и които са станали изискуеми с изтичането на определения в чл.
33 срок.
Предвид гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че
ответникът е изпаднал в забава за изпълнението на задължението за заплащане
на сумата от по 3127,27 лева и дължат лихва за тази забава за периода от
15.12.2021 г. до 15.05.2024 г. Доколкото от ищеца се претендира лихва за
забава за по-кратък период, а именно 15.09.2022 г. – 15.05.2024 г., то при
спазване принципа на диспозитивно начало в гражданското производство,
съдът следва да приеме, че ответниците дължат лихва за забава именно за
посочения от ищеца по-кратък период, която съдът определя в размер на по
645,99 лева /изчислена по реда на чл. 162 ГПК, чрез използване на лихвен
калкулатор на НАП/ От ищеца се претендира лихва за забава върху главницата
за доставена и потребена топлинна енергия в по-нисък размер, а именно
542,46 лева, поради което и при спазване принципа на диспозитивното начало
в гражданския процес, предявените искове срещу ответника за сума,
представляващи лихва за забава за периода 15.09.2022 г. – 15.05.2024 г. върху
главницата за цена на доставена и потребена топлинна енергия, се явяват
основателни и доказани, респективно следва да бъдат уважени.
15
Релевираното от името на ответника възражение за погасяване по давност
на претенцията на ищеца за обезщетение за забава върху претендираната
главница за цена на доставена и потребена топлинна енергия, се явява
неоснователно.
По отношение на претенцията за главница за цена на услугата дялово
разпределение за сумата от общо 41,14 лева, представляваща главница за цена
на услугата дялово разпределение за топлоснабден имот, представляващ ***,
находящ се в гр. С, ***, аб. № *** за периода 01.05.2021 г. – 30.04.2023 г.,
ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от 10.12.2024 г.
до окончателното й изплащане, съдът намира следното:
Съобразно разпоредбите на чл. 22, ал. 2 и чл. 36 от ОУ, чл. 61, ал. 1
Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и на чл. 10 от Общите
условия на договорите между „Топлофикация С” ЕАД и търговец за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия между
потребителите в сграда – етажна собственост се заплащат от потребителите на
топлинна енергия на ищцовото дружество, което от своя страна заплаща
цената за извършените услуги на дружествата за дялово разпределение. По
делото се установи, че фирмата за дялово разпределение точно и в
уговорените срокове е извършвало услуга дялово разпределение на топлинна
енергия в сградата – етажна собственост, в която се намира процесния имот,
поради което и претенцията за главница за цена на услугата дялово
разпределение за периода 01.05.2021 г. – 30.04.2023 г. се явява основателна,
като от страна на ответниците не са наведени възражения относно размера на
претендираната сума за извършената услуга дялово разпределение, поради
което, съдът намира, че за извършената услуга през процесния период се
дължи възнаграждение в размер на 41,14 лева /изчислено по реда на чл. 162
ГПК и при съобразяване на представения и приобщен към материалите
Договор регистрационен индекс Д-0-67/03.06.2020 за извършване на услугата
дялово разпределение на топлинна енергия по чл. 139в, ал. 2 от Закон за
енергетиката, сключен между Т и Т ЕООД и представляващия Приложение №
2 към него ценоразпис на дейностите, включени в минималния пакет за
услугата „Дялово разпределение“/.
Следователно за процесния период е дължима цена на предоставена
услуга за дялово разпределение на топлинна енергия в размер на 41,14 лева, за
16
което заплащане следва да отговарят ответниците.
От ответниците не са представени доказателства или наведени твърдения
за извършени плащания на сумите за доставена и потребена топлинна
енергия.
Възражението за погасяване по давност на главницата за цена на услугата
дялово разпределение е частично основателно, по изложените по-горе
разпоредби и съображения.
Непогасено по давност е вземането за периода 01.10.2021 г. 30.04.2023 г.,
което от събраните доказателства в производството се явява в размер на 33,53
лева.
Върху главниците следва да се присъди и законна лихва, считано от
датата на депозиране на исковата молба в съда /10.12.2024 г./ до окончателното
изплащане на вземането.
По отношение на претенциите с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за
сумата от общо 8,99 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на
законната лихва за периода 16.07.2021 г. – 15.05.2024 г., върху главницата за
цена на услугата дялово разпределение, настоящият съдебен състав намира
следното:
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва
предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия,
поради което длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД.
По делото не са представени доказателства за отправена покана от кредитора
за плащане на това задължение от дата, предхождаща подаването на исковата
молба, поради което акцесорната претенция се явява неоснователна и следва
да бъде отхвърлена.
По отношение разпределението на отговорността за разноските в
производството пред СРС:
С оглед изхода на спора право на разноски в настоящото производство
пред СРС имат и двете страни в производството.
Ищецът е представил доказателства за извършени разноски, както следва:
1/ за заплатена държавна такса в настоящото производство в размер на 211,54
лева; 2/ за заплатена държавна такса за издаване на съдебни удостоверения в
размер на 5,00 лева; 3/ за заплатен депозит за вещо лице по допуснатата,
17
изслушана и приета в производството съдебно-техническа експертиза в размер
на 300,00 лева; 4/ за юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в
размер на 100,00 лева; 5/ за заплатен депозит за особен представител на
ответника 600,00 лева.
Предвид горното съдът намира, че на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
ответника В. А. Б., ЕГН ********** с адрес: гр. С, ***, **, следва да бъдат
осъдени да заплатят в полза на ищеца Т, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. С, ****, сумата от 1101,86 лева, представляваща разноски
исковото производство по гр. д. № 73304/2024 г. по описа на СРС, ГО, 160
състав, съразмерно на уважената част от исковете срещу тези ответници.
От името на ответника не е направено искане за присъждане на разноски
в исковото производство по гр.д. № 73304/2024 г. по описа на СРС, ГО, 160
състав и не са представени доказателства за извършването на такива,
респективно в полза на ответника не следва да се присъждат разноски в
исковото производство по гр.д. № 73304/2024 г. по описа на СРС, II ГО, 160
състав.
От името на конституираното на страната на ищеца трето лице помагач –
Т ЕООД не са претендирани разноски в настоящото производство, а и такива
не му се следват по аргумент от разпоредбата на чл. 78, ал. 10 ГПК.
Така мотивиран, Софийски районен съд, II ГО, 160 състав
РЕШИ:
ОСЪЖДА В. А. Б., ЕГН ********** с адрес: гр. С, ***, ** да заплати в
полза на Т, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С, **** на
основание чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с
чл. 79 ЗЗД, сумата от 3127,27 лева, представляваща стойност на доставена и
потребена топлинна енергия в топлоснабден имот, представляващ ***,
находящ се в гр. С, ***, аб. № *** за периода 01.10.2021 г. – 30.04.2023 г.,
ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от 10.12.2024 г.
до окончателното й изплащане, КАТО ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно
основание чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с
чл. 79 ЗЗД за разликата над уважения размер от 3127,27 лева до пълния
предявен размер от 3496,09 лева и периода 01.05.2021 г. – 30.09.2021 г.
18
ОСЪЖДА В. А. Б., ЕГН ********** с адрес: гр. С, ***, ** да заплати в
полза на Т, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С, **** на
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата от 542,46 лева, представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 15.09.2022 г. –
15.05.2024 г. върху главницата за доставена и потребена топлинна енергия.
ОСЪЖДА В. А. Б., ЕГН ********** с адрес: гр. С, ***, ** да заплати в
полза на Т, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С, **** на
основание чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с
чл. 79 ЗЗД, сумата от 33,53 лева, представляваща главница за цена на услугата
дялово разпределение за топлоснабден имот, представляващ ***, находящ се в
гр. С, ***, аб. № *** за периода 01.10.2021 г. – 30.04.2023 г., ведно със законна
лихва върху горепосочената сума, считано от 10.12.2024 г. до окончателното й
изплащане, КАТО ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание чл. 149 и
сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 ЗЗД за
разликата над уважения размер от 33,53 лева до пълния предявен размер от
41,14 лева и периода 01.05.2021 г. – 30.09.2021 г.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Т, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. С,**** против В. А. Б., ЕГН ********** с адрес: гр. С, ***, **
да заплати в полза на Т, ЕИК *** сумата от 8,99 лева, представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 16.07.2021 г. –
15.05.2024 г., върху главницата за цена на услугата дялово разпределение.
ОСЪЖДА В. А. Б., ЕГН ********** с адрес: гр. С, ***, **, да заплати в
полза на ищеца Т, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С, ****,
сумата от 1101,86 лева, представляваща разноски исковото производство по
гр. д. № 73304/2024 г. по описа на СРС, ГО, 160 състав, съразмерно на
уважената част от исковете срещу тези ответници.
Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца трето
лице-помагач - „Т” ЕООД.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Препис от решението да се връчи на страните!
19
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
20