Р Е Ш Е Н И Е
№
260084/10.02.2022 г.
гр.
Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XVII с-в, в публично
заседание на осемнадесети януари две хиляди двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ: ИВАН СТОЙНОВ
при секретар Валентина Милчева
като разгледа докладваното от съдията
гражданско
дело № 5053 по описа за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по делото е образувано след разделяне от производството по
гр.д. № 15089/2019 г. по описа на ВРС по подадена насрещна искова
молба от *, с адрес: гр. *, представлявана от *, с която срещу Д.П.В., ЕГН **********,
с адрес: *** и Я.П.В., ЕГН **********, с адрес: ***, е предявен ревандикационен
иск с правно основание чл. 108 ЗС, за ПРИЕМАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО между страните, че
ищецът е собственик по силата на закона (§ 42 от ПЗР на ЗИДЗОС) на ½
ид.ч. от дворно място с площ от 2 200 кв.м. /по комбинирана скица на вещото
лице на л. 297 с площ 2 956 кв.м./, находящо се в гр. Варна, ж.к. „*“, дворище пл. № * по плана на ж.к. „* *”, при граници на мястото: път, бл. на
ДСЗ, дере и *,
за който имот е издаден Нотариален акт № 7, том V, дело 1746 от 13.04.1990 г.
на нотариус при ВРС *
за признаване правото на собственост по давност, който имот е част от поземлен имот
целият с площ от 18 264 кв.м., с идентификатор *.* /нов идентификатор * с площ 16 549
кв.м./ по КК и КР,
одобрени със Заповед РД-18-64/16.05.2008 г. на ИД на АГКК, както и да бъдат
ОСЪДЕНИ ответниците Д.П.В., ЕГН **********, с адрес: *** и Я.П.В., ЕГН **********,
с адрес: *** ДА ПРЕДАДАТ владението върху вещта на ищеца * *, с адрес: гр. Варна, ул. *,
представлявана от Кмета *,
както и осъдителен иск с правно основание чл. 59 ЗЗД, ЗА ОСЪЖДАНЕ на ответниците да
заплатят на ищеца сумата от общ 20 000 лв. /двадесет хиляди лева/,
представляваща парично обезщетение за лишаване на ищеца от ползване на ½
ид.ч. от дворно място с площ от 2 200 кв.м., находящо се в гр. Варна, ж.к. „*“, дворище пл. № * по плана на ж.к. „* *”, заедно с жилищна сграда в това
дворно място, при граници на мястото: път, бл. на ДСЗ, дере и *, който имот е част от поземлен имот
целият с площ от 18 264 кв.м., с идентификатор 10135.3511.490 по КК и КР,
одобрени със Заповед РД-18-64/16.05.2008 г. на ИД на АГКК, за периода
13.04.1990 г. – 20.01.2020 г., ведно със законната лихва от датата на
насрещната искова молба /20.01.2020 г./ до окончателното изплащане на
задължението.
В
съдебно заседание е допуснато изменение на иска с правно основание чл. 59 ЗЗД,
като същият е намален до сумата от 4 890 лв. /по 2 445 лв. спрямо
всеки от ответниците/.
В
исковата молба ищецът * твърди, че
съгласно предвижданията в
кадастрално-регулационния и застроителен план на ж.к. „* микрорайон, процесният имот изцяло
попада в парцел в кв. 9, който е отреден за училище. Твърди, че Общината е придобила правото на собственост по
силата на закона, а именно § 42 от ПЗР на ЗИДЗОС /обн. ДВ бр. 96/99 г./, който предвижда, че
застроените и незастроените парцели и имоти – частна държавна собственост,
отредени за жилищно строителство и за обществени и благоустройствени
мероприятия на общините, съгласно предвижданията на действащите към дата на
влизане в сила на този закон подробно градоустройствени планове, преминават в
собственост на общината. Излага, че видно от съставения АЧОС № 7066/13.08.2012
г. поземления имот с площ 18 264 кв.м. е актуван като частна общинска
собственост, на основание чл. 2, ал. 1, т. 7 ЗОС. Сочи, че следва да се зачете
в пълна степен предвиждането на процесния ПУП, кадастрално-регулационния и
застроителен план на ж.к. „*“, доколкото към
момента на влизане на горецитираната законова разпоредба това е било
предназначението на територията, в която попада процесният имот. Твърди още, че
по отношение на имотите частна държавна или общинска собственост давността е
спряла да тече, съгласно императивната разпоредба на § 1 от ЗД на ЗС, доколкото
е наложен мораториум. Счита, че ответниците му дължат обезщетение за лишаването
му от ползване на имота. Моли за уважаване на исковете и присъждане на
разноски.
С
уточняваща молба /л. 65/ ищецът конкретизира, че ревандикационният иск се
предявява спрямо ответниците само по отношение на процесния имот с площ 2200
кв.м.
С
уточняваща молба /л. 132/ ищецът уточнява претенцията си за обезщетение за
лишаване от ползване, която е в размер на 20 000 лв. за периода 13.04.1990
г. – 20.01.2020 г.
Ответницата Д.П.В.
е подала писмен отговор на исковата молба и допълнителен отговор, с които
оспорва исковете. Твърди, че ищецът не е собственик на процесния имот на
твърдяното придобивно основание. Сочи, че имотът никога не е бил одържавяван
или отчуждаван и никога не са заплащани обезщетения от Държавата или Община
Варна. Сочи, че имотът е частна собственост и е съсобствен между нея, * и Я. * В., а преди това е бил собственост на
техните наследодатели, видно от удостоверенията за наследници и нотариален акт
за покупко-продажба № 44, т. V, рег.
3492, дело № 924/1941 г. Сочи, че общият наследодател на страните Вълчо Райков Н.
го е закупил на 10.09.1941 г. и го е владял до смъртта си на 17.09.1967 г.,
като след това имотът се е владял от неговия племенник *, който е починал на 02.09.1978 г. и е
оставил като наследници лицата описани в констативен нотариален акт № 7, т. V,
дело 1746/1990 г. *,
* и *. Излага, че дори и имотът да е бил отреден за училище по
някой от регулационните планове, никога не е бил отчуждаван от частните си
собственици и те никога не са губили собствеността към 01.06.1996 г., т.е. към
момента на влизане в сила на ЗОС, както и към влизане в сила на § 42 от ПЗР на
ЗИДЗОС. Излага, че владее имота заедно с останалите съсобственици, като същият
е ограден, като релефът на места позволява да липсва ограда. Оспорва
представения по делото акт за общинска собственост № 7066 от 13.08.2012 г. като
твърди, че същият не легитимира * като собственик на имота, защото има само оповестително
действие. Релевира възражение за погасителна давност на претендираното от ищеца
обезщетение за лишаване от ползване на имота за периода 13.04.1990 г. –
20.01.2015 г., както и за законната лихва. Моли за отхвърляне на исковете и
присъждане на разноски.
Ответникът Я.П.В.
е подал писмен отговор на исковата молба и допълнителен отговор, с които
оспорва исковете. Твърди, че владее процесния имот като наследник на неговата
майка, която е наследник на своя баща и негов дядо * – пряк наследник на * Н., придобил за себе си имота чрез
възмездна сделка през 1941 г. Излага, че посочения от ищеца акт за общинска
собственост има само оповестително действие и не го легитимира като собственик.
Сочи, че ищецът никога не е заплащал обезщетение на никой от собствениците на
имота, за да са налице предпоставките имотът да бъде отнет по реда на ЗТСУ.
Излага още, че ищецът е струпал строителни отпадъци в имота. Моли за отхвърляне
на исковете.
В
съдебно заседание *
поддържа исковете.
В
съдебно заседание Д.П. *
и Я.П.В. поддържат отговорите.
Настоящият състав на съда,
въз основа на твърденията и възраженията
на страните, с оглед събраните по делото доказателства и по вътрешно убеждение,
формира следните фактически изводи:
От Нотариален акт за покупко-продажба № 44, т. V,
рег. 3492, дело № 924 от 1941 г. и записка за за вписване на същия /л. 177-178
и 190-193/ се установява, че * е продала на * Н. лозе, хавра,
находящо се във Варненските лозя в местността „*“.
От Удостоверение № 7058 от 1968 г. на Варненски градски
народен съвет от 1968 г. /л. 179/ се установява, че * Н. е починал на 18.09.1967 г. и
е оставил като наследници *, С. *, *, *, *, *, М. * и * *.
От Удостоверение № 3809 от 11.08.1969 г. /л. 194/ се
установява, че * Н. е
починал на 17.09.1967 г. и е оставил като наследници С. *, *, М. *, *, *, *, *, * и *.
От разрешение за строеж в гр. Варна № 10, издадено на
10.01.1978 г. от Варненски градски народен съвет /л. 209/ се установява, че на * му е позволено да монтира дървена барака за сезонно п олзване в местност
„*“. При прекратяване ползването на имота собственикът
премахва бараката без право на обезщетение.
От Нотариален акт № 7, том V, дело 1746 от 13.04.1990 г. на
нотариус при ВРС * /л. 195 / се
установява, че същият е съставен въз основа на обстоятелствена проверка, с
която са признати * * и * *, като наследници
на *, за собственици
по давностно владение и наследство върху недвижим имот: Дворно място от 2 200
кв.м., находящо се в гр. Варна, ж.к. „*“, представляващо дворище пл.№ * по плана на жк. „*, микро район,
заедно с жилищна сграда в това дворно място при граници на мястото: път, бл. На
ДЗС, дере и *.
От
Скици №№ 526,546,545 от 22.07.1991 г. на Общинки народен съвет – Варна /л. 201-203/
се установяват граници на имот пл.№ *, № * по плана на *, който е записан
на *, * и * по силата на НА
№ 7, т. V от 1980 г. Записана е забележка, че имотът има площ по нот.акт 2 200
кв.м., а по скица 3 180 кв.м.
От
служебна бележка № 562-В/22.07.1991 г. от Общински народен съвет /л. 207/ се
установява, че Служба „Държавни имоти“ при ОНС-Варна дава натоящата на *, * и * в уверение за това,
че за имот * по скица №
546/22.07.1991 г. за кв. *, находящ се в
ж.к. „*“ няма записано одържавяване в регистрите на службата.
От
Протокол № 3 във връзка с проведено на 28-29.01.1997 г. заседание на Градската
архитектурно-градоустройствена комисия при Община-* /л. 214-217/ се установява, че в т. 17 е разгледано
искане за допускане изработване изменение на ЗРП на част от жк. „* по молба вх.№ 94
Р/46/11.11.1996 г. /л. 212/ от *, * и *, като комисията
е решила, че на осн. чл. 32, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ЗТСУ допуска изработване изменение
на ЗРП след попълване на кадастралната основа за имоти с пл. № 40 и 41 /парцел IV/
и съгласуване с управление „Образование, младежки дейности и спорт“, за което
молителите са уведомени /л. 213/. Във връзка с решението на 27.11.1998 г. е
подадена молба от * /л. 218/ до
Началника на управление „Архитектура и благоустройство“ р-н Младост към Община
Варна за съдействие за провеждане на процедурата, която молба е изпратена по
компетентност до Община Варна управление“ ОМДС“ /л. 219/. Същите доказателства
се съдържат и на л. 166-174.
От жалба № 3578/2004 г. на * до Началника на 3 РПУ на МВР в гр. Варна, както и отговорите по същата /л.
220 -222/ се установява, че същата
твърди, че е собственик на имот в ж.к. * с пл.№ * по силата на НА от 1990 г. и на
15.09.2004 г. неизвестни лица са изхвърляли отпадъци в имота. Моли за вземане
на мерки. Отговорено й е, че на лицето * му е съставен акт за установяване на административно нарушение.
От Акт
№ 7066/13.08.2012 г. за частна общинска собственост, вписан под вх.рег. №
17112/16.08.2012 г., Акт № 89, т. XLIV, дело 9309 на СВп - Варна, издаден от
Община * /л. 27/, се
установява, че по силата на чл. 2, ал. 1, т. 7 ЗОС е актуван поземлен имот с
идентификатор * по КК и КР, одобрени
със Заповед № РД-18-64/16.05.2008 г. на ИД на АГКК, с площ 18 264 кв.м.,
находящ се в гр. *, с описани в акта граници, при липса на съсобственици. Записано е, че имотът
се управлява от Кмета на Община Варна на основание чл. 12, ал. 5 ЗОС.
От
Скица на поземлен имот № 19460/27.07.2012 г. на СГКК – Варна /л. 28 и л. 204/ относно
ПИ с идентификатор * се установява,
че същият е с площ 18 264 кв.м., с трайно предназначение на територията: Урбанизирана,
начин на трайно ползване – за друг обществен обект, комплекс. За собственик е
вписан Община * въз основа на
Договор за делба № 61, т. VIII, рег. 11558 от 02.12.1998 г., издаден от ВРС. Цитираният
договор е представен по делото /л. 205/, като от него е видно, че касае други
лица и не е свързан със собствеността върху имота, поради което най-вероятно се
касае за техническа грешка, като документът няма да се обсъжда, защото е неотносим
за спора.
От представени от ответника документи /л. 30-52/ се
установява, че е подадена молба до СВп- Варна за вписване на Акт №
7066/13.08.2012 г. за частна общинска собственост и до СГКК-Варна за издадване
на скица, както и документ във връзка с подаденото искане от ищеца за изменение
на КККР. Приложени са Заповед № 270 от 27.07.2017 г. и Заповед № 210 от
21.05.2018 г. на Главния архитект на общ. Варна, от които се установява, че е
разрешено изработването на проект за изменение на ПУП – ПРЗ за УПИ „За училище“
(ПИ № 10135.3511.1404), кв. *– вариант № * и изработване на ПУР за част
от кв. 9 по плана на ж.к. „* м.р., гр. *, като са
посочени границите, които проектът следва да обхване като територия. С втората заповед е посочено в проекта да се включат и допълнителни
имоти, в които попада и имот с идентификатор 10135.3511.490. Представени са още
извадка от ЗРП на ж.к. „* м.р., одобрен със Заповед №
106/18.12.1986 г. на Председателя на ИК на ОбНС, изменен с ИЗРП, одобрен със
Заповед № 24/03.04.1989 г. на Председателя на комисията по ТСУС; Заповед № 106
от 18.12.1986 г.; Заповед № 25 от 03.04.1988 г. във връзка с регулационния план
на ж.к. * м.р.
Представен е Разписен лист към проекта за дворищните регулации и кварталите, от
който се установява, че за имот № * /двор/ са
записани като собственици *, * и * по силата на НА 7, т. V от
1990 г. /съдържа се и на л. 210-211/. В разписния лист към КП „*“ от 1983 г. за имот № 1289 нива като собственици са записани * и * Н..
Представени и са множество копия от кадастрални планове и скици.
От Постановление от 20.06.2017 г. на РП-Варна /л.
254/ се установява, че е образувана преписка по молба на Я.В., който е посочил,
че притежава недвижими имоти с пл. № * в ж.к. * и е получил сигнал от съседка, че в имота му е
изхвърлена биомаса, която е запалена от съседа му *. Сътавен е протокол за предупреждение на *. Отказано е образуването на наказателно производство.
От Удостоверение
за наследници изх. № АУ095346МЛ от 16.10.2017 г., издадена от Община Варна, /л.
180 и 196-197/ се установява, че * е починал на 02.09.1978 г. и е оставил като * /син/, Д.П.В. /дъщеря/
и Я.П.В. /син/, * /дъщеря починала
2010 г. и * /съпруга
починала 2014 г./.
От стокова разписка от № 1 от 21.10.2017 г.,
издадена на * /л. 260/ се установява, че е закупена
оградна мрежа с колове за сумата от 1200 лв.
От Удостоверение
за наследници изх. № АУ035121МЛ от 15.04.2019 г., издадена от Община Варна, /л.
182 и 200/ се установява, че * е починала на 04.01.2010
г. и е оставила като наследници Д.П.В. /дъщеря/ и Я.П.В. /син/.
От Костативен протокол от 04.11.2019 г. /л. 13/ от
служители на отдел „Общинска собственост“ към Община Варна се установява, че
част от недвижим имот с идентификатор * с площ 18 264
кв.м., общинска собственост с акт № 7066/13.08.2012 г. е неправомерно ограден в
горната част с телена ограда, видимо нова. В имота няма налични сгради.
Приложени са снимки, които не са приети към доказателствения материал по
делото.
От Удостоверение
за наследници изх. № АУ037106МЛ от 13.05.2020 г., издадена от Община Варна, /л.
181 и 198-199/ се установява, че * е починала на 03.05.2014 г. и е оставила като наследници
* /син/, Д.П.В. /дъщеря/
и Я.П.В. /син/, както и че дъщеря й * е починала преди нея на 04.01.2010 г.
От възражение рег.№ АГУП2000529МЛ от 22.05.2020 г.
на Я.П.В. /л. 256/ се установява, че същият е възразил срещу приемането на обявения
в бр. 38 на ДВ от 24.04. 2020 г. на ПУП-ПРЗ за ж.к. „* м.р. на гр. Варна. Отговорено му е с писмо от община Варна /л. 257/, че
възражението му е разгледано в т. 27 протокол № 16 от 02.06.2020 г. /л. 257 гръб
– 259/, от който е видно, че същото не е уважено, защото не е доказана
собствеността върху имота и същият не е нанесен в кадастралната карта, която е
основа за изработване на проекта, и поради тази причина не се води заинтересовано
лице.
Представена е актуална скица от 15.06.2021 г. /л.
243/ от която е видно, че след изменение в КККР имот с идентификатор 10135.3511.490
вече е с идентификатор * с площ 16 549 кв.м., предназначение
на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: за друг обществен
обект, комплекс. Като собственик е вписан Община Варна по силата на акт за
общинска собственост № 89, т. 44, рег. 17112, дело 9309 от 16.08.2012 г.,
издаден от СВп – Варна.
От изслушаната по делото съдебно-оценителна
експертиза /л. 250-253/ се установява, че процесният имот се намира в ж.к. *, в който квартал има
еднофамилни жилищни сгради и неизползваеми имоти. Пътят обслужващ тези имоти е без трайна настилка. Инфраструктурата на
района е изградена, има електроснабдяване, водоподаване няма канализация. Процесният
имот не се ползва. Той е затревен. Не съществува и посочената сезонна
постройка. Вещото лице използва сравнителния метод за изготвяне на пазарната
наемна оценка. Посочва, че периодът от 30 г. е много голям и в специализираната
преса и издания няма информация за отдаване под наем на такива имоти, поради
това е използвала информация от Община Варна за отдаване под наем на незастроени
имоти за земеделски цели, тъй като процесният имот се е ползвал като такъв.
Имало е лозе, овощни дървета и сезонна постройка. Вещото лице е определило
средния месечен пазарен наем на имота за периода 13.04.1990 г. – 20.01.2020 г. в
размер на 9 780 лв. В съдебно заседание вещото лице уточнява как е извършила
оценката и пояснява, че не може да определи точно границите на имотите, тъй
като се касае за идеални части. Имало малка ограда от едната страна, от към
улицата.
От изслушаната по делото съдебно-техническа
експертиза /л. 288-305/ се установява, че за ПИ с идентификатор 10135.3511.490
/нов идентификатор *, който е променен във връзка с
изменение на югозападната му граница, като част от територията му се придава
към ПИ 10135.3511.3/ по КККР на гр. Варна, административен район „*“, кв. „ *“ са приемани следните
кадастрални, регулационни и устройствени схеми: КП от 1983 г. на „Северно от
Възраждане“, според който от комбинирания цифров модел между процесния имот
по КК, КП от 1983 г., КП и РП от 1986 г., на който са отразени процесните
поземлени имоти с пл. Номера 40 и 41, описани в НА № 7/13.04.1990 г. се
установява, че ПИ 40 не е нанесен в КП от 1983 г., като територията в която
попада е с условен знак за широколистна гора. На процесния ПИ * по КП от 1986 г. съответства ПИ * по КП от 1983 г. с начин на ползване – овощна градина и с вписан
собственик в разписния лист Вълчо Н.. Границите на поземления имот са определени
от ограждащите го откоси и е отразен с условен знак за откос. Целият поземлен
имот е в изкоп на две тераси. ПИ * не
граничи със съседни поземлени имоти – той изцяло попада в територия с незатворен
контур и без планоснимачен номер. ПИ * граничи
на изток с дере. Границите на ПИ * не се припокриват
с границите на ПИ *. Площта на ПИ *, получена от оцифрения план е 2 090 кв.м. Площта, с която се припокриват
ПИ * и ПИ * е 1 370
кв.м. Площта, с която ПИ * попада в ПИ * е 1 670 кв.м.; КП и РП от 1986 г. на ж.к. „Възраждане“ IV,
одобрен със Заповед № 106/18.12.1986 г. и изменен с ИЗРП, одобрен със Заповед №
24/03.04.1989 г. процесните поземлени имоти с пл.номера * са нанесени на КП от 1986 г. В разписния лист за ПИ *, при приемане на плана през 1986 г. е записан с начин на ползване – двор
без вписан собственик. В разписния лист на ПИ * е записан също с начин на ползване – двор, със записан собственик В.Р. Н..
С издаване на НА № 7/13.04.1990 г. в разписния лист на ПИ * са вписани *, * и *. Границите и съседите на
описания поземлен имот представляващ дворище с пл.№ * са: на север с ПИ * със собственици * и *, които впоследствие са заличени
и е вписан нов собственик – Георги Железов Георгиев на основание НА №
162/06.06.2000 г.; на изток граничат с дере; на юг ПИ 41 граничи с ПИ 46 с
начин на ползване – двор без вписване на собственост в разписния лист, а
съседния от юг на ПИ * е с начин на ползване – нива със
собственик АПК и на запад граничи с път. По КП границите на поземлените имоти
са отразени с откоси. Двата поземлени имота са в изкоп и са разположени
терасовидно един спрямо друг, като ПИ * е на
по-високо ниво от ПИ *. Източните граници на двата
поземлени имота по плана са с незатворен участък с дерето. Вещото лице счита,
че контурите на поземлените имоти в тази си част са незатворени, защото
границите на имотите са отразени с условни знаци откоси, а там където не са
отразени и няма такива откоси не е нанесена граница с условен знак. Независимо,
че не е затворена част от контура откъм дерето са дадени планоснимачни номера
на поземлените имоти, начина им на ползване и има вписване на собственици в
разписните листи към плана. Площите получени от оцифреният графичен план са: на
ПИ * – 1 240 кв.м.,
а на ПИ * – 2 000
кв.м. ПИ 40 попада в ПИ * с площ 473 кв.м. и ПИ 41
попада с цялата си площ от 2 000 кв.м. Територията, в която попадат ПИ * и ПИ * е отредена „за училище“
съгласно действащия ЗРП от 1986 г. Вещото лице изразява становище, че е
налице частична идентичност на имотите описани в АЧОС № 7066/13.08.2012 г. и имота
по КНА № 7, том V, дело 1745/1990 г. ПИ * попада в територията на ПИ * с площ 473 кв.м., а ПИ * попада с цялата си площ от 2 000 кв.м. Западните граници
на ПИ * и ПИ * съвпадат със
съответната част от западната граница (път) на ПИ * по КК. Първият действащ регулационен план за процесната
територия е ЗРП на ж.к. „*, одобрен със
Заповед № 106/18.12.1986 г. на Председател на ОбНС и изменен със Заповед №
24/03.04.1989 г. на Председател 
на
комисията по ТСУС. От комбинираната скица е видно, че ПИ * по КП попада с
цялата си площ от 2 000 кв.м. в територията отредена „за училище” по
действащия РП. Територията с площ 473 кв.м. на ПИ * също попада в територията отредена „за училище“. Остатаналата
част от ПИ * е извън строителните
граници на ж.к. „*”. За процесната
територия има изработени следните устройствени схеми и планове: Общ
градоустройствен план (ОГП) на гр.Варна, одобрен с Решение № ТСУ-7 на КТСУ на
МС от 1982 г. Процесните поземлени имоти по ОГП от 1982 г. попадат в гранична
територия, за която има отреждане за курортни терени, лесопаркове и курортни
гори и за терен за етап 1980-2000 г.; Устройствени зони и специфични правила и
нормативи за застрояване на гр. Варна, одобрени със Заповед № РД-02.14-1734/21.09.1999
г. на Министър на МРРБ. Процесните поземлени имоти попадат по План на
устройствено зониране от 1999 г. в зона — ОПЗ. Зона ОПЗ е с отреждане за
паркови зони за обществено обслужване; Общ устройствен план на гр.Варна,
одобрен със Заповед № РД-02-14-2197/03.09.2012 г. на МРРБ и Заповед № РД-02-И-2197/03.09.2012
г. Процесните поземлени имоти по ОУП на гр. Варна попадат в територия за
застрояване – ЖК. В зоната за застрояване с ЖК се предвижда жилищно
строителство с преобладаващо комплексно застрояване. Действащият регулационен
план за момента е ЗРП на ж.к. „*, одобрен със
Заповед № 106/18.12.1986 г. на Председател на ОбНС и изменен със Заповед №
24/03.04.1989 г. на Председател на комисията по ТСУС. Регулационният план за
територията, в която са процесните имоти не е приложен. Няма съвпадение на
регулационни с кадастрални граници. От извършените справки в Областна
администрация Варна и в архива на Община Варна вещото лице не е установило
данни за отчуждителни процедури и отчуждаване на части или изцяло на процесните
поземлени имоти. За изработване на кадастралните карти се използват всички
налични графични и семантични данни за дадената територия. Видно е, че КП от
1986 г. за ж.к. „* не е актуален,
което налага за изработването на КК освен дититализиране на графичния план и попълване
от преки геодезически измервания. Източната регулационната граница на ж.к. „* е граница на
кадастрален район *. Процесните
поземлени имоти не са засегнати от улична регулация, защото в тази част по още
действащия регулационен план не са предвидени проектни улици. Към момента на огледа процесните поземлени имоти са
оградени. Оградите са: от запад поземлените имоти са оградени с паянтова ограда
изградена от метални колове с метални пана на ПИ * и метални колове с оградна мрежа на ПИ *; от север ПИ * е ограден с
масивната ограда на ПИ *; от изток поземлените
имоти са оградени с паянтова ограда от плет и бодлива тел. Между двата
поземлени имота няма ограда - разделя ги откос; от юг ПИ * е ограден с
паянтова ограда изградена от бетови колове и оградна мрежа. Комбинираната скица
е между ПИ * и процесните
поземлени имоти, защото идентификаторът на процесният ПИ * е променен във
връзка с изменение на югозападната му граница, като част от териториага му се
придава към ПИ * (след измението имота
е с нов идентификатор — *). Тази промяна
не оказва влияние на границите на процесните поземлени имоти. Поземленият имот
по заснети граници на място съответстващ по местоположение на ПИ * е частично
идентичен с ПИ * по КП от 1986 г.
Източните граници на двата поземлени имота са с голямо отклонение. Площта на поземленият
имот по заснети граници е 1 360 кв.м. Поземленият имот по заснети граници
на място съответстващ по местоположение на ПИ 41 е частично идентичен с ПИ * по КП от 1986 г.
Източните граници на двата поземлени имота са с голямо отклонение. Площта на
поземленият имот по заснети граници на място е 2658 кв.м. Общата площ, с която
попадат двата заснети поземлени имота в * е 2 955 кв.м.
Оставащата част от територията на заснетите поземлени имоти попада в ПИ *. По въпроса за
идентичността между имота, актуван с АЧОС 7066/13.08.2012 г., имота предмет на
НА от 1941 г. и процесния такъв вещото лице дава заключение, че към момента на
разпоредителната сделка за територията, в която попада описания поземлен имот в
НА № 44/1941 г. не е съществувал план и съответно разписни листи за
собствеността към него. Първият КП за м. „*“ е приет през 1983
г. след колективизацията на земеделските земи. Описаният недвижим имот в
НА № 1941 г. не е нанесен в плана от 1983 г. и в последващия КП от 1986 г.
Описаният собственик на поземления имот * Н. съответства на
вписаният за собственик в разписните листи към плана от 1983 г. на ПИ *. Съседите
описани в нотариалния акт: дере и път съответстван на съседите им определени по
плана. В разписните листи към плана от 1986 г. за собственици на поземлен имот
с пл.№ * са вписани: *, * и *, които са
родственици на *, а за ПИ с пл. №
* са вписани същите
лица. Територията, в която е описаният ПИ в НА от 1941 г. е по § 4 ЗСПЗЗ. За територията на СО „*“ не е изработен
План на старите имотни граници, на който се определя местоположението,
границите, площта и съседите на поземлените имоти преди колективизацията на
земеделските земи. Вещото лице не може да определи каква част от описания в НА от
1941 г. ПИ попада в ПИ *, който е част от
описания в АЧОС от 2012 г. поземлен имот с идентификатор *, защото не може
да определи границите на поземления имот. Не може да определи дали изцяло или
част от територията на процесните поземлени имоти * и * от 1986 г. попада в територията на описания поземлен
имот в НА от 1941 г.
В съдебно заседание вещото лице дава допълнителни обяснения, че по НА от
1941 г. нива с площ 7 дкаа попада в територията на § 4 ЗСПЗЗ. Преди КП от 1983
г. няма предходно одобрени планове и няма изработен план за стари имотни
граници. Първото аерофотозаснемане на България е от 1942 г., като от тези
снимки могат да се определят граници на имота като контур, но не и по съседите
описани в нотариалния акт, които се определят само чрез анкети и др. Документи.
От разпита на допуснатия
по делото свидетел * /л. 313 гръб/ се установява,
че същият познава Я.В. от повече от 20 г., защото му е съсед по парцел, който
се намира във *. Сочи, че той владее този
парцел, няма постройка в него, но навремето дядо * е имал една барака в имота. Имало е огради и плет. Излага, че през 2017
г. са направили нова ограда. Свидетелят посочва на предявената от съда скица,
че ползва имот № *, който е съседен от другата
страна на пътя на имота на Я..
От разпита на допуснатата по делото свидетелка * /л. 313 гръб- л. 314/ се установява, че същата знае, че имотът на Д.В.
се намира във * в най-горната част, до дерето.
С Д. се познават от деца. Ходила е в имота лично с дядо й, за да вземат ашлама.
Имотът го е стопанисвала първо баба й *, а после
майката на Д.. Бабата редовно се е прибирала с кофа с плодове и зеленчуци.
Продавала е лозови листа и е гледала насаждения. Това се случва през 80-те години.
Свидетелката до 1987 г. е живеела в апартамента, където са били съседи на Д..
Не знае докога баба * е обгрижвала имота. През 1980
г. имотът е бил ограден с жив плет и навътре е имало някаква ограда към пътя.
Баба * е продавала част от продукцията.
Въз основа на горната фактическа установеност, настоящият
състав на съда формира следните правни
изводи:
Предявен е от ищеца осъдителен иск за собственост и за предаване на
владението върху недвижим имот с правна квалификация чл. 108 ЗС, както и иск за
заплащане на обезщетение за лишаване от ползване на имота по чл. 59 ЗЗД.
В тежест на ищеца е било да докаже, че е собственик на
така индивидуализирания от него ½ ид.ч. от недвижим имот по
силата на закона § 42 от ПЗР на ЗИДЗОС, както и че ответниците по
насрещния иск владеят имота без правно основание. (упражняването на
фактическата власт не се оспорва). В тежест на ищеца по иска за заплащане на обезщетение
е било да докаже, че неоснователно е лишен от ползването на собствеността си за
периода 13.04.1990 г. – 20.01.2020 г.
,както и размера на претендираното обезщетение.
В тежест на
ответниците по проведеното насрещно доказване е било да докажат, че те и техните
наследодатели са упражнявали фактическа власт върху имота с намерение за своене
в твърдяния период, обосноваващи придобиването му по давност и по наследяване.
Ищецът твърди, че е
собственик по силата на
закона (§ 42 от ПЗР на ЗИДЗОС) на ½ ид.ч. от дворно място с площ от 2
200 кв.м. /по комбинирана скица на вещото лице на л. 297 с площ 2 473 кв.м./,
находящо се в гр. *“, дворище пл. № *
по плана на ж.к. „*”,
при граници на мястото: път, бл. на ДСЗ, дере и *, за който имот е издаден Нотариален
акт № 7, том V, дело 1746 от 13.04.1990 г. на нотариус при ВРС * за признаване правото на собственост
по давност, който имот е част от поземлен имот целият с площ от 18 264 кв.м., с
идентификатор *
/нов идентификатор * с площ 16 549
кв.м./ по КК и КР,
одобрени със Заповед РД-18-64/16.05.2008 г. на ИД на АГКК
Ответниците насрещно
твърдят, че са собственици на ½
ид.ч. от дворно място от 2 200 кв.м., находящо се в гр. * м.р., представляващо дворище пл.№ *, заедно с жилищна сграда в това
дворно място при граници на мястото: път, бл. на ДЗС, дере и *, доколкото с Нотариален акт за
собственост върху недвижим имот придобит по давност № 7, том V, дело 1746 от
13.04.1990 г., на нотариус при ВРС *, въз основа на обстоятелствена проверка съгласно чл. 483 ГПК /отм./ е признато правото на собственост върху имота на наследниците на * – *, * и *. От представеното удостоверение за
наследници е видно, че *
е починала през 2010 г., като е оставила като наследници Д.П.В. и Я.П.В.. През
2014 г. е починала и *,
която е оставила като наследници *, Д.П.В. и Я.П.В., поради което правата на ответниците върху
имота са в размер на по 1/4 ид.ч., а останалия наследник притежава ½ ид.ч.
Процесният
нотариален акт има силата на констативен нотариален акт, с който се признава
право на собственост върху недвижим имот по реда на чл. 587 ГПК /идентичен с
отменения чл. 483 ГПК/. В ТР № 11/2012 г., ОСГК на ВКС е прието, че същият не се ползва с материална доказателствена
сила по чл. 179, ал. 1 ГПК относно констатацията на нотариуса за
принадлежността на правото на собственост, тъй като такава е присъща на
официалните свидетелстващи документи за факти. При оспорване на признатото с
акта право на собственост тежестта за доказване се носи от оспорващата страна,
без да намира приложение редът на чл. 193 ГПК.
В
случая в тежест на ищеца Община * е да обори констатациите на нотариуса, но при наличието
на конкуриращи права следва да всяка страна, която твърди, че притежава право
на собственост да докаже своето право.
Община
* претендира, че е собственик на ½ ид.ч. част
от имот 40 с площ от 473 кв.м. и имот 41 с площ 2 000 кв.м. /по комбинираната
скица на вещото лице на л. 297 тези части са с реална площ от 2 956 кв.м./, които попадат в част от поземлен имот целият с площ от 18 264
кв.м., с идентификатор *
/нов идентификатор * с площ 16 549
кв.м./. Следва да се проследи дали е било налице право на собственост у Държавата,
което да е преминало към Община * в периода
преди издаването на КНА и след това.
Останалата
част от имот *, която
попада в имот с идентификатор по актуалната КК 10135.3501.7 с
площ 767 кв.м. е извън предмета на делото. По отношение на същата за пълнота
следва да се посочи, че ищецът или неговите праводатели не са имали възможност
да я придобият по давност, доколкото към момента на твърдяното упражняване на
фактическа власт, както и към настоящия момент, тази територия е горска и е държавна
собственост. Служебно известно на съда е, че тази горска територия има
характеристиките посочени в чл. 27, ал. 3, т. 3 ЗГ, които са на публична
държавна собственост горска територия - държавна собственост в защитените територии
по смисъла на чл. 5, т. 3, 5 и 6 от Закона за защитените територии. Върху тази
територия няма данни на ответниците или техните наследодатели да има влезли в
сила решения за възстановяване правото на собственост по реда на ЗВСГЗГФ, както
и реституционни претенции, като в случая доколкото се касае до защитена
територия, за да бъде предоставена същата на частно лице следва да са изпълнени
редица законови изисквания в специалните закони, за които няма данни по делото
да са или да са били налице. Към момента на твърдяното придобиване е действал Закона
за горите /отм. 1997 г./, като в разпоредбата на чл. 1 от него е записано, че всички
гори и земи на държавния горски фонд са общонародна собственост. Действащата към
датата на КНА на ответниците редакция на чл. 86 ЗС /от 08.03.1985 г./ е гласяла,
че не може да се придобие по давност вещ, която е социалистическа собственост.
В случая горската територия безспорно е била такава и твърдяното
самонастаняване в нея и евентуалното й ограждане не може да има за последица
придобиването й по давност. Предвид тези законови забрани е изключено ответниците
или техните праводатели да са придобили собствеността върху тази реална част от
имот с идентификатор 10135.3501.7
по давност.
По отношение на процесната част от имота попадаща в
ПИ с идентификатор * /нов идентификатор * с площ 16 549
кв.м./ първо следва да се спомене, че същата попада в Общия Градоустройствен
план на гр. *, одобрен с
Решение № ТСУ-7 на КТСУ на МС от 1982 г. От приложения към ОИМ
кадастрално-регулационен и застроителен план на ж.к. „* м.р. на гр. *, изготвен
съобразно Заповед № 106/18.12.1986 г. на Председателя на ИК на ОбНС и Запоед №
24/03.04.1989 г. на председателя на комисията по ТСУС /л. 102/, от който е видно,
че същият е одобрен, както и изменението му, като от предвижданията му за
процесния имот с пл. № * /съобразно и
заключението на вещото лице и самият план/ е че същият попада изцяло в кв. 9,
който парцел е отреден за училище.
Съобразно редакциите на разпоредбите на действащия
към този момент ЗТСУ /отм./ застроителният и регулационен план като единна
градоустройствена форма обхваща: 1. застроителен и регулационен план за
обществените мероприятия (мероприятия на държавата, кооперациите и обществените
организации); 2. застроителен и регулационен план за дворищнорегулационните
парцели (дворищнорегулационен план). б) Застроителни и регулационни планове за
обществени мероприятия /чл. 21/ Със застроителен и регулационен план се
предвиждат: 1. мероприятия на държавата по архитектурно-градоустройственото
изграждане, преустройство и развитие на населеното място и свързаната с него
зона на влияние - изграждане на комуникационно-транспортни и съобщителни
системи, селищни центрове, сгради и комплекси на системите за обществено
обслужване, системи и инженерно-технически мрежи за благоустрояването, системи
за отдих и спорт, производствени и складови зони и др.; 2. мероприятия на
кооперациите и обществените организации, като строителство на сгради и съоръжения
и създаване на терени за стопанските и обществените им нужди; 3. терени за
обществено жилищно строителство. /чл. 22/ Със застроителен и регулационен план
могат да се групират за индивидуално комплексно жилищно строителство
урегулирани и неурегулирани имоти. /чл. 23/ Със застроителен и регулационен
план могат да се създават квартали или самостоятелни части от квартали за
строеж от народния съвет на гаражи и паркинги за леки моторни коли за продажба
или за отдаване под наем на граждани от съответните жилищни комплекси и квартали
при спазване на установените санитарно-хигиенни изисквания. /чл. 24/ Със
застроителен и регулационен план съобразно теренните условия и други природни
фактори могат да се групират предимно незастроени имоти във вилни зони за комплексно,
обществено и индивидуално или смесено вилно строителство. /чл. 25/ Със
застроителен и регулационен план съобразно правилата и нормативите за
необходимата урегулирана площ, както и във връзка с технически и
санитарно-хигиенни условия и стопански изисквания незастроени терени могат да
бъдат изключвани от строителните граници на населеното място. Терени, в които
попадат и застроени имоти, се изключват от строителните граници на населеното
място само със съгласие на председателя на Комитета по архитектура и
благоустройство. Недвижимите имоти, които се изключват от строителните граници
на населеното място, се включват в държавния поземлен фонд, а когато
собствениците са кооператори - във фонд на трудово-кооперативното земеделско
стопанство, след като: 1. на собственика безвъзмездно е отстъпено право на
строеж върху държавен парцел, съответно собствеността на парцел на
трудово-кооперативното земеделско стопанство, ако няма в населеното място, в
местожителството си или другаде имоти за задоволяване на жилищните и здравните
нужди на семейството и на роднините му по права линия до втора степен; 2.
правоимащият е обезщетен за имота и подобренията в него (сгради, постройки,
съоръжения и трайни насаждения). Обезщетението се определя при условията и по
реда, посочени в правилника за приложение на този закон; 3. на правоимащия е
осигурено подходящо жилище, когато изключеният имот е служил за задоволяване на
жилищни нужди. Заповедта за включване на имота в държавния поземлен фонд,
съответно във фонда на трудово-кооперативно земеделско стопанство, се съобщава
на заинтересуваните по реда на Гражданския процесуален кодекс. Те могат да
обжалват заповедта съгласно с чл. 138, т. 7 относно нейната законосъобразност и
спазване на условията за обезщетяване. /чл. 26/
Видно от тези разпоредби е следвало ако ответниците
или техните праводатели са притежавали недвижим имот или е съществувал такъв
недвижим имот, който е завладян от тях, същият да бъде изключен от строителните
граници и да е включен в държавния поземлен фонд и същите да бъдат обезщетени
за това. Съответно се издава заповед, която подлежи на обжалване. В случая няма
данни по делото за такава проведена процедура към 1986 г. – 1989 г., за
деклариране от страна на ответниците или техните праводатели за наличието на
такъв имот или за придобиването му по давност, за да може да започне такава
процедура. След като имот с твърдените от ответниците граници и с посочените
собственици не е съществувал към този момент, то и следва да се приеме, че
Държавата е станала собственик на тази реална част, доколкото е част от имота,
отреден за обществено мероприятие. Имот * не е бил нанесен изобщо към 1983 г., а имот * е бил записан като имот 1289А и то на друг собственик В*ълчо Н., за който няма данни по делото дали не е
проведена процедура по отчуждаване и дали е обезщетен. Към 1986 г. имот * е вписан без собственик, поради което и
собствеността върху него е преминала върху Държавата, съобразно актуалната
редакция на чл. 6 ЗС от 1985 г., според която държавни стават и имотите, които
държавата придобива съгласно законите, а така също и имотите, които нямат друг
собственик. Вписването на ответниците и праводателите им като собственици на
този имот в разписния лист е станало едва след издаването на КНА през 1990 г.,
като вписването в разписния лист няма за последица придобиването на собствеността.
Правата на ответниците са заявени едва с издаването на нотариалния акт и
последващото искане за издаване на скица през 1991 г., и искане за издаване на
служебна бележка, че спрямо този имот * няма записано
одържавяване, макар и от представената скица да е видно, че имотът е отреден за
училище. Как ответниците и праводателите му са завладели процесния имот и са осъществявали
владение спрямо предишния собственик * Н. няма
данни по делото. Видно е от протокола от заседанието на Градската архитектурно-градоустройствена
комисия при Община-Варна от 1997 г., че съсобствениците са поискали да бъде попълнена
кадастралната основа за имоти *
и е взето решение за това, но няма данни същото да е изпълнено. Следва да се съобрази също, че съгласно цитираната
по горе разпоредба на чл. 21 ЗТСУ /отм./ застроителният и регулационен план обхваща
дворищнорегулационния план. Съгласно чл. 59 ЗТСУ /отм./ реално определени части
от дворищнорегулационни парцели не могат да се придобиват чрез правни сделки
или по давност. Това изключва придобиването на реална част от имот с актуален
идентификатор 10135.3511.1591 по
давност.
Предвид горното и придобиването на собствеността от
Държавата на имотите с пл. № *,
като реални части от общия голям имот отреден за обществено ползване, то и
същите са станали собственост на Общината по силата на §42 от ПЗР на ЗИДЗОС
/1999 г./, според която разпоредба застроените и незастроените парцели и имоти
- частна държавна собственост, отредени за жилищно строителство и за обществени
и благоустройствени мероприятия на общините, съгласно предвижданията на
действащите към датата на влизането в сила на този закон подробни
градоустройствени планове, преминават в собственост на общините. С оглед на
тази разпоредба и по силата на закона Община Варна е издала през 2012 г.
процесния акт за частна общинска собственост върху целия имот с идентификатор 10135.3511.490,
който следва да се счита, че я легитимира като собственик.
Доколкото
имотите 40-41 не са отразени в актуалната кадастрална карта ответниците следваше
да установят къде се намират същите и да ги индивидуализират надлежно. Посочените
от тях граници на имотите се установи по делото, че не съответстват на границите,
които вещото лице е установило по изслушаната СТЕ, като различията са съществени.
Не е налице идентичност между претендираното право на собственост и установеното
в процеса. Доколкото не се касае за установяване право на собственост върху
имот, който е надлежно отразен в КК и КР с ясни граници, площ и местоположение,
е необходимо ответниците да релевират точно какво насрещно право на собственост
претендират, като ясно посочят реалните граници и площ на твърдяното от тях право
на собственост, за да може имотът да бъде индивидуализиран съобразно действащия
регистър. В случая това не е сторено, като на първо място посочената в
нотариалния акт площ от 2 200 кв.м. за имоти с пл. №№ * не отговаря на установената от вещото
лице обща площ от 3 240 кв.м. Касае се за съществено разминаване от повече
от 1 000 кв.м., което не е без значение за установява действителното право
на собственост, дори и площта да не винаги определяща. На второ място от
заключението на вещото лице се установява, че имот пл.№ * изобщо не е
нанесен в КП от 1983 г. Относно имот с пл.№ *вещото лице установява, че на него
съответства частично ПИ *,
който не граничи със съседни имоти, като в разписния лист като собственик на същия
е записан *
Н.. Едва в кадастралния
план от 1986 г. са нанесени имотите с пл.№ *, като начина на ползване на имот * е записан като двор без вписан
собственик. Като
собственик на имот *
е записан В.Р.Н.. По отношение на плана от 1986 г. вещото лице посочва, че
територията в която попадат процесните имоти * е отредена за училище. Имот * попада с цялата си площ в тази
територия, а имот *
попада частично, като в останалата си част е извън строителните граници на ж.к.
Възраждане, като в случая по актуалната кадастрална карта това е имот с
идентификатор *, който представлява широколистна гора и е частна държавна
собственост. В този смисъл и съдът счита, че ответниците не е индивидуализирали
надлежно недвижимите имоти, за които претендират право на собственост на
оригинерно основание и не са доказали настъпването на придобивното си основание,
с което твърдят, че са придобили собствеността.
Тъй като нотариалното
производство е едностранно и не разрешава правен спор, то нотариалният акт по
чл. 587 ГПК, удостоверяващ принадлежността на правото на собственост, може да
бъде оспорван от всяко лице, което има правен интерес да твърди, че титулярът
на акта не е собственик. Оспорването може да се изразява както в доказване на
свои права, противопоставими на тези на титуляра на акта, така и в опровергаване
на фактите, обуславящи посоченото в акта придобивно основание или доказване, че
признатото право се е погасило или е било прехвърлено другиму след издаване на
акта. Следователно, за да отпадне легитимиращото действие на акта е необходимо
да се докаже, че титулярът не е бил или е престанал да бъде собственик. /ТР №
11/2012 г., ОСГК на ВКС/
Дори от издаването на КНА през 1990
г. да е започнала да тече нова десетгодишна давност за ответниците и другия съсобственик, доколкото с този документ за собственост са очертани
някакви граници, върху които да бъде упражнявано владение, то същата не е
изтекла към настоящия момент. Целият имот
идентификатор *
/нов идентификатор * с площ 16 549
кв.м./ е бил със статут на държавна собственост, а след това на общинска
собственост, поради което процесните имоти * /които попадат изцяло или частично в него/ не биха могли да бъдат придобивани
по давност след 01.06.1996 г., с оглед разпоредбата на §1 от Закон за
допълнение на ЗС, обн. ДВ, бр. 7 от 2018 г., в сила от 31.12.2017 г., според
която давността за придобиване на държавни и общински имоти спира да тече до
31.12.2022 г. Ответниците не могат да се легитимират като собственици на
процесния имот на соченото от тях оригинерно правно основание, тъй като давност
в тяхна полза не е могла да тече през сочения период – от 1996 г. до 2019 г.
В тази връзка и представените по делото
доказателства за предприемане на някакви действия във връзка с ограждането на
имота, защитата му от трети лица, както и възраженията срещу изменението на КК,
са ирелевантни.
По
отношение на твърдяната собственост на изградена в имота сграда се установява,
че към момента на огледа на вещото лице такава не съществува в имота.
В
настоящото производство ответниците ангажираха гласни доказателства за това, че
наследодателите им, те лично както и другия съсобственик са упражнявали
фактическа власт върху вещта с намерение за своене преди и след издаване на
констативния нотариален акт. От показанията на свидетеля Василев може да се
съди единствено за осъществявана фактическа власт за последните 20 г. /след
2002 г./, доколкото от тогава познава Я.В., а както беше посочено по-горе,
давност не би могла да тече в полза на ответниците след 1996 г. По отношение на
показанията на свидетелката *
може да се направи извод за осъществявана фактическа власт от наследодателите
на ответниците през 80-те години, но няма данни за обема на тази фактическа
власт, нито каква точно част е била оградена от имота, кои са съседите /освен
дерето от едната страна/, в кой период точно е осъществявано владението, за да
се извърши преценка за изтичането на десетгодишната давност до 1990 г., когато
е съставен КНА. Следва да се съобрази и че в периода 1980 г. – 1990 г., в който
предполагаемо е осъществявана фактическата власт, свидетелката е била дете /същата
е родена 1972 г./, поради което и показанията й не могат да се приемат за
достатъчно достоверни по отношение на местоположение и точни граници.
По
отношение на събраните доказателства във връзка с опита за установяване
идентичността на имота по НА от 1941 г. с
този по КНА от 1990 г., макар и да има роднинска връзка между * Н. и ответниците, вещото лице посочи, че
е невъзможно да бъде определена такава идентичност. В съдебно заседание ответниците
изрично посочиха, че не черпят права от този НА, а само от КНА от 1990 г., въз
основа на който твърдят, че са придобили имота на оригинерно правно основание.
Предвид
всичко изложено предявеният ревандикационен иск от Община * е основателен и следва да се уважи
изцяло, доколкото се установява собствеността й върху частта от имотите, които попадат в поземлен имот целият с площ от
18 264 кв.м., с идентификатор *
/нов идентификатор * с площ 16 549
кв.м./. Д.П.В. и Я.П.В.
следва да бъдат осъдени да предадат владението върху имота.
Съгласно чл. 537, ал. 2, пр. 3 ГПК нотариалният
акт се отменя когато бъде уважена претенция на трето лице срещу титуляра на
акта, т.е. когато по исков път бъде доказана неверността на извършеното
удостоверяване на правото на собственост.
Основателен е и предявения осъдителен иск по чл.
59 ЗЗД за заплащане на обезщетение за лишаване от ползване на тази част от
имота, доколкото се установи собствеността на Община *, а осъществяването на фактическата власт от ответниците
не се оспорва. По отношение на ответника Я.П.В. същият следва да се уважи
изцяло за размера от 2 445
лв.
/съобразно заключението на вещото лице/ за периода 13.04.1990 г. – 20.01.2020 г., а по отношение
на ответницата Д.П.В. същият следва да се уважи само за периода
20.01.2015 г. – 20.01.2020 г., в размер на 465,99 лв., доколкото своевременно с
отговора на исковата молба е релевирано възражение за погасяването му по
давност, което е основателно. В останалата част иска следва да се отхвърли като
неоснователен.
С
оглед изхода на спора в полза на Община * следва да се
присъдят направените от нея разходи във връзка с производството, на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК. Същата представя списък с разноски в общ размер от 1 363,10
лв., от които 463,10 лв. държавна такса, 600 лв. депозити за вещи лица и юрисконсултско
възнаграждение, което след редуцирането съобразно отхвърлената част от иска за
обезщетение съдът определя на 300 лв. Разноските следва да се възложат в тежест
на загубилите делото страни. Доколкото искът за заплащане на обезщетение е
отхвърлен частично спрямо ответницата В., то в нейна полза следва да се присъди
адвокатско възнаграждение, съобразно отхвърлената част. Същата претендира
такова в общ размер от 1 500 лв. ,като в договора за правна защита и
съдействие не е посочено какво възнаграждение се претендира по всеки иск.
Същото не е прекомерно, предвид фактическата и правна сложност на делото,
поради което и възражението на ищцовата страна е неоснователно. Съдът приема,
че възнаградението следва да се раздели на половина, поради което приема, че се
претендира възнаграждение в размер на 750 лв. по иска за заплащане на
обезщетение, което съразмерно с отхвърлената му част то се равнява на 594 лв., която
сума следва да се възложи в тежест на Община *.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в
отношенията между ОБЩИНА *, с адрес: гр. *, представлявана от *, и Д.П.В., ЕГН **********, с адрес: ***
и Я.П.В., ЕГН **********, с адрес: ***, по предявения ревандикационен иск, че
ищецът *
* е собственик по силата на закона (§ 42
от ПЗР на ЗИДЗОС) на ½ ид.ч. от дворно място с площ от 2 200 кв.м. /по комбинирана
скица на вещото лице на л. 297 с площ 2 956 кв.м./, находящо се в гр. *“,
дворище пл. № * по плана на ж.к. „*”, при граници на мястото: път, бл. на
ДСЗ, дере и *,
за който имот е издаден Нотариален акт № 7, том V, дело 1746 от 13.04.1990 г.
на нотариус при ВРС *
за признаване правото на собственост по давност, който имот е част от поземлен
имот целият с площ от 18 264 кв.м., с идентификатор * /нов идентификатор * с площ 16 549
кв.м./ по КК и КР,
одобрени със Заповед РД-18-64/16.05.2008 г. на ИД на АГКК и ОСЪЖДА Д.П.В.,
ЕГН **********, с адрес: *** и Я.П.В., ЕГН **********, с адрес: ***, да ПРЕДАДАТ ВЛАДЕНИЕТО върху ½ ид.ч.
от така описания недвижим имот на *, с адрес: гр. *,
представлявана от *, на основание чл. 108 ЗС.
ОТМЕНЯ Нотариален акт № 7, том V, дело 1746
от 13.04.1990 г. на нотариус при ВРС Росица Табакова, на основание чл. 537, ал.
2, пр. 3 ГПК.
ОСЪЖДА Я.П.В., ЕГН **********, с адрес: ***,
ДА ЗАПЛАТИ на *,
с адрес: гр. *,
представлявана от *,
сумата от 2 445 лв.
/две хиляди четиристотин четиридесет и пет лева/, представляваща парично обезщетение
за лишаване на ищеца от ползване на 1/4 ид.ч. от дворно място с площ от 2 200
кв.м., находящо се в гр. *“, дворище пл. № * по плана на ж.к. „*”, заедно с жилищна сграда в това
дворно място, при граници на мястото: път, бл. на ДСЗ, дере и *, който имот е част от поземлен имот
целият с площ от 18 264 кв.м., с идентификатор * по КК и КР, одобрени със Заповед
РД-18-64/16.05.2008 г. на ИД на АГКК, за периода 13.04.1990 г. – 20.01.2020 г.,
ведно със законната лихва от датата на насрещната искова молба /20.01.2020 г./
до окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА Д.П.В., ЕГН **********, с адрес: ***,
ДА ЗАПЛАТИ на *,
с адрес: гр. *,
представлявана от *,
сумата от 465,99 лв. /четиристотин шестдесет и
пет лева и деветдесет и девет стотинки/, представляваща парично обезщетение за
лишаване на ищеца от ползване на 1/4 ид.ч. от дворно място с площ от 2 200
кв.м., находящо се в гр. *“, дворище пл. № * по плана на ж.к. „*”, заедно с жилищна сграда в това
дворно място, при граници на мястото: път, бл. на ДСЗ, дере и *, който имот е част от поземлен имот
целият с площ от 18 264 кв.м., с идентификатор 10135.3511.490 по КК и КР,
одобрени със Заповед РД-18-64/16.05.2008 г. на ИД на АГКК, за периода 20.01.2015
г. – 20.01.2020 г., ведно със законната лихва от датата на насрещната искова
молба /20.01.2020 г./ до окончателното изплащане на задължението, като ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата над тази сума до предявения размер от 2 245 лв. за
периода 13.04.1990 г. – 19.01.2015 г.
ОСЪЖДА Д.П.В., ЕГН **********, с адрес: *** и
Я.П.В., ЕГН **********, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТЯТ на *, с адрес: гр. *, представлявана от *, сумата от 1 363,10
лв. /хиляда триста шестдесет и три лева и десет стотинки/, представляваща
сторени разноски в производството, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА *, с адрес: гр. *, представлявана от *, ДА ЗАПЛАТИ на Д.П.В., ЕГН **********,
с адрес: ***, сумата от 594 лв. /петстотин деветдесет и четири лева/,
представляваща сторени разноски в производството за заплатено адвокатско
възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС
от решението да се
обяви в регистъра по чл. 235, ал. 5 ГПК.
Скицата
на вещото лице инж. С.К. на л. 297 от делото да се счита за неразделна част от
настоящото решение.
СЪДИЯ В РАЙОНЕН СЪД: