Р Е Ш Е Н И Е
№ 4232 06.11.2019г., гр.Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски районен
съд, гражданско отделение, в открито заседание на седми октомври две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
НАДЕЖДА СЛАВЧЕВА
при секретаря Марина
Кондарева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 15158 по описа на
съда за 2018 година и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.422 ГПК, във връзка с чл.415 ГПК, във връзка с чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
В исковата молба от „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД против С.Д.К. се твърди, че ищцовото дружество, в качеството си на енергийно предприятие, по смисъла на чл.126, ал.1 и чл.129 от Закона за енергетиката е единственото търговско дружество, което притежава лицензия по чл.43, ал.1 ЗЕ, за производство и пренос на топлинна енергия за обособената територия на гр.Пловдив. Твърди, че съгласно чл.150 ЗЕ продажбата на топлинна енергия на потребители за битови нужди се осъществява при публично известни Общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР, които влизат в сила, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите. Твърди, че по силата на Раздел ІІ от Общите условия е длъжно да доставя в абонатните станции на сградите топлинна енергия за отопление и горещо водоснабдяване. Посочено е, че ответникът С.Д.К., като собственик на топлоснабден имот в гр.П., ул. „***” № *, ап.* има качеството на клиент на топлинна енергия и съгласно чл.34, ал.1 от ОУ е длъжен да заплаща месечните дължими суми за доставената топлинна енергия и сумата за дялово разпределение в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Според чл.35, ал.1 от ОУ клиентите на дружеството дължат обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Според ищеца същият е доставил до сградата, а търговецът, извършващ дяловото разпределение на топлинна енергия е разпределил за имота на ответника топлинна енергия, на обща стойност 1593.44 лв., от която 1299.35 лв. главница – стойност на разпределената топлинна енергия за периода от *** – ***, ведно с обезщетение за забавено плащане на главницата за периода от *** до ***, в размер на 294.09 лв. Изложени са в исковата молба обстоятелства за проведено заповедно производство по чл.410 ГПК, като в рамките на образуваното ч.гр.дело № 6236 по описа на ПРС за 2018г., заповедта за изпълнение била връчена при условията на чл.47 ГПК, поради което се и предявявал настоящият иск. Направено е искане за признаване за установено по отношение на ответника, че дължи на „ЕВН България Топлофикация” ЕАД посочените суми, ведно със законната лихва от момента на подаване на заявлението по чл.410 ГПК – ***, както и са претендирани направените в заповедното и исковото производство разноски.
В срока по чл.131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответника, чрез назначения му особен представител, с който предявените искове се оспорват. Оспорва се твърдението, че ответникът е потребител или клиент на топлинна енергия. Била налице абсолютна неяснота по отношение на начина на изчисляване и разпределение на топлинната енергия. Същото се осъществявало в противоречие с целта на националните норми. Направено е възражение за погасяване по давност на предявените искове, като се съдържа позоваване на чл.111, б. „в” ЗЗД.
Съдът, като прецени всички събрани по делото доказателства и доводите на страните по вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:
От приложеното ч.гр.дело № 6236 по описа на ПРС за 2018г. е видно, че е издадена заповед за изпълнение № *** от ***, с която е разпоредено С.Д.К. да заплати на „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД сумата от 1 299.35 лв. главница – стойност на разпределена топлинна енергия за периода от *** до ***, ведно с обезщетение за забавено плащане за периода от *** до ***, в размер на 294.09 лв., ведно със законната лихва върху главницата от *** до пълното й изплащане, както и 31.87 лв. разноски за внесена държавна такса и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Представен е препис – извлечение от сметка на С.Д.К., за обект на потребление ИТН: ***, гр.П., ул. „***” № *, ап.*, за дължима главница в размер на 1299.35 лв. за периода от *** до ***, както и за лихва от 294.09 лв. за периода от *** до ***. Представена е справка за доставена топлинна енергия по количество и стойност за клиент С.Д.К., ИТН: ***.
Представени са по делото Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация Пловдив“ ЕАД на потребители в гр.П., публикувани във в. „Новинар“ през месец декември 2007г., както и във в. „Марица“ на 24.12.2007г.
Представен е договор за продажбата на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти от ***, с купувач Ц.С. К., на процесния недвижим имот.
По делото е представена схема на СОС с идентификатор ***, представляващо жилище, апартамент, с площ 43.78 кв.м., с адрес на имота: гр.П., ул. „***” № **, ет.*, ап.*. Представено е удостоверение за декларирани данни за подадена декларация по чл.14 ЗМДТ от Ц. С. К. за недвижим имот, находящ се в гр.П., ул. „***” № *, вх.*, ап.*, ет.*. Представена е и декларация от С.Д.К., вх.№ *** от *** за деклариран недвижим имот на ул. „***” № **.
Видно от удостоверение за наследници на Ц. С. К., поч. на ***, негов законен наследник е С.Д.К. – племенник.
Представено е удостоверение от Община Пловдив, видно от което съгласно поправка на КК на кв. „***” – район „***”, ул. „***” № * става ул. „***” № **.
По делото е прието заключение на изготвената съдебно-техническа експертиза, според което жилищен блок в гр.П., ул. „***” № *, ап.* е бил включен към топлопреносната мрежа на ищцовото дружество и през процесния период е ползвана топлоенергия за отопление и битово горещо водоснабдяване. В имота на ответника няма монтирани отоплителни тела, като има един брой водомерно устройство за отчитане на потребеното количество ТЕ за БГВ. Според вещото лице ТЕ, отдадена от сградната инсталация се определя от топлинния счетоводител по формула към т.6.1.1 на „Методика за дялово разпределение на ТЕ в сгради етажна собственост” приложение към чл.61, ал.1 от Наредба № 16-334/16.04.2007г. за топлоснабдяването и се разпределя пропорционално на проектните отопляеми обеми на имотите. За имота на ответника отопляемият обем е 98 куб.м. За целия процесен период за апартамента е разпределена 3,51023MWh ТЕ за сградна инсталация. Според вещото лице няма разлика между разпределеното от топлинния счетоводител количество ТЕ и начисленото от ищеца, както и начинът на разпределение и начисляване на потребената ТЕ съответства на специалната методика от нормативните актове.
При така възприетата фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:
Не е спорно между страните по делото, установява се и от приложеното ч.гр.дело № 6236 по описа на Пловдивски районен съд за 2018г., че издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл.47 ГПК, като в рамките на дадения от съда едномесечен срок, са предявени и настоящите искове, поради което същите са процесуално допустими, като подадени при наличие на съответните процесуални предпоставки.
В проведеното по делото първо съдебно заседание на *** от страна на ищцовото дружество е уточнено, че сумите се претендират от ответника до дата ***, в качеството му на наследник на неговия наследодател Ц. С. К., а след тази дата, до края на процесния период – като собственик на имота. От писмените доказателства по делото – договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти от *** се установява, че Ц. С. К. е придобил собствеността върху процесния недвижим имот, находящ се в гр.П., ул. „***” № *, ап.***, вх.*, ет.*. Установява се също, от представеното удостоверение за наследници, че Ц.С. К. е починал на ***, неженен, без деца, като единственият му законен наследник е С.Д.К. – ответник. Съдът намира, че между ищцовото дружество и Ц. С. К. е възникнало валидно правоотношение по силата на договор за продажба на топлинна енергия. Съгласно чл. 150 от Закона за енергетиката /ЗЕ/ продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносно предприятие на клиенти се осъществява при публично известни общи условия, като в ал. 2 е предвидено, че тези общи условия влизат в сила след публикуването им, без да е необходимо изричното им писмено приемане от клиентите. Съгласно чл.153, ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. Според чл.3, ал.1 от Общите условия на дружеството купувач може да бъде физическо лице, потребител на топлинна енергия за битови нужди, който е собственик или титуляр на вещно право на ползване на имот в топлоснабдена сграда. Следователно за възникване на правоотношението по покупко-продажба на топлоенергия, не е необходимо да се сключва индивидуален писмен договор между потребителя и доставчика на услугата, а обвързаността между страните възниква по силата на закона, поради което в случая безспорно се установява съществуването на облигационна връзка, поради което и Ц. С. К., а след смъртта му на *** – и ответникът С.Д.К., са имали качеството на клиент на топлинна енергия, поради което и ответникът, в качеството му и на законен наследник на Ц.К., дължи заплащане на сумите за доставена топлинна енергия. Макар и с отговора на исковата молба да не е наведено възражение ответникът да не е приел наследството, оставено от Ц. С. К., съдът намира, че по делото е установено приемането на наследството от ответника, с оглед постъпилата по делото декларация по чл.14 ЗМДТ, подадена от С.Д.К. на дата ***, поради което и следва да се приеме, че за него е възникнало задължението да отговаря за изискуеми срещу праводателя му вземания.
Разпределението на топлинната енергия в сграда – етажна собственост /каквато е тази, в която се намира процесният апартамент/, се извършва по система за дялово разпределение, съобразно чл.139, ал.1 ЗЕ. Общото консумирано количество топлинна енергия в сграда – етажна собственост, присъединена към една абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, се разпределя за горещо водоснабдяване и за отопление, съобразно чл.140а ЗЕ. Съобразно разпоредбата на чл. 142, ал. 2 ЗЕ топлинната енергия за отопление на сграда-етажна собственост се дели на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите. Топлинната енергия за сградна инсталация се разпределя между всички потребители, съобразно отопляемия обем на отделните имоти - чл. 145, ал. 3 ЗЕ. Количеството топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, зависи не от потребеното количество топлинна енергия в отделните имоти, а от вида и топлофизичните особености на сградата, на отоплителната инсталация и др. фактори. Сградната инсталация е обща етажна собственост - чл. 140, ал. 3 ЗЕ и чрез нея се затоплят не само индивидуалните имоти, но и ограждащите стени на имотите, подове, тавани и т.н., т. е. налице е топлообмен, в резултат на който се повишава температурата в цялата сграда. Ето защо, всички собственици на имоти, находящи се в сграда-етажна собственост следва да участват в разпределението на отдадената от сградната инсталация топлинна енергия, без оглед на това каква част от тази енергия се използва за отопляване на собствения му имот. В този смисъл е и изричната разпоредба на чл. 153, ал. 6 ЗЕ, според която потребителите в сграда-етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават потребители на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата.
От приетото по делото заключение на изготвената съдебно-техническа експертиза се установява, че в имота през процесния период няма отоплителни тела и няма ИРУ за отчитане на ТЕ за отопление, поради което такава компонента не е начислявана, а е начислявана ТЕ, отдадена от сградната инсталация и за БГВ, като начинът на разпределение и начисляване на потребената ТЕ съответства на специалната методика от нормативните актове, посочени в раздел ІІ от заключението. Вещото лице е изготвило експертизата, като е ползвало не само предоставени му от ищеца данни, а и такива от топлинния счетоводител, относно дяловото разпределение. Заключението не е оспорено, няма основание да не се кредитира, доколкото експертът е отговорил обективно и компетентно на поставените му задачи. Конкретният размер на задълженията на абоната не е оспорен, поради което съдът намира, че предявените искове са основателни и следва да бъдат уважени.
С отговора на исковата молба е формулирано възражение за погасяване на част от вземанията по давност, което не се оспорва от ищеца по отношение на първите пет фактури по препис – извлечението от сметка на л.8 от делото. Съгласно Тълкувателно решение 3/18.05.2012 г. на ВКС по тълк. д.№ 3/2011г. ОСГК вземането на топлофикационното дружество за предоставена топлинна енергия представлява периодично вземане по смисъла на чл.111, ал.1, б.”в” ЗЗД, поради което се погасява с кратка – тригодишна погасителна давност. Съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД, давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо, като в настоящия случай съгласно Общите условия на ответника вземането става изискуемо в 30-дневен срок след изтичането на периода, за който се отнася. Следователно от включените в процесния период вземания погасени по давност са изискуемите три години преди датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК – *** /която прекъсва давностния срок съгласно чл.116, б. „в” ЗЗД/ - или с падеж ***, ***, ***, ***, *** /както главници, така и лихви/. Поради това установителният иск за главницата се явява частично основателен за сумата от 1 042.94 лв., за периода от *** /след периода на погасителната давност/ до *** /претендирания от ищеца/ и следва да се уважи за тази сума, ведно със законните последици, а за разликата до пълния претендиран размер от 1299.35 лв. следва да се отхвърли като погасен по давност. По отношение на претенцията за лихва за забава в размер на 294.09 лв. за периода от *** до ***, съобразно вече изложените съображения с изтичането на тригодишната давност по отношение на лихвата, същата остава да се дължи за непогасения по давност период от ***/ тогава е станала изискуемо вземането по фактура от м. ***/ до *** или за сумата от 210.51 лв., а за разликата до пълния претендиран размер от 294.09 лв. следва да се отхвърли като погасен по давност.
С оглед изхода на делото на ищеца
следва да се присъдят направените по делото разноски. По представения списък по
чл.80 ГПК същите възлизат на сумата от 81.87 лв. по заповедното и 746.65 лв. по
исковото производство. Предвид разясненията по т. 12 от ТР № 4/18.06.2014г. на
ВКС, ОСГТК, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл.422, респ.
чл.415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските,
направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора
разпредели отговорността за разноските, както в исковото, така и в заповедното
производство. Разноските за юрисконсултско възнаграждение по заповедното и по
настоящето производство следва да бъдат определени от съда съобразно редакцията
на чл.78, ал.8 ГПК /ДВ, бр.8 от 2017г./, действаща към датата на постановяване
на решението /в този смисъл определение № ** от *** по т.д. № 637 по описа на
ВКС, І т.о. за 2016г./, според която присъденото възнаграждение не може да
надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37
от Закона за правната помощ. В този смисъл следва да се определи юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лв. за настоящето производство, или съобразно
уважената и отхвърлена част от исковите претенции, дължимите на страната
разноски са в размер на 64.40 лв. по заповедното производство, както и 548 лв. за
исковото производство.
По изложените съображения съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, че С.Д.К., ЕГН **********
*** дължи на „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ № 37 сумата от 1 042.94
лв. /хиляда четиридесет и
два лева и 94 ст./ – главница, представляваща стойността на топлинна енергия,
доставена в обект на потребление, находящ се в гр. П., ул. „***“ № *, ап.*, с
ИТН ***, за периода от *** до *** и сумата от 210.51 лв. /двеста и десет лева и 51 ст./ - обезщетение за
забавено плащане на главницата за периода от *** до ***, ведно със законна
лихва върху главницата, считано от *** – дата на подаване на заявление за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК до
окончателното й изплащане, за които суми е издадена Заповед № *** от *** за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 6236 по описа на
ПРС за 2018г., като ОТХВЪРЛЯ предявените
искове за главница и обезщетение за забавено плащане за разликата до пълните
претендирани размери и периоди съответно от 1 299.35 лв. за периода от ***
до *** и 294.09 лв. за периода от *** до ***.
ОСЪЖДА С.Д.К., ЕГН ********** *** да заплати на „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД, ЕИК *********, гр. Пловдив, ул. „Хр. Г. Данов“ № 37 сумата от 64.40 лв. /шестдесет и четири лева и 40 ст./ - разноски по ч.гр.дело № 6236 по описа на ПРС за 2018г. и сумата от 548 лв. /петстотин четиридесет и осем лева/ разноски по настоящото дело.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:п/ Н.Славчева
Вярно с оригинала.
М.К.