Р Е Ш Е Н И Е
№644
гр. Хасково, 26.11.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ХАСКОВО, в
публично заседание на двадесет и шести ноември, през две хиляди и двадесет и
първа година в състав :
СЪДИЯ: ПЕНКА КОСТОВА
при
секретаря Дорета Атанасова
и
в присъствието на прокурора
като
разгледа докладваното от съдия Костова административно дело №1061/2021г. и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.84
ал.2 вр. с чл.70 ал.1 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ).
Образувано е по жалба от А.А.А. -
гражданин на И., с адрес: ***, срещу Решение № УПХ-424/14.10.2021г. на
Интервюиращ орган към Държавната агенция за бежанците.
В жалбата се твърди, че оспореното
решение е незаконосъобразно, поради съществено нарушение на
административнопроизводствените правила и материалноправните разпоредби на
закона. При издаването му били нарушени нормите на чл.8 и чл.9 от ЗУБ.
Изложените съображения, основаващи отказа, били изцяло незаконосъобразни, тъй
като административният орган игнорирал факта, че причините да напусне страната
си били свързани с наличието на заплаха за живота и сигурността на чужденеца.
Цитира се разпоредбата на чл.9, ал.1 от ЗУБ и се сочи, че тежките посегателства
можело да възникнат от действия или бездействия на държавен орган или
организация, на която държавата не може или не желае ефективно да
противодейства. Жалбоподателят изложил подробно своята история пред административния
орган и същата била възприета правилно от същия. Решаващият орган обаче
неправилно приел, че спрямо него не били налице предпоставките за предоставяне
на хуманитарен статут. Обжалваното решение било постановено при съществено
нарушение на административнопроизводствените правила. То не съдържало нито един
аргумент дали молбата за закрила е явно неоснователна или не. Видно от
съдържанието му, обсъдени били въпросите, свързани с обстановката в И., с
положението и обстоятелствата, свързани със заплахите, на които били обект
чужденеца и семейството му в И.. Всичко това били обстоятелства, които следвало
да бъдат разгледани в производството по общия ред, тъй като имали пряко
отношение към основателността на молбата по същество и не на последно място ясно
заявил в интервюто, че бил обект на преследване и дори след оплакване в
полицията не се предприели мерки за неговата защита. Липса на мотиви в тази
част на решението представлявала съществено процесуално нарушение, тъй като не
били посочени фактическите основания за правните изводи на интервюиращия орган.
Последният изложил формално и бланкетно определени факти и обстоятелства, в
този смисъл решението представлявало своеобразна „компилация“ между изводи по
същество и правомощия, каквито интервюиращият орган нямал, което било абсолютно
незаконосъобразно, до степен, че граничело с нищожност на административния акт.
При постановяване на решението били допуснати съществени нарушения на
материалния закон. Подадената от жалбоподателя молба за закрила не била явно
неоснователна и не били налице основанията по чл.13, ал.1, т.1 от ЗУБ. На
следващо място, неправилно бил приложен и чл.13 ал.1 т.2 от ЗУБ. В хода на
производството пред интервюиращия орган жалбоподателят добросъвестно се опитал
да изложи своите опасения относно обстановката в И., както и относно факта, че
положението се влошавало непрекъснато, в светлината на което следвало да бъде
разгледана молбата му. Посочено било в мотивите на административния акт, че чужденецът
не бил обект на репресии и нямало риск за живота му. Същевременно
интервюиращият орган не изложил никакви аргументи защо приема, че оспорващият
се позовава на обстоятелства извън предмета на закона или че не посочва причини
за основателно опасение за преследване. Оспорващият сочи, че бил в опасност и
се чувствал уязвим, а нямало към кого да се обърне за помощ. Заявил пред
административния орган, че ако му бъде отказана закрила и бъде върнат обратно в
И., щял да бъде изложен на опасност от сериозни посегателства и реален риск за
живота и личната му сигурност. Всичко това идвало да покаже, че изпитвал
опасения за живота си там и това била причината да напусне страната. В жалбата
се посочва, че неправилно административният орган тълкувал и прилагал и нормата
на чл.9 от ЗУБ, която представлявала транспониране на чл.15, буква „в“ от
Директива 2004/83/ЕО. Моли се за отмяна на обжалваното решение, поради
противоречието му с административнопроизводствените правила, както и с нормите
на чл.13, ал.1, т.1 и т.2, и чл.9 от ЗУБ, и за връщане преписката на
административния орган с указания за разглеждане на молбата в производство по
общия ред.
Ответникът - Интервюиращ орган в РПЦ
гр. Харманли при Държавната агенция за бежанците (ДАБ) при МС (Р. Б.), редовно призован не се явява
и не се представлява в съдебно заседание. По делото от процесуалния му
представител юрк. Христова е депозирано писмено становище, в което се излагат
съображения, относно неоснователността на жалбата и се моли за отхвърлянето
ѝ.
Съдът, като обсъди доводите на
страните в производството и събраните по делото доказателства, приема за
установено от фактическа страна следното:
С молба вх.№105450-5001/28.09.2021г.
в РЦ - Елхово, Дирекция „Миграция“, жалбоподателят, под името А. М. А. от И.,
поискал от властите в Република България предоставяне на закрила. Искането е
потвърдено с молба с вх. №3047 от 01.10.2021г., с рег. №УП 18830/01.10.2021г.
на ДАБ, подадена с името А.А.А.. Тъй като чужденецът не разполагал с документи
за самоличност, последната била установена с декларация по чл. 30, ал.1, т.3 от
ЗУБ, с рег.№ УП 18830/01.10.2021г., видно от която търсещото закрила лице се
индивидуализирало с имената А.А.А., гражданин на И., роден на ***г***, неженен.
На същата дата лицето е регистрирано с имената А.А.А., роден на ***г***, със
същия постоянен адрес, гражданин на И., етническа принадлежност – арабин,
религия – мюсюлманин, сунит, професия общ работник, образование - начално, неженен,
без документи за самоличност.
С писмо с рег.№ УП 18830/04.10.2021г.
на ДАБ, Директор на РПЦ – Харманли е изискал от Държавна агенция „Национална
сигурност” писмено становище по постъпилата молба за закрила, като в писмото е
посочено, че при задържането лицето се представил като А. М. А.А., роден на ***г.,
от И.. Видно от материалите по делото, отговор на писмото не е получен.
На 06.10.2021г. с кандидата е
проведено интервю по Глава шеста, Раздел I- чл.63а от ЗУБ, резултатите от което
са отразени в Протокол с рег.№ УП 18830/06.10.2021г. В хода на производството
жалбоподателят е заявил, че потвърждава казаното на регистрация. Посочил, че е
от И.. Роден бил на ***г. в *,
И.. Мисли, че сгрешил на регистрация и казал 25.05.2000г.Имал в И. издадена лична
карта и паспорт, които използвал за да влезе в Турция легално, но ги върнал в И..
За пръв път подавал молба за закрила. Нямал визи за държави на ЕС. Нямал друго
гражданство. Заявил, че е арабин. Не е имал проблеми заради принадлежността си
към тази етническа група. Посочил, че е мюсюлманин, сунит. Лично не е имал
проблеми заради религията, която изповядвал. Не участвал в религиозни
организации, общност, секта. Заявил, че не е женен. Завършил основно
образование през 2018г. в *.
Не членувал в партия. Не бил член на въоръжена групировка (паравоенно
формирование). Не служил в армията. Работил като общ работник в търговията.
Напуснал И. през месец юли 2021г., легално, с автобус и заминал за Истанбул,
Турция. На 15 или 16 юли 2021г. влязъл в Република България нелегално, пеша и
през зелена граница. Напуснал заради проблеми с роднините на едно момиче, което
познавал от четири години. Семейството ѝ разбрало за това и го
заплашвали, защото те били шиити. Те убили момичето и след това чужденецът
избягал. Бил по това време в Багдад. Не подал оплакване до властите, защото те
били влиятелни хора и били от шиитските милиции и нямало да му се обърне
внимание. След като избягал, те започнали да заплашват и близките му. Затова те
избягали в *,
където било безопасно за тях, защото не знаели къде са, пък и да ги намерят,
нямало да ги убият, но щели да им досаждат с въпроси за чужденеца. Ако той бил
отишъл там и ако го намерят, щели да го убият. Върху него лично не било
оказвано насилие, не бил задържан или арестуван. Не бил нито малтретиран, нито
отвличан. Изложил всички причини за напускането си на И.. Заявил, че не желае
да се завърне в страната си по произход сега, защото ако се завърне сега,
положението било същото. Искал закрила.
С Решение № УПХ-424/14.10.2021г. на Интервюиращ орган при Държавна
агенция за бежанците молбата за предоставяне на международна закрила на А.А.А.
е била отхвърлена, на основание чл. 70, ал. 1, във вр. с чл. 13, ал. 1, т. 1 и
т. 2 от ЗУБ.
По делото, като писмени доказателства
са приети документите, съдържащи се в административната преписка по издаване на
оспорения акт.
При така установената фактическа
обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:
Оспореното решение е съобщено на
жалбоподателя на 21.10.2021г., а жалбата е подадена на 21.10.2021г. (видно от
поставения входящ номер), следователно същата е депозирана в преклузивния срок
по чл.84 ал.2 от ЗУБ. Изхожда от активно легитимирана страна и е отправена до
местно компетентния административен съд. Ето защо се явява процесуално
допустима.
Разгледана по същество, е
неоснователна.
Оспореното в настоящото производство
решение е издадено от компетентен орган – Р.А.Б., младши експерт в Регистрационно-приемателен
център – гр. Харманли, определена със Заповед № РД05-761/09.12.2020г. на
Председателя на ДАБ на основание чл. 48, ал. 1, т. 10 от ЗУБ за интервюиращ
орган.
Оспореният административен акт
отговаря на изискванията за форма и съдържание, тъй като е надлежно мотивиран с
посочване както на фактическите, така и на правните основания за
постановяването му.
Не се констатира при постановяването
му да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила, а оплакването в тази насока е неоснователно.
Оспореното решение е издадено в ускорено
производство по реда на Глава VI, Раздел II. Съгласно чл.68, ал.1, т.1 от ЗУБ,
производство за предоставяне на международна закрила се образува с
регистрирането на чужденеца по подадена от него молба за международна закрила. В
случая чужденецът е регистриран на 01.10.2021г., а оспореният акт е издаден на
14.10.2021г. Съдът намира, че актът е издаден при спазване на срока по чл.70,
ал.1 от ЗУБ за произнасяне в ускорено производство.
В хода на производството пред
решаващия орган при РПЦ – гр. Харманли при ДАБ, с чужденеца е проведено
интервю, което е отразено в нарочен протокол, прочетен на интервюирания в
присъствието на преводач на разбираем за него език.
Също така не се установява и
нарушение на чл. 58, ал. 10 от ЗУБ. В случая е изискано писмено становище от
ДАНС по молбата на жалбоподателя за предоставяне на международна закрила.
Следва да се отбележи, че липсата на подобно становище не обосновава
незаконосъобразност на оспореното решение, доколкото то е постановено по реда
на чл.70, ал. 1 от ЗУБ - в ускорено производство, а в този случай съгласно
разпоредбата на чл.58 ал.10 изр.2 от ЗУБ такова становище не се изисква.
Административният акт отговаря и на
общите изисквания за форма и съдържание по чл.59 от АПК. В решението са
посочени както фактическите, така и правните основания за издаването му.
Административният орган е изложил поотделно съображения защо приема, че на
чужденеца не следва да бъде предоставен статут на бежанец и хуманитарен статут,
като е обсъдил както изложените от жалбоподателя данни в бежанската му история,
така и обстановката в страната му на произход. Обективираните в решението
фактически съображения са подробни, ясни и кореспондиращи на приложените правни
норми, и дават възможност на чужденеца да разбере мотивите на административния
орган да му откаже международна закрила.
Съдът счита, че оспореното решение е
съответно и на материалния закон.
Причините, които българският
законодател е уредил като обосноваващи предоставянето на статут на бежанец и на
хуманитарен статут, са посочени в чл.8 и чл.9 от ЗУБ. Съгласно чл.8, ал.1 от
ЗУБ, статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който
поради основателни опасения от преследване, основани на раса, религия,
националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална
група, се намира извън държавата си по произход и поради тези причини не може
или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея.
Наличието и основателността на
опасенията, следва да бъдат преценени с оглед представените в бежанската
история на кандидата за статут данни, като се отчете произходът на
преследването, дали последното води до нарушаване на основни права на човека и
закрилата, която може да бъде получена от държавата по произход.
В настоящия случай, видно от
протокола от проведеното с оспорващия интервю по реда на чл.63а от ЗУБ, същият
е заявил като причина за напускане на И. обстоятелството, че бил заплашван от
роднините на момиче, което познавал, като излага твърдения, че се опасявал за
живота си. От изложената бежанска история на жалбоподателя е видно, че
последният е живеел сравнително спокоен живот в И., не се установява срещу него
да е било осъществено преследване по смисъла на чл. 8, ал.4 и ал.5 от ЗУБ, нито
да има риск от бъдещо такова. В този смисъл, административният орган е извършил
единствено възможната преценка, изследвайки данните от бежанската история на
жалбоподателя и достигайки до обоснован извод относно липсата на предпоставките
за предоставяне на чужденеца на бежански статут. Правилно е отчетено, че
причината, поради която А.А.А. е напуснал държавата си по произход, не попада в
приложното поле на чл.8 от ЗУБ, респективно на чужденеца не може да бъде
предоставен статут на бежанец. Жалбоподателят не навежда твърдения за наличие
на опасения от конкретни репресии, предприети спрямо него или членове на
семейството му по причини, възведени в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ. В тази връзка, от
материалите по преписката не може да се направи извод за осъществено спрямо
чужденеца преследване по смисъла на чл.8, ал.4 от ЗУБ, изразило се в действия измежду посочените в ал.5 на същата норма,
поради което не са налице субективния и обективния елемент на предвиденото в
цитираната разпоредба понятие „основателни опасения от преследване”.
Следователно страхът на чужденеца от преследване по причините, посочени в чл.8,
ал.1 от ЗУБ не може да се прецени като обоснован. Заявеното от последния не
може да бъде свързано с нито една от посочените причини. При това положение
правилен е изводът, който прави ответникът, че оспорващият напуска, мотивиран
единствено от съображения, които не са релевантните за настоящото производство.
Съдът намира за правилна и обоснована
преценката на Интервюиращия орган и неоснователност на молбата за предоставяне
на хуманитарен статут на основанията, посочени в чл. 9, ал. 1, т. 1 и 2.
Съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗУБ, хуманитарен статут се предоставя на чужденец,
който не отговаря на изискванията за предоставяне на статут на бежанец и който
не може или не желае да получи закрила от държавата си по произход, тъй като
може да бъде изложен на реална опасност от тежки посегателства, като: 1.
смъртно наказание или екзекуция; 2. изтезание, нечовешко или унизително
отнасяне, или наказание; 3. тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно
лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен
конфликт.
В разглеждания случай търсещият
закрила въобще не е навел като причина за напускането на страната си по
произход наличието на опасност да бъде осъден на смъртно наказание или
екзекуция или пък да бъде подложен на изтезание или нечовешко или унизително
отнасяне, или наказание. Безспорно в проведеното интервю жалбоподателят не е
направил изявления в подобен смисъл, а наред с това и изрично е заявил, че не е
бил арестуван или осъждан, не е имал проблеми с официалните власти.
Третата причина за предоставяне на
хуманитарен статут - тази по чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ - тежки заплахи срещу
живота и личността на чужденеца като цивилно лице поради безогледно насилие в
случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт, съдът също не приема за
налична по отношение на оспорващия.
За прецизност на мотивите на
настоящото решение е нужно да се посочи, че цитираната норма на чл.9, ал.1, т.3
от ЗУБ е изцяло в синхрон с чл.15, б. „в“ от Директива 2011/95/ЕО на Съвета от
13.12.2011 г. Със свое Решение от
17.02.2009 г. по дело № C- 465/07/Meki Elgafaji and Noor Elgafaji vs
Straatssecretaris van Justitie/, по отправено от холандска страна преюдициално
запитване за приложението на чл.15, б.“в“ от Директива 2004/83/ЕО на Съвета
(отм.), Съдът на Общността (голям състав) е постановил, че въпросната норма
следва да се тълкува в смисъл, че: 1. съществуването на тежки и лични заплахи
срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на
условието последният да представи доказателства, че той представлява специфична
цел, поради присъщи на неговото лично положение елементи; и 2. съществуването
на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента
на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие,
преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна
закрила, или от юрисдикциите на държавата- членка, пред които се обжалва
решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че
съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилното лице,
върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия
факт на присъствието си на тяхна територия се излага на реална опасност да
претърпи посочените заплахи. Действително понастоящем с Директива 2011/95/ЕС на
европейския парламент и на съвета,
Директива 2004/83/ЕО е отменена, но
текста на чл. 15 от последната е преповторен в текста на чл. 15 от Директива
2011/95/ЕС, поради което и тълкуването дадено с Решение от 17.02.2009 г. по
дело № С-465/2007 г. на Съда на Европейския съюз е запазило своето значение.
В конкретния случай, за да отхвърли
молбата за закрила, решаващият орган се е позовал на фактите, изложени в
Справка с вх. № МД-486/30.09.2021г. относно Република И. на Дирекция
„Международна дейност” при ДАБ. На основание чл.21, т.6 от Устройствения
правилник на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет, дирекцията
събира, поддържа и актуализира база данни за държави по произход и за трети
сигурни държави, което включва обща географска, политическа, икономическа и
културна информация, както и информация за правната уредба и за спазването на
правата на човека. Съгласно чл.21, т.7 от същия устройствен правилник,
дирекцията изготвя и актуализира
аналитични доклади и справки за сигурните държави по произход, за третите
сигурни държави, за кризисните райони и за бежанските потоци.
Следователно цитираната справка е
изготвена от компетентен орган и в кръга на правомощията му, поради което представлява
официален писмен свидетелстващ документ, удостоверяващ, че лицето, което го е
издало, при извършената от него проверка е установило именно фактите,
удостоверени в него. Наред с това, по делото не са налице никакви други
доказателства, които да опровергават по съдържание информацията, цитирана в
изготвената справка. Разширенията, дадени в тълкувателно решение от 17.02.2009
г. на Съда на Европейските общности (СЕО) по тълкуването на чл.15, б. „в” от
Директива 2004/83 ЕО (понастоящем чл. 15б“в“ от Директива2011/95/ЕС), се
преценяват във връзка с прилагане единствено на нормата на чл.9, ал.1, т.3 от
ЗУБ. Според това решение, наличието на подобна заплаха по изключение може да се
счита за установено, когато степента на характеризиращото въоръжения конфликт
безогледно насилие в страната достигне до такова високо ниво, че съществуват
сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице поради самия факт
на пребиваване там е изложено на реална опасност да претърпи тежки и лични
заплахи.
При подробен анализ на Справка с вх.
№ МД-486/30.09.2021г. съдът намира, че на територията на И. не е налице
въоръжен конфликт.
Сигурността на държавата по произход
търпи непрекъснато развитие и промяна, като всеки решаващ орган или съд следва
да отчита ситуацията такава, каквато е към момента на решаване на спора пред
него. В този смисъл и доказателствата за действителното положение, от които да
се направи извод за сигурността за живота на търсещия убежище, следва да са
актуални, както е в настоящия случай.
От актуалната справка за положението
в И. става ясно, че ситуацията там не е до такава степен усложнена, за да се
приеме, че са налице предпоставки за предоставяне на международна закрила на
лицата от тази държава. В тази връзка и с оглед разпоредбата на чл.9 ал.5 от
ЗУБ, интервюиращият орган правилно е отхвърлил молбата за закрила и в тази
ѝ част като неоснователна.
Не се установява да са налице и
останалите основания, визирани в чл.9, ал.6 и ал.8 от ЗУБ.
Административният орган е изпълнил
задълженията си и е проверил доколко субективните опасения на жалбоподателя от
преследване или реална опасност от тежко посегателство са обективни. Обсъдена е
обстановката в И., данните от справката на ДАБ съвпадат с отразеното в
решението на интервюиращия орган, изводите на последния, че по отношение на
жалбоподателя не са налице причини от хуманитарен характер или други основания,
предвидени в действащото законодателство, които могат да обосноват
предоставянето на хуманитарен статут по реда на чл.9 от ЗУБ, са правилни и законосъобразни.
С оглед изложеното, съдът счита, че
оспореното решение съответства на всички изисквания за законосъобразност и като
незасегнато от порок, налагащ отмяната му, следва да бъде потвърдено, а
подадената против него жалба – отхвърлена като неоснователна.
Водим от гореизложеното и на
основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на А.А.А.,
гражданин на И., против Решение № УПХ-424/14.10.2021г. на Интервюиращ орган към
Държавната агенция за бежанците.
Решението не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: