№ 1127
гр. Варна, 21.07.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ ТО, в публично заседание на
шестнадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Даниела Д. Томова
Членове:Светлана Тодорова
Цветелина Г. Хекимова
при участието на секретаря Христина Здр. Атанасова
Сложи за разглеждане докладваното от Цветелина Г. Хекимова Въззивно
гражданско дело № 20253100501356 по описа за 2025 година.
На именното повикване в 14:38 часа се явиха:
Въззивникът „Т.А.Т.“ ЕООД, редовно призован, явява се управителя
на дружеството Пламен Николов, представлява се от адвокат Т. С., редовно
упълномощен и приет от съда от първа инстанция.
Въззиваемият „АВТОЕКСПРЕС“ АД, редовно призован, не се явява
законен представител на дружеството, представлява се от адвокат Ж. К.,
редовно упълномощен и приет от съда от първа инстанция.
Адв. С.: Да се даде ход на делото.
Адв. К.: Няма пречки да се даде ход на делото.
СЪДЕБНИЯТ СЪСТАВ с оглед редовното призоваване на страните не
намира процесуални пречки по хода на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СЪДЪТ докладва въззивната жалба и писмения отговор, в
съответствие с Определение рег.№ 3056 от 27.06.2025 година, постановено по
реда на чл. 267 от ГПК.
Адв. С.: Аз се запознах с определението. Смятам, че коректно е
определен както спорния предмет във въззивното производство, така и
проблеми, ако е имало такива, с доказването на определени факти пред Вас.
1
Поддържам въззивната жалба.
Адв. К.: Оспорвам изцяло въззивната жалба. Запознат съм с
определението на съда, нямам възражения.
Адв. С.: Нямам искания за събиране на нови доказателства. Представям
списък за разноските.
Адв. К.: Нямам искания по доказателствата. Представям списък за
разноски, фактура и платежно нареждане.
СЪДЪТ предоставя за сведение представените списъци по чл.80 от ГПК
и доказателствата, съответно на процесуалния представител на насрещната
страна.
СТРАНИТЕ заявиха, че нямат възражения по списъците за разноски на
насрещната страна.
СЪДЕБНИЯТ СЪСТАВ намира, че представените списъци по чл.80 от
ГПК и доказателства следва да бъдат приложени по делото, с оглед на което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА по делото представения в днешно съдебно
заседание от процесуалния представител на въззивника списък по чл.80 от
ГПК.
ПРИЕМА и ПРИЛАГА по делото представения в днешно съдебно
заседание от процесуалния представител на въззиваемия списък по чл.80 от
ГПК, фактура № **********/02.07.2025г. и платежно нареждане от
04.07.2025г.
С оглед процесуалното поведение на страните, СЪДЕБНИЯТ СЪСТАВ
счете делото за изяснено от фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
Адв. С.: Уважаеми окръжни съдии, в крайна сметка по моя преценка
въззивната жалба, както и исковата молба, с която е поставено начало на това
производството, са достатъчно добре аргументирани. В предприетите
процесуални действия, които сезират отделните инстанции по спора, са
изложени коректно правните и фактически доводи, на които моят доверител
„Т.А.Т.“ ЕООД поставя основата на неговата претенция за заплащане на
2
сумата от 15000 лв.
Това, което на мен ми се иска да споделя с Вас като правораздавателен
орган, е че спорът, който е достигнал до съд в случая не е продиктуван от
некоректно, неточно или недобросъвестно изпълнение от страна на някои от
страните в процеса на неговите задължения, а по моя преценка от
несъвършенство в правната уредба. Ако Вие проследите становището както на
ответника, така и на ищеца, ще установите по категоричен начин, че
разпоредбите, на които се позовават двете страни в производството са едни и
същи. В крайна сметка интерпретацията на правните последици, които
настъпват при действие на тези нормативни разпоредби, е в основата на спора,
който ние водим при Вас. Ако ние сме последователни, би трябвало поне по
моя преценка да обявим следното положение: отношенията между
превозвачът - ползвател на автогарата и собственикът на автогарата по повод
на така наречената „текуща или предварителна продажба на билети“
наподобява твърде много на мандатно отношение - те са тъждествени с
мандатно отношение, в рамките на което поръчката, която законът възлага
върху Автогарата, е да продава от името и за сметка на превозвача билети.
Какви са тези билети - дали текущи или предварителни продажби, е без
значение. Ако ние стъпим на тази основа и съзрем именно мандатното
отношение между Автогарата и ползвателя на автогарата, въпросът, който
следва да бъде обсъден е: Какво е възнаграждението, което ползвателя на
автогарата трябва да заплати на Автогарата, която продава от негово име и за
негова сметка билети?
Пак, ако сме последователни, бихме имали пълното право да заявим, тъй
като това са две търговски дружества - техните отношения са винаги
възмездни, би трябвало да се намери и възнаграждението на собственика на
автогарата за осъществяваната от него услуга продажба на билети. Дотук
всичко добре! Единственият въпрос, който следва и който няма отговор е:
Добре, посочете кой е юридическият акт, който поражда подобно задължение
по конкретната нормативна уредба на отношенията между собственика на
автогарата и превозвача? Както и да го търсим и по какъвто и начин да
тълкуваме разпоредбите, които се съдържат в Закона за автомобилните
превози и в Наредба № 33, подобен юридически факт не е предвиден.
Вярно е, че гръмко и ясно е обявено, че всеки един превозвач трябва да
3
ползва автогарата срещу заплащане, но това „срещу заплащане“ по никакъв
начин не Ви дава на Вас основание да приемете какво е това, което дължат за
тази конкретна услуга, наречена „текуща и предварителна продажба на
билети“.
Вярно е също така, че има нюанси, които биха могли да бъдат
използвани за тълкуване на разпоредбите в Наредба № 33 относно услугите,
които следва да бъдат заплащани от превозвача, вън от това, което ние
твърдим, а именно, че това са влизането, престоя и заплащане на правото да
продават билети. Но забележете как е формулиран текста на закона. Това е
съвършено различно право от онова, което попълва съдържанието на
конкретното превозно правоотношение, по което този превозвач влиза със
своите пътници. Това са други отношения, които се отнасят към други
превозвачи.
Аз не искам да се спирам на позоваването на районния съд на
Методиката, която се оказа нищожна и обявена от съда за нищожна, тъй като
това не е главният аргумент. За мен спорът, който трябва да бъде решен, като
чисто правен е малко или много нерешим. Ние нямаме друга позиция, освен
тази да потърсим търговския обичай като източник на правото, за да попълни
съдържанието на вземането, което се дължи на собственика на автогарата по
един или друг начин за извършените от него услуги. Но търговски обичай с 18
договора, на които се позовава ответника, не се създава. Обичаят в крайна
сметка е поведение, което отговаря на рутинно повтарящо се и безспорно
установено в отношенията между търговците правило. Такова възражение,
между другото, за прилагане на търговския обичай като източник на правото,
който дава отговор на въпроса: „Какво евентуално е комисионното
възнаграждение?“, не е направено от ответника. Така че Вие сте свободни от
задължението да го обсъждате и да го прилагате. Но това е единственият (по
мое мнение) път, по който ответната автогара би могла да каже „искането на
„Т.А.Т.“ ЕООД като превозвач да бъде освободен от задължението си за
заплащане на възнаграждение за продадените от Автогарата билети е
неоснователно и поради тази причина трябва да бъде отклонено“. То в крайна
сметка това е и предмета на спора. Но, както са събрани доказателствата,
както са направени материалноправните възражения по повдигнатия от нас
правен спор, отговорът на подобен правен спор следва да бъде уважаване на
исковата претенция на „Т.А.Т.“ ЕООД. Поради което Ви моля да отмените
4
решението и уважите исковите претенции изцяло, като присъдите на моя
доверител направените от него разноски.
Упр. Николов: Бих искал да уточня нещо. Защото много нашироко и
правилно го обясни адвоката, аз да го кажа с по-прости думи. Никой няма
претенции относно ползването и заплащането на услугата от Автогара Варна.
Претенцията е 10% комисионна задължителна, която се опитват да налагат с
основанието, което го пишат: „Други банкови административни разходи“. Тези
банкови административни разходи не са доказани и ни принуждават в нашето
задължение да влезем да ги заплащаме. А има автогарова услуга, която
включва продажбата на билети като задължение на ответната страна. Наше
задължение е да влезем, тяхно задължение е да продадат билетите. А 10%
комисионната, която налагат, е описана и в това - беше 1%, 2%, 3%, сега са
10%, утре може да са 20%, вдругиден може да кажат 100% за тях. Това е
възражението.
Адв. К.: Уважаеми окръжни съдии, моля Ви да оставите без уважение
подадената от ищеца в първата инстанция въззивна жалба срещу решението на
Варненския районен съд и да оставите в сила постановеното
първоинстанционно решение, ведно с всички законови последици от това.
Ще си позволя да не се съглася с колегата по отношение на това, че има
празнота в закона и че отношенията следва да се уреждат от обичая и че в
случая няма такива обичаи. В исковата молба и във въззивната жалба като
основен е поставен въпроса: “Има ли право Автогара Варна на
възнаграждение или комисионна, вследствие на осъществяваната от гарата
дейност по предварителна и текуща продажба на билети?” - чета текста от
въззивната жалба. Това е поставено като основен въпрос и считам, че
отговорът на този въпрос се намира в закона - чл. 22, ал. 2 и ал. 4 от Закона за
автомобилните превози и чл. 53а, ал.1 и ал.2 от Наредба № 33 от 1999 г. за
обществен превоз на пътници. И в двата нормативни акта е предвидено
заплащане на услугите, които предоставя Автогара Варна, като една от тях и в
двата нормативни акта е посочена като правото на продажба на билети –
предварителна и текуща продажба на билети. В този смисъл считам за изцяло
неоснователно и противоречащо твърдението във въззивната жалба, че
услугата „предварителна и текуща продажба на билети“ не е самостоятелна
5
услуга и крайното изразено твърдение, че тази услуга не следва да се заплаща.
Това е самостоятелна услуга. Отделена е от останалите автогарови услуги и в
двата нормативни акта, като по отношение на цената на тази услуга
единственото ограничение при липса на методиката (наистина методиката би
решила много въпроси и в това съм съгласен с колегата), но при липсата на
методика единственото ограничение за собственика на автогарата при
определяне цената на услугата е това да прилага еднакви критерии спрямо
всички превозвачи. Като това, което казва управителя по отношение на
административни и други разходи, не съществува в практиката и не се
прилага. След преговори с всички превозвачи, които ползват услугите на
Автогара Варна, с изключение на „Т.А.Т.“ ЕООД, беше достигната тази цена и
тя е включена във всички договори - 10% комисионна с превозвачите. По
делото сме представили 33 договора, някои от тях се повтарят - те са 24 общо
за процесния период. В тези договори, анализирани подробно от експертизата
по делото, има една единствена цена на тази услуга и тя е комисионна в
размер на 10%. Всички 24 превозвачи, с изключение на „Т.А.Т.“ ЕООД, са
подписали тези договори. Интересното е, че с това търговско дружество до
01.06.2024г. имахме нормални отношения. Наистина дотогава дружеството
беше сключвало договор за наем на помещение, където се извършва продажба
на билети. Естествено не заплащаше комисионна, а продаваше билетите от
наетото от него помещение. По неизвестни за нас причини след това
дружеството отказа да сключи такъв договор, въпреки че му беше предложен,
и предпочете да мине на вариант продажба на билети от гише на Автогара
Варна, като едновременно с това отказа да заплаща тази услуга и я направи
предмет на това дело. Между другото, съжалявам, не можем да представим
доказателства, но мисля колегата няма да отрече, има подадена жалба във
Варненската районна прокуратура, с абсолютно същите твърдения - с
твърдение за обсебване. Естествено там беше постановен отказ по тази жалба.
Колегата, предполагам, е запознат, тъй като доколкото знам той е пуснал
жалбата срещу този отказ.
И в този смисъл считам, че отношенията във връзка с предварителната и
текуща продажба на билите са уредени и в закона, и в Наредба № 33.
Собствениците на Автогара Варна стриктно спазват закона и прилагат
еднакви критерии спрямо всички превозвачи. На тази база са определили и
дължимата комисионна. Тук искам да вметна, че тази услуга от всички
6
автогарови услуги е най-трудоемка и е най-скъпа. Там се изисква помещение,
най-малко три касиерки, заплати на касиерките, които продават билетите,
застраховки, банкови такси и много други допълнителни услуги, охрана и така
нататък, и е абсурдно да се твърди, че тази услуга следва да бъде безплатна. А
по отношение на размера, пак ще повторя той беше определен на база
преговори с всички превозвачи и по отношение на всички бяха приложени
еднакви критерии. Просто „Т.А.Т.“ ЕООД отказа, за разлика от всички
останали, да заплаща тази услуга. В този смисъл считам, че подадената жалба
е изцяло неоснователна. Районният съд е обсъдил това, което коментирам сега,
в решението си и е постановил едно правилно и законосъобразно решение.
Моля да го потвърдите и да ни присъдите направените разноски.
Адв. С. /реплика/: Очевидна е поляризацията на двете становища, но
това, което каза колегата за нежеланието „Т.А.Т.“ ЕООД да сключи договор за
наем на самостоятелно помещение, в което той да извършва продажба на
собствените си билети, не отговаря на истината и Вие ще го установите в
кореспонденцията, която е направена между двете дружества. Напротив, ние
търсим все още изпълнение на тяхното задължение да ни предоставят
помещение под наем, както сме сключили фактически договори за наем.
Адв. К. /дуплика/: Тъй като съм запознат с преговорите, от името на
нашето дружество твърдя, че във всеки един момент, ако искат колегите и
днес можем да отидем и да сключим договор за предоставяне на помещение
под наем. По отношение на методиката, колегата е писал с черен шрифт в
жалбата си, че тя е отменена. Безспорно тя е отменена, две години е
действала. Но считам, че това не е основното в съдебното решение на
Варненския районен съд. Методиката е ползвана като допълнителен аргумент,
тъй като за превозвачите и за автогарите няма друг документ, в който
принципала Министерството на транспорта да е изразил становището си по
някои празноти в закона. В методиката изрично е посочена цена от 10% като
комисионна за предварителна и текуща продажба на билети и конкретно са
посочени двата вида на предоставяне на тази услуга. Единият вид е продажба
от гише на автогарата. Вторият вид е предоставяне помещение под наем.
Упр. Николов /реплика/: Само искам да кажа, че нито едно твърдение
от това, което каза ответната страна, не е вярно. Не са 24 превозвача и никъде
и нищо от това, което подвежда нищо вярно няма. Аз също съм собственик на
7
автогара и също съм изключително добре запознат с методика, нормативната
база и с това какво се прави. Всичко това ще го представя писмено. Това,
което чух е абсурдно! Нито веднъж не е имало среща, нито съм отказал
сключване на договор. Отказах наемане на помещение на автогарата, защото
има една точка, за която ходих лично на среща, аз да отговарям по този
договор като управител на дружеството с цялото си лично имущество като
физическо лице. Изразил съм становища. От гр. Добрич нито една фирма няма
сключен договор - това, което твърдят в случая. От всичко това, което чух,
нищо вярно няма!
Адв. К. /дуплика/: Първо по отношение на това, което каза господинът,
че няма такива договори. По делото са представени 33 договора. Вещото лице
изрично в заключението си е изброило 24 договора с превозвачи, които
ползват тази услуга на Автогара Варна.
По отношение на второто, самото изказване е противоречиво - той
казва: „Нямаме договор, не сме преговаряли”, а след това казва: „Отказах да
се съглася с една клауза”. Действително те отказаха да се съгласят с клаузата
за солидарна отговорност на управителя заедно с търговското дружество,
която е включена във всички останали договори, ние държим на тази клауза.
Това са спорове по договора, но сме преговаряли. Тогава и аз моля след техния
срок за писмени бележки да ми дадете възможност да отговоря на това, което
ще напишат.
След изслушване на устните състезания, СЪДЕБНИЯТ СЪСТАВ счете
делото за изяснено и от правна страна и обяви, че ще се произнесе с решение в
законния срок.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на въззивника в 7-мо дневен срок и на
въззиваемата страна в 9-дневен срок, считано от днес, да представят
писмени защити по делото.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 15:00
часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
8