№ 138
гр. Благоевград, 15.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми
февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Лилия Масева
Членове:Катя Бельова
Е.я Дончева
при участието на секретаря Здравка Янева
като разгледа докладваното от Лилия Масева Въззивно гражданско дело №
20221200501071 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по въззивна жалба на Я. С. С., ЕГН **********, от
гр. Благоевград, кв. Г., ул. „Е.Д.“ *** срещу Решение № 307/03.12.2021 г., постановено по
гр.д.№ 1807/2021 г. по описа на БлРС.
С посоченото решение е прекратен с развод на основание чл.49 ал.1 от СК, гражданският
брак, сключен между между Ю. В. С., ЕГН **********, със съдебен адресат: адв. Н. Л., от
гр. Благоевград, ул. „Ц.И.Ш.“ * и Я. С. С., ЕГН **********, от гр. Благоевград, кв. Г., ул.
„Е.Д.“ ***, поради неговото дълбоко и непоправимо разстройство, настъпило по вина и на
двамата съпрузи. Постановено е с атакуваното решение на основание чл. 59, ал. 2 СК
упражняването на родителските права по отношение на детето Е. Я. С., родена на ***г.,
ЕГН ********** на неговата майка Ю. В. С., ЕГН **********, с настоящ адрес: с. Р., ул.
„И.“ *, като е определено местоживеене на детето при майката, чийто адрес понастоящем
е в с. Р., ул. „И.“ *. Определен е режим на лични отношения между детето Е. Я. С., родена
на ***г., ЕГН ********** и бащата Я. С. С., ЕГН **********, от гр. Благоевград, кв. Г., ул.
„Е.Д.“ ***, както следва: всяка втора и четвърта седмица от месеца с преспиване в дома на
бащата, за времето от 17:00 ч. на петъчния ден до 20:00 ч. на неделния; 20 дни, по време на
годишния отпуск на бащата, когато той не съвпада с годишния отпуск на майката; всяка
четна година бащата да прекарва с детето с преспиване Коледните празници за времето от
23.12. до 28.12., а всяка нечетна година Новогодишните такива - за времето от 30 декември
до 02 януари; всяка четна година бащата да прекарва с детето с преспиване Великденските
празници - от Разпети петък до Велики понеделник, както и всяка нечетна година
1
Гергьовден - от 05 май до 07 май, като бащата взима детето от местоживеенето му и го
връща отново там. Бащата Я. С. С., ЕГН **********, от гр. Благоевград, кв. Г., ул. „Е.Д.“
***, е осъден да заплаща на малолетното си дете Е. Я. С., родена на ***г., ЕГН
**********, чрез неговата майка и законен представител - Ю. В. С., ЕГН **********, с
настоящ адрес: с. Р., ул. „И.“ *, месечна издръжка в размер на 180 лв. (сто и осемдесет
лева), считано от датата на влизане в сила на настоящото решение до настъпването на
законни причини за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху
всяка просрочена вноска, като е отхвърлен иска с правна квалификация чл. 59, ал. 2 във вр.
с чл. 143 СК за разликата над 180 лв. до пълния претендиран размер от 200 лв. С решението
е предоставено на основание чл. 56, ал. 1, изр. 1 СК, на съпругата Ю. В. С., ЕГН
**********, с настоящ адрес: с. Р., ул. „И.“ *, ползването на семейното жилище, находящо
се в с. Р., ул. „И.“ *, както и е постановено на основание чл. 53 СК, съпругата Ю. В. С.,
ЕГН **********, с настоящ адрес: с. Р., ул. „И.“ *, след прекратяване на брака, да носи
предбрачното си фамилно име - С..
Така постановеното решение въззивникът обжалва съответно в частта, с която бракът е
прекратен по взаимна вина на съпрузите, в частта относно предоставянето на родителските
права върху малолетното дете на майката; в частта относно режима на лични контакти. В
жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност и необоснованост на постановеното
решение в атакуваните му части, по съображения, подробно изложени в същата. Иска се
отмяна на решението в обжалваните части, като при произнасяне по същество брака бъде
прекратен по вина на съпругата Ю. В. С., а също така да бъде определен разширен режим на
лични контакти на бащата с дъщерята, както и свободен такъв.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е депозиран отговор от въззиваемата по делото страна Ю. С.,
чрез пълномощника й, в който се поддържа становище за допустимост на жалбата, а по
същество са изложени подробни съображения за нейната неоснователност. Моли се
решението на първостепенния съд да бъде потвърдено. Заявена е и претенция за присъждане
на разноски пред въззивната инстанция.
В о.с.з. въззивника, чрез адвоката си поддържа жалбата на основанията изложение в
същата.
Ответницата, редовно призована, не се явява, вместо нея се явява адв. Л., която оспорва
подадената въззивна жалба и моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено.
Въззивната жалба е допустима, тъй като е подадена в предвидения в чл.259, ал.1 от ГПК
преклузивен двуседмичен срок и отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК.
Въззивникът е легитимиран и има правен интерес от обжалването. Преценена по същество
въззивната жалба е неоснователна по следните съображения:
При служебната си проверка по чл.269 от ГПК, въззивният съд констатира, че обжалваното
решение е валидно и допустимо, поради което жалбата следва да бъде разгледана по
същество.
Предявеният в производството иск е с правно основание чл.49 от СК. Предвид ограничения
2
обхват на въззивната проверка (определящ се от посоченото в жалбата) въззивния съд
следва да извърши проверка на правилността на атакуваното решение само в частта му
относно вината и режима на лични контакти. В останалата част първоинстанционното
решение като необжалвано е влязло в законна сила.
Решението на първостепенния съд, в атакуваните части, се прецени от въззивната инстанция
за правилно и нестрадащо от пороци, а изложените от БлРС мотиви се споделят изцяло.
След преценка на оплакванията по жалбата, мотивите на обжалвания съдебен акт и
доказателствата по делото, относими към атакуваната част от първоинстанционното
решение, Окръжният съд приема за установено следното от фактическа страна:
От приложения по делото дубликат на Удостоверение за сключен граждански брак е видно,
че страните са сключили граждански брак на 19.10.2013г. в гр. Благоевград, като на ***г. се
родило детето им Е..
Видно от писмените доказателства, ищцата живее в закупено по времето на брака жилище в
с. Р., ул. „И.“ *, където се били нанесли в началото на 2020 година и където понастоящем
живее.
Безспорно между страните по делото е и съдът приема за установено, че съпрузите
фактически са разделени.
По делото, пред първата инстанция, страните са ангажирали гласни доказателства - като
свидетели са разпитани лицата Е. С. С., Е.я К. С., А.А.С., Р.С.С.. От показанията на
разпитаните по делото свидетели, съдът приема за установено следното: Съпрузите, след
сключването на брака, са заживели в дома на родителите на Я. С. в гр. Благоевград, кв. Г.,
ул. „Е.Д.“ ***. През пролетта на 2018г. за кратък период от време от около три месеца
съпрузите са живеели в дома на родителите на ищцата Ю. С., тъй като се наложило майката
на ответника свидетелката Е.я К. С. да се грижила за нейната майка (прабабата на детето по
майчина линия) в дома й, след което са се прибрали обратно в жилището в кв. Г.. През
същата тази година /2018г./ съпрузите решили да се отделили от семейството на ответника и
да придобили самостоятелно жилище, като за целта закупили 4/6 ид.ч. от жилище в с. Р., ул.
"И." *, като 1/6 ид.ч. от това жилище били дарени от майката на ищцата - свидетелката Е. С.
С. на дъщеря й Ю. С., а за останалата 1/6 ид.ч. (собственост на лелята на ищцата З.С.М.) бил
сключен предварителен договор за покупко-продажба. За заплащане на продажната цена на
жилището и за извършването на основен ремонт на същото ответникът Я. С. сключил на
12.07.2018г. договор за кредит с „Първа инвестиционна банка“ АД за сумата от 20 000 лв. В
началото на 2019г. ответникът заминал да работил в чужбина, за да осигурил издръжката на
семейството му и средства за ремонт на новопридобитото семейно жилище в с. Р..
Установява се, че в периода от началото на 2019г. до март 2021г. ответникът е работил в
различни страни в чужбина (Н.К.П.О.), като изпращал редовно средства за издръжката на
детето Е., като е бил предоставил на ищцата притежавани от него дебитни карти от
„Юробанк България“ АД и от „Първа инвестиционна банка“ АД, от които последната е
теглила пари. През 2020г. съпрузите заедно с детето се преместели да живеели в новото им
3
семейно жилище в с. Р., ул. "И." *. Става ясно, че отношенията между съпрузите са се
влошили от последното заминаване на ответника да работи в чужбина (в Оман) през есента
на 2020г., като съпрузите са били разделени за по-продължителен период от време.
Установява се, че когато са контактували по телефона се е стигало до непрестанни скандали,
отправяне на взаимни обиди и обвинения, като всеки един от съпрузите е приемал, че
поведението на другия е причината за тези скандали помежду им-ищцата поради това, че
съпругът й е звънял много късно през нощта и е проявявал необоснована ревност;
ответникът поради това, че съпругата му се е била събрала с лоша компания - приятелки,
които мислели само за пиене и купони. В това отношение съдът правилно е дал вяра на
показанията на свидетелите и на двете страни, които са пълни, точни и конкретни. Тези
свидетели имат непосредствени възприятия за фактите и обстоятелствата, за които дават
показанията си.
В приложения и приет социален доклад, изготвен от Д”СП”гр. Благоевград, социалните
работници, след извършено проучване и проведени разговори с родителите и детето са дали
заключение, че майката притежава необходимия родителски капацитет, желание и
възможност за отглеждане и възпитание детето си.
При така установената фактическа обстановка и като съобрази закона, съдът прави следните
правни изводи:
Причините, предизвикали дълбокото разстройство се коренят в поведението и на двамата
съпрузи. С поведението си са станал причина за настъпилото отчуждение и разрушаване на
брачната връзка. Затова съществуващият между страните брак правилно е прекратен поради
дълбокото му и непоправимо разстройство, настъпило по изключителна вина и на двамата.
Тъй като по делото е налице спор относно режима на лични контакти по отношение на
малолетното дете, то релевантните за преценка обстоятелства са следните: възпитателски
качества на родителите, полаганите до момента грижи и отношение към детето, желанието
на родителите, привързаността на детето към родителите, пола и възрастта на детето,
възможността за помощ от трети лица-близки на родителите, социалното обкръжение и
материалните възможности.
Съгласно Постановление № 1 от 1974 г. на Пленума на Върховния съд на Република
България, мерките за лични контакти между детето и родителя се определят съобразно
обстоятелствата на конкретния случай, като от значение са не отделни обстоятелства, а
съвкупността от обстоятелствата на разглеждания случай. Личните отношения между
родителите и децата трябва да бъдат определени така, че да се създава нормална обстановка
за поддържане на тези отношения, като определените мерки с решението да не стават
допълнителен източник за недоразумения и спорове между родителите. Избирането на тези
мерки цели правилното развитие на децата, поради това, ако обстоятелствата се изменят
съществено, въпросът за ефикасността на избраните мерки поставя въпроса за вземане на
нови мерки съобразно с изменените обстоятелства. На настоящия етап, определените мерки
за лични контакти са правилни и целесъобразни.
4
Във висш интерес на детето е то да подържа отношения и с двамата си родители, независимо
от отношения им. Следва да бъде изградена връзката с бащата и детето ,което да позволи и
полагането на адекватни грижи и от този родител, включващи и пълноценно общуване. Тези
цели могат да постигнат с определения от първоинстанционния съд режим - всяка втора и
четвърта седмица от месеца с преспиване в дома на бащата, за времето от 17:00 ч. на
петъчния ден до 20:00 ч. на неделния; 20 дни, по време на годишния отпуск на бащата,
когато той не съвпада с годишния отпуск на майката; всяка четна година бащата да прекарва
с детето с преспиване Коледните празници за времето от 23.12. до 28.12., а всяка нечетна
година Новогодишните такива - за времето от 30 декември до 02 януари; всяка четна година
бащата да прекарва с детето с преспиване Великденските празници - от Разпети петък до
Велики понеделник, както и всяка нечетна година Гергьовден - от 05 май до 07 май, като
бащата взима детето от местоживеенето му и го връща отново там. Този режим позволява да
се поддържа емоционалната връзка между баща и дъщеря, достатъчно разширен е и е
адекватен за ситуацията в семейството им.
Въззивният съд намира, че полезен и ефективен, предвид и ниската възраст на детето, е
обичайния режим на регулярни седмични контакти, провеждани два пъти месечно и за два
от съботните и неделните дни, с преспиване, а както й е подходящ с оглед обхвата и на
важните празници в годината.
По отношение и при преценка на всички тези критерии следва да се предоставят
родителските права по отношение на малолетното дете на майката, при определения
адекватен режим на срещи между детето и бащата.
По този начин законосъобразно и правилно се е произнесъл и първостепенния съд, поради
което и на осн. чл.271, ал.1 от ГПК решението, в атакуваните части следва да бъде
потвърдено, а въззивната жалба да бъде оставена без уважение.
При този изход на делото въззиваемата Ю. С. има право да й бъдат присъдени разноски за
въззивното производство в рамките на 450 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение за
въззивната инстанция, съобразно списък по чл. 80 ГПК.
Водим от изложеното БлОС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 307/03.12.2021 г., постановено по гр.д.№ 1807/2021 г. по
описа на БлРС, в атакуваните му части.
ОСЪЖДА Я. С. С., ЕГН **********, от гр. Благоевград, кв. Г., ул. „Е.Д.“ ***, подадена
чрез процесуалният му представител да заплати на Ю. В. С., ЕГН **********, със съдебен
адресат: адв. Н. Л., от гр. Благоевград, ул. „Ц.И.Ш.“ *, разноските й по делото пред
въззивната инстанция, възлизащи на сумата от 450.00 лв. – заплатено адвокатско
възнаграждение, съобразно представен списък по чл. 80 ГПК.
5
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в 1-месечен срок от връчването му
на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6