№ 2892
гр. София, 19.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 99 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ПЕТРОСЛАВ В. КЪНЕВ
при участието на секретаря СТАНИСЛАВА ИЛ. ЧЕРВЕНЯКОВА
като разгледа докладваното от ПЕТРОСЛАВ В. КЪНЕВ Административно
наказателно дело № 20231110201324 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 189, ал. 14 от ЗДвП, вр. чл. 59 и сл. от
ЗАНН.
Образувано е по повод депозирана жалба от Г. Н. Р., ЕГН ********** против
наказателно постановление № 22-4332-025894 от 13.12.2022 г., издадено от началник
група към СДВР, отдел „Пътна полиция” СДВР, с което за нарушение на чл.140, ал.1
от ЗДвП, на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер
на 200 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца на основание
чл.175, ал.3, пред.1 от ЗДвП.
С жалбата и допълнението към нея се иска отмяна на наказателното
постановление като незаконосъобразно. Твърдят се допуснати съществени нарушения
на материалния и процесуалния закон в хода на производството и липса на виновно
поведение. Сочи се, че за съставомерността на нарушението трябвало автомобилът да е
дерегистриран и да няма поставени регистрационни номера. Претендират се разноски.
В съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателя поддържа
изцяло депозираната жалба, допълнението към нея и изложените в същите аргументи
за отмяна на атакуваното НП. Сочи липса на виновно поведение и несъставомерност
на нарушението от обективна страна, понеже трябвало автомобилът да е дерегистриран
и да няма поставени регистрационни номера. Претендира разноски.
За АНО, редовно призован, не се явява представител в съдебно заседание.
Съдът намира жалбата за процесуално допустима по следните съображения:
1
атакуваното наказателно постановление подлежи на обжалване по реда на ЗАНН,
жалбата е подадена в срок, от легитимирано лице, съдържа необходимите реквизити и
производството по нея е редовно образувано пред РС-София.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
На 22.09.2022 г., около 23:30 часа, жалбоподателят Г. Н. Р. управлявал лек
автомобил марка „***“, модел „***“, с рег. № *****, в град София по улица „*****“, в
посока от ул. „***“ към ул. „*****“. Пред номер 13 автомобилът бил спрян за проверка
от полицейски служители, които установили, че превозното средство било със
служебно прекратена регистрация на основание чл.143, ал.15 от ЗДвП. Автомобилът
бил съсобственост на жалбоподателя Г. Н. Р., който придобил превозното средство на
основание договор за покупко-продажба от 22.06.2022 г., но Р. не представил
превозното средство и необходимите документи в определения едномесечен срок пред
органите на Пътна полиция за извършване на промяна в регистрацията след
придобиването му, поради което на 24.08.2022 г. регистрацията на автомобила била
служебно прекратена на основание чл.143, ал.15 от ЗДвП, понеже изтекли два месеца
от промяната в собствеността.
Срещу жалбоподателя Р. бил съставен АУАН № 414320 от 23.09.2020 г., който
му бил връчен на същата дата и той го подписал без възражения. Посоченото в акта
нарушение било квалифицирано по чл.140, ал.1 от ЗДвП. Актът бил подписан от
актосъставителя и двама свидетели при установяване на нарушението. Преписката
била изпратена по компетентност на Софийска районна прокуратура с мнение за
евентуално извършено престъпление по чл.345, ал.2 от НК и била образувана
прокурорска преписка № 49551/2022 г. по описа на СРП. На 21.11.2022 г. бил
постановен отказ от образуване на наказателно производство по пр. пр. № 49551/2022
г. по описа на СРП с мотиви, че не било налице престъпление. Преписката била
прекратена и изпратена на ОПП-СДВР по компетентност за преценка дали да бъде
наложено административно наказание.
Административнонаказващият орган издал обжалваното понастоящем
наказателно постановление № 22-4332-025894 от 13.12.2022 г., с което за нарушение на
чл.140, ал.1 от ЗДвП, на жалбоподателя е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 200 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6
месеца на основание чл.175, ал.3, пред.1 от ЗДвП.
Гореизложената фактическа обстановка се установява по категоричен начин от
показанията на свидетелите С. К., К. Е., А. С. и К. Р., както и от приложените по делото
писмени доказателства. Свидетелят К. сподели, че е съставил акта по данни на
свидетели очевидци, а именно свидетелите К. Е. и А. С., които били спрели водача за
проверка. Свидетелят Е. потвърждава, че се касаело за рутинна проверка, при която
2
било установено, че автомобилът е служебно дерегистриран, тъй като е бил закупен и
не е прехвърлен от купувача в законоустановения срок. Свидетелят заявява, че
автомобилът бил с регистрационни табели. Свидетелят С. потвърди, че се е подписал
като свидетел по акта, но нямал конкретен спомен за случая. Доведеният от
жалбоподателя свидетел К. Р. заяви, че през 2022 г. брат му – жалбоподателят Г. Р.
закупил лекия автомобил марка „***“, модел „***“, като автомобилът не бил в
движение и трябвало да му се направи ремонт. Докато траели ремонтите брат му не
управлявал автомобила, но няколко дни след като превозното средство било
ремонтирано и брат му го управлявал, последният бил спрян за проверка от
полицейски служители, които установили, че автомобилът бил служебно
дерегистриран. Автомобилът имал регистрационни номера и бил закупен от България,
а не бил внос от чужбина. Свидетелят не е бил очевидец на полицейската проверка, а
разбрал от брат си за нея. Показанията на свидетелите са логични, последователни,
непротиворечиви и взаимно се допълват, поради което съдът ги кредитира изцяло.
Разказаното от свидетелите напълно се подкрепя от писмения доказателствен материал
и изцяло съответства на изложеното в обстоятелствената част на съставения АУАН и
издаденото НП.
Видно от приложените разпечатки от системата на ОПП-СДВР и приложения
нотариално заверен договор за покупко-продажба на МПС, на 22.06.2022 г. лицето Н .
М. Р., ЕГН ********** е продало процесния лек автомобил марка „***“, модел „***“, с
рег. № ***** на жалбоподателя Г. Н. Р., ЕГН **********. След изтичането на
двумесечен срок, в който новият собственик не представил превозното средство и
необходимите документи пред органите на Пътна полиция за извършване на промяна в
регистрацията, на 24.08.2022 г. била извършена служебна дерегистрация на
автомобила на основание чл.143, ал.15 от ЗДвП.
Въз основа на изложеното, съдът прие за категорично установена описаната по-
горе фактология.
Съдът, с оглед установената фактическа обстановка и съобразно
възраженията и доводите в жалбата, както и като съобрази задължението си в
качеството на въззивна инстанция да проверява изцяло правилността на
наказателното постановление, независимо от основанията, посочени от страните,
съгласно разпоредбата на чл.84, ал.1 от ЗАНН, вр. чл.314, ал.1 от НПК, намира
следното:
В административнонаказателното производство не са допуснати съществени
процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на жалбоподателя да се
защити. Спазени са императивните изисквания на нормите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН и
сроковете за издаване на двата акта по чл.34 от ЗАНН. В АУАН и НП са посочени
времето и мястото, където е извършено нарушението. Същото е точно, ясно описано и
3
са отразени обстоятелствата, при които е било извършено. Нарушителят е бил запознат
с всички съществени факти от значение за реализиране правото му на защита срещу
административното обвинение. Отразена е правилно нарушената законова разпоредба
както и основанието, на което се налага санкцията. Поради това не са налице формални
предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати
съществени процесуални нарушения, водещи до порочност на
административнонаказателното производство, до нищожност на съставения АУАН или
до нищожност на издаденото НП. Видно от приложената по делото заповед на
министъра на вътрешните работи, както актосъставителят е компетентно длъжностно
лице да съставя актове по ЗДвП, така и издалият наказателното постановление орган е
компетентен да налага наказания за нарушения на този закон.
Според чл.33. ал.1 от ЗАНН, когато за дадено деяние е възбудено наказателно
преследване от органите на прокуратурата, административнонаказателно производство
не се образува, като чл.33, ал.2 от ЗАНН предвижда, че когато се установи, че
деянието, за което е образувано административнонаказателното производство,
съставлява престъпление, производството се прекратява, а материалите се изпращат на
съответния прокурор. В този случай нормите на чл.36, ал.1 и ал.2 от ЗАНН съответно
предвиждат, че административнонаказателно производство се образува със съставяне
на акт за установяване на извършеното административно нарушение, като без
приложен акт административнонаказателна преписка не се образува освен в случаите,
когато производството е прекратено от съда или прокурора и е препратено на
наказващия орган. В случай, че наказателното производство бъде прекратено и
компетентните съдебни органи преценят, че са налице данни за административно
нарушение, то те следва да изпратят преписката на компетентния
административнонаказващ орган, който в тези случаи може да издаде НП и без
съставянето на АУАН – по аргумент от чл.36, ал.2 от ЗАНН. Съответно, на основание
чл.36, ал.2 от ЗАНН, ако прокуратурата прекрати наказателното производство или
откаже да образува такова, какъвто е процесният случай, административнонаказващият
орган може да издаде НП – независимо дали е налице или липсва съставен АУАН,
тоест в конкретния случай е направено в повече – издаден е АУАН, като по този начин
е създадена предпоставка да се защитят в още по-голям обем правата на
жалбоподателя – след като има издаден АУАН жалбоподателят е можел дори да
подаде възражение срещу него. В тази връзка се явява неоснователно възражението на
адвоката, че административнонаказателното производство било опорочено, понеже
вече имало произнасяне на прокурора. Действително има постановление на прокурора,
с което обаче е отказано образуването на ДП и материалите са препратени на
Началника на ОПП-СДВР, тоест приложена е разпоредбата на чл.36, ал.2 от ЗАНН.
Съгласно разпоредбата на чл.140, ал.1 от ЗДвП, по пътищата, отворени за
4
обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които
са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за
това места. По пътищата, включени в обхвата на платената пътна мрежа, се допускат
само пътни превозни средства, за които са изпълнени задълженията по установяване на
размера и заплащане на пътните такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата. Според
чл.3, ал.1 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от
движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на
регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за
предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, моторните
превозни средства и ремаркетата се регистрират в срок до един месец от придобиване
на собствеността или оформянето на вноса (постоянен или временен) от съответния
митнически орган. В чл.143, ал.15 от ЗДвП е посочено, че служебно, с отбелязване в
автоматизираната информационна система, се прекратява регистрацията на
регистрирано пътно превозно средство на собственик, който в двумесечен срок от
придобиването не изпълни задължението си да регистрира превозното средство. По
делото категорично се установи от обективна страна, че на процесната дата 22.09.2022
г. жалбоподателят Г. Р. е управлявал лек автомобил марка „***“, модел „***“, с рег. №
*****, който е бил със служебно прекратена на 24.08.2022 г. регистрация на основание
чл.143, ал.15 от ЗДвП, понеже новият собственик Г. Н. Р., който е придобил
автомобила на 22.06.2022 г., не е представил превозното средство и необходимите
документи в определения едномесечен срок от датата на покупката пред органите на
Пътна полиция за извършване на промяна в регистрацията. Регистрацията на
автомобила е била служебно прекратена на основание чл.143, ал.15 от ЗДвП, след като
са изтекли два месеца от промяната в собствеността. Предвид на това от обективна
страна е налице управление на автомобил по път, отворен за обществено ползване,
който не е регистриран по надлежния ред.
Неоснователни са твърденията на защитника, че за да е налице нарушение по
чл.140, ал.1 от ЗДвП трябвало едновременно автомобилът да е дерегистриран и да е без
табели с регистрационен номер. Това е превратно тълкуване на законовата разпоредба,
която гласи, че по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само
моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с
регистрационен номер, поставени на определените за това места, тоест дори само
едното от тези изисквания да не е налице, то ще има нарушение на разпоредбите. Двете
изисквания - да са регистрирани и да са с регистрационен номер са дадени
кумулативно, което означава, че и двете трябва да са налице, за да се допусне движение
на автомобила по пътищата. Ако двете изисквания не са едновременно налице, то има
нарушение на разпоредбата, тоест нарушение ще има в три случая – когато
автомобилът не е регистриран и няма регистрационни табели; когато е регистриран и
няма регистрационни табели; когато не е регистриран и има регистрационни табели, а
5
ще липсва нарушение само когато едновременно е регистриран и има регистрационни
табели. Посоченото от защитника изискване за наличието на двете условия е, за да
няма нарушение, а не за да е налице такова. Освен това и санкционната разпоредба на
чл.175, ал.3 от ЗДвП гласи, че се наказва водач, който управлява моторно превозно
средство, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без
табели с регистрационен номер, тоест за да се наложи наказание е достатъчна само
липсата на регистрация.
Задължението за пререгистрация е на купувача по договора, тъй като съгласно
чл.4, ал.1 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от
движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на
регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за
предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, собственикът е
длъжен да представи превозното средство и необходимите документи в определения
срок за извършване на регистрация, промяна в регистрацията или прекратяване на
регистрацията. В случая на 22.06.2022 г. Г. Р. е закупил процесния автомобил и от тази
дата е станал негов собственик. От друга страна настоящото нарушение не е за
неизпълнение на това задължение, а за управление на МПС, което не е регистрирано
по надлежния ред. Следователно всеки, който управлява такова МПС, е субект на
административнонаказателната отговорност, независимо дали е собственик или само
ползвател на автомобила. В случая превозното средство е било управлявано от
жалбоподателя Г. Р. и правилно е ангажирана неговата отговорност.
Налице е виновно поведение от субективна страна, понеже като страна по
договора за покупко-продажба жалбоподателят Г. Р. е знаел, че е настъпила промяна в
собствеността на превозното средство, която той като собственик е длъжен да
декларира пред компетентните органи в едномесечен срок от продажбата, като в
противен случай след изтичането на два месеца автомобилът ще бъде дерегистрира
служебно, но въпреки това не е изпълнил вмененото му задължение и на 22.09.2022 г. е
управлявал вече дерегистрирания служебно автомобил. В случай пък, че не е знаел за
задължението си в едномесечен срок да направи пререгистрация, липсата на каквато би
довела до служебна дерегистрация, то това представлява незнание на закона, което не е
извинително, тоест не е налице липса на умисъл поради фактическа грешка, както се
твърди в жалбата. Дори при управлението на автомобила жалбоподателят да не е знаел
за настъпилата дерегистрация, то нарушението ще е извършено по непредпазливост и
отново ще е виновно, понеже той е бил длъжен да извърши пререгистрацията в
законовия срок, не е имало обективни пречки да стори това, но не го е направил, като
преди управлението на автомобила също е имал възможност и е бил длъжен да
провери дали такава дерегистрация не е настъпила, но и това не е било сторено от
него. Според чл.7, ал.2 от ЗАНН непредпазливите деяния не се наказват само в изрично
предвидените случаи, а този не е такъв. С оглед на горното е неоснователно
6
възражението на жалбоподателя за липса на вина.
В настоящата хипотеза не се изисква уведомяване на собственика на пътното
превозно средство за служебно прекратената регистрация от службите на Пътна
полиция, каквото изискване има при прекратяване на регистрацията по чл.143, ал.10 от
ЗДвП заради липса на задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите. В хипотезата на липсваща застраховка първо се изпраща
уведомление от Гаранционния фонд по чл.574, ал.11 от Кодекса за застраховането до
Пътна полиция и едва тогава се прекратява регистрацията, като изискването за
уведомяване на собственика на автомобила е, защото независимо, че няма валидна
застраховка на автомобила, той не знае дали и кога Гаранционният фонд е изпратил
уведомление до Пътна полиция, а това уведомление е предпоставката за прекратяване
на регистрацията. В хипотезата на прехвърляне на собствеността обаче, новият
собственик знае кога е закупил превозното средство и в тази връзка от кога започват да
текат законовите срокове да го представи с необходимите документи за извършване на
промяна в регистрацията, поради което не е необходимо по закон изрично да бъде
уведомяван за прекратяването на регистрацията.
Правилно жалбоподателят е бил санкциониран на основание чл.175, ал.3, пред.1
от ЗДвП, който гласи, че се наказва с лишаване от право да управлява моторно
превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лв. водач, който
управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред или е
регистрирано, но е без табели с регистрационен номер. Наложените на Р. наказания са
в минимален размер – глоба от 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за
срок от 6 месеца, поради което съдът не може да ги намалява повече.
Съдът намира, че нарушението не е маловажно по смисъла на чл.28 от ЗАНН.
Съгласно ТР № 1/2007 г. на ВКС преценката на административнонаказващия орган за
маловажност на случая се прави за законосъобразност и подлежи на съдебен контрол.
От установените по делото обстоятелства не може да се направи извода, че
нарушението попада в категорията на маловажните такива. Според чл.28, ал.1 от
ЗАНН при маловажен случай на административно нарушение наказващият орган не
налага наказание на нарушителя, като го предупреждава писмено, че при извършване
на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен
случай, в едногодишен срок от влизането в сила на предупреждението, за това друго
нарушение ще му бъде наложено административно наказание. Относно понятието
маловажен случай, приложима е легалната дефиниция съгласно чл.93, т.9 от НК –
„маловажен случай“ е този, при който извършеното престъпление с оглед на липсата
или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи
обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на престъпление от съответния вид. От данните по делото не
може да се направи извод, че деянието е с по-ниска степен на обществена опасност от
7
другите нарушения от съответния вид, тоест неговата обществена опасност се явява
типична, обичайна за това нарушение. Същото е формално, като настъпването на вреди
не е елемент от състава му, поради което и само липсата на такива не може да
обоснове приложението на чл.28, ал.1 от ЗАНН. Тоест наличието на вреди би било
отегчаващо отговорността обстоятелство, но липсата им не може да бъде
изключително смекчаващо такова.
В подкрепа на изложеното до тук е и практиката на касационната инстанция по
идентични казуси, а именно Решение № 3852 от 14.07.2020 г., постановено по КАНД
№ 2285/2020 г. по описа на АССГ, X-ти касационен състав; Решение № 6810 от
19.11.2021 г., постановено по КАНД № 8131/2021 г. по описа на АССГ, XXI-ви
касационен състав; Решение № 6677 от 10.11.2022 г., постановено по КАНД №
6832/2022 г. по описа на АССГ, XV-ти касационен състав и др.
С оглед на изложеното, наказателното постановление се явява законосъобразно
и следва да бъде потвърдено изцяло.
Предвид изхода на делото и цялостното потвърждаване на издаденото НП, то
няма как да бъде уважено искането на жалбоподателя за присъждане на разноски за
адвокатско възнаграждение, а от своя страна наказващият орган не е претендирал
такива, поради което разноски не следва да бъдат присъждани в полза на страните.
В случая съдът е направил разноски от бюджета си за заплащане на транспортни
разходи на свидетеля А. С., който се е явил за разпит. Съгласно разпоредбата на чл.84
от ЗАНН, доколкото в този закон няма особени правила за призоваване и връчване на
призовки и съобщения, извършване на опис и изземване на вещи, определяне разноски
на свидетели и възнаграждения на вещи лица, изчисляване на срокове, както и за
производството пред съда по разглеждане на жалби срещу наказателни постановления,
на касационни жалби пред административния съд и предложения за възобновяване, се
прилагат разпоредбите на Наказателно-процесуалния кодекс. Според чл.189, ал.3 от
НПК, когато подсъдимият бъде признат за виновен, съдът го осъжда да заплати
разноските по делото, включително адвокатското възнаграждение и другите разноски
за служебно назначения защитник, както и разноските, направени от частния
обвинител и гражданския ищец, ако са направили такова искане. Следователно при
потвърждаване на издадено НП, разноските се понасят от наказаното лице, който
следва да възстанови на съда по бюджета на съдебната власт направените разноски за
пътни разходи на свидетеля С. в размер на 20,00 лева. Предвид на това Г. Н. Р. следва
да бъде осъден да заплати по сметка на СРС посочената сума в размер на 20,00 лева.
След влизане в сила на решението, предоставената за послужване прокурорска
преписка № 49551/2022 г. по описа на СРП следва да бъде върната на Районна
прокуратура - София.
Мотивиран от горното и на основание чл.63, ал.2, т.5 от ЗАНН, Софийският
8
районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 22-4332-025894 от 13.12.2022
г., издадено от началник група към СДВР, отдел „Пътна полиция” СДВР, с което за
нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП, на Г. Н. Р., ЕГН ********** е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 200 /двеста/ лева и „лишаване от право
да управлява МПС“ за срок от 6 /шест/ месеца на основание чл.175, ал.3, пред.1 от
ЗДвП.
ОСЪЖДА жалбоподателя Г. Н. Р., ЕГН ********** да заплати по сметка на РС-
София сумата от 20,00 /двадесет/ лева, представляваща разноски по делото за
транспортни разходи на свидетеля А. С..
ПОСТАНОВЯВА след влизане в сила на решението, предоставената за
послужване прокурорска преписка № 49551/2022 г. по описа на СРП да бъде върната
на Районна прокуратура - София.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд –
София град в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9