Решение по дело №3314/2019 на Административен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

 

№         /15.01.2020 година, гр. Варна

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВАРНА, ІV СЪСТАВ в публично заседание на десети януари през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВГЕНИЯ БАЕВА

 

при секретаря ВЕСЕЛКА КРУМОВА, като разгледа докладваното от съдията адм. д. № 3314 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 186, ал. 4 от Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС).

Образувано е по жалбата на „Пъзел – 1“ ООД със седалище и адрес на управление гр. Варна срещу Заповед № 481-ФК от 28.11.2019 година на началника на Отдел „Оперативни дейности“ в Главна дирекция „Фискален контрол“ при Централното управление на Националната агенция за приходите, с която е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) запечатване на обект : фризьорски салон „Пъзел“, находящ се в гр. Варна, ул. „Любен Каравелов“ № 15 за срок от 14 (четиринадесет) дни, на основание чл. 186, ал. 1 от ЗДДС.

Жалбоподателят твърди, че оспорената заповед е издадена при допуснати съществени процесуални нарушения, неправилно приложение на материалния закон и не съответства на целта на закона. Моли съда да постанови решение, с което да я отмени.

В съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуален представител, поддържа жалбата. В писмено становище от 10.01.2020 година излага подробните си съображения. Претендира направените пред инстанцията съдебно-деловодни разноски.

Ответникът, редовно призован, не изпраща представител. В писмено становище от 16.12.2019 година излага подробните си съображения. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, както и след цялостна проверка на оспорения административен акт, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

На 27.11.2019 година служители на Главна дирекция „Фискален контрол“ при Централното управление на Националната агенция за приходите са извършили проверка в обект фризьорски салон, находящ се в гр. Варна, ул. „Любен Каравелов“ № 15, стопанисван от „Пъзел – 1“ ООД гр. Варна, обективирана в Протокол № 0354241 от същата дата (л. 6 от административната преписка). В протокола е отбелязано, че на 27.11.2019 година, в 13,08 часа, П.Г.Д.-Б. и П.Ю.И., инспектори по приходите в отдел „Оперативни дейности“ – Варна са извършили контролна покупка на 1 бр. детски спрей за коса на стойност 23 лева, за която не е издадена бележка от касов апарат.

С Акт за установяване на административно нарушение № F529654 от 02.12.2019 година (л. 8-7 от административната преписка) е започнало административнонаказателно производство срещу „Пъзел – 1“ ООД гр. Варна за извършено нарушение по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗДДС, вр. чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 година за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин ( Загл. Изм. ДВ бр. 80/2018 година) (Наредбата) затова, че на 27.11.2019 година, в 13,08 часа, в търговски обект – фризьорски салон, находящ се в гр. Варна, ул. „Любен Каравелов“ № 15 не е издаден фискален бон за сумата от 23 лева.

Със Заповед № 481-ФК/28.11.2019 година началникът на Отдел „Оперативни дейности“ Варна в Главна дирекция „Фискален контрол“ при Централното управление на Националната агенция за приходи е наложил принудителна административна мярка запечатване на обекта, в който е извършено нарушението, за срок от 14 (четиринадесет) дни, на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а” и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС.

За да е осъществен съставът на нарушението по чл. 25, ал. 1, вр. чл. 3, ал. 1 от Наредбата, следва в обекта да има въведено в експлоатация фискално устройство, но от същото да не е издадена касова бележка за получено плащане в брой. Съгласно предвиденото в чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредбата, независимо от документирането с първичен счетоводен документ, задължително се издава фискална касова бележка за всяка продажба на лицата по чл. 3, ал. 1 - за всяко плащане с изключение на случаите, когато плащането се извършва чрез кредитен превод, директен дебит или чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод. Наредбата е издадена на основание чл. 118, ал. 2 и 4 от ЗДДС. В чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, частично възпроизведена в чл. 3, ал. 1 от Наредбата, се определя, че всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство, независимо дали е поискан друг данъчен документ. От редакцията и тълкуването на цитираните разпоредби следва изводът, че издаването на фискална касова бележка от фискално устройство се свързва с плащането, направено във връзка с извършена в търговски обект доставка/продажба.

В конкретния случай стоката е получена от контролния орган и е извършено плащане, което не е регистрирано.

Административното производство е започнало въз основа на извършена проверка на 27.11.2019 година, обективирана в протокола от същата дата, връчен на представител на дружеството. Горното представлява уведомление за започналото административно производство, арг. чл. 26, ал. 1 от АПК.

Заповедта е издадена от компетентен орган – началникът на отдел „Оперативни дейности“ Варна в Главна дирекция „Фискален контрол“ при Централното управление на Националната агенция за приходи, арг. чл. 186, ал. 3 от ЗДДС, вр. чл. 7, ал. 1, т. 3 от Закона за Националната агенция за приходи (ЗНАП) и Заповед № ЗЦУ-ОПР-16 от 17.05.2018 година на изпълнителния директор на Националната агенция за приходи (л. 1 от административната преписка).

Заповедта за налагане на принудителна административна мярка е индивидуален административен акт и като такъв следва да отговаря на изискването по чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, вр. чл. 186, ал. 3 от ЗДДС.

В оспорената заповед се съдържа описание на извършеното нарушение и доказателствата, от които то се установява, посочени са нарушените разпоредби, както и законовите текстове, послужили като основание за издаване на заповедта. Заповедта обаче е в недостатъчна степен мотивирана в частта на определяне продължителността на наложената мярка.

В мотивите на Тълкувателно Решение № 4/22.04.2004 година, постановено по тълк. дело ТР № 4/2002 година на Общото събрание на съдиите от Върховния административен съд на Република България, докладчик председателят на V отделение Андрей Икономов е прието, че „въпреки предоставеното от закона право на действие при оперативна самостоятелност неизлагането на мотиви по въпроса защо е избрано едно от няколкото възможни законосъобразни решения и/или необсъждането на възраженията и обясненията на заинтересованите граждани и организации, които пряко касаят решавания с административния акт въпрос, съставляват съществени нарушения на административнопроизводствените правила и са основания за отмяната на акта. Актът се проверява по съдебен ред за неговата законосъобразност, а тя освен преценката дали органът не е нарушил съответните законови рамки включва в себе си и отговор на въпроса дали той не е упражнил превратно така предоставеното му право на оперативна самостоятелност и съответства ли взетото решение на целта на закона.“.

Преценката, която съдът е задължен да извърши е за съответствието на акта с материалния закон и целта на закона, арг. чл. 146, т.т. 4 и 5 от АПК. Тази преценка изисква извеждане на извод за съответствие на мярката и срока и на действие с извършеното нарушение.

В случая определената със заповедта продължителност на срока на мярката от 14 дни е обоснована с цел „преустановяване на незаконосъобразните практики“, както и с цел да се даде възможност на търговеца да създаде такава организация на работа, която да даде възможност за отчитане на дейността му.

В акта не са изложени конкретни мотиви, които съдът да анализира и въз основа на тях да изведе извод за правилното приложение на материалния закон, както и за съответствието на акта с целта на закона. Макар и нарушението да е установено по безспорен начин, съдът не може да замести административния орган при упражняването на неговата оперативна самостоятелност, като мотивира и/или определи продължителността на срока на мярката.

С оглед на изложеното съдът намира, че административният акт е постановен при допуснато съществено процесуално нарушение по чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, поради което подлежи на отмяна.

Дори и да се приеме, че актът е мотивиран, съдът намира, че определеният срок не съответства на извършеното нарушение.

Предвиденият в чл. 186, ал. 1 от ЗДДС срок за налагане на мярката е до 30 дни. Проверката на обекта е извършена в 13,08 часа. Стойността на извършената продажба е 23 лева, а неотчетеният приход от нея възлиза на 3,83 лева. Междинният отчет е 0 лева, а установената касова наличност е 25 лева. В хода на административното и съдебното производство не са представени доказателства за извършени от търговеца други такива нарушения. Това налага извод, че в обекта не са установени незаконосъобразни практики, а едно нарушение. В обекта е наличен касов апарат, поради което изложените мотиви за даване на възможност на търговеца да създаде организация на работата, която да дава възможност за отчитане на дейността му са необосновани. В практиката си съдът е срещал случаи, при които за продажби на по-висока стойност е налагана мярка за същия или за по-кратък срок (например адм.д. № 2568/2018 година по описа на Административен съд – Варна (извършената продажба е на стойност 46 лева, наложената мярка е за срок от 7 дни, нарушението е извършено за първи път); адм.д. № 3263/2019 година по описа на Административен съд – Варна (извършената продажба е на стойност 48,30 лева, наложената мярка е за срок от 14 дни, нарушението е извършено за първи път)).

С оглед на изложеното съдът намира, че при определяне на срока на наложената мярка органът неправилно е приложил материалния закон, като не е съобразил тежестта на извършеното нарушение.

Съдът не разполага с правомощието да намали срока на наложената мярка, поради което оспорената заповед подлежи на отмяна, като постановена при неправилно приложение на материалния закон.

За прецизност на изложението съдът излага и следните съображения:

Съобразно трайно установените в теорията и съдебната практика критерии за класифициране, принудителните административни мерки могат да имат за цел да предотвратят или да преустановят нарушението, както и да предотвратят или да отстранят вредните последици от него. Преценката за съответствие на ПАМ с целта на закона следва да се извършва в съответствие с характера й във всяка една от хипотезите на нарушения по чл. 186, ал. 1 от ЗДДС. Налагането на принудителна административна мярка, изразяваща се в запечатване на обекта, дори да е установено някое от нарушенията на тази разпоредба, не отговаря на нито една от целите на ПАМ, които са закрепени в закона, по-специално в чл. 22 от ЗАНН. Запечатването не би довело до предотвратяване или преустановяване на нарушение, свързано с неиздаване на съответен документ за продажба, както би бил например случая при други нарушения на реда или начина на отчитане на продажбите (например липса на въведено в експлоатация фискално устройство, на дистанционна връзка за подаване на данни или други подобни). Принудителната мярка в случаите по чл. 186, ал. 1, т. 1 б. "а" от ЗДДС не би могла и да предотврати или поправи вредните последици за фиска от неотчитане на продажба по съответния ред. Не на последно място следва да се отбележи, че дори когато преследва законоустановени цели, принудителната административна мярка за всеки конкретен случай трябва да е определена в такъв вид и обем, че да не ограничава правата на субектите в степен, надхвърляща необходимото за осъществяване на целта на закона. В случая прилагането на принудителна административна мярка, не само не би постигнала нито една от целите на административната принуда, но и ограничава в значителна степен правата на жалбоподателя, доколкото го възпрепятства да упражнява търговска дейност за определен срок. Действително, докато е възпрепятстван да упражнява търговска дейност, адресатът на принудителната мярка ще бъде лишен от възможността да извърши нови подобни нарушения, но възпиращото действие е възложено на системата на санкции, а не на административната принуда, като отделно от това и следва да има достатъчно доказателства, за да се изведе обоснован извод, че тази практика ще продължи. Доведена до крайност, тезата на административния орган, че цел на принудителната мярка е лишаване на нарушителя за определен срок от възможността да извършва нови нарушения, би означавала, че възпрепятстването на търговската дейност е единственият начин да бъде принудено неиздалото касов бон лице да спре извършването на нарушения от този вид, и съответно да се освободят контролните органи от нуждата за определен срок да следят за последващи нарушения на реда на отчитане на продажбите. Такива цели в хипотезата на довършено нарушение по чл. 25, ал. 1, вр. чл. 3, ал. 1 от Наредбата не може да си поставя.

Предвид гореизложеното, съдът счита, че така наложената принудителна административна си поставя цели, противоречащи на законоустановените цели на административната принуда, нарушение по чл. 146, т. 5 от АПК, поради което се явява незаконосъобразна и на това основание и следва да бъде отменена.

На жалбоподателя следва да се присъдят направените пред инстанцията съдебно-деловодни разноски в размер на 350 лева, от които 50 лева държавна такса за образуване на делото и 300 лева възнаграждение за един адвокат.

Водим от горното и на основание чл. 172 от АПК, съдът

 

 

Р Е Ш И :

 

 

ОТМЕНЯ Заповед № 481-ФК от 28.11.2019 година на началника на Отдел „Оперативни дейности“ гр. Варна в Главна дирекция „Фискален контрол“ при Централното управление на Националната агенция за приходи, с която е наложена принудителна административна мярка запечатване на обект : фризьорски салон, находящ се в гр. Варна, ул. „Любен Каравелов“ № 15, за срок от 14 (четиринадесет) дни, на основание чл. 186, ал. 1 от Закона за данъка върху добавената стойност, по жалбата на „Пъзел – 1“ ООД със седалище и адрес на управление гр. В., ЕИК *********.

ОСЪЖДА Националната агенция за приходи гр. София - началника на Отдел „Оперативни дейности“ гр. Варна в Главна дирекция „Фискален контрол“ към Централното управление на ДА ЗАПЛАТИ НА „Пъзел – 1“ ООД със седалище и адрес на управление гр. В., ЕИК ********* сумата от 350 (триста и десет) лева, представляваща съдебно-деловодни разноски.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

СЪДИЯ: