ОПРЕДЕЛЕНИЕ
Номер 55424.08.2020 г.Град Перник
Окръжен съд – ПерникПърви граждански състав
На 24.08.2020 година в публично заседание в следния състав:
Членове:РОМАН Т. НИКОЛОВ
АНТОН Р. ИГНАТОВ
МАРИЕТА С. ДИНЕВА
като разгледа докладваното от МАРИЕТА С. ДИНЕВА Въззивно частно гражданско дело №
20201700500389 по описа за 2020 година
Производството по делото е по чл. 274 и следв. ГПК.
Образувано е по частна жалба с вх. № 12071/12.06.2020 г., подадена от
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, представлявано от изпълнителния директор
Д. Б., чрез пълномощника юрисконсулт П. Б., против Определение № 1548 от
14.04.2020 г. по гр. дело № 8355 по описа за 2019 г. на Пернишкия районен съд в
частта му, с която е върната искова молба с вх. № 37075/20.12.2019 г. в частта , с
която от жалбоподателя срещу И. А. М. са предявени евентуални осъдителни искове за
заплащане на дължимите суми по договор за кредит № *** г., сключен между
ответника и цедента „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., Ф., чрез „БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А., клон България” КЧТ(универсален приобретател на „БНП
Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД), както следва: сумата от 8000 лева- главница за
периода от 05.01.2018 г. до 05.08.2022 г., сумата от 7579,20 лева- възнаградителна
лихва за периода от 05.01.2018 г. до 05.08.2022 г., и сумата от 1396,80 лева-
обезщетение за забава за периода от 06.02.2018 г. до 30.07.2019 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявление по чл. 410 ГПК до
окончателното изплащане на вземането, и е прекратено производството по делото в
тази част.
По изложени в жалбата съображения за неправилност на атакуваното
определение, жалбоподателят моли то да бъде отменено в обжалваната част и
производството по предявените от него срещу И. А. М. евентуални осъдителни искове
да бъде продължено. Счита, че в настоящия случай, предявяването на осъдителен иск в
условията на евентуалност е обусловено от възможността съдът да не уважи изцяло
ищцовата претенция, заявена с установителния иск предвид ненастъпил падеж на
всички претендирани погасителни вноски, както и липсата на уведомяване на
ответника за настъпилата предсрочна изискуемост преди подаване на заявлението за
издаване на заповедта за изпълнение. Твърди, че с осъдителния иск се търси
присъждането на разликата между размера на вземането, предмет на издадената
заповед за изпълнение и пълния размер на вземането, чиято изискуемост е настъпила
след подаване на заявлението до заповедния съд, т.е. за дължимото, излизащо извън
предмета на издадената заповед, поради което счита, че е въведено друго основание,
различно от посоченото в заявлението по заповедното производство. Навежда доводи,
че допустимостта на евентуалния осъдителен иск се извежда от това, че уведомяването
на длъжника, че кредиторът счита кредита за предсрочно изискуем с връчването на
препис от исковата молба или по друг начин след подаване на заявлението за издаване
на заповедта, включително в хода на вече висящото исково производство, излиза извън
времевия обхват на основанието в заявлението и представлява ново основание, което
сочи, че няма пречки да бъде разгледано от същия съд в рамките на евентуална
осъдителна претенция предвид това, че не е настъпил падежът на всички вноски.
Претендира и разноски за настоящото производство.
Ответната страна И. А. М. , чрез процесуалния представител адв. В. Б., е подала
писмен отговор в законоустановения срок по чл. 276, ал. 1 ГПК, с който оспорва
частната жалба като неоснователна и моли първоинстанционното определение да бъде
потвърдено в обжалваната му част. Твърди се, че предявените евентуални искове са
недопустими, доколкото имат същия предмет и страни и не се основават на друго
правно основание, като главните искове по чл. 422 ГПК. Позовава се на разрешенията
на т, 11б от ТР № 4/2013 г. по т.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, като сочи, че
съединяването за разглеждане в едно производство на осъдителни искове наред с
установителните по чл. 422 ГПК е допустимо само при въвеждането на друго
основание, от което произтича вземането, предмет на издадената Заповед за
изпълнение. С оглед изложените съображения счита, че първоинстанционният съд
правилно е върнал исковата молба в частта по предявените евентуални искова.
Пернишкият окръжен съд намира подадената частна жалба за редовна и
допустима като подадена в законоустановения срок от легитимирана страна и срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, съдът намира жалбата за
неоснователна по следните съображения:
Производството по гр. дело № 8355 по описа за 2019 г. на Пернишкия районен
съд е образувано по искова молба, подадена от „Агенция за събиране на вземания“
ЕАД срещу И. А. М. , с която са предявени обективно кумулативно съединени
установителни искове по чл. 422 ГПК за дължимите суми по договор за кредит № ***,
сключен на *** г. между ответника и цедента „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А.,
Ф., чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България” КЧТ(универсален
приобретател на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД), както следва: сумата от 8000
лева- главница за периода от 05.01.2018 г. до 05.08.2022 г., по отношения на която се
претендира, че на основание чл. 5 от договора за кредит е обявена предсрочна
изискуемост, считано от 05.02.2018 г.; сумата от 7579,20 лева- възнаградителна лихва
за периода от 05.01.2018 г.(падеж на първа неплатена погасителна вноска) до
05.08.2022 г.(падеж на последна погасителна вноска), и сумата от 1396,80 лева-
обезщетение за забава за периода от 06.02.2018 г. до 30.07.2019 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявление по чл. 410 ГПК до
окончателното изплащане на вземането, за които вземания е издадена Заповед № *** г.
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 4507/2019 г. на
Районен съд-Перник. В обстоятелствената част на исковата молба са изложени
твърдения, че ищецът е придобил процесните вземания по горепосочения договор за
кредит № *** г. на основание чл. 99 ЗЗД като цесионер по силата на Приложение ***
г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания, сключен на *** г.
между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД (универсален правоприемник на което е
„БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., Ф., чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс
С.А., клон България” КЧТ). Ищецът е посочил, че до ответника по пощата е изпратено
уведомление от цедента с изх. № *** г. за извършената цесия по реда на чл. 99, ал. 3
ЗЗД, като пратката е останала неполучена от И. А. М. . Ново уведомление с изх. № ***
г. за извършената цесия, както и за настъпилата предсрочна изискуемост на вземанията
на кредитора по процесния договор за банков кредит се сочи, че е изпратено на
25.03.2019 г. по пощата, но отново е останало неполучено от ответната страна.
В условията на евентуалност, в случай, че съдът не уважи предявените искове
по чл. 422 ГПК, ищецът е предявил осъдителни искове срещу ответника за сумата от
8000 лева- главница за периода от 05.01.2018 г. до 05.08.2022 г. и сумата от 7579,20
лева- възнаградителна лихва за периода от 05.01.2018 г. до 05.08.2022 г., за които е
издадена горепосочената Заповед за изпълнение, както и за сумата от 1676,24 лева-
обезщетение за забава за периода от 06.02.2018 г. до датата на предявяване на исковата
молба, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване
на исковата молба до окончателното изплащане на вземането.
Ищецът изрично е заявил, че моли на ответника заедно с преписа от исковата
молба да се връчи приложеното към нея копие от горепосоченото уведомление с изх.
№ *** г., изпратено от цедента до И. А. М. , което връчване иска да бъде съобразено на
основание чл. 235, ал. 3 ГПК като надлежно съобщаване за цесията по смисъла на чл.
99, ал. 3, пр. 1 ЗЗД, както и за настъпилата предсрочна изискуемост, при условие, че
съдът приеме, че ответникът не е бил уведомен за тях преди подаване на заявлението
по чл. 410 ГПК.
За да постанови определението в обжалваната му част, с която е върнал
исковата молба и е прекратил производството в частта по предявените евентуални
искове, Пернишкият районен съд е приел, че същите са недопустими, доколкото имат
еднакъв предмет- едно и също вземане и страни, поради което не се основават на друго
основание от исковете по чл. 422 ГПК. В определението си ПРС е посочил, че
наличието или липсата на предсрочна изискуемост не е основание на иска с оглед
разясненията на Тълкувателно решение по т.д. № 8/2017 г. на ОСГТК на ВКС.
Настоящият съдебен състав намира, че с оглед разясненията на т. 11.б. от
Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК в
производството по иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, е
допустимо да се приемат за съвместно разглеждане друг иск на ищеца - чл. 210, ал. 1
ГПК, насрещен иск - чл. 211 ГПК, инцидентен установителен иск - чл. 212 ГПК, ако са
налице условията за приемането им за съвместно разглеждане с иска по чл. 422, респ.
чл. 415, ал. 1 ГПК. Въвеждането на друго основание, от което произтича вземането,
различно от това въз основа на което е издадена заповедта за изпълнение, може да се
заяви чрез предявяване на осъдителен иск при условията на евентуалност. За разликата
между размера на вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение и пълния
размер на вземането, при условията на чл. 210, ал. 1 ГПК може да се предяви
осъдителен иск в това производство.
В настоящия случай, заповедният съд е уважил изцяло заявлението на
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД по чл. 410 ГПК, поради което няма разлика
между размера на вземането, предмет на издадената Заповед № *** г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 4507/2019 г. на Районен съд-Перник
и пълния размер на претендираното от ищеца вземане, поради което изложените в тази
връзка съображения в частната жалба, обосноваващи правния интерес от предявяване
на осъдителните искове се явяват неоснователни.
Съгласно разясненията на т. 1 от Тълкувателно решение № 8 от 2.04.2019 г. на
ВКС по т. д. № 8/2017 г., ОСГТК при вземане, произтичащо от договор за банков
кредит, чиято предсрочна изискуемост не е била надлежно обявена на длъжника преди
подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение, не може да се игнорира,
че съществува валидна облигационна връзка по договора за кредит при условията,
договорени между страните - кредитор и кредитополучател, в т. ч. и сключените между
тях анекси. Вземането произтича от договор за кредит с определени срокове за
плащане на отделните вноски.
Предсрочната изискуемост на вземането по договора за кредит променя
изискуемостта на вноските, които не са подлежали на изпълнение преди датата на
настъпването й, но няма за последица изменение на основанието, от което произтича
вземането. Вноските с падеж преди датата на настъпване на предсрочната изискуемост
и вноските, станали предсрочно изискуеми, са вземания, възникнали на едно и също
основание - договора за кредит. По тези съображения позоваването на предсрочната
изискуемост не е определящо за основанието на претенцията, предявена по реда на чл.
422, ал. 1 ГПК. Правното основание, на което се претендира изпълнение и на вноските
с настъпил падеж, и на предсрочно изискуемата главница, е сключеният договор за
кредит. Предсрочната изискуемост е подвид на изискуемостта, която имплицитно се
предпоставя от всяка претенция за съществуване на определено вземане, а
изискуемостта е възможността на кредитора да иска изпълнение на задължението. Ако
кредиторът поддържа, че за него се е породила възможност да претендира изпълнение
на цялото задължение, но се установи, че такава възможност се е породила само за част
от това задължение, искът няма да бъде отхвърлен изцяло, а ще бъде уважен до
размера, чиято изискуемост е настъпила.
Посоченото Тълкувателно решение не разглежда хипотезата, когато
предсрочната изискуемост е обявена на длъжника в хода на исковото производство.
Обявяването на кредита за предсрочно изискуем може да бъде извършено в хода на
исковото производство, образувано по реда на чл. 415, ал. 1 и чл. 422, ал. 1 ГПК.
Изявлението на банката за обявяване на кредита за предсрочно изискуем може да бъде
инкорпорирано в исковата молба или в отделен документ, който е представен като
приложение към исковата молба. В тези случаи изявлението поражда правни
последици с връчването на препис от исковата молба с приложенията към нея на
ответника – кредитополучател, ако са налице и предвидените в договора за кредит
обективни предпоставки за загубване преимуществото на срока. Упражняването на
това потестативно право на банката и в този смисъл настъпването на предсрочната
изискуемост на кредита в хода на исковото производство представлява факт от
значение за съществуването на претендираното право на вземане за главница и
възнаградителни лихви, който следва да бъде взет предвид от съда на основание чл.
235, ал. 3 ГПК. При положение, че правното основание на заявената претенция е
договорът за кредит, и поради това, че решението следва да отразява
материалноправното положение между страните по делото, каквото е то към момента
на приключване на съдебното дирене, липсва основание да се отрече настъпилата в
хода на исковото производство предсрочна изискуемост на кредита./ в този смисъл-
Решение № 10 от 25.02.2020 г. на ВКС по т. д. № 16/2019 г., II т. о., ТК, Решение № 142
от 30.03.2020 г. на ВКС по т. д. № 2970/2018 г., I т. о., ТК/.
Предвид гореизложеното и с оглед заявеното с частната жалба, че правният
интерес от предявяването на осъдителен иск в условията на евентуалност е обусловено
от възможността съдът да не уважи изцяло ищцовата претенция, заявена с
установителния иск предвид ненастъпил падеж на всички претендирани погасителни
вноски, както и липсата на уведомяване на ответника за настъпилата предсрочна
изискуемост преди подаване на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение,
тези евентуални искове се явяват недопустими, доколкото имат същото основание и
страни като главните искове по чл. 422 ГПК. Съгласно чл. 126, ал. 1 ГПК когато в един
и същ съд или в различни съдилища има висящи две дела между същите страни, на
същото основание и за същото искане, по-късно заведеното дело се прекратява
служебно от съда, с изключение на делата за присъждане на първоначално
непредявената част от вземане, предмет на дело по вече висящ частичен иск.
По изложените съображения въззивната инстанция намира, че правилно и
законосъобразно районният съд е върнал искова молба с вх. № 37075/20.12.2019 г. в
частта , с която от жалбоподателя срещу И. А. М. са предявени евентуални
осъдителни искове за заплащане на дължимите суми.
Предвид на това първоинстанционното определение следва да се потвърди в
обжалваната му част, а подадената против него частна жалба- да се остави без
уважение като неоснователна.
С оглед изхода на спора, частният жалбоподател няма право на разноски, а
ответната страна не е претендирала такива, поради което и на нея не следва да се
присъждат.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 1548 от 14.04.2020 г. по гр. дело № 8355 по
описа за 2019 г. на Пернишкия районен съд в частта му, с която е върната искова молба
с вх. № 37075/20.12.2019 г. в частта , с която от жалбоподателя срещу И. А. М. са
предявени евентуални осъдителни искове за заплащане на дължимите суми по договор
за кредит № *** г., сключен между ответника и цедента „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“ С.А., Ф., чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България” КЧТ,
както следва: сумата от 8000 лева- главница, сумата от 7579,20 лева- възнаградителна
лихва за периода от 05.01.2018 г. до 05.01.2022 г., и сумата от 1396,80 лева-
обезщетение за забава за периода от 06.02.2018 г. до 30.07.2019 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявление по чл. 410 ГПК до
окончателното изплащане на вземането, и е прекратено производството по делото в
тази част.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в
едноседмичен срок от съобщението.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________