Присъда по дело №730/2021 на Окръжен съд - Русе

Номер на акта: 25
Дата: 15 ноември 2021 г. (в сила от 1 декември 2021 г.)
Съдия: Юлиян Стаменов
Дело: 20214500200730
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 11 октомври 2021 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 25
гр. Русе, 15.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на петнадесети ноември
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Юлиян Стаменов
СъдебниГабриела Тодорова Касърова

заседатели:Йоана Александрова Неделчева
при участието на секретаря Вероника Якимова
и прокурора Георги Димитров Георгиев (ОП-Русе)
като разгледа докладваното от Юлиян Стаменов Наказателно дело от общ
характер № 20214500200730 по описа за 2021 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия В. Д. П., роден на 12.03.1979 г. в гр. Русе,
живущ в с. Николово, Рус. обл., ул. „Арда“ № 23, с българско гражданство,
средно образование, не работи, неженен, осъждан, ЕГН **********, за
ВИНОВЕН в това, че в периода от 28.07.2021г. до 29.07.2021г. в
гр. Русе, в условията на опасен рецидив и на продължавано престъпление на
два пъти отнел чужди движими вещи: 1 бр. дамска черна кожена чанта, 1
бр.дамско портмоне- с цип и синци, 1 бр. диоптрични очила - 3,5 диоптъра с
калъф, 2 бр. тениски с къс ръкав, 1 бр. мобилен телефон марка „Нокиа“,
модел 201 с фабричен номер 354558/05/890006/8; 1 бр.пластмасов гребен -
жълт, 2 бр. Секретни ключове на халка; 1 бр. Чип за входна врата, 1 бр.
домашно приготвен сандвич, 1 опак.. дъвки „Орбит“, 1 бр. калъф за
документи и медикаментите: „Фамотидин“ - блистер; „Фурантрил“-блистер; 6
бр. хапчета „Дорета“; 5 бр. хапчета „Бриека“ ; пари в брой - 175 лв., 1 бр.
Лична карта и 1 бр. карта за транспорт, издадени на името на ИВ. ЦВ. М., 1
бр. дамска текстилна чанта; 1 бр. дамско портмоне от изкуствена кожа; 1бр.
1
зарядно за телефон „Iphone7“; 1бр. репелент марка „Бочко“ - 40 мл., всичко
на обща стойност 284,80 лв.. от владението на ИВ. ЦВ. М. и С.Н.И. двете от
гр. Русе, като употребил за това сила, поради което и на основание чл. 199, ал.
1, т. 4 вр. чл. 198, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК. и чл. 58а, ал. 1 от НК вр. чл.
373 ал. 2 пр. 2 от НПК го
ОСЪЖДА на наказание лишаване от свобода в размер на пет години и
четири месеца.
ПРИЗНАВА същия подсъдим с горната самоличност за
ВИНОВЕН в това, че на 28.07.2021г. в гр. Русе, потвърдил неистина в
частен документ – писмена декларация по чл. 14, ал. 3 от НДЗК към Заложен
билет №24336/28.07.2021г. в който по изрична разпоредба на Постановление
№ 40/18.02.2009 г. на Министерския съвет /обн. ДВ. бр. 16 от 27.02.2009 г., в
сила от 27.02.2009 г./, с което е приета Наредбата за дейността на заложните
къщи в сила от 27.02.2009г. и конкретна изрична разпоредба чл. 14, ал. 3 от
НДЗК:“… при сключване на договора залогодателят попълва декларация по
образец съгласно приложение №5 …“, е бил специално задължен да
удостовери истината и употребил този документ като доказателство за
невярно удостоверените обстоятелства пред служител на „Заложна къща
свежи пари 18“ ЕООД, ЕИК № *********, като удостоверил, че дадената в
залог движима вещ - 1 бр. мобилен телефон марка „Нокиа“, модел 201 с
копчета с фабричен номер 354558/05/890006/8 са негова собственост, които е
придобил чрез покупка, поради което и на основание чл. 313, ал.3,вр. ал.1 от
НК и чл. 58а, ал. 1 от НК вр. чл. 373 ал. 2 пр. 2 от НПК
ОСЪЖДА на лишаване от свобода в размер на две години.
На основание чл. 23 ал. 1 и 2 от НК определя едно
ОБЩО НАКАЗАНИЕ на този подсъдим
ПЕТ ГОДИНИ И ЧЕТИРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА,
което следва да се изтърпи при първоначален СТРОГ РЕЖИМ, при зачитане
на предварителното му задържане, считано от 30.07.2021 г.
ОСЪЖДА подсъдимия с горната самоличност да заплати по сметка на
ОД-МВР-Първо РПУ-Русе сумата 278,25 /двеста и седемдесет и осем цяло и
двадесет и пет стотни/ лева деловодни разноски на досъдебното
производство.
2
ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА: 1бр. хартиен плик с имената
И.М. и диск със записи като вещи без стойност да се унищожат след влизане
в сила на присъдата.
ПРИСЪДАТА може да се обжалва или протестира в 15 дн. срок от днес
пред Апелативния съд в гр. Велико Търново.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
3

Съдържание на мотивите

М О Т И В И към присъдата по н.о.х.д. № 730/21 г. на РОС.
Русенската окръжна прокуратура е обвинила
подсъдимия В. Д. П.
в това, че
в периода от 28.07.2021г. до 29.07.2021г. в гр. Русе, в условията на
опасен рецидив и на продължавано престъпление на два пъти отнел чужди
движими вещи: 1 бр. дамска черна кожена чанта, 1 бр.дамско портмоне- с цип
и синци, 1 бр. диоптрични очила - 3,5 диоптъра с калъф, 2 бр. тениски с къс
ръкав, 1 бр. мобилен телефон марка „Нокиа“, модел 201 с фабричен номер
354558/05/890006/8; 1 бр.пластмасов гребен - жълт, 2 бр. Секретни ключове
на халка; 1 бр. Чип за входна врата, 1 бр. домашно приготвен сандвич, 1
опак.. дъвки „Орбит“, 1 бр. калъф за документи и медикаментите:
„Фамотидин“ - блистер; „Фурантрил“-блистер; 6 бр. хапчета „Дорета“; 5 бр.
хапчета „Бриека“ ; пари в брой - 175 лв., 1 бр. Лична карта и 1 бр. карта за
транспорт, издадени на името на ИВ. ЦВ. М., 1 бр. дамска текстилна чанта; 1
бр. дамско портмоне от изкуствена кожа; 1бр. зарядно за телефон „Iphone7“;
1бр. репелент марка „Бочко“ - 40 мл., всичко на обща стойност 284,80 лв.. от
владението на ИВ. ЦВ. М. и С.Н.И. двете от гр. Русе – престъпление по чл.
199, ал. 1, т. 4 вр. чл. 198, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК и в това, че
на 28.07.2021г. в гр. Русе, потвърдил неистина в частен документ –
писмена декларация по чл. 14, ал. 3 от НДЗК към Заложен билет
№24336/28.07.2021г. в който по изрична разпоредба на Постановление №
40/18.02.2009 г. на Министерския съвет /обн. ДВ. бр. 16 от 27.02.2009 г., в
сила от 27.02.2009 г./, с което е приета Наредбата за дейността на заложните
къщи в сила от 27.02.2009г. и конкретна изрична разпоредба чл. 14, ал. 3 от
НДЗК:“… при сключване на договора залогодателят попълва декларация по
образец съгласно приложение №5 …“, е бил специално задължен да
удостовери истината и употребил този документ като доказателство за
невярно удостоверените обстоятелства пред служител на „Заложна къща
свежи пари 18“ ЕООД, ЕИК № *********, като удостоверил, че дадената в
залог движима вещ - 1 бр. мобилен телефон марка „Нокиа“, модел 201 с
копчета с фабричен номер 354558/05/890006/8 са негова собственост, които е
придобил чрез покупка – престъпление по чл. 313, ал.3,вр. ал.1 от НК.
В съдебно заседание обвинението се поддържа както е предявено.
Подсъдимият и защитникът му признават обвинението от фактическа и
правна страна, при
направено самомопризнание по чл. 371, т. 2 от НПК.
След като прецени и обсъди материалите по делото и доводите на
страните съдът прие следното:
От фактическа страна:
След надлежно разяснение на съда по чл. 372 ал. 1 от НПК,
1
подсъдимият е признал изцяло фактите по обстоятелствената част
на обвинителния акт и е дал съгласие да не се събират доказателства за
тях съгл. чл. 371 т. 2 от НПК. С определение по чл. 372 ал. 4 от НПК, въз
основа на констатацията, че самопризнанието се подкрепя от събраните на
досъдебното производство доказателства, съдът е обявил, че ще се ползува от
самопризнанието без да събира доказателства за фактите изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт.
При тези предпоставки, след
протекло по реда на чл. 373 ал. 3 от НПК съдебно следствие и
въз основа на самопризнанията на подсъдимите, изцяло подкрепящи се
от всички доказателства по делото, а именно: показанията на свидетелите
И.М., С.А., Х.К., Е.С., С.И. и Е.Б. и от приложените по делото
доказателствени средства - протоколи за разпознаване, протокол за оглед на
местопроизшествие и фотоалбум, протокол за оглед на веществени
доказателства, протокол за доброволно предаване, докладни записки и
справки от извършени ОИМ, техническа експертиза, 2 бр. съдебно ценова -
икономическа експертиза, графологична експертиза, справки за съдимост,
автобиография, декларация за семейно и материално положение и имотно
състояние и др.
съдът прие за установено следното:
Подсъдимият е роден на 12.03.1979 г. в гр. Русе. Има българско
гражданство, със средно образование, не работи, неженен. Осъждан е два
пъти за тежки умишлени престъпления от общ характер на „лишаване от
свобода“ като и по двете присъди наложеното наказание лишаване от свобода
е не по - малко от една година, изпълнението на което не било отложено по
чл. 66 от НК и не е изтекъл срокът по чл. 30 от НК преди да извърши
престъпленията - предмет на настоящото наказателно производство.
Последното му осъждане е със споразумение № 34 от 23.01.2013 г. по НОХД
№ 86/2013 г. по описа на Районен съд - Русе, с което му било наложено
наказание „лишаване от свобода“ в размер на 3 години и 6 месеца, за
извършено от него престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2 от НК. Така
наложеното наказание било изтърпяно от П. на 16.08.2020 г.
Подсъдимият не работел и нямал доходи, поради което решил да се
сдобиe с пари по престъпен начин.
На 28.07.2021г. св. И.М. се движела пеша към подлеза на бул.
„България“ в посока към ЖП гарата в гр. Русе. Тъй като била трудно
подвижна, тя бавно започнала да слиза по стълбите на подлеза като се
придържала с ръце към стената. По същото време в близост се намирал
подсъдимият, който наблюдавал действията на св. М. и решил да я ограби.
Тръгнал след нея по стълбите надолу. Щом чула стъпките му, тя се обърнала
назад и подсъдимият спрял. Тогава св. М. имала възможност да го огледа и
запомнила отличителните му белези и облеклото. След това се обърнала и
2
продължила пътя си. П. я последвал, видял, че в подлеза нямало други хора и
бързо се доближил до св. М.. Силно я блъснал в гърба и тя се подпряла с ръце
на стената, за да не падне. Тогава подсъдимият хванал дамската й чанта и
започнал силно да я дърпа. Св. М. стиснала чантата, но П. продължил силно
да я дърпа. Тогава дръжката й се скъсала и от инерцията подсъдимият паднал
на земята като се претърколил. Бързо се изправил на крака и побягнал към
изхода на подлеза. Докато бягал отворил дамската чанта на св. М. и прегледал
съдържанието й. Извадил от нея калъф с диоптрични очила, две тениски –
червена и синя, найлонова торбичка със сандвич, калъф за документи, карта
за пътуване с 18-та автобусна линия, пакетче с дъвки „Орбит“, по един
блистер с лекарства „Фамотидин“, „Форантрил“, „Адорета“ и „Бриека“.
Всички тези вещи изхвърлил като от калъфчето с документи взел една
банкнота от 10 лева. От чантата извадил бял хартиен плик с изписани имена
„И.М.“, в който св. М. съхранявала сумата от 150 лева, която й била платена
по - рано на същия ден като заплата. Видял, че в чантата имало и портмоне
със синци, от което взел сумата от 13 лева. Взел и мобилния телефон на св.
М. марка „Нокия“ модел 201 с фабричен номер 354558/05/890006/8, който тя
държала в дамската си чанта. Докато подсъдимият П. изваждал вещите от
чантата, св. М. достигнала изхода на подлеза и го видяла. П. бързо изхвърлил
чантата й, в която останали гребен за коса, 2 бр. секретни ключове на халка и
1 бр. чип за входна врата, отново побягнал и бързо се отдалечил. Св. М.
видяла мястото където подсъдимият изхвърлил чантата й М. намерила по-
голямата част от изхвърлените вещи. Действията на П. били заснети от
камера за наблюдение, монтирана от Община Русе.
Веднага след деянието подсъдимият посетил заложна къща „Свежи
пари“ на ул. „Муткурова“ № 13 в гр. Русе, където като комисионер работел
св. Е.С.. Подсъдимият поискал да заложи мобилния телефон „Нокия“ модел
201 с фабричен номер 354558/05/890006/8. За заложената вещ св. Сали му
изплатил 10,00 лева и издал заложен билет № 24336/28.07.2021 г., в който
обв. П. се подписал в реквизита „За заложната къща“. В Декларация по чл. 14,
ал. 3 от Наредба за дейността на заложните къщи подсъдимият декларирал, че
е собственик на мобилния телефон „Нокия“ модел 201 с фабричен номер
354558/05/890006/8 и че го е придобил чрез покупка, като се подписал за
декларатор.
По - късно вечерта на същата дата, подсъдимият В.П. пазарувал от
гаражно магазинче на бул. „Гоце Делчев“ в гр. Русе, където бил заснет от
камерите за наблюдение. Там
разговарял със св. С.А., с когото се познавали от затвора. На него П.
споделил, че по-рано през деня спънал една баба и й взел около стотина лева.
Около 03,00 часа на 29.07.2021 г. св. С.И. вървяла пеша като преминала
през подлеза на бул. „България“ в гр. Русе и излязла през изхода му в посока
ЖП гарата. В ръцете си носела чанта с покупки, а през рамото си носела
дамска текстилна чанта. В дамската си чанта св. И. държала дамско портмоне
3
от изкуствена кожа, зарядно за телефон „Iphone7“ и репелент марка „Бочко“.
В това време подсъдимият П. седял на пейка в непосредствена близост до
стълбите на подлеза. Св. И. преминала покрай обв. П. и последният я
последвал. Бързо се доближил откъм гърба й и започнал да дърпа дамската й
чанта. Св. И. силно се развикала, казала му, че не носела пари в чантата си, но
подсъдимият продължил да дърпа дръжката на дамската чанта, която се
скъсала. Неустановен по делото мъж чул виковете на св. И. и се приближил
към нея и нападателя й като силно извикал към П.: „Ей, какво правиш?!“ и го
подгонил. Подсъдимият веднага пуснал дамската чанта на св. И. и успял да
избяга.
При последлалите своевременните сигнали на свидетелките М. и И.
оперативно-издирвателни и процесуално-следствени действия, вкл. оглед на
местопроизшествие, били намерени белия хартиен плик с имената на св. М. и
блистерите с лекарства. Свидетелите Х.К. и Е.Б. – полицейски служители от
Първо РУ при ОДМВР – Русе – установили самолисността на подсъдимия
при преглеждане на записите от камерите за наблюдение в подлеза на бул.
„България“ и тези от магазина на бул. „Гоце Делчев“. Впоследствие
подсъдимият П. признал за деянията и обяснил времето, мястото и механизма
на извършването им. Неговите обяснения съвпадали напълно с твърденията
на пострадалите лица и с действията, наблюдавани на записите от камерите.
При извършените разпознавания, св. М. и св. И. с категоричност
разпознали П. съответно като извършител на грабежа от 28.07.2021 г. и като
извършител на опита за грабеж от 29.07.2021 г.
В хода на проведените ОИМ мобилният телефон на св. М. бил намерен
в заложна къща „Свежи пари“, св. Сали го предал доброволно и той бил
върнат на пострадалата.
В хода на досъдебното производство била изготвена техническа
експертиза № 575/30.08.2021 г. по описа на БНТЛ при ОДМВР - Русе, която
възпроизвела кадрите от диска от охранителната камера на Община Русе при
подлеза на бул. „България“ в гр. Русе.
Видно от заключението на съдебно – почеркова експертиза №
552/20.08.2021 г. по описа на БНТЛ при ОДМВР – Русе подписите положени
в реквизити „За заложната къща“ и „Декларатор“ съответно в Заложен билет
№ 24336/28.07.2021 г. и в Декларация по чл. 14, ал. 3 от НДЗК са изпълнени
от обв. В. Д. П..
Заключенията на изготвените съдебно – ценови икономически
експертизи сочат, че общата стойност на вещите, отнети от владението на св.
М., които са предмет на престъплението от 28.07.2021 г. е 226,80 лева, а
стойността на вещите, собственост на св. И., които са предмет на
престъплението от 29.07.2021 г. е 58,00 лева.
При тази установеност съдът прие следното
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
4
Подсъдимият В. Д. П. е пълнолетно и вменяемо, следователно
наказателноотговорно лице.
1/ По описания начин, в периода от 28.07.2021г. до 29.07.2021г. в гр.
Русе, в условията на опасен рецидив и на продължавано престъпление, на два
пъти, той отнел чужди движими вещи: 1 бр. дамска черна кожена чанта, 1
бр.дамско портмоне- с цип и синци, 1 бр. диоптрични очила - 3,5 диоптъра с
калъф, 2 бр. тениски с къс ръкав, 1 бр. мобилен телефон марка „Нокиа“,
модел 201 с фабричен номер 354558/05/890006/8; 1 бр.пластмасов гребен -
жълт, 2 бр. Секретни ключове на халка; 1 бр. Чип за входна врата, 1 бр.
домашно приготвен сандвич, 1 опак.. дъвки „Орбит“, 1 бр. калъф за
документи и медикаментите: „Фамотидин“ - блистер; „Фурантрил“-блистер; 6
бр. хапчета „Дорета“; 5 бр. хапчета „Бриека“ ; пари в брой - 175 лв., 1 бр.
Лична карта и 1 бр. карта за транспорт, издадени на името на ИВ. ЦВ. М., 1
бр. дамска текстилна чанта; 1 бр. дамско портмоне от изкуствена кожа; 1бр.
зарядно за телефон „Iphone7“; 1бр. репелент марка „Бочко“ - 40 мл., всичко
на обща стойност 284,80 лв. от владението на ИВ. ЦВ. М. и С.Н.И. двете от
гр. Русе, като употребил за това сила.
От обективна страна отнемането на имуществото е осъествено члез
използуване на сила, изразяваща се в дърпане на дамските чанти на
пострадалите с цел да прекъсне тяхната фактическа власт върху вещите и
едновременно с това да ги отнеме от владението им. С последвалото
отдалечаване от местопроизшествието той установил трайна фактическа
власт върху отнетите вещи от владението на св. М..
Деянието от 29.07.2021 г. с пострадал св. И. останало на фазата на
опита, тъй като не било довършено по независещи от подсъдимия причини, а
именно поради намесата на друго лице.
Деянията са извършени от обв. П. при условията на чл.26, ал.1 от НК -
“продължавано престъпление” - на 2 пъти, като чрез гореописаните негови
действия, той осъществил поотделно един и същи състав на едно и също
престъпление – квалифициран състав на грабеж в условията на опасен
рецидив, - през непродължителен период от време, при една и съща
фактическа обстановка и при еднородност на вината, при което всяко едно
последващо деяние се явява от обективна и субективна страна продължение
на предшестващите го деяния.
Правилно държавното обвинение е приело, че не е налицзе хипотезата
по чл. 26 ал. 5 от НК, тъй като довършеното деяние се отразява съществено
върху характера на цялостната престъпна дейност на подсъдимия - очевидно
се касае за съзнателно е целенасочено превръжане на пресътпрната дейност в
способ за препитание, при това след вече две предходни осъждзания, вкл. за
грабеж придружен с убийства в съучастие с други лица.
Видно от приложената по делото справка за съдимост на подсъдимия
П., той извършил деянието в условията на “опасен рецидив” по смисъла на
чл. 29, ал. 1, б. ”а” и б. „б” от НК. Това е така, защото той вече бил осъждан, с
5
влязла в сила присъда за тежко умишлено престъпление на лишаване от
свобода не по – малко от една година, изпълнението на което не било
отложено по чл. 66 от НК и не бил изтекъл срока по чл. 30 от НК преди да
извърши престъплението – предмет на настоящото наказателно производство.
Също така той е осъждан и по двете предходни присъди на лишаване от
свобода за умишлени престъпления от общ характер, като наложените
наказания лишаване от свобода не са отложени по чл. 66 от НК и по двете
присъди не е изтекъл срокът по чл. 30 от НК.
Деянията са съставомерни и от субекстивна страна – подсъдимият е
осъзнавал визиращите съставомерните обективни признаци гореицзложени
обективни факти и обстоятелства и е действувал умишлено, при пряк умисъл,
като е бил с ясното съзнание за противоправността на деянието си и
произтичащите от него общественоопасни последици, но воден от желанието
да се обогати по неправомерен начин, искал тяхното настъпване.

Ето защо съдът прие за доказано по несъмнен и категоричен начин и
призна подсъдимия за виновен по обвинението за престъплбение по чл. 199,
ал. 1, т. 4 вр. чл. 198, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК.
При индивидуализацията на наказанието на подсъдимия за това
престъпление съдът, възприемайки като обоснована застъпената от
държавното обвинение при у,стните състезания теза, съобрази като
отегчаващи отговорността му обстоятелства това че е два пъти осъждан,
с извършен още един грабеж независимо от законовите предпоставки за
настоящата квалификация, както и придружаващото второ престъпление, а
като
смекчаващи - невисокия интензитет на упражнената принуда
/съществена за обществмената опастност на престъплението грабеж/ и при
двете деяния, липсата на пряко посегателство върху телесната
неприкосновеност на пострдалите, а самовърху чантите им, ниската стойност
на предмета на престъплението - два пъти под минималната работна страната
за страната, както и останавенето на второто деяние във фазата на опит
и при превес на вторите определи размера на наказанието под средата
предвидена в закона, а именно 8 години лишаване от свобода, което
съгл. чл. 58а ал. 1 от НК вр. чл. 373 ал. 2 пр. 2 от НПК следва да се
редуцира на пет години и четири месеца лишаване от свобода.

2/ По описания начин подсъдимият на 28.07.2021г. в гр. Русе потвърдил
неистина в частен документ - писмена декларация по чл. 14, ал. 3 от НДЗК
към Заложен билет №24336/28.07.2021г. в който по изрична разпоредба на
Постановление № 40/18.02.2009 г. на Министерския съвет /обн. ДВ. бр. 16 от
27.02.2009 г., в сила от 27.02.2009 г./, с което е приета Наредбата за дейността
на заложните къщи в сила от 27.02.2009г. и конкретна изрична разпоредба чл.
6
14, ал. 3 от НДЗК:“… при сключване на договора залогодателят попълва
декларация по образец съгласно приложение №5 …“, е бил специално
задължен да удостовери истината и употребил този документ като
доказателство за невярно удостоверените обстоятелства пред служител на
„Заложна къща свежи пари 18“ ЕООД, ЕИК № *********, като удостоверил,
че дадената в залог движима вещ - 1 бр. мобилен телефон марка „Нокиа“,
модел 201 с копчета с фабричен номер 354558/05/890006/8 са негова
собственост, които е придобил чрез покупка.
Изпълнителното деяние на престъплението е извършено с действие. При
съставянето на процесната декларация от 28.07.2021 год. П. потвърдил
неистина - че вещта, която предоставил по договора за паричен заем със
заложна къща „Свежи пари“ е негова собственост и я е придобил чрез
покупка. Процесната декларация представлява частен документ по аргумент
за противното от чл. 93, т. 5 НК.
Съставянето и използването на процесната декларация било извършено
по силата на чл.14, ал.3 от Наредбата за дейността на заложните къщи, приета
с Постановление на Министерски съвет № 40 от 18.02.2009г. обн. на
27.02.2009г. в ДВ бр.16/2009г. Подаването на декларацията било извършено
за удостоверяване истинността на някои обстоятелства, а именно за
удостоверяване на правото на собственост върху вещта.
Деянието е съставомерно и от субективна страна - подсъдимият е
осъзнавал визиращите съставомерните обективни признаци
гореизложени обективни факти и обстоятелства и е действувал виновно,
при пряк умисъл, като е съзнавал общественоопасния характер на
деянието си, предвиждал неговите общественоопасни последици и искал
настъпването им. Знаел, че декларацията се подава за удостоверяване на тези
обстоятелства и задължението за съставянето й възниква от горепосочения
подзаконов нормативен акт. Знаел също, че не декларира верните
обстоятелства и така потвърждава неистина.
Ето защо съдът прие за доказано по несъмнен и категоричен начин и
призна подсъдимия за виновен по обвинението за престъпление по чл.
313,ал.3,вр.ал.1 от НК.
При индивидуализацията на наказанието на подсъдимия за това
престъпление съдът отчете като
отегчаващи отговорността му обстоятелства това че е рецидивист по см.
на закона и че това престъпление не е самостоятелно, а заедно с процесния
грабеж, с цел да бъде осребрено противозаконно отнетото имущество и при
липса на смекчаващи
следва да се наложи по-тежкото от предвидените в закона наказание -
лишаване от свобода – и то в предвидния от закона горен размер от три
години, което
7
след редукцията съгл. чл. 58а ал. 1 вр. чл. 373 ал. 2 пр. 2 от НК следва да
се редуцира на две години лишаване от свобода.
На основаниечл. 23 ал. 1 от НК
на подъсдимия следва се наложи общо наказание ПЕТ ГОДИНИ И
ЧЕТИРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което да се изтърпи при
първоначален строг режим на изтърпяване.
Веществените доказателства по делото следва да се унищожат като
вещи без стойност.
Следва да се присъдят деловодните разноски на държавата.
Причини за извършването на престъпленияьта са ниското
правосъзнание на подсъдимия, изграждащите му се престъпни навици и
липсата му на средства за препитание.
По тези съображения съдът се произнесе с присъдата си.
8
Съобщи за изтекли лични данни