Решение по адм. дело №644/2025 на Административен съд - Плевен

Производство по чл. 172 от Закона за движение по пътищата.

Производството е образувано по жалба с вх.№ 4703/01.08.2025 г. подадена от Б. И. Б. [ЕГН], от гр. Левски, [улица], чрез адв. В. П. гр. Левски [улица], против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-0869-000710/15.10.2024 г. издадена от началник сектор Пътна полиция към ОДМВР Шумен, с която на основание чл. 171, т. 1, б. “а“ от ЗДвП на Б. И. Б. [ЕГН], от гр. Левски, [улица] е наложена принудителна административна мярка „временно отнемане на СУМПС до отпадане на основанието за това“.

По делото е приложена административната преписка по издаване на оспорената заповед. Заповедта е съобщена на 16.07.2025 г. Жалбата е подадена в срок на 23.07.2025 г.

Административният орган е представил по делото копие от преписката по издаване на оспорената заповед.

Жалбоподателят твърди, че при издаването на процесната заповед са допуснати нарушения на закона.

Ответникът по жалбата началник сектор Пътна полиция към ОДМВР Шумен, не се явява. Депозирано е писмено становище по жалбата (лист 59), в което са направени неотносими доказателствени искания.

По делото са събрани писмени доказателства, представено е заверено копие от административната преписка по издаване на обжалваната заповед.

Съдът, след като прецени законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед разпоредбата на чл. 168, ал. 1 във вр. с чл. 146 от АПК, и доводите на оспорващия, след преценка поотделно и в тяхната съвкупност на събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Съгласно чл. 171, т.1, б. “а“ от ЗДвП за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, за когото видимо се установи, че не отговаря на медицинските или психологическите изисквания - до отпадане на основанието за това.

Съгласно чл. 172, ал.1 от ЗДвП принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 2б, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.

От данните по делото, съдържащи се в представената административна преписка, се установява, че на 15.10.2024 г., на основание изготвена съдебно-психиатрична експертиза по ДП №664/2021 г. по описа на РУ-Шумен, прекратено на 02.06.2022 г. от районен прокурор при РП Шумен (лист 26), е издадена процесната заповед за прилагане на ПАМ „временно отнемане на СУМПС до отпадане на основанието за това“ по отношение на жалбоподателя.

Няма данни в момента на издаване на заповедта Б. Б. да е имал качеството водач на МПС на територията на област Шумен или да е бил спрян за проверка от служители на сектор ПП при ОДМВР Шумен.

Съгласно §6, т.25 от ЗР на ЗДвП "водач" е лице, което управлява пътно превозно средство или води организирана група пешеходци, което води или кара впрегатни, товарни или ездитни животни или стада по пътищата.

Съгласно чл. 172, ал.1 от ЗДвП заповедите за прилагане на ПАМ се издават от ръководителите на службите за контрол съобразно тяхната компетентност. Компетентността на директорите на ОДМВР има териториален обхват в рамките на областта. В случая заповедта е издадена от оправомощено длъжностно лице – началник сектор ПП при ОДМВР Шумен. Но териториалната компетентност на оправомощеното лице не може да надхвърля териториалната компетентност на компетентния орган. Т.е. началник сектор ПП при ОДМВР Шумен не може да е компетентен извън границите на обл. Шумен.

Видно е, че Б. Б. е с постоянен адрес в гр. Левски, обл. Плевен, СУМПС му е издадено от ОДМВР – Плевен (лист 30 от делото) и там се води на отчет. Директорът на ОДМВР – Шумен и овластените от негово длъжностни лица са компетентни само, когато лицето има качеството водач на територията на област Шумен.

В случая е налице произнасяне на материално некомпетентен орган.

Началник сектор ПП при ОДМВР Шумен е посочил в процесната заповед, че е овластен на основание Заповед № 372з-4057/31.12.2021 г. на директора на ОДМВР-Шумен. Но в заповедта е изрично посочено, че същият е овластен да прилага ПАМ по ЗДвП само за територията на ОДМВР – Шумен. Т.е. компетентността на началник сектор ПП при ОДМВР Шумен е само в рамките на област Шумен, което съответства и на овластяващия директора на ОДМВР Шумен акт Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министър на вътрешните работи. В тази заповед в т.1.3 изрично е посочено, че овластени да осъществяват контрол по ЗДвП са директори на ОДМВР само „в рамките на обслужваната територия“.

Съгласно нормата на чл. 171, т. 1, б. “а“ от ЗДвП, ПАМ се прилага само по отношение на водачи, т.е. лица които управляват ППС. В административната преписка не се съдържат никакви доказателства, че към 15.10.2024 г. Б. Б. е имал качеството водач на ППС на територията на област Шумен и в това му качество да е установено, че видимо не отговаря на медицинските или психологическите изисквания.

Посоченото в ЗППАМ, че, поради наличие на съдебна експертиза от 2021 г. (три години преди издаване на заповедта) по прекратено досъдебно производство (лист 27 и 28), Б. не отговаря на психологическите изисквания да притежава СУМПС към 15.10.2024 г., не е законово основание за издаване на процесната заповед.

За издаването на валиден и законосъобразен административен акт се изисква на първо място да е налице материално компетентен орган, а след това да са налице материално-правните предпоставки за това.

В случая, тъй като не е доказано на 15.10.2024 г. жалбоподателят Б. да е управлявал ППС на територията на област Шумен, т.е. да е имал качеството водач (съгласно дефиницията на ЗДвП и изискването на чл. 171, т. 1 от ЗДвП) в териториалния обхват на компетентността на началник сектор ПП при ОДМВР Шумен, е налице издаден административен акт от орган без териториална материална компетентност.

Освен това е налице липса и на материално-правните предпоставки за това – няма изобщо твърдения и доказателства, че Б. е бил водач на ППС на процесната дата 15.10.2024 г. в област Шумен, и да е установено „видимо“ (т.е. да е видян, непосредствено да е възприет от проверяващ орган или друг очевидец), че е в такова състояние по време на управлението на МПС към тази дата, че да не отговаря на медицинските и психологическите изисквания за това.

Наличието само на съдебна експертиза, изготвена три години преди издаване на заповедта, и то по прекратено от прокуратурата досъдебно производство, което няма връзка с административното производство по издаване на процесната заповед, не е материално-правна предпоставка за прилагане на ПАМ по чл.171, т.1, б. “а“ от ЗДвП.

С оглед изложеното съдът счита, че подадената жалба е основателна и следва да бъде уважена, като се обяви нищожността на обжалваната заповед.

При този изход от делото е основателно искането на жалбоподателя за присъждане на сторените разноски в размер на 510 лв., включващи заплатено възнаграждение за адвокат и заплатена държавна такса.

Воден от горните мотиви и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Плевенски административен съд, десети административен състав,

Р Е Ш И:

ОБЯВЯВА нищожността на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-0869-000710/15.10.2024 г. издадена от началник сектор Пътна полиция към ОДМВР Шумен, с която на основание чл. 171, т. 1, б. “а“ от ЗДвП на Б. И. Б. [ЕГН], от гр. Левски, [улица] е наложена принудителна административна мярка „временно отнемане на СУМПС до отпадане на основанието за това“.

ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи Шумен да заплати на Б. И. Б. [ЕГН], от гр. Левски, [улица], сторени деловодни разноски в размер на 510 лв. (петстотин и десет лв.).

На основание чл. 172, ал. 5 от ЗДвП решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Препис от решението да се връчи на страните.