№ 2960
гр. София, 06.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Стела Кацарова
Членове:Галина Ташева
Георги Ст. Чехларов
при участието на секретаря Цветелина П. Добрева Кочовски
като разгледа докладваното от Галина Ташева Въззивно гражданско дело №
20221100503594 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 29.11.2021 г. по гр.д. №10946/21 г., СРС, ГО, 31 с-в ОТХВЪРЛЯ
предявения от Н. Ц. А., ЕГН **********, е адрес: гр. София, ж.к. ****, срещу
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „Ястребец“ № 23 Б, отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439
ГПК за признаване за установено, че Н. Ц. А. не дължи на „Топлофикация София“ ЕАД
следните суми: 5290,74 лева, представляваща главница за доставена топлинна енергия през
периода 01.05.2010г. до 30.04.2012г., мораторна лихва в размер на 717,53 лв. за периода
01.07.201 Ог. до 09.04.2013г., за които суми е бил издаден изпълнителен лист от 18.11.201
Зг. по ч. гр. дело № 7213/201 Зг. на СРС, 113-ти състав, въз основа на който е образувано
изп. дело № 20148440401185 по описа на ЧСИ С.Я., per. № 844 в КЧСИ с район на действие
Софийски градски съд поради погасяването им по давност.
ОСЪЖДА Н. Ц. А. да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК сумата от 100 лева, представляваща сторените по делото разноски.
Постъпила е въззивна жалба от ищцата срещу решението като се твърди,че е
неправилно,постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон .Ищецът
счита,че неправилно съдът приел,че давността била прекъсвана с действия по
изпълнителното дело като описи и запори.За последно взискателят поискал конкретно
действие на 02.02.2016 г.-налагане на запор и насрочване на опис.Описаната от съда молба
1
от 13.03.2017 г.,с която всискателят е поискал да се наложи запор не прекъсвала
давността,защото била повтарящо се действие,формално с цел удължаване на погасителната
давност.
Моли да се отмени решението и да се уважи исковата претенция.Претендират се
разноски.
В срока не е постъпил отговор по жалбата .
Съдът, след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по делото
доказателства и становища на страните, приема за установено от фактическа и правна
страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна и е
процесуално допустима, следва да бъде разгледана по същество .
Първоинстанционният съд е сезиран с иск с правно основание чл.439 ГПК . Съдебно
предявеното право ищецът извлича при твърденията за недължимост на суми по
изпълнителен лист по ч.гр.д.7213/2013 г.на СРС-113 състав,поради погасяването им по
давност.
Въз основа на влязлата в сила заповед за изпълнение е издаден изпълнителен
лист от 18.11.2013 г. По молба на взискателя „Топлофикация София“ ЕАД от 24.04.2014 г.е
образувано изп.дело 20148440401185 г. по описа на ЧСИ С.Я.. С молбата е възложено на
съдебния изпълнител да извършва всички действия по чл. 18 от ЗЧСИ.
Разпоредбата на чл. 439 ГПК предвижда защита на длъжника по исков ред, след като
кредиторът е предприел изпълнителни действия въз основа на изпълнителното основание.
Законодателят е уредил защитата на длъжника да се основава само на факти, настъпили след
приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното
основание.
Към момента на депозиране на молбата за образуване на изпълнителното дело-
24.04.2014 г., давността не е изтекла.
На основание нормата на чл. 116, б. "в" ЗЗД, давността се прекъсва с предприемане на
действия по принудително изпълнение. С т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г., постановено по ТД
№ 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, е дадено тълкувание по отношение на погасителната давност
- според касационната инстанция, когато взискателят не е поискал извършването на
изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е
прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК /чл. 330, ал. 1,6. „д“ ГПК отм./, нова погасителна
давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето
последното валидно изпълнително действие.
За релевантния период от датата на издаване на изпълнителния лист /18.11.2013г./ до
приключването на съдебното дирене пред СРС липсва период от две последователни
години, в рамките на който да не е поискано или предприето действие по изпълнението.
Основание за прекратяване на делото е бездействието на взискателя и съдебния изпълнител
в хипотезата на чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ да поддържат тази висящност. Действията, които
поддържат висящността на производството са тези, които изграждат определен
изпълнителен способ. В конкретния случай изпълнителното дело е образувано с молба от
2
24.04.2014г., като на 30.04.2014г. е наложен запор върху банкови сметки на длъжника, на
26.05.2014г. е наложена възбрана на собствен на длъжника недвижим имот, на 02.02.2016г.
и на 13.03.2017г. са подадени молби от взискателя с искания за извършване на изпълнителни
действия- насрочване на опис на движими вещи и налагане на запор върху трудово
възнаграждение и банкови сметки на длъжника, на 04.01.2019г. съдебният изпълнител е
насрочил опис на движими вещи на длъжника и е наложен запор върху нейни банкови
сметки, на 02.01.2020г. отново е насрочен опис на движими вещи на длъжника, а на
28.01.2021г. е наложен запор върху банкови сметки на длъжника. С всички гореописани
действия е поддържана висящността на изпълнителното дело и е прекъсвано течението на
погасителната давност. Доколкото по делото се установи, че не е налице бездействие от
страна на взискателя и съдебния изпълнител в продължение на две последователни години,
изпълнителното производство не е било прекратено по реда на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, респ.
не е започнала да тече погасителна давност за вземанията по процесния изпълнителен лист.
Към настоящия момент не е настъпила и перемпция по образуваното изпълнително
дело.
Не е изтекла погасителна давност по отношение на сумите, описани в исковата молба-
предмет на изп. дело № 20148440401185 по описа на ЧСИ С.Я., per. № 844 в КЧСИ и искът
като неоснователен правилно е отхвърлен.
Въззивната жалба като неоснователна следва да се остави без уважение.
Не се установиха твърдяните пороци на първоинстанционното решение, поради което
то като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение29.11.2021 г. по гр.д. №10946/21 г., СРС, ГО, 31 с-в.
РЕШЕНИЕТО подлежина обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на
страните
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3