Р Е Ш Е Н И Е № 260013
Гр.ПАЗАРДЖИК 13. 10.2020 г
В И М Е ТО Н А Н А Р О Д А
ПАЗАРДЖИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД- НАКАЗАТЕЛНА КОЛЕГИЯ В ПУБЛИЧНО ЗАСЕДАНИЕ НА 05.10.2020ГОД. В СЪСТАВ:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: : ИВЕТА ПАРПУЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТА СТОЯНОВ
ВЕСЕЛИН ПЕТРИЧЕВ
ПРИ УЧАСТИЕТО НА СЕКРЕТАРЯ ГАЛЯ МЛАДЕНОВА И ПРОКУРОР В ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА ЖИВКО ПЕНЕВ РАЗГЛЕДА ДОКЛАДВАНОТО ОТ СЪДИЯТА СТОЯНОВ ВНАХД№349 ПО ОПИСА ЗА 2020ГОД.,ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО:
Делото е образувано по въззивна жалба от служебният защитник на обв.В.Т.Я. *** против решение №89 от 08.07.2020г по НАХД№152/2020г на РС В. .
РС с решението си е признал В.Т.Я. , ЗА ВИНОВЕН в това, че от месец септември 2017 година до 02.07.2019 година , във В. , като пълнолетно лице , без да е сключил брак , е заживял съпружески с лице от женски пол , ненавършило 16-годишна възраст - с Г.С.Ц./ ЕГН **********/ от В. , като на основание чл.78а от НК го освободил от наказателна отговорност за престъпление по чл.191, ал.1 от НК , и му наложил административно наказание ГЛОБА в размер на ХИЛЯДА ЛЕВА.
Във жалбата се твърди се,че решението е неправилно, незаконосъобразно ,че е постановено в нарушение на материалният закон.Иска се да бъде отменено и обв. В.Т.Я. *** да бъде оправдан по чл.191 ал.1 от НК,като се приеме че е налице хипотезата по чл.9 ал.2 от НК.
Обвиняемия не участва лично в съдебно заседание. Служебният защитник поддържа жалбата със заявеното в нея искане.
Прокурор във възивната инстанция не подкрепя жалбата,против уважаването й е .
Пред настоящата инстанция доказателства не са събирани.
Съдът като взе в предвид доводите на страните и провери изцяло така атакуваната присъда направи следните изводи:
Жалбата е неоснователна.
Делото е разгледано по реда на Глава 28-ма от НПК.
Възприетата от първоинстанционният съд за установена фактическа обстановка се споделя и от настоящата инстанция,като тя сочи че: През 2017 г. обвиняемият В.Т.Я. и свидетелката Г.С.Ц.се харесали и няколко месеца се срещали . Един ден през месец септември 2017 г. свид.Г.Ц. избягала от къщи и отишла да живее при обв.В.Я. в къщата на родителите му, намираща се на ул.„Тодора“ № 28 във В., като заживяли заедно на семейни начала без да са сключили брак; имат и дете. На 02.07.2019 г. свид.Г.Ц. е навършила 16 години. Към настоящия момент двамата са се разделили – обвиняемият твърди,че тя е взела детето и е избягала от дома му.
При правилно приетите за установени фактически положения материалният закон не е нарушен. Правилно съдът е приел че от обективна и субективна страна обвиняемият е осъществил състава на престъпление по чл. 191,ал.1 от НК ,тъй като от месец септември 2017 година до 02.07.2019 година , във В. , като пълнолетно лице , без да е сключил брак , е заживял съпружески с лице от женски пол , ненавършило 16-годишна възраст - с Г.С.Ц./ ЕГН **********/ от В..Обоснован е и изводът че деянието е извършено при пряк умисъл,тъй като обвиняемият е съзнавал неговия общественоопасен характер, предвиждал е настъпването на общественоопасните му последици и е искал това. Тези обстоятелства се установяват от обясненията на обвиняемия, че е знаел,че Г. е на 14-15 години ,когато са заживели заедно,свидетелските показания и писмените доказателства,събрани по делото.
Като е отчел че е пълнолетен, не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на глава VIII , раздел IV от общата част на НК , както и , че за извършеното от него престъпление се предвижда наказание „лишаване от свобода” до две години или пробация,както и обществено порицание,,а съставомерни и подлежащи на възстановяване имуществени щети няма -,правилно съгласно разпоредбата на чл.78 а ал.1 от НК съдът го е освободил от наказателна отговорност и наложил административно наказание.
Наложеното административно наказание е плътно на минимума. Съобразена е разпоредбата на чл.27 от ЗАНН.
При определяне на неговия размер съдът е изходил от степента на вината на обвиняемия,като е отчел че е с добри характеристични данни ,преценено е и материалното му положение и имотно състояние. Съдът се е съобразил с причините за извършване на деянието – обичаите общността,в който живее обвиняемия.
В случаят няма място за приложение на разпоредбата на чл.9 ал.2 от НК.Деянието е извършено спрямо лице в крехка годишна възраст,което не е достигнало своето психическо и физическо развитие,за да влиза в семейни отношения.
По изложените съображения съдът намира, че решението следва да бъде потвърдено,тъй като не са налице основания за неговото отменяне или изменяне,поради което съобразно чл.338 от НПК съдът
Р Е Ш И
ПОТВЪРЖДАВА решение №89 от 08.07.2020г по НАХД№152/2020г на РС В..
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: