Решение по дело №382/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.145 и следв. от АПК приложим на основание чл.172, ал.5 от ЗДвП.

Образувано е по жалба на Д. Д. Й. от гр. Варна против Заповед за прилагане на Принудителна административна мярка № 24-0819-000055/10.01.2024г. /ЗППАМ/ на Полицейски инспектор в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Варна, с която временно е отнето свидетелството й за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.

В жалбата се твърди, че резултатите показани на техническото средство при изследването й на място при спирането й за проверка от полицейските органи са неверни, тъй като не е употребявала наркотици или други такива вещества. Твърди, че два-три дни преди проверката е приемала лекарства за понижаване на болка – АЦЦ, Тайлолхот и Нурофен и не е знаела, че тези препарати реагират на полевия тест с дрегер „Drug Test 5000“ с положителен резултат, защото съдържат кодеин и ефедрин в малки дози. Тъй като не е употребявала наркотични вещества и се изненадала от резултата на полевия тест, поради което не била съгласна с него и дала кръв за химичен анализ за определяне наличие на такива. След освобождаването й от Трето РУ при ОСД на МВР-Варна отишла в две лаборатории да се изследва за наличие на наркотици и резултатите й излезли отрицателни. Представя копие от изследванията като индиция за верността на твърденията си. Претендира отмяна на заповедта като неправилна и издадена в противоречие с материалноправните разпоредби. В съдебно заседание процесуалния й представител не се явява. Депозира подробно писмено становище, в което заявява, че поддържа жалбата и моли да бъде уважена. Представя постановление за прекратяване на досъдебното производство с оглед установената липса на наркотични вещества в дадени проби за изследване от Й.. Излага подробни съображения с които претендира отмяна на заповедта. Моли за присъждане на направените по делото разноски, съгласно представените доказателства. Депозира договор за правна защита и съдействие и моли да му бъде присъдено адвокатско възнаграждение на основание чл.38 от Закона за адвокатурата. Прави възражение за прекомерност на възнаграждението на насрещната страна, като моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 80лв.

Ответникът – Полицейски инспектор в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Варна чрез упълномощен юрисконсулт счита жалбата за неоснователна. Твърди, че Заповедта е правилна и законосъобразна. Представя преписката и удостоверение издадено от началник на сектор „Човешки ресурси“ с данни за длъжността, която заема издателя на заповедта. Сочи издадено Постановление за прекратяване на ДП №**/2024г. по описа на сектор „ПП“ при ОД на МВР-Варна поради излязъл резултат от кръвната проба на жалбоподателя Й.. С оглед на това твърди, че въпроса за вината е разрешен и шофьорската книжка й е върната. В хода по същество моли да бъде постановено решение, с което да бъде потвърдена Заповедта като правилна и законосъобразна. От представените по делото доказателства - протокола от дрегер тест 5000 било видно, че жалбоподателката е дала положителни резултати на кокаин, бензодиазепини, амфетамини и метамфетамини. По силата на закона, след като на техническото средство е дала положителни проби и е допуснала ПТП при управлението на автомобила, служителите били длъжни в изпълнение на закона да отведат водача за даване на кръвна проба и да издадат заповед за ПАМ - отнемане на СУМПС до решаване на спора по същество. Поради това към момента на издаването на Заповедта са били налице предпоставките за издаване на Заповедта за прилагане на ПАМ. След излизане на съдебно-химическата експертиза органът получил постановлението за прекратяване на досъдебното производство и незабавно след 05.03.2024г. върнал СУМПС на жалбоподателката. Поради това Заповедта била законосъобразна към момента на постановяването й, с оглед на което моли за решение в този смисъл. Моли адвокатското възнаграждение да бъде присъдено в минимален размер с оглед неявяването на представителя на страната в съдебно заседание и тъй като делото не е с фактическа и правна сложност.

Като взе предвид оплакванията в жалбата и прецени по отделно и в съвкупност доказателствата и разпределението на доказателствената тежест, при съобразяване на приложимите правни норми, Съдът достигна до следните фактически установявания и правни изводи:

На 09.01.2024г. около 08:40часа в гр.Варна, на ул.Ц. Т. на кръстовището с [улица]в посока ВМА-Варна Д. Д. Й. от гр. Варна при управление на л.а.Мерцедес Е200 с рег.№[рег. номер] собственост на Й. П. Й. допуснала ПТП с пешеходец. Пристигнал на място полицейски екип, като мл. автоконтрольор М. П. в сектор „ПП“ при ОД на МВР-Варна извършил на водача Й. проба с техническо средство Дръг Тест 5000 с инвентарен № ARРК-0014 за диагностични цели с №***, което отчело наличие на кокаин, бензодиазепини, амфетамин и метамфетамин. Й. отричала да е употребявала наркотични вещества и й бил издаден талон за медицинско изследване с №***/09.01.2024г. и тя биля отведена от полицейските органи във ВМА-Варна, където дала кръвна проба за изследване.

Въз основа на установения резултат от тестването с полевия тест мл. автоконтрольора счел, че Й. е извършила нарушение на чл.5, ал.3, т.1, пр.2 от ЗДвП и още на 09.01.2024г. й съставил АУАН серия GA №***/09.01.2024г. за управление на ППС след употреба на наркотични вещества или техни аналози и й иззел Свидетелството за управление на МПС.

С оглед дадения от техническото средство положителен резултат за наличие на наркотични вещества у водача Й., преписката била докладвана и същия ден й била издадена Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №24-0819-000055/10.01.2024г. от Полицейски инспектор в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Варна, с която временно й било отнето свидетелството за управление на МПС – СУМПС [номер] до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 18 месеца. В заповедта е посочено, че на 09.01.2024г. тя управлявала пътно превозно средство след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установено с техническото средство Дрегер Дръг Тест 5000 с фабр. № ARРК-0014, проба №***, в нарушение на чл.5 ал.3 т.1 пр.2 от ЗДвП, за което й се налага принудителна административна мярка по чл.171 т.1 б.“Б“ от ЗДвП – временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 18 месеца.

Заповедта за налагане на ПАМ е връчена на адресата й на 31.01.2024г. лично срещу подпис, с указания за възможността да бъде оспорена в 14-дневен срок по съдебен ред. Жалбата срещу нея е депозирана от упълномощения от Й. адвокат на 14.02.2024г.

От материалите в преписката се установява, че с мотивирана резолюция №24-0819-[рег. номер]/10.01.2024г. началникът на група в сектор „ПП“ в ОД на МВР-Варна прекратил административно-наказателното производство образувано с АУАН серия GA №***/09.01.2024г. и изпратил преписката на Районна прокуратура - гр.Варна, тъй като управлението на ППС след употреба на наркотични вещества или техни аналози е престъпление по чл.343Б, ал.3 от НК.

От приетото в съдебната фаза Постановление за прекратяване на наказателно производство от 27.02.2024г. на Районна прокуратура – Варна се установява, че за извършеното на 09.01.2024г. управление на МПС л.а. Мерцедес Е200 с рег.№[рег. номер] собственост на Й. П. Й. след употреба на наркотични вещества – кокаин, бензодиазепини, амфетамин и метамфетамин е образувано ДП №**/2024г. по описа на сектор „ПП“ при Од на МВР-Варна. В постановлението е посочено, че по досъдебното производство е изготвена съдебно-химическа експертиза №***/16.02.2024г. на изследваната проба от кръв от Д. Д. Й., в която не е открито наличие на наркотични вещества, като пробата е дала отризателен резултат за кокаин, бензодиазепини, амфетамин и метамфетамин. Въз основа на този резултат на експертизата в постановлението на РП-Варна е направен извода, че в случая не са налице доказателства за осъществено от обективна и от субективна страна престъпление по чл.343б, ал.3 от НК, поради което наказателното производство – ДП №**/2024г. е прекратено.

При тези фактически установявания се налагат следните изводи:

Жалбата е подадена в срок, от лице с правен интерес и активна легитимация за оспорването, срещу подлежащ на съдебна проверка акт, поради което е допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

В чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП е възведена забрана на водачите да управляват пътно превозно средство след употреба на наркотични вещества или техни аналози. Съгласно чл.171, т.1, буква "б" от ЗДвП за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка - временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който управлява МПС след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест– до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца, като при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл.174, ал.4 от ЗДвП установените стойности са определящи.

Именно такава ПАМ е наложена с оспорената в настоящото производство Заповед №25-0819-000055/10.01.2024г. на Полицейски инспектор в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Варна на основание чл.171, т.1 б."б" от ЗДвП на Д. Й. - временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.

Съгласно чл.172, ал.1 ЗДвП принудителните административни мерки по чл.171, т.1, 2, 2а, 4, т.5, буква "а", т.6 и 7 от ЗДвП се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Със Заповед № 365з – 8226/30.12.2021г. на Директора на ОД на МВР – Варна, която е цитирана в оспорената заповед, са оправомощени полицейските инспектори в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Варна да издават заповеди за налагане на ПАМ по чл.171, т.1, б.б“ от ЗДвП за нарушения извършени в територията обслужвана от ОД на МВР-Варна. Конкретното управление на МПС от жалбоподателя е извършено на територията на ОД на МВР – Варна. Налага се извода, че оспорената заповед е издадена от териториално и материално компетентен орган.

Заповедта е постановена в писмена форма, с обстоятелствена част, в която са изложени фактите и обстоятелствата, въз основа на които е наложена конкретната ПАМ. Посочени са правните разпоредби, на основание на които е издадена заповедта, както и указания за реда и сроковете за обжалването й.

С оглед изложеното не са налице основания по чл.146, т.1 и т.2 от АПК за обявяване на ЗППАМ за нищожна, респ. за нейната отмяна поради неспазване на изискването за форма и съдържание.

Съгласно чл.3а от Наредба №1 от 19.07.2017г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, установяването на концентрацията на алкохол в кръвта се извършва с доказателствен анализатор, показващ концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух и отчитащ съдържанието на алкохол в горните дихателни пътища /доказателствен анализатор/, или с медицинско и химическо лабораторно изследване, а на употребата на наркотични вещества или техни аналози – с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване, когато лицето откаже извършване на проверка с техническо средство или тест-т.1; лицето не приема показанията на техническото средство или теста-т.2; физическото състояние на лицето не позволява извършване на проверка с техническо средство или тест-т.3. Съгласно и чл.171, т.1 б."б" ЗДвП при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл.174, ал.4 от ЗДвП установените стойности са определящи.

В случая жалбоподателката е възразила срещу показанията на теста и е дала проби за изследване по реда, определен с наредбата по чл.174, ал.4 от ЗДвП. Съгласно изискванията на наредбата в случая установяването на употребата на наркотични вещества или техни аналози следва да бъде извършено с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване. Такова изследване не е било извършено към датата 09.01.2024г., когато е издадена заповедта за налагане на ПАМ на дадените от водача биологични проби в ВМА-Варна, където е била отведена от служителите на сектор „ПП“ при ОД на МВР-Варна.

Съгласно чл.6, ал.9 от Наредба №1/2017г. концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози се установява въз основа на показанията на техническото средство за установяване концентрацията на алкохол в кръвта или на теста за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози в случаите на отказ на лицето да подпише или да получи талона за изследване, при неявяване в определения срок на посоченото място или при отказ за изследване с доказателствен анализатор и/или за даване на проби за изследване.

В случая не са налице посочените от законодателя хипотези, за да бъде приет резултата от направения тест на проба *** с техническо средство Дрегер Дръг тест - 5000 със сериен №ARРК-0014, поради което използването на резултата от него е без основание. От доказателствата по делото е видно, че жалбоподателката е подписала и е получила талона за изследване, заведена е за вземането на биологични проби в посоченото в талона място и не е отказала да й бъде направен теста. Видно от отговора от МБАЛ-Варна при ВМА в писмото постъпило по делото на 05.04.2024г. на основание издадения на Й. талон за изследване №***/09.01.2024г. в лабораторията за химико-токсикологични изследвания към ВМА-МБАЛ-Варна са постъпили биологични проби за изследване, които са дадени от Д. Д. Й. с [ЕГН], при изследване на които кръв и урина не е открито наличие на наркотични вещества, в това число кокаин, амфетамин и/или метаболити. От приетото по делото Постановление от 27.02.2024г. на РП-Варна се установява, че изготвената съдебно-химическа експертиза №***/16.02.2024г. на иззетите от Й. още на 09.01.2024г. биологични проби не констатира наличие на наркотични вещества и техните метаболити, т.е. изследването на биологичните проби чрез имунохимичния скрининг и чрез газ-хроматографски анализ е дало отрицателен резултата за наличие на наркотични вещества.

Предвид гореизложеното, като е издал заповедта за прилагане на ПАМ без наличието на положителен резултат от медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване в съответствие с изискванията на чл.171, т.1, б."б" от ЗДвП и Наредба №1 от 19.07.2017г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, административният орган е постановил неправилен и незаконосъобразен административен акт.

В тежест на административния орган е да докаже, че са налице предпоставките за издаване на оспореният акт, включително наличие на извършено административно нарушение за предотвратяване и преустановяване на което се прилага конкретната принудителната административна мярка. Такива доказателства не са представени по делото, поради което фактическото основание посочено в Заповедта за прилагането на процесната ПАМ спрямо жалбоподателката не е доказано по предвидения от законодателя ред. Определящо в случая е наличието на наркотични вещества или техните аналози в дадените за изследване проби от кръв и урина, а не установеното с техническо средство. След като при изследването по реда предвиден в Наредбата в иззетите в деня на проверката на водача биологични проби не се открива наличие на наркотични вещества или техните аналози, неправилно и незаконосъобразно ответникът е направил извода, че на 09.01.2024г. жалбоподателката е управлявала МПС след употреба на такива, въз основа на което е издал ЗППАМ.

Целта на принудителната административна мярка е осигуряване на безопасността на движението по пътищата и преустановяване на административните нарушения, съгласно разпоредбата на чл.171, т.1 от ЗДвП, а в случая не се установи по предвидения ред, че жалбоподателката е управлявала МПС след употреба на наркотични вещества или техни аналози, т.е. не е налице нарушение на забраната в чл.5, ал.3, т.1 от ЗдвП, за преустановяване на което да е било необходимо прилагане на ПАМ.

С оглед изложеното заповедта за налагане на ПАМ е издадена при съществено нарушение на процедурните правила, в противоречие със закона и в несъответствие с целта, за постигане на която е предвидено налагането на конкретната ПАМ. Налице са основанията посочени в чл.146, т.3, т.4 и т.5 от АПК за отмяна на Заповед за прилагане на ПАМ №25-0819-000055/10.01.2024г.

При този изход на спора своевременно направеното искане от представителя на жалбоподателя за присъждане на разноски следва да бъде уважено. На основание чл.143, ал.1 от АПК ответната страна ОД на МВР-Варна следва да заплати на жалбоподателя Д. Д. Й. сумата от 10лв., заплатена за държавна такса за образуване на делото. На основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата ответната страна ОД на МВР-Варна следва да заплати на процесуалният представител на жалбоподателката - адвокат А. Х. Д. от Адвокатска колегия -гр.Варна сумата от 100лв. за адвокатско възнаграждение с оглед осъществената безплатна правна помощ и процесуално представителство на основание чл.38, ал.1, т.3 от ЗА съгласно представения договор за правна защита и съдействие от 23.04.2024г., което съответства на осъществените процесуални действия от адвоката и на липсата на фактическата и правна сложност на спора.

Водим от гореизложеното, Съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №24-0819-000055/10.01.2024г. на Полицейски инспектор в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Варна.

 

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР-Варна да заплати на Д. Д. Й. от гр.Варна с [ЕГН] сумата от 10лв./ десет лева/ заплатена за държавна такса за образуване на делото.

 

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР-Варна да заплати на адвокат А. Х. Д. с [ЕГН] от Адвокатска колегия -гр.Варна сумата от 100лв./ сто лева/ за адвокатско възнаграждение.

 

Решението е окончателно.