Р Е Ш Е Н И Е
№ 03.05.2017 год. гр. Варна,
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, XL–ти граждански състав, в публично съдебно
заседание проведено на трети април две хиляди и седемнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРТИН СТАМАТОВ
при секретаря Веселина Тодорова, като
разгледа докладваното от съдията Стаматов гр.дело № 14664 по описа за 2016 год.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на Глава „ХVІІІ-та” от ГПК.
Делото
е образувано въз основа на молба, подадена от М.Д.Д. ЕГН **********, адрес ***, с която претендира да бъде
променен определения с Решение
№ 3156/15.07.2015г. постановено по гр.д. № 5561/2014г. на ВРС /изменено с
решение по в.гр.д. № 2686/2015г. на ВОС/,
режим на лични отношения на Ю.Н.В. ЕГН **********,*** с децата
им А Ю.В. ЕГН ********** и Б Ю.В. ЕГН **********,
и да бъде постановено заместващо съгласието на баща разрешение за издаване на документи за самоличност – международни
паспорти на децата им А Ю.В. ЕГН********** и Б Ю.В. ЕГН**********,
както и да пътуват в чужбина само с майка си.
В молбата се сочи, че ищцата и ответника Ю.В. живели на
съпружески начала от 2003г. до 2014г. без да имат сключен граждански брак. По
време на съжителството им били родени две деца А Ю.В. ЕГН ********** и Б Ю.В. ЕГН **********. Непосредствено след като заживели заедно, ответникът непрекъснато осъществявал насилие над нея -
психическо, физическо, сексуално и икономическо, като през всичките десет
години на съжителството им неведнъж е била пребивана до състояние на
неподвижност.
Подала молба за незабавна защита, която била уважена по гр. дело № 599/2014 год. по
описа на ВРС и тя е успяла да изведе децата си от дома на
ответника, след което били настанени в защитено жилище - Кризисен център към
Фондация „SOS - семейства в риск”. С решение №686/17.02.2014г. на ВРС по гр.д. №599/2014 год., потвърдено с решение по в.гр.д. № 642/14 год. на ВОС е определено местоживеенето на децата да бъде при
нея. С Решение № 3156/15.07.2015г. постановено по гр.д. № 5561/2014г. на ВРС,
изменено с решение по в.гр.д. № 2686/2015г.
на ВОС, упражняването на родителските права по
отношение на децата А Ю.В. ЕГН ********** и Б Ю.В. ЕГН ********** е
предоставено на майката М.Д.Д. ЕГН **********, при
която е определено местоживеенето им и е определен режим на лични отношения на
бащата. След постановяване на решенията, бащата на децата не плащал
определената им издръжка и осъществявал редовен психически тормоз над майка им
по телефон и лично. Сочи се, че майка й и брат й живеят трайно в Реп. Ирландия,
работят там и разполагат с подходящо жилище. Поради това счита, че е в интерес
на децата да отидат с нея да живеят при тях, тъй като ще може да разчита на
помощта им за отглеждане на децата, вкл. и чрез финансови средства, които баща
им не осигурява.
Претендират се разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК по делото не е постъпил писмен отговор от редовно уведомения ответник. В
съдебно заседание чрез упълномощен процесуален представител оспорва молбата.
При личното изслушване на родителите, майката
сочи, че молбата й е съобразена единствено с интереса на децата. Бащата не се
интересува от тях и не им плаща издръжка, а роднините й, които могат да помагат
за отглеждането и възпитанието им се намират в Реп. Ирландия.
Представителят на ДСП Варна изразява
становище за основателност на молбата, тъй като бащата осъществява насилие над
майката и децата, не се ангажира с издръжката и отглеждането им, и представлява
заплаха за нормалното им психо-физическо развитие.
Съдът,
след като прецени събраните в процеса доказателства, поотделно и в съвкупност,
прие за установено от фактическа страна, следното:
От писмените доказателства - удостоверения
за раждане 4 броя; заповед за защита № 15 от 17.02.2014г. на ВРС; молба от М.Д.Д., изпълнителни листи с молби до съдебен изпълнител; договор
от 08 юни
При така установената фактическа
обстановка и като съобрази приложимото законодателство, съдът направи следните правни изводи:
Правното
основание на предявената молба за спорна съдебна администрация е с правно
основание чл. 59 СК вр. чл. 127 ал. 2 СК
и чл. 127 а ал. 2 СК.
Уважаването на молба с правно
основание чл. 59 ал. 9 от СК изисква да
бъде установено възникването на нови обстоятелства след влизане в сила на
съдебния акт, с който е определен режима на лични отношения и водят до извода,
че интересите на детето ще бъдат по-добре защитени, ако той бъде променен.
Съгласно дадените разяснения с ППВС № 1/12.11.1974 г. по гр.д.№ 3/1974 г.,
правната възможност да се изменят мерките в зависимост от настъпили промени в
обстоятелствата, е израз на грижата за защита правата и интересите на детето
като основен приоритет на държавата и обществото. Понастящем са налице и
въведени с нормата на чл. 59 ал. 4 СК законоустановени критерии, въз основа на
които да се извърши преценката за родителя, на когото да се предоставят правата
и задълженията свързани с полагането на непосредствените грижи по отглеждане на
детето, вкл. режима на лични отношения с другия родител.
След постановяване на съдебното
решение по предявената от майката на децата молба по чл. 127 ал. 2 СК, баща им
не е заплащал определената му издръжка. Не е проявявал желание за контакти с
тях, а баба им и чичо им по майчина линия са се установили живеят в Реп.
Ирландия. При преценка на гореобсъдените писмени доказателства и категоричното становище
на ДСП в контекста на чл. 59 ал. 4 СК, съдът намира, че и към настоящия момент
от двамата родители, майката е тази, която разполагат с достатъчен родителски
капацитет, интелектуални, материални и лични възможности за отглеждане на децата.
Разполага и с възможността да бъде
подпомагана материално и нематериално от свои роднини, които понастоящем живеят
в друга страна член на ЕС. Отделянето на децата от баща им не представлява
заплаха за психическото и/или физическото им здраве, доколкото и понастоящем
той не проявява необходимото желание да укрепва връзката помежду им. В тази
насока от значение са и другите релевантни по см. на 59 ал. 4 СК обстоятелства
- социалното обкръжение и материалните възможности на майката, които безспорно
са на по-добро равнище в сравнение с тези на бащата, предвид ноторно известните факти за разликата между жизнения
стандарт и равнище на здравно обслужване (при евентуална спешна нужда от такова
за дете) в Реп. Ирландия и Реп. България (особено в по-малки населени места като
гр. Добрич).
Предвид така изложените доводи съдът
намира, че молбата следва да бъде уважена изцяло, като се постанови заместващо
съгласието на бащата решение за издаване на международни паспорти на децата и
разрешение за пътуване в границите на ЕС, респ. да се определи и нов режим на
лични отношения на бащта с децата му, съобразен с местожителството им извън Р.
България. Молбата за изменение на определеното с решение по гр.д. № 5561/2014г. на ВРС местоживеене на децата, не следва да
се разглежда, тъй като от текста му – мотиви и диспозитив
е видно, че с него недвусмислено е постановено местоживеенето им да бъде според
това на майката, независимо къде се намира то – в Р България или друга страна.
Молбите на страните в производството
за присъждане на разноски следва да се оставят без уважение, тъй като в
спорната съдебна администрация липсва типичната за исковия процес квалификация
на страните като ищец и ответник. В тях не се признава или отрича
съществуването на материални права, а само се оказва съдействие от страна на
съда за тяхното упражняване, поради което разпоредбата на чл. 78 ГПК за присъждане
на разноските съобразно изхода на спора, не намира автоматично приложение. В
този смисъл е налице и задължителната съдебна практика – пр. Определение
постановено по реда на чл. 274 ал. 3 т. 2 ГПК с № 385/25.08.2015г. по гр.д. №
3423/2015г. на ВКС според която „Правилото
за присъждане на разноски съобразно изхода на спора не може да намери
приложение в делата по чл. 127, ал. 2 СК пред първата инстанция. Съдебното
решение, което следва да изхожда от правилото за защита по най-добрия начин на
интересите на малолетното или непълнолетното им дете, ползва и двамата родители
и затова в първоинстанционното производство всяка страна
следва да понесе разноските, които е направила, независимо от изхода на спора.”
Мотивиран от горното, Варненският
районен съд
Р Е
Ш И :
ПРОМЕНЯ на основание чл. 59 СК
вр. чл. 127 ал. 2 СК определения
с Решение
№ 3156/15.07.2015г. постановено по гр.д. № 5561/2014г. на ВРС /изменено с
решение по в.гр.д. № 2686/2015г. на ВОС/,
режим на лични отношения на Ю.Н.В. ЕГН **********,*** с децата
му А Ю.В. ЕГН ********** и Б Ю.В. ЕГН **********,
като ОПРЕДЕЛЯ занапред следния режим
на лични отношения: по
три дена през всяка от ваканциите на децата с преспиване в присъствието на
майката на територията на Реп. България.
ПОСТАНОВЯВА
чл. 127а ал. 2 СК заместващо съгласието на баща Ю.Н.В. ЕГН ********** разрешение за издаване на документи за самоличност – международни
паспорти на децата му А Ю.В. ЕГН********** и Б Ю.В. ЕГН**********,
както и съгласие да пътуват неограничено в страните членки на Европейския съюз само
с майка си М.Д.Д. ЕГН **********.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията
на страните за присъждане на разноски.
Решението подлежи на обжалване
пред Варненски окръжен съд в 2-седмичен срок от връчването
му на страните
ведно със съобщението за изготвянето и обявяването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: