№ 4512
гр. София, 24.09.2025 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 26 СЪСТАВ, в публично заседание
на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Аделина И.а
СъдебниИван С. Петров
заседатели:Стиляна Б. Петрунова
при участието на секретаря БИЛЯНА Р. БОГДАНОВА
и прокурора С. Хр. Х.
Сложи за разглеждане докладваното от Аделина И.а Частно наказателно дело
№ 20251100204970 по описа за 2025 година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:
За СГП – прокурор С. Х..
МОЛИТЕЛЯТ Г. К. И. – лично.
СТРАНИТЕ /поотделно/: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото,
поради което
ОПРЕДЕЛИ
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СНЕМА САМОЛИЧНОСТ НА МОЛИТЕЛЯ
Г. К. И. – българин, български гражданин, грамотен, със средно
образование, осъждан, безработен, роден на **** г. в гр. София, с адрес по ЛК
гр. София, ж.к. ****, с ЕГН **********.
СЪДЪТ, разясни на процесните страни правата им по чл. 274-275 НПК.
СТРАНИТЕ/поотделно/: Нямаме искания за отвод.
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.
1
ДЕЛОТО се докладва с прочитане на депозираната от осъдения Г. К. И.
молба с отправено искане за постановяване на съдебна реабилитация по
осъждане по НОХД № 4665 /2014г., по описа на СГС.
ПРОЧЕТЕ СЕ.
МОЛИТЕЛЯТ: Смятам, че представените от мен доказателства са
достатъчни. Смятам, че това, че не съм извършил престъпление за дългия
период от време е показател за доброто ми поведение. Няма да ангажирам
други доказателства.Заявявам, че не съм платил глобата. Да се приемат
служебно изисканите от съда доказателства.
ПРОКУРОР: Нямам доказателствени искания.Да се приемат за
доказателства приложените по делото писмени докученти.
С оглед на горното, съдът приема, че следва да приобщи към
доказателствената съвкупност както представения от молителя писмен
документ, така и служебно изисканите такива, поради което и по
доказателствата
ОПРЕДЕЛИ:
На осн.283 НПК ПРОЧИТА и ПРИЕМА като доказателство следните
писмени документи:
Решение на САС от 15.03.2016 година.
Справка съдимост за молителя И..
Писмо от ГД“ИН“.
Писмо от НСлС.
Писмо НАП.
СЪДЪТ отчитайки становището на процесните страни в контекста на
липса на отправени доказателствени искания, приема делото за изяснено от
фактическа страна, поради което
ОПРЕДЕЛИ
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ
МОЛИТЕЛЯТ И.: Госпожо Съдия, молбата ми към съда е да бъда
реабилитиран, тъй като искам да си намеря малко по-добре платена и по-
переспективна работа.Свидетелството ми за съдимост не само ме ограничава в
набора от професии, които мога да упражнявам, но и за жалост не ми дава
някаква перспектива за по-хубава и по-добре платена работа. Също така
смятам, че след като СГС веднъж ме е освободил предсрочно, още тогава е
показал доверието в мен, че мога да се поправя. В случая с действието ми да
2
не извършвам глупости показва, че не само на думи имам това намерение, но и
реално полагам усилия. Нямам имущество на мое име. Моля да ми уважите
молбата при тези доводи които казах. Реабилитацията ми трябва за работа.
ПРОКУРОР: Уважаеми Съдии считам, че молбата на Г. И. за
постановяване на съдебна реабилитация по чл.87 НК, по осъждането му по
НОХД № 4665/14г. на СГС, е неоснователна, тъй като осъденото лице не е
ангажирало всички изискуеми от закона доказателства, които да обуславят
наличие на предпоставки за приложението на реабилитация. Налични са
доказателства само за изтърпяното наказание, не са налични доказателства
обаче за наличието на добро поведение, което е кумулативно изискуемо от
закона предпоставка по чл.87, ал.1, т.1 НК. Не са налични доказателства, а и
съгласно заявеното на молбоподателя, наложената глоба по осъждането по
което се иска реабилитация не е била платена от него. С оглед на това аз
считам, че е недопустимо постановяването на съдебна реабилитация и моля
съдебния състав да откаже такава.
На основание чл.297 НПК
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ПОСЛЕДНА ДУМА НА МОЛИТЕЛЯ
МОЛИТЕЛЯТ И.: Моля да уважите молбата ми.
СЪДЪТ, се оттегли на тайно съвещание.
Съдът след проведено тайно съвещание съдът се произнесе с
приложения съдебен акт в присъствието на процесните страни.
Производството е образувано по молба на осъдения Г. К. И. за допускане
на съдебна реабилитация по НОХД № 4665/14г. по описа на СГС.
Депозираната молба е изключително лаконична и в подкрепа на горното
искане не се излагат никакви доводи.
В съдебно заседание двете процесни страни изразяват доводи в подкрепа
на защитаваната от тях теза, които доводи е безпредметно да бъдат
преповтаряни, тъй като са подробно вписани в изготвения по делото протокол.
Производството е по реда на чл.433 и сл. НПК.
С оглед данните по делото, съдът приема депозираната молба за
процесуално допустима, като подадена от активно легитимирано лице с
изявен правен интерес и притежаващо качеството на осъдено такова.В
контекстта на преценяваната процесуална допустимост следва да се отбележи,
че законодателят не предвижда определен срок за отправяне на искането за
реабилитация – законни срокове са предвидени в материалната норма на чл.87
НК, но те не касаят допустимостта, а основателността на молбата.В същото
време СГС се явява и компетентният съд, съгл. разп. на чл.433 ал.1 НПК.
3
Анализирайки събраните по делото доказателства, съдът приема за
установено следното от фактическа страна: Видно от приложената справка за
съдимост, по отношение на молителя И. до настоящия момент са постановени
три осъдителни съдебни акта – съответно по НОХД № 3122/10г. по описа на
СРС на лицето е наложено наказание ЛСВ за срок 1 година с отложено
изтърпяване на осн.чл.66 ал.1 НК и наказание глоба в размер на 2 000лв.; по
НОХД № 3390/10г. на СРС И. е признат за виновен в извършване на
вмененото му престъпление по чл.354а ал.5 НК, но на осн. чл.78а НК е
освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно
наказание; по НОХД № 4665/14г.по описа на СГС и за извършено
престъпление по чл.354а ал.1 вр. чл.26 ал.1 НК на лицето е наложено
наказание ЛСВ за срок от 2 години и кумулативно предвиденото наказание
глоба в размер на 5 000лв., като постановената по това последно дело присъда
е влязла в законна сила на 11.10.16г.
Видно от доказателствата по делото, в последствие и с определение на
СГС осъденият е освободен условно предсрочно при определен изпитателен
срок от 5 месеца и 23 дни.Самото определение на съда за УПО е влязло в
законна сила на 08.12.17г., респ. изпитателният срок е изтекъл в края на
31.05.19г.
От фактическа страна е необходимо да се отбележи, че съдът служебно
събра и допълнителни доказателства, в частност писма от НСлС, от ГДИН и
от НАП, от съдържанието на които се установява срокът на изтърпяване от
настоящия молител на МНО по НОХД № 4665/14г., срокът на изтърпяване на
наложеното по това дело наказание ЛСВ и отрицателният факт на липса на
платени глоби.
На последно място и в контекста на изискването на чл.87 ал.1 т.2 НК
съдът подчертава, че престъплението по чл.354а ал.2 вр.ал.1 НК не предвижда
настъпването на съставомерен вредоносен резултат.
Водим от всичко гореизложено, съдът приема, че се налагат следните
правни изводи:
Видно от приобщените по делото доказателства, осъденият И. на осн.
чл.86 НК е реабилитиран по право по първото му постановено осъждане (това
по НОХД № 3122/10г.); а с втория осъдителен съдебен акт и по НОХД №
3390/10г. той е освободен от наказателна отговорност и му е наложено
административно наказание.Т.е. тези предходни осъждания се изключват от
предмета на изследване в настоящото производство по чл.87 НК, а съдът
следва да прецени само и единствено предпоставките за съдебна
реабилитация за осъждането по НОХД № 4665/14г.
Разпоредбата на чл.87 ал.1 НК предвижда наличието на три
кумулативно дадени елемента.Първият от тях касае изтичането на
тригодишен срок от изтърпяване на наложеното наказание.В конкретния
случай този срок вече е изминал – касае се за наказание ЛСВ от 2 години с
постановено в последствие УПО и определен изпитателен срок, като началото
4
на реабилитационния тригодишен срок по чл.87 ал.1 НК отпочва едва след
изтичане на определения изпитателен срок.Това е така, тъй като именно това е
моментът, когато окончателно е отпаднала възможността за изтърпяване на
отложеното наказание, включая и за приложение на чл.70 ал.7
НК.Реабилитационният срок и изпитателният срок се ползват със съвсем
различни правни характеристики и различна правна логика – съответно
първият срок се свързва с това, че в течение на същия осъденият носи
неблагоприятните последици от факта на осъждането, а изпитателният срок е
свързан с евентуалното приложение на чл.68 или съответно чл.70 ал.7
НК.Именно поради това, наказанието се счита за изтърпяно по см. на чл.87
ал.1 НК тогава, когато то не може вече да бъде изпълнено и именно поради
това, тригодишният срок за реабилитация започва да тече след изтичане на
изпитателния срок.Тези изводи намират своята логична правна подкрепа не
само от същността на самия институт на условното осъждане, но и от нормата
на чл.88а ал.3 НК, която е систематично разположена в гл.Х на НК, ведно с
нормата на чл.87 НК, т.е. би могла да се търси аналогия при приложението
им.В този смисъл е и константната съдебна практика – напр. Реш.№ 555/09г.
по н.д. № 556/08г. на ВКС, Реш.№ 119/11 по н.д. № 2/11г. на ВКС и др.
В случая изпитателния срок по чл.70 ал.6 НК е изтекъл на 31.05.19г. От
своя страна реабилитационният 3 годишен срок е изтекъл на 31.0.2022г.
Изтичането на предвидения в чл.87 ал.1 НК тригодишен срок е
задължителна законова предпоставка за допускане на съдебната реабилитация
и наличието на същата обуславя необходимостта от обсъждане на останалите
визирани в закона условия.В тази вр. обаче по делото не са представени
безспорни доказателства за примерното и законносъобразно поведение на
настоящия молител – липсват данни за обстоятелството дали срещу същия
има/няма образувани наказателни производства, а така също липсват и данни
за обективирани добри резултати в трудовата и/или социална дейност, респ.
липсват доказателства за добросъвестното, примерно и законосъобразно
поведение на лицето.Тук следва да се подчертае, че по аргумент от чл.434 ал.2
НПК доказателствената тежест в процеса принадлежи на самия молител и
именно той е нужно да ангажира доказателства за горното (такива не са
представени, а и самото лице в с.з. изложи факта, че е безработен).В отговор
на наведените от самия молител доводи за наличие на добро поведение,
доколкото в производството за УПО съдът вече е извършил положителна
преценка на възможността за неговото поправяне се отбелязва следното – Да,
в рамките на горното производство съдът действително е извършил такава
преценка, но тя обхваща само и единствено една бъдеща възможност за
поправяне на осъдения и за неговата бъдеща интеграция в обществото, а
реабилитационното производство изисква наличие на добро и
законосъобразно поведение като факт от обективната действителност, а не
като бъдеща възможност за такова.
В заключение и при преценката си по същество на процесния спор съдът
взе предвид и наличието на категорични данни за незаплащане на наложената
5
на осъдения глоба в размер на 5 000лв.; респ. това кумулативно наказание все
още не е изпълнено.В тази вр. разп. на чл.87 ал.3 изр.2 НК е изключително
ясна и изисква задължително заплащане на глобата.Нормата е императивна по
своя характер и законодателят се е дезинтересирал от финансовото и
материално състояние на осъденото лице.
При горните аргументи съдът приема, че в случая е налице частично
изпълнение на законовите условия по чл.87 НК за допускане на съдебна
реабилитация за осъдения И., като е изтекъл само и единствено
реабилитационният срок от изпълнение на наказанието ЛСВ, но липсват
доказателства за предпоставките по чл.87 ал.1 т.1 и ал.3 изр.2 НК.
Водим от горното и на осн.чл.436 ал.1 НПК
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА СЪДЕБНА РЕАБИЛИТАЦИЯ по отношение на
молителя Г. К. И., със снета самоличност и ЕГН: ********** за осъждането му
по НОХД № 4665/14г. на СГС.
Определението подлежи на обжалване или протестиране пред САС в 7 -
дневен срок от днес.
Съдебното заседание приключи в 10:27 часа.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
Секретар: _______________________
6