№ 309
гр. Варна, 24.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ТО, в публично заседание на
двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Галина Чавдарова
Членове:Ралица Ц. Райкова
мл.с. Гинка Т. Иванова
при участието на секретаря Мая М. Петрова
като разгледа докладваното от Ралица Ц. Райкова Въззивно гражданско дело
№ 20243100502477 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 88469/04.11.2024г./вх. No на
ВРС/, подадена от И. Д. И., ЕГН **********, с адрес: *****, срещу Решение
№ 3657/ 21.10.2024г., постановено по гр.д. № 1567 / 2024г. по описа на РС –
Варна, 20 –ти състав, В ЧАСТТА, с която е отхвърлен искът на И. Д. И. да
бъде осъден ответникът ЗАД „Бул Инс”, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, ул. „Джеймс Баучер“ № 87 да заплати на
ищеца разликата над присъдената сума от 7752,35 лв. до пълния предявен
размер 7983,08 лв., като частичен иск от общата сума 9605,08 лв.,
представляваща неизплатен остатък от застрахователно обезщетение за щети
по собствения на ищеца мотоциклет марка „Сузуки ГСХ - Р 1000” с ДК №
******, настъпили при ПТП от 02.09.2023 г. реализирано по вина на водача на
л.а. „Пежо 207“, с ДК № *******, застрахован по договор за застраховка
„Гажданска отговорност“ при ответното дружество, ведно със законната лихва
от датата на увеличаване на размера на иска по чл. 214 от ГПК – 30.09.2024 г.
до окончателното изплащане на задължението.
1
В жалбата се излага, че решението в обжалваната част е неправилно и
необосновано. Счита, че е налице тотална щета, като този въпрос бил
поставен още в отговора на исковата молба от ответника. В този случай, при
определяне размера на дължимото застрахователно обезщетение следва да
бъде съобразено наложилото се в съдебната практика разрешение, че в
хипотезите на тотална щета меродавна е действителната стойност на вещта
към момента на застрахователното събитие, но не повече от действителната
стойност, от която се приспада стойността на запазените части. Заключението
на допълнителната САТЕ сочи, че стойността на запазените части възлиза на
522.00 лв., която именно сума следва да се приспадне от пазарната стойност
на мотоциклета от 12 400.00 лв., както и сумата на извънсъдебно изплатеното
обезщетение от 3 894.92 лв. Така се формира непогасен остатък от
застрахователното обезщетение за вредите по МПС от деликта в размер на 7
983.08 лв., поради което искът се явява основателен и доказан до пълния
предявен размер от 7 983.08 лв. Дори да се приемело, че не била налице
тотална щета, съдът неправилно определил размера на дължимото и
присъдено обезщетение на 7 752.35 лв. Съгласно т.8 от заключението,
възстановяването на мотоциклета по средни пазарни цени за части и труд е в
размер на 11 774.30 лева, определена от вещото лице за нови оригинални и
алтернативни части. По т.9 от заключението е дадена и цена за
възстановяването на мотоциклета по средни пазарни цени за части и труд в
размер на 11 520.25 лева, определена от експерта само за нови алтернативни
части. Т.е., цената на частите определена по т.8 от заключението била
осреднена между оригинални и алтернативни части. Неправилно било да се
осреднява между т.8 и т.9, тъй като алтернативните части веднъж вече били
включени в размера на сумата по т.8. Моли съда да отмени постановеното
решение в обжалваната част и да уважи изцяло претенцията, както и да бъдат
присъдени разноските за двете инстанции.
В срока по чл. 263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба,
с който се оспорва последната и се моли решението на ВРС да бъде
потвърдено, както и да се присъдят разноските на въззиваемата страна за
въззивната инстанция. Оспорва твърденията за тотална щета, като сочи, че не
било представено доказателство за дерегистрация, което било основание за
признаването на тоталната щета. Правилно било и калкулирането на средната
пазарна стойност, което ВРС направил.
2
В открито съдебно заседание, за въззивника се явява процесуален
представител, който поддържа депозираната въззивна жалба и се отправя
искане за отмяна на решението в обжалваната част и присъждане на разноски
по представен списък. Въззиваемата страна не се представлява от законен или
процесуален представител, като е депозирано писмено становище, с което
оспорва жалбата и моли за потвърждаване на решението, както и за
присъждане на разноски по представен списък.
За да се произнесе по подадената въззивна жалба, настоящият състав
съобрази следното:
Първоинстанционното производство пред РС –Варна е образувано по
предявен от И. Д. И., ЕГН **********, ******* срещу ЗАД „Бул Инс”, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Джеймс
Баучер“ № 87, иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата от 7983,08 лв., представляваща
частичен иск от общо 9605,08 лв. (след допуснато увеличение в цената на иска
по реда на чл. 214 от ГПК), представляваща неизплатен остатък от
застрахователно обезщетение за щети по собствения на ищеца мотоциклет
марка „Сузуки ГСХ - Р 1000” с ДК № ******, настъпили при ПТП от
02.09.2023 г. реализирано по вина на водача на л.а. „Пежо 207“, с ДК №
*******, застрахован по договор за застраховка „Гражданска отговорност“
при ответното дружество, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на исковата молба в съда - 07.02.2024 г. до
окончателното й изплащане и сторените по делото разноски.
Ищецът твърди, че на 02.09.2023 г. около 02:00 ч. на паркинга на Морска
гара Я. С. управлявал собствения си мотоциклет марка „Сузуки ГСХ - Р
1000”, с ДК № ****** и когато преминавал покрай дискотека „Театро”, л.а.
„Пежо 207“ с ДК № *******, управляван от С. Х. при извършване на завой
наляво не пропуснал мотоциклета и го блъснал. За настъпилото ПТП водачите
попълнили Двустранен констативен протокол за ПТП, в който като виновен
посочили л.а. „Пежо 207“ с ДК № *******, който бил застрахован по
„Гражданска отговорност” при ответника. Ищецът уведомил застрахователя
на 07.09.2023г. за настъпилото застрахователно събитие, който след оглед на
автомобила изготвил снимков материал и опис по щета № **********. В
описа били отразени като увредени следните детайли: спойлер преден,
3
спойлер страничен ляв долен, краш тапа лява, стойка краш тапа лява, рама,
спойлер страничен долен, седалка задна, резервоар, мигач заден десен, калник
заден, степенка задна дясна, странично огледало ляво, странично огледало
дясно, гард на десен краш тапа кормило, бутон десен, воден радиатор и
спойлер заден десен. Застрахователят изплатил на ищеца сумата от 3894,92
лв., което е недостатъчно за възстановяване на щетите. От направеното
проучване ищецът установил, че действителната сума, необходима за
възстановяване на мотоциклета е в размер на 13500,00 лв., поради което за
него е налице правен интерес от претендиране на неизплатения остатък от
9605,08 лв. по съдебен ред. Позовава се на специалната подсъдност по чл. 115,
ал.2 от ГПК. По изложените съображения моли за уважаване на иска.
Претендират се и разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от ЗАД „Бул
Инс”, с който искът се оспорва изцяло по основание и размер. Не оспорва, че е
обезпечавал застрахователното покритие по „Гражданска отговорност“
сключена от деликвента. Оспорва се механизма на ПТП, като се сочи, че
двустранният протокол за ПТП не се ползва с материална доказателствена
сила в частта „Обстоятелства и причини за ПТП", доколкото няма данни
длъжностното лице да е възприело лично настъпването на инцидента. Твърди
се, че е налице случайно деяние по смисъла на чл.15 от НК за водача на
автомобила, като за него е било обективно невъзможно да предвиди и
предотврати настъпването на вредите. Оспорва се, че вина за настъпването на
ПТП носи водачът на МПС „Пежо 207“. Сочи се, че описаните щети на л.а. не
кореспондират с декларирания механизъм за настъпване на процесното ПТП.
Сочи, че сумата от 9605,00 лв. е завишена, като плащането на сумата от
3984,00 лв. съответства изцяло на относимата Методика за уреждане на
претенции за обезщетение на врели, причинени на моторни превозни
средства, по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите, приложима на основание на Наредба № 49/6.10.2014г. за
задължителното застраховане по застраховки „Гражданска отговорност" на
автомобилистите и „Злополука" на пътниците в средствата за обществен
превоз. Излага, че с извънсъдебното плащане щетите са изцяло обезщетени.
По изложените съображения моли предявеният иск да бъде отхвърлен.
Претендират се и разноски.
В о.с.з. пред първа инстанция ищецът не се явява, представлява от адв.
4
Й. А., чрез който поддържа изразената позиция по същество. В о.с.з. не се
явява законен представител на ответника, не се представлява от проц.
представител. Поддържа изразената позиция по спора с докладвани от съда
писмени становища.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК, от активно
легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, процесуално
допустима е и отговаря на останалите съдържателни изисквания на чл.260 и
чл. 261 ГПК и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. В
обхвата на така посочените въззивни предели, ВОС намира обжалваното
решение за валидно и допустимо.
По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт,
съобразно разпореждането на чл.269, ал.1 изр.второ ГПК, въззивният съд е
ограничен от посочените в жалбата оплаквания. Релевираните от въззивника
такива се свеждат до неправилност на изводите на съда относно
остойностяването на имуществените вреди по мотоциклета.
Въззивната жалба разгледана по същество се явява частично
основателна, при прието за установено следното от фактическа и правна
страна:
От фактическа страна:
Прието е за безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните, че
e налице сключена с ответника застраховка „Гражданска отговорност” за л.а.
„Пежо 207“, с ДК № *******, валидна към датата на настъпване на
застрахователното събитие - 02.09.2023г.; че ищецът е уведомил
застрахователя за настъпилито застрахователно събитие; че при ответника е
образувана преписка по щета, по която е изплатено застрахователно
обезщетение от общо 3894,92 лв
Страните не спорят, а и от представения по делото препис от СРМПС
част II, издадено от МВР, се установява, че собственик на процесния
мотоцилклет е ищецът И. И..
Отново не е спорно между страните, а и видно от двустранен
констативен протокол за пътнотранспортно произшествие, подписан и от
5
двамата водачи - Я. С. на мотоциклет марка „Сузуки ГСХ Р 1000”, с ДК №
****** и С. Х. на л.а. „Пежо 207“ с ДК № *******, че именно застрахованият
водач на автомобила при паркиране с ляв завой на паркинг на Морска гара
пред дискотека Театро е ударил предната дясна част на мотоциклета на ищеца.
Не е спорно, че на 07.09.2023г. ищецът уведомил застрахователя на
виновния водач за настъпилото ПТП, като същият извършил оглед на
мотоциклета и съставил опис.
Не се спори, също така, и по отношение на подробно описаните в
съставения от застрахователя и водача на мотоциклета – Я. С. – опис
заключение на щети № **********/12.09.2023 г., в който като увредени са
описани следните детайли - спойлер преден, спойлер страничен ляв долен,
краш тапа лява, стойка краш тапа лява, рама, спойлер страничен долен,
седалка задна, резервоар, мигач заден десен, калник заден, степенка задна
дясна, странично огледало ляво, странично огледало дясно, гард на дясна
краш тапа кормило, бутон десен, воден радиатор и спойлер заден десен.
От приетото от първоинстанционния съд заключение по изготвената
САТЕ, се установява, че механизмът на настъпване на ПТП-то е следният,
като този въпрос не се повдига пред въззивната инстанция: на 02.09.2023 г.
около 02:00 часа Участник II с мотоциклет „Сузуки ГСХ Р 1000“ с рег. N:
******, управляван от И. Д. И., се е движил в гр. Варна, на „Морска гара“ по
път покрай дискотека “Theatro”. Участник I с лек автомобил „Пежо 207“ с рег.
N: *******, управляван от С. Х., се е движил по същото време, на същото
място, срещуположно/насрещно на мотоциклет „Сузуки ГСХ-Р 1000“ с рег. N:
******. Лек автомобил „Пежо 207“ с рег. N: ******* предприема извършване
на маневра завой на ляво, и настъпва удар с движещия се срещу него в права
посока мотоциклет „Сузуки ГСХ-Р 1000“ с рег. N: ******. За произшествието
от двамата водачи е съставен Двустранен Констативен Протокол за ПТП. За
събитието е уведомен застрахователя и след оглед на мотоциклета от негов
представител, е съставен Опис заключение по щета № **********.
Вследствие на удара настъпват материални щети по двете превозни средства.
За лек автомобил „Пежо 207“ с рег. N: ******* ударът е в предна странична
дясна част на автомобила, с видими щети според Двустранен Констативен
Протокол за ПТП – „фар, калник, врата, маска, броня“. За мотоциклет „Сузуки
ГСХ Р 1000“ с рег. N: ****** ударът е в предна част на мотоциклета, с видими
6
щети според Двустранен Констативен Протокол за ПТП – „пластмаси,
резервоар,…..(не се чете). Като съпоставим уврежданията на мотоциклет
„Сузуки ГСХ-Р 1000“ с рег. N: ****** (описани от застрахователя в Опис
заключение на щета и видими на предоставения снимков материал), схемата в
Двустранен Констативен Протокол за ПТП, експертизата счита, че реалният и
възможен механизъм на настъпване на застрахователното събитие е следния –
пряк контакт между две превозни средства, движещи се в срещуположни
посоки, като едното превозно средство променя траекторията си на движение
за извършване на маневра завой на ляво, навлиза в траекторията на движение
на насрещнодвижещото се превозно средство и настъпва удар между тях.
Общата стойност на щетите на мотоциклета поотделно и като обща
сума, като се определи стойността на ремонта по средни пазарни цени към
датата на произшествието, е в размер на 11 774.30 лв. По отношение на
мотоциклет „Сузуки ГСХ-Р 1000“ с рег. N: ******, е налице „тотална щета“ по
смисъла на горепосоченият текст от Кодекса на Застраховането, стойността на
разходите за необходимия ремонт, които са в размер на 11 774.30 лв.,
надвишават 70 на сто от действителната му стойност, която е 12 400 лв. и са
94.95% от нея. Общата стойност за възстановяване на щетите при използване
средна пазарна цена на труда формирана от цената на труда в три сервиза и
средна пазарна цена на нови алтернативни части, формирана от поне три
оферти, е в размер на 11 520.25 лв.,
В допълнителното си заключение, вещото лице сочи стойност на
детайли от процесния мотоциклет, които е възможно да не са увредени след
приспадане на разходите е в размер на 522.00 лв. Сумата, която собственикът
би получил от увредения мотоциклет при предаването му на скрап към датата
на ПТП – 02.09.2023 г. е в размер на 45.76 лв.
В осз пред въззивната инстанция, вещото лице уточнява, че по т. 8-ма
резервните части са със средни пазарни цени, като включват оригинални и
алтернативни резервни части, за тези, за които се предлагат алтернативни, а в
т.9 са само алтернативни резервни части за тези, за които се предлагат.
Правни изводи, въз основа на възприетата фактическа обстановка:
Съобразно разпоредбата на чл. 432, ал.1 от КЗ, увреденото лице, спрямо
което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност" при спазване на
7
изискванията на чл. 380. В конкретния случай, именно това е и характера на
предявения иск – пряк иск на увреденото лице срещу застрахователя по
застраховка „Гражданска отговорност“ на делинквента.
От представените по делото доказателства се установява изпълнението
на изискванията по чл. 380 от КЗ, като дори в случая от страна на
застрахователното дружество – ответник е извършено и плащане на
дължимия, според него, размер на обезщетение.
За успешното провеждане на предявения иск в тежест на ищеца
/въззивник в настоящото производство/, е да установи при условията на пълно
и главно доказване: наличието на валидно застрахователно правоотношение
между делинквента и ответника, настъпване на покрит застрахователен риск в
срока на валидност на застрахователната полица и размера на средствата,
необходими за отстраняване на щетите, възникнали в резултат на събитието.
Установяването на твърденията по правоизключващите отговорността на
ответника /въззивник/ обстоятелства се възлагат в негова тежест, а именно, че
размерът на застрахователното обезщетение е този, посочен от ответника.
Предвид, че решението се обжалва частично единствено досежно
размера и че същото е влязло в сила за останалата част от претенцията, то в
рамките на настоящото производство не са спорни обстоятелствата, както и
същите се установяват от доказателствата по делото, че е налице валидно
застрахователно правоотношение между делинквента и ответника по
застраховка „Гражданска отговорност“, настъпване на покрит застрахователен
риск в срока на валидност на застрахователната полица /процесното ПТП, за
което вина носи делинквента/, както и че именно в резултат на процесното
ПТП са настъпили вредите – конкретните щети/ вреди по мотоциклета,
собственост на ищеца. В този смисъл и претенцията е доказана по основание,
но не и по размер.
Спорните моменти касаят именно размера на обезщетението. Съобразно
чл. 400 от КЗ и съдебната практика по приложението му, застрахователното
обезщетение по договор за имуществена застраховка се определя в рамките на
договорената максимална застрахователна сума, а за възстановителна
застрахователна стойност се смята стойността за възстановяване на
имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички присъщи
разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на
8
обезценка. При изчисляване размера на обезщетението не следва да се прилага
коефициент за овехтяване. Съгласно императивната правна норма на чл. 386,
ал. 2 от КЗ застрахователят е длъжен да заплати обезщетение равно на размера
на вредата към деня на настъпване на събитието.
В този смисъл и по отношение на остойностяване на щетите, съдът
намира, че следва при изчисляване на средната пазарна цена на материалите
да се съобрази стойността на алтернативните части и тази на оригиналните
части, като възприеме тяхната осреднена стойност, без да прилага коефициент
на овехтяване, като същото се отнася и до стойността на труда. В този смисъл
и съдът възприема заключението на вещото лице В., изслушано повторно и
пред въззивната инстанция, като релевантна в случая е сумата, посочена от
вещото лице по т.8 от същото, доколкото именно посочената там стойност от
11 774,30 лв. отговаря на изискването за компонентите, които да се съобразят
при определяне на средната пазарна цена.
Доколкото, обаче, тази стойност на разходите за необходимия ремонт
надвишава 70 на сто от действителната стойност на мотоциклета, която
вещото лице е определило на 12 400лв., то и е налице тотална щета на
моторното превозно средство по смисъла на чл. 390 ал. 2 от КЗ. Искане за
присъждане на обезщетението при наличие на тотална щета, съдът намира, че
ответникът е направил с отговора на исковата молба и с депозираната от него
молба от 04.07.2024г. /преди датата на първото осз/, поради което и в тази
насока не могат да бъдат споделени доводите на първоинстанционния съд.
Предвид изложеното, въззивният съд намира, че обезщетението се
дължи за тотална щета, както и че от стойността – 12 400 лв. следва да се
приспадне вече заплатената от застрахователя сума в размер на 3894,92 лв.,
както и сумата от 522 лв., която вещото лице е определило като стойност на
запазените части и за която страните не спорят. След направените по-горе
изчисления и сумата, която се дължи на ищеца е в размер на 7983,08лв.
По отношение на лихвите за забава:
В чл. 390, ал. 1 КЗ е предвидено, че преди изплащане на обезщетение,
определено като тотална щета на моторно превозно средство, регистрирано в
Република България, застрахователят изисква от ползвателя на
застрахователна услуга удостоверение от компетентните регистрационни
органи за прекратяване на регистрацията на моторното превозно средство, в
9
което е отбелязано, че прекратяването на регистрацията е поради настъпила
тотална щета. Липсата на удостоверение не се отразява на дължимостта на
самото обезщетение, но има значение за поставянето на застрахователя в
забава. В този смисъл е решение № 44/02.06.2015 г. по т. д. № 775/2014 г. на
ВКС, I Т. О.; решение № 140/01.08.2018 г. по т. д. № 2278/2017 г. на ВКС, I Т.
О. и др., постановени по реда на чл. 290 ГПК. Следва да се отбележи, че с
изменения на Наредба № I-45от24.03.2000г. за регистриране, отчет, спиране от
движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и
възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и
ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните
пътни превозни средства, обнародвани в ДВ, бр. 47 от 2019 г., в
сила от 01.07.2019 г., отпадна изискването за представяне на удостоверение от
застрахователя при подаване на заявление за дерегистрация, поради което и
ищецът е имал възможност да извърши дерегистрация на мотоциклета,
независимо от застрахователното дружество. Въпреки своевременно
направеното възражение от ответника, ищецът не е ангажирал
доказателства и не е изразил становище. Същевременно, по делото липсват
доказателства застрахователят недобросъвестно да е попречил за настъпване
на дерегистрацията на МПС, с цел да се освободи от заплащане на
претендираното обезщетение. С оглед на гореизложеното и съдът намира, че
обезщетението за забава - законната лихва, следва да се присъди, считано от
датата на представяне пред застрахователя на доказателства за настъпване на
обстоятелствата по чл. 390 КЗ, като претенцията се явява неоснователна преди
този момент.
Доколкото първоинстанционното решение е обжалвано само частично и
в останалата част същото е влязло в сила, то и въззивната инстанция не
разполага с правомощия служебно да ревизира решението в необжалваната
част по отношение на началния момент на присъдените лихви за забава.
С оглед различните изводи на настоящата инстанция от тези на ВРС
касателно размера, обжалваното решение подлежи на частична отмяна,
включително в частта за разноските.
По разноските в производството:
При този изход от спора, разноски се дължат единствено на ищеца,
чиято претенция е напълно уважена като краен резултат.
10
Поради обстоятелството, че законната лихва от датата на предявяване на
исковата молба, респ. в процесния случай от датата на представяне на
удостоверение за прекратяване на регистрацията на МПС пред застрахователя
не се взема предвид при определяне цената на иска, същата не се взема
предвид и при разпределяне на отговорността за разноски в производството.
Съответно на ищеца за първоинстанционното производство следва да се
присъдят разноските в пълен размер или допълнително 55,69 лв. за първа
инстанция. А за въззивната инстанция му се дължат сторените разноски, както
е посочено в представения списък по чл. 80 от ГПК или сумата от 510 лв.
Водим от горното, съдебният състав,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 3657/ 21.10.2024г., постановено по гр.д. № 1567 /
2024г. по описа на РС – Варна, 20 –ти състав, В ЧАСТТА, с която е отхвърлен
искът на И. Д. И. да бъде осъден ответникът ЗАД „Бул Инс”, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Джеймс Баучер“ № 87 ДА
ЗАПЛАТИ на ищеца допълнителни 230,73 лв. /двеста и тридесет лева и
седемдесет и три стотинки/, представляващи разликата над присъдената
сума от 7752,35 лв. до пълния предявен размер 7983,08 лв., като частичен
иск от общата сума 9605,08 лв., представляваща неизплатен остатък от
застрахователно обезщетение за щети по собствения на ищеца мотоциклет
марка „Сузуки ГСХ - Р 1000” с ДК № ******, настъпили при ПТП от
02.09.2023г. реализирано по вина на водача на л.а. „Пежо 207“, с ДК №
*******, застрахован по договор за застраховка „Гажданска отговорност“ при
ответното дружество, ведно със законната лихва върху допълнителната
главница от 230,73 лв. от датата на представяне на удостоверение за
прекратяване на регистрацията на МПС пред застрахователя до окончателното
изплащане на задължението, както и в ЧАСТТА ЗА ПРИСЪДЕНИТЕ В
ПОЛЗА НА ЗАД „Бул Инс”, ЕИК *********, РАЗНОСКИ в размер на 55,97
лв. /петдесет и пет лева и деветдесет и седем стотинки/, като ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА:
11
ОСЪЖДА ЗАД „Бул Инс”, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. „Джеймс Баучер“ № 87, ДА ЗАПЛАТИ на И. Д. И.,
ЕГН **********, с адрес: *****, допълнителни 230,73 лв. /двеста и тридесет
лева и седемдесет и три стотинки/, представляващи разликата над
присъдената сума от 7752,35лв. до пълния предявен размер 7983,08 лв.,
като частичен иск от общата сума 9605,08 лв., представляваща неизплатен
остатък от застрахователно обезщетение в хипотезата на „тотална щета“ на
собствения на ищеца мотоциклет марка „Сузуки ГСХ - Р 1000” с ДК №
******, настъпила при ПТП от 02.09.2023г., реализирано по вина на водача на
л.а. „Пежо 207“, с ДК № *******, застрахован по договор за застраховка
„Гажданска отговорност“ при ответното дружество, ведно със законната
лихва върху допълнителната главница от 230,73 лв. от датата на представяне
на удостоверение за прекратяване на регистрацията на МПС пред
застрахователя до окончателното изплащане на задължението,
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 3657/ 21.10.2024г., постановено по гр.д.
№ 1567 / 2024г. по описа на РС – Варна, 20 –ти състав, в останалата обжалвана
част.
В останалата необжалвана част решението е влязло в сила.
ОСЪЖДА ЗАД „Бул Инс”, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. „Джеймс Баучер“ № 87, ДА ЗАПЛАТИ на И. Д. И.,
ЕГН **********, с адрес: *****, допълнително сумата от 55,69 лв./ петдесет
и пет лева и шестдесет и девет стотинки/, наред с вече присъдените 1864,51
лв. от ВРС, представляващи сторените от ищеца разноски за първа инстанция,
съобразно целия уважен размер на претенцията, както и сумата от 510 лв.
/петстотин и десет лева/, представляваща сторените от ищеца– въззивник
разноски за настоящото въззивно производство, на основание чл. 78 ал.1 от
ГПК.
Решението не подлежи на касационно обжалване (чл. 280, ал.3, т.1 ГПК).
Председател: _______________________
12
Членове:
1._______________________
2._______________________
13