№ 1987
гр. Плевен, 16.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Зорница Д. Димитрова Банкова
при участието на секретаря Петя Ст. Иванова
като разгледа докладваното от Зорница Д. Димитрова Банкова Гражданско
дело № 20254430101070 по описа за 2025 година
на основание закона и данните по делото, за да се произнесе, съобрази
следното:
Постъпила е ИМ от АПС Б.Б.“ ЕООД, ЕИК **********, със
седалище и адрес на управление гр.*************** №81В, чрез юрк.Б.Т.,
против М. Г. К., в която се твърди, че във връзка с Разпореждане № 1595 от
04.02.2025г. по ч.гр.д. № 6111/2024г. по описа на РАЙОНЕН СЪД ПЛЕВЕН ,
Гражданско отделение, получено на 12.02.2025г., ищецът уведомен, че
длъжникът М. Г. К., ЕГН ********** е депозирал възражение срещу
издадената заповед, в законоустановения срок, „АПС Б.Б.“ с ЕИК: **********
упражнява законовото си право да предяви иск, с който да признаете за
установено по отношение на ответника М. Г. К., ЕГН **********, че същият
дължи на „АПС Б.Б.“ с ЕИК: ********** вземане, което е предмет на
подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от Гражданския процесуален кодекс ГПК/ по ч.гр.д. №
6111/2024г. по описа на РАЙОНЕН СЪД ПЛЕВЕН и издадената Заповед за
изпълнение на парично задължение.
Твърди се, че на 05.08.2019 година Длъжникът М. Г. К., ЕГН:
**********, е сключил Договор за потребителски кредит № 347196 с „С.К.
ООД, по силата на който е получил сумата от 500 лева, срещу което се
съгласил да върне 3 броя вноски в по 177,91 лева в срок до 05.11.2019 г.,
когато е падежирала последната вноска, съгласно Погасителен план,
неразделна част към Договора за потребителски кредит.Уговорен бил и
фиксиран лихвен процент в размер на 40.05 %, както и годишен процент на
разходите в размер на 46.87%.
1
Съгласно чл. 9 ЗПК, договорът за паричен заем е договор, въз основа на
който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя
кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма
на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на
услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен
период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите,
съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия
период на тяхното предоставяне. Страни по договора за паричен заем са
потребителят и кредиторът, като потребител е всяко физическо лице, което
при сключването на договор за паричен заем действа извън рамките на своята
професионална или търговска дейност, а кредитор е всяко физическо или
юридическо лице, което предоставя или обещава да предостави паричен заем
в рамките на своята професионална или търговска дейност. Видно от
приложените Общи условия и Договор за паричен заем № 347196 на
05.08.2019 г. по безспорен начин установяват сключения между страните
договор, задълженията си по който ответната страна не е изпълнила в срок и
съобразно условията на договора.
Разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от ЗПК регламентира договорът да бъде
сключен по ясен и разбираем начин, като всички негови елементи се
представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12, в
два екземпляра - по един за всяка от страните. В случая представеният по
делото Договор за кредит не е сключен в противоречие с цитираното законово
изискване. Изложеното обосновава извод, че процесният договор е
действителен като сключен според повелителните норми на чл. 10, чл. 11 и чл.
22 от ЗПК.
В чл. 31, ал. 3 от Общите условия по Договора за потребителски кредит
страните се съгласили, че Длъжникът ще дължи обезщетение за забава в
размер на действащата законна лихва върху забавената сума за всеки ден
забава.
В чл. 33, ал. 2 от Общите условия по Договора за потребителски кредит
било уговорено „С.К. ООД да уведомява Длъжника чрез писма, покани,
съобщения или други документи ще се считат за получени от Кредитора, ако
бъдат изпратени на e-mail адрес или доставени на официалните адреси за
кореспонденция, посочени от него при подписването на договора за кредит.
Горепосочените договори са по електронен път по силата на Закона за
предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/. Договорът е
сключен като част от системата за предоставяне на финансови услуги от
разстояние, организирана от кредитодателя, при което от отправяне на
предложението до сключване на договора страните са използвали средства за
комуникация от разстояние. При сключването на процесния договор на
ответника е предоставена цялата информация, изискуема по закон. Съгласно
чл. 6 от ЗПФУР договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е
всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за
предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика,
при която от отправянето на предложението до сключването на договора
2
страните използват изключително средства за комуникация от разстояние -
едно или повече.
Дори и съдът да не приеме, че договорите не са сключени по електронен
път, то следва да приеме, че Договора за паричен заем по своето естество е
реален договор и същият се счита за сключен, считано от датата на получаване
на паричната сума
Ответникът М. Г. К., ЕГН ********** не е изпълнил в срок
задълженията си по Договора за кредит.
С Договор за продажба и прехвърляне на вземания /Цесия/ от
05.04.2023г. г. „С.К. ООД като цедент е прехвърлило своите вземания към
Длъжника по описания договор за потребителски кредит на цесионера „АПС
Б.Б.“ ЕООД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: гр.
**********“ № 81В, ап. 3. Вземането срещу длъжника по настоящото
производство е индидуализирано в Приложение № 1, неразделна част от
договора за цесия. Прилагаме извадка от Приложение № 1 с данните на
ответника.
Длъжникът е уведомен за цесията на посочения от него настоящ адрес
на дата - година, както и със СМС на посочения от него телефонен номер.
Длъжникът не е изпълнил в срок задълженията си по Договора за
потребителски кредит до изтичането на крайния срок за погасяване на
кредита.
Връчването на съобщението за сключения договор за цесия от цедента -
на длъжника, има за цел длъжникът да бъде уведомен за кредитора, на който
следва да изпълни надлежно и съответно да бъде предотвратено изпълнението
на лице, което не е титуляр на вземането. С цел да бъде гарантирана
сигурността на длъжника да изпълни именно на овластения кредитор, законът
изисква уведомяването за сключения договор за цесия да бъде извършено от
предишния кредитор - цедент. Връчването на уведомлението обаче няма
характер на лично и незаместимо действие, поради което е възможно то да
бъде извършено и от пълномощник на цедента. С оглед константната съдебна
практика няма пречка старият кредитор /цедент/ да упълномощи новия
кредитор /цесионер/ от името на цедента да извърши предвиденото в чл. 99,
ал. 3 от ЗЗД уведомяване на длъжника за извършената цесия. Законът не е
предвидил уведомяването на длъжника да става по конкретен и специален
начин, поради което същото следва да се счита надлежно извършено.
Ако приеме съда, че уведомяването на длъжника - ответник на
посочения от него имейл адрес не е извършено надлежно, то моли да се
приеме за надлежно връчването на уведомлението, извършено с исковата
молба.(Решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г., II т. о., ВКС,
Решение № 3/16.04.2014 г. по т. д. № 1711/2013 г., I т. о., ВКС, Решение №
78/09.07.2014 г. по т. д. № 2352/2013 г., II т. о., ВКС)
Ответникът М. Г. К., ЕГН ********** не е изпълнил в срок
задълженията си по Договора за кредит до изтичането на крайния срок за
погасяване на кредита. Към настоящия момент задължението все още не е
3
погасено.
С оглед наведените по делото факти и обстоятелства, следва съдът да
приеме за установено, че ответникът М. Г. К., ЕГН **********, дължи на
„АПС Б.Б.“ ЕООД, с ЕИК ********** парично вземане, конкретизирано в т. 9
на предявеното Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК по образуваното ч.гр.д. № 6111/2024г., а именно сумата в общ размер от
628.51 лв., формирана както следва:
главница в размер на 500 лв.;
договорна възнаградителна лихва върху главницата в размер на 33.73 лв.
за периода от 05.08.2019 г до 05.11.2019 г.
законна лихва за забава върху главницата в размер на 94.78 лв. за период
от 05.11.2019 г. до 15.10.2024г.,
както и лихва за забава върху главницата от датата на подаване на
заявлението в съда до окончателно изплащане на вземанията.
Претендираната сума за лихва за забава представлява обезщетение за
забавено плащане в размер на законната лихва, определена с Постановление
№ 426 на МС от 18.12.2014 г. за просрочени парични задължения. Същата се
дължи от Длъжника по силата на чл. 2, раздел X. „Забава. Предсрочна
изискуемост“ от ОУ, неразделна част от Договора за кредит, съгласно който
член при забавяне на плащането на погасителна вноска Длъжникът ще дължи
обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху всяка
забавена погасителна вноска
За периода от 13 март 2020 г. до 13 юли 2020 г. законна лихва за забава
по Договора за кредит не е била начислявана, т. е. претендираната лихва е
изцяло съобразена с изискванията на чл. 6 от Закон за мерките и действията по
време на извънредното положение, обявено с решение на народното събрание
от 13 март 2020 г. и за преодоляване на последиците (загл. доп. - дв, бр. 44 от
2020 г., в сила от 14.05.2020 г).
Предвид гореизложеното се обуславя правен интерес на „АПС Б.Б.“
ЕООД да сезира съда с настоящия установителен иск за вземане в общ размер
от 628.51 лв. срещу ответника М. Г. К., ЕГН ********** и моли да се
постанови решение, с което да се признаеза установено със сила на пресъдено
нещо по отношение на ответника М. Г. К., ЕГН **********, че същият дължи
на „АПС Б.Б.“ с ЕИК ********** със седалище и адрес на управление: гр.
**********“ № 81В, ап. 3, представлявано от юрк. Б.Т. сумата в общ размер от
628.51 лв., формирана както следва:
главница в размер на 500 лв.;
договорна възнаградителна лихва върху главницата в размер на 33.73 лв.
за периода от 05.08.2019 г до 05.11.2019 г.
законна лихва за забава върху главницата в размер на 94.78 лв. за период
от 05.11.2019 г. до 15.10.2024 г.,
както и лихва за забава върху главницата от датата на подаване на
заявлението в съда до окончателно изплащане на вземанията.
4
Претендират се разноски.
В срока по чл.131 от ГПК назначеният особен представител взема
подробно становище за неоснователност на предявените претенции.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени доказателства,
намира за установено следното:
Безспорно по делото се установява факта на издаване на заповед за
изпълнение №3494/24.10.2024г. по ч.гр.д.№6111/2024г. на ПлРС, връчена при
условията на чл. 47, ал.5 от ГПК. В указаният от съда срок, е предявен
настоящия установителен иск, поради което същият е допустим. Съдът
констатира, че по същото ч. гр.д.№ 6111/24г. на ПлРС, с разпореждане
№12481/24.10.2024г., е отказано издаването на заповед за изпълнение, за
претендирани такси и неустойки, тъй като в договор има неразвноправни
клаузи.
По делото се установява факта на сключване на договор за
потребителски кредит №347196/05.08.2019г., между „С.К.ООД- като
заемодател и ответника- като заемател, въз основа на който е предоставен заем
от 500лв, на три вноски, при ГПР 46,87% и лихвен процент от 40,05%.
Установява се също, че сумата по кредита се отпуска в деня на сключване на
договора. Видно от представената разписка за извършено плащане от
05.08.2019г.,безспорно се установява, че сумата е предоставена на заемателя-
л.32.
Установява се, че на 05.04.2023г. бил сключен рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземания между „С.К. ООД и „АПС Б.Б.“ ЕООД,
по силата на който цесионера е придобил от цедента вземания,
индивидуализирани в Приложение, сред които и вземанията срещу ответника
по процесния договор.
Видно е от обективираното в чл.4.3 от Договора за цесия, че цедента е
упълномощил изрично цесионера да уведоми длъжниците за извършеното
прехвърляне на вземанията спрямо тях от името на цедента.
Заемодателят е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от
ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не
са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими
средства. Ответникът е физическо лице, което при сключване на договора е
действало именно като такова, т.е. той имат качествата на потребител по
смисъла на чл. 9 ал. 3 от ЗПК. Сключеният договор за паричен заем по своята
правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски
кредит съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗПК, поради което за неговата валидност и
последици важат изискванията на специалния закон- ЗПК. Паричното
вземане, което ищцовото дружество- цесионер претендира, произтичат от
5
разпоредбата на чл. 143, ал. 1 от ЗЗД, като в разглеждания случай безспорно се
установява, че е сключен договор за прехвърляне на вземане съгласно чл. 99 от
ЗЗД, в предмета на който попада и вземането на цедента срещу ответника по
делото. По отношение на уведомяването за цесията, липсват доказателства за
получаване на уведомление от страна на ответника. Въпреки това
неспазването на задължението за уведомяване по чл. 99, ал.3 от ЗЗД не влияе
върху валидността на договора за цесия, тъй като това задължение е въведено
с оглед защитата на длъжника срещу възможността да изпълни на кредитора,
който от своя страна се е разпоредил с вземането (в този смисъл Решение №
78 от 9.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 2352/2013 г., II т. о., ТК, Решение №
123/24.06.2009 г. по т.д. № 12/2009 г. по описа на ВКС, II т. о.).
Съгласно чл. 6.2. от договора за паричен заем, при неизпълнение на
задължението по чл. 6.1., Заемателят дължи на Заемодателя неустойка в
размер, която се начислява автоматично и се и се заплаща разсрочено съгласно
погасителния план на договора.
Съгласно утвърдената съдебна практика, в процесния договор за
потребителски кредит е посочен процент на ГПР 46,25%, т. е.формално е
изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ГПК и размерът му не надвишава
максималния по чл. 19, ал. 4 ЗПК.
Този размер обаче не отразява действителният такъв, тъй като не включва
регламентираната в чл.6.2 от Договора неустойка.Съдът, съгласно чл. 411, ал.
2, т. 3 ГПК, и въведено от практиката СЕС задължение за служебна преценка
за неравноправност на договорни клаузи, когато са налице фактически данни
за такава неравноправност (С-147/16; C- 243/08), намира, че от представените
по дело документи може да се направи извод за вероятна неравноправност на
клаузи от договора за кредит, а именно клаузата на чл. 6.2 от договора, поради
и окето е било отхвърлено заявлението в тази част, както и за разходите.
Съобразно §1, т. 1 от ДР на ЗПК, "Общ разход по кредита за потребителя"
са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси,
възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи,
пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на
кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално
застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за
услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите,
когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски
клаузи и условия. Изложеното обосновава извода, че в ГПР следва да бъдат
описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият да
бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява
кои суми точно ще дължи. В конкретния случай е посочено, че ГПР е 46,25 %,
но от съдържанието на договора, потребителят не може да направи извод за
това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР. Това
поставя потребителя в подчертано неравностойно положение спрямо
кредитора и на практика няма информация колко точно (като сума в лева) е
оскъпяването му по кредита, което директно противоречи с чл. 3, пар. 1 и чл. 4
от Директива 93/13/ ЕИО. Бланкетното посочване единствено на крайния
размер на ГПР, на практика обуславя невъзможност да се проверят
6
индивидуалните компоненти, от които се формира и дали те са в съответствие
с разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК. Целта на цитираната разпоредба е на
потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за
разходите, които следва да направи във връзка с кредита, за да може да
направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи. За
да е спазена и разпоредбата на чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК, то е необходимо в
договора да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия
размер на предоставения кредит представлява ГПР, но и изрично, и
изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще направи
и които са отчетени при формиране на ГПР.
С оглед горното и доколкото се констатира, че в процесния договор е
налице несъответствие между действителния и отразения в договора ГПР и
включените в него компоненти, то следва да се приеме, че договорът за
паричен заем, е недействителен на основание чл. 22 ЗПК, вр. 11, ал. 1, т. 10
ЗПК. Съгласно разпоредбата на чл.23 от ЗПК когато договорът за
потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само
чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по
кредита.
В подкрепа на това е изаключението на ВЛ, което е прието като
обективно и компетентно.
На основание гореизложеното, съдът намира, че предявения иск с
правно основание чл. 422, ал.1, вр. чл.415, ал.1 от ГПК, вр. чл. 240, ал.1, вр. чл.
79, ал.1, вр. чл. 86, ал.1 от ЗЗД, е частично основателен, до размера на сумата
от 450лв.- главница, ведно със законната лихва върху същата от датата на
заявлението, като за разликата до пълният претендиран размер от общо
628,51лв., искът следва бъде отхвърлен като неоснователен.Съдът е отчел, че
по делото предходния кредитодател е посочил, че има погасена част от
главницата в размер на 50лв. на 04.10.2019г.–л.129.
Законанта лихва се дължи, предвид прогласяване нищожността на
договора, от датата на поканата- заявлението, при подадена ИМ.
Следва в полза на ищеца да бъдат присъдени направените по делото
разноски, съразмерно на уважената част от иска,тъй като с поведението си
ответника е станал причина да се направят същите, в размер на 28,60лв. по
заповедното производството, като се отчита и какви суми са претендирани и
отхвърлени.Исковият съд, съобразно правомощията се произнася за
разноските в заповедното производство- освен размера на уважената част,
следва да се прецени, че е отвърлено искането и за неустойка.
Следва да се присъдят и разноски по настоящето дело, като размерът на
присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за
7
съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната
помощ-Наредба за заплащането на правната помощ- чл.25, ал.1-или в размер
от 100 до 300лв. В случая, съдът намира, че юрк. възнаграждение, следва да
бъде определено в минимален размер от 100лв
В настоящето производство следва да се присъдят разноски в размер
общо 504,77лв./за д.т., юрисконсултско възнаграждение и за особен
представител/, съобразно отхвърлената част.
По отношение на разноските за ВЛ следва да се разпределят на
страните предвид уважената и отхвърлена част от исковите претенции и се
заплатят в полза на ПлРС, както следва:ищецът сумата 85,11лв., а ответникът-
214,89лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422, ал.1, вр. чл.415, ал.1
от ГПК, вр. чл. 240, ал.1, вр. чл. 79, ал.1 от ЗЗД, ЧЕ М. Г. К., ЕГН**********
ДЪЛЖИ НА „АПС Б.Б.“ ЕООД, гр. София, ЕИК**********, със седалище и
адрес на управление гр. С************* №81В, представлявано от П.В. и
Х.М.- ***, сумата от 450лв.- главница, задължение по Договор за
потребителски кредит №347196/05.08.2019г. със „С.К.ООД и цедирано на
ищеца, за която сума има издадена заповед за изпълнение №3494/24.10.2024г.
по ч.гр.д.№6111/2024г. на ПлРС, ведно със законната лихва, считано от
подаване на Заявлението по чл. 410 ГПК- 23.10.2024г., до окончателното
изплащане на задължението, като ЗА РАЗЛИКАТА ДО ПЪЛНИЯТ
ПРЕДЯВЕН РАЗМЕР от общо 628,51лв., ОТХВЪРЛЯ иска като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78 ал.1 от ГПК, М. Г. К., ЕГН**********,
ДА ЗАПЛАТИ НА „АПС Б.Б.“ ЕООД, гр. София, ЕИК**********, със
седалище и адрес на управление гр. С************* №81В, представлявано
от П.В. и Х.М.- ***, сумата от 504,77лв. разноски по настоящето производство
и сумата от 28,60лв.- разноски по заповедното производство, съобразно
уважената част от претенциите.
ОСЪЖДА М. Г. К., ЕГН**********, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ПлРС
8
разноски за ВЛ в размер на 214,89лв.
ОСЪЖДА „АПС Б.Б.“ ЕООД, гр. София, ЕИК**********, със
седалище и адрес на управление гр. С************* №81В ДА ЗАПЛАТИ по
сметка на ПлРС разноски за ВЛ в размер на 85,11лв.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба, пред ПлОС, в
двуседмичен срок от съобщението, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
9