Решение по дело №1598/2018 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 1696
Дата: 18 октомври 2018 г.
Съдия: Мая Недкова Христова
Дело: 20183100501598
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 10 юли 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№…………/…....10.2018 година,

гр. Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно заседание, проведено на  осми октомври през две хиляди и осемнадесета   година в състав:

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА СЪБЕВА

ЧЛЕНОВЕ: КОНСТАНТИН ИВАНОВ

МАЯ НЕДКОВА

 

 

при участието на секретаря Галина Стефанова   

разгледа докладваното от съдия   Мая Недкова

въззивно гражданско дело № 1598  по описа  на ВОС  за 2018г.

за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е по реда на чл.259 и сл. ГПК.

Развива се след Решение № 169/29.06.2018г. по т.д.№ 156/2018г. по описа на ВКС, 2 т.о. , с което на основание чл. 303 ал.1 т.1 от ГПК по молба на „КНМ Груп“ ЕООД,  е отменено влязло в сила определение № 3526 от 09.10.2015г. по в.гр.дело № 2235/2015г., по описа на ВОС, като са дадени указания да продължаване на процеса по въззивната жалба на „Енерго Про Продажби“ АД от стадия на опороченото процесуално действие.

Производството по в.гр.дело № 2235/2015г. по описа на ВОС  е образувано по въззивна жалба с вх. № 10377/23.04.2015 г. от „ЕНЕРГО - ПРО ПРОДАЖБИ” АД,  против Решение № 1586/02.04.2015 по гр.д.№ 11273/2014г. по описа на ВРС, с което въззивникът е осъден да заплати на „КНМ Груп” ЕООД, ЕИК ………….. със седалище и адрес на управление гр. В., ул. „Г.Ж.” № .. сумата от 1 326, 27лв., представляваща придобито вземане по договор за цесия, сключен от ищеца на 08.05.2014г., за заплатена без основание сума по корекция на потребена електроенергия за периода 18.01.2009г.-16.07. 2009г., за обект, находящ се в гр.Варна, кв.”Вл.Варненчик”, бл.225, вх.3, ет.1, ап.1, клиентски №**********, абонатен №**********, платена по силата на договор за продажба на електроенергия и начислена с фактура №**********/ 30.10.2009г., ведно със законната лихва върху сумата от подаване на исковата молба в съда-04.09.2014г. до окончателното заплащане на задължението, на основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД, както и сумата от 503, 10лв., представляваща направени по делото разноски, на осн. чл.78, ал.1 и ал.8 от ГПК, като решението е постановено при участието на третото лице помагач на страна на ответника - „Интейк”ЕООД, гр.София.

В съдебно заседание въззивникът чрез процесуален представител поддържа жалбата, с писмена молба , моли да се отмени първоинстанционното решение и  да му се присъдят направените по  делото разноски. Излагат се съображения поддържани пред ВКС, че депозираната от управителя на „КНМ ГРУП“ ЕООД , по дело молба за отказ от иска следва да бъде зачетена,т.к.  заличаването на вписани обстоятелства в ТР няма обратно действие по отношение на трети добросъвестни лица, каквото е дружеството въззивник,поради което  настоящото производство да бъде прекратено.

Прави възражение за прекомерност по отношение на всички претенции за извършени разходи от въззиваемата страна. Мили при липса на доказателства за извършването им такива да не бъдат присъждани, а в условията на евентуалност да бъдат намалени до минималните размери по Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Представя писмени бележки.

Въззиваемата страна, „КНМ ГРУП” ЕООД и третото лице помагач  „ИНТЕЙК“ ЕООД, не са  депозирали отговор по подадената въззивна жалба в срока, предвиден в чл. 263, ал. 1 ГПК

В съдебно заседание по същество въззиваемата страна,чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата,моли жалбата да бъде отхвърлена, както и да му се присъдят направените по делото разноски,вкл. и тези пред ВКС.Прави  изявление , че не поддържа депозираната по дело молба за отказ от иска, посочва сметка по чл.127 ал.4 от ГПК.Прави възражение  по чл.78 ал.5 от ГПК.Представя писмени бележки.

В съдебно заседание по същество, третото лице помагачна ответника – „ИНТЕЙК“ ЕООД , редовно призовани не се явяват и не се представляват.

За да се произнесе по спора, съставът на ВОС съобрази следното:

Производството пред ВРС е  образувано по иск на „КНМ ГРУП” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Георги Живков” № 22, партер, представлявано от Управителя П.Н.К. срещу „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. В., Район „В.В.”, бул. „В.В.” № …, „В.Т. – Г”, представлявано заедно от всеки двама от членовете на Управителния съвет Б.Г.М., Б.Д. П. и П.С.С., с искане до съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца сумата  от КНМ Груп” ЕООД, ЕИК …….. със седалище и адрес на управление гр. В., ул. „Г.Ж.” №.. сумата от 1 326, 27лв., представляваща придобито вземане по договор за цесия, сключен от ищеца на 08.05.2014г., за заплатена без основание сума по корекция на потребена електроенергия за периода 18.01.2009г.- 16.07.2009г., за обект, находящ се в гр.Варна, кв.”Вл.Варненчик”, бл.225, вх.3, ет.1, ап.1, клиентски №**********, абонатен №**********, платена по силата на договор за продажба на електроенергия и начислена с фактура №**********/ 30.10.2009г., ведно със законната лихва върху сумата от подаване на исковата молба в съда - 04.09.2014г. до окончателното заплащане на задължението, на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.

В исковата молбата ищецът твърди, че О.Д.О. с ЕГН **********  е титуляр на партида на електромер с посочени  абонатен и клиентски  номера и адрес на потребление. Процесната сума е заплатена на ответника изцяло, тъй като същата е претендирана от абоната, за което е издадена фактура  **********/30.10.2009год. и за да не бъде преустановено електроподаването.Ответното дружество е  извършило проверка на измервателния уред, като е констатирано неточно и/или неизмерване на електрическа енергия. Във връзка с проверката бил съставен констативен протокол и извършена корекция на потребената електроенергия, като е начислена сумата от 1326.27 лева  за посочения период.  Сочи, че за ответника не е било налице основание за начисляване на процесната сума и поради това, че абонатът я е заплатил, а в последствие е цедирал вземането си в полза на ищеца, претендира ответникът да бъде осъден да върне недължимо полученото.  Моли ответникът да му заплати  сторените по делото съдебно-деловодни разноски.

В срока по чл.131 от ГПК  е постъпил отговор от ответната страна “Енерго-Про Продажби” АД. Същият  оспорва изцяло предявения иск  като неоснователен, тъй като начислената от него сума по коригираща сметка и платена от ищеца е била дължима за потребена и неотчетена ел.енергия за посочения период, коригирана по реда на чл.38, ал.3, т.1 от ОУ, предвид измерената грешка при проверка на електромера. Оспорва представения договор за прехвърляне вземане от 08.05.2014 г. като нищожен, поради липса на предмет, поради несъществуване на прехвърленото вземане, както и поради липса на съгласие, тъй като е подписан от цедента чрез адв.Кр.Тодоров, без представителна власт.  В тази връзка оспорва ответникът да е бил надлежно уведомен от цедента за извършеното прехвърляне на вземане.  Моли исковата претенция да бъде отхвърлена като неоснователна.

В съдебно заседание по същество страните поддържат становищата си.

Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата, приема за установено от фактическа и правна страна, следното:

Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. Обжалваното решение е валидно постановено в пределите на правораздавателната власт на съда, същото е допустимо, като постановено при наличие на положителните и липса на отрицателните процесуални предпоставки.

По отношение неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл. 269, ал. 1, изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.

От събраните по делото доказателства съдът, намира за установено следното  от фактическа страна:

Видно от договор за прехвърляне на вземане от 08.05.2014г. О.О., чрез пълномощника си адв. К.Т., прехвърля на цесионера „КНМ Груп” ЕООД вземането си от длъжника „Енерго Про – Продажби” АД за сумата от 1326.27 лв., представляваща платена без основание стойност на коригирана потребена ел. енергия за периода от 18.01.2009г.- 16.07.2009г. електроенергия, след извършена корекция на сметка за обект с клиентски №**********, абонатен №**********, за цена в размер на 1226.29 лв.

С уведомление от 08.08.2014 г. от О.О., чрез адв. Т. на „Енерго Про Продажби” АД е съобщено,че вземането е  прехвърлено.

Видно от пълномощно, прието на л. 78  пълномощно от А.И. към адв. К.Т., с което последният е упълномощен от потребителя да завежда и води дело, включително с изричните права по чл.34, ал.2 и 3 ГПК, да сключва помирения, договор за цесия, да подава, получава и подписва документи /искания, заявления, възражения, жалби и т. н./, да представлява упълномощителя пред „Енерго – Про Варна”, като е отбелязано, че пълномощното следва да се тълкува разширително в полза на адвоката. В открито съдебно заседание, ответника,чрез процесуалния си представител е заявил , че не оспорва  авторството на упълномощителя.

По делото не се спори, че цедентът О.О.  е потребител на ел. енергия в обект, находящ се в гр.Варна, кв.”Вл.Варненчик”, бл.225, вх.3, ет.1, ап.1, с посочените по дело  абонатен  и клиентски номера,  а ответникът доставчик на ел.енергия.

На 16.07.2009год. служители на „Е.ОН България Мрежи” АД/актуално наименование- „Електроразпределение Север“ АД/  са извършили проверка на електромер, находящ се в гр.Варна, кв.”Вл.Варненчик”, бл.225, вх.3, ет.1, ап.1, за което е  съставен  Протокол № 253520 от същата дата, подписан от служителите извършили проверката и лице посочено с едно име, относно измерването на ел.енергия, като в протокола е вписано, че е констатирано  отклонение при измерване на потребеното количество ел.енергия с грешка от -86.82%.  

От Констативен протокол от метрологична експертиза за средство за измерване № EBG-30291/21.09.2009г. е видно, че при отваряне на електромера е констатирано  наличие на вграден часовник за превключване на тарифите. В шунвтовата верига са добавени два чужди за схемата елемента; има стопена изолация на проводник и неправомерно вмешателство в уреда. Метрологичните характеристики и външния вид на електромера не съответстват на изискванията.

Съгласно представените  по делото Справки от 16.10.2009г. за корекция на сметки при неизмерване или неправилно/неточно измерване на електрическата енергия на основание чл. 38, ал.3, т.1 от Общите условия на ДПЕЕМ, като е  начислена корекция на потребена ел.енергия период 18.01.2009г. до 16.07.2009г.  

За стойността на коригираното количество ел.енергия е издадено дебитно известие № ********** от 30.10.2008год. на стойност 1326.27лв.

По делото не се спори , че процесната сума е заплатена от цедентът на ответника.

Прието е заключение по проведената в хода на първоинстанционното производство  СТЕ, от което  се установява,  че  в КП от 21.09.2009г. на метрология ЗСТ-Унгария е констатирана грешка в отчитането на СТИ в размер на минус 81.78%. Т.е. електромера отчита само 13.22% от доставяната на абоната ел.енергия. Изчисленията в Справка за корекция от 16.10.2009г. са математически точни и са направени на база чл.38, ал.3, т.1 и чл.38, ал.4 от ОУ на ДПЕЕЕМ. Приетите за срок на корекцията съгласно чл.38, ал.4 от ОУ на ДПЕЕЕМ 180 дни са служебно определени.

Съдът, след съвкупния анализ на събраните по делото пред първа инстанция доказателства,  по вътрешно убеждение и въз основа на закона,  достигна до следните правни изводи:

 Съгласно нормата на чл.55, ал.1,пр.1 от ЗЗД полученото без основание подлежи на връщане. За да се приеме, че предявеният иск е основателен в тежест на ищеца – въззиваем в настоящото производство е да установи главно и пълно, че е заплатил процесната сума, като корекция на потребена и неотчетена ел. енергия, В тежест на въззивното дружество е да докаже, че в качеството си на доставчик на електроенергия е доставил посоченото в справката за корекция количество електроенергия и че тя на е била отчетена от средството за търговско измерване.Наличието на тези предпоставки следва да бъдат установени от него по пътя на пълното доказване, тъй като те обуславят изхода на спорното правоотношение.

Възраженията на въззивника относно нищожността на договора за цесия са неоснователни.

Към датата на сключване на договора за цесия от 08.05.2014 г. между О.Д.О.  като цедент и „КНМ ГРУП” ЕООД като цесионер, цедентът е бил носител на процесното вземане в размер на 1326.27 лв., съответно валидно е прехвърлил същото на цесионера. Ето защо следва да се приеме, че договорът за цесия не е лишен от предмет, в който смисъл са възраженията на въззивника. За извършената цесията длъжникът е уведомен от предишния кредитор на 08.08.2014г. с нарочно уведомление по смисъла на чл. 99, ал. 3 ЗЗД, което обстоятелство не е спорно по делото. Предвид посоченото, неоснователни са и възраженията за нищожност поради липса на предмет на договора за цесия от 15.08.2014г., сключен между О.А., като  цедент  и  въззиваемото дружество „КНМ ГРУП” ЕООД като цесионер. Цедентът валидно е прехвърлил вземането си на цесионера, чрез процесуалния му представител адв. К.Т.. Видно от представеното по делото пълномощно, същият е разполагал с представителна власт да се разпорежда с всички вземания на „КНМ ГРУП” ЕООД, при условия, каквито намери за добре, включително, но не само, да уведомява от името на дружеството съответния длъжник за сключени договори за прехвърляне на съответните вземания, както и да извършва всякакви други правни и фактически действия на управление и разпореждане с вземанията на упълномощителя.

Съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 4 ГПК прехвърлянето има действие спрямо третите лица и спрямо длъжника от деня, когато то бъде съобщено на последния от предишния кредитор. Ето защо съдът приема, че с получаването на уведомлението цесията е породила действието си по отношение на въззивното дружество.

По делото не се спори, че праводателят на ищцовото дружество е потребител на ел. енергия съгласно § 1, т. 42 ЗЕ в приложимата редакция на нормата ДВ, бр. 55/2007 год. Не се спори, че имотът, където е бил монтиран процесния електромер е бил присъединен към ел. мрежа, поради което потребителят има задължение да заплаща използваната ел. енергия. Не се спори, а и е доказано по дело е, че праводателят на ищеца е заплатил на ответното дружество сумата от 1326.27 лева, по дебитното известие № ********** от 30.10.2008год. Спорно е налице ли са предпоставките за възникване на договорното право на ответника служебно да коригира сметка за ел. енергия за минал период, като основание за платената му от ищеца сума.

Начислената служебно (след корекция) ел. енергия е за периода 18.01.2009г. до 16.07.2009г. ,  в който период са били в сила Общите условия на ДПЕЕ на дружеството „Е.ОН България Продажби”, с променено понастоящем наименование “Енерго–Про Продажби” АД – Варна, които следва да намерят приложение в отношенията между страните, тъй като съобразно чл. 98а ЗЕ крайният снабдител продава електрическа енергия при публично известни общи условия.

Доколкото тази хипотеза не се съдържа в пряко договореното от страните съдържание на договора, а в тази му част представлява ОУ, основен е въпросът дали клаузите на чл. 24 и чл. 25 от ОУ на ДПЕЕ и чл. 38, ал. 1; 2 и ал. 3, т. 1-3 от ОУ на ДПЕЕЕМ не противоречат на действащите към процесния период императивни разпоредби на законодателство и основни принципи на правото. Настоящият състав намира, че този спор е разрешен от константната съдебна практика на ВКС на РБ, постановена по реда на чл. 290 ГПК и имаща задължителен характер за настоящия съд. Тези решения на касационната инстанция са постановени след допускане до касационно обжалване именно по въпроса дали едностранната корекция на сметки е допустима и дали клаузите от ОУ, регламентиращи тази възможност са нищожни – напр. Решение № 79/11.05.2011г. на ВКС, постановено по т. д. № 582/2010 г., Решение № 189/11.04.2011г. на ВКС по т. д. № 39/2010г., Решение № 165/2009г. по г. д. № 103/2009г. на ВКС, Решение № 104/2010г. по т. д. № 885/2009г., Решение № 29/15.07.11г. по т. д. № 225/10 г. на ВКС, ІІ т.о. и др. В същия смисъл е и Решение № 12/11.02.2013 год. по т. д. № 1080/2011 год. на ВКС на РБ, Второ т. о. Настоящият състав споделя напълно възприетото в горните решения. За процесния период – 18.01.2009г. до 16.07.2009г. отношенията между страните се регламентират от Закона за енергетиката, Наредба № 6 от 09.06.2004год. за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към преносната и разпределителните електрически мрежи, Наредба за лицензиране на дейностите в енергетиката, Правилата за търговия с електрическа енергия и Правилата за измерване на количеството електрическа енергия, обнародвани в ДВ, бр. 38 от 11.05.2007 г. /понастоящем отменени/. В Закона за енергетиката и издадената въз основа на чл. 116, ал. 7 ЗЕ Наредба № 6 от 09.06.2004г. не е предвидена възможността, съдържаща се в чл. 49 от отменената Наредба за присъединяване към преносната и разпределителните електрически мрежи на производители и потребители от 2000 год., за извършване на едностранни корекции на подадената електрическа енергия и на сметките за минал период и методика за това. Такава възможност не е уредена и в Правилата за търговия с електрическа енергия и Правилата за измерване на количеството електрическа енергия от 2007 год., действали до 15.11.2013 год. и приложими в случая. При липса на предвидена в действащото през периода 18.01.2009г. до 16.07.2009г., законодателство възможност за едностранна промяна от доставчика на доставено количество електрическа енергия и сметките за минал период, не съществува законно основание такава клауза да се уговаря в Общите условия.

С оглед нищожността на клаузите на чл. 38 от ОУ на ДПЕЕЕМ, въз основа на която е извършена корекцията на сметката за потребена ел. енергия за минал период на  ищеца, съответно и нищожността на клаузите на чл. 24 и чл. 25 от ОУ на ДПЕЕ, съдът счита, че сумата от 1326.27 лева  по дебитното известие № ********** от 30.10.2008год.  е заплатена от Осман Османов  на ответното дружество без основание – при начална липса на основание и подлежи на връщане.

По изложените съображения съдът приема, че предявеният иск с правно основание вр. чл. 55, ал. 1, пр. І от ЗЗД се явява основателен и следва да бъде уважен.

Поради съвпадане на изводите на настоящата инстанция с тези на ВРС, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода от делото, отправеното искане и представените доказателства в полза на въззиваемия следва да се присъдят разноски за настоящата инстанция в размер на 325 лева – заплатено възнаграждение  за един адвокат, и в размер на 352.00 лева за процесуално представителство в производството пред ВКС по отмяна,съобразно представения списък по чл.80 от ГПК.Възражението на въззивника по чл.78 ал.5 от ГПК относно размера на възнаграждението за процесуално представителство пред ВКС е основателно,с оглед цената на иска.  

Възраженията на въззивника във връзка с недължимостта на разноските направени от въззиваемия пред ВКС са неоснователни, доколкото факта , че страната не е станала причина за завеждане на производството за отмяна са ирелевантни в настоящия случай, както и съгласно задължителните указания съдържащи се в т.4 на ТР № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС и разпоредбата на 294 ал.2 от ГПК. Сумата от 503.10 лева представляваща  разноски за процесуално представителство в първоинстанционното производство е присъдена с обжалваното решение, поради което не следва да се присъжда в настоящото производство.

Мотивиран от гореизложеното и на осн.чл.272 от ГПК, съдът

 

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 1586/02.04.2015 по гр.д.№ 11273/2014г. по описа на ВРС, ХII-ти с-в.

 

ОСЪЖДА „Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК ……., със седалище и адрес на управление гр. В., бул. „В. В.” № …, „В.Т.Г“ ДА ЗАПЛАТИ на “КНМ ГРУП” ЕООД, ЕИК ………., гр. В., ул. „Б.” № ., ет.., ап…  сумата от 325.00/триста двадесет и пет/лева, за въззвина инстанция на основание чл.78 ал.1 от ГПК  и сумата от 352.00/триста петдесет и два/лева за производството по т.д. № 156/2018г. по описа на ВКС, второ т.о., представляващи заплатено адвокатско  възнаграждение на основание  чл.294 ал.2 от ГПК.

 

РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на  трето лице помагач на страна на въззиваемия - „Интейк” ЕООД гр.София, ЕИК:……..

 

 

Решението е окончателно и не  подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                   ЧЛЕНОВЕ:1.

 

 

                                                                                                       2.