Р Е Ш Е Н И Е
№27
гр. Хасково, 19.01.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ХАСКОВО, в
публично заседание на петнадесети януари, през две хиляди и двадесет и първа
година в състав :
СЪДИЯ: ПЕНКА КОСТОВА
при
секретаря Гергана Тенева
и
в присъствието на прокурора Антон Стоянов
като
разгледа докладваното от съдия Костова административно дело №1167/2020г. и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.84
ал.2 вр. с чл.70 ал.1 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ).
Образувано е по жалба от М.Р.Х. -
гражданка на И., подадена лично и като майка и законен представител на
малолетните си деца М.А.С. и Я.А.С., с адрес: ***, срещу Решение №УПХ-238/02.12.2020г.
на Интервюиращ орган към Държавната агенция за бежанците.
В жалбата се твърди, че оспореното
решение е незаконосъобразно, поради съществено нарушение на
административнопроизводствените правила и материалноправните разпоредби на
закона. При издаването му били нарушени нормите на чл.8 и чл.9 от ЗУБ.
Изложените съображения, основаващи отказа, били изцяло незаконосъобразни, тъй
като административният орган игнорирал факта, че причините да напусне страната
си били свързани с наличието на заплаха за живота и сигурността на чужденката и
семейството ѝ. Цитира се разпоредбата на чл.9, ал.1 от ЗУБ и се сочи, че
тежките посегателства можело да възникнат от действия или бездействия на
държавен орган или организация, на която държавата не може или не желае
ефективно да противодейства. Жалбоподателката изложила подробно своята история
пред административния орган и същата била възприета правилно от същия.
Решаващият орган обаче неправилно приел, че спрямо нея и семейството ѝ не
били налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут. Излагат се
съображения, че обжалваното решение е постановено при съществено нарушение на
административнопроизводствените правила. В тази насока се твърди, че решението
не съдържало нито един аргумент дали молбата за закрила била явно неоснователна
или не. Видно било от съдържанието на обжалваното решение, че са обсъдени
въпросите, свързани с обстановката в И., но това били обстоятелства, които
следвало да бъдат разгледани в производството по общия ред, тъй като имали
пряко отношение към основателността на молбата на оспорващата по същество.
Навеждат се доводи, че интервюиращият орган не изложил никакви аргументи защо
приема, че оспорващата се позовава на обстоятелства извън предмета на закона.
Липса на мотиви в тази част на решението представлявала съществено процесуално
нарушение, тъй като не били посочени фактическите основания за правните изводи
на интервюиращия орган. Интервюиращият орган изложил формално и бланкетно
определени факти и обстоятелства, още повече, че тези доводи били традиционно
използвани и в други аналогични случаи. В този смисъл решението представлявало
своеобразна „компилация“ между изводи по същество и правомощия, каквито
интервюиращият орган нямал, което било абсолютно незаконосъобразно до степен,
че граничело с нищожност на административния акт. На следващо място се твърди,
че при постановяване на обжалваното решение, интервюиращият орган допуснал
съществени нарушения на материалния закон. Сочи се, че подадената молба за
закрила не била явно неоснователна и не били налице основанията по чл.13, ал.1,
т.1 от ЗУБ. На следващо място се твърди, че неправилно бил приложен и чл.13,
ал.1, т.2 от ЗУБ. В хода на производството пред интервюиращия орган от ДАБ
чужденката добросъвестно се опитала да изложи своите опасения относно
обстановката в И., както и относно факта, че положението в страната се
влошавало непрекъснато, в светлината на което следвало да се разглежда молбата ѝ.
Административният орган приемал в своите мотиви, че чужденката и семейството
ѝ не били обект на репресии и нямало риск за техния живот и сигурност в И..
Оспорващата сочи, че била в опасност и се чувствали уязвими, а нямало към кого
да се обърне за помощ. Животът ѝ бил в опасност и както заявила
многократно пред ДАБ, искала да живее в България. В случай, че обжалваното
решение било с отрицателен диспозитив, а именно налице бил отказ за
предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут, административният орган
следвало да изложи подробни аргументи относно сигурността на държавата по
произход на оспорващата. Мотивираното произнасяне относно ситуацията в страната
на произход било от съществено значение за спазване на принципа
(non-refoulement) – забрана за връщане на бежанците – забрана за връщане на
чужденец на територията на държава, в която е застрашена неговата свобода или
живот, който принцип бил уреден в чл.33 от Конвенцията за статута на бежанците
от 1951 г. и възприет от чл.4 ал.3 от ЗУБ. Заявила пред административния орган,
че ако ѝ бъде отказана закрила в Република България и на това основание
бъдат върнати обратно в И., ако това било обективно възможно за българските
имиграционни власти, ще бъдат изложени на опасност от сериозни посегателства и
реален риск за живота и личната им сигурност. Всичко това идвало да покаже, че
изпитвали опасения за живота си там и това била причината да напусне страната,
което обосновавало и страха ѝ от преследване в И.. Моли се да се има
предвид и факта, че административният орган неправилно тълкувал и прилагал
нормата на чл.9 от ЗУБ, която представлявала транспониране на чл.15, буква „в“
от Директива 2004/83/ЕО. Оспорващата счита, че обжалваното решение противоречи
на административнопроизводствените правила и на материалните норми на чл.13,
ал.1, т.1 и т.2 от ЗУБ и най-вече на чл.9 от ЗУБ, поради което моли да бъде
отменено и да бъде върната преписката на административния орган с указания
молбата да бъде разгледана в производство по общия ред. В съдебно заседание
жалбоподателката лично и чрез назначения и от съда процесуален представител
поддържат жалбата и молят за отмяна на оспореното решение и връщане на
административната преписка за ново произнасяне.
Ответникът - Интервюиращ орган в РПЦ
- Харманли при Държавната агенция за бежанците при МС (В. Д.), чрез процесуален представител
моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна. Излага допълнителни
съображения и в представените по делото писмени бележки.
Представителят на Окръжна прокуратура
– Хасково счита жалбата за неоснователна.
Съдът, като обсъди доводите на страните
в производството и събраните по делото доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното:
С молби до Държавната агенция за
бежанците при Министерски съвет – подадена чрез СДВНЧ – София, Дирекция
„Миграция“ с № УРИ 105400-1454/02.11.2020г. (под името М. Х. от С., лично и за
децата си Я.С. и М. С.) и подадена чрез РПЦ – гр. Харманли към ДАБ под вх.
№1299/13.11.2020г., заведени в ДАБ под рег. №УП 16146/13.11.2020г., М.Р.Х. от И.
е поискала закрила от Република България за себе си и децата си М. и Я.. Тъй
като чужденката не разполагала с документи за самоличност, последната била
установена с Декларация по чл.30, ал.1, т.3 от ЗУБ, видно от която търсещото
закрила лице се индивидуализирало с имената М.Р.Х., гражданка на И., родена на ***г.
в И., гр. М., …., придружавана от малолетните си деца М.А.С. и Я.А.С..
Чужденката е регистрирана чрез
попълване на Регистрационен лист рег. № УП 16146/13.11.2020г. като М.Р.Х.,
гражданство И., етническа принадлежност - …, родена на ***г. в И., гр. М., с
постоянен адрес И., гр. З., професия - …., с начално образование, религия – ….,
…, без документи за самоличност. В регистрационния лист още е посочено, че
същата има съпруг А.С. Н., роден на ***г., както и деца: М.А.С., роден на ***г.,
Я.А.С., роден на ***г., З. А.С., родена на ***г., Ю. А.С., родена на ***г., А. А.С.,
роден на ***г. и Ю. А.С., роден на ***г.
Приложена е декларация рег. №УП
16146/13.11.2020г. от М.Р.Х., в която същата е посочила, че не желае безплатна правна
помощ, така също и за децата си.
С Писмо рег. № УП 16146/16.11.2020г.
на ДАБ, Директор на РПЦ – Харманли е изискал от Държавна агенция „Национална
сигурност“ писмено становище по постъпилата молба за закрила, като в писмото е
посочено, че при задържането на лицето същата се представила като М. Х., родена
на ***г., от С.. Видно от материалите по делото, отговор на писмото не е
получен.
С писмо рег. № УП 16146/16.11.2020 г.
на Директор на РПЦ – Харманли, на основание чл.15, ал.4 от Закон за закрила на
детето съответната Дирекция „Социално подпомагане“ е уведомена за регистрирането
на малолетните чужденци М.А.С. и Я.А.С., по повод молба за международна
закрила, подадена от майка им, с вх. №1299/13.11.2020г. и е изискано съдействие
до приключване на производството по предоставяне на международна закрила и
определяне на социален работник, който да действа като гарант за защита правата
и интересите на децата, като даде становище или предостави социален доклад. В
писмото се съдържа и уведомление за времето и мястото на провеждане на интервю
с майката и изслушване на Я.А.С., който е навършил 10 години.
Със Заповед №
ЗД/Д-Х-Х-185/23.11.2020г. и Заповед № ЗД/Д-Х-Х-186/23.11.2020г., двете на Директор
на Дирекция „Социално подпомагане“ – Харманли, е определен социален работник в
отдел „Закрила на детето“ при Дирекция „Социално подпомагане“ – Харманли, който
да присъства при провеждане на интервюто с децата Я.А.С. и М.А.С..
На 24.11.2020г. с Я.А.С., гражданин
на И., ЛНЧ ******, на 13-годишна възраст, е проведено интервю, в присъствието
на преводач, социален работник и законния представител на детето – майка,
резултатите от което са обективирани в протокол рег. №УП-16146/24.11.2020г.
На 24.11.2020г. с М.Р.Х. е проведено
интервю, в присъствието на социален работник, резултатите от което са
обективирани в Протокол с рег.№УП-16146/24.11.2020г. Чужденката е заявила, че
знае какви са нейните права и задължения като майка на деца, потърсила закрила
в страната ни ибила запозната с тях. Потвърждавала казаното от нея при
попълване на регистрационния лист. Родена била в гр.М., но от 2000 г. живеела в
гр. З.. Съпругът ѝ бил роден в З.. Имали сключен граждански брак със съпруга
си на 10.10.2000г. Нямала други използвани имена. Нямала роднини в
държава-членка на ЕС. Напуснала И. на 25.09.2020г., легално, с паспорт и с
кола, през пункта „Ибрахим Халил“, с цялото си семейство, което било в момента
тук. Отишли в Т., гр. И., само един ден били там. После тръгнали за границата.
Оставили ги в една гора с още други хора. Преминали през границата и с кола
тръгнали за С..Преди тунела ги спрели и ги задържали. В България влязла на
25.09.2020г., но до датата на задържането им 29.09.2020г. стояли в гората.
Влезли нелегално, през зелена граница. След като ги задържали, били 46 дни в
затвора, а после 11 дни в РПЦ – Харманли. Когато отишли в Т., върнали
паспортите си обратно в Захо. Трафикантът дори им казал, когато ги разпитват,
да кажат, че са скъсали паспортите си, но истината била, че ги върнали в З..
Трафикантът ги предупредил, че ако кажат, че са от И., ще ги бият и ще ги върнат
обратно в Т.. Затова казали, че са от С.. Не притежавала разрешение за влизане или
пребиваване в друга държава-членка на ЕС. Миналата година ходила в Т. на лекар.
Имала проблеми с главата. Имала мигрена. Не била подавала молба за международна
закрила или друга форма на закрила в Република България или друга държава. За
пръв път подавала молба тук, в България. Не била арестувана, нито осъждана в
държавата си по произход, или в друга държава. Последният адрес в страната
ѝ, преди да я напуснат, бил в гр. З., И. К.. Относно причините да напусне
страната си разказала, че от две години в З. нямало училища, децата не ходели
на училище, а и животът бил много лош. Освен това, в семейството ѝ
работел само мъжът ѝ и не успявал да ги издържа. На въпроса защо не
работят по-големите деца – Ю. и А., отговорила, че Ю. от време на време помагал
на баща си и се занимавал със спорт. А. и той не работел. Това били причините,
поради които напуснали страната си и по-точно И. К.. Съпругът ѝ казал, че
няма да имат бъдеще в К.. През 2014г. ходили на гости в М. при родителите
ѝ и тогава мъжът ѝ пострадал в крака, защото имало сражения и
станало случайно. Преместила се от М. в З. през 2000г., защото се омъжила и се
преместила при съпруга си в З.. Не е имала проблеми в страната си заради
етническата си принадлежност –.., нито заради изповядваната от нея религия – ….,
…. Не е членувала в политическа партия или организация. Не е била член на
въоръжена групировка в страната си или в друга страна. Нямало заплаха,
отправена лично към нея. Върху нея лично не било оказвано насилие. Заявила, че
не би се завърнала в държавата си по произход. Когато напускали И., искали да
отидат в Г.. Посочила, че не искат да се връщат в И.. Подала молба за закрила в
Република България, защото били задържани от полицията и се надявали да получат
тук закрила. Добавила, че е от сирийски произход. Баща ѝ бил …, но никога
не е живяла в С..
Представени са Социални доклади за
оценка на постъпил сигнал с рег. №УП-16146/27.11.2020г., за децата Я.А.С. и М.А.С.,
изпратени до Директора на РПЦ – Харманли с писмо изх.
№СГ/Д-Х-Х/309-001/25.11.2020г. на Дирекция „Социално подпомагане“ - Харманли
(рег. №УП-16146/27.11.2020г. на ДАБ).
С Решение № УПХ-238/02.12.2020г. на Интервюиращ
орган при Държавна агенция за бежанците молбата за предоставяне на международна
закрила на М.Р.Х. и малолетните М.А.С. и Я.А.С. е била отхвърлена, на основание
чл. 70, ал. 1, във вр. с чл. 13, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУБ.
По делото, като писмени доказателства
са приети документите, съдържащи се в административната преписка по издаване на
оспорения акт.
При така установената фактическа
обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:
Оспореното решение е съобщено на
жалбоподателката на 14.12.2020г., а жалбата е подадена на 16.12.2020г. (видно
от поставения входящ номер), следователно същата е депозирана в преклузивния
срок по чл.84 ал.2 от ЗУБ. Изхожда от активно легитимирана страна и е отправена
до местно компетентния административен съд. Ето защо се явява процесуално
допустима.
Разгледана по същество, е
неоснователна.
Оспореното в настоящото производство
решение е издадено от компетентен орган – В. З. Д., младши експерт в Регистрационно-приемателен
център – гр. Х., определена със Заповед № РД05-210/23.03.2016г. на Председателя
на ДАБ на основание чл. 48, ал. 1, т. 10 от ЗУБ за интервюиращ орган.
Оспореният административен акт
отговаря на изискванията за форма и съдържание, тъй като е надлежно мотивиран с
посочване както на фактическите, така и на правните основания за
постановяването му.
Не се констатира при постановяването
му да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила, а оплакването в тази насока е неоснователно.
Оспореното решение е издадено в ускорено
производство по реда на Глава VI, Раздел II. Съгласно чл.68, ал.1, т.1 от ЗУБ,
производство за предоставяне на международна закрила се образува с
регистрирането на чужденеца по подадена от него молба за международна закрила. В
случая чужденецът е регистриран на 13.11.2020г., а оспореният акт е издаден
на 02.12.2020г.
Съдът намира, че актът е издаден при спазване на срока по чл.70, ал.1 от ЗУБ за
произнасяне в ускорено производство.
В хода на производството пред
решаващия орган при РПЦ – гр. Харманли при ДАБ, с чужденката е проведено
интервю, което е отразено в нарочен протокол, прочетен на интервюираната в
присъствието на преводач на разбираем за нея език.
Също така не се установява и
нарушение на чл. 58, ал. 10 от ЗУБ. В случая е изискано писмено становище от
ДАНС по молбата на жалбоподателката за предоставяне на международна закрила.
Следва да се отбележи, че липсата на подобно становище не обосновава
незаконосъобразност на оспореното решение, доколкото то е постановено по реда
на чл.70, ал. 1 от ЗУБ - в ускорено производство, а в този случай съгласно
разпоредбата на чл.58 ал.10 изр.2 от ЗУБ такова становище не се изисква.
Наред с горното и доколкото молбата
за закрила е била подадена от М.Р.Х. не само в лично качество, но и като
законен представител на малолетните ѝ деца, следва да се посочи, че
решаващият орган е съобразил това обстоятелство, като е провел
административното производство при спазване на специалните разпоредби от Закон за
закрила на детето.
Административният акт отговаря и на
общите изисквания за форма и съдържание по чл.59 от АПК. В решението са
посочени както фактическите, така и правните основания за издаването му.
Административният орган е изложил поотделно съображения защо приема, че на
чужденката не следва да бъде предоставен статут на бежанец и хуманитарен
статут, като е обсъдил както изложените от жалбоподателката данни в бежанската ѝ
история, така и обстановката в страната ѝ на произход. Обективираните в
решението фактически съображения са подробни, ясни и кореспондиращи на
приложените правни норми, и дават възможност на чужденката да разбере мотивите
на административния орган да ѝ откаже международна закрила.
Съдът счита, че оспореното решение е
съответно и на материалния закон.
Причините, които българският
законодател е уредил като обосноваващи предоставянето на статут на бежанец и на
хуманитарен статут, са посочени в чл.8 и чл.9 от ЗУБ. Съгласно чл.8, ал.1 от
ЗУБ, статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който
поради основателни опасения от преследване, основани на раса, религия,
националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална
група, се намира извън държавата си по произход и поради тези причини не може
или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея.
Наличието и основателността на
опасенията, следва да бъдат преценени с оглед представените в бежанската
история на кандидата за статут данни, като се отчете произходът на преследването,
дали последното води до нарушаване на основни права на човека и закрилата,
която може да бъде получена от държавата по произход.
В настоящия случай, видно от
протокола от проведеното с оспорващата интервю по реда на чл.63а от ЗУБ, същата
е заявила като причина за напускане на И. обстоятелството, че от две години в
Захо нямало училища, децата не ходели на училище, а и животът бил много лош.
Освен това, в семейството ѝ работел само мъжът ѝ и не успявал да ги
издържа. Съпругът ѝ казал, че няма да имат бъдеще в К. и поради това
решили да напуснат страната. Когато напускали И., искали да отидат в Г..
Посочила, че не искат да се връщат в И.. От изложената бежанска история на
жалбоподателката е видно, че последната е живеела сравнително спокоен живот в И.,
не се установява срещу нея да е било осъществено преследване по смисъла на чл.
8, ал.4 и ал.5 от ЗУБ, нито да има риск от бъдещо такова. В този смисъл,
административният орган е извършил единствено възможната преценка, изследвайки
данните от бежанската история на жалбоподателката и достигайки до обоснован
извод относно липсата на предпоставките за предоставяне на чужденката на
бежански статут. Правилно е отчетено, че причината, поради която М.Р.Х. е
напуснала държавата си по произход, не попада в приложното поле на чл.8 от ЗУБ,
респективно на чужденката не може да бъде предоставен статут на бежанец.
Жалбоподателката не навежда твърдения за наличие на опасения от конкретни
репресии, предприети спрямо нея или членове на семейството ѝ по причини,
възведени в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ. В тази връзка, от материалите по преписката не
може да се направи извод за осъществено спрямо чужденката преследване по
смисъла на чл.8, ал.4 от ЗУБ, изразило се в действия измежду посочените в ал.5
на същата норма, поради което не са налице субективния и обективния елемент на
предвиденото в цитираната разпоредба понятие „основателни опасения от
преследване”. Следователно страхът на чужденката от преследване по причините,
посочени в чл.8, ал.1 от ЗУБ не може да се прецени като обоснован. Заявеното от
последната не може да бъде свързано с нито една от посочените причини. При това
положение правилен е изводът, който прави ответникът, че оспорващата напуска,
мотивирана единствено от съображения, които не са релевантните за настоящото
производство.
Съдът намира за правилна и обоснована
преценката на Интервюиращия орган и неоснователност на молбата за предоставяне
на хуманитарен статут на основанията, посочени в чл. 9, ал. 1, т. 1 и 2.
Съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗУБ, хуманитарен статут се предоставя на чужденец,
който не отговаря на изискванията за предоставяне на статут на бежанец и който
не може или не желае да получи закрила от държавата си по произход, тъй като
може да бъде изложен на реална опасност от тежки посегателства, като: 1.
смъртно наказание или екзекуция; 2. изтезание, нечовешко или унизително
отнасяне, или наказание; 3. тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно
лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен
конфликт.
В разглеждания случай търсещата
закрила въобще не е навела като причина за напускането на страната си по
произход наличието на опасност да бъде осъдена на смъртно наказание или
екзекуция или пък да бъде подложена на изтезание или нечовешко или унизително
отнасяне, или наказание. Безспорно в проведеното интервю жалбоподателката не е
направила изявления в подобен смисъл, а наред с това и изрично е заявила, че не
е бил арестувана или осъждана, не е имала проблеми с официалните власти.
Третата причина за предоставяне на
хуманитарен статут - тази по чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ - тежки заплахи срещу
живота и личността на чужденеца като цивилно лице поради безогледно насилие в
случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт, съдът също не приема за
налична по отношение на оспорващата.
За прецизност на мотивите на
настоящото решение е нужно да се посочи, че цитираната норма на чл.9, ал.1, т.3
от ЗУБ е изцяло в синхрон с чл.15, б. „в“ от Директива 2011/95/ЕО на Съвета от
13.12.2011 г. Със свое Решение от 17.02.2009 г. по дело № C- 465/07/Meki
Elgafaji and Noor Elgafaji vs Straatssecretaris van Justitie/, по отправено от
холандска страна преюдициално запитване за приложението на чл.15, б.“в“ от
Директива 2004/83/ЕО на Съвета (отм.), Съдът на Общността (голям състав) е
постановил, че въпросната норма следва да се тълкува в смисъл, че: 1.
съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя
за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи
доказателства, че той представлява специфична цел, поради присъщи на неговото
лично положение елементи; и 2. съществуването на такива заплахи може по
изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото
протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните
национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите
на държавата- членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава
молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени
основания да се смята, че цивилното лице, върнато в съответната страна или
евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхна
територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи.
Действително понастоящем с Директива 2011/95/ЕС на европейския парламент и на съвета, Директива 2004/83/ЕО е отменена, но текста на чл. 15 от последната
е преповторен в текста на чл. 15 от Директива 2011/95/ЕС, поради което и
тълкуването дадено с Решение от 17.02.2009 г. по дело № С-465/2007 г. на Съда
на Европейския съюз е запазило своето значение.
В конкретния случай, за да отхвърли
молбата за закрила, решаващият орган се е позовал на фактите, изложени в Справка
с вх. № МД-653/30.11.2020г. относно Република И. на Дирекция „Международна
дейност” при ДАБ. На основание чл.21, т.6 от Устройствения правилник на
Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет, дирекцията събира,
поддържа и актуализира база данни за държави по произход и за трети сигурни
държави, което включва обща географска, политическа, икономическа и културна
информация, както и информация за правната уредба и за спазването на правата на
човека. Съгласно чл.21, т.7 от същия устройствен правилник, дирекцията изготвя
и актуализира аналитични доклади и справки за сигурните държави по произход, за
третите сигурни държави, за кризисните райони и за бежанските потоци.
Следователно цитираната справка е
изготвена от компетентен орган и в кръга на правомощията му, поради което
представлява официален писмен свидетелстващ документ, удостоверяващ, че лицето,
което го е издало, при извършената от него проверка е установило именно
фактите, удостоверени в него. Наред с това, по делото не са налице никакви
други доказателства, които да опровергават по съдържание информацията, цитирана
в изготвената справка. Разширенията, дадени в тълкувателно решение от
17.02.2009 г. на Съда на Европейските общности (СЕО) по тълкуването на чл.15,
б. „в” от Директива 2004/83 ЕО (понастоящем чл. 15б“в“ от Директива2011/95/ЕС),
се преценяват във връзка с прилагане единствено на нормата на чл.9, ал.1, т.3
от ЗУБ. Според това решение, наличието на подобна заплаха по изключение може да
се счита за установено, когато степента на характеризиращото въоръжения
конфликт безогледно насилие в страната достигне до такова високо ниво, че
съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице поради
самия факт на пребиваване там е изложено на реална опасност да претърпи тежки и
лични заплахи.
При подробен анализ на Справка с вх.
№ МД-653/30.11.2020г. съдът намира, че на територията на И. не е налице
въоръжен конфликт. Това се потвърждава и от представената в съдебно заседание
от ответника справка вх. № МД-674/10.12.2020г.
Сигурността на държавата по произход
търпи непрекъснато развитие и промяна, като всеки решаващ орган или съд следва
да отчита ситуацията такава, каквато е към момента на решаване на спора пред
него. В този смисъл и доказателствата за действителното положение, от които да
се направи извод за сигурността за живота на търсещия убежище, следва да са
актуални, както е в настоящия случай.
От актуалната справка за положението
в И. става ясно, че ситуацията там не е до такава степен усложнена, за да се
приеме, че са налице предпоставки за предоставяне на международна закрила на
лицата от тази държава. В тази връзка и с оглед разпоредбата на чл.9 ал.5 от
ЗУБ, интервюиращият орган правилно е отхвърлил молбата за закрила и в тази
ѝ част като неоснователна.
Не се установява да са налице и
останалите основания, визирани в чл.9, ал.6 и ал.8 от ЗУБ.
Административният орган е изпълнил
задълженията си и е проверил доколко субективните опасения на жалбоподателката
от преследване или реална опасност от тежко посегателство са обективни.
Обсъдена е обстановката в И., данните от справката на ДАБ съвпадат с отразеното
в решението на интервюиращия орган, изводите на последния, че по отношение на
жалбоподателката не са налице причини от хуманитарен характер или други
основания, предвидени в действащото законодателство, които могат да обосноват
предоставянето на хуманитарен статут по реда на чл.9 от ЗУБ, са правилни и
законосъобразни.
По отношение на навадения довод в
съдебно заседание от жалбоподателката, че при проведеното интервю същата е
заявила, че по произход е сирийка, но това не било отчетено следва да бъде
посочено, че М.Х. изрично е заявила, както пред интервюиращия орган, така и
пред присъстващите на интервюто лица – преводач и социален работник, че тя и
семейството ѝ са били предупредени от трафиканта да поддържат версията,
че не са от И., а от С.. Отделно от това подписвайки протокола от проведеното с
нея интервю същата е декларирала изрично, че текстът и е преведен на разбираемия
от нея кюрдси език, добре разбира написаното и няма възражения по него, т.е.
жалбоподателката с полагане на подписа си се е съгласила с отразеното в
протокола, касаещо страната и по произход. Поради което това и твърдение по
скоро следва да бъде възприето като защитна теза, целящо неправомерно
предоставяне на международна закрила.
С оглед изложеното, съдът счита, че
оспореното решение съответства на всички изисквания за законосъобразност и като
незасегнато от порок, налагащ отмяната му, следва да бъде потвърдено, а
подадената против него жалба – отхвърлена като неоснователна.
Водим от гореизложеното и на
основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на М.Р.Х. -
гражданка на И., подадена лично и като майка и законен представител на
малолетните си деца М.А.С. и Я.А.С., против Решение №УПХ-238/02.12.2020г. на
Интервюиращ орган към Държавната агенция за бежанците.
Решението не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: