Р Е Ш Е Н И Е
№ 401
13.09.2023г., гр. Плевен
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Плевен, седми състав, в открито съдебно заседание на пети септември две
хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАБРИЕЛА ХРИСТОВА
при
секретаря Бранимира Монова и в присъствието на прокурора .....................,
като разгледа докладваното от съдия Христова
адм.д. № 491/2023г. по описа на
АдмС Плевен, и на основание
данните по делото и закона, за да се произнесе съобрази:
Производството е по чл.145 и сл. от АПК във връзка с чл.172, ал.5 от Закон за движението по пътищата (ЗДвП).
Административното
дело е образувано по жалба на Н.В.Т. с ЕГН ********** ***, подадена против
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) №
23-0938-000279 от 16.05.2023г. на Началник сектор „Пътна полиция” към ОДМВР
Плевен. С оспорената заповед на Т. е наложена принудителна административна
мярка по чл.171, т.1, б.„б” от ЗДвП – временно отнемане на свидетелството за
управление на моторно превозно средство до решаване на въпроса за
отговорността, но за не повече от 18 месеца.
Оспорващият счита обжалваната заповед за
незаконосъобразна като издадена при липса на компетентност, неспазване на
установената форма, при допуснати съществени нарушения на административно производствените
правила, в противоречие с материалноправните разпоредби и целта на закона.
Излага, че заповедта е немотивирана, Т. не е имал качеството „водач“ при
извършване на проверката, нарушен е чл.35 от АПК поради несъобразяване с
медицинските резултати от проведеното изследване, а органът преди издаване на
акта е следвало да изчака резултатите от медицинското изследване, които са
определящи за установяване на факта употребени ли са наркотични вещества. Иска
отмяна на оспорения акт, претендира присъждане на направените разноски по
делото.
В съдебно заседание жалбоподателят лично
и чрез упълномощен адвокат поддържа жалбата по изложените в нея съображения и
претендира разноски съгласно приложен списък. В представена писмена защита
развива подробни доводи за незаконосъобразност на оспорения акт.
Ответникът, редовно призован, в съдебно
заседание не се явява и не се представлява, не ангажира становище по жалбата.
Съдът намира за установено от фактическа
страна следното:
На 16.05.2023г. против Н.В.Т. е бил съставен
Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) Серия GA № 895998 за
това, че на същата дата в 13:37 ч. в гр. Плевен, ул. „Цар Самуил” до №2 с
посока на движение към кръстовище, образувано с ул. „Александър Стамболийски“,
като водач на собствения си лек автомобил Ситроен С5 с рег. *** управлява
горепосоченото МПС след употреба на наркотични вещества или техни аналози,
установено по надлежния ред. В АУАН е отбелязано, че от направената на
16.05.2023г. в 13:22 ч. качествена проба с пореден номер 069 с тестова касета Drug Test 5000 STK 7 REF 8323634 със срок на
валидност м. 08.2023г., с техническо средство Дрегер Дръг Тест 5000 с фабричен
номер ARJM-0001, със стикер със срок на експлоатация от Дрегер Сейфти България
(19.01.2023 – м. 01.2024г.), същата реагира положително за употреба на
наркотични вещества – амфетамин. На водача поради несъгласие с пробата е бил издаден
талон за медицинско изследване с бланков номер 137964 заедно с 8 бр. стикери за
валидност и сигурност на пробата сер. А № 073022 с час на връчване 14:10 ч., като
е бил изготвен и Протокол за извършване на проверка за употреба на наркотични
вещества или техни аналози с рег.№ 476/16.05.2023г., също връчен на Т.. Актосъставителят
е приел, че деянието представлява нарушение на чл.5, ал.3, т.1, пр.2 от ЗДвП. С
акта са били иззети като доказателства свидетелството за управление на водача и
контролния талон към него, както и свидетелството за регистрация на МПС и
регистрационните табели на автомобила. Нарушителят е подписал АУАН и същият му
е връчен на 16.05.2023г.
За това нарушение и въз основа на
съставения АУАН, Даниел Дойчев Петров на длъжност Началник сектор „Пътна
полиция” Плевен към ОДМВР Плевен, е издал оспорената в настоящото производство
заповед за прилагане спрямо Н.В.Т. на ПАМ по чл.171, т.1, б.”б” от ЗДвП –
временно отнемане на свидетелството му за управление на МПС до решаване на
въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.
Жалбоподателят е оспорил резултата от
теста, поради което в указания му срок е дал проби от кръв и урина за
изследване при спазване на чл.7, ал.2 от Наредба № 1 от 19.07.2017г. за реда за
установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични
вещества или техни аналози.
За установеното нарушение е било
образувано досъдебно производство ЗМ-242/2023г. по описа на Второ РУ Плевен, по
което е била назначена съдебно-химична експертиза в НИК София. Видно от
Протокол за извършена експертиза № 23/ТКХ-226 от 22.08.2023г. на Национален
институт по криминалистика към МВР, в представените за изследване кръвна проба
и проба урина, иззети на 16.05.2023г. от Н.В.Т. с ЕГН **********, не е
установено наличие на упойващи лекарствени средства и наркотични вещества,
включени в списъците-приложения към чл.3 от Наредба за класифициране на
растенията и веществата като наркотични.
Към административната преписка са
представени цитирания в оспорената заповед АУАН Серия GA № 895998/16.05.2023г.,
Протокол за извършване на проверка за употреба на наркотични вещества или техни
аналози с рег.№ 476/16.05.2023г., талон за изследване № 137964, справка за
нарушител/водач, доказателства за компетентността на издателя на заповедта и на
актосъставителя, справка за регистрацията на процесното МПС.
Към жалбата са представени лабораторни
резултати от лаборатория Рамус от 17.05.2023г., в които се отчита отрицателен
резултат за 6 вида наркотични вещества (вкл. амфетамин) в дадена проба от Н.В.Т.
с ЕГН **********.
По искане на оспорващия в с.з. е
разпитан един свидетел. Последният сочи, че е прибрал автомобила на Т. заедно с
детето му вътре след положителната проба за наркотици, като лицето е било
напълно
адекватно, без видими признаци за ползване на такива. Излага, че го познава
отдавна и според него жалбоподателят не употребява наркотици.
Въз основа на така приетото от
фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
Жалбата е подадена в законоустановения
14-дневен срок (обжалваният акт е връчен лично на оспорващия на 16.05.2023г., видно
от отбелязването на гърба на същия, а жалбата е заведена пред административния
орган на 30.05.2023г. с вх.№316000-21377). Оспорената заповед съдържа
волеизявление на издателя на акта, с което се засягат права и законни интереси
на жалбоподателя като адресат на този акт. Следователно жалбата е подадена от
лице, притежаващо активна процесуална легитимация и интерес от оспорване, и
пред местно компетентния административен съд, поради което е процесуално
допустима.
Разгледана по същество в съвкупност със
събраните по делото доказателства и становищата на страните, Административен
съд Плевен, седми административен състав, намира жалбата за основателна по
следните съображения:
Съгласно
изискванията на чл.168, ал.1 от АПК, при служебния и цялостен съдебен контрол
за законосъобразност, съдът извърши пълна проверка на обжалвания
административен акт относно валидността му, спазването на процесуалноправните и
материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която
преследва законът.
Съгласно чл.172,
ал.1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл.171, т.1 се прилагат с
мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон
съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. По
делото не е спорно, че Областните дирекции на МВР са служби за контрол по ЗДвП.
Директорът на ОДМВР Плевен съобразно предоставената му възможност в закона, със
своя Заповед рег.№ 316з-2561/04.07.2022г. (представена по делото) е оправомощил
по т.1.1. началникът на сектор „Пътна полиция” при ОДМВР Плевен – за цялата
територия, обслужвана от ОДМВР Плевен, да прилага с мотивирани заповеди
принудителни административни мерки по чл.171, т.1, т.2а и т.5 от ЗДвП.
Именно
последната заповед на Директора на ОДМВР Плевен е цитирана в оспорената ЗППАМ
като оправомощаваща нейния издател. Доказана е и компетентността на
актосъставителя. По делото е представено служебно удостоверение, от което се
установява, че издателят на заповедта Д.Д.П. към датата на издаване на ЗППАМ е
заемал длъжността Началник сектор „Пътна полиция” при ОДМВР Плевен, отдел
„Охранителна полиция” при ОДМВР Ловеч, а актосъставителят мл.инсп. Д.Б.Д. към
16.05.2023г. е заемал длъжност младши автоконтрольор в сектор „Пътна полиция”
при ОДМВР Плевен, нарушението е извършено на територията на гр. Плевен,
следователно процесната заповед е издадена от териториално и материално
компетентен орган – противно на възражението в жалбата.
Оспорената
заповед е постановена в писмена форма и съдържа всички законово изискуеми
реквизити по чл.172, ал.1 от ЗДвП и чл.59, ал.2 от АПК. Посочени са фактически
основания за издаване на заповедта, като е посочен с номер и дата АУАН, с който
е установено извършеното нарушение, посочен е с трите си имена, длъжност и
месторабота актосъставителят, посочена е датата, часа и мястото на извършване
на нарушението, посочено е конкретното МПС, управлявано от Н.В.Т. и
регистрационния номер на същото, както и е описано извършеното нарушение. С
оглед на изложеното съдът приема, че са изпълнени изискванията на чл.172, ал.1
от ЗДвП и на чл.59, ал.2, т.4 от АПК за постановяване на мотивиран
административен акт, и оплакването на жалбоподателя в тази връзка е
неоснователно.
Не се
установяват и съществени нарушения на административно производствените правила,
които да са накърнили правната сфера на оспорващия. Несъобразяването с
резултатите от медицинското изследване при издаване на акта е въпрос по
неговата материална законосъобразност, и ще бъде обсъдено по-долу. Следователно
заповедта – предмет на настоящото производство, не е засегната от отменителните
основания по чл.146, т.1, т.2 и т.3 от АПК.
Съдът намира за
основателно оплакването на оспорващия, че заповедта е постановена в
противоречие с приложимите материалноправни норми.
Съгласно чл.23
от ЗАНН, случаите, когато могат да се налагат ПАМ, техния вид, органите, които
ги прилагат и начинът за тяхното приложение, както и редът за тяхното
обжалване, се уреждат в съответния закон или указ, в случая в чл.171, ал.1 от ЗДвП.
Принудителните административни мерки се налагат за осигуряване безопасността на
движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения по
този закон, поради което са от вида на преустановяващите ПАМ. ПАМ се прилага
без оглед на вината и не съставлява административнонаказателна санкция, вкл. не
се подчинява на режима на ЗАНН и на НК. Принудителната административна мярка се
налага при обективно извършване на нарушение, тя не е насочена към личността на
дееца – да санкционира неправомерното му поведение, а към правните последици от
неправомерното поведение – да се предотврати и преустанови административното
нарушение (чл.22 от ЗАНН).
Материалноправното
основание за издаване на процесната ЗППАМ е да е установено по съответния
регламентиран в закона и подзаконовите актове по прилагането му способ, управление
на МПС след употреба на наркотични вещества или техните аналози.
Съгласно чл.171,
т.1, б.“б“ от ЗДвП, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и
за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна
административна мярка „временно отнемане на свидетелството за управление на
моторно превозно средство“ на водач, който управлява моторно превозно средство
с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и
химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор,
или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта
чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични
вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно
изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо
средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде
биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично
лабораторно изследване – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не
повече от 18 месеца; при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с
доказателствен анализатор по реда на чл.174, ал.4 установените стойности са
определящи.
В чл.1, ал.3 от
Наредба № 1 от 19.07.2017г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в
кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози (наричана за
краткост Наредбата) са регламентирани способите за установяване употребата на
наркотични вещества или техни аналози – чрез използване съответно на технически
средства, тестове, медицински, химически или химико-токсикологични изследвания.
При извършване на проверка на място от контролните органи употребата на
наркотични вещества или техни аналози се установява с тест. Ако водачът не
приема показанията на теста, има право да даде биологични проби в медицинско
заведение за извършване на медицинско и химико-токсикологично лабораторно
изследване, за да докаже, че не е употребявал наркотични вещества или техни
аналози (чл.3а, т.2 от Наредбата).
При тази
законова регламентация способът за опровергаване на фактическото основание за
издаване на заповедта – управление на МПС след употреба на наркотични вещества
или техните аналози при направен полеви тест, е провеждане на медицинско и
химико-токсикологично лабораторно изследване, резултатът от което да е
отсъствие на наркотични вещества или техни аналози, при издаден талон за
изследване. Възможността
да бъде опровергано основанието за издаване на заповедта е отрицателен резултат
от изследването на кръвна проба, тъй като при осъществена предпоставка –
положителна проба при проверка с полеви тест, административният орган е длъжен
да издаде заповед при условията на обвързана компетентност. Както бе посочено,
според чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП от Глава шеста „Принудителни административни
мерки“ – при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен
анализатор по реда на чл.174, ал.4 установените стойности са определящи.
С жалбата е
представен резултат от изследване в частна лаборатория, който е отрицателен за
всички изследвани наркотични вещества, но същият не е получен по реда и със
средствата от Наредба № 1/2017г., поради което е ирелевантен в процеса. По
делото обаче е представено заключение на назначена в рамките на ДП №
ЗМ-242/2023г. по описа на Второ РУ Плевен Съдебно-химическа експертиза,
извършена в лаборатория при Национален институт по криминалистика към МВР,
резултатът от която е също отрицателен, вкл. за амфетамин.
Спорният момент
по делото е установена ли е по надлежния ред употребата на наркотици от
оспорващия. С двете групи документи (последно посочените и представените от административния
орган) се удостоверяват факти с правно значение за повдигнатия спор, поради
което същите подлежат на обсъждане. Посредством тях следва да бъде установен основният
спорен факт – управлявал ли е автомобила си жалбоподателят след употреба на
наркотични вещества или не.
В настоящия
случай е установено, че при проверката на жалбоподателя на 16.05.2023г. за
употреба на наркотици с техническо средство, дисплеят на същото е отчел наличие
на Амфетамин, но водачът не е приел този резултат и е дал незабавно, в рамките
на необходимото техническо време, биологични проби за извършване на медицинско
изследване за наличието на същите вещества. Това е и нормативния ред, съгласно
с чл.3а, т.2 от Наредба № 1/2017г. Видно е от обсъденото заключение на
Съдебно-химическата експертиза, че в предоставените за изследване биологични
проби от Н.В.Т. на 16.05.2023г., не е установено наличие на упойващи
лекарствени средства и наркотични вещества, включени в списъците-приложения към
чл.3 от Наредба за класифициране на растенията и веществата като наркотични
(сред които е и амфетамин). По аргумент за противното от чл.6, ал.9 от Наредба
№ 1/2017г., резултатът за употреба на наркотични вещества следва да се установи
от медицинското (химико-токсикологично) изследване и само в случай на отказ на
водача да подпише и получи талона за медицинско изследване и при неявяване в
определения срок, както и при отказ за изследване, се вземат предвид
показанията на техническото средство. При това положение, ответният орган е
следвало да съобрази резултата от медицинското изследване, за което
жалбоподателят е дал надеждни проби за изследване.
По делото е
представено доказателство, което безспорно установява, че е налице липса на
употреба на амфетамин, и същото е противопоставимо на резултата от
изследването, което е приложил административният орган. В настоящото
производство, с приоритет следва да бъде ценен резултата от Съдебно-химическата
експертиза, посредством който е оборена презумптивната доказателствена сила на
АУАН Серия GA № 895998/16.05.2023г., съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП. С оглед
изложеното, липсва материалноправно основание за прилагане на процесната по
делото ПАМ по отношение на оспорващия собственик на лек автомобил марка Ситроен
С5 с рег. номер ***, който го е управлявал на 16.05.2023г. в 13:37 ч. в гр.
Плевен, но не след употреба на наркотици, което означава, че липсва правно
основание за прилагане по отношение на същия на въпросната административна
принуда.
По изложените
съображения съдът в рамките на извършения контрол по чл.168, ал.1 от АПК намира,
че жалбата е основателна, а оспорената заповед като материално
незаконосъобразна следва да бъде отменена.
С оглед изхода
на спора, на жалбоподателя се дължат сторените и своевременно заявени разноски
в настоящото съдебно производство по представения списък в общ размер на 1210,00
лева, от които: договорено и заплатено по банков път адвокатско възнаграждение
в размер на 1200 лв. и заплатена държавна такса в размер на 10 лв. Съобразно
правилото на чл.143, ал.1 от АПК, разноските следва да се възстановят от
бюджета на органа, издал отменения акт, в случая – Областна дирекция на МВР гр.
Плевен, в чиято структура е началникът на сектор ПП Плевен. Искането за присъждане
на пътните разходи на процесуалния представител на жалбоподателя (на основание
чл.8, ал.2 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения) не следва да се уважава, тъй като последните не са разноски по
производството по делото. Разноски по производството са заплатените държавни
такси, адвокатско възнаграждение за оказана правна помощ и осъществено
процесуално представителство и разноските, които страната поема за събиране на
посочените от нея доказателства – чл.143, ал.1 от АПК. Отговорността за
разноски цели възстановяване на разноските, направени по делото във връзка с
извършването на правните действия по делото и оказаната правна защита. Такива
са депозит за призоваване на свидетел, възнаграждение за вещо лице, адвокатско
възнаграждение и т.н. Разходите по ангажираната защита се свеждат до
възнаграждението, което е платено за един адвокат. Други направени от страната
разноски, в т.ч. и заплатените пътни разходи, нейни или на процесуалния й
представител, не са разноски по производството на делото (в същия смисъл Определение
№ 11845 от 23.09.2020г. на ВАС по адм.д. № 9258/2020г.). Следва да бъде
съобразено и виждането, дадено в Решение № 832 от 12.08.1955г. на ВС по гр. д.
№ 3010/55г., II ГО на ВКС, което не е загубило правното си значение, че пътните
разходи не са възнаграждение на ангажирания адвокат и затова не следва да се
присъждат в полза на страната, която ги е направила и в полза на която делото е
решено. Нормата на чл.8, ал.2 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения регламентира дължимостта на заплащане на пътните
разходи от клиента към ангажирания от него адвокат. Разпоредбата на чл.143, ал.1
от АПК обаче лимитира подлежащите на присъждане в тежест на административния
орган разноски до размера на дължимия за процесуално представителство
адвокатски хонорар, поради което пътните разходи на адвоката на оспорващия не
следва да се възлагат в тежест на ответника.
Водим от горното и на
основание чл.172, ал.2, предл. второ от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 23-0938-000279 от 16.05.2023г. на Началник
сектор „Пътна полиция” към ОДМВР Плевен.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР гр.
Плевен да заплати на Н.В.Т. с ЕГН ********** ***, сумата от 1210 (хиляда двеста
и десет) лева, представляваща направените по делото разноски.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване на основание чл.172, ал.5, изр. второ от ЗДвП.
Препис от решението да се изпрати на
страните по делото.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: