Определение по адм. дело №1221/2025 на Административен съд - Стара Загора

Производството е по реда на чл.166, ал.4 във вр. с ал.2 и ал.3 от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл.172, ал.6 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.

Производството по адм. дело № 1221/ 2025 година по описа на Административен съд – Стара Загора е образувано по жалба от П. Р. П. с постоянен адрес гр.Стара Загора, подадена чрез пълномощника му адв.П. Б. Х., срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ЗПАМ/ № 25-1228-000835/ 18.11.2025г., издадена от Началник група в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Стара Загора, с която на основание чл.171, т.1, б. 3)бб) от ЗДвП по отношение на П. П. е разпоредено временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 3 месеца. В жалбата е направено искане за спиране изпълнението на оспорената заповед, като се твърди, че същата би могла да причини на жалбоподателя значителни и трудно поправими вреди, тъй като работата на жалбоподателя е свързана с осъществяване на таксиметрова дейност и е единствен източник на доходи и средства за издръжка, поради което с прилагането на процесната ПАМ не може да се снабди с ново СУМПС и съотв. няма как да осъществява трудовите си задължения.

Оспорената заповед е от категорията административни актове, по отношение на които е налице законово установено изключение от регламентирания в чл.166, ал.1 от АПК принцип за суспензивния ефект на подадената жалба. Заповедта и приложената с нея принудителна административна мярка са постановени на основание чл.171, т.1, б.“в“ от ЗДвП, като съгласно специалната норма на чл.172, ал.6 от ЗДвП, обжалването на заповедта не спира изпълнението на принудителна административна мярка. Приложимият процесуален ред за разглеждане и произнасяне по подаденото искане за спиране изпълнението на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-1228-000835/ 18.11.2025г., издадена от Началник група в сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР – Стара Загора, е този по чл.166, ал.3 във вр. с ал.4 от АПК.

След преценка на материалите по делото съдът намира, че искането за спиране изпълнението на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 21-1228-000682/ 04.10.2021г., е основателно, по следните съображения:

В Закона за движението по пътищата не са посочени основанията и условията, при които съдът може да спре допуснатото по силата на закона изпълнение на обжалвания акт. При липса на регламентирани в ЗДвП материалноправни предпоставки, следва да се приложи разрешението, дадено в общата разпоредба на чл.166, ал.4 от АПК. Посочената норма предвижда, че допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон може да бъде спряно от съда по искане на оспорващия при условията на чл.166, ал.2 от АПК – а именно когато предварителното изпълнение може да причини на жалбоподателя значителна или трудно поправима вреда, която да релевира осезателно застрашаване на частния интерес, като основание за прилагане на обезпечителната мярка.

По своята правна същност спирането на допуснато по силата на закона изпълнение на административния акт представлява вид обезпечителна мярка в административния процес, като прилагането й изисква да се докаже необходимост да бъде дадена тази временна защита, с цел да се предотврати евентуалното настъпване на значителни или трудно поправими вреди.

В настоящия случай вероятността за настъпването на значителни или трудно поправими вреди е обоснована с твърдения за невъзможност жалбоподателя да упражнява трудова дейност, което съответно би довело до липса на средства за издръжка. Към молбата е приложено издадено на П. Р. П. удостоверение за водач на таксиметров автомобил № 1025630 със срок на валидност 15.06.2028г., ведно с разрешение за извършване на таксиметров превоз на пътници № 335/ 01.01.2025г., издадено от Кмета на Община Стара Загора, валидно до 31.12.2025г.

Съдът приема, че изложените в искането обстоятелства са достатъчни, за да обосноват извод за реална възможност от настъпване на трудно поправими или значителни вреди за жалбоподателя от предварителното изпълнение на приложената с оспорената заповед принудителна административна мярка по чл.171, т.1, б. 3)бб) от ЗДвП. Несъмнено предварителното изпълнение на ПАМ от вида на процесната – „временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач“ и свързаната с това невъзможност на адресата на акта да управлява моторно превозно средство, би възпрепятствало осъществяваните от П. П. трудови функции като водач на таксиметров автомобил. Следователно съществува реална опасност жалбоподателят да остане без работа и съответно без възможност да реализира доходи, които да покриват разходите и да осигуряват необходимите средства за живот на лицето и неговото семейство.

Ето защо съдът намира, че предварителното изпълнение на обжалвания акт би довело до настъпване на неблагоприятни и неотстраними последици за П. П. П., свързани с претърпяване на имуществени вреди, което обуславя засягането на важен интерес.

По тези съображения и на основание чл.166, ал.3 във вр. с ал.4 и ал.2 от АПК във вр. с чл.172, ал.6 от ЗДвП, съдът

СПИРА предварителното изпълнение на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-1228-000835/ 18.11.2025г. на Началник група в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Стара Загора, до приключване на производството по адм. дело № 1221/ 2025 г. по описа на Административен съд – Стара Загора с влязъл в сила съдебен акт.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.