РЕШЕНИЕ
№ 18670
гр. София, 14.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 177 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ
при участието на секретаря ХРИСТИНА Н. КОЕМДЖИЕВА
като разгледа докладваното от НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ Гражданско дело №
20231110126934 по описа за 2023 година
намери следното:
Производството е по реда на чл. 415, ал. 1 вр. чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от „Т С ЕАД срещу П. И. Б. с
искане да бъде установено, че ответникът дължи на дружеството сумите,
както следва: 2913,37 лева – главница, представляваща стойност на
незаплатена топлинна енергия за периода 01.05.2020 г. – 30.04.2022 г.,
доставена в имот с адрес: ведно със законната лихва за забава от 16.03.2023 г.
до окончателното изплащане на вземането, 331,49 лева – мораторна лихва за
забава върху стойността на главницата, начислена за периода 15.08.2020 г. –
02.03.2023 г., 46,85 лева – цена на услуга за дялово разпределение за периода
01.05.2020 г. – 31.05.2022 г., ведно със законната лихва за забава от 16.03.2023
г. до окончателното изплащане на вземането, както и мораторно обезщетение
върху главницата за дялово разпределение на стойност 7,08 лева, начислено
за периода 16.07.2020 г. – 02.03.2022 г. Ищецът твърди наличието на
облигационно правоотношение с ответника, възникнало по силата на сключен
договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи са
обвързвали потребителите без да е необходимо изричното им приемане.
Сочи, че в изпълнение на договорните си задължения, в периода от 01.05.2020
г. – 30.04.2022 г., е доставил топлинна енергия в процесния топлоснабден
имот, собственост на ответника, която не била заплатена от купувача. Твърди,
че съгласно общите условия към договора, купувачите са длъжни да заплащат
цената за доставената топлинна енергия в 45 – дневен срок от изтичането на
периода, за който се отнасят. В тази връзка, сочи че за него са налице
основания за претендиране на мораторно обезщетение. Твърди, че в сградата,
в която се намира процесният топлоснабден имот било извършвано
1
разпределение на топлинната енергия по система за дялово разпределение,
осъществявано от „Бруната“ ООД, поради което ответника му дължал и
цената на услугата за дялово разпределение, както и лихва за забава. Посочва,
че за процесните изискуеми вземания разполага с издадена в негова полза
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 13763/2023 г., по описа на
Софийски районен съд, 177 с-в, срещу която ответникът е възразил. В тази
връзка, моли съда да признае за установено, че ответникът дължи в полза на
топлофикационното дружество процесните вземания, предмет на издадената
заповед за изпълнение. Претендира разноски. В срока по чл. 131 ГПК
ответникът е подал отговор на исковата молба. Взема становище за
неоснователност на предявените искове. Оспорва наличието на облигационно
правоотношение с ищеца, реалната доставка на услугите, както и размера на
претендираните вземания. Релевира възражение за изтекла погасителна
давност. Претендира разноски. В хода на производството, с Определение №
24009/10.07.2023 г., на основание чл. 219, ал. 1 ГПК, съдът конституира като
трето лице – помагач на страната на ищеца, фирмата за дялово разпределение
/ФДР/ - „Бруната“ ООД, като дружеството не е взело становище във връзка с
предявените искове.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните
писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно
правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени положителни
установителни искове с правно основание по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал.
1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
При релевираните в исковата молба твърдения възникването на
спорното право се обуславя от осъществяването в обективната
действителност на следните материални предпоставки (юридически факти):
1) наличието на действително правоотношение по договор за продажба
(доставка) на топлоенергия, по силата на което продавачът се е задължил да
прехвърли правото на собственост върху процесните стоки и да ги предаде, а
купувачът да ги получи и да заплати уговорената продажна цена и 2)
продавачът да е доставил топлинна енергия в твърдяното количество на
купувача.
По отношение на претенцията на ищеца относно вземанията за цената
на услугата за дялово разпределение, същият следва да докаже, че
собствениците на самостоятелни обекти в сградата, в режим на етажна
собственост, в която се намира процесният имот, са възложили
извършаването на услугата за дялово разпределение на топлинна енергия на
„Бруната“ ООД /ФДР/, като въз основа на договорно правоотношение между
ФДР и ищеца, ответникът следва да заплаща цената на посочената услуга в
полза на „Топлофикация София“ ЕАД.
По отношение на исковете с правна квалификация по чл. 86 ЗЗД, в
тежест на ищеца е да докаже наличието на главни изискуеми вземания,
съответно изпадането на купувача в забава, както и стойността на
претендираните мораторни обезщетения.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „потребители на топлинна енергия” са всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение. Видно от съдържанието на § 1, т. 2а от ДР ЗЕ
2
"Битов клиент" е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди, а съобразно §
1, т. 41б ДР ЗЕ "Потребител на енергийни услуги" е: краен клиент, който
купува енергия или природен газ, и/или ползвател на преносна и/или
разпределителна мрежа за снабдяването му с енергия или природен газ.
Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС
по тълк. д. № 2/2017 г., ОСГК – „Собствениците, респективно бившите
съпрузи като съсобственици, или титулярите на ограниченото вещно право
на ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на доставената
топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за
енергетиката в хипотезата, при която топлоснабденият имот е
предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, освен ако
между ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие
е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за
същия имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на
топлинна енергия за битови нужди дължи цената й… Клиенти на топлинна
енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от
посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със
съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на
ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор
за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при
публично известните общи условия директно с топлопреносното
предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива
качеството "клиент" на топлинна енергия за битови нужди ("битов
клиент" по смисъла на т. 2а § 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за
доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното
предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и
топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на
ГПК, например с откриването на индивидуална партида на ползвателя
при топлопреносното дружество, но не се презумира с установяване на
факта на ползване на топлоснабдения имот. В гореизложения смисъл
изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и титулярите
на ограниченото вещно право на ползване като клиенти (потребители) на
топлинна енергия за битови нужди и страна по продажбеното
правоотношение с топлопреносното предприятие не е изчерпателно.
Противното разбиране би противоречало на принципа за договорна свобода,
регламентиран в чл. 9 ЗЗД и приложим както за гражданските, така и за
търговските сделки. При постигнато съгласие между топлопреносното
предприятие и правен субект, различен от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, за
сключване на договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за
топлоснабден имот при спазване на одобрените от КЕВР публично извести
общи условия, съставляващи неразделна част от договора, този правен
субект дължи цената на доставената топлинна енергия за собствените му
битови нужди.“
По делото е представен препис от Нотариален акт, съставен на
11.10.1989 г., видно от който П. И. Б. е придобил по силата на сключен
договор за покупко – продажба с Илия Петров Б. и Мария Захариева Б.а,
правото на собственост върху апартамент № 30, находящ се в гр. София, ж.к.
„Девети септември“, в жилищна сграда „Леон Таджер“, бл. 51, вх. „Б“, ет. 4.
Представено е удостоверение от „Географско – информационна система –
3
София“ ЕООД с изх. № 68-00-1430(3)/24.10.2014 г., съгласно което старият
адрес - ул. „Леон Таджер“ бл. № 51 се отнася за жилищна сграда с четири
входа и е с настоящ адрес – ж.к. „Лагера“, блок № 51, вх. А, Б, В, Г. От
приетите по делото писмени доказателства, представени от ищеца, се налага
изводът че ответникът е собственик на процесния топлоснабден имот, поради
което, на основание чл. 153, ал. 1 ЗЕ, същият е клиент на топлопреносното
дружество.
Правното действие на сключения договор за продажба на топлинна
енергия с ответника попада под приложното поле на ЗЗД, тъй като учреденото
договорно правоотношение е възникнало между търговец и физическо лице,
за които следва да се прилагат нормативните правила, уредени в ЗЗД – арг.
чл. 318, ал. 2 ТЗ. Този договор не е търговска продажба, тъй като негов
предмет представлява вещ за лично потребление (топлинна енергия – арг. чл.
110, ал. 2 ЗС) и купувачите са физически лица. По това гражданско
(облигационно) правоотношение за ищеца са породени две основни
облигаторни задължения – да прехвърли правото на собственост върху
описаните във фактурите стоки и да предаде тяхното владение на купувачите,
а за ответника – да заплати уговорената продажна цена с ДДС и да получи
вещите (арг. чл. 110, ал. 2 ЗС), предмет на договорите – арг. чл. 200, ал. 1 ЗЗД.
Договорът е сключен при предварително установени от ищеца общи условия
– арг. чл. 150, ал. 2 ЗЕ. Договорът за търговска продажба представлява
консенсуален, двустранен и комутативен договор, като при неговото
сключване се пораждат правните последици, към които са насочени
насрещните волеизявления на страните. Предаването на вещите, предмет на
договора и заплащането на уговорената цена не се включва в неговия
фактически състав, а са в изпълнение на породените от него договорни
задължения. По силата на чл. 327 ТЗ купувачът е длъжен да плати цената при
предаване на стоката, освен ако е уговорено друго. Следователно, за да
възникне изискуемостта на правното задължение за заплащане на продажната
цена, продавачът трябва да изпълни своето задължение за предаване на
вещите, предмет на договорното правоотношение.
По отношение на насрещните права и задължения, произтичащи от
сключения между страните договор за продажба на топлинна енергия,
приложение намират разпоредбите, предвидени в Общите условия за
продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация София“
ЕАД, одобрени с Решение № ОУ – 1 от 27.06.2016 г. на КЕВР. По делото не
са ангажирани доказателства, от които да бъде видно че ответникът е
упражнил правото си по чл. 150, ал. 3 ЗЕ, поради което Общите условия на
дружеството – ищец намират приложение в отношенията между страните.
По делото се установи наличието на валидно облигационно
правоотношения между страните, възникнало по силата на сключен договор
за продажба на топлинна енергия, поради което следва, че спорът се
концентрира върху обстоятелството дали е доставена топлинна енергия за
процесния период, съответно на каква стойност.
В тази връзка, по делото е прието заключение на съдебно - техническа
експертиза. От данните в нея се установява, че за периода от 01.05.2020 г. до
30.04.2022 г., в процесния имот е доставяна топлинна енергия, отдадена от
сградна инсталация, както и топлинна енергия за отопление на имота и за
подгряване на топла вода. В заключението си вещото лице е посочило, че при
съобразяване на издадените изравнителни сметки от „Бруната“ ООД, общата
4
стойност на доставената топлинна енергия за процесния период възлиза на
2925,95 лева. По делото е изслушана и приета и съдебно - счетоводна
експертиза, от която се установява че общо начислените и незаплатени суми
от ищеца за топлинната енергия, доставена в процесния имот възлиза на
2839,39 лева. Съдът кредитира експертните заключения като мотивирани,
обективни и компетентно изготвени.
Посочените данни обуславят изследването на основателността на
релевираното от ответника възражение за изтекла погасителна давност по
отношение на претенциите на ищеца. Безспорно в отношенията между
страните е обстоятелство, че вземанията на „Топлофикация София“ ЕАД са
периодични по своя характер и се погасяват с кратката тригодишна
погасителна давност, уредена в чл. 111, б. „в“ ЗЗД. От приложеното към
настоящото дело ч.гр.д. № 13763/2023 г. по описа на Софийски районен съд,
177 с-в, се установява че ищецът е прекъснал давността с депозирането на
заявление по чл. 410 ГПК на 16.03.2023 г., което има за предмет процесните
вземания, по аргумент на чл. 422, ал. 1 ГПК. Ищецът е спазил срока,
предвиден в чл. 415, ал. 4 ГПК, в рамките на който е заявил настоящите
установителни претенции, поради което действие намира законоустановената
презумпция, съгласно която исковете се смятат предявени от момента на
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК. Съгласно чл. 116, б. „б“ ЗЗД,
давността се прекъсва с предявяване на иск или възражение. Направеното в
исковата молба възражение за изтекла в полза на ответника погасителна
давност съдът намира за неоснователно, доколкото претенциите на ищеца са
свързани с наличието на изискуеми вземания, дължими за периода от
01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. При съобразяване на датата на депозиране на
заявлението по чл. 410 ГПК от ищеца – 16.03.2023 г., следва че погасени по
давност са вземания, предхождащи посочения момент, каквито не са предмет
на разглеждане в настоящото производство. В тази връзка, възражението на
ответника следва да бъде оставено без уважение.
Във връзка с изложеното, съдът намира за основателна претенцията на
ищеца относно наличието на непогасено вземане за доставена и потребена в
периода 01.05.2020 г. – 30.04.2022 г топлинна енергия в процесния имот, на
стойност 2839,39 лева, като за горницата над уважения размер до пълно
предявения в размер на 2913,37 лева, претенцията следва да бъде отхвърлена
като неоснователна.
Ищецът е обективирал искане за установяване наличието на изискуемо
вземане от ответника за главница на стойност 46,85 лева, представляваща
цена за извършено дялово разпределение за периода 01.05.2020 г. – 30.05.2022
г. Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната
енергия в сграда - етажна собственост се извършва по система за дялово
разпределение. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна
собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна
енергия за отопление на имотите, по аргумент на чл. 142, ал. 2 ЗЕ. В чл. 139б
ЗЕ е посочено, че клиентите в сграда - етажна собственост избират лице,
регистрирано по реда на чл. 139а, за извършване на услугата дялово
разпределение. От приложените по делото писмени доказателства се
установява, че Етажната собственост /ЕС/, част от която е и процесния имот, с
Протокол № 3193/29.08.2012 г. от Общо събрание на ЕС, е взела решение за
възлагане на извършването на услугата за дялово разпределение на „Бруната“
5
ООД. От представеното от ищеца заявление, се установява че
упълномощеният представител на ЕС е възложил извършването на услугата
за дялово разпределение на третото – лице помагач, считано от 01.05.2012 г.
Във връзка с посоченото може да се направи извод, че в отношенията между
третото лице – помагач и етажните собственици е налице валидна
облигационна връзка, обуславяща изготвянето на изравнителни сметки за
самостоятелните обекти в сградата. От приложения по делото договор от
09.06.2020 г., сключен между „Топлофикация София“ ЕАД и „Бруната“ ООД
/ФДР/ се установява, че ищецът възлага извършването на услугата за дялово
разпределение на ФДР, като в пар. II – „Срок на договора“, е посочено, че
отчетният период, предмет на договора е от 01.05.2020 г. до 30.04.2021 г.,
като действието му подлежи на автоматично подновяване и за следващ
отчетен период, в случай че не са налице възражения за продължаването му.
По делото не са ангажирани доказателства оспорващи автоматичното
удължаване на срока на договора, поради което съдът счита че същият е
породил правните си последици между страните в рамките на периода от
01.05.2020 г. до 30.04.2022 г.. Съгласно чл. 22, ал. 2 вр. чл. 36 от Общите
условия на ищеца от 2016 г., клиентите на дружеството – ищец следва да
заплащат на продавача на топлинна енергия стойността на услугата за дялово
разпределение чрез избрания търговец /ФДР/. От съдържанието на приетата
по делото съдебно – счетоводна експертиза се установява, че са налице
начислени и незаплатени суми за услугата за дялово разпределение по
двадесет броя фактури, издадени за периода 01.05.2020 г. – 30.04.2022 г., на
обща стойност 70,38 лева. При съвкупна преценка на събраните в хода на
процеса доказателства, съдът счита че претенцията на ищеца относно цената
за извършената услуга за дялово разпределение е основателна в пълно
предявения размер на иска на стойност 46,85 лева, като за периода 01.05.2022
г. – 31.05.2022 г. искането следва да бъде отхвърлено като неоснователно и
недоказано.
Във връзка с предявените искови претенции за установяване на
дължимостта на мораторна лихва върху стойността на главницата за
доставената топлинна енергия, ищецът следва да докаже, че е налице
неизпълнение на изискуемо задължения от страна на ответника, съответно
момента, считано от който същият е изпаднал в забава. В настоящия случай,
доколкото ответникът е обвързан от нормите, установени в Общите условия
на ищеца от 2016 г., следва че по отношение на дължимата лихва за забава
приложение намира чл. 33, ал. 4 и ал. 5 от раздел IX от Общите условия.
Видно от съдържанието на посочената разпоредба е, че „Топлофикация
София“ ЕАД начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва в
случаите на неизпълнение на дължимата престация след изтичане на 45 –
дневен срок, считано от датата на издаване на общата фактура. С оглед
приложената от ищеца фактура № ********** от 31.07.2020 г., следва че
падежът относно изискуемите вземания за отчетния период от 01.06.2020 г.
до 30.04.2021 г. настъпва на 15.09.2021 г. От представената по делото фактура
№ **********/31.07.2022 г. относно отчетния период от 01.05.2021 г. до
30.04.2022 г., следва че ответникът е изпаднал в забава за плащане, считано
от 15.09.2022 г. При съобразяване на данните, посочени в приетата по делото
съдебно – счетоводна експертиза, съдът приема за установено, че за
доставената в процесния имот незаплатена от ответника топлинна енергия за
отчетния период от 01.06.2020 г. до 30.04.2022 г., ответникът дължи на ищеца
мораторно обезщетение, начислено върху стойността на непогасената
6
главница за периода 15.09.2020 г. – 02.03.2023 г., в размер на 272,61 лева. В
тази връзка, следва че относно претенцията за горницата над уважения размер
на иска до пълно предявения на стойност 331,49 лева, както и за периода от
15.08.2020 г. до 15.09.2020 г. искането следва да бъде отхвърлено като
неоснователно.
Искът за установяване на изискуеми вземания от ответника по
отношение на претенцията за мораторна лихва върху главницата за услугата
за дялово разпределение, съдът намира за изцяло неоснователен. В общите
условия на ищеца не е предвиден срок, нито друг юридически факт, с
настъпването на който това вземане да става изискуемо, поради което на
общо основание – чл. 84, ал. 2 ЗЗД – длъжникът изпада в забава след покана.
По делото не са ангажирани доказателства относно отправяна от ищеца до
ответника покана за плащане на цената на предоставената услуга, поради
което същият не е изпаднал в забава.
По отношение на разноските, съдът намира, че съгласно чл. 78, ал. 1
ГПК, такива следва да се присъдят на ищеца съобразно уважената част от
исковете. Във връзка с претендираното от ищеца юрисконсултско
възнаграждение, съдът определя същото в размер на 100,00 лв., съгласно
правилата на чл. 78, ал. 8 ГПК и чл. 25, ал. 1 Наредба за заплащането на
правна помощ. При съобразяване на задължителните тълкувателни
разяснения, дадени с Тълкувателно решение № 4/2013г. на ВКС, ОСГТК, т.
12, съдът следва да се произнесе по разпределението на отговорността за
разноски в заповедното и в исковото производство. Съгласно представения от
ищеца списък с разноски по чл. 80 ГПК, същият е доказал сторените разноски
в общ размер от 751,96 лева. При съобразяване на уважената част от
предявените искови претенции, следва че дължимите в полза на ищеца
съдебно – деловодни разноски възлизат на 673,14 лева, като същите следва да
бъдат възложени в тежест на ответника.
По аргумент на чл. 78, ал. 3 ГПК, ответната страна също има право на
разноски съразмерно с отхвърлената част от иска. В настоящия случай
ответникът претендира присъждането на извършени разходи в
производството на стойност 500 лева, представляващи заплатено адвокатско
възнаграждение. Ищецът е направил възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за
прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, което съдът
счита за неоснователно. При съобразяване на законоустановените минимални
стойности на дължимите адвокатски възнаграждения по чл. 7, ал. 2, т. 2 от
Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, се установява че претендираното вземане от ответника е под
установените минимални стойности, поради което не са налице основания за
уважаване на възражението на ищеца. В тази връзка, предвид отхвърлената
част от исковете, следва че ищецът дължи на ответника разноски в размер на
21,21 лева.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че П. И. Б., ЕГН **********, дължи
на „Т С ЕАД, ЕИК на основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1
ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ, сумата от 2839,39 лева – главница, представляваща
7
стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до
30.04.2022 г., доставена в имот с адрес - , ведно със законната лихва за
забава от 16.03.2023 г. до изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска за
горницата над уважения размер до пълно предявения на стойност 2913,37
лева, като неоснователен.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че П. И. Б., ЕГН **********, дължи
на „Т С ЕАД, ЕИК , на основание чл. 86, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, сумата от 272,61
лева - законна лихва за забава върху дължимата сума за потребената топлинна
енергия в процесния имот, начислена за периода от 15.09.2020 г. до
02.03.2023 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над уважения размер до
пълно предявения на стойност 331,49 лева, както и за периода от 15.08.2020 г.
до 14.09.2020 г., като неоснователен.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че П. И. Б., ЕГН **********, дължи
на „ТТ С ЕАД, ЕИК на основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1
ЗЗД, сума в размер на 46,85 лева, представляваща дължимата цена на
услугата за дялово разпределение, предоставена в периода 01.05.2020 г. –
30.04.2022 г., ведно със законната лихва за забава от 16.03.2023 г. до
окончателното изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска за периода
01.05.2022 г. – 31.05.2022 г., като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Т С ЕАД, ЕИК против П. И. Б., ЕГН
**********, иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за заплащане на сумата от 7,08 лева –
законна лихва за забава върху главницата за извършената услуга за дялово
разпределение за периода от 16.07.2020 г. – 02.03.2023 г., като
неоснователен.
ОСЪЖДА П. И. Б., ЕГН **********, да заплати на „Т С ЕАД, ЕИК на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 673,14 лева – разноски в
производството, съобразно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА „Т С ЕАД, ЕИК да заплати на П. И. Б., ЕГН **********, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 21,21 лева – разноски в
производството, съобразно отхвърлената част от исковете.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице – помагач
„Бруната“ ООД на страната на ищеца.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от
връчването на страните пред Софийски градски съд с въззивна жалба, по реда
на глава ХХ ГПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8