Решение по дело №4140/2019 на Районен съд - Перник

Номер на акта: 653
Дата: 18 март 2020 г. (в сила от 10 юни 2020 г.)
Съдия: Диана Младенова Матеева
Дело: 20191720104140
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 8 юли 2019 г.

Съдържание на акта

 РЕШЕНИЕ

№653 / 18.3.2020г.

Гр. Перник, 18.03.2020 г.

В ИМЕТО.НА НАРОДА

ПЕРНИШКИ РАЙОНЕН СЪД, 6 гр. с. в публично съдебно заседание на 18 02 2020 година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Д МАТЕЕВА При секретар Т Тодорова

като разгледа гр. д. № 04140/2019 г. по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 415, във връзка с чл. 410 от ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 150 от ЗЕ.

по искова молба от „Топлофикация - Перник” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Перник, кв. Мошино, ТЕЦ „Република”, представлявано от Л. Спасов против

Ц.А.Л. ЕГН ********** ***

Че дължи на дружеството

за сумата 346.14 лв. за доставена и незаплатена топлоенергия на посочения адм.адрес, от която

главница 295.64 лв. представляваща дължимата главница за периода 01.05.2016- 30.04.2018г.

изтекла лихва 50.50 лв.представляваща изтекла лихва за периода 10.07.2016 - 18.03.2019г.

както и законната лихва върху главницата от датата на заявлението по чл.410 ГПК-29.03.2019г. до окончателното изплащане на сумите, по чг дело 02219/ 2019г. ПРС

Претендират се и разноските по УИ и по запов.производство.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от адв.В П. -

В него искът е оспорен по основание и размер, като се твърди, че -не е потребител / ползвател на топлофицирания имот -не е единствен собственик на топлофицираното жилище -оспорва начислената кубатура като по-голяма от действителната -настъпила е погасителна давност за част от периода

Като прецени процесуалната допустимост на иска, взе предвид становищата на страните и обсъди събраните по делото доказателства, съдът намери следното:

По допустимостта


Искът е предявен от процесуално легитимирана страна и при наличието на правен интерес, поради което е процесуално допустим. Наличието на правен интерес се установява от приложеното ЧГД по което е издадена срещу ответника в полза на ищеца заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 от ГПК за вземането

Срещу заповедта е постъпило възражение в .срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК.

Искът за установяване на вземането е подаден в преклузивния срок по чл. 415, ал. 1 от ГПК.

По същество:

За уважаването му в тежест на ищеца е да установи качеството си на топлопреносно предприятие, качеството клиент/купувач на топлинна енергия за битови нужди на ответника, валидно възникнала облигационна връзка между тях, изпълнение на своето задължение по същата, вида и размера на задължението на ответника.

Установи се по делото че

ищцовата страна има предмет на дейност - включва производство, пренос, разпределение на топлинна енергия като топлопреносно предприятие по смисъла на чл. 129 ЗЕ

наличието на качеството "клиент”/"купувач на топлинна енергия” по отношение на ответника следва да се прави съгласно разпоредбите на ЗЕ и ОУ за продажба на топлинна енергия за битови нужди от “Топлофикация - Перник” ЕАД. Последните имат обвързваща сила за страните по взаимоотношенията, възникнали във връзка с производство и доставка на топлинна енергия при спазване на чл. 150 от ЗЕ.

По делото са представени ОУ за продажба на топлинна енергия за битови нужди от “Топлофикация - Перник” ЕАД, неоспорени от ответника.

Съдът приема, че условията на чл. 150, ал. 1 и ал. 2 от ЗЕ са изпълнени, поради което представените ОУ имат обвързваща сила по отношение на страните по взаимоотношенията, свързани с производството и доставката на топлинна енергия, осъществявани от ищеца по делото.

Съгласно чл. 1 от ОУ, страни по тези взаимоотношения са “продавача на топлинна енергия” - “Топлофикация - Перник” ЕАД и “купувача на топлинна енергия” - потребител за битови нужди.

Според чл. 3 от ОУ купувач на топлинна енергия може да бъде всяко физическо лице, което е собственик или титуляр на вещно право на ползване на имот в топлоснабдена сграда.

Според чл. 153, ал. 1 от ЗЕ - клиенти на топлинна енергия са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда -

етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение.

За установяване качеството клиент/купувач на топлинна енергия на ответника, ищецът е представил писмени доказателства.

По доказателствата - декларация от МДТ Перник се установява, че: Топлофицираното жилище е декларирано в ДМДТ Перник по 1 / 2 ид.част, т.е. режим СИО заедно със съпруга - А.Й.Л.Представено е удостоверение за сключен гр.брак А.Л.е починал.

Имотът е предеклариран от наследници

Към момента съпругата - ответница - живее в жилището и следва да заплаща консумативите

Топлофицираното жилище в режим СИО

Следователно, ответникът може да отговаря, за цялото задължение тъй като е в БЕЗДЯЛОВА СИО и е налице законова солидарност на съпрузите за задължения, поети за задоволяване нуждите на семейството - чл.32 ал.2 СК и чл.Зб ал.2 СК на основание брачна връзка между съпрузите.

В тази връзка - най-нова съдебна практика, вкл. на ПОС / решение № 395 от 01.11.2019.г. в гр.дело № 566 / 2019г. /а именно :

Щом апартаментът е придобит по време на брака, който не е прекратен към момента и е СИО по смисъла на чл.19 ал.1 СК от 1985г.отм. но действащ към момента на покупката, и по см. на чл.21 ал.1 СК действащ в момента - съгласно чл.17 пр. първо СК - всеки от съпрузите отговаря изцяло за задължения породени от СИО независимо дали живее в него или не.

Следователно - най-накрая ПОС е приел като практика една законова постановка, която създаде тяхна предходна погрешна трактовка на този въпрос.

Що се касае до размера на сумите- същите не се оспорват като размери и като периоди, поради което съдът приема, че са коректно начислени и се дължат.

Няма суми погасени по давност, нито има частични плащания.

Следователно- съпругата- ответница дължи цялото задължение, тъй като няма погасени по давност суми.

По разноските :

Предвид изхода на делото , се дължат разноски: от ответника на ищците, в размер 845 лв. по УИ и 75лв. по запов.производство

Мотивиран от горното, Съдът

 

РЕШИ

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения на основание чл. 415, във вр. е чл. 410 от ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 150 от ЗЕ иск

на Топлофикация - Перник” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Перник, кв. Мошино, ТЕЦ „Република”, представлявано от Любомир Вангелов Спасов, че

Ц.А.Л. ЕГН ********** *** дължи на дружеството

за сумата 346.14 лв. за доставена и незаплатена топлоенергия на посочения адм.адрес, от която

главница 295.64 лв. представляваща дължимата главница за периода 01.05.2016- 30.04.2018г.

изтекла лихва 50.50 лв.представляваща изтекла лихва за периода 10.07.2016 - 18.03.2019г.

както и законната лихва върху главницата от датата на заявлението по чл.410 ГПК -29.03.2019г. до окончателното изплащане на сумите, по чг дело 02219/ 2019г. ПРС

ОСЪЖДА Ц.А.Л. ЕГН ********** ***

- ДА ЗАПЛАТИ РАЗНОСКИ на „Топлофикация „Перник АД : 904.07 лв. по УИ и 75лв. по запов.производство

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване е въззивна жалба пред ПОС в двуседмичен срок от връчването му на страните

След влизане в сила на решението, заверен препис от него да се изпрати за прилагане по ЧГД на съотв. състав.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: