№ 340
гр. гр.Несебър, 21.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, I-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и първи септември през две хиляди двадесет
и втора година в следния състав:
Председател:Пламен М. Дойков
при участието на секретаря Р.Г.М.
като разгледа докладваното от Пламен М. Дойков Гражданско дело №
20222150100040 по описа за 2022 година
Делото е образувано по искова молба от „Ю.Б.” АД, ЕИК: ***, гр. *** ,
представлявано от Д.Ш. – изп. директор и М.В.- прокурист, чрез адв. Х. И.,
САК, със съдебен адрес: гр. *** против С. А. Д., ЕГН **********, гр. ***.
Ищецът сочи, че по силата и при условията на Договор за потребителски
кредит FL788003 от 04.11.2015г. е предоставил на ответника кредит в размер
на 10618.00лева, като последният се бил задължил да върне ползвания
кредит, заедно с дължимите лихви, в срокове и при условията на процесния
договор. Д. бил усвоил предоставените парични средства чрез разплащателна
сметка, разкрита на негово име в банката с IBAN: BG 06 BPBI 7945 10
69241501 при „Ю.Б.” АД. Сочи се банково бордеро от 04.11.2015г., с което се
доказвал направения превод по сметката. Ищецът твърди, че по силата на
договора се дължала променлива годишна лихва в размер на 9,789% ,
изчислен при посочени в договора условия. По процесния договор ГПР
(Годишният процент на разходите) по отпуснатия кредит бил 12.86%.
Страните изрично били уговорили и дължимостта на такси и комисиони, във
връзка с процесния кредит. Страните били уговорили и че при просрочие на
дължимите месечни погасителни вноски, както и при предсрочна изискуемост
на кредита, ответникът дължи обезщетение за времето на забава (мораторна
лихва) върху просрочените суми в размер на законната лихва за забава.
Погасителните вноски следвало да се заплащат съгласно погасителен план до
4-то число на месеца, а крайният срок за погасяване на кредита, включително
дължимите лихви бил уговорен до 04.11.2020г. На 10.06.2021 г. „Ю.Б.” АД
подала заявление за издаване на заповед за изпълнение въз основа на
документ по чл. 417 от ГПК, допускане на незабавното й изпълнение и
издаване на изпълнителен лист, по което е образувано ч.гр.д. № 758/ 2021г. по
описа на Районен съд гр. Несебър, което било уважено и била издадена
Заповед № 230/10.06.2021г. за изпълнение на парично задължение въз основа
на документ по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист срещу ответника С. А. Д.
1
и солидарния длъжник Г. И. И.. В срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК ответникът
Д. е възразил писмено срещу заповедта за изпълнение, поради което на осн.
чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК на заявителя в заповедното производство било
указано да предяви иск за установяване на вземането си. Ищецът счита, че
ответника има неизпълнено към него, падежирало и установено по размер
вземане, за което е издадена посочената по делото Заповед №
230/10.06.2021г. за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417 от ГПК, поради което иска да се постанови решение, с
което да се приеме за установено, че С. А. Д., ЕГН **********, с адрес: гр.
***, има задължение към ищеца, произтичащо от Договор за потребителски
кредит FL812973 от 29.06.2016г., за следните суми: 1834.84 лева (хиляда
осемстотин тридесет и четири лева и осемдесет и четири стотинки), от които:
1527.02 лева (хиляда петстотин двадесет и седем лева и две стотинки) -
главница; 36.55 лева(тридесет и шест лева и петдесет и пет стотинки.) -
възнаградителна лихва за периода от 04.06.2020 г. до 04.11.2020 г.; 250.27
лева (двеста и петдесет лева и двадесет и седем стотинки) - мораторна лихва
(обезщетение за забава по чл. 9 от Договора) за периода от 04.06.2020 г. до
24.05.2021г. и 21.00 лева (двадесет и един лева) - такси за периода от
04.06.2020 г. до 04.11.2020г. Прави се искане за присъждане на разноски в
заповедното и исковото производства. Правят се доказателствени искания.
Ответникът С. А. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, депозира
писмен отговор в срока по чл. 131 от ГПК чрез адв. М. Х. Б., АК гр.
Благоевград. Исковата молба се оспорва като недопустима и неоснователна.
На първо място се заявява, че не било представено доказателство за
предявена в едномесечния срок искова молба. На следващо място не било
ясно как е формиран размера на исковата претенция. Не било ясно от коя дата
Д. бил в забава. Твърди се, че Д. е поръчител по посочения договор. Не били
верни твърденията на ищеца за уведомяване на ответника за настъпила
предсрочна изискуемост на вземането, нито му била дадена възможност при
точна индивидуализация на вземането за заплащане на посочената сума. До
датата на връчване на книжата от ЧСИ Ивелина Бакалова по изп.д. № 979/
2021г. Д. не бил уведомяван , че има непогасени задължения към банката.
Ответникът не бил усвоил посочената заемна сума по Договор за
потребителски кредит FL788003 от 04.11.2015г. Не била налице и
солидарната отговорност между него и другото лице посочено в издадените
заповед и изпълнителен лист. Прави се позоваване на осн. чл. 147, ал. 1 от
ЗЗД, като защитата твърди, че на ответника не било съобщавано за
падежирала вноска, за срока на забавата , както и за стойността на
падежиралата вноска. Ответникът не бил уведомяван за настъпилата
предсрочна изискуемост в 6- месечния срок. Не бил уведомяван и главния
длъжник. Налице били неравноправни клаузи. Претендира се за отхвърляне
на иска и присъждане на разноски.
Предявените искове са с материалноправно основание в чл. 422, ал. 1
вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК във вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
В съдебно заседание процесуалния представител на ищцовото
дружество не се явява, но с изрична молба исковат молба се поддържа.
Ответникът, редовно призован , не се явява . Не се явява и адв. М. Б.,
като отговорът на исковата молба се поддържа с писмено становище.
По делото са представени : Договор за потребителски кредит FL788003
2
от 04.11.2015г.; погасителен план по кредит; извлечение от разплащателна
сметка на клиента; банково бордеро № 1106693/ 04.11.2015г. за усвояване на
кредита; параметрична справка за движението по кредитната сделка ( справка
„Транзакции“). Приложено е ч.гр.д. № 758/2021г. на РС гр. Несебър.
От приетите по делото писмени доказателства се установи следното.
На 04.11.2015г. между „Ю.Б.” АД, ЕИК: ***, гр. ***, от една страна и Г.
И. И., ЕГН **********, гр. Несебър, ул. „Хан Крум“ № 43 и С. А. Д., ЕГН
**********, гр. *** е бил сключен Договор за потребителски кредит
FL788003. И. и Д. са посочени като „Кредитополучатели“ по посочения
договор. Съгласно чл. 1(1) от Договора , банката е предоставила
потребителски кредит в размер на 10618.00лева за текущи нужди. Двамата
кредитополучатели са се задължили да върнат посочената сума , заедно с
дължимите лихви, в сроковете и при условията на настоящия договор. В чл.2
(1) е посочено, че сумата ще бъде преведена по сметка на Г. И. в банката
кредитодател. За последното обстоятелство е представено банково бордеро,
от което се вижда, че сумата е постъпила по сметка на И., което
обстоятелство не се спори между страните. За усвоената сума е уговорена
лихва – променлива годишна лихва, която се определя като сбор от
референтен лихвен процент плюс фиксирана договорна надбавка в размер на
9.789%. За референтен лихвен процент е прието да се използва 6- месечния
СОФИБОР, приложим за съответния период на начисляване на лихвата, по
методика определена и посочена в договора. Уговорен е и ГПР в размер на
1.86%. Общата сума по кредита е определена на 14163.82лева. Изготвен и
предоставен е погасителен план. Уговорено е погасяването на кредита да
стане на 04.11.2020г. Страните също са уговорили и заплащане на такси и
комисионни съгласно чл. 2, ал. 2 и чл. 5 от Договора – в случай на сключена
застраховка или такси за разглеждане на искане за кредит, месечна такса за
обслужване на разплащателна сметка в размер на 3.50лева и такса за
администриране на просрочен кредит в размер на 30 лева. При просрочие на
дължимите месечни вноски , както и при настъпване на предсрочна
изискуемост по кредита, страните са уговорили и дължимостта на мораторна
лихва върху просрочените суми в размер на законната лихва за забава ,
определен от МС.
По делото е приложено ч.гр.д. № 758/ 2021г. на НРС. По делото е
издадена Заповед № 230/ 10.06.2021г. за незабавно изпълнение на парично
задължение по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист срещу солидарните
длъжници Г. И. И. и С. А. Д.. Заявителят е посочил, че са останали
неиздължени на падежа – 05.11.2020г. суми по посочения Договор за
потребителски кредит FL788003/ 04.11.2015г. Срещу издадената по делото
заповед е възразил само С. Д..
Настоящият състав намира възраженията на ответника за недължимост
на посочените суми за неоснователни и недоказани. Неоснователно в първото
възражение за недопустимост на иска, като предявен след изтичане на
указания от съда срок по чл. 415 от ГПК. Разпореждането на заповедния съд, с
което се указва на заявителя да предяви иск срещу Д. е връчено на банката на
21.12.2021г., а исковата молба е постъпила в съда на 14.01.2022г. Не отговаря
на представените писмени доказателства и това, че бил ясен способа за
формиране на исковата претенция. В договора са описани компонентите на
дълга, как се определят те и какви са сроковете за плащането им. По делото е
прието заключение по изготвена съдебно – счетоводна експертиза. Вещото
3
лице Д. Б. е посочила, че по договора са направени плащания в размер на
9090,98лева за главница и 2929.99лева за възнаградителна лихва. Останало за
плащане е 1527.02лева главница (колкото е исковата претенция) и 36.55лева
за възнаградителна лихва (също съобразно исковата претенция). Лихвата за
просрочие е изчислена на 250.88лева, като ищецът претендира сумата от
250.27 лева за периода от 04.06.2020 г. до 24.05.2021г. В счетоводните
справки, представени по ч.гр.д. № 758/ 2021г. на НРС е посочено, че след
04.06.2020г. длъжниците И. и Д. са изпаднали в забава по отношение лихвата
дължима на банката. Установена е и дължимостта на сумата от 21.00лева
такси за обслужване на разплащателна сметка, уговорени в чл. 5 от Договора.
Съдът е приел заключението на вещото лице, като същото не е оспорено от
страните. Не се споделя и виждането на ответника, че не била ясна датата на
забава. Видно от представените писмени доказателства, срокът за изплащане
на заемната сума е изтекъл на 04.11.2020г. От извлечението от счетоводните
книги на банката се вижда, че Иванов и Д.а са изпаднали в забава на
04.05.2020г. , след която дата не са правени плащания по заема. Не са верни и
твърденията на ответника, че Д. е поръчител по договора с банката. Ясно в
него е записано, че той и Г. И. са кредитополучатели. В случая е налице
солидарност по силата на договора, а от представените писмени
доказателства не се установява поръчителство по смисъла на чл. 138 – чл. 148
от ЗЗД. Ответникът твърди наличие на неравноправни клаузи, но
възражението за това е бланкетно и не е възможно да се обсъдят детайлно
такива. Въпреки това, настоящият състав не намира и служебно да са налице
такива – договорът е сключен в писмена форма, посочена е заемната сума,
начина на формиране на лихвения процент и неговия размер, начина на
формиране на ГПР и неговия размер, уговорен е реда за изплащане на
заемната сума и е предоставен погасителен план за това, посочени са и са
уговорени евентуално дължимите такси от длъжника.
Водим от всичко това, настоящият състав намира предявения иск за
основателен и доказан, поради което и следва да бъде изцяло уважен.
Следва, съобразно решението и на основание чл.78, ал.1 от ГПК, да се
присъдят направените по делото разноски. По делото ищецът е сторил
разноски за доплащане на държавната такса в исковото производство в
размер на 174.38лева, заплатил е сумата от 300.00лева за ССчЕи претендира
адвокатско възнаграждение в размер на 430.13лева, които следва да се
присъдят в негова полза. В заповедното производство ищецът е направил
разноски в размер на 36.70лева за дължимата държавна такса и 360.00лева за
адвокатско възнаграждение, които също следва да му се присъдят.
Воден от изложеното и на основание чл. 236 вр. чл. 235 от ГПК,
Несебърският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА за установено, на основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1
от ГПК във вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, че С. А. Д., ЕГН
**********, с адрес: гр. *** дължи на „Ю.Б.” АД, ЕИК: ***, гр. *** ,
представлявано от Д.Ш. – изп. директор и М.В.- прокурист, със съдебен
адрес: гр. ***, следните вземания : сумата от 1527.02 лева (хиляда петстотин
двадесет и седем лева и две стотинки) – главница по Договор за
4
потребителски кредит FL788003 от 04.11.2015г. , ведно със законна лихва от
датата на подаване на заявлението – 10.06.2021г. до изплащане на вземането;
36.55 лева (тридесет и шест лева и петдесет и пет стотинки.) -
възнаградителна лихва за периода от 04.06.2020 г. до 04.11.2020 г.; 250.27
лева (двеста и петдесет лева и двадесет и седем стотинки) - мораторна лихва
(обезщетение за забава по чл. 9 от Договора) за периода от 04.06.2020 г. до
24.05.2021г. и 21.00 лева (двадесет и един лева) - такси за периода от
04.06.2020 г. до 04.11.2020г., за които вземания е издадена Заповед №
230/10.06.2021г. за незабавно изпълнение на парично задължение въз основа
на документ по чл. 417 от ГПК по ч.гр.д. № 758/ 2021г. на Районен съд гр.
Несебър.
ОСЪЖДА С. А. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. *** ДА ЗАПЛАТИ на
„Ю.Б.” АД, ЕИК: ***, гр. *** , представлявано от Д.Ш. – изп. директор и
М.В.- прокурист, със съдебен адрес: гр. *** сумата от 174.38лева държавна
такса, сумата от 300.00лева за ССчЕ и адвокатско възнаграждение в размер на
430.13лева, представляващи съдебно – деловодни разноски по настоящото
производство, както и сумата в размер на 36.70лева за дължимата държавна
такса и 360.00лева за адвокатско възнаграждение съдебно – деловодни
разноски по ч.гр.д. № 758/ 2021г. на Районен съд гр. Несебър.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд, в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
5