РЕШЕНИЕ
№ 410
гр. К., 06.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, ІІІ-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Дарина Ил. Попова
при участието на секретаря Ангелина Ст. Господарска
като разгледа докладваното от Дарина Ил. Попова Гражданско дело №
20255320100250 по описа за 2025 година
ПРОИЗВОДСТВОТО е по иск с правно основание чл. 150 от СК.
Ищцата У. А. С. с ЕГН **********, чрез неговата майка и законен
представител А. С. С. с ЕГН **********, двамата от град К., община К.,
област П., *** твърди, че ответникът Р. Ю. Р. е баща на детето У. А. С. с ЕГН
**********, роден на ***г. във В., ***, видно от представеното удостоверение
за раждане № ***, издадено въз основа на акт за раждане № ***г. съставен в
гр. Ш..
С решение № 10/25.01.2016г. по гр.д. № 1827/2015г. по описа на
Разградски районен съд, влязло в законна сила на 07.03.2016г. гражданският
на майката с ответника бил прекратен с развод, като на майката било
предоставено упражняването на родителските права по отношение на
роденото от брака дете У.. Със същото решение ответникът бил осъден да
заплаща на детето си У. месечна издръжка в размер на 105 лева, считано от
20.10.2014г., ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска .
Малолетното дете У. А. С. било отглеждано и възпитавано във В.,
където било родено. Живеело в дома на майка си, представляващ социално
жилище в *** район Х., като грижите за него били поети само и единствено от
майката. Бащата не участвал в живота на детето У., не го търсел, не го
посещавал, не му плащал издръжка. Майката живеела на семейни начала с
Д.М.Д. от гр. К., като с него има родени още две общи деца - М. и Р.. Майката
осигурявала всичко необходимо за детето - храна, облекло, отопление,
лечение, забавления и т.н. Бащата не заплащал месечната издръжка,
определена в горепосоченото решение за развод в размер на 105 лева, както и
не осъществявал определения режим на лични отношения с детето си. Същият
бил напълно дезинтересиран от детето си .
1
От 2009г. майката живеела и работела във В., като една седмица
преди раждането на детето У., баща му я изоставил бременна. На практика
детето У. и ответникът не се познавали, тъй като бащата никога не го търсил.
Към настоящия момент У. бил ученик в *** клас във В., като обучението му
било свързано със закупуване на учебници, учебни тетрадки, помагала и др.
ученически пособия. Майката осигурявала на детето ежедневно храна за
училище и джобните му пари.
Непосредствените грижи по отглеждането и възпитанието на
малолетното дете У. се поемали от майката, която поемала и цялата му
издръжка, тъй като ответникът не заплащал присъдената такава. Детето
израствало много бързо и интензивно, което налагало закупуването често на
дрехи и обувки - всеки сезон. Детето не боледувало значително през зимния
сезон, но когато се налагало купуването на лекарства, медикаменти и
витамини, те се осигурявали от майката. Същата осигурявала паричните
средства за ученическите екскурзии и летните почивки на детето. Майката
получавала във В. социална помощ в размер на около 1000 британски лири,
тъй като все още не работела след раждането на третото си дете.
Ответникът бил работоспособен и нямал задължения за издръжка
към други лица, доколкото й било известно. Бащата е напълно дезинтересиран
от сина си, не бил запознат с нуждите, потребностите и навиците му.
Определената през 2016г. месечна издръжка в размер на 105 лева била е
крайно недостатъчна за отглеждане на *** подрастващо момче и не
отговаряла на изискванията на разпоредбата на чл. 142, ал.2 от СК, същата
била под минималния размер. Счита, че ответникът можел да плаща издръжка
в по - висок размер, а именно в размер на 500 лева месечно.
От определянето на предходната издръжка изминали девет години,
през които значително се променила икономическата обстановка в страната.
Същевременно и детето У. пораснало, с което са се увеличили и нуждите му.
МОЛИ съда да постанови решение, с което измени издръжката,
постановена с решение № 10/25.01.2016 г. по гр. дело № 1827/2015 г. по описа
на Районен съд Разград, като я увеличи от 105.00 (сто и пет) лева на 500.00
(петстотин) лева месечно, считано от предявяване на иска – 03.02.2025 г. до
настъпване на законна причина за нейното изменение или прекратяване, ведно
със законната лихва за всяка просрочена вноска от падежа й до окончателното
плащане. Претендират се разноските по делото.
Ответникът Р. Ю. Р. с ЕГН ********** от град Ш., община Ш.,
област Ш., ул. *** чрез назначения особен представител, оспорва иска по
размер.
Безспорно било, че Р. Ю. Р. е баща на У. А. С. с ЕГН **********, с
майка А. С. С. с ЕГН **********. С решение №10/25.01.2016г. по описа на
Районен съд - Разград по гр. д. № 1827/15г., бащата на детето У. бил осъден да
заплаща чрез неговата майка ежемесечна издръжка в размер на 105 лева
считано от 20.10.2014г., до настъпване на законова причина за нейното
изменение или прекратяване.
Оспорва размера на исканото изменение с увеличение на издръжка в
размер от 105 лева на 500 лева. за детето У. А. С., за периода от датата на
исковата молба до настъпване на законова причина за нейното изменение или
прекратяване. Така поисканата издръжка счита за прекомерно висока, като се
вземело предвид, че датата на исковата молба била от тази година -
2
03.02.2025г. Към настоящия момент минималната издръжка на едно дете била
в размер на 269.25 лева.
МОЛИ съда да постанови решение, с което отхвърли иска за част от
претедираната сума.
От събраните по делото доказателства, съдът намира за
установено от фактическа страна следното:
Не се спори и се установява от представените по делото
удостоверение за раждане и заверен препис от решение № 10 от 25.01.2016 г.
по гр. дело № 1827/2015 г. по описа на Районен съд Разград, че детето У. е
родено от брака на А. С. С. и Р. Ю. Р., който е бил прекратен с посоченото
съдебно решение като при развода упражняването на родителските права
върху детето е било предоставено на майката, а бащата е бил осъден да плаща
месечна издръжка в размер на 105.00 лева, считано от 20.10.2014 г. до
настъпване на законоустановена причина за изменение или прекратяване.
Установява се от пресатвеното удостоверение за раждане, че майката на У. има
родени още две деца, М., родена на 30.07.2021 г. от съвместното съжителство
на майката с Д.Д., понастоящем четиригодишна и Р., родена на 29.09.2022 г., с
неустановен произход от бащата, понастоящем тригодишна. От представеното
писмо на Министерство на вътрешните работи на О.К. се установява, че
детето У. има право на безсрочно пребиваване в страната и е с уседнал статут.
По делото са представени писмени доказателства, касаещи намаляване на
дължим от майката общински данък, писма за насрочени прегледи за детето
У., договор за наем на жилище с посочена наемна цена общо 87.11 лири
седмично и обща такса 98.66 лири седмично. Представено е персонално
здравно досие на детето У..
От постъпилите и служебно изготвени справки се установява, че
ответникът не притежава моторни превозни средства и няма сключени
трудови договори на територията на страната.
Във връзка с установяване твърденията на ищцовата страна съдът е
изслушал свидетел.
В показанията си св. Д. сочи, че живее на семейни начала с А. и не
познава бащата на детето У., който не търсел сина си. Детето живеело в А..
Бащата на детето до сега една стотинка не му бил дал. Свидетелят и А.
живеели от 6-7 години заедно и през тези години не виждал Р. да търси У. или
да му изпраща пари, издръжка също не плащал. Детето ходело на училище и
било в ***, имало всичко необходимо, което майката и свидетелят купували.
Свидетелят бил бащата на другите две деца на А.. Тя не работела, получава
помощи и парите не й стигали за децата. Всеки месец купували дрехи и
обувки, лекарствата също осигурявала майката. Ходели на тренировки по
футбол и за месец 150-200 лири харчели във връзка със спорта. Парите от
помощите не стигали на А., работел само свидетелят, защото майката не
можела да остави малкото им дете, което било тригодишно. Помощите били в
размер на 800 лири общо за трите деца, майката получавала и детски надбавки
по 50 лири седмично. Месечно на семейството били необходими около 3000
лири за покриване на всички разходи. Веднъж се наложило да потърсят бащата
на У. за разрешение за пътуване и той отговорил, че детето щяло да си стои до
18 години там, отказал да даде разрешение. Нямало опити от страна на бащата
да осъществи контакт със сина си, който бил вече на 11 години. Свидетелят
живеел заедно с майката на У. от седем години и бащата и сина нямали
никакви контакти помежду си, дори по телефона. По никакъв друг повод не
3
търсили бащата, дори по телефон. У. не познавал баща си, приела като баща
свидетеля. Ответникът изоставил А. бременна и не познавал сина си, не знаел
нищо за него. Доколкото му било известно, ответникът живеел или в Г. или в
Х., но не знаел къде точно. Месечният наем им бил в размер на 500-600 лири,
държавата им плащала половината наем. Свидетелят работел в ресторант.
Други доказателства от значение за правния спор не са ангажирани.
Въз основа на така установената и възприета фактическа
обстановка, съдът прави следните изводи от правна страна:
Основателността на иска по член 150 от СК се предпоставя от
наличието на трайно съществено изменение на нуждите на издържания или
трайна съществена промяна на възможностите на задълженото лице. Съгласно
нормата на член 143 ал. 2 от СК, родителите дължат издръжка на своите
ненавършили пълнолетие деца, независимо от това дали са трудоспособни и
дали имат имущество. Конкретният размер на дължимата издръжка следва да
бъде определен с оглед критериите, залегнали в член 142 ал. 1 от СК: в
зависимост от нуждите на детето и възможностите на родителите. Нуждите на
детето се преценяват като се вземе предвид възрастта, здравословно
състояние, разходите за облекло и храна, както и разходи по обучението му. В
настоящия процес са въведени следните доводи – изменение на нуждите на
детето във връзка с обичайния растеж през последните над десет години,
липса на участие в бащата изцяло в издръжката на детето, включително като
не плаща и предходно определената издръжка, както и местоживеенето на
детето в О.К..
За да се приеме, че е налице изменение на обстоятелствата от
нуждаещото се от издръжка лице, следва да се установи изменение в
здравословното му състояние, други специфични нужди, както такова
настъпва и при обичайния растеж на децата, който предопределя по-големи
нужди от издръжка. При задължените лица следва да е налице трайна промяна
в здравословно състояние, работоспособност, доходи, семейно положение,
като същото следва да има траен и продължителен характер. В
доказателствена тежест на ищеца е да докаже, че е налице изменение на
обстоятелствата, при които е бил определен размерът на издръжката, чиято
промяна се иска.
ОТНОСНО нуждите на детето:
Съдът намира, че в процеса се доказа съществено изменение в
нуждите на детето във връзка с обичайния растеж през последните десет
години, касае се за дете на 11 годишна възраст, живеещо в чужбина,
занимаващо се със спорт. Издръжката не е била променяна през последните
над десет години, от времето когато детето е било бебе на една
година.понастоящем У. е на *** събрани са доказателства, че същият активно
се занимава със спорт. И в Б., и в чуждите държави през изминалите 11 години
са настъпили съществени изменения в икономическата обстановка, като
ситуацията, основен след пандемията КОВИД -19 е коренно различна, през
2021 и 2022 г. се наблюдаваше висок ръст на инфлацията. С гласните
доказателства е установена съществена промяна в нуждите на детето
съобразно интересите му и възрастта му, като свидетелят има преки
впечатления от растежа и развитието на У. през последните седем години, т.е.
през значителен период от време, през който детето е преминало от ранна
възраст до ученик в *** понастоящем. Сегашната възраст на У. е съпътствана
със своите специфични нужди от обучение и спорт.
4
ОТНОСНО възможностите на родителите:
В производството не са доказани промените, които са настъпили с
доходите на родителите от момента на постановяване на първоначалната
издръжка. Установено е с гласните доказателства, че майката получава само
социални помощи, все ще отглежда малко дете на възраст три години и трайно
се е установила в чужбина. Действително, същата има подкрепата на
партньора си, който е баща и другите й две деца, но това не я освобождава от
задължение да ги издържа лично, нито създава задължение на партньора й да
издържа У.. За ответника липсват данни за доходи, местоживеене, задължение
за издръжка на други лица, поради което съдът приема, че същият реализира
доходи поне в средния за страната размер, по данни на НСИ за второ
тримесечие на 2025 г. в частния сектор в размер на 2 526 лева. Съдът приема
за критерий средната заплата на национално, а не на регионално ниво,
доколкото няма данни за местоживеенето и местоработата на ответника.
През изминалия период от време е настъпила нормативна промяна в
размера на минималната работна заплата за страната и понастоящем
минималният възможен размер на издръжката възлиза считано от 01.01.2025 г.
на 269.25 лева, при МРЗ от 1077 лева, а от линията на бедност за 2025 г. е в
размер на 638 лева.
При това положение съдът приема изменение на обстоятелствата
както в нуждите на детето, така и във възможностите на родителите,
респективно - ответника да осигурява издръжка на непълнолетното си дете. С
оглед приетия доход на ответника и факта, че майката има задължения към три
ненавършили пълнолетие деца, в чужда държава с висок стандарт на живот,
съдът приема, че неговите доходи позволяват да поеме по-голямата част от
издръжката на У. в сравнение с майката, която полага непосредствените грижи
по отглеждането и възпитанието му. Детето е във възраст на активен растеж,
със специфичните за възрастта нужди, включително по-големи разходи за
образование – допълнителни обучения и за лични нужди, както и разходи,
свързани със спорта, който практикува – футбол. Съдът отчита и факта, че не
се твърди и установява ответникът да е бил дори минимално ангажиран със
средства, включително не е заплащал присъдената издръжка, твърдение, което
не беше опровергано в хода на процеса.
При приетите доходи и възможности на родителите, съдът приема, че
месечно за У. са необходими и възможни средства в размер на 900 лева, която
сума трябва да се разпредели между двамата родители. В случая родителите
получават доходи, които позволяват за детето им да бъдат отделяни средства в
размер, надвишаващ линията на бедност. От тази сума ответникът следва да
заплаща издръжка в размер на 500 лева месечно, а разликата от 400 лева
следва да се поеме от майката, като при определяне на по-малкият дял от
издръжката съдът отчита, че същата полага непосредствените и ежедневни
грижи за детето. С оглед изложеното искът следва да се уважи в пълния му
предявен размер.
ОТНОСНО разноските:
Ищецът претендират разноски и такива се следват на основание чл.
78, ал.1 от ГПК. Следва да се осъди ответника да заплати на ищцата разноски
за адвокатско възнаграждение в размер на 600.00 лева.
На основание член 78 ал. 6 от ГПК, съдът следва да се осъди
ответника да заплати държавна такса по сметка на КрлРС върху увеличената
5
издръжка в размер на 568.80 лева, изчислена като 4% върху увеличението за
36 месеца.
На основание член 242 ал.1 от ГПК, следва да се допусне
предварително изпълнение на решението, в частта му относно издръжката.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ, на основание чл. 150 от СК, размера на издръжката,
постановена с решение № 10/25.01.2016 г. по гр. дело № 1827/2015 г. по описа
на Районен съд Разград, която Р. Ю. Р. с ЕГН ********** от град Ш., община
Ш., област Ш., ул. *** заплаща на детето си У. А. С. с ЕГН **********, чрез
неговата майка и законен представител А. С. С. с ЕГН **********, двамата от
град К., община К., област П., ***, като я УВЕЛИЧАВА от 105.00 (сто и пет)
лева на 500.00 (петстотин) лева, считано от предявяване на иска – 03.02.2025 г.
до настъпване на законна причина за нейното изменение или прекратяване,
ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска от падежа й до
окончателното плащане.
ОСЪЖДА, на основание член 78, ал. 1 от ГПК, Р. Ю. Р. с ЕГН
********** от град Ш., община Ш., област Ш., ул. *** заплаща на детето си У.
А. С. с ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител А. С. С.
с ЕГН **********, двамата от град К., община К., област П., *** деловодни
разноски в размер на 600.00 (шестстотин) лева.
ОСЪЖДА, на основание член 78, ал. 6 от ГПК, Р. Ю. Р. с ЕГН
********** от град Ш., община Ш., област Ш., ул. *** да заплати по сметка на
Районен съд Карлово, държавна такса върху увеличението в размер на 568.80
лева (петстотин шестдесет и осем лева и 80ст.).
ДОПУСКА предварително изпълнение на решението в частта му
относно издръжката.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните пред Окръжен съд П.,
в двуседмичен срок от съобщаването му.
Съдия при Районен съд – Карлово: _______________________
АГ
6